Р Е Ш Е Н И Е
260389/29.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ш.ският
районен съд десети
състав
На пети
октомври две
хиляди двадесет и първа година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: А.Т.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 3631 по описа на ШРС за **** г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.200, ал.1, пред.първо от КТ.
Предявена е искова
молба от С.Г.Г. с ЕИК **********, чрез адв. Г.Ч от АК – С., съдебен адрес ***
срещу „Т.“ ЕООД с ЕИК ****** с адрес по искова молба гр.С., бул.“Б.“ № ***, кв.
„М.Л“, представлявано от В.В.В, по която е образувано гр.д. № 4609/****г. по
описа на СГС.
В исковата
молба се сочи, че **.**.****г., около **.20 часа в гр.С.З.е настъпило ПТП между
л.а. „П.***“ с рег. № ********, управляван от Д.Н.Д. и л.а. „Д.“ модел „Д.“ с
рег. № *******, управляван от ищеца С.Г.Г.. Инцидентът се случил в резултат на
отнемане на предимство и неспазване на знака „Б 2“ от водача Д., при което пострадал
ищецът С. Д.. Към датата на настъпване на ПТП ищецът бил в трудовоправни
отношения с ответното дружество, като с Разпореждане № 43 от **.**.****.
инцидентът бил признат за трудова злополука. След ПТП-то ищецът бил прегледан в
Спешно отделение при УМБАЛ „Проф. Д-р С.К“ – С.З.по повод на болка и оток в
коленете, където били направени образно изследване и преглед от невролог и
поставена диагноза „Контузия на двете колена. Увреждания на лумбо-сакралните
коренчета. Остра стресова реакция“. На **.**.****. бил извършен преглед от
съдебен лекар при УМБАЛ – С.З., със заключение, че уврежданията причинили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. В последствие било проведено лечение в
Специализирана болница за рехабилитация – В., където били проведени изследвания
и терапия, като в Епикризата от **.**.****. било отбелязано, че и двете били с
незадоволителен ефект. През ****г. ищецът бил многократно приеман в болнични
заведения по повод негови оплаквания. В амбулаторните листове било отразено, че
се установява остра стресова реакция, замаяност, обща отпадналост и слабост,
изтръпване и скованост в долни крайници, болки в кръста, както и нарушение на
вестибуларната функция, реакция на тежък стрес – нарушение в заспиването и
продължителността на съня, изтръпване на десен крайник в седнало положение.
Лечението продължило дълго и не е приключило към момента на депозиране на
исковата молба в съда – 04.04.****г. Посочва се също, че срещу Д.Г.Н.било
образувано досъдебно производство № 1228 ЗМ 261/2016г. по описа на ОД на МВР – С.З.,
което било прекратено с Постановление от **.**.****. на прокурор от РП - С.З..
В заключение се моли да бъде осъден ответника
да заплати обезщетение по чл.200 от КТ за претърпени неимуществени вреди от
трудова злополука и произтичащата от нея временна нетрудоспособност в размер на
26 000 лв., за причинените болки и страдания, които ищецът е търпял, търпи
и ще търпи за в бъдеще, в резултат на ПТП-то, ведно със законната лихва,
считано от датата на произшествието – **.**.****г. до окончателното изплащане
на сумата. Претендират се и разноските в
производството.
Състав на СГС с Определение от 11.04.****г.,
влязло в законна сила на 05.06.****г.
прекратил делото, като неподсъдно на СГС и го изпратил на СРС, където
било образувано гр.д. № 40806/****г. по описа на СРС.
Препис от
исковата молба, ведно с приложените към нея доказателства били редовно връчени
на ответното дружество, като в законоустановения срок бил депозиран писмен
отговор. В него ответникът направил възражение за местна неподсъдност,
доколкото седалището и адреса на управление на „Т.“ ЕООД бил в гр.Ш., ул.“У.“ №
**. Излага се, че виновният участник в ПТП-то имал сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ със ЗК „Б.И“ АД по полица № BG ******, като правната същност на застраховката е да обезщети напълно
пострадалите лица. Изплащането на обезщетението от застрахователя освобождавало
другите съдлъжници, като без значение е обстоятелството, че евентуалната отговорност
на ответника е на друго правно основание. Оспорва се и размера на претенцията,
доколкото ищеца отправил покана до ответника за заплащане на сума в размер на
7 000 лв., а настоящото производство било образувано след отказа на
работодателят да плати, като се претендирало значително превишен размер от
26 000 лв. Твърди се, че така ищецът
би се обезщетил двойно, още повече, че претенцията е несъразмерна с
претърпените от него болки и страдания. Прави се искане в производството да
бъде привлечено като трето лице – помагач на страната на ответника ЗД „Б.И“ АД с
ЕИК *******. В условията на евентуалност се предявява обратен иск срещу него,
като се иска при евентуално осъждане на ответника да бъде осъден ЗД “Б.И“ АД да
заплати на „Т.“ ЕООД всички парични суми, за които са осъдени те, като след
обездвижване на обратният иск посочил сума от 26 000 лв., в последствие
пред ШОС намалена на 25 000 лв. с молба вх. № 2571/20.03.2019г.
Производството
по гр.д. № 40806/****г. на СРС било прекратено, поради местна неподсъдност, на
която се позовал ответникът и изпратено по компетентност на ШРС.
С
Определение от **.**.****г. по настоящото дело състав на съда конституирал
трето лице – помагач на страната на ответника - ЗД„Б.И“ АД с ЕИК *******.
В писмения
отговор (лист 58 от делото) депозиран от
ЗД „Б.И“ АД, се твърди, че пред тях имало заведена щета под № ********* за
причинени неимуществени вреди на С.Г.Г.. На **.**.****. на лицето била изплатена
сума в размер на 500 лв., с което дружеството изпълнило задълженията си да го
обезщети. Въпреки това срещу тях бил заведен иск, по който с Решение по гр.д. №
11940/****г. на СГС били осъдени да платят на ищеца сума от 14 500 лв. Считат, че ответникът не е легитимиран
да предяви обратният иск срещу тях, тъй като отговорността му била ангажирана
по чл.200 от КТ. В случая ищецът нямал качеството „застрахован“, което
евентуално да породи правото на регрес на работодателят по отношение на ЗД „Б.И“
АД. В този смисъл цитират и съдебна практика. Предвид това искът е недопустим и
неоснователен, като се моли да не бъде допуснат до разглеждане или съответно отхвърлен,
като претендират и разноски.
В съдебно
заседание за ищецът се явява процесуален представител – редовно преупълномощения
адв. В.Уот САК. В представените по делото писмени бележки се излагат подробни доводи
за основателността на претенцията.
В съдебно
заседание за ответника се явява адв. П.Р от ШАК, като поддържа писмения отговор
и оспорва иска. В писмената защита се сочат аргументи за отхвърлянето на иска.
В съдебно
заседание за третото лице – помагач на страната на ответника се явява адв. А.
от ВАК. Депозирано е становище по делото, с което се поддържат писменият им
отговор и депозирани по делото молби и се излагат доводи по съществото на
делото.
Съдът намира въз основа на представените доказателства и
становищата на страните, за установено от фактическа страна следното:
Между
страните по делото не се спори, а и видно от представения Трудов договор № 42
от 02.02.2016г., ищецът заемал длъжността „патрул служба сигурност“ в „Т.“ ЕООД
с място на работа мониторинг – СОД – С.З.със
срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателят.
Не се
оспорва, че **.**.****г. около **.20 часа в гр.С.З.настъпило ПТП между л.а.
марка „П.“, модел “***“ с рег. № ********,
управляван от Д.Г.Н.и автомобил „Д.“ модел „Д.“ с рег. № *******, собственост
на лизингодателя „Интерлийз ауто“ ЕАД – С., управляван от ищеца С.Г.Г.. Вина за
пътния инцидент имал водача Н., който не спрял на пътен знак „Б2“ поставен на
кръстовището с ул.“М.П.К.“ и с това отнел предимството на автомобила,
управляван от ищеца. След удара между автомобилите, лекия автомобил “П.“ се ударил
в строително скеле на северозападния ъгъл на кръстовището, като били причинени
значителни имуществени вреди, както на двата автомобила, така и на скелето. Произшествието
било посетено от екип на спешна помощ и полицейски патрул, като Д.Н. бил откаран в ЦСМП – С.З., където бил
прегледан и освободен, а на ищецът бил извършен преглед на място. В Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от **.**.****г., било отразено, че пострадал
от произшествието е Д.Г.Н., който имал натъртване на тялото.
По делото е представен Лист за преглед на
пациент от **.**.****г. от който се установява, че в 21.10 часа в деня на
инцидента, ищецът посетил Спешна помощ, като в листа било посочено, че при ПТП получил
контузия на двете колена с болка и оток. На ищецът бил издаден болничен лист №
Е20165810301 от д-р В.К.за провеждане на домашно лечение за периода от **.**.****.
до **.**.****.
Злополуката
била декларирана от работодателят като трудова пред ТД „НОИ“ – Ш. под №
51012745 на **.**.****., като с Разпореждане № 43 от **.**.****. на НОИ била
призната за трудова злополука.
На **.**.****.
ищецът бил прегледан от специалист по съдебна медицина при УМБАЛ „Проф.Д-р Ст.К.“
- С.З., за което било издадено Съдебномедицинско удостоверение № 243-2016/**.**.****.,
в което се заключава, че при прегледа и представената медицинска документация
била установена контузия на двете колене
с кръвонасядане, охлузване на лява предмишница, увреждания на лумбо-сакралните
коренчета, остра стресова реакция. Причинено било разстройство на здравето,
неопасно за живота.
В
приложената по делото последваща медицинска документация е видно, че е
поставена диагноза „Увреждания на лумбо
– сакралните коренчета, некласифицирани другаде“, като на Г. било изписано
медикаментозно лечение. Поставена е и диагноза „Нарушение на вестибуларна
функция“ с придружаващо усложнение „Реакция на тежък стрес“. В последствие от
Лекарска консултативна комисия (ЛКК) били издадени болничен лист № Е20165739696
от **.**.****. до **.**.****. и болничен лист
№ Е20165739705 от **.**.****. до **.**.****. Ищецът постъпил за лечение в Специализирана
болница за рехабилитация, като не съобщавал за минали заболявания.
По делото е
представена Епикриза на Клиника по медицинска онкология при У. МБАЛ „Св.Г.“ – П.(лист
236 от делото), от която се установява, че ищецът е лекуван от **.**.****.
Видно от
Заповед № 532 от **.**.****., трудовоправните отношения между ответника и ищеца
били прекратени, считано от **.**.****. на основание взаимното им съгласие.
По
делото е приложено Досъдебно производство № 1228 – ЗМ-261/2016г. по описа на ОД
на МВР-С.З.образувано срещу неизвестен извършител, приключило с Постановление
от **.**.****. за прекратяване на наказателното производство от прокурор при
Районна прокуратура – С.З.по отношение на виновния водач Д.Г.на основание
чл.343, ал.2 от НК. В последствие била ангажирана административнонаказателната
отговорност на виновния Д.Г.Н., като
било издадено Наказателно постановление № 16-1228-003231 на **.**.****.
Видно от
приложено по делото Решение № 4167 от **.**.****по гр.д. № 11940/****г., влязло
в законна сила на **.**.****. по описа на СГС, застрахователното дружество „Б.И“
АД било осъдено да заплати на ищеца обезщетение в размер на 14 500 лв., за
претърпени неимуществени вреди, вследствие ПТП настъпило **.**.****г. и
причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л.а.
„П.***“ с ДК № ********, ведно със законната лихва от 20.03.****г. до изплащане
на вземането. Било образувано и изпълнително дело № 20208590400103 по описа на
ЧСИ С.С., по което общото задължение било заплатено с платежно нареждане от **.**.****.
В обясненията си по чл.176 от ГПК ищецът потвърждава, че е получил
обезщетение от „Б.И“ АД в размер на около
14 000 лв.
По делото са изготвени съдебни експертизи,
заключенията по които съдът приема за пълни, обосновани и компетентно дадени и
ги кредитира изцяло. Съдебно-автотехническата експертиза, заключава, че водачът на л.а.“П.***“ при
движение със скорост от 40 км.м., пренебрегнал знак Б2 „Спри. Пропусни
движещите се по пътя с предимство!“ и удря л.а. „Д. Д.“, като несъобразяването
с пътния знак е причината за настъпилото ПТП.
Заключението
по назначена съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 200/2020г. (лист
291 от делото), приема, че травматичните
увреждания получени при ПТП-то и в пряка връзка с него са: контузия на двете колене и охлузване на лява
предмишница, които наранявания били плитки и повърхностни, не засягат костите и
ставните структури, като трайни последици за здравето не се очакват. Експертът
посочва, че констатираното увреждане на лумбосакралните коренчета не е
вследствие ПТП-то, тъй като това заболяване е предхождало катастрофата.
Най-честия симптом при него е болката. Причината за нея в конкретния случай са
установените ЕМГ данни за предкоренчева увреда на Л5 двустраннно повече в ляво
и на S1 в
ляво, като е регистриран и мускулен спазъм около гръбначните прешлени в ляво в
поясния отдел на гръбнака.
Заключението
по тройната съдебно-комплексномедицинска експертиза, в състава на която са
травматолог, психиатър и невролог, не е оспорено от страните и изцяло се
кредитира от съда. В него се сочи, че ищецът имал оплаквания от болки в кръста,
гърба и шията още от 2015г. Оплакванията били свързани с натоварвания при игра
на баскетбол и са документирани с поставянето на диагноза „Увреждане на
лумбосакралните коренчета“. Медицинска документация за това има непосредствено
преди катастрофата – прегледи на 19.07.2016г.и на 26.07.2016г. (два дена преди
катастрофата). Един ден преди ПТП бил
насочен за лечение в болнични условия, като вероятно във връзка с това е
извършено и изследване ЕНГ, тъй като такова изследване е необходимо за
постъпване в болница. Посочва се, че отразеното в медицинските документи „увреждане на лумбосакралните коренчета“ е
надценено, тъй като липсват типичните за увреждането невропатни болки и сетивни
смущения не са наблюдавани. Има данни за болки в кръста, но те са свързани с
механизма на травмата и се дължат на преразтягане на мускулите, сухожилията и
фасциите в поясната част на гръбначния стълб. За контузията на коленете частично
ограничение на движението е възможно за 10-15 дни, като болезнеността утихва за
три – четири седмици, охлузването на лявата предмишница не предполага
продължителни болки, а болките в кръста при правилен терапевтичен подход
преминават до един месец. Вещите лица заключават, че в пряка причинна връзка с
претъпяното ПТП са установените травматични увреждания в областта на лявата
предмишница и двете колена. По отношение на диагнозата „Увреждания на
лумбосакралните коренчета“ се посочва,
че ищецът е имал оплаквания от болки в кръста преди ПТП. Характерът на травмата
само може леко да декомпенсира интензивността на болката за кратък период от
време или оплакванията му са били леко
засилени след ПТП-то. След инцидентът ищеца е имал оплаквания от тревожно-депресивния
регистър, които попадат в диагностичната категория протрахирана адаптационна
реакция, като са отшумяли в рамките на около два месеца. Вещото лице-психиатър
в съдебно заседание посочва, че по коректно е да се приеме, че са отшумели в
рамките на няколко месеца.
Съдът съобразява, че изводите на вещите лица
по комплексната тройна експертиза в частта им за причинените травматични
увреждания, интензитета и периода на отшумяването им съвпадат с тези, направени
в заключението по единичната съдебно-медицинска експертиза.
По делото са
събрани гласни доказателства, чрез разпита на свид. Р.С.С.– експерт „Човешки
ресурси“ в „Т.“ ЕООД, свид. И.К.И- пряк ръководител на ищеца в местоработата му
в гр.С.З.и свид. Я.С.Г– майка на ищеца.
Свид. С.сочи, че след получаването на болничния лист, завел процедура по
регистриране на трудовата злополука. Посетил пострадалия в гр.С.З.за снемане на
показанията му. Г. видимо нямал наранявания и сам написал обясненията си. На
разговора присъствала и майката на ищеца, която искала да подпише документите
вместо него, като след противопоставянето от страна на свидетеля позволила на
синът си да положи подписа си. После след изтичане на болничните му листове
трудовото правоотношение с ищеца било прекратено по взаимно съгласие.
Свид. И.И,
като пряк ръководител на ищеца, посетил инцидента веднага след обаждането му. Ищецът
му споделил, че нищо му нямало и бил добре, а по него нямало видими белези.
Свидетелят разговарял и с лекаря от медицинския екип на място, който също
потвърдил, че няма нужда от допълнително изследвания и нямало проблеми от
медицинска гледна точка. След разговор със свид. Р. С.му било разпоредено
ищецът да преустанови работата си през този ден и да продължи на следващия по
график. Ищецът бил закаран до офиса на фирмата и оттам се качил на личния си
автомобил. През следващите дни също не споделил за оплаквания.
Свид. Я.С.Г–
майка на ищеца, разказва, че след обаждане от синът ѝ, отишла на мястото
на инцидента. Той ѝ казал, че трябва да го закарат първо в КАТ и после до
Спешна помощ, защото не се чувствал добре. Неговия пряк началник го закарал до
КАТ, като казал, обаче, че трябва да си отработи часовете по график. Към седем
часа вечерта синът ѝ се прибрал в къщи, като вече трудно се движел,
болели го краката и главата и отишли в спешния център. След катастрофата не се
чувствал добре и постоянно се връщал към инцидента и се затворил в къщи. След
изследване на кръвта показанията на хемоглобина били „223“ и имало съмнение за
хематологично заболяване на кръвта и се наложило спешно кръвопускане през ден
по 500 мл в рамките на 10 дена. Болели го коленете и кръста. Симптомите му
съответствали на заболяване „полицетамия вера“ и отишъл в санаториум. Болките в
краката отшумели за 2-3 месеца, но психическите му травми продължили по-дълго,
продължили и болките в кръста, като преди катастрофата не е имал проблеми,
както и не се е налагало кръвопускане.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите, с изключение на показанията на свид. Г.в
частта им, че болките в кръста не предхождали катастрофата, тъй като не
съответстват на събраните по делото доказателства. Показанията по отношение за
съмненията за хематологично заболяване, също не са в пряка връзка с изложеното
в исковата молба, тъй като такива факти липсват в нея. Има и вътрешни
противоречия между показанията на свид. Г.и другите двама свидетели, които
касаят отношението на служители на
работодателя спрямо ищеца в деня на инцидента, което съдът отдава на
заинтересоваността на отделните свидетели от изхода на делото. Същевременно тези
обстоятелства не са в пряка връзка с настоящото производство, тъй като няма
данни късното му посещение му в спешния център да се е отразило на
здравословното му състояние.
Съдът, след
преценка на представените
по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки
становищата на страните и разпоредбите на закона, намира за установено от правна страна следното:
По
основателността на иска: За основателността на иска по чл.200, ал.1, пред. първо
от КТ в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване
наличието на трудова злополука, причинно-следствената връзка между настъпилото
увреждане и злополуката, периода на временна нетрудоспособност и размера на
претендираното обезщетение.
Съдът намира
за безспорно установено по делото, че злополуката е станала по време на
изпълнение на задълженията на ищеца по трудовото му правоотношение с ответното
дружество, както безспорно е установен и механизмът на същата - вследствие ПТП
по вина на водача на л.а.“П.“ с рег. № ********, който при неспазване на пътен
знак „Б2“ отнел предимството на управлявания от ищеца л.а. „Д. Д.“ с рег. № *******
и го блъснал. Безспорно е установено също, че водача на л.а.“П.“ бил признат за
виновен с издаването на наказателно постановление, като била ангажирана
административно-наказателната му отговорност, като между него и ЗД“Б.И“АД имало
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Безспорно е и че злополуката претърпяна от
ищеца, съгласно разпоредбата на чл.55,
ал.1 от КСО била квалифицирана като трудова, който факт е констатиран по
предвидения законов ред с Разпореждане № 43 от **.**.****. на ТД – Ш. на НОИ. От
страна на ответника не се оспорва и периода на временната нетрудоспособност на
ищеца вследствие претърпяната трудова злополука, призната до 28.08.2016г.
В настоящия
случай спорни са въпросите относно травматичните увреждания нанесени на ищеца,
техния размер и наличието на предпоставки за приспадане на изплатеното от
застрахователя обезщетение по застраховката „Гражданска отговорност“ от
претендираното обезщетение по настоящото дело.
Съгласно
изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на работодателя по чл.200 от КТ, като следва да се направи
преценка на въпроса относно дължимите неимуществени вреди. Съдебната практика
константно приема, че при обезщетяване на вредите по чл.200 от КТ приложение намират
общите правила на отговорността при непозволено увреждане.
Относно справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобразява Постановление №
4 от 23.12.2968г. на Пленума на ВС, което не е изгубило силата си към момента и
съдебната практика на ВКС в многобройни решения, постановени от състави по чл.290
от ГПК – Решение № 121 от 15.11.****г. по гр.д. № 5321/2016г. на ВКС, III г.
о., Решение № 28 от 24.04.2020г. по т.д. № 374/2019г., II т. о. В тях се
приема, че при обсъждането на въпроса за обезщетението, съдът съобразява
изискванията на чл.52 от ЗЗД. Предвид, че понятието „справедливост“ не е
абстрактно понятие, то следва да се направи преценка на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които се вземат предвид при определяне
размера на обезщетението.
В настоящия
случай това са установените по делото факти, които обуславят и са от значение
за размера на неимуществените вреди, а именно -
характерът и интензитета на увреждането, начинът на настъпването му и
обстоятелствата, при които е настъпило, причинените неудобства в ежедневието на
ищеца, неговата възраст и прогнозата за възстановяването му. С оглед паричния характер на
обезщетението за обезвреда, следва още да бъде съобразена и анализирана наред с
останалия доказателствен материал и икономическата конюнктура в страната към
датата на непозволеното увреждане, индиция за която е нормативно определената минимална
работна заплата.
В случая се
касае за млад мъж, на възраст 22 години към момента на инцидента, който е имал
здравословни проблеми преди датата на трудовата злополука, а именно след упражняван
от него спорт и по повод конкретни оплаквания имал поставена диагноза
„Увреждане на лумбосакралните коренчета“, като във връзка с това е имало
провеждано лечение и му предстояло постъпване в болница. Заключенията и по
двете съдебно-медицински експертизи са категорични, че установените травматични
увреждания в областта на лявата иредмишница и на двете колена са в пряка
причинна връзка с претърпяното ПТП. Данните от медицинската документация
показват ясно, че ищецът е имал оплаквания от болки в кръста и преди процесното
ПТП, като тези оплаквания били диагностицирани като „Увреждане на
лумбосакралните коренчета“. В заключението на тройната – съдебно медицинска (лист
385) се посочва, че характерът на травмата може само леко да компемпенсира
интензивността на болката за кратък период от време. Горното е от значение, тъй
като от приложената медицинска документация и въз основа на заключенията по изготвените
съдебно-медицински експертизи, съдът приема, че вследствие претърпяната трудова
злополука ищецът имал следните травматични увреждания: контузия на двете
колена, изразяваща се в оток и кръвонасядане, без данни за увреждане на кости,
връзки и мекотъканни структури; охлузване на лявата предмишница и болки в
кръста, вследствие характера на травмата. Във възстановителния период на ищеца
не се наложило постъпване в болнично заведение за лечение. Лечението било в
домашна среда, с изписване на медикаменти за
обезболяване, като било предписано почивка и покой. Физическите
ограничения, свързани с болките в коленете били в рамките на 10 – 15 дни, а
оплакванията напълно отшумели до четири
седмици, включително и тези в долната
част на кръста. Острата стресова реакция
възникнала в отговор на преживения стрес у ищеца, като преминавала до дни след
катастрофата. Като последица обаче у него се развила протрахирана адаптационна
реакция. В периода след катастрофата
пострадалият се връщал постоянно към инцидента, като често се
притеснявал от настъпването на по-страшни последици от него, например, свързани
с нараняване или дори смърт на работници от скелето. Възстановяването на
пострадалия освен, че било свързано с индивидуалните му преживявания,
чувствителност и нервна система, основно зависило и от подкрепата на
семейството и близките му, които му оказвали подкрепа в периода след
катастрофата. Съдът приема на основание мнението на психиатъра, дадено в
съдебно заседание, че стресовата реакция отшумяла в рамките на няколко месеца.
Всички
травматични увреждания били без последици за неговото здраве в бъдеще, като към
момента на изготвяне на заключението по съдебно-медицинските експертизи е
настъпило пълно възстановяване и съдът намира, че ищецът е можел да се върне
към обичайното си ежедневие и продължи трудовата си кариера.
Не се доказа
причинно-следствена връзка между настъпилата трудова злополука, вследствие
ПТП-то и възникване на хематологичното заболяване на ищеца. В съдебно заседание
вещите лица заключават, че полицитемията е заболяване, което се свързва с вид
генна мутация, като в този смисъл преживения от него стрес по никакъв начин не
може да повлияе гена. Не може да се направи извод и, че неговото заболяване е
относителна полицитемия, тъй като оплакванията му не са отшумели след спадане
на стреса, а са продължават. Поради това връзка между ПТП и заболяването не
може да бъде направена.
Не се доказа
и твърдението в исковата молба, че лечението на ищецът от нанесените
травматични увреждания продължавало и към момента на завеждане на иска в съда –
08.04.****г., тъй като в заключението на тройната съдебно-медицинска експертиза
е посочено, че от данните на РЗОК С.З.последното посещение на ищецът при лекар
по повод травматичните увреждания, регистрирани след ПТП-то е на **.04.****г.
Тъй като принципът
за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на
увреденото лице за претърпените болки и страдания, то съдът приема, че справедливата
репарация на претърпените от ищеца неимуществени вреди би била сума в размер на
8 000 лв., съобразявайки основно нанесената психо травма и по продължителния
възстановителен период за преодоляването й.
По въпроса подлежат ли на приспадане от
обезщетението по чл. 200 КТ
получени от пострадалия или от неговите наследници суми по застраховка
"Гражданска отговорност" въз основа на същите факти, на които се
основава и претенцията по чл. 200 КТ е
постановена съдебна практика. В мотивите на Решение № 29 от **.**.****. на ВКС
по гр.д. № 1865/****г., III
г.о. се приема, че разпоредбите за имуществената
отговорност на работодателя при увреждане на работник или служител не изключват намаляване
или дори покриване на цялата му отговорност (ако е до размера на
застрахователната сума)
при наличие на застраховка "Гражданска отговорност", включително
задължителната застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите" /ЗЗГОА/. Отговорността на застрахователя е договорна, тя
е функционално свързана с отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица вреди в границите на уговорената застрахователна сума. Една от
особеностите на тази застраховка е, че по нея е застраховано всяко лице, което
ползва МПС на законно основание и
е отговорно за причинените при управлението му вреди. Прекият причинител,
работодателят и застрахователят отговарят на различни основания, но за едни и
същи вреди. С оглед защита на интереса на увредения той разполага с право да
предяви искове срещу всеки от тях, но плащането на дължимото се за вредите
обезщетение от един от тях погасява задълженията на другите. В този смисъл са и Решение № 230
от **.**.****. по гр.д. № 1907/****г., IV г.о., Решение № 354/**.**.****. по гр.д. № 714/****г., IV г.о. ,
Решение № 1024/19.11.2008г. на ВКС по гр.д. № 1193/2006г., I г.о.
Основен принцип застъпен в закона и в съдебната практика е, че за едни и същи
вреди пострадалият не може да бъде обезщетяван два пъти. Затова, когато с влязъл в сила съдебен акт е
уважен искът му по чл.45 ЗЗД срещу причинителя на увреждането за определени
вреди, не може да бъде ангажирана и
отговорността на работодателя по чл.200 КТ за същите вреди. Работодателят може
да бъде осъден да заплати обезщетение само за вреди, за които не е присъдено
обезщетение на пострадалия. В този смисъл е Решение № 9 от 02.02.****г. на ВКС по
гр.д. № 1144/****г., III г.о.
В случая от доказателствата по делото се установи, че пред третото лице – помагач ЗД“Б.И“
АД, ищецът заявил
претенция за обезщетяване на неимуществените вреди от злополуката от **.**.**** г., в качеството му на
застраховател на виновния водач по застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите". Била му изплатена сума в размер на 500 лв. на **.**.****., видно от преводно нареждане (лист 25 от
делото). На **.**.****. (лист 174 от делото) било изплатено и обезщетението от
14 500 лв. за вредите от ПТП настъпило **.**.****г., присъдено със
влязлото в законна сила съдебно решение по гр.д. № 11940/****г. на СГС заведено
от ищецът срещу ЗД“Б.И“АД.
При тези фактически установявания,
заплатеното на ищеца от застрахователя обезщетение за същите вреди,
претендирани и по настоящото дело, следва да се вземат предвид при
разрешаването на спора.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че предявения иск за сумата от 26 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука,
изразяващи се в болки и страдания в резултат на претърпяното ПТП **.**.****г. е
неоснователен, след приспадането между
сумата изплатена от застрахователя в общ размер на 15 000 лв. за същите
вреди и сумата от 8 000 лв., която е определена от настоящия състав на
съда по чл.52 от ЗЗД.
По
отношение на претенцията за законна лихва:
Както беше посочено по – горе съдебната
практика при приложението на чл.200, ал.1 от КТ е в смисъл, че приложение
намират общите правила на отговорността при непозволено увреждане, включително и принципа обезщетенията да са
лихвоносни от момента на настъпване на вредата, а именно **.**.****г. – датата
на настъпване на трудовата злополука, причинила съответното увреждане. В този
смисъл Решение № 217/25.07.20** г.
по гр. дело № 1038/2012 г. на ВКС, IV г. о. и Решение № 510/**.**.****. на ВКС по гр.д. № 1923/****г., ІV г.о.
В настоящия случай лихвата следва да се
присъди върху сумата от 8 000 лв., представляваща определеното от съда обезщетение, като релевантния период обаче, за който се дължи законна лихва
върху обезщетението, е периодът от датата на настъпването на вредите от
непозволено увреждане – **.**.****г. до датата на предявяване на иска срещу
застрахователя пред съда – 20.03.****г.. За законната лихва след този период
има постановен влязъл в законна сила съдебен акт по гр.д. № 11940/****г. на
СГС. Законната лихва за релевантния период **.**.****г. – 20.03.****г. не е била предмет на съдебното решение, поради
което няма пречка за присъждането им,
като „друг вид“ неудовлетворена вреда от трудовата злополука – аргумент чл.200,
ал.4 от КТ.
След изчисляване
от съда чрез калкулатора за законна лихва, то ответникът следва да заплати на
ищеца сума в размер на 524.45 лева, представляваща законна лихва върху
обезщетението от 8000 лв. за вредите от трудова злополука за периода от **.**.****г.
до 20.03.****г.
По предявения обратен иск: Искът е допустим. Както беше
посочено по-горе по искът, предявен срещу работодателя по чл.200 от КТ, той има
интерес да привлече причинителя и неговия застраховател като трети лица помагачи,
за да им предяви регресните си права. Предвид изхода на делото, то съдът
намира, че условието от
настъпването на което е обусловено разглеждането на обратния иск не е настъпило
и съдът не дължи произнасяне по него.
По
отношение на разноските в производството:
Съдът следва
да определи възнаграждение на процесуалния представител на ищеца по чл.38, ал.2
от ЗА. На основание чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения съдът определя неговия размер на 300 лв. На основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът по главния иск дължи на ищеца тази сума, като разноски
по делото, съобразно частта за присъдената законна лихва.
Доколкото
производството е трудово, то ищецът не дължи такси и разноски, включително и за
възнаграждение за вещите лица и те остават за сметка на съда. Ищецът дължи
обаче възнаграждение на ответника за претендираното от него адвокатско
възнаграждение. В случая се претендира
възнаграждение в размер на 1500 лв., като е направено оспорване на размера му на основание чл.78,
ал.5 от ГПК в срока и по реда на ГПК, поради което съдът следва да се произнесе
по него. На първо място съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата, минималния
размер на адвокатското възнаграждение за претендираната от ищеца сума е **10
лв. Следва да се отбележи, че по делото са проведени четири открити съдебни
заседания, като са извършени множество съдопроизводствени действия по
направените от страните искания. Делото се отличава с фактическа и правна
сложност, предвид обема на събраните доказателства и проведената от страните
защита на техните твърдения. Затова и съобразявайки чл.7, ал.9 от Наредбата,
която гласи, че при
защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се
заплаща допълнително по 100 лв., то съдът намира, че възнаграждението от 1500 лв. е
съобразено с минималния размер, съгласно нормативния акт и възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника по главния разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1500 лв. Останалите разноски остават за ответника,
така както са направени, предвид, че обратния иск не е разгледан в
производството.
Третото лице помагач не може да търси
съдебно-деловодни разноски, включително и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал. 11 ГПК.
Водим от
горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Г.Г. с ЕГН **********, чрез адв. Г.Чот
АК – С., съдебен адрес *** срещу „Т.“ ЕООД с ЕИК ****** със седалище и адрес на
управление гр.Ш., ул.“У.“ № **, представлявано от В.В.В, осъдителен иск с правно основание по чл.200,
ал.1, предл.първо от КТ за сумата от 26 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, вследствие
претърпяно от ищеца ПТП **.**.****г., изразяващи се в болки и страдания и
причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота, ведно със
законната лихва за периода от 21.03.****г. до окончателното изплащане на
вземането, като неоснователни, поради извършено приспадане със заплатени от
Застрахователно дружество „Б.И“ АД с ЕИК ******* обезщетения в общ размер на
15 000 лв. за същите вреди.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД с ЕИК ****** да заплати на С.Г.Г. с ЕГН **********
сума в размер на 524.45 лв. (петстотин
двадесет и четири лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща
законна лихва за периода от **.**.****г. – датата на увреждането до 20.03.****г.
върху обезщетението от 8000 лв. определено от съда на основание чл.52 от ЗЗД, за
вредите от трудова злополука, вследствие
претърпяно от ищеца ПТП **.**.****г., изразяващи се в болки и страдания и причинила
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Т.“ ЕООД с ЕИК ******
да заплати на адвокат адв. Г.Чот АК – С.,
съдебен адрес *** сумата от 300 лв.(триста лева), представляваща определено
от съда възнаграждение на основание чл.2, ал.2, във връзка с чл.38, ал.2 от ЗА за
процесуално представителство по делото,
оказано на ищеца С.Г.Г..
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК С.Г.Г. с ЕГН ********** да заплати на „Т.“ ЕООД с ЕИК ******
сумата от 1500 лв. (хиляда и петстотин
лева), представляваща платено от ответника по главния иск адвокатско
възнаграждение, съобразно представен списък за разноски по чл.80 от ГПК.
Останалите
разноски по делото остават за сметка на съдебната власт.
Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника – ЗД
„Б.И“ АД с ЕИК ******.
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ски окръжен съд в
двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: