Р Е
Ш Е Н
И Е
№4
гр. Габрово, 30.01.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен съд, наказателно отделение, в публично
съдебно заседание на двадесет и трети януари, две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БЛАГОВЕСТА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН
ПОПОВ
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
при участието на секретаря Боряна Михова и прокурор Александър
Александров, като разгледа докладваното от съдия Попов ВНОХД № 123 по описа за
2018 година, въз основа данните по делото и закона прие за установено следното:
Въззивното
производството е образувано по жалба на адв. В.Д. от ГАК, договорен защитник на
подсъдимия Г.С.С. *** против Присъда № 581 от 03.12.2018 година, постановена по
НОХД № 978/2018 г. на Районен съд – Габрово.
С обжалваната присъда
първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия Г.С.С., роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, със
средно образование, разведен, неработещ, неосъждан, с ЕГН **********, за
ВИНОВЕН В ТОВА, че в гр. Габрово, през периода от месец юни 2017 г. до месец
септември 2017 година включително и от месец ноември 2017 година до месец април
2018 година включително, след като с влязъл в сила съдебен акт – Решение № 509
от 17.10.2008 година по Гр. дело № 666Б/2008 г. на ГРС, добило законна сила на
същата дата, и Решение № 214 от 19.06.2017 година по Гр. дело № 823/2017 г. на
Районен съд - Габрово, добило законна сила на 12.07.2017 година, е бил осъден
да издържа свой низходящ – дъщеря си С.Г.С., като й заплаща издръжка в размер
на сумите от 60 лева и 160 лева месечно чрез нейната майка и законна
представителка С.Л.Д.от гр. Габрово, съзнателно не изпълнил това си задължение
за повече от две месечни вноски – 10 месечни вноски за посочения период на обща
стойност 1500 лева, с което е извършил престъпление, за което и на основание
чл. 183, ал. 1 във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК го е ОСЪДИЛ на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ от
СВОБОДА.
На
основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е ОТЛОЖИЛ изпълнението на определеното
по-горе наказание в размер на „Три месеца лишаване от свобода”, наложено на
подсъдимия Г.С.С. за СРОК
от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.
Въззивната жалба е подадена от процесуално
легитимирано лице и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, което обуславя
процесуалната й допустимост.
С
въззивната жалба се твърди, че подсъдимият действително не е заплатил повече от
две издръжки за детето си. Но районният съд не съобразил обстоятелствата, че С.
е безработен и има още едно дете, за което полага грижи. Очаквал през месец
януари 2019 г. да започне работа и да бъде в състояние да издължи натрупаната
сума. За тези твърдения по делото имало приложени съответни доказателства.
Подсъдимият имал желание да заплаща издръжка, но нямал финансова възможност.
Издръжката на семейството му се осигурявала от обезщетението за майчинство на
жената, с която живее в момента на съпружески начала. С. се опитал да вземе
заем, с който да изплати дължимата издръжка, но не бил одобрен, тъй като е
безработен. Следвало да се отчетат ниската степен на обществена опасност на
подсъдимия, чистото му съдебно минало, затрудненото му финансово положение и
факта, че се грижи за още едно малко дете. С. имал желание да се поправи. По
тези съображения, наложеното наказание било прекалено строго.
Претендира
се въззивният съд да постанови решение, с което да намали наказанието лишаване
от свобода от три месеца на един месец.
В
жалбата и в съдебно заседание не са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание, проведено на 23.01.2019
г. защитникът адв. В.Д. и подсъдимият Г.С. поддържат въззивната жалба и
направеното искане.
В съдебно заседание представителят на
Окръжна прокуратура – Габрово пледира за потвърждаване на атакувания първоинстанционен
акт. Счита, че присъдата е мотивирана и постановена след подробен анализ на събраните
по делото доказателства.
Съдът, след като прецени всички събрани по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
Към периода, инкриминиран с
внесения обвинителен акт, подс. Г.С. не е бил осъждан за извършени престъпления
от общ и частен характер. Същият не е бил и освобождаван от наказателна
отговорност за такива престъпления, в т.ч. по реда, предвиден в Глава VІІІ-ма,
Раздел ІV от Общата част на НК, и поради тези обстоятелства до края на месец
април 2018 г. е бил с чисто съдебно минало.
Подс. Г.С. и свид. С.Д.са бивши
съпрузи, които към момента за постановяване на бракоразводното решение са имали
едно малолетно дете – дъщеря С.Г.С., родена на *** година. При прекратяване на
съществувалата брачна връзка, с Решение № 509 от 17.10.2008 година, постановено
по Гр. дело № 666Б/2008 на РС Габрово и влязло в сила на същата дата,
родителските права върху детето са предоставени за упражняване на майката, а
бащата е бил осъден да му заплаща ежемесечна издръжка, чиито първоначален
размер е възлизал на сумата от 60 лева. С Решение № 214 от 19.06.2017 година по
Гр. дело № 823/2017 г. на ГРС тя е била увеличена на 160 лева месечно, които
подсъдимият С. е следвало да заплаща, считано от 01.05.2017 г. заедно със
законната лихва върху нея при просрочие, до настъпване на предвидените от
закона основания за изменението или прекратяването на съответното задължение.
До постановяване на решението по
Гр. дело № 823/2017 г. подс. Г.С. е доставял първоначално определените
средства, но от месец юни 2017 г., след влизане в сила на това решение,
престанал да внася такива по изпълнителното дело (№ 160/2008 г.), образувано в СИС при РС - Габрово
във връзка със събирането на присъдената издръжка. Поради това, и тъй като след
датата за влизане в сила на същото решение той внесъл издръжка в размер на
сумата от 160 лв. само веднъж – през месец октомври 2017 година, на 07.02.2018
година неговата бивша съпруга подала жалба до Районна прокуратура Габрово. Въз
основа на данните, установени от извършената по нея проверка, с постановление
от 12.04.2018 година на прокурор при РП Габрово е разпоредено да се образува
досъдебно производство, каквото - под № 1752-ЗМ-155/2018, е било образувано
впоследствие в РУ Габрово. В рамките на воденото по него разследване е
установено, че С. не е заплатил дължимите средства за периода от месец юни 2017
година до месец септември 2017 година, и от месец ноември 2017 година до месец
април 2018 година включително, за които е прието, че възлизат на общата сума от
1500 лева. Поради това той е привлечен в качеството на обвиняем, във връзка с
предявено обвинение за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. Същото обвинение е
предявено против С. и с обвинителния акт, въз основа на който и събраните
материали по досъдебното производство, внесени за разглеждане в Районен съд
Габрово, е образувано и производството по първоинстанционното НОХД № 978/2018
година.
След анализ на събраните по делото
доказателства, ценени заедно и поотделно, настоящият въззивен състав установи
фактическа обстановка, каквато е описана и в мотивите на обжалвания
първоинстанционен съдебен акт. В подкрепа на нейната достоверност се явяват
свидетелските показания и приобщените писмени доказателства.
Изложената фактическа обстановка не
се оспорва от подс. Г.С. и неговия защитник. Твърди се, че наложеното наказание
е завишено и несправедливо. Това възражение е неоснователно. За извършеното от Г.С.
престъпление се предвижда наказание – до една година лишаване от свобода или
пробация. Районният съд е преценил съотношението между смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства, а именно – чистото съдебно минало на подсъдимия към
инкриминирания по обвинителния акт период, което определя С. като лице с
невисока степен на обществена опасност в качеството на деец; дадените обяснения
при съдебното следствие, с които е спомогнал за разкриване на обективната
истина; направеното в тях самопризнание, формално сочещо за проявено критично
отношение към самото престъпление; високата степен на укоримост, характеризираща подбудите за
извършване на последното и отказа на същият да изпълнява задължението си за
издръжка по отношение на своето родно дете; голямата продължителност на
периода, през който издръжката не е била изплащана, както и нейния сравнително
висок размер. При установения баланс между смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, правилна е преценката, че наказание лишаване от свобода
съответно минимума, предвиден в разпоредбата на 183, ал. 1 от НК, а именно -
три месеца лишаване от свобода се явява най - подходящо за извършеното от С.
престъпление. Отегчаващите вината обстоятелства дават основание да се счете, че
наказанието пробация няма да е в състояние да постигне превъзпитание и
поправяне на подсъдимия. Единствено наказанието лишаване от свобода
ще постигне целите на чл. 36 от НК. Няма основание за приложението на чл. 55 от НК, тъй като по делото не се установяват нито изключителни, нито многобройни
смекчаващи вината обстоятелства. Обстоятелствата, че подсъдимият е безработен и
полага грижи за друго свое дете не го освобождават от задължението за заплащане
на присъдената със съдебно решение издръжка. Невъзстановяването на причинените
с престъплението вреди е пречка за приложението на чл. 78а от НК. По същите
съображения се явява неприложима и разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК. Наказание
лишаване от свобода в по-нисък размер не може да бъде наложено, тъй като съгласно
разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от НК, лишаването от свобода може да бъде от три
месеца до двадесет години. Наказание лишаване от свобода в размер на един
месец, за каквото се претендира в жалбата, е недопустимо.
Подсъдимият Г.С. не е осъждан на
лишаване от свобода за престъпления от общ характер. Наложеното с атакуваната
присъда наказание лишаване от свобода е в размер на три месеца /т.е. по-малко от
три години/. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че за постигане целите
на превенцията и преди всичко за поправяне на подсъдимия не е наложително същия
да изтърпи наказанието, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението
на това наказание за минималния срок от три години, считано от влизане на присъдата
в сила.
По делото няма направени
разноски.
В заключение, може да се направи
извод за правилност, мотивираност и законосъобразност на атакуваната присъда,
което от своя страна обуславя цялостното й потвърждаване. Изведеният в нея
извод почива на извършения съвкупен анализ на приобщените по делото
доказателства. При извършената служебна проверка въззивният съд не констатира
основания за изменение на атакувания съдебен акт и в останалите му части, както
и да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Водим от горното и на основание чл.
338 във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Присъда № 581 от 03.12.2018 година, постановена по НОХД № 978/2018 г. по описа
на Районен съд – Габрово.
Решението е окончателно и не подлежи на касационна жалба
или протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: