МОТИВИ
към присъда №73/22.11.2011г.
по нохд №852/2011г. по описа на АРС ІІІ-ти н.с.
Против подсъдимия К.И.Я. ***, е повдигнато обвинение
за извършено от него престъпление по 343в, ал.2 вр. ал.1 от НК, а именно за
това, че на 12.07.2011г. на път III-8006 между
селата Моминско и Кочево, обл.Пловдивска е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Фиат Темпра” с ДК № РВ 2510 АМ,
без свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишния срок от
наказването му по административен ред за управление на моторно превозно
средство без съответно свидетелство за управление /НП №8830/22.06.2010г. на
Началник сектор „ПП” при ОДП гр.Пловдив; НП
№8838/22.06.2010г. на Началник сектор „ПП” при ОДП гр. Пловдив .
Преди даване ход на делото на подсъдимия бяха
разяснени правата му по чл.371 от НПК и същия се уведоми, че съответните
доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание
по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. Подс. К.И.Я.
се призна за виновен, като изцяло призна фактите изложени в обвинителният акт и
изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
В хода на съдебните прения, представителят на
прокуратурата поддържа обвинението, така както е повдигнато, като счита същото
за доказано по несъмнен начин. Намира,че от събраните по делото доказателства
се е установила фактическа обстановка идентична с описаната в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Предлага, предвид това, че производството е преминало
по реда на чл.373,ал.2 от НПК, което
предвижда задължително прилагане на чл.58 от НК, с оглед данните за личността
на подсъдимия и предишните му осъждания да се определи наказание във връзка с
разпоредбата на чл.54 от НК, което да бъде „лишаване от свобода” в размер на
една година. На основание чл.58а, ал.1 от НК пледира размера на това наказание
да бъде намален с една трета, или на подс. Я. да се наложи наказание на размер
на осем месеца „Лишаване от свобода”, което да се изтърпи ефективно при
първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Защитника на подсъдимия, адв. Росица Драгинова, счита
делото за изяснено от фактическа и правна страна. Не оспорва правната
квалификация относно повдигнатото спрямо нейния подзащитен обвинение.
Изтъквайки многобройни смекчаващи вината обстоятелства, счита, че спрямо него
следва да се определи наказание при условията на чл.55, ал.1,т.2,”б” от НК, или
да се замени предвиденото от закона наказание „Лишаване от свобода”, за което
няма минимум, с наказание „Пробация”,
като по този начин счита, че се постигнат целите на чл.36 от НК.
Подс. К.И.Я. се признава за виновен, съжалява за
случилото се и по същество моли за по-леко наказание.
Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и чл.18
вр.чл.373 ал.2 и ал.3 вр. чл.372 ал.4 от НПК всички доказателства по делото,
признанието на фактите по обвинителния акт направено от страна на подсъдимия, направено в съдебно заседание,
дадените от него обяснения на досъдебното производство, показанията на
свидетелите Борислав Димитров Михайлов и Атанас Георгиев Ангелов и писмените
доказателства по делото – характеристична справка (от л.16 от ДП), справка за
съдимост (листи 18-20 от ДП), справки от Сектор „ПП” при ОДП на МВР Пловдив и
останалите приложени по делото писмени доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият К.И.Я. е роден на *** ***, българин, български
гражданин, начално образование, неженен, осъждан, безработен, с адрес
гр.Асеновград, обл.Пловдивска, ул. „Лале баир” №19, ЕГН **********.Подс. Я. не
притежава свидетелство за управление на МПС, въпреки това обаче, той управлява
такива ППС и е санкциониран многократно по ЗДвП и ППЗДвП за нарушаване
правилата за движение, включително и за това, че е управлявал без свидетелство
за управление за управление на МПС.
Подсъдимият К.И.Я. призна изцяло фактите отразени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, които са следните:
На 23.05.2010г. подс.К.И.Я. ***, където управлявал лек
автомобил. Около 14,00 ч. докато се движел по „Асеновградско шосе” той бил
спрян за проверка от полицай при ОДП гр.Пловдив. В хода на последвалата
проверка, служителят констатирал, че подс. Я. не притежава свидетелство за
управление на моторно превозно средство, за което му бил съставен и Акт за установяване на административно
нарушение
№8830/23.05.2010г. Въз
основа на съставения АУАН на подс. Я. в било съставено и наказателно
постановление- НП № 8830/22.06.2010г. издадено от Началник на сектор „ПП” към
ОДП гр.Пловдив /лист 7 от ДП/. Със същото на подс. Я. били наложени съответни административни
наказания, като едното от тях било за извършено нарушение по чл.150 от
ЗДВП, а именно да това, че управлява МПС без да притежава свидетелство за
управление на МПС. Наказателното
постановление било връчено на 19.02.2011 г., не е обжалвано от него и влязло в сила в изискуемия от закона
срок.
На същата дата- 23.05.2010г. подс. Я. продължава да се
намира в района на гр.Пловдив, където въпреки съставения му АУАН продължил да
управлявал лек автомобил. Същата вечер, около 19.45 часа, докато се движел по
покрай гр.Пловдив, той бил спрян за проверка от полицай при ОДП гр.Пловдив. В
хода на последвалата проверка, служителят констатирал, че подс. Я. не притежава
свидетелство за управление на моторно превозно средство, за което му бил съставен и Акт за установяване
на административно нарушение
№8838/23.05.2010г. Въз
основа на съставения АУАН на подс. Я. в било съставено и наказателно
постановление- НП № 8838/22.06.2010г. издадено от Началник на сектор „ПП” към
ОДП гр.Пловдив /лист 6 от ДП/. Със същото на подс. Я. били наложени съответни администра-тивни
наказания, като едното от тях било за извършено нарушение по чл.150 от
ЗДВП, а именно да това, че управлява МПС без да притежава свидетелство за
управление на МПС.Наказателното
постановление било връчено на 19.02.2011г., не е обжалвано от него и влязло в сила в изискуемия от закона
срок.
Въпреки ,че бил
установен като нарушител на правилата по ЗДвП подс. Я. продължил да управлява
моторни превозни средства, без да притежава свидетелства за правоуправление. На 12.07.2011г. той отново управлявал моторно превозно
средство, като в случая това бил лек автомобил „Фиат Темпра” с ДК № РВ 2510 АМ. Около 20.30
часа вечерта, на същата дата, движейки се по път III-8006 между с.Кочево– с. Моминско, обл.Пловдивска, той
спрян за проверка от св. Атанас Георгиев Ангелов и св. Борислав Димитров
Михайлов-двамата работещи като полицейски служители в РУ "Полиция" гр.Асеновград. В хода на проверката се установило, че водача управлява,
без да има свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство. За констатираното, му бил съставен и
Акт за установяване на административно нарушение № 940/12.07.2011г., /лист 3 от ДП/ който нарушителя подписал без
възражения. Впоследствие за случая била сезирана и РП гр. Асеновград, а на 23.08.2011г. образувано
и досъдебно производство
№736/2011г. на РУП Асеновград, водено срещу подс. Я. с оглед извършено от нето
престъпление по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Изложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства-обяснения
на подс. Я., свидетелските показания на свидетелите Атанас Георгиев Ангелов и Борислав Димитров Михайлов и приложените по делото писмени
доказателства - НП
№ 8830/22.06.2010г./ лист 7 от ДП/ и НП № 8838/ 22.06.2010г. /лист 6 от ДП/, двете издадени от Началник на сектор „ПП” към ОДП
гр. Пловдив, АУАН № 940/12.07.2011г. /лист 3 от ДП/ и приложените към делото справки и останалите
писмени доказателства.
Съдът кредитира показанията на посочените двама
свидетели, тъй като те са логични, добросъвестно дадени, кореспондиращи се
помежду си, допълващи се взаимно, като същите се подкрепят и от събраните по
делото писмените доказателства прочетени на основание чл.283 от НПК, всички
надлежно приобщени към доказателствения материал по делото.
Съдът кредитира и дадените от подс. Я. обяснения, тъй
като те си кредитират със събраните по делото гласни и писмени доказателства.
От събраните и
проверени по реда и със средствата предвидени в НПК доказателствени материали,
по безсъмнен начин се установява извършването на деянието, предмет на
настоящето наказателно производство, неговото авторство, време и място на
осъществяване, което не се оспорва и от защитника на подсъдимия.
От правна
страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира че подс. Красмир И.Я. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.343в, ал. 2 вр. ал.1 от НК, а именно за това,
че на 12.07.2011г. на път III-8006 между селата Моминско и Кочево, обл.Пловдивска е управлявал моторно
превозно средство- лек автомобил „Фиат Темпра” с ДК № РВ 2510 АМ, без свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишния срок от
наказването му по административен ред за управление на моторно превозно
средство без съответно свидетелство за управление /НП №8830/22.06.2010г. на
Началник сектор „ПП” при ОДП гр.Пловдив; НП
№8838/22.06.2010г. на Началник сектор „ПП” при ОДП гр.Пловдив /.
По тази правна квалификация съдът
призна подс.Я. за виновен.
По делото безспорно се установи, че подс. Я. няма
свидетелство за управление на МПС, като въпреки придобитите умения да управлява
МПС, по смисъла на закона той се явява неправоспособен водач. Установи се и
това, че на 12.07.2011г., неправоспособния К.Я.,отново е бил установен да
управлява МПС, като с това е осъществил и състава на престъплението, тъй
като в едногодишния срок от наказването
му по административен ред, отново управлява МПС без съответно свидетелство.
Това наказване е станало с двете посочени НП с №№ 8830/22.06.2010г. и 8838/22.06.2010г.
връчени му на 19.02.2011г. и влезли в сила на 28.02.2011г. поради тяхното
необжалване.
Горните обстоятелства се установяват, от приложените
по делото НП № 8830/ 22.06.2010г./ лист 7 от ДП/ и НП № 8838/22.06.2010г. /лист 6 от ДП/, двете издадени от Началник на
сектор „ПП” към ОДП гр.Пловдив, АУАН№ 940/12.07.2011г., /лист 3 от ДП/ и приложените към делото справки и останалите
събрани гласни и писмени доказателства.
От субективна страна, подсъдимият е действал с пряк
умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасният характер на деянието, предвиждал
е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
По
наказанието:
Относно
определяне на наказанието съдът, с оглед приложението на процедурата по чл.372
ал.4 от НПК и предвид императивноста на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК,
след съобразяване и с разпоредбата на чл.58а,ал.1 от НК, определи наказанието
при условията на чл.54, ал.1 от НК.
Съдът, като взе предвид степента на обществената
опасност на деянието – не толкова ниска, с оглед обществените отношения, които
засяга, разпространеността и последиците от същото, въпреки, че се касае до
престъпление което не се явява тежко съобразно текста на чл.93,т.7 от НК, както
и степента на обществената опасност на извършителя – също не толкова ниска,
като в случая взе предвид лошите му характеристични данни и предишните му
осъждания за извършени умишлени престъпления, някои от които тежки по смисъла
на закона и регистрацията подс. Я. за извършените нарушения по ЗДвП, за които
има наложени и съответни наказания, като отчете наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства – семейното и имотно състояние,това, че макар и без
брак, той има семейство и сам се грижи за жена и две малолетни деца, както и
факта, че членовете на семейството му са във влошено здравословно състояние и
разчитат най-вече на неговата помощ, счете, че на подсъдимия следва да бъде определено
първоначално наказание при условията на чл.54, ал.1 от НК, а именно, наказание
„Лишаване от свобода” в размер на шест месеца. За определяне на вида и размера
на наказанието, за решението на съда от значение се явяват и предишните присъди
на подс. Я., две от които са отново за извършени престъпления по чл.343в, ал.2
вр. ал.1 от НК. С Определение №224/04.11.2010г. по НОХД №632/2010г. на АРС е
било одобрено споразумение с което подс. Я. се е признал за виновен в това, че
на 11.06.2010г. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по
чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК за което му е било наложено наказание „Пробация”
включващо двете задължителни пробационни мерки „Задължителна регистрация по
настоящ адрес” и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок
от по една година и шест месеца. С Определение №87/15.05.2011г. по НОХД №320/2011г.
на АРС е било одобрено споразумение с което подс. Я. се е признал за виновен в
това, че на 18.09.2010г. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението
по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК за което му е било наложено наказание
„Пробация” включващо двете задължителни пробационни мерки „Задължителна
регистрация по настоящ адрес” и „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от по две години. Двете посочени дела и включените в тях
наказание не са от значение за квалификацията на деянието предмет на настоящето
дело, но те красноречиво говорят, че така наложените наказания „Пробация”,
които не са изтърпени все още, не са повлияли в положителна насока на подс. Я.
и той продължава да управлява МПС без съответно свидетелство. Освен всичко
казано, от събраните по делото доказателства, се установява, че последното престъпление по чл.343в,ал. 2 вр. ал.1 от НК е
било извършено от подс. Я. в съвсем кратък срок от налагане на последните му
две наказания, които отново са същото деяние. По отношение на извършеното
престъпление предмет на настоящето дело, съдът преценява същото със сравнително
не толкова ниска степен на обществено опасност предвид, това, че се касае за
престъпление по транспорта, които деяния винаги крият в себе си висока степен на риск
за здравето и живота на хората. Въпреки неправоспособността си и въпреки
наложените му наказания, то е очевидно че подс. Я. проявява една трайна
безразличност към опасностите и рисковете които крие управлението на едно
моторно превозното средство без свидетелство. Всичко това дава, основание на съда да
направи извода, че наказанието следва да се определи при условията на чл.54 от НК, като първоначалния размер на същото следва да бъде в размер от 6 месеца
„Лишаване от свобода”,като по този начин съдът счита, че ще изпълнят целите визирани
в чл. 36 от НК, с оглед да се въздейства върху него поправително и възпиращо върху бъдещото му
поведение. Съобразно разпоредбата на
чл.373, ал.2, вр.чл.372,ал.4 от НПК, по отношение на така определеното
първоначално наказание „Лишаване от свобода” съдът приложи и текста на разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, като то бе редуцирано с една трета, като на подсъдимия К.И.Я. бе осъден да
изтърпи наказание „Лишаване от свобода” в размер на четири месеца. В случая
безспорно, по отношение и на подс. К.И.Я. са налице и множество смекчаващи
вината обстоятелства, но те не са явяват
изключителни и многобройни, поради и което съдът не определи наказанието
при условията на чл.55, ал.1,т.2,б.”б” от НК и не замени предвиденото за извършено
престъпление по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК наказание „Лишаване от свобода” с „Пробация”.
При преценка за начина на изтърпяване на определеното
наказание в размер на четири месеца „Лишаване от свобода” по отношение на подс. К.И.Я., съдът като взе предвид всички по-горе
изложени обстоятелства, както и неговите предишни осъждания и счете, че спрямо него
не може да намери приложение разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. За да вземе
това решение съдът отчете следното: Първото осъждане на подс. Я., е това по НОХД 70/94 на АРС. За същото той е бил реабилитиран по право, тъй като в три
годишния изпитателен срок на наложеното му наказание „Лишаване от свобода” в
размер на 5 месеца той не е извършил ново престъпление. Второто осъждане на
подс. Я. се формира, от наложените му наказания по НОХД №1791/2004г. на
ПРС, НОХД №309/2005г.на ПРС и НОХД
№414/2005г.на АРС. По отношение на наказанията по тези три дела, са налице
условията на чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК и ако условно казано, би се направила
кумулация, би следвало да му се определи общо най-тежко наказание, то това
следва да е наказанието по НОХД №414/2005г.на АРС в размер на две години
„Лишаване от свобода”. Изпълнението на същото на основание чл.66, ал.1 от НК е
било отложено с изпитателен срок от три години, като този начин е било отложено
и изпълнението на наказанията по останалите две дела. Определението по НОХД
№414/2005г.на АРС е влязло в сила на
29.11.2005г. Съгласно чл.88а, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.82, ал.1,т.4 от НК
лицето би било реабилитирано отново ако в продължение на пет годишен срок от
изтичане на изпитателния срок, което фактически би било на 29.11.2013г. той не
извърши ново умишлено престъпление за което се предвижда наказание „Лишаване от
свобода”. Видно от справката за съдимост изготвена по отношение на подс. Я. то
в този срок той е извършил именно две нови такива престъпление за които е бил и
осъден по НОХД №632/2010г. на АРС и по НОХД №320/2011г. на АРС. Всичко това е
пречка за настъпване на нова реабилитация и на практика за приложението на
чл.66, ал.1 от НК. Горните осъждания на подс. Я., съдът взе предвид и при
преценката на начина и мястото на изтърпяване на наложеното му ефективно
наказание „Лишаване от свобода”. Това, че е осъждан не за първи път, за извършено
престъпление на „Лишаване от свобода”, по което не е настъпила реабилитация,
даде основание на съдът да приложи разпоредбите на чл.61, т.2 вр.чл.60, ал.1 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, като счете, че
изтърпяването на наложено му наказание по настоящето дело следва да стане при
първоначален “Строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип..
Съдът намира, че по отношение на извършеното от подс. Я.
престъпление по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК, е неприложим и текста на чл.78а
от НК, тъй като към момента на неговото извършване той е осъждан.
Причини за извършване на престъплението-ниска правна
култура, незачитане на установения в
страната правов ред и в частност неспазване на
правилата за движение по пътищата.
По изложените съображения, Съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: