Решение по дело №14161/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1552
Дата: 3 май 2022 г.
Съдия: Маргарита Димитрова Димитрова
Дело: 20211110214161
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1552
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря АННА ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20211110214161 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от СТ. ЗДР. СТ., ЕГН **********, в
качеството на управител на „М“ ООД, ЕИК: , със седалище и адрес на
управление гр.П, ул.“Б М“ №, чрез адв.Д.Ш. от САК, срещу ЕЛЕКТРОНЕН
ФИШ, Серия Г, №0021472, издаден от СДВР-МВР, с който на „М“ ООД,
ЕИК: , представлявано от законния представител СТ. ЗДР. СТ., на основание
чл.638, ал.1, т.2, във вр. с чл.461, т.1 от КЗ е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лева, за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система.
Жалбоподателят навежда доводи, че процесният ел.фиш е
незаконосъобразен, като излага следните аргументи в тази насока. Твърди, че
в КЗ е предвиден специален ред за установяване на нарушения с АТСС –
чл.647, ал.3 от КЗ, като налагането на административно наказание глоба или
имуществена санкция с ел.фиш е допустимо единствено по чл.638, ал.4 и ал.6
от КЗ. Сочи, че тъй като дружеството-жалбоподател е вменено
административно нарушение на чл.638, ал.1, т.2, във вр. с чл.461, т.1 от КЗ,
1
основанието за наложеното наказание е неправилно посочено от
административнонаказващия орган, което е съществено процесуално
нарушение и самостоятелно основание за отмяна на ел.фиш.
Навежда доводи за неправилно посочена квалификация на
нарушението, доколкото нарушението е установено с АТСС и коректно
основание за налагане на административно наказание е разпоредбата на
чл.638, ал.4, във вр. с ал.1, т.1 от КЗ, която привръзка не е налице в ел.фиш.
Твърди, че се касае за неотстраним дефект на ел.фиш, който го превръща в
негоден инструмент за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, съответно основание за цялостната му отмяна.
Позовава се на допуснати при издаване на ел.фиш съществени
нарушения на процесуалните правила, предвидени в разпоредбата на 189, ал.4
от ЗДвП, към която препраща нормата на чл.647, ал.3 от КЗ. Сочи, че като
задължителен реквизит в ел.фиш следва да се съдържа и описание на
нарушението, но в конкретния случай вмененото нарушение не е словесно
описано, не са посочени съставомерни елементи от състава на посочената
като нарушена норма, за да може жалбоподателят да организира защитата си.
Навежда доводи, че направеното описание на нарушението е
неразбираемо и не става ясно от него кой е санкционирания субект и на кого
се налага наказанието – на дружеството или на негов законен представител. В
тази връзка сочи, че дружеството има двама управители, съгласно справка от
търговския регистър, но в ел.фиш само един от тях е посочен като законен
представител. Навежда доводи за незаконосъобразно налагане на
имуществена санкция на юридическо лице по реда на чл.647, ал.3 от КЗ, тъй
като тази възможност касае само хипотеза, при която с АТСС е установено и
заснето управление на МПС, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Твърди, че юридическото лице не може да бъде субект на
процесното нарушение, а само на неизпълнение на възложено по закон
задължение, за което носи административна отговорност под формата на
имуществена санкция, доколкото нито в КЗ, нито в ЗДвП е предвидена
възможност за санкциониране на юридически лица и налагане на
имуществена санкция чрез ел.фиш. С оглед на горното счита, че като не е
приложен общия ред за съставяне на АУАН и издаване на НП, процесният
2
ел.фиш се явява незаконосъобразен, поради неправилно приложение на
процесуалния закон.
Навежда доводи, че съставената бланка на ел.фиш не отговаря на
изискванията на КЗ и ЗДвП, а резултатът от това е невъзможност да бъдат
санкционирани собствениците на МПС, които нямат действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. В този смисъл твърди, че нарушението, за
което е санкциониран жалбоподателят се установява от направена справка от
„Гаранционен фонд“, резултатът от която не е описан в ел.фиш. Твърди, че от
приложения снимков материал – клип, заснети с процесното АТСС, се
установява нарушение на превишена скорост, а не нарушение на КЗ.
Моли съда на посочените в жалбата основания да постанови решение,
с което да отмени обжалвания ел.фиш, като незаконосъобразен. Претендира
присъждане на направените разноски по делото.
Жалбоподателят, надлежно призован, не се явява и не се представлява
в съдебно заседание. Постъпило е писмено становище по делото, в което се
навеждат аргументи за незаконосъобразност на ел.фиш, аналогични на тези в
жалбата. Към писменото становище е приложен списък на разноски по чл.80
от ГПК, както и относима съдебна практика.
Ответната страна по жалбата: СДВР-МВР, не изпраща представител в
съдебно заседание. Не взема становище по наведените възражения в жалбата
и по същество на делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличие на
правен интерес от обжалване. Електронният фиш е връчен на жалбоподателя
на 14.09.2021 г., съгласно посочената такава в придружаващото преписката
писмо, а жалбата е изпратена по пощата на 28.09.2021 г., съгласно датата на
пощенското клеймо върху приложения плик, т.е. в законоустановения 14-
дневен преклузивен срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, поради което се явява
процесуално допустима и следва да бъда разгледана по същество.
Разгледана по съществото, жалбата е основателна.
3
Издаден е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия Г,
№0021472, за това, че на 18.09.2020 г., в 12:50 часа, в гр.София, по
бул.“Ботевградско шосе“ №330, от Околовръстен път към бул.“Владимир
Вазов“, като законен представител на юридическо лице, което е собственик на
МПС, регистрирано в РБългария и не е спряно от движение, не е сключил
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, с МПС – товарен
автомобил „С Д“, с рег.№, е установено нарушение на КЗ, заснето с АТСС
TFR1-M 560.
За така установеното нарушение на „М“ ООД, ЕИК: , в качеството на
собственик на посоченото МПС, представлявано от законния представител
СТ. ЗДР. СТ., на основание чл.638, ал.1, т.2, във вр. с чл.461, т.1 от КЗ, е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000
лева, за извършено нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
Описаната по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена от
приобщените по делото писмени доказателства, а именно: процесният
електронен фиш, клип с два броя снимков материал; справка за промяна на
регистрация и собственост на МПС, удостоверение за одобрен тип средство
за измерване №10.02.4835 на БИМ; протокол №4-38-19/30.10.2019 г. за
последваща проверка на мобилна система за видеоконтрол; разпечатка от
„Гаранционен фонд“; протокол за използване на АТСС на 18.09.2020 г.;
ежедневна форма на отчет на състава на наряда при ОПП-СДВР; справка
картон на водач СТ. ЗДР. СТ.; разпечатка от ТРегистър по партидата на „М“
ООД.
С оглед на така установената фактическа обстановка, въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът стигна до следните правни
изводи:
При извършената служебната проверка съдът констатира, че
обжалваният електронен фиш формално съдържа всички задължителни
реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП. В конкретния случай, обаче, направеното
описание на нарушението в обстоятелствената част на ел.фиш, противоречи
на неговата диспозитивна част. В обстоятелствената част е посочено, че е
„установено нарушение на КЗ, изразяващо се в това, че законният
представител на юридическото лице, което е собственик на МПС,
4
регистрирано в РБългария и не е спряно от движение, не е сключил
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, като тези данни се
потвърждават от приложената разпечатка от сайта на Гаранционен фонд, от
която е видно, че за заснетия автомобил с АТСС на 18.09.2020 г.,
действително не е имало валидно сключена и действаща задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към тази дата. С
диспозитивната част на ел.фиш е ангажирана административнонаказателната
отговорност на юридическото лице, собственик на процесното МПС, чрез
налагане на имуществена санкция в размер на 2000 лева, а не
административнонаказателната отговорност на физическото лице, законен
представител на собственика на МПС – юридическо лице, в съответствие с
направеното описание в обстоятелствената част. С оглед на това
противоречие, не става ясно в какво се изразява изпълнителното деяние на
вмененото нарушение и кой го е извършил – физическото лице, като законен
представител на собственика на МПС - търговското дружество, или самото
юридическо лице, в качеството на собственик на процесния товарен
автомобил. В тази насока, направеното възражение в жалбата се явява
основателно.
Констатираното противоречие между обстоятелствена и диспозитивна
част на ел.фиш е довело до неправилно приложение на санкционна
разпоредба на чл.638, ал.1, т.2, във вр. с чл.461, т.1 от КЗ. Юридическото лице
„М“ ЕООД е санкционирано с имуществена санкция за нарушение на чл.438,
ал.1, т.1 от КЗ, която разпоредба вменява задължение за всяко лице, което
притежава МПС, регистрирано на територията на Република България и не е
спряно от движение, да сключи застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. За неизпълнение на задължението по чл.438, ал.1, т.1 от КЗ
е предвидена съответна санкция в разпоредбата на чл.638, ал.1 от КЗ, а
именно: глоба в размер на 250 лева за физическо лице и имуществена санкция
в размер на 2000 лева за юридическо лице или едноличен търговец. Съгласно
разпоредбата на чл.638, ал.4 от КЗ, когато с АТСС е установено управление
на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на
собственика на МПС се налага глоба или имуществената санкция по ал.1. В
случая е налице именно тази хипотеза, доколкото се навеждат твърдения за
управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен
5
договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, което нарушение се твърди да е било установено с АТСС,
но подобна цифрова привръзка въобще липсва в издадения ел.фиш.
Релевираните в този смисъл възражения в жалбата, също се явяват
основателни.
Разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ предвижда, когато с АТСС е
установено и заснето управление на МПС, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, да се издава ел.фиш в отсъствието на
контролен орган и нарушител при условията по реда, предвидени в ЗДвП.
Същевременно, разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, регламентираща
задължителното съдържание на ел.фиш, предвижда такъв да се издава, когато
за извършеното нарушение, заснето с АТСС е предвидено наказание глоба, а
не имуществена санкция. С процесния ел.фиш е наложена имуществена
санкция на юридическото лице, собственик на МПС, а не глоба на
физическото лице, законен представител на дружеството-собственик, с което
е допуснато съществено по тежест и неотстранимо в настоящото съдебно
производство нарушение на процесуалния закон. От своя страна, то е довело
до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, тъй като
същото е в невъзможност да разбере нито за какво нарушение е
санкционирано, нито в какво качество е санкциониран. Констатираното
процесуално нарушение лишава и съда от възможност да извърши проверка
за законосъобразност на издадения ел.фиш в съдебната фаза на процеса,
доколкото е недопустимо да се извлича по тълкувателен път волята на
наказващия орган от представените по делото доказателства или от нормите
на КЗ. Само на това основание, обжалваният ел.фиш следва да бъде изцяло
отменен, като незаконосъобразен, без да се разглежда спора по същество.
По изложените по-горе съображения, обжалваният електронен фиш
следва да бъде отменен, като незаконосъобразно издаден.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д от ЗАНН, право на
разноски по реда на АПК има жалбоподателят. Същият е направил изрично
искане в този смисъл, като представя списък на разноските и доказателства за
заплатено в брой адвокатско възнаграждение за процесуално
6
представителство в настоящото производство в размер на 500 лева /съгласно
договор за правна помощ и пълномощно/. Претенцията е основателна в
пълния си размер и разноските, съгласно т.6 от ДР на АПК, следва да бъдат
възложени за заплащане от издателя на ел.фиш, а именно: СДВР-МВР.
Водим от горните мотиви, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.2, т.1, във вр. с ал.3, т.2, във вр. с
чл.58д, т.4 от ЗАНН, ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ, Серия Г, №0021472, издаден
от СДВР-МВР, с който на „М“ ООД, ЕИК: , със седалище и адрес на
управление гр.П, ул.“Б М“ №, представлявана от законния си представител
СТ. ЗДР. СТ., на основание чл.638, ал.1, т.2, във вр. с чл.461, т.1 от КЗ е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.63д от ЗАНН, СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ
НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ към МВР, да заплати на „М“ ООД, ЕИК: ,
със седалище и адрес на управление гр.П, ул.“Б М“ №, представлявана от
законния си представител СТ. ЗДР. СТ., сумата от 500 лева /петстотин
лева/, представляваща направени разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14–дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

7

Съдържание на мотивите


Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от СТ. ЗДР. СТ., ЕГН **********, в
качеството на управител на „М ООД, ЕИК: , със седалище и адрес на
управление гр.П ул.“Б М“ №, чрез адв.Д.Ш. от САК, срещу ЕЛЕКТРОНЕН
ФИШ, Серия Г, №0021472, издаден от СДВР-МВР, с който на „Милейди“
ООД, ЕИК: *********, представлявано от законния представител СТ. ЗДР.
СТ., на основание чл.638, ал.1, т.2, във вр. с чл.461, т.1 от КЗ е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.483, ал.1, т.1
от КЗ, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система.
Жалбоподателят навежда доводи, че процесният ел.фиш е
незаконосъобразен, като излага следните аргументи в тази насока. Твърди, че
в КЗ е предвиден специален ред за установяване на нарушения с АТСС –
чл.647, ал.3 от КЗ, като налагането на административно наказание глоба или
имуществена санкция с ел.фиш е допустимо единствено по чл.638, ал.4 и ал.6
от КЗ. Сочи, че тъй като дружеството-жалбоподател е вменено
административно нарушение на чл.638, ал.1, т.2, във вр. с чл.461, т.1 от КЗ,
основанието за наложеното наказание е неправилно посочено от
административнонаказващия орган, което е съществено процесуално
нарушение и самостоятелно основание за отмяна на ел.фиш.
Навежда доводи за неправилно посочена квалификация на
нарушението, доколкото нарушението е установено с АТСС и коректно
основание за налагане на административно наказание е разпоредбата на
чл.638, ал.4, във вр. с ал.1, т.1 от КЗ, която привръзка не е налице в ел.фиш.
Твърди, че се касае за неотстраним дефект на ел.фиш, който го превръща в
негоден инструмент за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, съответно основание за цялостната му отмяна.
Позовава се на допуснати при издаване на ел.фиш съществени
нарушения на процесуалните правила, предвидени в разпоредбата на 189, ал.4
от ЗДвП, към която препраща нормата на чл.647, ал.3 от КЗ. Сочи, че като
задължителен реквизит в ел.фиш следва да се съдържа и описание на
нарушението, но в конкретния случай вмененото нарушение не е словесно
описано, не са посочени съставомерни елементи от състава на посочената
като нарушена норма, за да може жалбоподателят да организира защитата си.
Навежда доводи, че направеното описание на нарушението е
неразбираемо и не става ясно от него кой е санкционирания субект и на кого
се налага наказанието – на дружеството или на негов законен представител. В
тази връзка сочи, че дружеството има двама управители, съгласно справка от
търговския регистър, но в ел.фиш само един от тях е посочен като законен
представител. Навежда доводи за незаконосъобразно налагане на
имуществена санкция на юридическо лице по реда на чл.647, ал.3 от КЗ, тъй
като тази възможност касае само хипотеза, при която с АТСС е установено и
1
заснето управление на МПС, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Твърди, че юридическото лице не може да бъде субект на
процесното нарушение, а само на неизпълнение на възложено по закон
задължение, за което носи административна отговорност под формата на
имуществена санкция, доколкото нито в КЗ, нито в ЗДвП е предвидена
възможност за санкциониране на юридически лица и налагане на
имуществена санкция чрез ел.фиш. С оглед на горното счита, че като не е
приложен общия ред за съставяне на АУАН и издаване на НП, процесният
ел.фиш се явява незаконосъобразен, поради неправилно приложение на
процесуалния закон.
Навежда доводи, че съставената бланка на ел.фиш не отговаря на
изискванията на КЗ и ЗДвП, а резултатът от това е невъзможност да бъдат
санкционирани собствениците на МПС, които нямат действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. В този смисъл твърди, че нарушението, за
което е санкциониран жалбоподателят се установява от направена справка от
„Гаранционен фонд“, резултатът от която не е описан в ел.фиш. Твърди, че от
приложения снимков материал – клип, заснети с процесното АТСС, се
установява нарушение на превишена скорост, а не нарушение на КЗ.
Моли съда на посочените в жалбата основания да постанови решение,
с което да отмени обжалвания ел.фиш, като незаконосъобразен. Претендира
присъждане на направените разноски по делото.
Жалбоподателят, надлежно призован, не се явява и не се представлява
в съдебно заседание. Постъпило е писмено становище по делото, в което се
навеждат аргументи за незаконосъобразност на ел.фиш, аналогични на тези в
жалбата. Към писменото становище е приложен списък на разноски по чл.80
от ГПК, както и относима съдебна практика.
Ответната страна по жалбата: СДВР-МВР, не изпраща представител в
съдебно заседание. Не взема становище по наведените възражения в жалбата
и по същество на делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличие на
правен интерес от обжалване. Електронният фиш е връчен на жалбоподателя
на 14.09.2021 г., съгласно посочената такава в придружаващото преписката
писмо, а жалбата е изпратена по пощата на 28.09.2021 г., съгласно датата на
пощенското клеймо върху приложения плик, т.е. в законоустановения 14-
дневен преклузивен срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, поради което се явява
процесуално допустима и следва да бъда разгледана по същество.
Разгледана по съществото, жалбата е основателна.
2
Издаден е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия Г,
№0021472, за това, че на 18.09.2020 г., в 12:50 часа, в гр.София, по
бул.“Ботевградско шосе“ №330, от Околовръстен път към бул.“Владимир
Вазов“, като законен представител на юридическо лице, което е собственик на
МПС, регистрирано в РБългария и не е спряно от движение, не е сключил
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, с МПС – товарен
автомобил „С Д“, с рег.№, е установено нарушение на КЗ, заснето с АТСС
TFR1-M 560.
За така установеното нарушение на „М“ ООД, ЕИК: , в качеството на
собственик на посоченото МПС, представлявано от законния представител
СТ. ЗДР. СТ., на основание чл.638, ал.1, т.2, във вр. с чл.461, т.1 от КЗ, е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000
лева, за извършено нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
Описаната по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена от
приобщените по делото писмени доказателства, а именно: процесният
електронен фиш, клип с два броя снимков материал; справка за промяна на
регистрация и собственост на МПС, удостоверение за одобрен тип средство
за измерване №10.02.4835 на БИМ; протокол №4-38-19/30.10.2019 г. за
последваща проверка на мобилна система за видеоконтрол; разпечатка от
„Гаранционен фонд“; протокол за използване на АТСС на 18.09.2020 г.;
ежедневна форма на отчет на състава на наряда при ОПП-СДВР; справка
картон на водач СТ. ЗДР. СТ.; разпечатка от ТРегистър по партидата на „М“
ООД.
С оглед на така установената фактическа обстановка, въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът стигна до следните правни
изводи:
При извършената служебната проверка съдът констатира, че
обжалваният електронен фиш формално съдържа всички задължителни
реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП. В конкретния случай, обаче, направеното
описание на нарушението в обстоятелствената част на ел.фиш, противоречи
на неговата диспозитивна част. В обстоятелствената част е посочено, че е
„установено нарушение на КЗ, изразяващо се в това, че законният
представител на юридическото лице, което е собственик на МПС,
регистрирано в РБългария и не е спряно от движение, не е сключил
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, като тези данни се
потвърждават от приложената разпечатка от сайта на Гаранционен фонд, от
която е видно, че за заснетия автомобил с АТСС на 18.09.2020 г.,
действително не е имало валидно сключена и действаща задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към тази дата. С
диспозитивната част на ел.фиш е ангажирана административнонаказателната
отговорност на юридическото лице, собственик на процесното МПС, чрез
налагане на имуществена санкция в размер на 2000 лева, а не
3
административнонаказателната отговорност на физическото лице, законен
представител на собственика на МПС – юридическо лице, в съответствие с
направеното описание в обстоятелствената част. С оглед на това
противоречие, не става ясно в какво се изразява изпълнителното деяние на
вмененото нарушение и кой го е извършил – физическото лице, като законен
представител на собственика на МПС - търговското дружество, или самото
юридическо лице, в качеството на собственик на процесния товарен
автомобил. В тази насока, направеното възражение в жалбата се явява
основателно.
Констатираното противоречие между обстоятелствена и диспозитивна
част на ел.фиш е довело до неправилно приложение на санкционна
разпоредба на чл.638, ал.1, т.2, във вр. с чл.461, т.1 от КЗ. Юридическото лице
„М“ ЕООД е санкционирано с имуществена санкция за нарушение на чл.438,
ал.1, т.1 от КЗ, която разпоредба вменява задължение за всяко лице, което
притежава МПС, регистрирано на територията на Република България и не е
спряно от движение, да сключи застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. За неизпълнение на задължението по чл.438, ал.1, т.1 от КЗ
е предвидена съответна санкция в разпоредбата на чл.638, ал.1 от КЗ, а
именно: глоба в размер на 250 лева за физическо лице и имуществена санкция
в размер на 2000 лева за юридическо лице или едноличен търговец. Съгласно
разпоредбата на чл.638, ал.4 от КЗ, когато с АТСС е установено управление
на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на
собственика на МПС се налага глоба или имуществената санкция по ал.1. В
случая е налице именно тази хипотеза, доколкото се навеждат твърдения за
управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, което нарушение се твърди да е било установено с АТСС,
но подобна цифрова привръзка въобще липсва в издадения ел.фиш.
Релевираните в този смисъл възражения в жалбата, също се явяват
основателни.
Разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ предвижда, когато с АТСС е
установено и заснето управление на МПС, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, да се издава ел.фиш в отсъствието на
контролен орган и нарушител при условията по реда, предвидени в ЗДвП.
Същевременно, разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, регламентираща
задължителното съдържание на ел.фиш, предвижда такъв да се издава, когато
за извършеното нарушение, заснето с АТСС е предвидено наказание глоба, а
не имуществена санкция. С процесния ел.фиш е наложена имуществена
санкция на юридическото лице, собственик на МПС, а не глоба на
физическото лице, законен представител на дружеството-собственик, с което
е допуснато съществено по тежест и неотстранимо в настоящото съдебно
производство нарушение на процесуалния закон. От своя страна, то е довело
4
до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, тъй като
същото е в невъзможност да разбере нито за какво нарушение е
санкционирано, нито в какво качество е санкциониран. Констатираното
процесуално нарушение лишава и съда от възможност да извърши проверка
за законосъобразност на издадения ел.фиш в съдебната фаза на процеса,
доколкото е недопустимо да се извлича по тълкувателен път волята на
наказващия орган от представените по делото доказателства или от нормите
на КЗ. Само на това основание, обжалваният ел.фиш следва да бъде изцяло
отменен, като незаконосъобразен, без да се разглежда спора по същество.
По изложените по-горе съображения, обжалваният електронен фиш
следва да бъде отменен, като незаконосъобразно издаден.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д от ЗАНН, право на
разноски по реда на АПК има жалбоподателят. Същият е направил изрично
искане в този смисъл, като представя списък на разноските и доказателства за
заплатено в брой адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в настоящото производство в размер на 500 лева /съгласно
договор за правна помощ и пълномощно/. Претенцията е основателна в
пълния си размер и разноските, съгласно т.6 от ДР на АПК, следва да бъдат
възложени за заплащане от издателя на ел.фиш, а именно: СДВР-МВР.
Водим от горните мотиви, съдът:
5