РЕШЕНИЕ
№ 785
гр. Плевен , 31.12.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-гр.Плевен, пети състав, в публично съдебно заседание на дванадесети
декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при секретар Цветанка Дачева и с участието на прокурор от Окръжна
прокуратура Плевен Иво Радев , като разгледа докладваното от съдията
Арабаджиева административно дело №791 по описа на
Административен съд-Плевен за 2019 год. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от
Административно - процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано
е въз основа на искова молба от Р.Д.Д. с ЕГН ********** ***, против Областна
дирекция на МВР-гр.Враца.
С исковата
молба се претендира обезщетение за вреди
в размер на 503 лева от отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно
постановление, представляващи: имуществена вреда в размер на 3 лева,
представляваща заплатена такса за
снабдяване със заверено копие на съдебното решение по анд №24/2019 год. на
РС-Бяла Слатина и 500 лева неимуществени реди, претърпени за периода
6.08.2018-2.05.2019 год., изразяващи се в повишена раздразнителност, страх от
органите на МВР, депресия, влошаване на отношенията с родителите и с лицето, с
което живее на семейни начала. Претендира и заплащане на законната лихва върху
сумата от 503 лева, считано от 2.05.2019 год., както и направените по
настоящото дело разноски.
В
съдебно заседание ищецът не се явява и
не се представлява и не взема становище по съществото на спора.
Ответникът-
Областна дирекция на МВР-Враца, в съдебно заседание не се представлява и не взема становище по съществото на спора.
Участващият
в делото прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен дава заключение за неоснователност
и недоказаност на предявената искова претенция, твърди, че на ищеца е дадена
неколкократна възможност от съда да докаже претенцията си, от която той не се е
възползвал. Претендира да се отхвърли исковата молба.
Административен
съд гр.Плевен, пети състав, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, намира за установено следното:
Претенцията
на ищеца в настоящото производство е, че посочените в исковата молба вреди
са настъпили от отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно
постановление. От приложената по анд
№24/2019 год. на РС-Бяла Слатина административнонаказателна преписка се
установява, че с Наказателно постановление №18-0248-000747/6.08.2018
год. на Началник РУ-Бяла Слатина към ОД на МВР-Враца, на ищеца са били наложени административни наказания
–на основание чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП глоба в размер на 30 лева за нарушение
на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП; на основание чл.180, ал.1, т.1, предл. четвърто
от ЗДвП глоба в размер на 30 лева за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП; на
основание чл.183, ал.1, т.1, предл.първо от ЗДвП глоба в размер на 10 лева за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП; на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.второ
от ЗДвП глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП затова,
че на 20.07.2018 год. около 18:15 часа в гр.Бяла Слатина, на *******, като водач на товарен автомобил-Ивеко 35 Ц 12 с
рег.№
******, управлява т.а., собственост на Д.В.Д.
***, като автомобилът е технически неизправен-спукано предно панорамно стъкло,
не свети лява къса светлина, не носи СУМПС и контролен талон. Недоволен от
издаденото наказателно постановление е останал Д., който го е обжалвал пред Районен
съд-Бяла Слатина, където е образувано анд №24 по описа на съда за 2019 год. По делото е
постановено решение №28/4.04.2019 год., с което съдът е: отменил Наказателно
постановление №18-0248-000747/6.08.2018 год. на Началник РУ-Бяла Слатина
в частите, с които на Д. са били
наложени административни наказания –на основание чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП
глоба в размер на 30 лева за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП; на
основание чл.180, ал.1, т.1, предл. четвърто от ЗДвП глоба в размер на 30 лева
за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП; потвърдил е Наказателно
постановление №18-0248-000747/6.08.2018 год. на Началник РУ-Бяла Слатина
в частите, с които на Д. са били
наложени административни наказания –на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.първо
от ЗДвП глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП; на
основание чл.183, ал.1, т.1, предл.второ от ЗДвП глоба в размер на 10 лева за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Решението не е било обжалвано по
реда на инстанционния контрол пред Административен съд и е влязло в законна сила на 2.05.2019 год., видно
от отбелязването върху същото. След влизане в сила на решението на РС, Д. е
подал Молба с вх.№4089/3.06.2019 год. , приложена на л.34 от въззивното дело, с
която е поискал издаването на заверен препис от влязлото в сила решение по
делото, към която молба е приложил вносна бележка за платена държавна такса в
размер на 3,00 (три) лева за издаване на заверен препис от решение. Въз основа
на разпореждане на съдията-докладчик, препис от решението Д. е получил на
4.06.2019 год., видно от отбелязването върху молбата на л.34.
При
така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Искът е допустим, като предявен от физическо лице,
претендиращо имуществени вреди в резултат на частично отменено наказателно
постановление. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и
ВКС по т. д. № 2/2014 г. делата по искове за вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на
административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в
производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища.
Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се
предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или
седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил иска си пред АС -
Плевен, който е компетентният съд по настоящ адрес на ищеца.
Съдът
намира, че предявеният иск за претърпени имуществени и неимуществени вреди е изцяло неоснователен и недоказан ,
поради следните съображения:
Фактическият
състав на обективната безвиновна отговорност на Държавата по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1 от същия закон включва
следните елементи: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на ответника;
2. причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие; 3. причинна
връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите.
Тези предпоставки трябва да са налице кумулативно и липсата на която и да е
води до отпадане отговорността на Областна дирекция на МВР-Враца.
Следователно,
първата предпоставка, с оглед на която е допустимо да се ангажира отговорността
на държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие
или бездействие на ответника. Съгласно ТП № 2/2014 от 19 май 2015 г. по
тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, ОС на Гражданска колегия на
ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, наказателното постановление, като
резултат от упражнената дейност по административно наказване, представлява по
естеството си правораздавателен акт, то не се издава по реда на АПК и не носи
белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на
дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия
или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание
разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува
ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните
актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни
постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от
предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната
природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов
издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на
иска за вреди по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от
административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда
наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна
дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени
задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово
предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност,
което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за
вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление,
действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията
за обезщетяване на настъпили вреди вследствие издаденото НП подлежат на
разглеждане по същия ред. При това положение и с оглед задължителния
характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт,
се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за
обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на
чл. 203 и сл. АПК, частично отмененото като незаконосъобразно наказателно
постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен
административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/
при изпълнение на административна дейност.
Наказателното
постановление следва да е отменено по съответния ред, по аргумент от чл.204,
ал.1 от АПК. В настоящия случай не се спори и
се установява от приложеното анд
№24/2019 год. на РС-Бяла Слатина, че с решение №28/4.04.2019 год. частично е отменено Наказателно
постановление №18-0248-000747/6.08.2018 год. на Началник РУ-Бяла Слатина
в частите, с които на Д. са били
наложени две от общо четири административни наказания –на основание чл.183,
ал.3, т.7 от ЗДвП глоба в размер на 30 лева за нарушение на чл.139, ал.1, т.1
от ЗДвП; на основание чл.180, ал.1, т.1, предл. четвърто от ЗДвП глоба в размер
на 30 лева за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. Не се спори между страните, че съдебното решение е
влязло в законна сила на 2.05.2019 год.. Следователно, налице е първият елемент от
фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Останалите елементи, които
следва да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на
държавата по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт,
действие или бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действието или бездействието и вредите.
На
основание чл. 1, ал.1 и ал. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането от незаконосъобразни актове, действия или бездействия
на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които
са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат,
т. е., които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва
да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо
противоправния резултат.
В
случая се претендира, че са настъпили както имуществени, така и неимуществени
вреди от отмененото по съответния ред наказателно постановление.
Претенцията
за имуществени вреди е в размер на 3
лева, представляващи заплатена такса за снабдяване със заверено копие на
съдебното решение по анд №24/2019 год. на РС-Бяла Слатина. Направеният
разход е удостоверен с разписка на л.36 от делото на РС-Бяла Слатина. Заверен
препис от решението е издаден и предоставен на ищеца въз основа на негова молба
на л.34 от делото на РС и разпореждане на съдията-докладчик по делото от 4.06.2019
год. в смисъл да бъде издаден такъв заверен препис по молбата. Видно от
разписката върху самата молба на л.34 от делото на РС, Д. е получил лично
заверено копие от влязлото в сила съдебно решение на РС-Бяла Слатина.
Издаването на заверен препис от влязлото в сила съдебно решение обаче, не е
задължително за законосъобразното протичане на съдебното оспорване и исканата
услуга зависи единствено и само от волята на ищеца. Нещо повече, след влизане в
сила на съдебното решение, постановено по обжалването на наказателното
постановление, заверен препис от същото се изпраща на наказващия орган и не е
необходимо и задължително издаването на заверени преписи от същото на жалбоподателя.
От друга страна - заплащането на държавни такси не представлява безвъзмездно
намаляване на патримониума на физическото лице. Срещу тяхното заплащане, същото
е получило исканата административна услуга, която от своя страна не е пряка и
непосредствена последица от отмененото наказателно постановление. Заплащането
на държавни такси за издаването на заверените преписи е станало след
приключването на съдебното оспорване, поради което и същото не е част от
съдебното производство по обжалването на наказателното постановление. Ето защо
претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение в размер на 3 (три) лева за
издаване на заверен препис от съдебното решение на РС –Бяла Слатина следва да се отхвърли като неоснователна.
Претенцията
за неимуществени вреди е в размер на 500
лева, претърпени за периода 6.08.2018-2.05.2019 год., изразяващи се в повишена
раздразнителност, страх от органите на МВР, депресия, влошаване на отношенията
с родителите и с лицето, с което Д. живее на семейни начала. За доказване настъпването
на тези посочени в исковата молба неимуществени вреди и техния размер, ищецът е
поискал да бъдат разпитани двама свидетели-Д.В.Д. и Г.Х.Г., които съдът е
допуснал до разпит с протоколно определение от съдебното заседание на
10.10.2019 год., видно от протокол на л.18 от делото. Делото е отложено за
14.11.2019 год., за която дата ищецът е уведомен с призовка на л.20 от делото,
в т.ч. и за задължението си на
14.11.2019 год. да води допуснатите до разпит свидетели. За съдебното заседание
на 14.11.2019 год. е постъпила молба от ищеца за отлагане на делото, която е
уважена от съда и делото отново е отложено за 12.12.2019 год. , за която дата е
указано на ищеца с призовка на л.29, че му се
дава последна възможност да бъдат доведени допуснатите до разпит свидетели, като ищецът
е предупреден, че ако не бъдат доведени за разпит, делото ще се разгледа без
свидетелите да бъдат разпитани и делото ще приключи без събирането на тези допуснати
доказателства. На проведеното на 12.12.2019 год.съдебно заседание ищецът не се е явил, не е бил представляван и
не е довел допуснатите до разпит свидетели, поради което съдът е заличил тези
свидетели, приключил е съдебното дирене и е взел делото за решаване.
По
този начин, с недовеждането в с.з. за разпит на допуснатите свидетели, според
настоящия състав на съда, ищецът сам се е лишил от възможността да докаже настъпването на твърдените в
исковата молба неимуществени вреди вследствие отмененото наказателно
постановление. Останала е недоказана претенцията на ищеца, че вследствие
отмененото наказателно постановление на
него са му причинени следните вреди: повишена
раздразнителност, страх от органите на МВР, депресия, влошаване на отношенията
с родителите и с лицето, с което живее на семейни начала. Не са представени и
други писмени или каквито и да било доказателства, освен поисканите свидетели,
които да установят и обосноват
настъпването на сочените от ищеца вреди. В този смисъл и претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение в размер на 500
(петстотин) лева за настъпване на неимуществени вреди, изразяващи се в повишена раздразнителност, страх от органите на МВР,
депресия, влошаване на отношенията с родителите и с лицето, с което живее на
семейни начала, настъпили вследствие отмененото наказателно постановление, следва да се
отхвърли като неоснователна и недоказана.
Предвид
неоснователността на главната претенция, неоснователна се явява и претенцията
за заплащане на законната лихва върху
сумата от 503 лева, считано от 2.05.2019 год., както и претенцията за
присъждане на направените по настоящото дело разноски, доказателства за
извършването на каквито впрочем също не са представени.
Предвид горното и на основание чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на Р.Д.Д. с ЕГН ********** ***, против Областна дирекция
на МВР-гр.Враца, с която се претендира
обезщетение за вреди в размер на 503 лева от отменено с влязло в сила
съдебно решение по анд №24/2019 год. на РС-Бяла Слатина Наказателно постановление №18-0248-000747/6.08.2018
год. на Началник РУ-Бяла Слатина, представляващи: имуществена вреда в размер на
3 лева, представляваща заплатена такса
за снабдяване със заверено копие на съдебното решение по анд №24/2019 год. на
РС-Бяла Слатина и 500 лева неимуществени реди, претърпени за периода
6.08.2018-2.05.2019 год., изразяващи се в повишена раздразнителност, страх от
органите на МВР, депресия, влошаване на отношенията с родителите и с лицето, с
което живее на семейни начала, както и
законната лихва върху сумата от 503 лева, считано от 2.05.2019 год., и
направените по настоящото дело разноски.
Решението може да се обжалва от страните в
14 - дневен срок от съобщаването му, чрез Административен съд -гр.Плевен, пред Върховния Административен съд на Р
България.
Преписи
от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: /п/