РЕШЕНИЕ
№ 829
гр. Пловдив, 14.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГО, VII въззивен състав, в публичното
заседание на девети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
при
секретаря Ангелина Костадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Чипова в. гр. дело № 1038 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
Образувано е по подадена от Община
Съединение, чрез процесуалния представител адвокат К., въззивна
жалба срещу Решение № 757 от 28.02.2020 г., постановено по гр. дело № 4098 по
описа на РС – Пловдив за 2019 г., в частта, с която Община Съединение е осъдена
да заплати на Л.С.Ш. сумата от 12800 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени от ищцата болки и
страдания, сумата от 56,31 лв. – обезщетение за имуществени вреди за заплатени
медикаменти и консумативи, сумата от 3717 лв. – обезщетение за имуществени
вреди под формата на пропуснати ползи, а именно нереализирани приходи от
земеделска продукция, които вреди са претърпени
в резултат на
настъпила на 26.02.2018 г. злополука, която е призната за трудова с Разпореждане от 06.03.2018 г. на
длъжностно лице от ТП на НОИ – Пловдив, изразила се в изкълчване на лявото коляно, ведно със
законна лихва върху главниците, считано от 26.02.2018 г. до окончателното
плащане на сумите, както и сумата от 1035,83 лева – разноски по делото.
В
жалбата са релевирани подробни оплаквания за
неправилност на решението в обжалваната му част. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е възприел част от относимите към спора факти, вследствие на което неправилно
е приложил материалния закон при постановяване на решението си. Посочва, че
неправилно съдът е приел, че ищцата е претърпяла трудова злополука при
изпълнение на трудовите си функции,
като навежда твърдения, че извършените от нея действия са самоволни. На
следващо място, жалбоподателят твърди, че ищцата е проявила груба небрежност и
е допуснала нарушаване на основни правила за безопасна работа, в резултат на
което се е самоувредила. Изразява несъгласие с
приетия от съда процент на съпричиняване. Счита размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди
за завишен в сравнение с утвърдената
съдебна практика в подобни случаи. Намира
решението за неправилно и в частта му, с която в полза на ищцата е присъдено
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от
нереализирани приходи от земеделска продукция. Посочва, че първоинстанционният
съд не е намалил определените обезщетения за имуществени вреди с приетия от
самия него процент съпричиняване. По изложените
съображения моли за отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната част и постановяване на ново, с което да бъдат отхвърлени
изцяло предявените искове, а евентуално да бъде намален размерът на присъдените
в полза на ищцата суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Л.С.Ш., чрез процесуалния ѝ представител адвокат А., с който се взема становище
за нейната неоснователност и се отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно. Претендират се разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства и провери атакувания съдебен акт в
пределите, очертани в чл. 269 ГПК, намери за установено следното:
Въззивната жалба е
подадена в срок от надлежна страна и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима.
Производството
пред първата инстанция е образувано по предявени
от Л.С.Ш. обективно съединени искове с правно основание чл. 200,
ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 171,31 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди под формата на претърпени загуби, изразяващи се в
направени разходи за лечение, сумата от 1275 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в неполучено
трудово възнаграждение вследствие на ползван неплатен отпуск, сумата от 6553,69
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на
пропуснати ползи, изразяващи се в нереализирана печалба от производство и
продажба на земеделска продукция, както и сумата от 16000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, претърпени
вследствие на злополука, настъпила на 26.02.2018 г., призната за
трудова с Разпореждане от
06.03.2018 г. на длъжностно лице от ТП на НОИ – Пловдив, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
26.02.2018 г. до окончателното плащане.
В
срока по чл. 131 ГПК ответната страна Община Съединение е подала отговор, с
който оспорва предявените искове както по основание, така и по размер.
Ответникът твърди, че причина за настъпване на травматичното увреждане е
самоволното поведение на ищцата. Поддържа, че последната сама е причинила
вредоносния резултат или значително е допринесла за причиняването му, като е
проявила груба небрежност.
С постановеното от първоинстанционния
съд решение са уважени исковете на Л.С.Ш.
за сумата от 12800
лв. – обезщетение за неимуществени вреди за
претърпени от ищцата болки и страдания, сумата от 56,31 лв. – обезщетение за
имуществени вреди за заплатени медикаменти и консумативи, сумата от
3717 лв. – обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи,
изразяващи се в нереализирани приходи от земеделска продукция, ведно със
законна лихва върху главниците, считано от 26.02.2018 г. до окончателното им
плащане. Съдът е отхвърлил като неоснователни предявените искове за
неимуществени вреди за разликата над уважения до пълния претендиран
размер от 16000 лв., за имуществени
вреди под формата на претърпени загуби за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 171,31 лв., за имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи от нереализирана земеделска продукция за разликата
над уважения до пълния претендиран размер от 6553,69
лв., както и за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от неполучено
трудово възнаграждение вследствие ползван неплатен отпуск за сумата от 1275
лв., като в тази част решението като необжалвано е влязло в сила.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо –
постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита. На следващо място, съдът следва да извърши проверка
досежно правилността на обжалвания съдебен акт.
Не е спорно
между страните, а и от представените по делото трудов договор № 20/31.10.2017
г. и допълнително споразумение № 1/02.01.2018 г. към него, се установява, че по
силата на възникнало между страните трудово правоотношение ищцата е заемала при
ответника длъжността „общ работник“. По делото е представена длъжностна характеристика,
утвърдена от секретаря на Община Съединение и подписана от ищцата, от която се
установяват основните функции и задължения, които лицата, заемащи тази
длъжност, следва да изпълняват. Според длъжностната характеристика задълженията
на ищцата включват: самостоятелно извършване на работи, за които не се изисква
особен опит и умения; извършване на обща работа при ръчно почистване на листа,
събиране на шума, косене на тревни площи, изсичане на храсти; метене, оборка на
площи и други. Видно от приложената по делото заповед № РД-1206/25.09.2018 г.,
трудовото правоотношение между страните е прекратено по взаимно съгласие,
считано от 26.09.2018 г.
Не се спори също така, че на 26.02.2018 г. ищцата е
претърпяла злополука по време на работа. За злополуката е подадена декларация
от осигурителя с вх. 5104-15-47/01.03.2018
г. в НОИ, като видно от представеното по делото Разпореждане № 5104-15-55 от 06.03.2018
г. на длъжностно лице от ТП на НОИ – Пловдив, същата на основание чл. 60, ал. 1 КСО е призната за трудова. От
събраните по делото писмени (протокол за трудова злополука № 1 от 28.02.2018 г.
и Разпореждане № 5104-15-55 от 06.03.2018 г. на длъжностно лице от ТП на НОИ –
Пловдив) и гласни доказателствени източници (показанията
на свидетелите Г.
и Р.) се установява, че на 26.02.2018 г.
около 9,10 ч. ищцата Ш. заедно с неин колега, заемащ също длъжността „***“, и
други служители на Община Съединение са влезли в складовото помещение на
общинска администрация, за да потърсят и изнесат извън сградата машинка за
почистване на сняг (ръчноводим снегорин), като при
придвижване във вътрешността на помещението десният крак на Ш. е пропаднал в
шахта, при което същата е наранила левия си крак в областта на коляното.
След
инцидента ищцата е откарана от екип на спешна медицинска помощ в УМБАЛ „Каспела“, за което е издаден фиш за спешна медицинска помощ
с рег. № 1622310. Видно от представения по делото лист за преглед на пациент №
4505, след преглед от лекар – специалист по спешна медицина и консултация с
травматолог ищцата е насочена към хоспитализация в ортопедия и травматология с
насочваща диагноза изкълчване на коляното. Същата постъпва за болнична помощ с
ИЗ № 4398/258 и под обща анестезия ѝ е направена закрита репозиция на изкълчената капачка и е поставена тутурна шина, като е предписана имобилизация
за 45 дни. От представената по делото епикриза се
установява, че на ищцата е поставена диагноза изкълчване на коляното, както и
че същата е изписана от болничното заведение на 06.03.2018 г. със статус „с
подобрение“.
По
делото е представена и епикриза, издадена от МБАЛ
„Св. Пантелеймон“, от която се установява, че ищцата
е постъпила в лечебното заведение на 21.05.2018 г., като след проведена рехабилитационна програма е изписана на 28.05.2018 г. с
подобрение.
Видно
от представената по делото епикриза, издадена от
УМБАЛ „Еврохоспитал“, ищцата е постъпила за лечение
на 20.08.2018 г. На следващия ден (21.08.2018 г.) ѝ е извършена
оперативна интервенция, а на 26.08.2018 г. е изписана с подобрение.
С експертно решение на ТЕЛК
от 18.04.2018 г. на ищцата е призната временна неработоспособност.
С експертно решение на ТЕЛК
от 27.08.2018 г. на ищцата е призната временна неработоспособност, считано от 20.08.2018 г.
От
представените по делото болнични листове и справки от НОИ се установява, че
ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност в периода 26.02.2018
г. – 04.06.2018 г., както и в периода 20.08.2018 г. – 25.09.2018 г.
Представени
по делото са и резултати от извършени рентгенови изследвания, както и
амбулаторни листове от извършени прегледи.
Съгласно
приетото по делото заключение на съдебномедицинската експертиза, изготвено на
база представената по делото медицинска документация, личен преглед на ищцата и
преглед на налични при нея документи, вследствие на злополуката същата е
получила навяхване на ляво коляно с травматично изкълчване на капачката. Вещото
лице е отразило, че механизмът при такава травма е
индиректен – получава се прекомерно отвеждане на подбедрицата
спрямо бедрото с усукване и прекомерно голям ъгъл, отворен навън, в коленната
става, като ставата застава в принудително положение на флексия с невъзможна
самостоятелна екстензия (изправяне), силна
болезненост и деформация на същата става и заставане на капачката в латеропозиция (навън от външния бедрен кондил).
В заключението се сочи, че травмата е получена по начина, описан в исковата
молба – чрез падане и огъване на лявото коляно навън. След преглед на
медицинската документация вещото лице е установило, че на ищцата е извършен
преглед от ортопед през 2012 г. след травма, като на същата е предписано
лечение – покой, лед, аналгетици. Според вещото лице
травмата от 2012 г. по вид и обем не дава отражение на сегашното състояние,
както и на продължителността и степента на ефективност на възстановителния
период от процесната травма. Вещото лице е посочило,
че възстановителният период на ищцата е протекъл нормално при липса на атипични прояви, от което прави извод, че е спазен алгоритъмът на лечение. В
разяснения, дадени в съдебно заседание пред първата инстанция, вещото лице
посочва, че от представената медицинска документация по делото не може да се
направи извод за причинено увреждане на кръстните връзки на лявото коляно след
претърпяна трудова злополука, като допълва, че няма данни за увреда на менискуси, предни
кръстни връзки, странични кръстни връзки. Според експерта в резултат на
злополуката се е получило разместване на капачката.
Във
въззивното производство е представена епикриза, издадена от Специализирана болница за
рехабилитация „Орфей“ – гр. Девин, от която се установява, че ищцата е
постъпила в лечебното заведение на 19.06.2020 г., като след проведена рехабилитационна програма е изписана на 26.06.2020 г. в
по-добро общо състояние.
В
първоинстанционното производство са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Г., Ш.
и Р., като правилно районният съд е дал вяра на показанията им, доколкото същите са логични, последователни и
съответни на останалия по делото събран по делото доказателствен
материал.
От показанията
на свидетеля Г., се установява, че същият работи при ответника на длъжност
„***“, като с ищцата били колеги. Свидетелят посочва, че въпреки че били на
една длъжност, ищцата била организатор на групата общи работници. Относно
инцидента твърди, че в този ден имало сняг „до коляно“. Задължението за чистене
на сняг било негово, поради което помолил свои колеги да му помогнат да извадят
моторизиран снегорин. Към 9 часа сутринта той и няколко работници, в това число
и ищцата, влезли в помещението, в което се съхранявал снегоринът, за да го
извадят, без да светват лампата в помещението. Ищцата се движила в близост до
свидетеля, като изведнъж попаднала в шахтата. Работниците измъкнали ищцата от
шахтата, а кракът ѝ бил засукан на една страна. След инцидента ищцата се
придвижвала с помощта на бастун. Свидетелят посочва, че преди в свободното си
време ищцата се занимавала с фотография и със земеделие.
От показанията
на св. Р. се установява, че същият работи на длъжност „***” при ответника
Община Съединение. Свидетелят посочва, че в деня на инцидента имало снеговалеж.
Помещението, в което се намирал снегоринът, било тъмно и тъй като нямало
прозорци, в него не влизала никаква дневна светлина, а се осветявало единствено
от лампа. Свидетелят посочва, че още не светнал лампата и ищцата се озовала в
дупката, при което извикала. Самата дупка представлявала канал, в който преди
се правили ремонти на автомобили. Към момента на инцидента каналът не бил
напълно затворен. Свидетелят посочва, че снегоринът, който искали да извадят,
тежи над 200 кг, а само един човек може да го извади единствено ако се запали
моторът и снегоринът е на ход. По отношение на трудовите задължения на ищцата
свидетелят посочва, че същата е отговаряла за служителите, ангажирани по
програма за временна заетост, като им поставяла задачи и ги контролирала.
При разпита си
свидетелят Ш. – съпруг на ищцата, твърди, че за инцидента на 26.02.2018 г. е
научил от сина си, с когото са отишли в болницата в гр. Пловдив. По лични впечатления на свидетеля, ищцата изпитвала
много силни болки през този ден. След това възстановяването продължило дълго време.
През този период ищцата не можела да се движи самостоятелно, била на патерици.
Той се грижил за нея с помощта на възрастна съседка. Грижите се изразявали в
носене на храна, къпане, осигуряване на хигиена. Ищцата първоначално не е
можела да ходи и да се обслужва самостоятелно. Често се налагало да пътуват до
гр. Пловдив, за да посетят лекар, което коствало допълнително средства. През
този период тя не можела да ходи на работа, социалните ѝ контакти били
ограничени. Свидетелят посочва, че ищцата се занимавала с фотография, но след
инцидента не можела да снима, тъй като носела патерици. Занимавала се и със
земеделие, но не и след претърпения инцидент. Вследствие на тази травма
семейството претърпяло финансови загуби. Свидетелят посочва, че след инцидента
ищцата е предприела пътуване до САЩ, като в периода на пътуването все още
използвала помощни средства за придвижване.
По делото е представено удостоверение от 08.07.2019 г.,
издадено от сектор БДС при ОДМВР – Пловдив, удостоверяващо въведените в АИФ
„Граничен контрол“ задгранични пътувания на ищцата за периода 26.02.2018 г. –
13.03.2019 г., от което се установява, че ищцата е напуснала пределите на
страната на 07.09.2018 г. през ГКПП Аерогара София, а първото регистрирано
влизане на територията на страната след тази дата е на 27.02.2019 г. през същия
ГКПП.
По
делото са представени фактура № **********/26.08.2018 г., на която като
получател е обозначена ищцата, и фискален бон от същата
дата на стойност 45,50 лв., представени са още фискален
бон на стойност 5,81 лв., фискален бон на стойност 5,00
лв., както и фактура № **********/20.08.2018
г. и касов бон от същата дата на стойност 115,00 лв.
По
делото е представено майсторско свидетелство на ищцата, издадено на 27.05.2004
г. от Националната занаятчийска камара, за упражняване на занаята „Фотография“.
Приложени
по делото са и подадени от страна на ищцата годишни данъчни декларации по чл.
50 ЗДДФЛ за 2015 г. и 2016 г.
Представена
е регистрационна карта на името на ищцата, издадена на 01.08.2016 г. от
Областна дирекция „Земеделие“ гр. Пловдив, от която се установява, че ищцата е
вписана в регистъра на земеделските стопани на територията на област Пловдив.
Представени са още и справки за дейността на ищцата от регистъра на
земеделските стопани, издадени от Областна дирекция „Земеделие“ гр. Пловдив,
анкетни карти за регистрация на земеделски стопанин, ведно с анкетни формуляри.
По делото е
изслушана съдебноагрономическа експертиза. В заключението
си вещото лице посочва, че средният годишен добив при доматите за периода е
1362 кг/дка или 4495 кг за 3,3 дка. На база
направеното проучване и събрана информация за пазарните цени на доматите в процесния период вещото лице е определило средна пазарна
цена от 0,68лв./кг или 3057 лв. за 3,300 дка. В заключението се посочва още, че
средният годишен добив при динята за периода е 1798 кг/дка или 3596 кг за 2
дка. Средният годишен добив при пъпеша за периода е 957 кг/дка или 1148 кг за
1,2 дка. На база направеното проучване и събрана информация за пазарните цени
на дините и пъпешите в процесния период вещото лице е
определило средна пазарна цена от 0,48лв./кг при динята или 1726 лв. за 2 дка,
съответно 0,96лв./кг при пъпеша или 1102 лв. за 1,2 дка. Според експерта за
площ от 3,2 дка производствените разходи при дините и пъпешите са на стойност
до 960 лв., а при доматите – за площ от 3,3 дка
производствените разходи са на стойност 990 лв. От заключението се установява
още, че средният годишен пазарен наем/аренда, който е могъл да бъде реализиран
през 2018 г. при отдаване под наем на горепосочената нива с площ от 3,2 дка, е
на стойност 109 лв.
За да възникне
имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на причинените на
пострадал от трудова злополука работник или служител имуществени и
неимуществени вреди, трябва да бъдат установени следните материални
предпоставки: 1) наличие на валидно трудово правоотношение между страните; 2)
трудова злополука; 3) вреди; 4) причинно-следствена връзка между злополуката и
причинените имуществени и неимуществени, тоест вредите да са закономерна
последица от злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по
повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието.
В настоящия
случай по делото е безспорно установено съществуването на трудовото
правоотношение между страните към момента на настъпване на злополуката, по
силата на което ищцата е заемала длъжността „***“. Характерът на злополуката
като трудова се установява от Разпореждане
№ 5104-15-55 от 06.03.2018 г. на длъжностно лице от ТП на НОИ – Пловдив. Доказано по
делото е също така, че трудовата злополука е причинила на ищцата временна
неработоспособност.
Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда е обективна – възниква независимо дали той
самият, негов орган или работник или служител е виновен за увреждането. Съгласно чл. 201, ал. 1 КТ тази отговорност може да бъде
изключена само ако работникът умишлено е причинил увреждането. В настоящия
случай наличие на такъв умисъл нито е твърдяно, нито е доказано по делото, от
което следва, че не може да се приеме, че е налице основание за изключване
отговорността на работодателя. Съдът намира за неоснователен довода на ответника, че увреждането е
настъпило в резултат на самоволни действия на ищцата, предприети в противоречие
с длъжностната ѝ характеристика. От събраните по делото гласни доказателствени средства се установи, че ищцата се е
занимавала с организирането на работата и разпределянето на задачите на общите
работници, наети от ответника. Установи се също така, че на процесната
дата е навалял сняг, което е породило необходимостта от използване на машината
за почистване на сняг. Конкретната работа, която ищцата, заедно с другите
работници, се е заела да изпълнява, а именно да намери и извади ръчноводим снегорин, не може да се определи като
специфична, рискова и изискваща особени умения или опит, поради което не може
да се приеме, че същата е предприета в противоречие с длъжностната
характеристика на ищцата.
По
отношение на възражението на ответника, че приетият от първоинстанционния
съд процент на съпричиняване не отговаря на неговата
реална степен, следва да се посочи следното: съгласно трайно установената
практика изводът за наличие на съпричиняване от страна
на пострадалия работник следва да се основава на доказани по безсъмнен начин
факти, установяващи, че работникът не е проявил елементарно старание и
внимание, че е пренебрегнал основни технологични правила и правила за
безопасност, че не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в
подобна обстановка. Колкото повече едно лице е
допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото
участие в нейното обезщетяване. При приемане наличието на хипотезата на чл.
201, ал. 2 КТ отговорността може да се намали, но не и да отпадне, като следва
да се съобрази обективното съотношение на приноса на пострадалия в настъпването
на вредата. В настоящия случай първоинстанционният съд е приел, че е налице съпричиняване от ищцата в
размер на 20%. По делото се установи, че действително ищцата е влязла в
неосветено помещение, като нито тя, нито останалите работници, влезли с нея, са
предприели действия по включване на осветлението. По време на движението си из
помещението ищцата е пропаднала с десния си крак в шахта, която не е била
плътно затворена, вследствие на което е получила процесната
травма на лявото коляно. В производството по делото не се установи тази шахта
да е била сигнализирана или обезопасена от страна на работодателя. С оглед
конкретните обстоятелства и посочения механизъм на настъпване на злополуката не
може да се направи извод за наличие на по-висока степен на съпричиняване
на вредите от тази, която е приета от първоинстанционния
съд, поради което настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на
въззивника за по-висок процент съпричиняване.
По
делото безспорно се установи, че вследствие на претърпяната от ищцата злополука е
настъпило увреждане на здравето ѝ. В
резултат на това увреждане ищцата е претърпяла неимуществени вреди, които пораждат за нея правото да търси
обезщетение, което да репарира претърпените болки и страдания. При
определяне на размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди
съдът следва да се съобрази с редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства. Следва да се
вземат предвид вида и естеството на причинените здравословни увреждания,
претърпените от ищцата болки и страдания, продължителността на оздравителния
процес, ежедневните житейски неудобства и лишения, наложени по време на
оздравително-възстановителния процес. От представените по делото епикризи и от заключението по приетата съдебномедицинска
експертиза се установи, че вследствие на процесната
трудова злополука ищцата е претърпяла навяхване
на ляво коляно с травматично изкълчване на капачката, както и че под пълна анестезия е направена
закрита репозиция на изкълчената капачка и е
поставена тутурна шина с указания за имобилизация за 45 дни. След свалянето на шината е
проведена рехабилитация амбулаторно, като в периода 21.05.2018 г. – 28.05.2018
г. ищцата е приета в лечебно заведение за провеждане на рехабилитационна
програма. Впоследствие, в периода 20.08.2018 г. – 26.08.2018 г., ищцата отново
е приета в лечебно заведение, където ѝ е извършена оперативна интервенция. По отношение
на ищцата е проведена рехабилатационна програма и в
периода 19.06.2020 г. – 26.06.2020 г. в болнично заведение. От събраните по
делото гласни доказателствени средства се установява,
че непосредствено след злополуката ищцата е търпяла силни и интензивни болки и
страдания. По време на обездвижването на крака не е можела да се обслужва сама,
а след това се е налагало да ползва помощни средства за ходене и придвижване.
След травмата ищцата силно е ограничила социалните си контакти и е спряла да се
занимава с фотография и земеделие. Предвид горното, съдът приема, че
справедливото обезщетение на вредите е в размер на 10000 лв., както и че
определеният от първоинстанционния съд размер е
завишен. За да определи този размер на обезщетението, съдът съобрази и зрялата
възраст, на която ищцата е претърпяла травмата – 61 г., която предполага
по-бавно и дълго възстановяване. По изложените съображения и предвид приетия от първоинстанционния
съд и неоспорен от страна на ищцата процент на съпричиняване,
на същата следва да се присъди обезщетение в размер на 8000 лв.
Настоящият
съдебен състав намира за основателно възражението на ответника досежно размера на присъденото в полза на ищцата
обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени загуби. Действително
при определянето му първоинстанционният съд е
пропуснал да съобрази приетия процент съпричиняване,
поради което размерът на обезщетението следва да се намали съответно на
степента на съпричиняване на вредите от ищцата – до
сумата от 45,05 лв.
Що
се отнася до възражението на ответника за неоснователност на претенцията на
ищцата за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата
на пропуснати ползи, съдът намира същото за основателно. Пропуснатата полза, за
каквато се твърди да е налице в конкретния казус като вид имуществена вреда,
настъпила в резултат на трудовата злополука, се изразява в невъзможността от
ищцата да бъде реализирана печалба от производство и продажба на земеделска
продукция от 6,5 дка земеделска земя. Съгласно ТР № 3 от 12.12.2012
г., постановено по т. д. № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС, пропуснатата полза
представлява реална, а не хипотетична вреда. От това следва, че същата не се
предполага, а трябва да бъде доказана в процеса. От събраните по делото
доказателства се установи, че ищцата е регистрирана като земеделски стопанин,
както и че същата е представяла
актуална информация за дейността си чрез подаване на анкетна карта с анкетен
формуляр за стопанската 2015/2016 г.,
2016/2017 г. и 2017/2018 г. пред Областна дирекция „Земеделие“ – Пловдив. От
представения анкетен формуляр за стопанската 2017/2018 г. е видно, че същата е
заявила намерение за засаждане на градински домати на площ от 3,3 дка (0,33 хектара), дини на площ от 2 декара (0,2
хектара) и пъпеши на площ от 1,2 декара (0,12 хектара) за стопанската 2017/2018
г. По делото не се установи ищцата да е реализирала регулярно доходи от
производство и продажба на земеделска продукция. Не се установи, на следващо
място, същата да е предприела съответните агротехнически мероприятия,
съдействащи за отглеждането на заявените култури. В допълнение следва да се
посочи, че приетата по делото агротехническа експертиза дава принципна
информация относно добива, който би могъл да бъде получен от ищцата с оглед
заявената обработваема площ, и относно дохода, който би могъл да бъде
реализиран при продажба на земеделската продукция. Производството и продажбата
на земеделска продукция са обусловени от множество фактори като подходящи
климатични условия, метеорологични условия в съответния период и район, пазарна
среда и други. Съгласно практиката на ВКС обезщетение за пропуснатата полза
може да се присъди само когато осъществяването на прихода е реално възможно и с
такава висока степен на вероятност, която се доближава до сигурност. В
контекста на гореизложеното се налага извод, че само наличието на намерение за
засаждане на посочените земеделски култури не е достатъчно да се приеме, че
имуществото на ищцата би се увеличило с претендираната
от нея сума.
Предвид
горното, въззивният съд следва да отмени решението в
частта, с която искът за неимуществени вреди е уважен за разликата над 8000
лв., искът за имуществени вреди под
формата на претърпени загуби от
заплатени медикаменти и консумативи е
уважен за разликата над 45,05 лв. и искът за имуществени вреди под формата на
пропуснати ползи от нереализирана печалба от производство и продажба на
земеделска продукция е уважен.
По
разноските:
С оглед изхода на спора в
настоящата съдебна инстанция присъдените от районния съд
в полза на страните
разноски следва да бъдат преизчислени. В
производството пред първата инстанция ищцата е сторила разноски в размер на
1500 лв., като с решението в нейна полза са присъдени разноски в размер на 1035,83 лв. С оглед уважената част от
претенциите на ищцата се следват разноски в размер на 502,82 лв., поради което за разликата
до пълния присъден размер решението на следва да бъде отменено. В първоинстанционното производство ответникът е направил
разноски в размер на 1590 лв. С оглед отхвърлената част от исковете на същия се следват разноски в
размер на 1057,01 лв. С решението си първоинстанционния
съд е присъдил на ответника разноски в размер на 492,02 лв., поради което
следва да му бъдат присъдени допълнително разноски за първата инстанция в
размер на 564,99 лв.
В производството пред въззивната инстанция жалбоподателят – ответник в първоинстанционното
производство, доказа сторени разноски за внесена държавна
такса в размер от 355,37 лв. и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер от 1250 лв. По съразмерност на същия следва да се присъдят
разноски за въззивната инстанция в размер на 826,08 лв. Въззиваемата е направила пред настоящата инстанция
разноски в размер от 1300 лв. – за заплатено адвокатско
възнаграждение, като по съразмерност следва да ѝ се присъдят разноски за въззивната инстанция в
размер от 631,05 лв.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 757 от 28.02.2020 г., постановено по гр. дело № 4098 по описа
на РС – Пловдив за 2019 г., в частта, с която Община Съединение, код по БУЛСТАТ:
*********, е осъдена да заплати на Л.С.Ш., ЕГН: **********, обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
сумата от 8000 лв. до присъдения размер от 12800 лв., обезщетение за
имуществени вреди за заплатени медикаменти и консумативи за разликата над
сумата от 45,05 лв. до присъдения размер от 56,31 лв., обезщетение за имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи, изразяващи се в нереализирани приходи от земеделска продукция, в
размер на 3717 лв., които вреди са в резултат на претърпяна на 26.02.2018 г.
злополука, призната за трудова с Разпореждане
от 06.03.2018 г. на длъжностно лице от ТП на НОИ – Пловдив, ведно със
законна лихва върху главниците, считано от 26.02.2018 г. до окончателното
плащане на сумите, както и разноски по делото за размера над 502,82 лв. до
присъдените 1035,83 лв., ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.С.Ш.,
ЕГН: **********,***, код по БУЛСТАТ: *********, иск за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди от претърпяна на
26.02.2018 г. злополука, призната за трудова с Разпореждане
от 06.03.2018 г. на длъжностно лице от ТП на НОИ – Пловдив, за разликата
над 8000 лв. до
уважения размер от 12800 лв., ведно със
законната лихва, считано от 26.02.2018 г. до окончателното плащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.С.Ш.,
ЕГН: **********,***, код по БУЛСТАТ: *********, иск за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди под формата на претърпени загуби от заплатени медикаменти и
консумативи от претърпяна на 26.02.2018 г. злополука, призната за трудова с Разпореждане от 06.03.2018 г. на
длъжностно лице от ТП на НОИ – Пловдив, за
разликата над сумата от 45,05 лв. до уважения размер от 56,31 лв., ведно със
законната лихва, считано от 26.02.2018 г. до окончателното плащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.С.Ш.,
ЕГН: **********,***, код по БУЛСТАТ: *********, иск за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в нереализирани
приходи от земеделска продукция, от
претърпяна на
26.02.2018 г. злополука, призната за трудова с Разпореждане
от 06.03.2018 г. на длъжностно лице от ТП на НОИ – Пловдив, в размер на
3717 лв., ведно със законната
лихва, считано от 26.02.2018 г. до окончателното плащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 757 от 28.02.2020 г., постановено по гр. дело № 4098 по описа на РС – Пловдив
за 2019 г., в частта, с която Община Съединение, код по БУЛСТАТ: *********, е
осъдена да заплати на Л.С.Ш., ЕГН: **********, обезщетение за неимуществени
вреди от претърпяна на 26.02.2018 г. злополука, призната за трудова с Разпореждане от 06.03.2018 г. на
длъжностно лице от ТП на НОИ – Пловдив, в размер на 8000 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 26.02.2018 г. до окончателното ѝ
плащане, обезщетение за имуществени
вреди за заплатени медикаменти и консумативи от претърпяна на 26.02.2018 г. злополука, призната за
трудова с Разпореждане от
06.03.2018 г. на длъжностно лице от ТП на НОИ – Пловдив в размер на 45,05 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.02.2018 г. до окончателното ѝ
плащане, както и разноски в размер на 502,82 лв.
ОСЪЖДА Л.С.Ш.,
ЕГН: **********,***, код по БУЛСТАТ: *********, сумата от 564,99 лв. –разноски за първата инстанция, и сумата от 826,08 лв. – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Община Съединение, код по БУЛСТАТ: *********, да заплати на
Л.С.Ш., ЕГН: **********, сумата от 631,05 лв. – разноски за въззивното
производство.
В останалата си част решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок
от връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: