Решение по дело №92/2024 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 72
Дата: 7 май 2024 г.
Съдия: Юлия Русева Бажлекова
Дело: 20243000500092
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 февруари 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Варна, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело
№ 20243000500092 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество
/КОНПИ/, чрез процесуален представител държавен инспектор Д. С., срещу
решение № 203/18.12.2023г. на ОС – Разград, постановено по гр. д. №
21/2022г., с което е отхвърлен предявения от Комисията срещу Х. Ю. Х. иск с
право основание чл.153 ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество на стойност 14 510лв. – ½ ид.ч. от недвижим
имот, находящ се в гр. Разград, ул.“Черна“ №**, представляващ ПИ
61710.502.5069, с площ от 284 кв.м., ведно с построените в имота едноетажна
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 61710.502.5069.3 и хангар,
гараж с идентификатор 61710.502.5069.4 с пазарна стойност 14000лв.; 1 бр.
банкнота с номинал 100лв. и 7 бр. банкноти с номинал 50 лв., с посочени
серийни номера, доброволно предадени на 13.05.2020г. по досъдебно
производство №3/20г. по описа на Сектор „Борба с организираната
престъпност“ Русе, съхранени в банков трезор на „ЦКБ“АД на името на
Окръжна прокуратура Разград.
Наведените в жалбата оплаквания са за неправилност и необоснованост
на обжалвания съдебен акт, като се оспорват изводите на
първоинстанционния съд за липса на изискуемото се несъответствие. В тази
връзка се твърди, че необосновано съдът не е кредитирал първи вариант на
1
приетото по делото заключение на СИЕ, от което се установява, че е налице
несъответствие между нетния доход и имуществото на проверяваното лице в
размер на 246 952,66лв. Излага се, че кредитирания втори вариант на
заключението, изготвен по задачи, поставени от ответника не кореспондира
със събраните по делото доказателства относно включените като приходи за
2019г. доходи от трудови правоотношения в размер на 22 326,15лв. и от
криптовалута в размер на 56 830лв.; липсват доказателства, че ответникът е
разполагал със сумата от 4000лв., включена в началното салдо, поради което
и същата не следва да се отразява в приходната част на анализа. Твърди, че от
изложените в решението мотиви не става ясно по какъв начин съдът е
направил извод за липса на увеличение на притежаваното имущество в
началото и края на проверявания период със сума в размер над 150 000лв.,
както и че от разходната част на анализа неправилно са изключени сумите за
издръжка на лицето за периода 2012г.-2017г. Посочва се, че от първия
вариант на приетото по делото заключение на СИЕ категорично се установява
превишение в имуществото със сума в размер на 246 952,66лв. Съдът е дал
разширително тълкуване на постановките на ТР № 4/2021г. на ОСГК на ВКС
и в противоречие с легалната дефиниция на §1, т.3 от ДР на закона. Поддържа
се становище, че за направата на извода дали е налице несъответствие следва
да се отчете придобитото имущество през целия проверяван период, а не само
наличното в края на този период. Излага се, че от събраните по делото
доказателства се установява, че нетния доход на ответника за проверявания
период е в отрицателен размер на 181 188,59лв., което обосновава извод, че
същият е реализирал доходи, чиито размер не е достатъчен до обоснове
законен източник на средства за придобитото от него имущество, налично в
края на проверявания период на стойност 65 764,07лв., като несъответствието
за проверявания период е в размер надвишаващ 150 000лв. Отправеното
искане е за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на
предявения иск.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, в
който се изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли
обжалваното решение да бъде потвърдено, като излага съображения в
подкрепа на правилност и обоснованост на изводите на първоинстанционния
съд.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
ОС - Разград се е произнесъл по предявени искове с правно основание
чл.153 ЗПКОНПИ.
В подаденото въз основа на Решение № 161/19.01.2022г. на КПКОНПИ
мотивирано искане до съда са изложени твърдения, че по повод уведомление
на Окръжна прокуратура Разград с вх. № УВКПКОНПИ -776/19.05.2020г. за
привличане на Х. Ю. Х. като обвиняем по ДП № 3/2020г. по описа на Сектор
„Борба с организираната престъпност“-Русе, пр. пр. № 364/2020г. по описа на
ОП Разград за извършено престъпление по чл.319, ал.2, вр. Ал.1, вр.чл.26,
2
ал.1 НК и чл.253, ал.2, вр. Ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, попадащо в обхвата на
чл.108, ал.1, т.18 ЗПКОНПИ с Протокол № ТД04ВА/УВ-5153/26.05.2020г.
Комисията е образувала проверка, обхващаща периода
27.01.2012г./навършване на пълнолетие на проверяваното лице/ – 26.05.2020г.
Твърди се, че в хода на същата е установено придобиването на имущество от
поверяваното лице, несъответно на реализирания от него доход, като
несъответствието е значително по см. на §1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ и за
придобиването на което не е установен законен източник. Наведени са
подробни фактически твърдения относно извършените от ответника
придобивни и разпоредителни сделки, проследено е движението на банковите
му сметки. Наведени са подробни твърдения за кои от придобиванията,
съответно вноски и суми се приема, че е налице признат законен доход, респ.
трансформация на имущество. Въз основа на направения в искането
икономически анализ относно придобитото имущество, признати доходи и
направените обичайни и извънредни разходи се твърди, че е налице
несъответствие между нетния доход и придобитото имущество, което за
целия проверяван период е в размер на 244 823 лева - значително по см. на
чл.107, ал.2 вр. §1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ и съставляващо основание за
отнемане на незаконно придобитото от проверяваното лице имущество. С
оглед на тези твърдения е отправено искане за отнемане в полза на държавата
на подробно посочени недвижим имот, лек автомобил, парични суми,
представляващи пазарна стойност към датата на отчуждаване на леки
автомобили, възстановени суми по предоставени заеми, направени вноски по
банкови сметки, постъпили суми от трети лица, получени средства от
търговия с криптовалута.
В хода на процеса е заявен отказ от част от исковите претенции
досежно претендирани парични суми, неналични в края на проверката. След
прекратяване на производството по част от исковете, предмет на искането за
отнемане е имущество на обща стойност 14 510лв.: Ha основание чл.149 във
връзка с чл.142, ал.2, т.1, във вр. с чл.141 от ЗПКОНПИ- ½ ид.ч. от недвижим
имот, находящ се в гр.Разград ул.“Черна“ №**, представляващ ПИ
61710.502.5069, с площ от 284 кв.м., ведно с построените в имота едноетажна
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 61710.502.5069.3 със ЗП 34
кв.м., построена в югоизточната част на имота и хангар, гараж с
идентификатор 61710.502.5069.4 със ЗП 25 кв.м., построен в североизточната
част на имота, с пазарна стойност към настоящия момент - 14000лв.; на
основание чл.147, вр. Чл.142, ал.2, т.1, вр.чл.141 ЗПКОНПИ сума в размер на
510 лева, както следва: 1бр. банкнота са номинал 100лв., с посочен сериен
номер, 7 бр. банкноти с номинал 50лв., с посочени серийни номера, 6бр.
банкноти с номинал 10 лева, доброволно предадени на 13.05.2020г. по ДП
№3/2020г., съхранени в банков трезор на „ЦКБ“АД.
По това искане се е произнесъл първоинстанционният съд с
обжалваното пред настоящата инстанция решение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, въззимаем в настоящото
3
производство е оспорил предявените искове с възражения за тяхната
неоснователност. Твърди, че не са налице предпоставките за отнемане на
процесното имущество, а именно установено несъответствие между доходи и
имущество.
По съществото на спора, въз основа на наведените в жалбата
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Между страните не се спори, а и от ангажираните по делото писмени
доказателства е видно, че по повод постъпило уведомление от Окръжна
прокуратура - Разград с вх. № УВКПКОНПИ -776/19.05.2020г. за повдигнато
по ДП № 3/2020г. по описа на Сектор „Борба с организираната престъпност“-
Русе, пр.пр. № 364/2020г. по описа на ОП Разград обвинение срещу Х. Ю. Х.
за извършено престъпление по чл.319, ал.2, вр. Ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК и
чл.253, ал.2, вр. Ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, което попада в приложното поле на
чл.108, ал.1, т.18 ЗОНПИ, с Протокол № ТД04ВА/УВ-5153/26.05.2020г. на
Директора на ТД на КОНПИ – Варна е образувана проверка за установяване
на значително несъответствие в имуществото на същия.
В хода на проверката е извършено обследване на имущественото
състояние за периода 27.01.2012г. – 26.05.2020г. /придобито имущество,
получени парични средства, банкова и осигурителна информация, направени
разходи/ на проверяваното лице.
С решение № 2919/20.10.2021г. Комисията е образувала производство
за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, като
след изпълнение на процедурата по чл.136 и сл. ЗОНПИ е взето и решението
за предявяване на настоящите искове.
Основните спорни въпроси пред настоящата инстанция са относно това
налице ли е изискуемото се от приложимия закон несъответствие по см. на
§1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, обуславящо възникването на правото на държавата
чрез КОНПИ да иска отнемане на придобитото от въззиваемия имущество, за
което същият не е доказал законен източник на средства и в тази връзка какво
се включва в понятието „имущество“, съгласно легалната дефиниция на
§1,т.4 от закона и как следва да бъде направен извода за несъответствие8 дали
следва да бъде взето предвид само наличното в края на проверявания период
имущество или всичкото имущество, придобито от проверяваното лице и
свързаните с него лица за целия проверяван период/.
Отговорът на тези въпроси е даден със задължителните постановки на
постановеното решение по тълкувателно дело №4/2021г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно приетото в този тълкувателен акт предмет на отнемане може
да бъде само налично незаконно придобито имуществото, разглеждано като
актив. Получените от проверяваното лице парични средства с неустановен
законен източник, придобитото и в последствие отчуждено друго имущество,
за което не е установен законен източник на средства за придобиването му,
4
както и получените при отчуждаването му суми, в случай, че всички те не са
налични в патримониума на лицето в края на проверявания период не
представляват имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ, същите
не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата
на §1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ, както и не подлежат на отнемане в полза на
държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен
законен източник, както и сумите от придобитото и в последствие отчуждено
или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на
средства за придобиването му, в случай, че те не са налични в патримониума
на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването
им в друго имущество.
По тези съображения съдът не споделя наведените във въззивната
жалба доводи, че придобитото и отчуждено имущество, както и преминалите
през патримониума на проверяваното лице парични средства, които не са
налични в края на проверявания период, следва да участват в направата на
извода за несъответствие, т.е. при формирането стойността на нетния доход и
съпоставката му с наличното към края на периода имущество
Няма спор в съдебната практика, а и съгласно приетото в цитираното
тълкувателно решение, че при преценка за това налице ли е несъответствие
по см. на §1,т.3 ДР на ЗОНПИ първо следва да се направи извод за наличното
в края на проверявания период имущество, определено съгласно дадените с
тълкувателното решение разрешения и само ако между наличното в края на
проверявания период имущество и имуществото, притежавано в началото на
проверявания период е налице превишение в размер на 150 000лв., то при
отчитане на обичайните и извънредни разходи за целия проверяван период
може да се направи предположение, че наличното имущество в края на
проверявания период е незаконно придобито. В ТР, това е обосновано с
мотивите, че целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно
придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат
възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и
разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите,
когато между притежаваното от лицето имущество в началото на
проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано
превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания
период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно
намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице
обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. Само в
този случай може да се стигне до изчисление, при което несъответствието да
отговаря на изискваниятана §1, т.3, доколкото съгласно §1, т.8, вр. Т.2 ДР на
ЗОНПИ нетният доход съставлява имуществено благо, с което се увеличава
патримониума на лицето, след приспадане на разходите, извършени за
придобиване на това благо. При отрицателна величина на нетния доход,
изчислен по реда на §1, т.8, следва, че лицето въобще не е разполагало с
парични средства с установен законен източник, с които да придобива
5
каквото и да било имущество, поради което при изчисленията дали е налице
превишение нетния доход, не би следвало да се прибавя към стойността на
имуществото /при формулата по §1,т.3 „нетен доход“ минус „имущество“ при
отрицателно число на нетния доход, двете суми следва да се сумират/.
С оглед на така изложеното и въз основа на ангажираните по делото
доказателства, съдът приема за установено, че липсват данни в началото на
проверявания период въззиваемият да е притежавал недвижимо имущество и
МПС. През проверявания период Х. Ю. Х. е придобил по възмезден начин ½
ид.ч. от недвижим имот, в гр. Разград, ул.“Черна“ №**, съставляващ ПИ с
идентификатор 61710.502.5069, с площ от 284 кв.м., ведно с построените в
имота: едноетажна жилищна сграда със ЗП 34 кв.м., гараж със ЗП 25 кв.м.
/НА № 176/07.11.2017г./, с пазарна стойност към датата на придобиване 29
200лв./ съгласно заключението на СТЕ/. През проверявания период
въззиваемият е закупил общо 6/ шест/ леки автомобила, от които налични в
края на периода са л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№ РР8384 ВС, придобит на
15.12.2016г. с пазарна стойност към датата на придобиване – 4 240лв. и
„БМВ М6“ с рег.№ РР8412 ВК, придобит на 17.07.2018г. с пазарна цена 90
000лв. и отчужден след края на проверявания период- на 18.02.2021г. с
пазарна цена към датата на отчуждаване 83910лв.
Съгласно протокол за доброволно предаване по ДП, на 13.05.2020г.
въззиваемият е предал сумата от 510лв.,като в протокола са описани
банкнотите с номинал и серийни номера.
По изложените по-горе мотиви към наличното имущество в края на
проверявания период се включва и сумата от 510лв., доброволно предадена
от въззиваемия , която се съхранява в банков трезор на „ЦКБ“ АД, сумата от
194,07лв. по банкова сметка /стр.23 от заключението на ССЕ/; недвижим имот
на стойност 29200лв.; лек автомобил Фолксваген Голф“ с рег.№ РР8384 ВС, с
пазарна стойност към датата на придобиване – 4 240лв. и „БМВ М6“ с рег.№
РР841* ВК, отчужден след края на проверявания период- на 18.02.2021г. с
пазарна цена към датата на отчуждаване 83910лв. При така установеното
налично имущество, съдът намира, че стойността на същото е в размер на 118
044,07лева - сбора от придобивната цена на недвижимия имот в гр. Разград
/29200 лв./, на наличния л.а „Фолксваген Голф“ с рег.№ РР838* ВС /4 240лв./,
отчуждения след края на периода лек автомобил „БМВ М6“ с рег.№ РР841*
ВК / 83910лв./ и наличната суми по банкова сметка и в трезор/ 194,07лв. и
510лв./. Този размер е под сумата от 150 000 лева, т.е. не може да бъде
формирано превишение в изискуемия се размер с притежаваното от
въззиваемия имущество в края на периода спрямо имущественото състояние
в началото на периода, който извод е достатъчен да се приеме, че не е налице
значително несъответствие по см. на чл.107, ал.2 ЗОНПИ вр. §1, т.3 от с.з.,
обуславящо възникването на правото на държавата за отнемане на незаконно
придобито имущество. Няма как имущество, което е на стойност под 150 000
лева да превишава с толкова реализираният нетен доход, предвид вече
посоченото значение на дохода като имуществено благо.
6
С оглед на това съдът намира, че предявените искове от КОНПИ за
отнемане на имуществото, предмет на въззивната жалба, са неоснователни,
без да е необходимо да се формират изводи относно размера на нетния доход,
участващите в изчисленията му приходи/доходи и разходи.
Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция относно
крайния изход от спора с тези на първостепенния съд обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
Въззиваемият не е претендирал разноски за въззивното производство,
поради което съдът не присъжда такива.
На основание чл.157, ал.2 ЗОНПИ Комисията следва да заплати
следващата се държавна такса за въззивното производство, която съобразно
цената на исковете, разглеждани в настоящата инстанция /14510 лева/ е в
размер на 291 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 203/18.12.2023г. на ОС - Разград,
постановено по гр.д. № 21/2022г.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество
ДА ЗАПЛАТИ на Държавата, в полза бюджета на съдебната власт, по сметка
на съда сумата от 291 лева / двеста деветдесет и един лева/, представляваща
дължима държавна такса върху цената на исковете за въззивното
производство, на основание чл.157, ал.2 ЗОНПИ.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7