№ 180
гр. Дупница, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ели Д. Анастасова Мицевска
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Мицевска Гражданско дело
№ 20241510101619 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Производството по делото е образувано по предявени от М. А. А., ЕГН
********** срещу С. К. К., ЕГН ********** обективно съединени искове с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в общ размер на 12600 лева,
представляваща обезщетение за ползване на собствените му недвижими имоти, както
следва: самостоятелен обект с идентификатор 65365.601.264.1.1 по КК и КР на гр.
Сапарева баня, одобрени със заповед РД -18-15/19.02.2008 г. на ИД на АГКК с
административен адрес: гр. ***, представляващ първи жилищен етаж, находящ се в
сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 65365.601.264, с площ на етажа 91.26
кв. м., прилежащи части: мазе № 2 с площ от 13.86 кв.м.; 1/2 ид. част от мазе № 1,
41.185 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, и на
самостоятелен обект с идентификатор 65365.601.264.1.3 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Сапарева баня, одобрени със заповед № РД - 18-
15/19.02.2008 год. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр. Сапарева баня, ул.
„Роза" № 8, намиращ се в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор
65365.601.264 и представляващ гараж № 2, с площ от 17.90 кв. м., прилежащи части
7.732% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж за периода от
08.07.2019г. до 08.07.2024г., ведно със законната лихва считано от 12.07.2024г. /датата
на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането.
С уточнителна молба от 20.01.2025г. /л. 51/ ищецът изрично е посочил, че
претендираното обезщетение по отношение на процесния недвижим имот с
1
идентификатор 65365.601.264.1.1 за исковия период възлиза на сумата от 9000 лева, а
претендираното обезщетение по отношение на процесния недвижим имот с
идентификатор 65365.601.264.1.3 за исковия период възлиза на сумата от 3600 лева.
Ищецът твърди, че е собственик на процесните два недвижими имоти по
силата на сключен договор за покупко-продажба, обективиран във формата на
нотариален акт № 113, том ІІ, рег. № 4552 дело № 278/17.11.2017 г. на нотариус А.Р.. С
решение № 644/03.07.2006 г. по гр.д. № 374/2006 г. на ДРС, изменено с решение от
24.06.2008 г. на КОС, при условията на чл.107, ал.1 и 3 от СК /отм./ на С. К. К. /майка
на ищеца/ било предоставено ползването на семейното жилище – процесният
самостоятелен обект с идентификатор 65365.601.264.1.1. С решението не било
предоставено ползване на мазета, нито на гараж – самостоятелен обект с
идентификатор 65365.601.264.1.3.
Ответницата не допускала ищеца в посочените недвижими имоти през исковия
период, въпреки връчената й нотариална покана, поради което дължи обезщетение за
ползването им. С оглед изложеното намира предявените искове за основателни.
В указания по реда на чл.131 ГПК срок не е постъпил отговор от ответника.
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
За да бъдат уважени исковете по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, ищецът носи
доказателствената тежест да установи следните императивно необходими
предпоставки от фактическия състав на предявените искове: 1/. че е носител на
твърдяното право на собственост върху процесните недвижими имоти в посочения
обем; 2/. че ответницата е упражнявала фактическата власт върху имотите през
периода от 08.07.2019г. до 08.07.2024г.; 3/. обогатяване на ответницата за сметка на
ищеца; 4/. обедняване на ищеца, свързано със съответното обогатяване на ответницата
и 5/. размера на дължимото обезщетение, което е равно на средния пазарен наем за
имота през процесния период.
С изготвения по делото доклад /л. 32/ са отделени като безспорно установени
и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните всички елементи от
фактическия състав на предявените искове. Същевременно и от събраните по делото
доказателства, както следва: договор за покупко-продажба от 17.11.2017г., обективиран
във формата на нотариален акт с № 113, том II, рег. № 4552, дело № 278/2017г. /л. 5 и
2
сл./, протокол за въвод във владение от 21.02.2025г. /л. 57/, Решение от 27.09.2019г. по
гр. дело № 1625/2018г. по описа на РС – Дупница, II с-в /л. 7 и сл./, както и от
събраните по делото гласни доказателства, получени чрез разпита на свидетеля на
ищеца А.Д. А. /л. 58, стр. 2 и сл./ - баща на ищеца, чиито показания са кредитирани в
съответствие с изискванията на нормата на чл. 172 ГПК се установява наличието на
всички предпоставки, указани в доказателствената тежест на ищеца.
Фактическият състав на нормата на чл.59, ал.1 ЗЗД не изисква установяване на
умишлено възпрепятстване на ищеца от страна на ответника за ползването на имота –
самото лишаване на собственика от фактическата власт върху имота без годно правно
основание за това е пречка за осъществяване в пълен обем на притежаваното вещно
право на собственост и е основание за търсене на обезщетение.
Във връзка с гореизложеното следва да се посочи още, че съобразно
константната практика на ВКС за възникване на задължението за заплащане на
обезщетение в общия случай на чл. 59, ал.1 ЗЗД не е необходима покана и че такова се
дължи от момента, от който собственикът е бил лишен от възможността да ползва
собствената си вещ и да реализира доходи от нея /в този смисъл са решение № 381 от
08.07.2010 г. по гр.д. № 272/09 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 1615 от 09.05.1996 г. по
гр.д. № 1678/95 г. на ВС, ІV. г.о., решение № 378 от 28.07.2010г. по гр.д. № 148/ 09 г. на
ВКС, ІV г.о., решение № 217 от 08.10.2013г. по гр.д. № 1290/2013г. на ВКС, ІІІ г.о.,
решение № 298 от 14.12.2011г. по гр.д. № 1502/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение №
218/29.12.2015 по дело №7310/2014 на ВКС, ГК, I г.о./.
Съобразно изложеното предявените искове се явяват основателни и доказани
изцяло.
Основателно е и искането за присъждане на законна лихва, считано от
12.07.2024г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за ищеца. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъди сумата от 1504.00 лева /сумата от
504.00 лева – държавна такса и сумата от 1000.00 лева – адвокатско възнаграждение/.
Мотивиран от изложеното, РС – Дупница
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *** да заплати в полза на М.
А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, на основание чл. 59, ал.1 ЗЗД следните суми:
3
сумата от 9000 лева, представляваща обезщетение за ползване на собствения му
недвижим имот, както следва: самостоятелен обект с идентификатор
65365.601.264.1.1 по КК и КР на гр. Сапарева баня, одобрени със заповед РД -18-
15/19.02.2008 г. на ИД на АГКК с административен адрес: гр. ***, представляващ
първи жилищен етаж, находящ се в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор
65365.601.264, с площ на етажа 91.26 кв. м., прилежащи части: мазе № 2 с площ от
13.86 кв.м.; 1/2 ид. част от мазе № 1, 41.185 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж и сумата от 3600 лева, представляваща обезщетение
за ползване на собствения му недвижим имот, както следва: самостоятелен обект с
идентификатор 65365.601.264.1.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Сапарева баня, одобрени със заповед № РД - 18-15/19.02.2008 год. на ИД на АГКК,
с административен адрес: гр. Сапарева баня, ул. „Роза" № 8, намиращ се в сграда № 1,
разположена в ПИ с идентификатор 65365.601.264 и представляващ гараж № 2, с
площ от 17.90 кв. м., прилежащи части 7.732% идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж за периода от 08.07.2019г. до 08.07.2024г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 12.07.2024г. /датата на депозиране на
ИМ/ до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сума в размер на 1504.00 лева – разноски за производството пред РС – Дупница.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Кюстендил в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4