Р Е Ш Е Н И Е
№ 67
гр. Перник, 27.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА Г.
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря А.М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Росица Ранкова, като разгледа докладваното от съдия Г. КАНД № 56 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Д.Г.П.,***
чрез пълномощника й – адвокат Б. Д. В., от АК–Кюстендил против решение № 260026
от 27.01.2021 г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 1877 по описа на
съда за 2020 г.
С атакувания съдебен акт е потвърден
електронен фиш (ЕФ), серия К, № 2258332, издаден от ОД на МВР – Перник на
основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), с който на
Д.Г.П., за извършено административно нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 3 във вр.
с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 100 (сто) лева.
Недоволна от решението на районния съд Д.П. го
обжалва с доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Иска да
се отмени обжалваното решение и да се
отмени издаденият електронен фиш.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – Перник, редовно уведомен
за касационната жалба, в срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК (ред. ДВ, бр. 77 от
2018 г.) във вр. с чл. 63, ал. от ЗАНН
не депозира отговор по същата. В съдебно заседание, редовно призован, за
представител изпраща ю.к. З.В.. Възразява
срещу основателността на касационната жалба и пледира решението на районния съд
да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура – Перник
дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция.
Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.
Настоящият касационен състав, на основание чл.
218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди
изложените в касационната жалба съображения и провери служебно валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия закон,
намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството
по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима за
разглеждане.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 2,
предл. 1 и 2 от АПК във вр. с чл. 63, ал.
1 от ЗАНН, касационният съд следи служебно за валидността и допустимостта на
решението на първата съдебна инстанция.
Решението на районния съд е валидно и
допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма,
по допустима жалба.
По същество съдът намира жалбата за
неоснователна по следните съображения:
С електронен фиш серия К, № 2258332, издаден
от ОД на МВР – Перник на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, на Д.Г.П. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за това, че на
31.08.2018 г., в 09:35 часа, в гр. Перник, на ул. „Юрий Гагарин“, пред входа на
бензиностанция „Шел“ – Перник, в посока към центъра на гр. Перник, при
максимално разрешена за населено място скорост от 50 км/ч, собственият й лек
автомобил „***“ с рег. № РК *** ВВ, е управляван със скорост от 72 км/ч,
изчислена след толеранс в полза на водача от 3 км/ч, което е квалифицирано като
административно нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Нарушението е установено с автоматизирана техническа система (АТС) - мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 632.
Електронният фиш е обжалван пред Районен съд –
Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 1877 по описа на
съда за 2020г. Електронният фиш е потвърден с решение № 260026 от 27.01.2021г.
За да постанови обжалваното решение районният
съд, след извършената проверка за законосъобразност на административнонаказателното производство, е приел същото за проведено
съобразно специалните процесуални правила на чл. 189 от ЗДвП за издаване на ЕФ.
По същество, след анализ и оценка на събраните и приобщени по делото
доказателства, първоинстанционният съд е направил извод за доказаност на
процесното нарушение и неговото авторство. Приел е, че на посочените в ЕФ дата
и място описаното превозно средство, собственост на Д.П., е управлявано със
скорост над разрешената за населено място и с посочените параметри на скоростта,
установена посредством използването на технически изправно АТС – мобилна
система за измерване на скорост, тип TFR-1M с идентификационен № 632, поради което законосъобразно, на основание
чл. 188, ал. 1, пред. 1 от ЗДвП и предвид неупражняване на възможността по чл.
189, ал. 5 от ЗДвП, отговорността за нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е
ангажирана на собственика на МПС, с което нарушението е извършено.
Решението е правилно.
При извършената касационна проверка по чл.
348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в каквато
посока се преценяват доводите в жалбата, не се установи наличие на основания за
отмяна на съдебния акт.
Настоящият състав споделя изцяло възприетата
от районния съд фактическа обстановка, като намира същата за кореспондираща с
приобщената по делото доказателствена съвкупност.
Споделят се и изводите на решаващия
първоинстанционен състав за формална и процесуална законосъобразност на
проведеното специално административнонаказателно производство. Предвид това не
могат да се споделят доводите в жалбата, свързани с непосочване в ЕФ на мястото
на извършване на процесното нарушение. В съдържанието на ЕФ се съдържа изрично
означение, както че скоростта на движение на автомобила е регистрирана в гр.
Перник – градовете са населени места (чл. 3, ал. 3 от ЗАТУРБ), така и че
преценяваната скорост на движение на автомобила е съобразно максимално
разрешената за населено място скорост. Така посоченото място на извършване на
процесното нарушение на свой ред е установено по безспорен начин посредством
събраните по делото в пълнота и относими доказателства.
Без основание са и доводите на касатора,
основани, но без конкретизиране, в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г. Изложеното в жалбата, касателно необходимост при изпращане на
преписката в съда, да се представят доказателства в подкрепа на издадения ЕФ и
информация за участъка от пътя, с описание на мястото и координатите, действащо
ограничение на скоростта, посока на движение на автомобила, схема на разположение
на АТС, неговия вид и дата на последна метрологична проверка, е част от
разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. Неизпълнението на това задължение от
страна на наказващия орган при изпращане на преписката по издаване на процесния
ЕФ е преодоляно от районния съд посредством събирането на необходимите и
относими към предмета на доказване писмени доказателства, в изпълнение на
задължението по чл. 13 и във вр. с чл. 14 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН.
Доводите на жалбоподателя не кореспондират със съдържанието на приобщената в
хода на съдебното следствие пред районния съд доказателствена съвкупност.
Без основание са и оплакванията в жалбата за
допуснато нарушение конкретно на разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г., поради неправилно приспадната допустима грешка при
измерването на скоростта за типа АТС. Районният съд мотивирано е приел, че в
процесния случай скоростта е превишена с 22 км/ч, която стойност е получена
след приспадане на допустимата техническа грешка. Видно е от протокол №
17-ФМИ/28.01.2013г. за първоначална проверка на използваната за установяване на
процесното нарушение АТС (лист 13 от АНД), че допустимата грешка при измерване
на скоростта с тази система е в границите, предвидени в чл. 755, ал. 1 от
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол,
като при полеви тест същата е ± 3км/ч
при скорост до 100 км/ч, съответно е 3% при скорост над 100 км/ч. В процесния
случай с АТС е регистрирана скорост на движение на автомобила на касатора – 75
км/ч, а наказание е наложено за движение със скорост от 72 км/ч, т.е. след
приспадане на максимално допустимата грешка и с толеранс към водача от минус 3
км/ч. Превишаването е с 22 км/ч, което попада в хипотезата на чл. 182, ал. 1,
т. 3 от ЗДвП, която е и приложената от наказващия орган разпоредба, приета и от
районния съд за приложимия материален закон. Скорост на движение от 127 км/ч в
процесния случай не е регистрирана, поради което и не следва да се подлагат на
обсъждане доводите в тази част на касационната
жалба.
Извършената служебно проверка за правилно
приложение на материалния закон също не обосновава изводи за наличие на
основания за касиране на първоинстанционния съдебен акт. Материалният закон е
приложен правилно. Отговорността на настоящия касатор е ангажирана на основание
чл. 182, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Движението в населено
място на МПС със скорост от 72 км/ч (изчислена при толеранс от минус 3 км/ч в
полза на нарушителя), при валидно за населеното място гр. Перник ограничение
съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за движение със скорост, непревишаваща 50 км/ч,
покрива хипотезата именно на вменения административнонаказателен състав.
Наложената глоба е в размера, предвиден в чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
Предвид горното, като е потвърдил ЕФ,
районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Обжалваното
решение не страда от посочените в касационната жалба пороци. При извършената
съдебна проверка на съдебния акт не се установиха пороци и във връзка с неговите
валидност и допустимост. Решението е постановено и при правилно приложение на
материалния закон. Съдебният акт ще се остави в сила.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото искането на касатора
за присъждане на разноски е неоснователно.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260026 от 27.01.2021г.
на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 1877 по описа на съда за
2020г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/