Номер 73608.09.2020 г.Град Ямбол
Окръжен съд – Ямбол
На 08.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Калина Г. Пейчева
Членове:Галина И. Вълчанова Люцканова
Мартина И. Кирова
като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно гражданско дело №
20202300500465 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
ЯОС, изпълнявайки процесуалното си задължение по чл.267, ал.1 от
ГПК, извърши проверка на допустимостта на въззивната жалба от С. С. Д. ,
чрез особен представител - адв.Г.Я. от АК-Я., против решение №
398/17.07.2020г. на Ямболския районен съд, постановено по гр.д.№
3682/2019г. по описа на ЯРС.
ЯОС намира, че въззивната жалба е редовна и допустима като подадена
от надлежна страна, в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
На основание чл.268, ал.1 от ГПК, ЯОС докладва възивната жалба и
отговора:
С въззивната жалба от ответника С. С. Д. , чрез особен представител адв.Г.Я. от АК-
Я., се обжалва решение № 398/17.07.2020г. на Ямболския районен съд, постановено по гр.д.
№ 3682/2019г. по описа на ЯРС, в частта, с което ЯРС приема за установено, че С. С. Д. от
гр.Я., ул.*******, с ЕГН **********, дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД,
ЕИК *********, адрес: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис - сграда Лабиринт
ет. 2, офис 4, главница в размер на 1300 лв., сумата 125,39 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 10.04.2018 г. до 22.11.2018 г., 64,20 лева -обезщетение за забава, считано
от 10.04.2018 г. до 01.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК - на 01.08.2019 г., до окончателното изплащане, за които е
издадена Заповед за изпълнение № 1582/2.8.2019 г. по ч.гр.д. № 2762/2019 г. на ЯРС, както и
да заплати на ищеца разноските, направени в заповедното и исковото производство.
Първоинстанционното решение се обжалва като недопустимо
1
неправилно. Оспорва се като неправилен изводът на ЯРС, че ищецът е
титуляр на вземанията и е активно материалноправно легитимиран да иска
плащането им от ответника. Изложени са възражения, че клаузата в т.16 от
ОУ е нищожна, че ответникът има качеството "потребител" по § 13, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и
може да се ползва от разпоредбите в защита на потребителите по ЗЗП
относно неравноправност и нищожност на клаузата на т.16 от Общите
условия на процесния договор за потребителски стоков кредит, която смята за
неравноправна, съгласно чл.143, ал.2, т.16 от ЗЗП и поради това нищожна по
силата на чл.146, ал.1 от ЗЗП, във вр. с чл.24 от ЗПК, защото не е уговорена
индивидуално. Излага, че клаузата е била изготвена предварително от
кредитора „БАНКА ДСК" ЕАД и включена в Общите условия, поради което
ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието ú (чл. 146, ал.
2 ЗЗП). Смята, че „БАНКА ДСК" ЕАД не е имала законовата възможност да
прехвърли на ищеца с договора за цесия вземания срещу ответника по
договора за кредит, като се позовава на разпоредбата на чл.26 от ЗПК, според
която кредиторът може да прехвърли на трето лице вземането си по договора
за потребителски кредит само при условие, че договорът предвижда такава
възможност, а процесният договор не предвиждал такава, поради което счита
Рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 11.04.2018 год. и
Допълнително споразумение към него от 22.11.2018 год., с които „БАНКА
ДСК" ЕАД е цедирала на ищеца „Агенция за събиране на вземания" ЕАД
процесните вземания, за нищожни в тази им част, защото противоречат на
забраната на чл.26, ал.1 от ЗПК и не са произвели действие с присъщите им
правни последици.
Възразява, че ЯРС неправилно е приел, че има надлежно уведомяване
за извършената цесия с връчване на исковата молба и приложенията към нея
на назначения особен представител като излага съображения. Възразява, че
първоинстанционният съд е приел по делото неправилното заключение на
назначената съдебно-икономическа експертиза и направил противоречиви и
взаимоизключващи се правни изводи като от една страна е приел, че в хода на
исковото производство по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 от ГПК е
настъпила предсрочна изискуемост на целия кредит на 14.01.2020 год. - с
връчването на исковата молба и приложенията към нея на длъжника чрез
2
назначения особен представител, от друга страна е приел, че е настъпил
крайният падеж на вземанията - 24.03.2020год., а от трета страна е приел (т.2
от експертното заключение), че ответникът е изпаднал в забава от 10.04.2018
год. - падежът на първата дължима погасителна вноска.
Като се позовава на Тълкувателно решение №3/27.03.2019 год. по тълк.
д. №3/2017 год. на ОСГТК на ВКС, твърди, че размерът на вземането на
кредитора при предсрочна изискуемост по договор за кредит следва да се
определи в размер само главницата и законната лихва от датата на настъпване
на предсрочната изискуемост до датата на плащането, и счита клаузата в т.
12.1 от Общите условия към Договора за неравноправна. Счита, че клаузите
от процесния договор не са били индивидуално уговорени с
кредитополучателя - всички основни характеристики на кредита, в т.ч.
фиксиран лихвен процент от 17,88% и ГПР, и Договорът за потребителски
кредит е недействителен като в този случай потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
По изложените в жалбата възражения моли ЯОС: 1) да обезсили
Решение №398/17.07.2020 год.на ЯРС като НЕДОПУСТИМО, и да прекрати
производството по делото; 2. да отмените решението на първоинстанционния
съд в обжалваната част, с което е прието за установено, че С. С. Д. от гр. Я.,
ул. ******, с ЕГН **********, дължи на „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, ЕИК *********, адрес: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев" №25,
офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, главница в размер на 1300 лв., сумата
125,39 лева, представляваща договорна лихва за периода от 10.04.2018 год. до
22.11.2018 год., 64,20 лева- обезщетение за забава, считано от 10.04.2018 год.
до 01.08.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата от подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК- на 01.08.2019 год., до окончателното
изплащане, за които е издадена Заповед за изпълнение №1582/02.08.2019 год.
по ч.гр.д. №2762/2019 год. на Ямболски районен съд; с което е осъдена С. С.
Д. да заплати на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД направените по
заповедното производство и пред ЯРС разноски, като неправилно, и
постановите ново, с което да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани.
С въззивната жалба е направено искане за назначаване на повторна
3
съдебно-икономическа експертиза, която да се извърши от друго вещо лице, и
която да отговори на следните въпроси: На коя дата е изпаднал в забава
кредитополучателя?; Какъв е размерът на непогасената главница?; Какъв е
размерът на лихвата за забава от 14.01.2020 год. до датата на постановяване
на съдебното решение? Какъв е размерът на лихвата за забава от 24.03.2020
год. до датата на постановяване на съдебното решение?
В срока за отговор на въззивната жалба е депозиран такъв от „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, адрес: гр. София, бул. "Д-р
Петър Дертлиев" № 25, офис - сграда Лабиринт ет. 2, офис 4, чрез
юриск.И.Н., в който се изразява становище за неоснователност на
възраженията и аргументите във въззивната жалба, за правилност и
обоснованост на обжалваното решение. Моли въззивния съд да отхвърли
въззивната жалба и потвърди като правилно атакуваното решение.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 350лв.
Съдът намира, че с оглед разпоредбата на чл.266, ал.1 от ГПК, според
която във въззивното производство страните не могат да твърдят нови
обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да
посочат и представят в срок в първоинстанционното производство, следва да
отхвърли искането за назначаване на повторна съдебно-икономическа
експертиза, тъй като такова искане не е направено пред ЯРС.
ЯОС констатира, че по делото въззивникът-ответник се представлява
от назначен по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител и съобразно
разясненията, дадени с т. 6 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012
г. на ОСГТК на ВКС, ищецът-въззиваем следва да внесе по сметка на ЯОС
разноски за особения представител в размер на 170 лв., определен по реда на
чл.47, ал.6, изр. второ от ГПК съобразно фактическата и правната сложност
на делото. Възнаграждението за особения представител се дължи авансово от
ищеца за всяка инстанция и не е обусловено от изхода на спора, тъй като
основанието за заплащането му е възмездяване на труда на назначения на
насрещната страна особен представител, който е назначен с цел разглеждане
и разрешаване на спора по делото при условията на състезателност.
С оглед изложеното, ЯОС
4
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
03.11.2020г. от 9.30ч., за която дата и час да се призоват страните по делото.
Съобщава на страните доклада по делото, съобразно изложеното в
обстоятелствената част на настоящото определение.
Не уважава доказателственото искане на въззивника за назначаване на
повторна съдебно-икономическа експертиза.
Указва и задължава въззиваемия-ищец в едноседмичен срок от
съобщението да внесе разноски за особения представител на въззивника-
ответник в размер 170 лв. по сметка на ЯОС.
Определението не подлежи на обжалване.
Да се връчи препис от определението на страните, а на въззивника, чрез
назначения особен представител, да се връчи и препис от отговора на
въззивната жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5