Р Е Ш Е Н И Е
№407 15.11.2021г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
двадесет и осми септември 2021г.
в
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Прокурор: Петя Драганова
Като разгледа докладваното
от съдия Дарина Драгнева административно дело №54 по описа за 2021г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ вр.
с чл. 203 и сл. от АПК, образувано по исковата молба на С.Н.К. срещу Комисия за
противодейстиве на корупцията и отнемане на незаконно
придобито имущество гр. София с искане
за осъждането й да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10
000лв, причинени от отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление
№039-16/11.03.2016г на Председателя на комисията, с което й е наложено адимнистративно наказание глоба в размер ан 1 000лв на
основание чл.43 ал.1 от ЗПУКИ. В исковата молба се твръди,
че ищцата е претърпяла негативни изживявания
във връзка със засягане на личното й достойнство, репутация и висок социален статус. Претендира
се и лихва за забава от датата на влизане в сила на Решение от 15.03.2017г,
постановено по АНД №6029/2016г по описа на РС София, оставено в сила с Решение
№ 166/08.01.2018г постановено по КАНД №4886/2017г по описа на АССГ,
алтернативно от датата на подаване на исковата молба. За доказване на исковата
претенция е поискан разпит на двама свидетели, чиийто
показания са изслушани в открито съдебно заседание. По
същество се твърди, че образуваното административно наказателно производство е
умишлено извършено незаконосъобразно действие на ответника, с което се е целяло
накърняване на репутацията и е довело да пенсионирането й на датата, на която е
придобито право на пенсия, тъй като нарушението не е
извършено и декларацията за конфликт на интереси е подадена своевременно,
съгласно приложените съдебни актове. Претендират се и разноските по делото
С отговор на исковата молба,
подаден от ответника в срок, се възразява против основателността на исковата
претенция, тъй като не е допуснато влошаване на доброто име на лицето.
Наказателното постановление не е разгласено, връчено е лично на ищцата и
информацията е използвана само в административно наказателното производство.
Липсва и причинна връзка между издаване на наказателното постановление и
посочените вреди под формата на накърняване на доброто
име на ищцата.
Представителя на Окръжна
прокуратура Стара Загора дава становище за частична основателност на исковата
претенция досежно негативния стрес, който ищцата безспорно е изпитала от
наложеното й административно наказание, но не се е доказало накърняване на
честта и достойнството й на отговорен държавен служител.
Административен съд Стара
Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и
закона, намира за установено следното:
С решение от 15.03.2017г, влязло
в законна сила на 08.01.2018г, постановено по АНД №6029/2016г по описа на РС
София е отменено НП №039-16/11.03.2016г издадено от Председател на КПУКИ, сега
КПКОНПИ, с наложена на ищцата глоба в размер на 1 000лв за нарушение на
чл. 34 ал.1 вр. с чл.13 ал.1 вр. с чл.12 ал.1 от ЗПУКИ. Наказателното
постановление е отменено с доводи, че административното нарушение не подаване
пред Министъра на здравеопазването на декларация по чл.12 ал.1 от ЗПУКИ не е
извършено, чрез бездействие в срок до 14.02.2015г, тъй като декларацията по
чл.12 ал.1 от същия закон е подадена още на 27.01.2015г пред Общото събрание на
акционерите на УМБАЛ «Проф. Д-р Стоян Киркович» АД преди на 06.02.2015г да бъде вписано
обстоятелството, което я задължава да декларира липса на несъвместимост.
Предвид тези факти - не извършване на административното
нарушение, ищцата счита, че сигналът подаден от Министерство на здравеопазването
и образуваното административно наказателно производство са умишлено предприети
действия спрямо нея и следва този факт да бъде взет предвид като тежест на
незаконосъобразното поведение на ответника, която обуславя и непосредствената увреда на нейната
репутация в обществото. Свидетелите, разпитани по делото са колеги на ищцата в
РЗИ Стара Загора, които работят в тази институция преди К. да постъпи на работа в същата през 1999г. Свидетелката Д. твърди, че
през 2016г ищцата й споделя за образуваното административно наказателно
производство и издадено наказателно постановление. В служебните задължения на
ищцата, която била на ръководна длъжност винаги, влизало и издаването на НП
тоест контрол за спазване на административно наказателните разпоредби, поради
което особено се засегнала от обвинението, че не е изпълнила задължение, за
което е предвидена административно наказателна отгововорност.
След издаване на наказателното постановление ищцата се променила от
добронамерена, търпелива, спокойна, обясняваща към изнервена, нетърпелива,
получила хипертония, нарушил се ритъма й на живот. Притеснявала да се среща с приятели и колеги, защото считала, че е опетнена честта й
и достойнството. Нарушило се и самочуствието й, изпадала в депресивни състояния.
Започнала да има притеснилни реакции спрямо
служителите, които са й подчинени. Предполага, че ранното й пенсиониране се
дължи на отмененото наказателно постановление, защото то било злонамерена атака
срещу един добър човек. Не могла да предаде опита си, поради ранното
пенсиониране, а не била човек, който общува с всички. Пенсионирала се е в края
на 2020г, но страданията й продължили дълго време, няколко години. Ищцата
споделя с близките си, а репутацията й е накърнена, според свидетелката от факта,
че обвинението е не вярно. Промените, които свидетелката е установила в
поведението на ищцата засягат характера й. Тя не спряла да се притеснява дори
след отмяна на наказателното постановление, тъй като производствата са
продължили дълго време. Не знае дали е търсила помощ от психолози.
Свидетелката Б. познава ищцата от
дете, а са работили заедно и в РЗИ. Ищцата е била и общински съветник, и в
Съвета на директорите на УМБАЛ «Проф д-р Стоян
Киркович», освен ръководната длъжност, която е заемала в РЗИ. Предвид
приятелството им, ищцата споделила с нея за спора, който има с КПКОНПИ, който
продлъжил две –три години. Свидетелства, че в РЗИ също попълват декларации, а
ищцата следи за своевременното изпълнение на това задължение, поради което тя
самата няма как да пропусне срок за подаване на декларация.
Обвинението срещу ищцата счита за тенденциозно и умишлено. Инициативата
тръгнала от инспектората на МЗ и след това продължена от КПКОНПИ. На служебния
и обществен имидж този факт се отразил отрицателно, защото като главен секретар
в РЗИ има контролни функции спрямо администрацията. Проблемът се състоял в
шушукане в институцията против нея. Сринало се доверието и не можела да
изпълнява служебните си задължения. Имало е обществена разгласа след като в
институцията, в която работи се е знаело за това наказателно постановление. Започнала
да вдига кръвно, изпаднала в апатия, станала раздразнителна, по-груба към
колегите си и включително към приятелката си от детството. Нямала желание за
работа, но имала желание да се бори срещу наказателното постановление. Личното
мнение на свидетелката е, че пенсионирането й е свързано с наказателното
постановление, защото директорите загубили доверието си в нея и решили да я
пенсионират на датата без период, през който да
предаде опита си. За НП знае от ищцата, но не знае откъде са разбрали другите
служители в РЗИ
за него, като счита че не е възможно този факт да не е станал известен в
общинската и болнична администрации.
От събраните по делото гласни
и писмени доказателства се установява, че първия елемент от фактическия състав
на извъндоговорната отговорност на държавата за вреди от незаконосъобразна
административна дейност се е сбъднал с отмяната на наказателното постановление.
С ангажирането на административно наказателната отговорност, чрез отправяне на
обвинение за извършено нарушение на установения ред за държавно управление, се
създават неприятни емоционални преживявявания у всеки човек, поради вменяването
на вина, независимо дали се приема за основателно или не. Вината е основание за
понасяне на отговорност, чрез която човек да бъде възпитан да спазва
установения ред, но наказанието се възприема поначало за унизително средство
към тази цел. Социално отговорния човек изпитва и срам на първо място от това,
че следва да бъде наказан, независимо дали наказанието ще бъде известно или не.
В случая се касае за нарушение, което е свързано с
дейност от обществен интерес, поради което е вменено и задължение за подаване
на декларация за съвместимост на лицето с нейното осъществяване – да бъде член
на борда да директорите на акционерно дружество, което е собственост на
държавата и самото то има важно значение за обществеността, като осигуряващо
медицинско обслужване в областния град. В съображение влиза и заеманата от
ищцата длъжност като главен секретар на РЗИ на пряко подчинение на Директора на
административната структура и отговарящо за работата на общата администрация. В
тази връзка ръководната длъжност изисква лицето, което я заема и което ще
контролира спазването на задълженията, вменени на подчинените служители да има
поведение, което не се отклонява от собствените му задължения. Ето защо
наказателното постановление засяга самочувствието на ищцата като лице, което е
способно да спазва във всеки един момент установения ред на държавно управление
и поради това да има основание по силата на заеманата длъжност да изисква от
подчинените служители същото поведение. Описаните от свидетелите промени в
отношението към близките приятели съдът определя като проява на съмнение от страна на ищцата към представата, която имат за нея
лицата от близкото й обкръжение след издаване на наказателното постановление.
Това е така, защото споделянето на проблем с близките
не предполага човек да страни от тях, да стане раздразнителен и мнителен по
отношение на това дали все още затичат авторитета му. Тези прояви не са в пряка
причинна връзка със стреса от наложеното наказание, с не приятното чувство на
срам и унижение, които отговорните хора изпитват, когато са обвинени и търпят
наказание. Раздразнителността и описаните прояви на мнителност спрямо колеги и
приятели са израз на съмнението, което ищеца като Главен секретар на РЗИ е изпитвала спрямо
подчинените й , сред които и двете свидетелки – дали все още я считат и зачитат
за авторитет и началник. Това е реакция на личността срещу отправеното
обвинение, която зависи от характера, а именно дали ще промени отношението си
към близкото си обкръжение и ще се отнася рязко и по-грубо или не. Но, начина
по който ищцата е започнала да се държи спрямо приятелките си – свидетелките,
не е израз на притеснение, а на мнителност и опит да поддържа авторитета си,
чрез забележки и сприхавост. Промяната в отношението към другите не е факт,
който да сочи на негативните преживявания, които ищцата описва в исковата си
молба, а сочи на мнителност спрямо останалите – дали като разберат, че има
издадено наказателно постановление, за което тя самата е съобщила, ще застанат
на нейна страна и ще зачитат неоспоримия й авторитет на началник. Този извод
следва от показанията на разпитаните свидетелките и те сочат на изпитан страх
за запазване на авторитетната позиция спрямо подчинените, каквито са били и
двете приятелки, а освен това, първата свидетелката заяви, че ищцата не е
общува с всички колеги, а само с избрани. Високото самочуствие е пострадало, но
това както се посочи е реакция на личността, обусловена от характера и
самооценката за себе си. Докато вредите, които могат да се търсят трябва да
бъдат в пряка причинно-следствена връзка с налагане на незаконосъобразно
наказание, а такива без съмнение са унижението, срам, притеснение, включително
както в случая справедливото възмущение и негативни
емоции от ангажиране на отговорността без основание. Тези негативни емоции стоят вън от съмнение и
следва да бъде определено обезщетение в размер на наложената глоба. Ищцата е
изпитвала притеснение от това да бъде обвинение и наказана за деяние, което не
е извършила и което касае нейния интегритет спрямо заеманата длъжност, както в
борда на директорите на УМБАЛ «ПРоф д-р Стоян
Киркович» АД така и в РЗИ Стара Загора. Репутацията й обаче реално и в пряка
причинно следствена връзка не е била засегната, както се стреми да докаже
ищцата, чрез показанията на свидетелите. Промяната в поведението на ищцата
спрямо подчинените й в РЗИ говори за
мнителност и за това, че тя самата е станала повод за «шушукане» зад гърба й,
което сочи на мнителност и утвърждаване на авторитет въз основа и от позицията
на Главен секретар, а не въз основа на личните качества на лицето, както твърди
първата свидетелката, защото един диалогичен ръководител, търпелив и разбиращ,
обяснителен, който е сигурен в собствената си правота и възможности, не
проявява описаната мнителност и съмнение дори спрямо приятелите си, на които уж
е споделил. Само, че това споделяне противостои на показанията за отказ да се
общува с тези две приятелки, да се излиза с тях, на промяната в отношението на
ищцата, което не се покрива със съдържанието на приятелски отношения. Ето защо
справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди се явява сумата от
1000лв, еквивалент на размера на глобата, която незаконосъобразно е била
наложена на ищцата и което е предизвикало у нея вредите, които стоят вън от
съмнение – притеснение, че ще й бъде наложено наказание за нарушение, което не
е извършила и което ще постави под съмнение интегритета й, срещу които
последици се е борила, за да докаже, че е спазила реда за деклариране на
несъвместимост със заеманата публично известна длъжност в борда на директорите
на лечебното заведение. Без съмнение с издаване на наказазтелното
постановление на ищцата са причинени стрес, възмущение и притеснение, че ще
пострада авторитета й на началник в РЗИ, но последното не се е случило, видно
от свидетелските показания, доколкото тя самата е променила отношението си към
близкото си обкръжение на мястото на работа, която
промяна е направила впечатление. Що се отнася до причинната връзка с
пенсионирането на датата на придобиване на правото следва да се каже, че от
2016г до 2020г са изминали четири години, а освен това и ищцата е заявила
желание за пенсиониране. Показателно е, че след издаване на НП тя е продължила
да заема всички длъжности, което означава, че не се е отразило на повевереното й доверие.
Възнаграждението за един адвокат следва да бъдат присъдено съобразно
уважената част от иска или 240лв, а държавна такса от 10лв изцяло. На ответника
се следва възнаграждение за юрисконсулт по правилата на чл. 10 ал.4 от ЗОДОВ
съобразно отхвърлената част от иска, но не повече от максималния размер по
чл.37 от Закона за правната помощ вр. с чл.25 от Наредбата за правната помощ в
ред. ДВ бр.98 от 2015г или 100лв. Воден
от горното Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество да
заплати на С.Н.К. ЕГН ********** сумата от 1000лв / хиляда/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от НП №039-15/11.03.2016г издадено от
Председателя на КПКОНПИ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Н.К. иск с правно
основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ против КПКОНПИ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за размера над 1000лв до 10 000лв.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие
на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати на С.Н.К.
ЕГН ********** по компенсация сумата от 150лв/сто и
петдесет/, представляваща разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: