№ 13635
гр. София, 11.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20231110101550 по описа за 2023 година
Съдът намира, че следва да се произнесе по доказателствените искания на страните и
да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, които съдът намира за
относими, необходими и допустими за правилното решаване на спора, поради което следва
да бъде допуснато събирането им по делото.
Ищецът е направил искане за изискване на справка от НАП, от която да е видно дали
издадената от ищеца фактура е включена в дневниците за покупки на ответника, което съдът
намира за основателно и следва да уважи.
Съдът намира предявените искове за допустими, като по делото следва да бъде
насрочено открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 13.06.2023 г. от 14:00 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.
ДОПУСКА събиране на писмени доказателства по делото – представените от
страните документи.
ДА СЕ ИЗИСКА от Национална агенция за приходите справка, от която да е видно
дали фактура № **********/15.09.2021 г. на стойност 2 100 лева, издадена от „(ФИРМА)“
ЕООД, ЕИК ********, е включена в дневниците за покупки на ответника „(ФИРМА)“
ЕООД, ЕИК *********.
ПРИЛАГА към настоящото производство ч.гр.д. 24992/2022 г. по описа на СРС, 174-
ти състав.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ СЪОБЩАВА на страните проекта
за доклад на делото:
Предмет на делото са предявените от „(ФИРМА)“ ЕООД срещу „(ФИРМА)“ ЕООД
обективно и кумулативно съединени искове по реда на чл. 422, ал.1 ГПК с правно
основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за признаване установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 70,00 лв. главница, представляваща
стойността на наложена глоба с електронен фиш № 4218257, за нарушение извършено с
отдаден под наем автомобил и сумата от 1,69 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 14.02.2022 г. до 11.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от 12.05.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
1
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.06.2022 г. по ч.гр.д. 24992/2022 г.
по описа на СРС, 174-ти състав.
В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен устен договор за
отдаване под наем на автомобил с ДК № ** **** **, марка „(АВТ.МАРКА)“, модел
„(АВТ.МАРКА)“, за което била издадена фактура № **********/15.09.2021 г. на стойност 2
100 лева. На 31.01.2022 г. на управителя на ищцовото дружество бил връчен електронен
фиш № 4218257, издаден от МВР, с който била наложена глоба в размер на 100,00 лева за
извършено нарушение на ЗДВП – превишена скорост, установена и заснето на 26.09.2020 г.
Нарушението било извършено с отдадения под наем автомобил, но глобата била наложена
на законния представител на собственика на МПС, а именно ищцовото дружество.
Поддържа, че съгласно разпоредбите на ЗДВП при доброволно заплащане на глобата в 14
дневен срок се дължи 70 % от нейния размер. Твърди, че сумата от 70,00 лева е заплатена,
но въпреки отправените покани до наемателя на МПС, до настоящ момент сумата не била
възстановена. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Ответникът излага, че
административно-наказателната отговорност е лична. Сочи, че електронният фиш се връчва
на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 ЗДВП, след което в 14 дневен срок от получаването му
собственикът следва да заплати глобата или предостави в съответната структура на МВР
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството
му за управление на МПС. Излага, че съгласно ЗДвП на лицето, посочено в декларацията се
издава и изпраща електронен фиш за извършеното нарушение, като първоначално
издаденият фиш се анулирал. Сочи, че разпоредбата на чл. 188, ал. 1 и чл. 189 ал. 5 ЗДвП
въвежда оборима презумпция, че собственикът на МПС посочен в електронния фиш е
извършител на нарушението, като оборването на тази презумпция можело да бъде сторено
по реда на чл. 189 ал. 5 ЗДвП /при доброволно предоставяне на МПС на друго лице/ в 14
дневен срок от получаването на ел. фиш чрез подаване на писмената декларация от
собственика, респ. в 7 дневен срок /при обявено за издирване МПС/, чрез възражение по
реда на чл. 189, ал. 6 ЗДвП, което в случая не било сторено. Оспорва между страните да е
сключен договор. Оспорва и издадената фактура. Оспорва да е извършено нарушение на
ЗДвП на 26.09.2020 г. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
За основателността на иска по чл. 59 ЗЗД ищецът следва да докаже наличието на
имуществено разместване, обедняване на ищеца и обогатяване на ответника, като между
обедняването и обогатяването е налице причинна връзка.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже следните
факти: съществуването и размера на главния дълг и изпадането на ответника в забава.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ НАПЪТВА страните към постигането на СПОГОДБА, като им указва, че
при постигането на такава ще бъде възстановена ½ от внесената държавна такса, и че с
постигането й спора им ще бъде разрешен окончателно още в производството пред първата
инстанция.
УКАЗВА на страните, че за намиране на разрешение на техния спор, могат да
използват и процедура по медиация, като по този начин те спестяват време и
непосредствено участват при определяне на взаимоизгодно решение, без да са обвързани от
типичните за съдебното производство формални критерии и предписани рамки на намеса в
отношенията им, като за целта могат да се обърнат към Програма “Спогодби” при
Софийския районен съд, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация.
2
Повече информация за Програма “Спогодби” може да бъде получена всеки работен
ден от 09.00 часа до 17.00 часа на телефон 02/8955 423 или 0889 515 423 и в Центъра за
спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. ЦАР БОРИС III № 54, ет. 2, ст. 204
/Софийски районен съд/.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3