РЕШЕНИЕ
№ 205
гр. С. , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на петнадесети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20215440100210 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените искове от ищеца А. К. М. с правната
квалификация на чл. 178 ал.1, т. 3 вр.чл. 187 ЗМВР, както и иск по чл. 86 от
ЗЗД срещу ответника Г. П. при М. гр.С., за заплащане на сумата в размер на 2
120,93 лева - главница, представляваща неизплатено допълнително
възнаграждение за положен и незаплатен извънреден труд за периода от
01.01.2018г. до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска до изплащане на вземането, 296,16
лева – мораторна лихва върху дължимата сума за извънреден труд /с
допуснатото изменение на размера на претенциите/.
Твърденията на ищеца са, че е в служебно правоотношение с ответника,
като изпълнява работа като * в г. П- Р - С. за периода от 01.01.2018г. и до
настоящия момент, като и му се дължи допълнително възнаграждение за
1
положен от него извънреден труд , получен в резултат на преизчисляване на
положените часове нощен труд с коефициент 1,143 за процесния период.
В съдебно заседание исковете се поддържат от процесуалния представител на
ищеца- адв.П.. Представя и писмена защита.
За ответната страна Г. „П.“, редовно призована, не се явява представител в
съдебно заседание. Постъпила е писмена защита, в която се излагат доводи за
отхвърляне на исковете.
С постъпилия в срока по ГПК отговор от ответника исковете се оспорват.
Прави се възражение за погасяване на претенциите по давност за част от
процесния период. По същество, ответната страна излага също възражения,
че НСОРЗ се прилага за работници и служители по трудово правоотношение.
нито в ЗДС, нито в ЗМВР има препращане към нормите на КТ. Ищецът е
държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено в
специалния ЗМВР. Няма основание да се приложи общата разпоредба за
структурата и организацията за работната заплата, а единствено специалната
разпоредба на чл.187, ал.1, т.3 ЗМВР и издадената Наредба в изпълнение на
същия закон. Освен това, в ЗМВР е разграничен нощния от извънредния труд,
допълнителното възнаграждение за тях се изплащат по различен ред и
размера им е регламентиран в различни нормативни актове. Положеният от
ищеца нощен труд е правилно отчетен и правилно е определено
допълнителното възнаграждение и е заплатено. Ищецът не представя
доказателства за надхвърляне на нормочасовете. Претенцията за лихва се
явява неоснователна, предвид изложените доводи за неоснователност на
главния иск.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора на
ответника, становището на процесуалния представител на ищеца, писмените
защити на страните, и като обсъди събраните по делото писмени
доказателства, намира исковете за ОСНОВАТЕЛНИ по следните
съображения:
В разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР е установено, че брутното месечно
възнаграждение на държавните служители, работещи в МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Според
2
чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за
извънреден труд. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов
период. Нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч. Според ал.3 на
същата разпоредба работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период. Съгласно чл.187, ал.4 от ЗМВР при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното работно време към нормалната продължителност на работното
време през нощта по ал. 1. В ал.7 на чл.187 от ЗМВР е предвидено, че
работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира
с допълнително възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа
на тримесечен период. Извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение.
В чл.187, ал.10 от ЗМВР е регламентирано, че редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето
за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи. С издадените
Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г., и
Наредба № 8121з-776 / 29.07.2016 г. се предвижда работа на смени с полагане
на труд през нощта между 22. 00ч. и 6. 00ч., максимално 8 часа за всеки 24-
часов период. След посочените Наредби са издадени Наредба № 8121з-908 от
2.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители в Министерството на вътрешните
работи за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за
полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за
изпълнение на специфични служебни дейности, като с последната се отменя
Наредба № 8121з-1059 от 26.09.2019г. за условията и реда за изплащане на
допълнителни възнаграждения на държавните служители за научна степен, за
3
полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение.
Според разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г.
/в сила от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г. / при сумирано отчитане на работното
време се прилага коефициент 0. 143 на общия брой часове положен труд
между 22. 00ч. и 6. 00ч. за отчетния период. В издадените впоследствие
Наредби след отмяната на цитираните Наредба от 2015г., както и от 2016г. в
частта на посочените разпоредби в Решение №16766/10.12.201 г. по адм.д №
8601/2019 г. на ВАС и предвид това, че с Наредбата по чл.187, ал.10 от ЗМВР
не е посочен коефициента за отчитане на нощния труд, именно защото ЗМВР
препраща към Кодекса на труда и издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове, то следва отношенията между страните да се уреждат от
цитираната Наредба от 2014г., която както се посочи по- горе в чл. 31, ал. 2
предвижда правилото за превръщане на нощните часове в дневни с
коефициент 0. 143.
Съгласно чл.188, ал.2 от ЗМВР държавните служители, които полагат труд
за времето от 22 и 6 часа се ползват със специалната закрила на Кодекса на
труда по отношение разпоредбите, отнасящи се за нощния труд и Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата, като подзаконов
нормативен акт, издаден за приложението на КТ. В ал.2 на чл.9 от цитираната
Наредба за структурата и организацията на работната заплата е предвидено,
че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. При
това, положения от ищеца нощен труд подлежи на възмездяване чрез
преизчисляване с коефициент 1,143 за процесния период. Ако се изключи
приложението на правилата на КТ и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове с оглед горните доводи, би довело до
различно прилагане на правилата, касаещи извънредния труд спрямо
държавния служител в МВР и спрямо работниците и служителите, чиито
правоотношения се уреждат от правните норми на Кодекса на труда и
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Следва да се
посочи, че съгласно разпоредбата на чл.67, ал.3 от ЗДСл минималните и
4
максималните размери на основните заплати по нива и степени, размерите на
допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за
получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да
бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.
По горните доводи съдът намира, че исковете подлежат на уважаване, като
изцяло следва да се възприеме приетото по делото заключение по
назначената съдебно- счетоводна експертиза. Според заключението по
експертизата А. К. М. е в служебно правоотношение с Г. „П.“, възникнало на
основание ЗМВР и заема длъжността *** в РС „П.“ – С. към Р. „П.“ при Г.
„П.“ при М. С.. Поради характера на заеманата длъжност, ищеца полага труд
на смени при 24-часов режим на работа въз основа на изготвени графици при
сумарно отчитане на отработеното време за всяко тримесечие.
Вещото лице изяснява, че за процесния период А. К. М. има отработени
общо 221 нощни смени, като положените часове нощен труд са общо 1 766
/хиляда седемстотин шестдесет и шест/ часа, в т.ч. 1 646 /хиляда
шестстотин четиридесет и шест/ часа в работни дни и 120 /сто и
двадесет/ часа в дни на официални празници.
Съгласно методологията по Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата отработените часове нощен труд се превръщат в дневни,
като се преизчисляват с коефициент 1,143. При направените изчисления,
положените 1 766 /хиляда седемстотин шестдесет и шест/ часа нощен труд
приравнени към дневни часове са общо в размер на 2 018 /две хиляди и
осемнадесет/ часа, като в т.ч. 1 881 /хиляда осемстотин осемдесет и един/
часа са положени в работни дни, а 137 /сто тридесет и седем/ часа в дни на
официални празници.
Разликата в часовете отработен нощен труд след приравняването им по
Наредбата е общо в размер на 252 /двеста петдесет и два/ часа, от които 235
/двеста тридесет и пет/ часа в работни дни и 17 /седемнадесет/ часа в дни
на официални празници.
Според заключението по ССчЕ общата сума на неначислените и
неизплатените възнаграждения за положен нощен труд за периода от
01.01.2018 г. до 16.02.2021 г., изчислена на база часова работна заплата,
5
увеличена с 50 % надбавка за положените часове през работни дни и със 100
% надбавка за положените часове през официални празници, е в размер на
2 120,93 /две хиляди сто и двадесет лева и 93 ст./ лв.
Размерът на законната лихва върху дължимата сума за допълнително
възнаграждение за всеки отчетен период, считано от първо число на месеца,
следващ тримесечния период до 16.02.2021 г. е в размер на 296,16 /двеста
деветдесет и шест лева и 16 ст./ лева.
По делото ответникът не твърди, нито е представил доказателства за
заплащане на ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за
положения през исковия период нощен труд в установения от експертизата
размер.
Неоснователно е възражението за погасяване по давност на претенцията за
заплащане на допълнително трудово възнаграждение за посочения в отговора
период. Съгласно чл. 111, б. "а" от ЗЗД , вземанията за възнаграждения за
труд се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Този давностен срок е
приложим както за вземания по трудово правоотношение, така и за
вземанията за труд по служебно правоотношение, доколкото в закона не е
предвидена друга давност. По принцип вземането за извънреден труд
възниква след полагането му за съответния месец и се погасява с изтичане на
давностния срок по чл. 111, б. "а" ЗЗД . Следва да се има предвид, че в случая
се претендира възнаграждение за извънреден труд при сумирано изчисляване
на работното време, при което същото става дължимо в края на отчетния
период /в случая на тримесечие/. Затова макар трудовото възнаграждение за
конкретния месец да се дължи от месеца, следващ полагането му, / на първо
число от месеца, следващ този, за който се дължи трудовото възнаграждение,
ако не е уговорено друго/, но трудовото възнаграждение за положения през
същия месец извънреден труд е изискуемо от края на тримесечния отчетен
период. Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо или, в случая след изтичането на отчетния
тримесечен период. Поради това и давността не е изтекла към датата на
подаване на исковата молба за сочения в отговора на ответника период
/частта от периода 01.01.2018г.- до 14.02.2018г./, тъй като исковата молба е
подадена на 15.02.2021г. Предвид горните доводи на съда, ще следва исковете
6
изцяло да бъдат уважени в претендирания им размер, заедно със законната
лихва върху главниците след датата на предявяване на иска в съда.
С оглед изхода на делото на ищеца следва да се присъдят направените по
делото съдебни разноски в размер на 400,00 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение.
С отговора на ответника се прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца при положение, че
надвишава установените минимални размери. Ищецът претендира заплащане
на такива разноски в размер на 400,00 лева, които не надвишават установения
размер в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
и подлежат на присъждане.
Ще следва ответникът да бъде осъден да заплати по сметка на РС-С.
държавна такса върху уважените искове в размер на 134,83 лева, както и
разноски за вещо лице в размер 120,00 лева, които са изплатени от бюджета
на съда.
По горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. П.- М. гр.С., ул.*, представлявана от директора, да заплати на А.
К. М., ЕГН**********, от гр.С., сумата в размер на 2120,93 лева-
допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за
периода от 01.01.2018г. до 15.02.2021г., получени в резултат на
преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1, 143, ведно
със законната лихва върху сумата от 2120,93 лева, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда 15.02.2021г. до окончателното й
изплащане, сумата в размер 296,16 лева- мораторна лихва върху дължимата
сума за възнаграждение за положения нощен труд за периода, считано от
01.04.2018г. /първо число на месеца, следващ тримесечния период/ до
15.02.2021г. /датата на предявяване на иска/.
ОСЪЖДА Г. П.- М. гр.С., ул.*, представлявана от директора, да заплати на
А. К. М., ЕГН**********, направените съдебни разноски по делото за
7
адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева.
ОСЪЖДА Г. П.- М. гр.С., ул.*, представлявана от директора, да заплати по
сметка на Районен съд- С. държавна такса върху уважените искове в размер
на 134,83 лева, както и разноски за вещо лице по назначената съдебно-
счетоводна експертиза в размер на 120,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- С. в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
8