№ 43
гр. София, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Валерия Братоева
при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело №
20231100900975 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в
публично съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при секретар Елеонора Г.а, разгледа докладваното от съдията търговско дело № 975 по
описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по предявени от “А.И С.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Триадица, ж.к. Г.Д., ул. *******, представлявано от
управителя П. С. А., срещу „К.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. *******, представлявано от изпълнителния директор Е.У., искове с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване нищожността на взетите от общото
1
събрание на акционерите, проведено на 09.05.2023 г. решения по включените в дневния ред
въпроси.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е акционер в „К.“ АД, като в
протокол от проведено на 09.05.2023 г. общо събрание на акционерите били обективирани:
решение по т. 1 от дневния ред за продажба на всички притежавани от „К." АД недвижими
имоти (земи и сгради), при цена и условия, определени с решение на общото събрание на
акционерите; решение по т. 2 от дневния ред продажбата на имотите да бъде осъществена
наведнъж; решение по т. 3: продажбата на недвижимите имоти във връзка с решението по т.
1 и т. 2 от дневния ред да се извърши при цена в размер на данъчната оценка без ДДС, с
възможност за договаряне на разсрочено плащане и при условия, договорени от търговския
пълномощник на дружеството Ж.Д.Г., каквито последният намери за добре; решение по т. 4
от дневния ред, с което на търговския пълномощник на дружеството е възложено водене на
преговори с потенциални купувачи и подписване на договор/договори във формата на
нотариален акт за продажба на недвижимите имоти във връзка с взетите решения по т. 1 - т.
3 от дневния ред, както и за подписване на всички други необходими за извършване на
продажбата документи и решение по т. 5 от дневния ред, с което общото събрание на
акционерите дава съгласие на търговския пълномощник на дружеството да договаря сам със
себе си или с друго лице, което представлява във връзка с продажбата на имотите.
Ищецът твърди решенията да са нищожни, поради несъществуването им (като
липсващи), тъй като събрание не било провеждано, никой от акционерите не бил подписал
протокола от събранието, нито имало регистрация, нито присъствали описаните в протокола
лица, нито били извършвани описаните действия, разисквания и изявления, не били
избирани председател, секретар и преброител на гласовете. Решенията били нищожни и
поради противоречие с повелителни разпоредби на закона - липса на компетентност на
общото събрание на акционерите да взема такива решения. Тези решения съдържали
произнасяне по въпроси извън компетентността, която имало ОСА, тъй като същите
трябвало да бъдат взети от съвета на директорите.
Решенията за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху
тях, съгласно чл. 15, ал. 1, т. 8 от устава били от изключителната компетентност на съвета на
директорите на дружеството. Съгласно т. 9 на ал. 1 на чл. 15 и съгласно ал. 2 от устава, за
закриване или прехвърляне на предприятие или значителна част от тях се изисквало
единодушно решение на СД. Съгласно чл. 236, ал. 2 ТЗ разпореждане с активи на
дружеството, които през текущата година надхвърлят половината от стойността на активите
съгласно последния заверен годишен счетоводен отчет, се извършвало с решение на ОСА, а
съгласно ал. 3 на чл. 236 ТЗ уставът могъл да предвиди тези сделки да се извършват с
единодушно решение на съвета на директорите. Уставът на „К.“ АД не предвиждал такова
единодушно решение на СД – решението за разпореждане с недвижими имоти по т. 8 се
вземало с обикновено мнозинство, а по само по т. 9 – т. 13 изисквало единодушие, поради
което в тази си част (чл. 15, ал. 2, изр. 1) уставът противоречал на императивната разпоредба
на закона и би следвало и за решенията по т. 8 да важи установеният в закона принцип за
единодушно решение на съвета на директорите.
Ответникът „К.“ АД в депозиран отговор на исковата молба счита, че решенията не
засягат членствените права на ищеца, освен това сключена сделка с активи на дружеството
би била действителна и при допуснатите нарушения, поради което исковете били
недопустими.
2
Възражението е неоснователно – взети от общото събрание решения, които се твърди
да са нищожни по дефиниция засягат членствените права на акционерите в дружеството и
предявените искове в тяхна защита, не са лишени от правен интерес, след като не се твърди
и установява решенията да се изпълнени и правата на собственост на дружеството –
разпоредени в полза на трети лица.
По същество решенията не били несъществуващи, а взети от акционери в дружеството
при необходимия кворум и с необходимото мнозинство. Вземане на решение за
разпореждане с активи на дружеството от общото събрание на акционерите било
предвидено в устава на дружеството и това не противоречало на императивна разпоредба от
закона.
В допълнителна искова молба ищецът настоява исковете му да са допустими и по
същество – основателни. Взетите решения засягали имуществените права на ищеца, тъй като
касаели продажба на имущество на дружеството под пазарната му цена. Оспорва
автентичността на положените в протокола, обективиращ решенията подписи.
В допълнителния отговор ответникът поддържа изложените в отговора доводи.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира
следното:
На първо място е необходимо да се посочи, че предмет на настоящия спор са
единствено и само искове за установяване нищожността на решенията на общото събрание
на акционерите в „К.“ АД от 09.05.2023 г., но не и конститутивни искове за тяхната отмяна,
тъй като такива искове са предмет на по-рано образуваното производство по търг. дело №
967/2023 г. на СГС. Затова обсъждането на доводи на страните, относими към
законосъобразността (материална и процесуална) на взетите от общото събрание на
акционерите решения в настоящото производство е процесуално недопустимо по аналогия с
чл. 126, ал. 1 ГПК.
В Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК по
задължителен за съдилищата начин е разяснено, че Търговският закон изрично квалифицира
като нищожни само решенията на общото събрание, посочени в чл. 75, ал. 2 вр. ал. 1 ТЗ, а в
случая такива факти – повторно разглеждане на въпрос от общото събрание на акционерите
след вече отменено негово решение, не се твърдят. Съгласно Тълкувателното решение
нищожно е и липсващото (невзето) решение на ОС, което, обаче, е отразено като
съществуващо в протокола на ОС или в протоколната книга на дружеството, а също така и
ако е вписано в търговския регистър. Нищожно е и решението на общото събрание, което е
извън пределите на неговата и на другите органи на дружеството компетентност,
определена от закона и учредителния акт.
Нищожността на решенията ищецът основава именно на твърдения да са липсващи
(невзети), тъй като никой от акционерите не бил подписал протокола от проведеното общо
събрание. Липсата на кворум за провеждане на заседанието на върховния орган на
дружеството обаче обуславя процесуалната незаконосъобразност на взетите решения и ги
прави отменяеми, а не нищожни и затова този порок не следва да се обсъжда.
Решенията не са липсващи (невзети). Видно от представения протокол от проведеното
на 09.05.2023 г. общо събрание на акционерите в „К.“ АД и приложения към него списък, на
събранието е бил представен 97,22 % от капитала, като за участие в събранието са
регистрирани „Г.И.“ АД, представлявано от изпълнителния директор Т.Т., притежаващо
3
50,57 % от акциите, Ж.Д.Г., представляван от адвокат П. Г.а, притежаващ 0,04 % от акциите
и ответникът “А.И С.“ ООД, представлявано от П. С. А., носител на 46,61 % от акциите.
Ищецът не оспорва (а твърди) факта, че тези субекти са акционери в ответното дружество. А
това означава, че в заседанието на върховния орган на „К.“ АД са участвали именно
акционери, т. е. лица, намиращи се в членствено правоотношение с дружеството, което
обхваща и правото да участват в заседанията на общото събрание като орган на
дружеството. Решенията са приемани на база изразената от акционерите при гласуването
воля, а не по волята на трети лица, които не са имали качеството акционери.
Представеният протокол, обективиращ провеждането на събранието и формираната по
въпросите, включени в дневния ред, воля на акционерите не следва да бъде подписан от тях.
Разпоредбата на чл. 222, ал. 4 ТЗ предвижда общото събрание да избира председател и
секретар на събранието, освен ако в устава не е предвидено друго. А обявеният по
партидата на „К.“ АД в търговския регистър устав не предвижда нищо различно. Няма
нормативно, нито уставно изискване председателят и секретарят на събранието, а в случая е
избран и преброител като помощни негови органи да бъдат акционери и съответно дали те
притежават или не такова качество е напълно ирелевантно за валидността на взетите от
акционерите решения, тъй като тези помощни органи имат само ограничена, процедурна
компетентност. Протоколът като отразяващ проверката на присъствалите акционери,
евентуално трети за дружеството лица, разрешаването на предварителните въпроси,
съответно проведените обсъждания по точките от дневния ред и проведените гласувания,
следва да бъде подписан от председателя и секретаря на събранието и от преброителите на
гласовете, съгласно чл. 232, ал. 2 ТЗ. Процесният протокол е оформен по съответен на
посочената разпоредба начин и носи подписите на избраните председател, секретар и
преброител, включително приетото неоспорено заключение на съдебно-графичната
експертиза категорично установява, че положените подписи са изпълнени от лицата,
посочени за техни автори – М.А.- председател и Т.Т. – секретар и преброител, поради което
протоколът като документ е автентичен такъв и установява процедурните активности и
формираната от акционерите воля при провеждане на събранието, съобразно формалните
изисквания на чл. 232, ал. 1 ТЗ.
Следователно, оспорваните решения на проведеното общо събрание на акционерите по
въпросите от дневния ред са приети от лица, намиращи се в членствено правоотношение с
„К.“ АД и затова не са липсващи или невзети, съответно не могат на това основание да
бъдат квалифицирани като нищожни. Пороците свързани с представителната власт на
участвал в събранието акционер принципно могат да бъдат релевирани от ненадлежно
представлявания, а от друг акционер само с оглед твърдения, че това би се отразило на
кворума и мнозинството. Липсата на кворум и изискуемо мнозинство при вземане на
решенията им придава процесуална незаконосъобразност, като същите не са нищожни, а
отменяеми, постигането на който резултат изисква провеждане на конститутивен/и иск/ове
по чл. 74 ТЗ, какъвто/каквито не е/са предмет на настоящото производство.
Решенията не са нищожни и като приети от орган на дружеството (общо събрание на
акционерите), който да не е разполагал с материална компетентност по включените в
дневния ред въпроси. Взетите от общото събрание решения касаят формирана воля за
разпореждане с права на собственост върху недвижими имоти и определят условията за
това, като за безспорен в отношенията между страните с определение от 14.11.2023 г. е
отделен фактът, че предмет на взетите решения са права на собственост върху активите на
дружеството, чиято обща стойност надхвърля половината от стойността на активите на
4
дружеството, съгласно последния заверен годишен финансов отчет.
В решение № 202/22.12.2010 г. по т. д. № 764/2009 г. на ВКС, ТО, е разяснено, че
критериите за нищожност на решенията на органите на търговско дружество са разяснени в
Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по тълкувателно дело № 1/2002 г. на ОСГК на
ВКС, в което е прието, че нищожно е решение на общото събрание на търговско дружество,
което е извън пределите на неговата и на другите органи на дружеството компетентност,
определена от закона и учредителния акт.
Разпореждането с имущество на акционерно дружество по правило зависи от
преценката на акционерите. Последните, в качеството на носители на правото на дивидент и
правото на ликвидационен дял, съразмерно с номиналната стойност на притежаваните
акции, са титуляри и на правото да вземат решения - чрез гласуване в общото събрание, за
сключване на разпоредителни сделки с имуществото на дружеството, както и да определят
реда и правилата за разпореждане в случаите, когато те не са уредени с императивни норми
на закона. Израз на разпоредителната власт на акционерите е именно разпоредбата на чл.
236, ал. 2 ТЗ, която изрично предвижда определени категории правни сделки, лимитивно
изброени в т. 1 - т. 3 на ал. 2, да се сключват само по решение на общото събрание на
акционерното дружество. Възлагането на изключителна компетентност на общото събрание
произтича от характера и правните последици на сделките, които поради това, че
надхвърлят пределите на обикновено управление на дружественото имущество,
обременяват го значително или имат разпоредително действие, рефлектират върху
признатите от закона права и интереси на акционерите и изискват сключването им да бъде
съгласувано с тях.
В този смисъл установяването на нищожността на тези решения не е лишено от правен
интерес, след като не се твърди и установява волята на общото събрание да е изпълнена и с
всички недвижими имоти да е извършено гласуваното разпореждане.
Тази макар и изключителна компетентност на общото събрание на акционерите може
да бъде предоставена и на друг дружествен орган. Дерогирането на законовата
компетентност на общото събрание по чл. 236, ал. 2 ТЗ, съгласно чл. 236, ал. 3 ТЗ, е
допустимо единствено и само по волята на акционерите, които с устава могат да овластят
управителния орган - съветът на директорите да сключва сделки по чл. 236, ал. 2, т. 1 - т. 3
ТЗ, като в този случай за валидността на сделката се изисква единодушно решение на съвета
на директорите. Уставът на „К.“ АД в чл. 15, ал. 1, т. 13 възлага в компетентност на съвета
на директорите вземане на решение за сключване на сделки по чл. 236, ал. 2 ТЗ, като
изисква единодушие. Нормата на чл. 15, ал. 1, т. 8 от устава касае разпореждане с
недвижими имоти извън хипотезата на чл. 236, ал. 2 ТЗ и затова е неприложима в случая.
Ако единодушно решение не може да се постигне, въпросът се решава от общото събрание,
съгласно чл. 15, ал. 3 от устава.
В случая, в писмо от 07.10.2022 г., адресирано до акционера „Г.И.“ АД председателят
на съвета на директорите е посочил, че вземането на решение за разпореждане с
недвижимите имоти на „К.“ АД изисква единодушно решение от състава на управителния
орган, каквото не било възможно да бъде взето, най-малкото защото председателят на
съвета на директорите не бил съгласен с него.
При установената невъзможност за постигане на единодушие на управителния орган,
се възстановява компетентността за решаването на въпроса в полза на върховния орган -
общото събрание на акционерите. Следователно, в случая уставът е предвидил възможност
5
разпореждането с недвижими имоти да се решава от управителния орган, но при
непостигане на единодушие по въпроса, компетентно да вземе решение остава общото
събрание. Това означава, че решенията на въпросите по чл. 236, ал. 2, т. 1 ТЗ съгласно
устава са предоставени на съвета на директорите, но пораждат последици и обвързват
дружеството при постигнато единодушие от членовете му. Ако такова не бъде постигнато,
компетентността е на общото събрание на акционерите и затова приетите решения не са
нищожни, като приети от орган с материална некомпетентност. Тази конструкция на
условно дерогиране на компетентността на общото събрание не противоречи на
императивната уредба на ТЗ и гарантира в по-голяма степен защита на интересите на
акционерите.
С оглед изложеното, исковете за установяване нищожност на решенията от 09.05.2023
г. на общото събрание на акционерите в „К.“ АД по всички точки от дневния ред, поради
това, че са липсващи (невзети) и извън компетентността на органа, са неоснователни и се
налага да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора, право на присъждане на извършените в производството
разноски се поражда за ответника „К.“ АД, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, което претендира
присъждане на сумата 500 лева – внесен депозит за вещо лице, който разход следва да му
бъде възстановен от ищеца.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “А.И С.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Триадица, ж.к. Г.Д., ул. *******, представлявано от
управителя П. С. А., срещу „К.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. *******, представлявано от изпълнителния директор Е.У., искове с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване нищожността на взетите от общото
събрание на акционерите, проведено на 09.05.2023 г. решения по включените в дневния ред
въпроси.
ОСЪЖДА “А.И С.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Триадица, ж.к. Г.Д., ул. *******, представлявано от управителя П. С. А., да
заплати на „К.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
*******, представлявано от изпълнителния директор Е.У., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата 500 (петстотин) лева – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6