Решение по дело №4252/2015 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

 №

гр. Плевен, 28.03.2016г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ПЛЕВЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД,  ІV граждански състав в  открито   заседание, на седемнадесети март  през две хиляди и шестнадесета година в състав :

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА

При секретаря : С.Ц.

като разгледа докладваното от съдия Томова гражданско дело № 4252 по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

            Производството  е по иск с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.

             В *** е постъпила искова молба от  *** против В.К.А. ***, ***, с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, за признаване за установено спрямо ответника, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същия дължи сумата в размер на 793,23 лв.-главница, 119,08лв. – договорна лихва за периода от 08.01.2009г. до 30.07.2009г. и 430,45лв. – законна лихва върху просрочените главници за периода от 31.07.2009г. до 24.04.2015г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 25.05.2015г. до окончателното изплащане, за които суми е била издадена заповед за изпълнение в производството по ***

           Ищецът твърди, че процесните вземания произтичат от Договор за кредит за покупка на стоки и ***  По силата на сочения договор ***  предоставило на ответника кредит в размер на 1118лв., а кредитополучателя се задължил да върне сумата, ведно с уговорена в чл.2 надбавка, съставляваща печалба на заемодателя. Сочи се, че страните по правоотношението договорили плащане на общо дължимото на 19 месечни вноски с падеж 30-то число на съответния месец, като последната дата, на която следвало да бъде изплатено цялото задължение била 30.06.2010г. Размерът на погасителната вноска бил 76,02лв., с която се погасявало дължимото в последователността, посочена в чл.4 от Договора. Излага се, че в случай на забава на някоя от изискуемите вноски, заемополучателя дължал на основание чл.3 от Договора обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. Твърди се, че на 30.07.2009г. длъжникът преустановил обслужването на дълга и изпаднал в забава, като на крайния падеж – 30.06.2010г. продължил да бездейства и не погасил задължението си. Твърди се още, че на 08.07.2014г. *** цедирало вземанията си към длъжника В.А., произтичащи от процесния договор, на ***. При това цедента упълномощил цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията, а самото уведомление било сторено с връчване на писменото такова, приложено към исковата молба. Излага се, че цесионера претендирал вземанията по реда на чл.410 от ГПК и в производството по *** била издадена съответна заповед за изпълнение, срещу която постъпило възражение от длъжника в законоустановения срок.

          Ответникът *** А. е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, в който ангажира становище за погасяване на търсените вземания по давност.

           Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна :

           От приложеното *** се установява, че ищеца депозирал на 25.05.2015г. пред ПлРС заявление срещу ответника В.К.А. за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за процесните вземания: главница в размер на 793,23 лв., договорна лихва в размер на 119,08лв. за периода от 08.01.2009г. до 15.10.2009г. и законна лихва в размер на 430,45 лв. за периода от 31.07.2009г. до 24.04.2015г. Заповед за изпълнение за претендираните вземания е била издадена на 26.05.2015г. На 16.06.2015г. е постъпило писмено възражение от длъжника и с разпореждане на съда от 26.06.2015г. е указано на заявителя  да предяви иск за установяване на вземането си, на основание чл.415, ал.1 от ГПК. Установителната искова претенция е предявена в законоустановения едномесечен срок, доколкото по делото няма приложено съобщение за връчване указанията на съда, поради което съдът я намира за допустима.

           От представения препис на Договор за кредит за покупка на стоки или ***, сключен между ***, в качеството на кредитодател и ответника В.К.А., в качеството на кредитополучател се установява, че по силата на това съглашение кредитодателя е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 1118лв. за покупка на стоки. Между страните не е налице спор, че заемодателя е изпълнил произтичащото от договора задължение да предостави заемната сума по уговорения начин.

           Според обективираното в договора, ответника е следвало да върне предоставената му в заем сума, заедно с разноски по подготовка и обслужване на кредита и надбавка, съставляваща печалба на кредитора или общо сума в размер на 1368,43лв. Видно е от съдържащия се в съглашението погасителен план, че тази сума е следвало да бъде върната на 19 месечни вноски в размер на по 76,02лв., а последната 76,09лв., за времето от 30.01.2009г. до 30.06.2010г.

           Установява се от приложения препис на договора, съдържащ Общите условия, приложими за него, че страните са постигнали съгласие в чл.3, изр.второ, че при забава на две или повече месечни вноски и считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането.

           От изслушаното в о.с.з. на 17.03.2016г. заключение по допуснатата съдебно-икономическа експертиза се установява, че ответника е извършил следните плащания в полза на кредитодателя по процесния договор: на 18.02.2009г. – сума в размер на 76,02лв.; на 14.03.2009г. – 76,02лв.; на 08.05.2009г. – 152,04лв. и на 10.07.2009г. – 152,04лв. С тези суми са били погасени изцяло вноските с падеж от 30.01.2009г. до 30.06.2009г. Впоследствие не са били извършвани никакви плащания и са останали непогасени вноските от м.юли 2009г. до м.юни 2010г. общо в размер на 912,31лв., в това число включени в погасителните вноски 793,23лв. главница и 119,08лв. договорна лихва. Съдът изцяло кредитира експертното заключение, като обективно и компетентно изготвено.

           Ищецът е представил Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.07.2014г., сключен между ***-***, в качеството на купувач и ***, като продавач. Според обективираното в §2, ал.1 от договора, продавачът е прехвърлил  портфолио от вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си на заемополучатели по тях, посочени в списък Приложение 1 към съглашението. Представен е и Приемо-предавателен протокол, в който е отразено, че на 24.07.2014г. е бил предаден от цедента на цесионера компакт диск, съдържащ информация за цедираните кредитни задължения.

           Според обективираното в §5, ал.5 от договора, продавача е упълномощил купувача да изпраща писмени уведомления до длъжниците от името на цедента, с които да ги уведоми за прехвърляне на техните задължения по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Приложено е и изрично пълномощно в този смисъл, подписано от представляващия ***.

           Ищецът е приложил към исковата молба уведомление до длъжника В.А., с което го уведомява за прехвърлянето на вземанията с процесния договор за цесия, което е връчено на ответника в настоящото производство заедно с исковата молба.

           При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

           Установи се от представения  препис на  Договор за кредит за покупка на стоки или *** че ответника В.К.А. е получил кредит от *** в размер на 1118лв., който е следвало да върне на равни месечни вноски за периода от 30.01.2009г. до 30.06.2010г., заедно с разноски на кредитодателя и надбавка, представляваща печалба за него или общо сума в размер на 1368,43лв.

           Установи се от заключението по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, че ответника е погасил само част от уговорените месечни вноски –дължимите до 30.06.2009г. С оглед на  това и в съответствие с уговореното между страните по заемното правоотношение в чл.3 от Общите условия към договора за кредит, вземането на кредитодателя е станало предсрочно изискуемо в целия му останал размер, считано от 28.08.2009г. – падежната дата на втората непогасена от кредитополучателя вноска. Стана ясно от заключението на експерта, че непогасения остатък от дълга възлиза на  912,31лв., в това число 793,23лв. главница и  119,08лв. договорна лихва.

           Твърденията на ищеца са, че кредитора на горното вземане е негов праводател и вземането е преминало в патримониума на *** по силата на сключен с *** договор за цесия от 08.07.2014г., представен в препис по делото. От това писмено доказателство, обаче, не се установява, че процесните вземания са били предмет на договора за цесия. В §2, ал.1 от същия е обективирано, че  продавачът е прехвърлил  портфолио от вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си на заемополучатели по тях, посочени в списък Приложение 1 към съглашението. В настоящото производство не е представено такова приложение, което следва да представлява неразделна част от договора, и не може да се установи дали в същото са индивидуализирани вземанията спрямо ответника В.А., произтичащи от процесния договор за кредит от 08.01.2009г. Поради това не може да се приеме за доказано, че ищцовото дружество е носител на тези вземания.

           Съобразявайки изложеното, съдът счита, че събраните в настоящото производство доказателства не легитимират ищцовото дружество като кредитор на процесните вземания по силата на договора за цесия от 08.07.2014г. Поради това предявеният установителен иск се явява неоснователен и недоказан.

           Съдът обсъди и правопогасяващото възражение на ответника за погасяване на процесните вземания по давност и го намира за основателно. Приложим в случая по отношение на вземането за главница е  общия пет годишен давностен срок, а по отношение на вземането за лихви е приложим три годишен давностен срок. Броен от датата, на която е настъпила изискуемостта на вземането за главница и договорна лихва - 28.08.2009г., дори по-дългия пет годишен давностен срок е изтекъл преди датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК пред съда – 25.05.2015г. С оглед на това съдът счита, че претенцията на ищеца, макар и неоснователна, следва да се отхвърли като погасена по давност.

           С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените от него деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. Съдът намира за неоснователно заявеното от ищеца възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение. Дължимото минимално такова, в съответствие с разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се определя на 324лв. и уговореното и платено на пълномощника на ответника е към този размер.

             Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

           ОТХВЪРЛЯ, като погасен по давност, предявеният от ***, *** против В.К.А. с ЕГН **********, ИСК с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца следните суми: сумата от 793,23лв., представляваща главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане;  сумата от 119,08лв., представляваща договорна лихва за периода от 08.01.2009г. до 30.07.2009г. и сумата от 430,45лв., представляваща законна лихва за периода от 31.07.2009г. до 24.04.2015г, за които е издадена *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в производството по ***

           ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.К.А. с ЕГН ********** сумата от 400лв., представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

           решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред *** в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

районен съдия: