РЕШЕНИЕ
№ 348 11.10.2019г., гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на единадесети септември две
хиляди и деветнадесета година:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
в присъствието на секретаря Галина Младенова, като разгледа
докладваното от съдията Бозаджиев въззивно гражданско дело №398 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно, по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
С Решение №341/13.03.2019г.,
постановено по гр.д.№1327/2018г. по описа на РС- П. е отхвърлен предявения от З.К.
„Л.И.“ АД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията,
Министерство на правосъдието ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.С., бул.„Ч.В.“ №51Д, представлявано от изпълнителните директори М.М.-Г. и П.Д.,
чрез упълномощен представител юриск. Б.В. иск за осъждането на С.П.Щ., ЕГН **********,***,
да заплати на З.К. „Л.И." АД, вписано в Търговския регистър към Агенция по
вписванията, Министерство на правосъдието ЕИК *********, сумата от С.П.Щ., ЕГН **********
и З.Б.К. „И.К.“ ООД, ЕИК *********, да заплати солидарно на З.К. „Л.И.“ АД ЕИК
********* парична сума в размер на 303151,47лв.- представляващи неиздължени
парични суми- заплатени от клиенти застрахователни премии, ведно със законна
лихва от датата па подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от
датата на увреждането 24.11.2016г.- до окончателното изплащане на сумата.
Осъдена е З.К. „Л.И.“ АД,
вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията. Министерство на
правосъдието ЕИК *********, да заплати сумата от общо 107,14лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
Против това решение е постъпила
въззивна жалба от юриск.Б.В.- процесуален представител на З.К. „Л.И.“ АД,
представлявано от изпълнителните директори М.М.- Г. и П.Д. заедно.
Твърди се в същата, че
решението е неправилно и необосновано.
В тази насока се сочи, че съдът за да отхвърли
исковата претенция като неоснователна е приел, че ответницата не изпълнява
функции по контрол, а не само по материално изпълнение. Приел е, че се касае до
промяна на задълженията на ответницата по съгласие на страните. Счита се, че
тези изводи са неправилни.
Твърди се, че между ответницата
и ЗК „Л.И.“ АД е имало сключен трудов договор №5/16.01.2008г., като ответницата
е била назначена на длъжност „Директор на Агенция П.“. Визира се, че последната
не оспорва сключването на този трудов договор и да е била назначаване на такава
длъжност, като твърди различен период на заемана на тази длъжност.
Съгласно възложените й трудови
задължения ответницата е била задължена да планира, организира,
ръководи и координира цялата дейност на агенцията, като при изпълнението на
възложените й трудови задължения същата е била длъжна да познава и спазва
нормативните актове регламентиращи застрахователната дейност, както и
вътрешните актове на З.К. „Л.И.“ АД, регламентиращи документооборота, реда за
обявяване и отчитане на застрахователните договори, както и движението на
бланки на застрахователни договори под строга отчетност. В този смисъл се
приема, че на последната са възложени трудови функции по контрол, а не само по
материално изпълнение.
Твърди се, че ответницата като
ръководител на агенцията има възложена отчетническа функция, като отговорността
й е свързана с реално боравене с парични ценности на работодателя.
Визира се, че и към настоящия
момент парични средства от страна на ответницата не са издължени в касата или
по банковата сметка на ЗК „Л.И.“ АД, както и не е представен документ за
недължимост на парични средства.
В тази насока се излагат
подробни съображения.
Моли се за отмяна на
обжалваното решение, като искането е да бъде уважена изцяло исковата претенция
на З.К. „Л.И.“ АД, като бъде осъдена ответницата С.П.Щ. да заплати парична сума
в размер на 303 151,47лв., представляващи неиздължени парични суми- заплатени
от клиенти застрахователни премии, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба, както и сторените разноски за водене на
производството.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК
е депозиран писмен отговор от другата страна в процеса- С.П.Щ., чрез
пълномощника й адв.Н.П..
В него се оспорва изцяло
подадената въззивна жалба.
Приема се, че
първоинстанционният съд правилно е приел за основателни възраженията, че
ответницата не е заемала длъжност с материално- отчетнически функции към
момента на установяване на липси на парични средства, както и че ищецът не е
провел пълно и главно доказване на това твърдение.
Визира се, че ответницата не е
ръководител, нито материално- отговорно лице, като не е имала задължение да
съхранява и отчита парични или материални ценности, нито е имала задължение да
упражнява непосредствен контрол върху други работници и служители с отчетнически
функции, в т.ч. и върху застрахователни агенти и брокери.
Твърди, че не й е връчвана
длъжностна характеристика, с която да й бъдат вменени такива задължения, като
представената от ищеца такава въобще не е подписана от нея, което е установено
от съдебно- графологичната експертиза.
Приема се, че длъжността която
е била заемана от ответницата е административна, изпълнителска, а не
отчетническа, което се потвърждава от представените от нея писмени
доказателства. В този смисъл е и правилен изводът на съда, че самото ищцово
дружество представя доказателства за изменение на трудовото правоотношение, но
в същото време не представя писмен акт на работодателя, с който да са й вменени
функции по отчет и контрол след изменението на длъжността. Ето защо се счита,
че процесните споразумение и анекс са нищожни, тъй като основанието, мотивът за
сключването им е в противоречие с основните принципи на действащата нормативно
правна уредба.
Сочи се, че правилно решаващият
съд е приел, че ищецът не е провел пълно
и главно доказване на претендирания размер на сумите, посочени в исковата
молба.
В тази насока се излагат
подробни съображения.
Моли се за оставяне без
уважение на въззивната жалба, като се потвърди обжалваното решение, като
правилно и законосъобразно.
Моли се за присъждане на
направените пред втората съдебна инстанция разноски.
С въззивната жалба и писмен
отговор не са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание, за жалбоподателят
ЗК„Л.И.“ АД, законен представител не се явява. За същият се явява юриск.В.. От
страна на последната се моли да бъде уважена подадената въззивна жалба по
съображенията изложен в нея, като се отмени обжалваното решение, като
неправилно, незаконосъобразно и неоснователно. В този смисъл излага
съображения. Моли за присъждане на сторените по делото разноски. Поискано от
процесуалния представител да представи писмени бележки в указан срок, но такива
не са представени.
Ответникът
по жалбата- С.Щ., редовно призована не се явява, като не се явява й
процесуалния й представител адв.П..
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в
съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:
В подадена искова молба против
срещу С.П.Щ. и „З.Б.К. И.К.“ ООД, представлявано от Управителя С.П.Щ., ищцовото
дружество- З.К. „Л.И.“ АД, вписано в Търговския регистър към Агенция по
вписванията. Министерство на правосъдието ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.С., бул.„Ч.В.“ №51Д, представлявано от изпълнителните директори
М. М.- Г. и П.Д., чрез упълномощен представител юрк.Б.В. твърди, че между З.К.
„Л.И.“ АД и първия ответник е имало сключен трудов договор №5/16.01.2008г., съгласно
който ответницата била назначена на длъжност Директор на „Агенция П.“.
Твърди се, че съгласно
възложените й трудови задължения, С.Щ. била задължена да планира, организира,
ръководи и координира цялата дейност на агенцията, като при изпълнението на
възложените й трудови задължения първият ответник била длъжна да познава и
спазва нормативните актове, регламентиращи застрахователната дейност, както и
вътрешните актове на З.К. „Л.И.“ АД, регламентиращи документооборота, реда за
обявяване и отчитане на застрахователните договори, както и движението на
бланки на застрахователни договори под строга отчетност. На първият ответник
били възложени трудови функции по контрол, а не само по материално изпълнение.
Съгласно вменените трудови
задължения същата следвало да води преговори и да сключва застрахователни
договори, като договаря конкретните параметри по застрахователните договори и
да дава преференциални условия за застраховане. Съгласно вътрешно нормативните
документи- Правилник за движение на бланките под строга отчетност в системата
на ЗК„Л.И.“ АД, ръководи телите на Агенциите имали задължение да изготвят отчет
за сключените полици, придружен с отчетените екземпляри от съответните застрахователни
полици, както и отчет за анулираните полици, който отчитали лично по график,
съставен от Главния счетоводител на ЗК „Л.И.“ АД. Застрахователните агенти,
отчитали полици в агенциите, от които ги получавали. Агенциите, които ползват
информационната система на дружеството, въвеждат информацията за сключените
полици в деня на сключването им и в края на деня, задължително приключват
отчетите.
Твърди се, че длъжността
заемана от ответницата С.П.Щ. представлява отчетническа, тъй като включвала
функции по събиране, съхранение, разходване или отчитане на ценности на
работодателя З.К. „Л.И.“ АД. Съгласно възложените й трудови задължения
ответницата била задължен да планира, организира, ръководи координира и контролира
цялата дейност на агенцията, като при изпълнението на възложените й трудови
задължения ответницата била длъжна да управлява отговорно съобразно фирмените
стандарти, култура при ефективно използване на всички ресурси за постигане
целите и висок имидж на компанията. Функционално произтичащо от длъжността на
ответницата било познаване и спазване на нормативните актове, регламентиращи
застрахователната дейност, както и вътрешните актове на З.К. „Л.И.“ АД,
регламентиращи документооборота, реда за обявяване и отчитане на
застрахователните договори, както и движението на бланки на застрахователни
договори под строга отчетност.
Сочи се, че същата отговаряла
за ефективното управление в поверената й агенция на материалните активи и
финасовите ресурси. Част от възложените й трудови функции били да води
преговори и сключва застрахователни договори с потенциални клиенти на
компанията, както и да води преговори и сключва договори със застрахователни
посредници. Като неразделна част от изпълняваните задължения била дейността по
отчет и контрол на поверените материални ценности- застрахователни премии,
платени от клиентите по договори, сключени и отчетени от Агенция „П.“.
Твърди се, че трудовия договор
с Щ. бил прекратен с дисциплирно уволнение на 02.02.2017г., поради поредица
груби нарушения на финансовата дисциплина и допуснато неиздължаване на парични
средства, включително предмета на настоящата искова претенция.
Твърди се, че между З.К. „Л.И.“
АД и втория ответник Застрахователен брокер „И.К.“ ООД има сключен договор за
застрахователно брокерство от 29.06.2009г. Съгласно сключения договор за
застрахователно брокерство ответникът „ЗБК И.К.“ ООД /с предишно наименование „И.К.“
ЕООД брокерът се задължавал да предлага на свои възложители /физически и
юридически лица- кандидати за застраховане/ сключването на застрахователни
договори със застрахователя, да организира събирането на премии по същите и
отчитането пред застрахователя /предаване от Брокера на Застрахователя на
подписаните от Брокера застрахователни полици, първична документация към тях,
събраните застрахователни премии и неизползваните празни полици и бланки),
срещу дължимо от Застрахователя възнаграждение, което се включвало в застрахователната
премия.
Сочи се, че съгласно подписания
договор за застрахователно брокерство, застрахователният брокер бил длъжен да
издължи всички събрани суми, представляващи премии по сключени застраховки-
т.4.5. изречение второ от подписания договор. Последният бил длъжен да отчита
сключените застрахователни полици по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите два пъти седмично, както следвало- всеки вторник, сключените
застрахователни договори в петък, събота и неделя от предходната седмица и понеделник
от текущата; и всеки петък- сключените застрахователни договори от вторник до
четвъртък включително през текущата седмица. В този смисъл били постигнатите
договорености по т.6.1. от подписания между страните договор. Всички останали
застраховки застрахователният брокер бил длъжен да отчита веднъж седмично,
включително и събраните премии и от падежи по разсрочени плащания, в който
смисъл са постигнатите договорености по т.6.2. от застрахователния договор.
Визира се, че ,,ЗБК И.К.“ ООД сключвал
застрахователни договори, които отчитал изключително в териториална структура
на ЗК „Л.И.“ АД- Агенция „П. 1“, чийто директор бил първия ответник в
производството С.П.Щ..
Твърди се, че поради
неиздължаване на значителни парични суми, представляващи платени от клиенти
застрахователни премии между З.К. „Л.И.“ АД и първия и втория ответник имало
сключено споразумение №238 от 15.04.2015г. с нотариална заверка на подписите на
С.Щ. и представляващия ЗК „Л.И.“ АД от същата дата и нотариална заверка на
подписа на представляващия „ЗБК И.К.“ ООД от 17.04.2015г. Страните по него били
констатирали че към 31.01.2015г. натрупаното задължение на каса, представляващо
недостиг на парични средства в Агенция „П. 1“ възлиза на 203 008,13лв.
Сумата се формирала от неиздължени парични средства, представляващи изплатени
от застрахованите лица премии по застрахователни договори в Агенция „П. 1“. Към
31.03.2015г. било констатирано допълнително натрупано и неизплатено задължение
в размер на 220 228,12лв., формирано от полици и сметки със статус
неплатени и събрани разсрочени вноски.
Твърди се, че в по-голямата си част
натрупаните задължения на Агенция „П. 1“ били от сключени договори с посредничеството
на втория ответник „ЗБК И.К.“ ООД, по които не са отчетени платените от клиентите
застрахователни премии, като и двете парични задължения са натрупани поради
неупражнен контрол от страна на директора на Агенция „П. 1“- ответницата С.П.Щ..
Сочи се, че по силата на
подписаното споразумение от 15.04.2015г., ответницата С.П.Щ. е признала
задълженията си към З.К. „Л.И.“ АД. Вторият ответник „ЗБК И.К.“ ООД гарантира
изпълнението на задължението по точка първа на споразумението в размер на
203 008,13лв. като се задължавала солидарно с първия ответник.
Задълженията били разсрочени по уговорен в споразумението ред. За гарантиране
изпълнението на задълженията била учредена договорна ипотека.
Визира се, че по подписаното
споразумение към 19.01.2016г. е била издължена парична сума в размер на 90
000лв. с което бил намален размер на задължение от 220 228,12лв. Остатъкът
по това задължение бил 130 228,12лв. Сумата от 203 008,13лв., за
която С.Щ. и Застрахователно брокерска къща „И.К.“ ООД са се задължили
солидарно не била издължена.
Към 05.01.2016г. в Агенция „П.
1“ било натрупано задължение от неиздължени премии по новосключени
застрахователни договори /след споразумение №238/17.04.2015г./. Размерът на
неиздължената парични средства, включващо и неиздължения остатък от 130 228,12лв.,
възлиза на 471 841,06лв., с включено комисионно възнаграждение. След
приспадане на комисионното възнаграждение задължението възлизало на 403 294,84лв.
Задължението било натрупано от застрахователни договори, сключени с
посредничеството на З.Б.К. „И.К.“ ООД. В този размер не се включвало
задължението от 203 008,13лв., за което първия и втория ответник са се задължили
солидарно.
Твърди се, че след
рекапитулация на издълженото и натрупаните нови задължения на 19.01.2016г.
между ищеца и ответниците бил подписан Анекс №1 към споразумение №238 от
17.04.2015г. с нотариална заверка на подписите. Втората страна признавала
задължението си към ищеца в размер на 471871,06лв., чийто размер след
приспадане на начисленото посредническо комисионно възнаграждение възлизало на
403 294,84лв. Страните са съгласили и първия ответник се задължил да го
издължи на осемнадесет равни месечни вноски с уговорен размер и падежи. Вторият
ответник гарантирал изпълнението и се задължавал солидарно с първия ответник за
издължаване на тази парична сума от 403 294,84лв., като в случай на
неиздължаваие и настъпване на предсрочна изискуемост на това задължение ще бъде
дължим брутния размер, без приспадане на комисионо възнаграждение.
Сочи се, че по силата на същия
Анекс №1 страните са уговорили нов погасителен план на неиздължената сума от
203 008,13лв. за която ответниците са се задължили солидарно.
Обезпеченията и поръчителството от споразумението №238 от 17.04.2015г се
запазват.
Анекс №1 към споразумение №238
бил оформен с нотариална заверка на подписите на 19.01.2016г.
Общият размер на задълженията
на ответниците по подписаното споразумение №238 от 17.04.2015г. и Анекс №1 към
него oт 19.01.2016г. възлизал на 606 302лв. По споразумението и анекса към него
била издължена парична сума в общ размер от 303 151,50лв. Остатъкът от задължението
в размер на 303 151,47лв. не бил издължен и до настоящия момент,
независимо от направеното разсрочване на задължението и уговорен между страните
погасителен план.
Искането е съдът да постанови
решение, с което да осъди ответниците С.П.Щ., ЕГН ********** и З.Б.К. „И.К.“ ООД,
ЕИК *********, да заплатят солидарно на З.К. „Л.И.“ АД ЕИК ********* парична
сума в размер на 303151,47лв.- представляващи неиздължени парични суми-
заплатени от клиенти застрахователни премии ведно със законна лихва от датата
па подаване на исковата молба.
По повод първоначалното
депозиране на исковата молба на З.К. „Л.И.“
АД, представлявано от изпълнителните директори М.М.-Г. и П.Д., чрез упълномощен
представител юрк.Б.В. против С.П.Щ. и „З.Б.К. И.К.“ ООД, представлявано от
управителя С.П.Щ. е образувано гр.д.№1327/2018г. по описа на СГС.
С Определение №508/29.01.2018г.
на СГС, Търговска колегия VІ-12 състав, постановено по гр.д.№169 по описа на
СГС за 2018г. съдът е приел, че иска срещу ЗБК “И.К.“ ООД е родово подсъден на
СГС, като е разделил производството по иска срещу С.П.Щ. и след като го е
прекратил в тази му част, в съответствие с нормата на чл.104, т.4 от ГПК е
изпратил делото на РС- П..
В срокът по чл.131 от ГПК е
постъпил отговор от С.Щ., в който се
оспорва изцяло предявената от ЗК „Л.И.“ АД срещу ответницата искова молба по
гр.д.№1327/2018г. по описа на РС- П. и се моли същата да бъде отхвърлена като
неоснователна. Твърди се, че не се дължи
заплащане на процесната сума. В тази връзка се визира, че задълженията за
плащане по процесните документи са изпълнени- лично от ответника, както и от другия
длъжник по споразумението- „З.Б.К. И.К.“ ЕООД /ЗБК И.К. ЕООД/, като подробно е
описано начина по който това е
реализирано.
Направено е възражение за нищожност по смисъла
на чл.26, ал.1 от ЗЗД на документите, от които ищецът черпи правата си-
Споразумение от 15.04.2015г., с нотариално заверени подписи peг.№3230/2015г. и
peг.№ 3300/2015г.- и двете на Нотариус В.М. и Анекс №1 от 19.01.2016г. към него
с нотариално заверени подписи peг.№547/2016г.- Нотариус В.М.- поради
противоречието си с императивните законови разпоредби.
Не се оспорва, че между
ответницата и ищеца е съществувало трудово правоотношение и че в периода
16.01.2008- 01.10.2009г. ответницата е изпълнявала длъжността „Директор Агенция
П.“, но се оспорва твърдението, че е заемала длъжността „Директор на Агенция П.“
през периода, в който са възникнали твърдените от ищеца вреди. Заявява се, че
считано от 01.02.2011г. до деня на прекратяване на трудовото й правоотношение, съгласно
допълнително споразумение между ответницата и работодателя й същата осъществявала
трудовите си задължения на длъжност „Главен специалист“ в офиса в гр.П..
Трудовите й задължения включвали връзка с клиенти и застрахователни посредници,
уговаряне на условия относно желаните от тях полици, както и административни
задължения в офиса, в т.ч. и въвеждането на информация в електронната
информационна система на ищеца относно сключени застрахователни полици от
директни продажби и от застрахователните посредници.
Твърди, че нямала ръководни
функции, съответно не е имала задължение да съхранява и отчита парични или
материални ценности, нито е имала задължение да упражнявам контрол върху други
лица с отчетнически функции, в т.ч. и върху застрахователните посредници.
Твърди, че задълженията на
„Агенция П. 1“ са натрупани от други лица- застрахователни брокери, посредници
и други, намиращи се в договорни отношения с ищеца. Такова признание било
направено и от самия ищец в исковата молба. В тази връзка е заявено, че не са
налице основания ищецът да реализира по отношение на ответницата имуществена
отговорност, а споразумението и анекса
към него били нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, за което предявява и своето
възражение.
Претендират се сторените
съдебно деловодни разноски.
Искането е за отхвърляне изцяло
на исковата молба на ЗК „Л.И.“ АД, като неоснователна и недоказана.
Претендират се сторените по делото разноски.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите
на страните по вътрешно убеждение, прие от фактическа страна следното:
Видно от Трудов договор №5/16.01.2008г., на посочена дата
06.12.2007г. е сключен договор между ЗПК „Л.И.“ АД и С.П. М. /Ж./, съгласно
който последната е заела длъжността Директор аг.П..
Приложена е по делото
длъжностна характеристика за длъжността Директор Агенция П. с посочени в нея
задължения, като в графата „Изпълняващ длъжността“ е посочено С.П. М., има
положен подпис, с посочена дата: 16.01.2008г.
Видно от Заповед
№112/02.02.2017г. се установява, че на С.П.Щ. е наложено дисциплинарно
наказание уволнение, като й е прекратен трудовия договор- без конкретизация от
коя дата и година.
От извлечение от трудова книжка
се установява, че към дата 16.01.2009г., ответницата е записана като
изпълняваща в Агенция П.- Директор. В периода от 01.02.2011г. до 02.02.2017г.
за същата е записана с длъжност Главен специалист към Агенция П..
По делото са приложени платежни
нареждания за плащания, извършени към ищеца от С.П.Щ.- 9бр.; Платежни
нареждания за плащания, извършени към ищеца от ЗБК И.К. ЕООД- 9бр.; Квитанции
към приходни касови ордери- 15бр.; преводни нареждания за плащания, извършени
от ЗБК И.К. ЕООД към ищеца чрез Прокредитбанк- 4бр.; Преводни нареждания- 6броя
и извлечение от сметка от 20.03.2018г.- Сосиете Женерал Експрес.
Няма спор между страните по
делото, че същите са сключили Споразумение №238/15.04.2015г. и Анекс №1 към
това споразумение от 19.01.2016г. между ЗАК „Л.И.“ АД от една страна и С.П.Щ.- втора
страна и „ЗБК И.К.“ ООД- трета страна.
От заключението на приетата по
делото съдебно- икономическа експертиза се установява, че С.Щ., в качеството й
на „Директор на агенция П.“ и по договор за застрахователно брокерство е
сключвала застрахователни договори с клиенти, но не е отчела получените
застрахователни премии, като съгласно Споразумение №238/15.04.2015г. между ЗАК
„Л.И.“ АД от една страна и С.П.Щ.- втора страна и „ЗБК И.К.“ ООД- трета страна
страните са се споразумели за следното:
-втората страна е ръководител
на „Агенция П. 1“ при което и е вменено да управлява и контролира материалните
ценности,включително парични средства по сключени застрахователни договори. Към
31.01.2015г. натрупаното задължение,представляващо недостиг на парични средства
е 203 008,13лв. Натрупаната парична сума, представляваща задължение на
„Агенция П. 1“ и се формира от неиздължени парични средства, представляващи
изплатени от застрахованите лица премии по застрахователни договори в
агенцията. Общата сума на задълженията по споразумението от 15.04.2015г. и по
Анекс №1 към него от 19.01.2016г. е както следва :
-недостиг на средства към
31.01.2015г.- 203 008,13лв.
-задължение от събрани
разсрочени вноски и сключени полици със статус „неплатени" - 220 228.12
лв.
- нови задължения от неплатени застрахователни премии след
сключване на споразумението- 273 066,72лв
Общ размер на задължението- 696 303,97лв.
Общо платени по споразумението
и Анекс 1- 632 366,23лв.
Остатък за доплащане- 63 936.74лв.
Съгласно Споразумение №238/15.04.2015г.
между ЗАК „Л.И.“АД от една страна и С.П.Щ.- втора страна и „ЗБК И.К." ООД
- трета страна страните са се споразумели за следното:
-втората страна е ръководител
на „Агенция П. 1“ при което и е вменено да управлява и контролира материалните
ценности, включително парични средства по сключени застрахователни договори. Към
31.01.2015г. натрупаното задължение, представляващо недостиг на парични
средства е 203 008,13лв. Натрупаната парична сума, представляваща задължение
на „Агенция П. 1“ и се формира от неиздължени парични средства, представляващи
изплатени от застрахованите лица премии по застрахователни договори в
агенцията. Съгласно съставена справка- рекапитулация на задълженията към
31.01.2015г. недостига на парични средства е формиран по следния начин :
-налични суми по каса-
129 310,53лв.;
-налични суми по банка-
4 836,82лв.;
-задължения към централизирания
фонд с натрупване- 197 383,48лв.;
-задължения по събрани вноски
на други агенции- 180 847,70лв.;
Общ недостиг- 244 083,83лв.
От общия недостиг са
приспаднати следните суми :
-отрицателно салдо Депо, недостиг
с признати разходи- 18 227,99лв.;
-надплатен комисион на агентите
с натрупване- 22 847,71лв.
Недостиг на средства към
31.01.2015г.- 203 008,13лв.
-натрупаното задължение към
31.03.2015г. и неизплатено задължение възлиза на 220 228,12лв. формирано
от полици и сметки със статус неплатени и събрани разсрочени вноски. Натрупаните
задължения са от сключени застрахователни договори по които не са отчетени платените
от клиентите застрахователни премии.
По данни на ЗК „Л.И.“ АД
задължението е формирано по следния начин:
-неотчетени сметки, издадени
през ИС „Инсис“- 3 893,45лв.;
-неотчетени сметки, издадени
през WEB портал- 150 508,00;
-сключени застрахователни
договори със статут „неплатени“- 65 826,67;
Задължение от събрани
разсрочени вноски и сключени полици
със статус „неплатени“- 220 228,12лв.
Съгласно Споразумение №238/15.04.2015г.,
страните се споразумяват за следното:
-втората страна признава
задължението си в размер на 203 008,13лв. и се задължава да го заплати на
20 равни месечни вноски в размер на 10 000лв., като последната е изравнителна и
възлиза на 13 008,13лв. Всяка от вноските е с падеж до 20-то число на
текущия месец, като първата вноска е на 20.04.2015г.
-втората страна се задължава да
плати натрупаното задължение, формирано от полици със статус неплатени и събрани
разсрочени вноски в размер на 220 228,12лв. в срок не по- късно от 14 дни
от подписване на споразумението.
По данни на ЗК „Л.И.“ АД, за периода
от 21.04.2015г. до 22.12.2015г. /датите са когато е заверена сметката на
дружеството/, С.Щ. е извършила плащания в размер на 90 000,00лв.
В „Л.И.“ АД сумата от
90 000,00лв. е приспадната от задължението в размер на 203 008,13лв.
след което е останало неплатено задължение в размер на 113 008,13лв.
Освен описаните по-горе
плащания в полза на „Л.И.“ АД .
Общо платени по споразумението
и Анекс 1 са 632366,23лв.
Остатък за доплащане- 63 936.74
лв.
Видно от заключението на
съдебно- графологичната експертиза се установява, че подписът на „Изпълняващ
длъжността“ в Длъжностна характеристика за длъжността „Директор на агенция“ от
16.01.2018г., обект на експертизата не е положен от С.П.Щ..
От показанията на св.Б. се
установява, че от 01.09.2009г. е
работила за „Л.И.“ в офис П.. Задълженията й били да издава застраховки и отчита сумите по сключените
застраховки заплатени от застрахованите лица. Отчитала сумите по банков път по
сметка на „Л.И.“- П., като С.Щ. в качеството си на управител на „Л.И.“-П. посочила
сметката и банката, по която следвало да се превеждат сумите от
сключените застраховки, които суми са над 200 лв. задължително следвало да се превеждат по банков път.
Същата установява, че контролът по дейността й се извършвал от счетоводителите
на „Л.И.“ АД П. и С.Щ.. Всекидневно са правени отчети чрез системата Сирма, за
извършваната от свидетелката дейност.
Св.К. в показанията си сочи, че
от 2008г. работи в „Л.И.“ АД, като през
2010г. била прехвърлена към Агенция П. с управител С.Щ.. Идвала на място и се
отчитала един път в месеца.
Отчитала сключените застраховки
и сумите по тях отчитала по банков път, като остатъка от отчетно операционната
система на ИНСИС е давала на ръка, това е в края на месеца. Това се случвало в
края на всеки месец. От ЗК „Л.И.“ й бил
е даден номер на агент в тази операционна система ИНСИС, в която всеки момент
може да се определи какъв оборот била
направила.
Св.С. визира в показанията си,
че от 01.09.2019г. работи в „Л.И.“- П.
на трудов договор, като счетоводител. Качеството на счетоводител обработка на
първични документи, отчитане на агенти, брокери, изготвяне на
отчети към „Л.И.“ АД. Отчитали се
продадените застраховки и тя сама извършвала
контрол. Контролът представлявал сключените договори по застраховки,
отчета по сключени застраховки, разходи и приходи, извършваше се лично,
съответно когато пристигнел застрахователния агент или когато бъде представен
документа по спедиторска фирма. От Централата на „Л.И.“ АД. били посочени сметките и банките за превод на сумите.
Лично свидетелката изготвяла отчетът за
сключени застраховки и получените по същия суми за цялата Агенция, който
съответно бил носен от ответницата Щ. на
хартиен носител в Централата на „Л.И.“
АД.
Всеки агент си имал номер- код,
по който работел и вкарвал информацията
в информационната система.
Паричните средства получени на
ръка от различните застрахователи, не се
задържал в офиса на „Л.И.“ АД в П. и се
отчитал същия ден или най- късно
два- три дни по банковата сметка на Пощенска банка.
Дневният оборот, който не е
отчетен по банков път се съхранявал в каса на офиса на „Лен Инс“ АД в П..
Свидетелката Верка Петкова в показанията си
сочи, че е Директор „Човешки ресурси”
в ЗК „Л.И.” в Централно управление. Посочва, че всички
трудови договори се сключвали с
Централно управление С. на ЗК „Л.И.” АД и тя подписвала трудовите договори,
като те са за цялата страна- персонала е
800 души. Сочи, че трудовите договори с персонала и самия подбор на
персонал се извършвал от ответницата Щ.-***.
Последната изпращала за персоналът на Агенция- П. в С. трудовия договор. Те го
сключвали и го изпращали по куриер, за да може договорът да се подпише от
съответния агент. След това се връщал в
Централата, за да може да се приложи към личното му трудово досие. Изготвяла се
и длъжностна характеристика, съдържаща
задълженията и отговорностите на всеки един служител. Сочи, че през 2008г. била назначена Щ.,
последната дошла лично в Централното
управление в С., подписала трудовия си договор, както и длъжностната
си характеристика.
Визира че, първоначално
сключените договори били с
ръководителите на офисите на ЗК „Л.И.“ АД с длъжност- ръководители, но след 2010г. се
наложила промяна в наименованията им-
главни специалисти, но задълженията останали същите.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящата въззивна инстанция от правна страна приема следното:
Въззивната жалба е допустима- налице е предписаното от закона съдържание, обжалва се
невлязло в сила решение на първоинстанционния съд, подадена е в
законоустановения двуседмичен срок от надлежна страна, имаща правен интерес от
обжалването. Разгледана по същество, въззивната жалбата е частично основателна.
Решението на Пазарджишкият
районен съд е валидно- постановено е
от надлежен съдебен състав, в предвидената от закона форма и в рамките на
правораздавателната му компетентност.
При разглеждането на спора
първоинстанционният съд е събрал
съотносимите към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на
тях е достигнал до изводи, че предявените искове, с правно основание чл.207,
ал.1, т.2, във вр. с чл.211 от КТ са неоснователни и като такива е отхвърлил.
Тези крайни правни изводи на
съда, настоящата инстанция не ги приема, изцяло, а само частично, като
съображенията са на различно основание от изложеното в мотивите на първата. В
този смисъл следва да се посочи следното:
В конкретният казус основният
въпрос по съществото на спора за настоящата инстанция е каква длъжност е
заемала ответницата Щ. към периодите в които са установени липсите, съответно
явява ли се тя материално- отговорно лице, което има задължение да съхранява и
отчита парични и материални ценности, имала ли е задължение да упражнява
непосредствен контрол върху други работници с отчетнически функции, в т.ч. и
върху застрахователни агенти и брокери и дължи ли предявените й суми.
Не може да има спор по делото,
че ответницата през 2008г. по силата на сключен трудов договор е заела
длъжността директор на „Агенция П. 1“. Действително, по делото е приложена
длъжностна характеристика за посочената по- горе длъжност с визирани за нея
задължения, като заключението на съдебно- графологичната експертиза е
категорично, че подписът положен за С.П. М., сега Щ. не е положен от
последната.
Независимо от тази констатация
следва да се приеме, че липсата на положен от ответницата подпис на
длъжностната й характеристика на заеманата от нея длъжност не я освобождава от
отговорност по задълженията визирани в нея.
Основанието за този извод е че
по делото са събрани доказателства които установяват, че Щ. е работила като
ръководител на „Агенция П. 1“ до момента в който й е прекратено трудовото
правоотношение през 2017г., видно от приложената по делото Заповед
№112/02.02.2017г., в която е посочена, че тя е ръководител в „Агенция П. 1“,
като на практика е приела да изпълнява задължения именно по тази длъжност.
Действително от извлечението от
трудовата книжка на последната се установява, че в периода 16.01.2009г. до
01.06.2009г. е отразено, че в процесната агенция е била първоначално директор,
впоследствие ръководител в периода 01.06.2009г. до 01.10.2009., а впоследствие
от 01.02.2011г. до 02.02.2017г. е посочено, че тя е главен специалист. Писмени
доказателства, във връзка с тези трансформации на длъжността не са налице, но
те не са дават основание за да се приеме, че Ж. не е изпълнявала ръководни
функции в процесната агенция и оттам да не носи отговорност, а напротив.
В тази насока следва да се
посочи, по делото са налице доказателства установяващи, че ответницата е имала
ръководни функции и оттам материална отговорност, ако са налице установени
липси на парични средства. В този смисъл са Докладна записка от С.Щ. посочена в
нея като Директор на Агенция П. 1, Протокол за установена касова наличност от
30.12.2014г. където е посочено, че тя е управител. Не могат да бъдат игнорирани приложените по
делото заповеди за командировка на същата до гр.С., съгласно които тя е
следвало да носи отчетите на агенцията. В относимост на тези констатации са и
свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели. В този аспект
следва да се посочат показанията на св.Б., която посочва, че С.Щ. е управител
на „Лев- инс“ П., като тя посочвала сметката и банката, по която да се
превеждат сумите от сключени застраховки. Св.К. също коментира, че управител на
процесната агенция е именно С.Щ., като последната й е казвала по коя банкова
сметка ***аховки. Св.С. визира, че отчетите за сключени застраховки ги е
оформяла тя, но същите са носени от ответницата в С.. Не се отрича от
последната, че получени на ръка в офиса на Л.И. парични средства получени от
продажбата на застраховки са внасяни от нея, но също така и от Щ.. В
показанията си, св.Петкова е категорична, че през 2010г. се е наложило промяна
в наименованията на ръководителите на офиси, като те са станали главни
специалисти, но задълженията са им останали същите.
Всички тези установени данни,
категорично установяват, че С.Щ. до уволнението й през 2017г. е заемала
ръководна позиция в „Агенция П. 1“.
В потвърждение на този извод са
и приложените, като доказателства по делото споразумение №238/17.04.2015г. и
анекс към споразумение №238 от 17.04.2016г. от 19.01.2016г.
В същите подробно са описани
какви са установените липси към посочените дати и какви са договорките между
сключителите ги страни, една от които е именно С.Щ.. Същественият момент е, че
в тези документи ответницата е отразена, като ръководител /материално-
отговорно лице/ на териториална структура- „Агенция П. 1“. Също така е
посочено, че съгласно длъжностната й характеристика й е вменено задължение за
управление и контрол на материални ценности, включително и парични средства,
заплатени и отчетени в Агенция „П. 1“ по сключени застрахователни договори.
Настоящата инстанция няма
основание да игнорира тези два документа, приети като доказателства по делото и
установяващи по несъмнен начин каква е длъжността на Щ.. Без правно значение на
практика се явява, че тя не е подписала длъжностната характеристика, след като
тя не е възразила а не изпълнява заетата от нея ръководна длъжност и
последващите от това отговорности.
Следва да се посочи, че
споразумението и анекс към него са с нотариална заверка на подписите, като
твърденията на последната, че е принудена да ги подпише тези документи не са
доказани от събраните по делото доказателства. Оттам няма основание да се
приема, че тези документи противоречат с императивни законови разпоредби,
съответно противоречат на добрите нрави, както и да се приеме, че целта на
работодателя й е била да реализира спрямо нея по- голяма имуществена
отговорност. На практика в това споразумение и анекс към него, Щ. по никакъв
начин не е отрекла заеманата от нея длъжност и поети от нея задължения, които е
следвало да изпълни.
По отношение на претендирания
размер, въззивният съд не счита, че следва да приеме, че ответницата Щ. дължи
цялата претендирана сума по подадената искова молба.
Основанието за това се мотивира
от неоспореното от страните заключение на съдебно- икономическата експертиза от
което се установява, че голяма част от дължимите се суми е изплатено, като е
посочен неизплатен остатък от 63 936,74лв.
Настоящата инстанция не намира
за основателни доводите на защитата на ответницата за недължимост и на тази
сума, с на обстоятелството, че в исковата молба ищеца е признал, че голяма част
от задълженията на Агенция П. а натрупани от други лица- застрахователни
брокери, посредници и други, а не лично от ответницата като служител на ищеца.
Тези твърдения, на практика не са доказани, с оглед на което не могат да бъдат
приети за основание за промяна на изводи за недължимост на посочената от вещото
лице сума, която останала да се издължи.
С оглед на тези данни съдът
приема, че предявения иск от страна на „Л.И.“ АД следва да се уважи до размера
от 63 936,74лв.- представляваща
неиздължени парични суми- заплатени от клиенти застрахователни премии, ведно
със законната лихва върху тази сума от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В останалата част за разликата
от 63936,74лв. до пълния предявен размер от 303151,47лв. исковата претенция
правилно е отхвърлена, макар и на други основания от страна на първата инстанция, които не се
приемат от настоящата такава.
В случая основанието за
недължимост на тази сума е именно заключението на съдебно- икономическата
експертиза, съгласно която сумите над размера от 63936,74лв. са изплатени,
което е и основание да се приеме, че тях няма основание да бъдат присъдени в
тежест на ответницата.
Предвид на гореизложеното,
първоинстанционното решение следва да се отмени, в частта с която е отхвърлен
предявения от З.К. „Л.И.“ АД срещу С.П.Щ. иск, с правно основание чл.207, ал.1,
т.2, във вр. с чл.211 от КТ, за осъждането на С.П.Щ. да заплати сумата до
размера на 63 936,74лв.- представляваща неиздължени парични суми-
заплатени от клиенти застрахователни премии ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане,
както и в частта за присъдените разноски в размер на 107,14лв.
Вместо това, следва да се уважи
предявения иск, като се осъди С.П.Щ. да заплати на ЗК “Л.И.“ АД сумата от
63 936,74лв., представляваща неиздължени парични суми- заплатени от
клиенти застрахователни премии, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане.
В останалата част, с която е
отхвърлен предявения от „ЗК „Л.И.“ АД иск срещу С.П.Щ., за разликата от
63 936,74лв. до размера от 303151,47лв., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,
решението следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото, в
тежест на ответницата Щ. и в полза на ищеца, следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв. направени пред въззивната
инстанция. Съответно направените пред първата инстанция разноски в общ размер
на 595лв., от които 280лв.- депозит за вещо лице, 15лв.- депозит за свидетели,
както и 300лв.- юрисконсултско възнаграждение.
В случая, претендирания размер от страна на
жалбоподателя в размер на 6063,04лв. не може да бъде присъден, тъй като
настоящата инстанция няма законово основание за това.
Предвид на гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯВА Решение
№341/13.03.2019г., постановено по гр.д.№1327/2018г. по описа на РС- П., В ЧАСТТА с която е отхвърлен предявения от З.К.
„Л.И.“ АД срещу С.П.Щ. иск, с правно основание чл.207, ал.1, т.2, във вр. с
чл.211 от КТ, за осъждането на С.П.Щ. да заплати сумата до размера на 63
936,74лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане, както и в частта за присъдените разноски в размер на 107,14лв., вместо което:
ОСЪЖДА С.П.Щ.
***, с ЕГН **********, да ЗАПЛАТИ на
З.К. „Л.И.“ АД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.„Ч.В.“ №51Д,
представлявано от изпълнителните директори М.М.-Г. и П.Д., чрез упълномощен
представител юриск.Б.В. сумата от 63 936,74/шестдесет и три хиляди деветстотин
тридесет и шест лева и 0,74 стотинки/лв.- представляваща неиздължени парични
суми- заплатени от клиенти застрахователни премии, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №341/13.033.2019г., постановено по гр.д.№1327/2018г. по описа на РС- П.,
в останалата му част, с която е
отхвърлен предявения от „ЗК „Л.И.“ АД иск срещу С.П.Щ., за разликата от 63
936,74лв. до размера от 303151,47лв., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА С.П.Щ.
***, с ЕГН **********, да ЗАПЛАТИ на
З.К. „Л.И.“ АД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.„Ч.В.“ №51Д,
представлявано от изпълнителните директори М.М.-Г. и П.Д., чрез упълномощен
представител юриск. Б.В. сумата от 300/триста/лв.- юрисконсултско
възнаграждение пред въззивната инстанция, както и направените пред първата
инстанция разноски в общ размер на 595/петстотин деветдесет и пет/лв., от които
280/двеста и осемдесет/лв.- депозит за вещо лице, 15/петнадесет/лв.- депозит за
свидетели, както и 300/триста/лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в
едномесечен срок, считано от съобщението до страните.
Председател:
Членове:1.
2.