РЕШЕНИЕ
№ 10176
гр. София, 31.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20241110158586 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена
от /фирма/, ЕИК ********** против /фирма/ с която са предявени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 411, ал.1 от КЗ и
чл.45 вр. чл.86, ал.1 ЗЗД при условията на обективно кумулативно съединяване за
сумата от 2823,75 лв., представляваща застрахователно обезщетение, изплатено от
ищеца по силата на договор за имуществено застраховане във връзка с настъпило на
13.12.2023 г. застрахователно събитие, причинено от лице, чиято гражданска
отговорност е застрахована от ответника, ведно със законната лихва от подаване на
зявлението за издаване на заповед за парично задължение по ч. гр. дело № 39953/2024
г. по описа на СРС, ГО, 154 до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 13.12.2023 г. в гр. София е настъпило ПТП с участие на
застрахован при него по имуществена застраховка „Каско на МПС“ на лек автомобил
моторно превозно средство „Форд Мондео”, с рег. № ********. Поддържа, че виновен
за настъпване на ПТП е водачът на моторно превозно средство „Опел Астра”, с рег. №
*********, чиято гражданска отговорност е била застрахована по силата на договор,
сключен с ответното дружество. Сочи, че е извършил плащане на застрахователно
обезщетение в размер на 2808,75 лв. ведно с 15 лв. ликвидациони разноски. Твърди, че
е поканил ответника да възстанови платеното обезщетение, но последният не е
изпълнил задължението си. Ето защо искането е съдът да признае за установено, че
1
ответното дружество дължи на ищеца сумата от 2 823,75 лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане и направените във
връзка с производствата разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба. Със същия оспорва изцяло
предявените искове по основание и размер, която счита за недължима и прекомерна.
Оспорва твърденията в исковата молба по основанието на предявената претенция за
имуществени вреди. Навежда твърдения, че причина за процесното ПТП било
противоправното поведение на водача, застрахован при ищеца. Оспорва наличието на
причинно – следствена връзка между описаните от ищеца щети и механизма на
процесното ПТП. Оспорва размера на застрахователното обезщетение като значително
завишен. Твърди, че същият не съответства на реално претърпените от увреденото
лице имуществени вреди вследствие на процесното ПТП. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. В случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка същият
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо
към застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач
на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят по имуществена
застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви
претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди.
Следователно ангажирането на отговорността на застрахователя по застраховка
“Гражданска отговорност” на причинителя на вредата при иск с правно основание чл.
411 КЗ е свързано с установяване на следните кумулативно дадени предпоставки: 1.
Валидно застрахователно правоотношение между увреденото лице и
застрахователното дружество-ищец; 2. Заплащане на застрахователно обезщетение от
дружеството-ищец; 3. Предпоставките по чл. 45 ЗЗД по отношение на причинителя на
2
вредата – противоправно деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка между
деянието и причинените вреди; 4. Наличие на валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка “Гражданска отговорност” към датата на
ПТП с дружеството-ответник относно МПС, с което са причинени вредите.
Съгласно разпоредбата на чл. 153 ГПК, предмет на доказване са спорните факти
от значение за решаване на делото и връзките между тях.
По предявения иск в тежест на ищеца по делото е да проведе пълно и главно
доказване на следните предпоставки: сключен договор за имуществено застраховане, в
срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер до действителните вреди.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на
паричното си задължение.
От събраните по делото доказателства се установява, че при ищеца е сключен
застрахователен договор за застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна
полица № 0320239907004206, валиден към момента на настъпване на процесното ПТП
/13.12.2023 г./, по силата на който застрахователят е поел задължение да заплати
застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие относно лек
автомобил марка „Форд Мондео“, с рег.№ ********.
Безспорно по делото е обстоятелството, че на 13.12.2023 г. е настъпило ПТП
между две превозни средства с участие на застрахования при ищеца по застраховка
„Каско“ лек автомобил марка „Форд Мондео“, с рег. ******** и лек автомобил марка
„Опел Астра“ с ДК. № *********, по отношение, на който има сключена застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника.
Отделно от това беше установено, че въз основа на анкетна карта за щета от
застрахованото лице, адресирано до /фирма/ е била образувана преписка по щета №
*********. От възлагателното писмо до доверения автосервиз и направената
калкулация по щета се установява, че ищцовото дружество е заплатило размерът на
застрахователното обезщетение по щета № *********, който възлиза на 2808,75 лв.
С покана за доброволно изпълнение на регресни претенции ищецът е поканил
ответника да възстанови сумата в размер на 2808,75 лв., представляваща платено
застрахователно обезщетение в размер на 4407.01 лв. и ликвидационни разноски в
размер на 15 лв., които ответното дружество не е изплатило.
По делото е назначена съдебно- автотехническа експертиза. В заключението на
вещото лице се установява механизмът на процесното ПТП, а именно, че л.а. „Форд
Мондео“ с рег. № ********, движейки се по ул. ********* гр.В. след лек автомобил
3
„Опер Астра“ с ДК № ********* спира, поради спиране на движещия се пред него
автомобил. Водачът на лек автомобил „Опел Астра“, предприема маневра за движение
на заден ход без да се увери, че не застрашава други участници в движението, и
реализира ПТП със спрелия зад него лек автомобил „Форд Мондео“ с ДК № ********,
като със задната част удря същия в неговата пред част. Вещото лице установява, че от
техническа гледна точка нанесените щети по лек автомобил „Форд Мондео“ с ДК №
******** са вследствие на реализираното на 13.12.2023 г. ПТП. От техническа гледна
точка вещото лице е установило, че причините за настъпване на произшествието са от
субективен характер- действията на водача на лек автомобил „Опел Астра“ с органите
на управление. Установява се също, че преди предприемане на маневра за движение на
заден ход водачът е имал възможност да възприеме спрелият зад него лек автомобил
„Форд Мондео“ и да пропусне неговото преминаване. Съдът кредитира заключението
по САТЕ като обективно и компетентно, описаният механизъм на ПТП съответства на
останалите доказателствени материали по делото, както и на твърденията на страните,
поради което съдът приема същия за безспорно установен.
От заключението на САТЕ се установява също, че общата стойност на
причинените при ПТП вреди по л.а. „Форд Мондео“ от техническа гледна точка и
действителната стойност на вредите по МПС л.а. „Форд Мондео“ по средни пазарни
цени към датата на ПТП, възлиза на 2 881, 85 лева, ведно с обичайния разход за
ликвидация на щета в размер на 15,00 лв.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите Б. Е. С. и Р. Б. Н..
Свидетелят Б. С., в качеството му на водач на л.а. „Форд Мондео“ по време на
процесното ПТП споделя, че автомобилът пред него спрял рязко, включил на задна
скорост и го ударил в предната част на колата. Споделя още, че автомобилът, който го
ударил бил „Опел Астра“, като споделя, че въпреки, че не се е движил бързо
автомобилът пред него спрял рязко и включил на задна скорост. Движейки се направо
нямало как да очаква, че автомобилът пред него ще спре и ще включи задна.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, като намира, че същите напълно
съответстват на приложените по делото писмени документи, както и на описания в
заключението на автотехническа експертиза механизъм на произшествието.
Показанията му се подкрепят и от показанията на свидетеля Р. Н., която
потвърждава, че през м. декември 2023 г. е претърпяла ПТП, като връщайки се назад
на аварийни светлини на няма и метър разстояние, подпряла господина, който бил с
колата зад нея. Предприела маневра назад, за да паркира. Водачът на другия автомобил
бил на по – малко от един метър зад нея, защото изпуснала съединителя и го ударила.
Споделя още, че преди удара не е забелязала автомобила зад нея.
Съдът, след преценка по реда на чл. 172 от ГПК, кредитира като цяло
4
показанията на свидетелите като достоверни и преки, като намира, че показанията на
свидетелката Р. Н. също следва да се кредитират досежно механизма на настъпване на
произшествието, но не и по отношение на казаното от нея пред съда, че е погледнала в
огледалата за обратно виждане непосредствено преди да предприеме маневрата
движение на заден ход, поради което и е настъпило процесното ПТП.
Предвид гореизложеното, съдът намира за безспорно установено, че съвина за
настъпилото ПТП има водачът на л.а. „Опел Астра“ с рег. № *********, която не е
изпълнила задълженията си като водач на МПС да се увери, че зад нея няма движещ
се автомобил преди да предприеме маневра движение на заден ход в конкретната
пътна обстановка.
В настоящия случай договорът за застраховка на лек автомобил „Каско” е вид
имуществена застраховка, по силата на който поема задължение срещу заплащане на
застрахователна премия за изплати на застрахования застрахователно обезщетение при
реализиране на определен риск. Съгласно разпоредбата на чл. 411 от КЗ,
застрахователят встъпва в правата на застрахования, произтичащи от непозволено
увреждане, с плащането на застрахователното обезщетение. С встъпване на
застрахователя в правата на увредения, той има правото да предяви иск срещу
причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена застраховка
„Гражданска отговорност” - срещу застрахователя по същата. Основателността на
предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за
застрахователя е възникнало регресно право, а именно сключен между застрахователя
и увреденото лице застрахователен договор, действащ към датата на застрахователното
събитие, настъпило застрахователно събитие, плащане от страна на застрахователя на
застрахователно обезщетение и сключен договор за застраховка “Гражданска
отговорност” между причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество.
Размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките на
договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер
на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да
надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по
пазарната му стойност.
Ответникът не е изложил аргументи в подкрепа на възраженията си, че
платената от него сума в размер на 2 823,75 лв. ведно с обичайни разноски е
достатъчна за покриване на вредите, причинени от застрахования при него водач на
л.а. „Опел Астра“ с рег. №*********.
При съобразяване вината на участниците в ПТП, съдът намира претенцията на
ищеца за изцяло основателна, доколкото същият претендира цялата заплатена от него
сума по застрахователна претенция по застраховка „Каско“ – 2 823, 75 лв., която сума
кореспондира с вината на водача на л.а. „Опел Астра“ с рег. № ********* за
5
настъпване на процесното ПТП и е съобразена с установеното от съда съпричиняване
от страна на останалия участник в произшествието.
С оглед на изложеното съдът намира, че са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на ответното дружество по отношение на /фирма/ на
основание чл. 411 от КЗ. Предявеният иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ
следва да бъде уважен като основателен и доказан в пълен размер за сумата от 2823,75
лв., представляваща заплатеното застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“
и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху претендираното
обезщетение за периода от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед
за незабавно изпълнение /27.06.2024 г./ до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски има ищеца. На основание чл. 78, ал. 1
ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер
общо на 430,00 лв., от които 300, 00 лв. възнаграждение за изготвяне на САТЕ, 30 лв.
депозит за явяване на свидетел и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00
лв.
Съгласно т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014, постановено по т.д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство следва да се произнесе и
по сторените в протеклото заповедно производство разноски. Видно от представените
доказателства заявителят е сторил разноски в размер на 50,00 лв. възнаграждение за
юрисконсулт, които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следват да му бъдат присъдени.
Воден от горното, Софийски районен съд, 154 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с
чл. 411, ал.1 от КЗ, предявен от /фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, представлявано от Н. С.- главен изпълнителен директор, и Р. Д. –
изпълнителен директор, против /фирма/, ЕИК **********, с адрес: /адрес/ ДЪЛЖИ на
/фирма/ сумата 2823,75 лв. (две хиляди осемстотин двадесет и три лева и 75 ст.),
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № ********* за
ПТП, състояло се на 13.12.2023 г., заедно със законната лихва върху тази сума от
27.06.2024 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 39 953/2024 г. на СРС,
154 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК /фирма/, ЕИК ********с адрес:
/адрес/ да заплати на /фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
6
/адрес/ сумата от 430,00 лв., (четиристотин и тридесет лева ), представляваща
направени по делото в исковото производство разноски и сумата в размер на 50,00 лв.
(петдесет лева) разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7