№ 11820
гр. София, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20241110158616 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на искова молба с вх. № 311379/03.10.2024г.,
с която ищците В. Б. Н. и Д. Б. Н. са предявили отрицателен установителен иск с правно
основание по чл.439 ГПК против ******* за признаване за установено, че ищците при
условията на солидарност не дължат на ответника сума в размер от 3636.77 лева - главница
по договор за банков кредит № ИП 191327 от 08.05.2007г., сключен с ****** (*****)“ ***,
ведно със законната лихва върху главницата от 22.01.2010 г. до окончателното погасяване на
задължението, сума в размер на 286.17 лева- лихва за периода 10.03.2009г. до 18.01.2010г.,
сума в размер на 125.32 лева- наказателна лихва за периода 10.03.2009г. до 21.01.2010г.,
както и сума в размер на 296.97 лева- съдебни разноски, за които е издаден изпълнителен
лист от 11.03.2010 г. в полза на ****** (*****)“ *** по ч.гр.д. № 3095/2010 г., по описа на
СРС, 69 състав, въз основа на който било образувано изпълнително дело № 20108440401855
по описа на ЧСИ С.Я., с район на действие СГС, вписан в КЧСИ под *****, поради
погасяване на вземанията по давност.
Ищците твърдят, че не дължат на ответника сумите по изпълнителен лист от
11.03.2010 г., издаден в полза на ****** (*****)“ *** по ч.гр.д. № 3095/2010 г., по описа на
СРС, 69 състав, както следва: сумата от 3636.77 лева - главница по договор за банков кредит
№ ИП 191327 от 08.05.2007г., сключен с ****** (*****)“ ***, ведно със законната лихва
върху главницата от 22.01.2010 г. до окончателното погасяване на задължението, сумата от
286.17 лева- лихва за периода 10.03.2009г. до 18.01.2010г., сумата от 125.32 лева- наказателна
лихва за периода 10.03.2009г. до 21.01.2010г., както и сумата от 296.97 лева- съдебни
разноски, съобразно който са осъдени да заплатят посочените вземания при условията на
солидарност. Твърдят, че въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително
дело № 20108440401855 по описа на ЧСИ С.Я., с район на действие СГС, вписан в КЧСИ
под *****. Вземането, предмет на изпълнителния лист, било придобито от ответника по
силата на договор за цесия, като последният е конституиран като взискател в
изпълнителното производство въз основа на негова молба от 27.04.2015 г. Поддържат, че
процесните суми са недължими поради погасяване на вземанията по изпълнителния лист по
давност, доколкото по изпълнителното дело не са извършвани същински изпълнителни
действия, вкл. към датата на подаване на исковата молба вземанията по изпълнителния лист
1
са недължими като погасени с изтичането на петгодишен давностен срок. Твърдят в тази
връзка, че на 09.07.2010г. е подадена молба за образуване на изпълнителното производство,
както и че това е последното валидно изпълнително действие, след което на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на
09.07.2012 г. Поддържат, че след тази дата не са извършвани годни изпълнителни действия,
поради което считат, че към 09.07.2017 г. вземанията по процесния изпълнителен лист са
погасни по давност. Излагат довод, че въпреки горното, за ответника е налице възможност
във всеки един момент да образува ново изпълнително дело за събиране на посочените суми
по процесния изпълнителен лист. Молят за уважаване на предявения иск. Претендират
разноски в производството.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който
намира предявения иск за недопустим с довод, че за ищците не е налице правен интерес за
предявяване на иска, доколкото след прекратяване на изпълнителното дело по силата на
закона на 09.07.2012 г. не са предприемани последващи действия по принудително събиране
на вземанията. Признава и обстоятелствата, че вземанията по изпълнителния лист са били
прехвърлени на ответника, като цесионер, с договор за цесия от 18.02.2015г., че въз основа
на процесния изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20108440401855 по
описа на ЧСИ С.Я., което е прекратено по силата на закона на 09.07.2012 г. на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, както и е издадено постановление на съдебния изпълнител от 05.07.2013
г., което е влязло в сила. Поддържа, че за ищците не е налице правен интерес от предявяване
на иска и доколкото след прекратяване на изпълнителното дело на 09.07.2012 г. последните
не твърдят и не ангажират доказателства кредиторът да е предприел последващи
изпълнителни действия, които да накърнят правата на ищците, така и че наличието на
издаден изпълнителен титул не обосновава правен интерес от предявяване на иска. В
случай, че съдът приеме предявения иск за допустим, заявява, че признава иска. Моли
разноските да се възложат в тежест на ищците, доколкото ответникът не е дал повод за
завеждане на делото, тъй като не е предприемал каквито и да е действия за принудително
събиране на задълженията, както и с оглед признанието на иска.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК, като в тежест на ищците е
да установят правния си интерес като предпоставка за допустимост на иска, както и че
ответникът се легитимира като техен кредитор за вземанията по изпълнителен лист, издаден
въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК
по ч.гр.д. № 3095/2010 г., по описа на СРС, 69 състав, издаден в полза на цедента ******
(*****)“ ***, както и че вземанията по изпълнителния лист са били прехвърлени на
ответника по силата на договор за цесия. В тежест на ответника е да докаже, че разполага с
вземане в оспорвания размер, което подлежи на принудително изпълнение, вкл.
извършването на действия по спиране или прекъсване на течащата срещу вземанията
погасителна давност по смисъла на ЗЗД.
С обявения за окончателен доклад по делото, без възражения на страните, съдът е
отделил като безспорни следните обстоятелства: 1) че в полза на праводателя (цедента) на
ответника има издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3095/2010 г., по описа на СРС, 69
състав; 2) че вземането по изпълнителния лист е било прехвърлено на ответника (като
цесионер) по силата на договор за цесия от 18.02.2015г.; 3) че въз основа на изпълнителния
лист било образувано изп. д. № 20108440401855 по описа на ЧСИ С.Я., с район на действие
СГС, вписан в КЧСИ под *****, което е било е прекратено по силата на закона на 09.07.2012
г., след което не са предприемани действия по принудително изпълнение срещу ищците за
вземанията по изпълнителния лист.
2
Така предявеният иск е допустим. Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да
оспори чрез иск изпълнението, като в ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че искът
може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая ищците твърдят,
че след издаването на процесния изпълнителен лист и образуването срещу тях на
изпълнително дело № 1855/2010г. по описа на ЧСИ С.Я., вземанията на ответника са се
погасили по давност, т.е. твърди са настъпването на нови факти. Следователно за ищците е
налице правен интерес от отричане дължимостта на вземанията по изпълнителния лист със
сила на пресъдено нещо. Давността е институт, който не се прилага служебно, т. е.
изтичането на предвидения в закона срок на бездействие на носителя на субективното право
на вземане не е достатъчно, за да се приложат последиците от настъпилото погасяване на
възможността за принудително реализиране на публичното задължение. Необходимо е
длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност. Не
се спори между насрещните страни и това е обявено за безспорно, че образуваното
изпълнително дело е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК по силата на закона
на дата 09.07.2012 г. В тази връзка следва да се посочи, че интерес от предявяване на иска по
чл.439 ГПК съществува, когато е налице изпълнителен титул в полза на кредитора-ответник,
въз основа на който той може по всяко време да инициира образуването на изпълнително
производство /решение № 50041 от 10.05.2023г. по т.д. № 20/2022г., т.к., I т.о. на ВКС и
решение № 60282 от 19.01.2022г. по гр.д. № 903/2021г., г.к., III г.о. на ВКС/. При настъпила
перемпция - чл.433, ал.1, т.8 от ГПК не се изключва възможността да се пристъпи към
принудително изпълнение, тъй като взискателят може да направи искане за нов способ за
изпълнение и съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни поискания нов способ,
доколкото дължи подчинение на представения и намиращия се у него изпълнителен лист.
Именно наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той
може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на
длъжника да иска установяване, че вземането е погасено по давност.
По същество съдът намира, че са налице предпоставките за произнасяне с решение по
чл. 237, ал. 1 от ГПК. С отговора на исковата молба ответникът изрично признава
основателността на предявения против него отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК, като изявлението е направено от изрично упълномощено с това
право лице. С молба от 13.03.2025г. ищците са направили искане за постановяване на
решение съобразно направеното признание на иска. Спазени са и изискванията на чл. 237,
ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от
друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното
признание на иска, съдът намира същия за основателен и следва да бъде уважен изцяло, като
на основание чл. 237, ал. 2 ГПК съдът не е необходимо да излага мотиви.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото, право на разноски имат единствено ищците на общо
основание по чл.78, ал.1 ГПК. Съдът обаче приема, че възражението на ответника по чл.78,
ал.2 ГПК е основателно, тъй като е признал иска, а също така е налице и втората
предпоставка - не е станал повод за завеждане на делото. Само по себе си наличието на
изпълнителен лист в полза на ответника и на висящо изпълнително производство срещу
ищците не са достатъчни за извършване на преценка дали ответникът е дал повод за
завеждане на делото, като за тази цел следва да се съобрази цялостното извънсъдебно
поведение на кредитора. В случай на извършени от него активни действия като взискател и
предприети мерки за събиране на вземането, след като същото вече е било погасено по
давност, кредиторът следва да понесе отговорността за разноски. При установено и
продължаващо негово бездействие обаче, след като давността е изтекла, следва разноските
да се разпределят в тежест на ищеца при направено в срока по чл. 131 ГПК признание на
иска. В този смисъл – определение № 744/18.04.2023 г. по ч.гр.д. № 1170/2023 г. по описа на
3
ВКС, III г.о., определение № 365/23.09.2022 г. по ч.гр.д. № 3019/2022 г. по описа на ВКС, III
г.о. и др. В случая, предвид признанието на иска от ответника копие на изпълнителното дело
не е изискано и приложено, но от безпротиворечивите твърдения на страните е видно, че
изпълнително дело № 1855/2010г. по описа на ЧСИ С.Я. е било образувано на 09.07.2010г.
по искане на първоначалния взискател ********, като след тази дата не са извършвани
никакви действия по принудително изпълнение. На 27.04.2015г. е бил конституиран нов
взискател – настоящият ответник *******, след което също не са предприети каквито и да
било изпълнителни действия от ЧСИ, нито такива са били инициирани от взискателя. Видно
е при това положение, че новоконституираният взискател ******* е бездействал през целия
период, през който е бил титуляр на оспорените вземания, като след придобиването им чрез
цесия не е предприел никакви мерки за събирането им – не е сочил изпълнителни способи,
не е правил искания или изявления с процесуални последици за длъжника, а след
перемиране на изпълнителното дело не е получил обратно изпълнителния лист от съдебния
изпълнител, нито с поведението си е показал по какъвто и да било начин намерение за
образуване на ново изпълнително дело срещу ищците. Обявено е за безспорно, че
образуваното изпълнително дело е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК по
силата на закона на дата 09.07.2012г., като липсват данни и твърдения за активно поведение
на самите длъжници, които да са сезирали съдебния изпълнител с искане за постановяване
на изричен прекратителен акт. Следователно към датата на депозиране на исковата молба –
03.10.2024г. ответникът след перемиране на делото, а и след неговото конституиране като
взискател и погасяване на вземанията по давност, не е предприемал срещу ищците каквито
и да било действия по изпълнение или съдебни действия във връзка с вземанията и не се
установява да е претендирал тяхното изпълнение по какъвто и да било начин. Ето защо
съдът приема, че с извънпроцесуалното си поведение ответникът не е дал повод за
завеждане на исковете и сторените от ищците разноски по делото следва да останат в тяхна
тежест.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск по
чл.439, ал.1 ГПК, че В. Б. Н., ЕГН ********** и Д. Б. Н., ЕГН **********, не дължат при
условията на солидарност на *******, ЕИК ***, сумата в размер от 3636.77 лева - главница
по договор за банков кредит № ИП 191327 от 08.05.2007г., сключен с ****** (*****)“ ***,
ведно със законната лихва върху главницата от 22.01.2010 г. до окончателното погасяване на
задължението; сумата в размер на 286.17 лева - лихва за периода 10.03.2009г. до
18.01.2010г.; сумата в размер на 125.32 лева - наказателна лихва за периода 10.03.2009г. до
21.01.2010г., както и сумата в размер на 296.97 лева - съдебни разноски, за които вземания е
издаден изпълнителен лист от 11.03.2010 г. в полза на ****** (*****)“ *** по ч.гр.д. №
3095/2010 г., по описа на СРС, 69 състав, вземанията по който са били прехвърлени с
договор за цесия от 18.02.2015г. в полза на ответника *******, ЕИК ***, и въз основа на
който изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 20108440401855 по описа
на ЧСИ С.Я., с район на действие СГС, вписан в КЧСИ под *****, поради изтекла
погасителна давност.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4