НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№
Гр. Лом, 19.10.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ломски районен съд, в публично съдебно заседание на единадесети
декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА
при секретаря Румяна Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело №
1622 описа за 2018 г.,за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове от ******, гр. Монтана, със седалище и адрес на управление – гр. ******,
ЕИК № ******, представлявано от Управителя, инж. В.Д.И., ЕГН **********, срещу Б.П.П.,
ЕГН **********,***, за установяване
задължения за консумирана вода.
ИЩЕЦЪТ ******, гр. Монтана посочва, че ответникът е
неизправен длъжник – потребител на дружеството, съгласно Закона за водите.
Твърди, че за периода от 09.11.2015 год. до 07.12.2017 год., ответникът
дължи на ищеца главницата по исковата сума, представляваща неизплатната
стойност на консумираната вода, както и лихва, която се претендира за периода
10.12.2015 – 03.04.2018 год., съгласно извлечение от сметка 411 «Клиенти» на
дружеството, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане на сумата.
Задълженията, включващи главница и лихва са за имот, находящ се на адрес:
гр. Лом, ул. Дядо Цеко Войвода № 34, вх. В, ап. 28 и представляват
неизплатената стойност на консумираната вода, съгл. извлечението от сметка 411
«Клиенти» на дружеството-ищец.
Иска
се: да бъде признато от съда за установено, че ответника следва да заплати на
ищеца, сумата 147,21 лв., която представлява неизплатната стойност на
консумираната вода, от които главница 133,06 лв. и лихва – 14,15 лв., към
03.04.2018 год., съгласно извлечение от сметка 411 «Клиентии» на дружеството,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска /20.07.2018
год./ до окончателното изплащане.
Претендират се и разноски.
Писмен отговор в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
Ответникът не изразява становище по исковете, не въвежда възражения и не
сочи доказателства.
Приложено
е ч.гр.д. № 604/2018 год. по описа на РС – Лом, видно от което по Заявление на
ищеца и в негова полза е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 05.04.2018 г. срещу ответника – длъжник за посочените в исковата
молба суми.
Заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК.
На
основание чл. 415 ГПК, съдът с Разпореждане от 03.08.2018 г. е указал на
заявителя правото му да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
съобщението. Последното е получено от заявителя-настоящ ищец на 15.08.2018г.
Искът
по реда на чл. 422 ГПК е предявен в указаният срок.
Предявеният иск е допустим. Налице
е подведомственост на спора пред съда, искът е предявен от и срещу надлежна
страна. Няма основания за отвод на пресъдено нещо.
В
срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал писмен такъв.
Страните
са редовно призовани за първото по делото открито съдебно заседание.
Ищецът се представлява от ю.к. Н. В., която поддържа
предявения иск.
Моли да бъде постановено
неприсъствено решение, предвид неявяването на ответника и неупражняването от
негова страна на правото на отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Претендира
да им бъдат присъдени направените в исковото и производство разноски, като признава,
че държавната такса по заповедното производство е платена от ответника.
Ответникът,
редовно и своевременно призован не се е явил в съдебно заседание и не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът намира, че с връчените
на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и
доказателствата към нея, ведно с Разпореждане от 11.09.2018 год., с оглед
упражняване правото на подаване на писмен отговор /чл.131 ГПК/, които са
получени от него на 12.11.2018 год. лично и призовка за страна за открито
съдебно заседание /чл. 142 ГПК/, ведно с Определение от 28.10.2019 г. по чл. 140 ГПК, връчено на 19.11.2019 год. при отказ, на страната, са указани последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание.
С оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства, предявеният
иск се явява вероятно основателен.
На основание горното, съдът
намира, че с оглед направеното искане и наличието на предвидените в чл. 238 ал.
1 и чл. 239 ал. 1 ГПК предпоставки, следва да се постанови неприсъствено
решение, като иска бъде уважен в предявения размер.
Съгласно задължителната практика
на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК, ВКС, съдът,
разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по разноските,
сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив, но с оглед заявеното в съдебно
заседание признание за плащане, съдът не дължи произнасяне.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК
ответника следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото за
тази инстанция/само за производството по общия исков ред/ в размер на 75 лв.
държавна такса за исковото производство.
Мотивиран от горните
съображения и на осн.чл. 239 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че към 05.04.2018 год.
Б.П.П., ЕГН **********,***, със седалище и адрес на управление – гр. ******,
ЕИК № ******, представлявано от Управителя, инж. В.Д.И., СУМАТА от 147,21 лв. (сто четиридесет и седем
лева, 21 ст.), която представлява неизплатната стойност на консумираната вода,
от които главница 133,06 лв. и лихва – 14,15 лв., към 03.04.2018 год., съгласно
извлечение от сметка 411 «Клиентии» на дружеството, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска /20.08.2018 год./ до окончателното
изплащане за които е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.04.2018 г. по ч.гр.д.
№ 604/2018 год. по описа на РС – Лом.
ОСЪЖДА Б.П.П., ЕГН **********,***,
да
заплати на ******, гр.
Монтана, със седалище и адрес на управление – гр. ******, ЕИК № ******, сторените разноски в исковото
производство, в размер на 75,00 лв. /седемдесет
и пет лв./ – държавна такса по исковото производство.
Решението
не подлежи на обжалване.
На страните да се изпратят преписи от
решението.
Районен съдия: