Р Е Ш
Е Н И Е
№ 374/9.6.2023г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК, ХIII-ти състав, в публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВА ПЕЛОВА
При секретаря Янка Вукева, като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 250/2023год.,
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.11, ал.4 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност
/ЗТМТМ /.
Образувано е по
жалба на „Бузлуджа строй“ ЕООД – гр. Велинград, чрез пълномощника
адв. Д.,
срещу Отказ, обективиран
в Писмо изх. № 20-00-1510/24.02.2023 г.,
издадено от изпълнителния директор на Агенция по заетостта, по преписка вх. №
62/26.01.2023 г.
В жалбата се
твърди, че оспорения отказ е необоснован и незаконосъобразен,
издаден в противоречие с материалноправните разпоредби, при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което от своя
страна е довело до постановяването на противоречив, немотивиран и несъобразен с
целите на закона административен акт. Допълнителни съображения излагат в
представено писмено становище. Прави се искане за отмяна на постановения Отказ, като неправилен
и незаконосъобразен. Претендират се разноски, съгласно
представен списък.
Ответникът – изпълнителния директор на Агенция по
заетостта,
чрез процесуалния си представител юриск. И. счита жалбата за неоснователна и
недоказана, а оспорения Отказ за правилен и законосъобразен, моли същият да
бъде потвърден. Допълнителни доводи излага в представени писмени бележки.
Прави искане за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди релевираните
с жалбата основания, доводите на страните в съдебно заседание, прецени
събраните по делото доказателства и служебно, на основание чл. 168, ал. 1 ,
вр. чл. 146 от АПК, провери изцяло законосъобразността
на обжалвания акт, намира за установено следното от фактическа страна:
Съгласно удостоверение изх. №
20221019092839/19.10.2022г. на Агенция по вписванията, жалб. „Бузлуджа Строй“
ЕООД е с управител и едноличен собственик на капитала А.А..
Съгласно удостоверение за
актуално състояние № 00005721/01.11.2022г., издадено от Търговско-промишлена
камара – Одрин, ЕТ „А.С.А. Диренлес Иншаат“, е регистриран на 21.10.2022г., с
търговски рег. № 10282, с основен предмет на дейност – изграждане на нежилищни
сгради.
На 19.01.2023г. в гр. Пловдив
между жалб. „Бузлуджа Строй“ ЕООД, като
възложител и ЕТ „А.С.А. Диренлес Иншаат“, със седалище и адрес на управление
обл. Одрин, околия Център, кв. Сабуни, бизнес-център „Хюсню Алтъерлер“, бл.4,
ап. № 3, търговски рег.номер № Одрин 10282, представляван от А.А., с турски
личен идентификационен номер в Турция *********, като изпълнител бил сключен
договор за услуга във връзка с изпълнение на СМР, чрез който възложителят
възложил, а изпълнителят приел да изпълнява със свои сили и средства и на свой
риск СМР на обект - „Търговски, офис и
жилищен комплекс „Ирис Парк“ – гр. София в срок от 18 месеца.
На 23.01.2023г. в
писмо-потвърждение А.А. с личен идентификационен номер в Турция *********
декларирал пред 2-ра Нотариална кантора в Одрин, под № 00805, в качеството си
на управител на „А.С.А. Диренлес Иншаат“, с търговски рег.номер № 10282, в
Одрин, регистриран в гр. Одрин, околия Централна, ул. „Есатпаша“, бизнес-център
„Хюсню Алтъерлер“, бл.4, ап. № 3, че се намира в трудови правоотношения с
изброените 45 работници, които се командироват
за срок от 3 месеца, съгласно договор от 19.01.2023г. между
регистрираната в гр. Велинград, България „Бузлуджа Строй“ ЕООД и регистрирания
в околия Централна, Одрин, Турция, ЕТ „А.С.А. Деринлес Иншаат“, които ще
работят на обект - „Търговски, офис и
жилищен комплекс „Ирис Парк“ – гр. София, като строителни работници.
Декларирал, че в качеството на работодател ще изплаща на командированите работници полагащите се
трудови възнаграждения, разходи за социални осигуровки и здравни застраховки
На 26.01.2023г. работодателят –
жалб. „Бузлуджа строй“ ЕООД, представлявано от А.А. – управител депозирал до
изп. директор на АЗаетостта декларация вх. № 62, съгласно Приложение №5 към чл.30а, ал.1, т.1, чл.31,
ал.1, т.1 и чл.32, ал.1, т.1 от ЗТМТМ за осъществяването на краткосрочна
заетост без разрешение за работа чрез регистрация, с място на работа – обект
„Търговски, офис и жилищен комплекс „Ирис Парк“ – гр. София. В декларацията
било посочено, че заетостта на 45-те чужденци – командировани служители,
съгласно списъка към декларацията, е регистрирана на основание чл.31 от ЗТМТМ.
Жалбата е подадена лице с
процесуална легитимация, срещу неблагоприятен за него административен акт, доколкото с
последния се засягат негови права и
интереси, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА, а по същество НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
Съгласно изискванията на чл. 168,
ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност,
съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно
валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът,
т. е. на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК. При преценката си, съдът
изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания
индивидуален административен акт, представената административна преписка и
събраните по делото доказателства.
Оспорения
административен акт е издаден от компетентен орган – изп.директор на АЗаетостта,
действащ при спазване на териториалния обхват на правомощията и предоставената
му от закона материална компетентност съгласно чл. 11 от ЗТМТМ. Оспорения Отказ е издаден в задължителната по закон писмена форма - чл. 59,
ал. 2 АПК, съдържа фактически и правни основания с оглед на изискванията на чл. 59,
ал. 2, т. 4 АПК, и е постановен при спазване на
административно-производствените правила. Същият съдържа фактическите
обстоятелства, които са обусловили съдържанието на волеизявлението на издателя
и не страда от пороци, които да обосновават неговата нищожност. Поради
изложеното в случая не съществуват отменителни основания по чл. 146,
т. 1 и т. 2 от
АПК.
Фактическите и правни основания за издаване на оспорения АА се съдържат в
неговата обстоятелствена част, както и в материалите от приложената по делото
административна преписка, която съставлява мотивите на административния акт.
Неоснователно е възражението за немотивираност на оспорения акт. В процесния
Отказ са посочени конкретните обстоятелства, мотивирали ответника да постанови
обжалвания в настоящото производство ИАА, поради което същият се явява
мотивиран и не страда от порока по чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съгласно ТР №
16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се
съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на
административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица
или органи, какъвто е настоящият случай. Позоваването на приложените по делото
писмени доказателства, в тяхната съвкупност представляват фактическите
основания, съответстващи на посоченото в Отказа правно основание, което е
мотивирало административния орган да вземе решението си. По същество те
представляват юридическият факт (респ. фактическият състав), от който органът
черпи упражненото от него административно право. Оспореният акт е издаден от
компетентен орган в предвидената от закона форма, при спазване на
административно-производствените правила и в съответствие с материално-правните
разпоредби на закона. Фактическите констатации в административния акт
съответстват на действителното фактическо положение. Материалният закон е
приложен правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от Закона за
чужденците в Република България „чужденец“ по смисъла на този закон е всяко лице, което не е
български гражданин. По делото от страна на
дружеството-жалбоподател не са ангажирани
доказателства, от които да е видно, че
наетите работниците, по отношение на които е постановен оспорения в настоящото
производство Отказ са български граждани, поради което наведените в тази връзка
доводи, са неоснователни и несъответстващи на събраната по делото
доказателствена маса. В конкретната хипотеза оспорения ИАА е издаден на основание чл.11, ал.1,
т.2 от ЗТМТМ, която разпоредба е бланкетна, поради което административния орган
правилно и материалнозаконосъобразно е посочил, че приложима в случая е нормата на чл.121а, ал.1, т.2, б. “б“ от КТ,
изключваща включването на дефиницията, дадена в пар.1, т.8 от ДР на ЗТМТМ - “Командирован или изпратен работник или
служител в рамките на предоставяне на услуги“ е работник, гражданин на държава – членка на Европейския
съюз, или работник – гражданин на трета държава, който в рамките на определен
период извършва работа на територията на Република България, определена в
трудовия договор с работодател, чието седалище е на територията на друга
държава – членка на Европейския съюз, или на трета държава при условията
на чл. 121а, ал. 1, т. 2, буква “а“ и ал. 2, т. 2 от Кодекса на труда. Безспорно “Бузлужда Строй“ ЕООД се явява “Приемащо предприятие“ по смисъла
на пар.1, т.16 от ДР на ЗТМТМ - поделение на
предприятието или предприятието, принадлежащо към същата група от предприятия,
със седалище или адрес на управление на територията на Република България, в
което е преместен работникът – гражданин на трета държава, при
вътрешнокорпоративен трансфер. Този извод се
налага от вписаното в приложените по делото удостоверения, от които е видно, че
А.А. с личен идентификационен номер в Турция ********* е управител
на ЕТ „А.С.А. Диренлес Иншаат“, с търговски рег.номер № 10282, в Одрин,
регистриран в гр. Одрин, околия Централна, ул. „Есатпаша“, бизнес-център „Хюсню
Алтъерлер“, бл.4, ап. № 3, едновременно с което е и управител и едноличен
собственик на „Бузлуджа Строй“ЕООД. Следователно правилно, и в съответствие с
материално-правните разпоредби административния орган обосновано е приел, че горепосочените
търговски дружества са свързани предприятия, за които е приложим редът,
предвиден в чл.5, ал.1, т.3 от ЗТМТМ за преместване на работниците чрез вътрешнокорпоративен трансфер.
Направените промени в КТ, в сила от 1
януари 2017 г., касаещи изпращането на работници на работа в държави-членки на
ЕС, целят да се въведат правилата на Директива
96/71/ЕО от 16 декември 1996 г., относно командироването на работници
в рамките на предоставянето на услуги /Д 96/71/, които да регулират по нов
начин изпращането на работници в другите държави-членки. С промените се отменят
разпоредбите на чл. 121, ал. 3, 4 и 5 КТ /отм., ДВ, бр. 105/2016 г., в сила от 30.12.2016 г. /
и се създава нов
чл.121а от КТ /ДВ, бр. 105/
2016 г., в сила от 30.12.2016 г. /. В допълнение в ДВ, бр. 2/ 2017 г. е обнародвана Наредба за
условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в
рамките на предоставяне на услуги /Наредбата /,
в сила от 09.01.2017 г. /, която урежда условията и редът за командироване и
изпращане на работници и служители по смисъла на чл.121а от КТ/. Новите правила се отнасят само за
командироването на лица, работещи по трудов договор. Съгласно чл.121, ал.1, т.1 от КТ, командироване на работници или служители
в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато български работодател,
командирова работник или служител на територията на друга държава - членка на
Европейския съюз в два случая: а/ за своя сметка и под свое ръководство въз
основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите и б/ в
предприятие от същата група предприятия. Към новият режим на командироване е
включено и така нареченото “изпращане“ на
работници или служители в рамките на предоставяне на услуги. То е налице,
когато регистрирано по българското законодателство предприятие, което осигурява
временна работа, изпраща работник или служител в предприятие ползвател на
територията на друга държава - членка на Европейския съюз.
Неоснователни са и възраженията,
че оспорения отказ е издаден в нарушение на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета
от 16 декември 1996 година относно командироването на
работници в рамките на предоставянето на услуги, доколкото видно от посоченото в §
1а. (Нов
– ДВ, бр. 6 от
2021 г.) от Наредбата, чрез същата са въведени изискванията на Директива (ЕС) 2018/957 на
Европейския парламент и на Съвета от 28 юни 2018 година за изменение на Директива 96/71/ЕО относно командироването
на работници в рамките на предоставянето на услуги. Следователно приложимите с приоритет Европейски норми, са транспонирани изцяло в българското
законодателство, стриктно приложено от административния орган, при издаване на
обжалвания ИАА, поради което не са налице процесуланите предпоставки за
изискване на неговото тълкуване пред СЕС. С оглед на така очертаната правна
уредба, съдът приема, че по делото липсва необходимост и не е налице
задължителност за отправяне на преюдициално запитване. Поставените въпроси имат
отношение към тълкуване на норми на правото на Европейския съюз, но в случая,
липсва неяснота относно приложимите норми на Директива 96/71/ЕО, доколкото както
Кодекса на труда, така и Наредбата въвеждат
ясни правила относно водене редът,
начинът и основанията за командироване на работници
в рамките на предоставянето на услуги и не се нуждаят от тълкуване.
По изложените
съображения съдът намира оспореният Отказ за законосъобразен административен
акт – издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона
форма, при отсъствие на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния
закон и в съответствие с целта на закона. Този извод обосновава неоснователност
на жалбата, която следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК основателно се явява
своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ,
вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в минимален размер на 100 лв., с оглед фактическата и правна
сложност на делото, които следва да бъдат възложени солидарно в тежест на
жалбоподателите.
Предвид изложеното и на
основание чл. 172, ал.
2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
„Бузлуджа строй“ ЕООД – гр. Велинград, чрез пълномощника
адв. Д.,
срещу Отказ, обективиран в Писмо изх.
№ 20-00-1510/24.02.2023 г., издадено от
изпълнителния директор на Агенция по заетостта, по преписка вх. № 62/26.01.2023
г.
ОСЪЖДА „Бузлуджа строй“ ЕООД – гр. Велинград да заплати на Агенция
по заетостта сумата от 100 лева, представляващи разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба, в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния
административен съд на Република България.
ПРЕПИСИ да се връчат на страните.
СЪДИЯ: /п/