Р Е Ш Е
Н И Е
гр. София,
06.02.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на девети
ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Д.
при
секретаря Стефка Александрова като разгледа докладваното от съдия Д. гражданско
дело № 11177 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе пред вид:
Ищецът М.Х.Д., ЕГН **********
е предявил иск против В.Г.П., ЕГН ********* с правно основание чл. 108 от ЗС за
признаване за установено по отношение на ответника, че е собственик на недвижим
имот, представляващ втория етаж от къща, находяща се в гр. София, кв.
„Лозенец“, на ул. „********, състоящ се от: две стаи, кухня, антре, клозет,
баня и тераса, заедно с припадащите се идеални части от общите части на къщата и
от дворното място, съставляващо УПИ – парцел ХVІІ – 101, в кв. 174 по плана на
гр. София, местност „Лозенец“ ІІІ – част, целият с площ от 366,20 кв.м., при
граници по скица: ул. „С.“, УПИ XVIII-102, УПИ XXIII-132, 103, 133 и УПИ XVI
/стар имот план. № 576/, съгласно нотариален акт № 17/19.12.2008 г. и за осъждане ответникът да му предаде
владението върху имота.
В исковата молба ищецът твърди,
че процесният имот е придобит от него на първично правно основание по чл. 37 от
ЗОЗ /чрез принудително изпълнение от заложен кредитор/ при условията на чл.
482, ал. 2 ГПК, като сделката е обективирана в нотариален акт № 17/19.12.2008
г., поради което продажбата не може да бъде обжалвана или оспорвана по исков
ред от ответника по см. на чл. 482, ал. 1 ГПК.
На следващо място сочи, че
ответникът В.П. се е отказал от наследството на неговия наследодател - Г.М.П.
/баща/ и този отказ е вписан в книгите на съда под № 36/12.10.1986 г., поради
което е породил правните си последици.
В тази връзка ищецът излага, че
към настоящия момент ответникът ползва имота му без правно основание, във
връзка с което предявява настоящия иск за признаване на собствеността му върху
имота и предаване на владението върху имота от ответника и претендира разноски
по делото.
Ответникът В.Г.П. е депозирал
писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, в който оспорва
предявения иск като неоснователен. Прави възражение за придобивна давност по
отношение на процесния имот, като твърди, че владее 1/2 ид. част от имота
считано от 19.12.1984 г. /датата на смъртта на наследодателя си/ - повече от 20
години. Освен това твърди, че отказът от наследството на наследодателя му е
нищожен, тъй като е направен след приемане на наследството. Прави и възражение
за нищожност на договора за покупко-продажба от 2008 г. поради заобикаляне на
закона. Моли съда да отхвърли предявения иск и претендира разноски по делото.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото е представен Договор
за особен залог от 13.06.2008 г., сключен между „К.“ ЕООД в качеството на
„Заложен кредитор“ и „ПН И.“ ЕООД като „Залогодател“, сключен за обезпечаване
на вземането на заложния кредитор по договора за заем от 13.06.2008 г. между „К.“
ЕООД и „ПН И.“ ЕООД за сума в размер на 41 465,20 лв. с падеж на
30.06.2008 г. без лихви и неустойки. В чл. 2.2. е предвидено, че заложеното
предприятие включва права, задължения и фактически отношения, съгласно приложен
Опис – Приложение № 1, неразделна част от договора, видно от който в активите
на „ПН И.“ ЕООД към 13.06.2008 г. е включен процесният недвижим имот, находящ
се ВТОРИ ЕТАЖ от къща, в гр. София, кв. „Лозенец“, на ул. „Симеоновско шосе“ №
6, състоящ се две стаи, кухня, антре, клозет, баня и тераса, заедно с
припадащите се ид. части от общите части на къщата и от дворното място,
съставляващо УПИ – парцел ХVІІ – 101, в кв. 174 по пл. на гр. София, м.
„Лозенец“ ІІІ, целият с площ от 366,20 кв.м.
От представения по делото нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 17, том ХІІІ, рег. № 40074, дело №
2370/2008 г. от 19.12.2008 г. на нотариус Р.Д., рег. № 274 на НК се установява,
че „К.“ ЕООД, като заложен кредитор на заложеното търговско предприятие „ПН И.“
ЕООД е продал на ищеца по делото М.Х.Д. недвижим имот, представляващ отделен
материален актив като елемент на заложеното търговско предприятие „ПН И. ЕООД,
а именно - втори етаж от къща, находяща се в гр. София, кв. „Лозенец“, на ул. „********,
състоящ се от: две стаи, кухня, антре, клозет, баня и тераса, заедно с прилежащите
идеални части от общите части на къщата и от дворното място, съставляващо УПИ ХVІІ
– 101, в кв. 174 по плана на гр. София, местност „Лозенец“ ІІІ – част, целият с
площ от 366,20 кв.м., при граници по скица: ул. „С.“, УПИ XVIII-102, УПИ
XXIII-132, 103, 133 и УПИ XVI /сатр имот пл. № 576/, собственост на заложеното
търговско предприятие „ПН И.“ ЕООД за сумата от 41 465,20 лв., която е
изплатена по реда на чл. 37, ал. 2 ЗОЗ.
Представен е и Договор да
доброволна делба на недвижим имот от 24.06.1954 г., видно от който Г.М.П. /наследодател
на ответника В.Г.П. е придобил в свой дял от М. А. П. процесния недвижим имот -
втори етаж от къща, находяща се на ул. „********, кв. „Лозенец“ – София, заедно
с прилежащите ид. части от общите части на къщата и дворното място, цялото от
366,20 кв.м.
От представеното Удостоверение
за наследници № 1792/24.12.1984 г. на Ленински районен съд се установява, че Г.М.П.
е починал на 19.12.1984 г. и е оставил като наследници – В.Г.П. /син/ и Л.Г.П./дъщеря/,
а от Удостоверение за наследници № 001009 от 16.03.2009 г. на СО, р-н Лозенец е
видно, че Г.М.П. е бил наследник на М. А. П. /починал на 14.02.1954 г./.
Представено е и Удостоверение
вх. № 279/13.10.1986 г. на Ленински Районен съд – гр. София, издадено на В.Г.П.
в уверение на това, че същият е подал молба с вх. № 279 от 13.10.1986 г., в
която е заявил, че се отказва от наследството, останало от покойния
наследодател Г.М.П., починал на 19.12.1984 г. и отказът е вписан в специалната
книга на съда под № 36/13.10.1986 г.
По делото е представен констативен
нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство №
196, том 2, рег. № 6106, дело № 338/2004 г. от 18.08.2004 г. на нотариус З.Т.,
рег. № 438 на НК, видно от който В.Г.П.,
като наследник на Г.М.П. е признат за собственик на 1/2 ид. част от процесния
недвижим имот – Втори етаж от къща, находяща се в гр. София, ул. „********, кв.
„Лозенец“, заедно с припадащите се ид. части от общите части на къщата и заедно
със съответните ид. части от УПИ ХVІІ – 101, в кв. 174 по плана на гр. София,
м. „Лозенец“ – ІІІ, целият с площ от 366, 20 кв.м.
Представен е и констативен нотариален
акт за собственост върху недвижим имот, придобит по съдебна делба и наследство
№ 150, том ІХ, рег. № 20132, дело № 1508/2004 г. от 28.12.2004 г. на нотариус В.
Б., с който Л.Г.П.е призната за собственик на основание наследство и съдебна
делба на процесния недвижим имот – втория етаж от къща, находяща се в гр.
София, кв. „Лозенец“, ул. „********.
От нотариален акт за продажба на недвижим имот
№ 111, том Х, рег. № 24261, дело № 1664/2006 г. от 19.10.2006 г. на нотариус В.
Б., рег. № 302 на НК се установява, че Л.Г.П.е продала на М.Н.Н.процесния недвижим
имот - втория етаж от къща, находяща се в гр. София, кв. „Лозенец“, ул. „********
за сумата от 37 408,80 лв.
От нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 181, том ІV, рег. № 14119, д. № 749/2008 г.
от 21.05.2008 г. на нотариус Р.Д., рег. № 274 на НК, се установява, че М.Н.Н./чрез
пълномощника си К.Н.П./ е продала на „ПН И.“ ЕООД процесния недвижим имот, представляващ
Втори етаж от къща, на ул. „********, кв. „Лозенец“ – София, заедно с
припадащите се ид. части от общите части на къщата и дворното място, цялото от
366,20 кв.м.
По делото е представено Удостоверение
от 24.08.2010 г. на АП, от което се установява, че „ПН И.“ ЕООД е заличено от
ТР, поради ликвидация на дружеството на 20.04.2010 г.
Видно от приложеното по делото Решение
№ 16351 от 15.08.2014 г. по гр. д. № 1703/2011 г. на СГС, І-21 с-в съдът е
отхвърлил предявените от В.Г.П. срещу М.Х.Д. искове за признаване за нищожен на
договора за особен залог от 13.06.2008 г., сключен между „ПН И.“ ЕООД и „К.“
ЕООД и за признаване за нищожна покупко-продажбата на отделен амтериален актив,
като елемент на заложено търговско предприятие „ПН И.“ ЕООД, представляващ втори етаж от къща от къща в гр. София, кв.
„Лозенец“, ул. „********, заедно с прилежащите ид. части от общите части на
къщата и от дворното място, съставляващо УПИ – ХVІІ 0 101, цялото от
366,20 кв.м. С Решение № 2061 от 28.10.2015 г. по гр.д. № 2519/2015 г. на САС,
ГК, 12 с-в е потвърдено решението от 15.08.2014 г. по гр. д. № 1703/2011 г. на
СГС, І-21 с-в и същото е влязло в законна сила на 27.12.2015 г.
По делото е представено и Решение
от 29.12.2008 г. по гр.д. № 25318/2006 г. на СРС, І ГО, 28 с-в, с което съдът е
признал за установено по отношение на ответниците В.И.У., И.В.У.и А.В.У., че
ищците В.Г.П. и И.К.П.са собственици при условията на СИО въз основа на
давностно владение върху 1/2 ид. част от процесния недвижим имот. С посоченото
решение съдът е отхвърлил предявеният от В.П. срещу В.И.У., И.В.У.и А.В.У. иск за
признаване за установено, че ищецът В.Г.П. е собственик по наследство на процесния
недвижим имот и е отменил нот. акт № 196, т.2, рег. № 6106, н.д. № 338/2004 г.
но нотариус З.Т., рег. № 348.
С Решение от 28.03.2011 г. по
гр.д. № 2810/2009 г. на СГС, ГО, ІV „А“ с-в е отменено решение от 29.12.2008 г.
по гр.д. 25318/06г. на СРС, 28 с-в и вместо него е постановено друго, с което е
признато за установено по отношение на В.И.У., И.В.У.и А.В.У., че В.Г.П. е собственик
по наследство на 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот. С посоченото решение е
отхвърлен предявеният от В.Г.П. и И.К.П.срещу В.И.У., И.В.У.и А.В.У. иск по чл.
97, ал.1 ГПК /отм./ за признаване за установено, че са собственици в режим на
СИО по давностно владение на другата 1/2 ид.ч. от процесния имот.
С Решение № 489 от 01.02.2013
г. по гр.д. № 891/2011 г. на ВКС, І г.о. е потвърдено решението на СГС от
28.03.2011 г. по гр.д. № 2810/2009 г. на СГС, ГО, ІV „А“ с-в и същото е влязло
в законна сила.
Свидетелят Н. А. П. посочва, че
се е родил в процесния имот и е живял до 2000 г. в него. Горният етаж е бил на
чичо му Г. П., а на долния етаж са живели той, баща му А.П. и майка му В.П..
През зимата на 1984 г. е починал чичо му Г., който до смъртта си е живял сам в
жилището си, а след това двете му деца - ответникът и сестра му са се разбрали,
че жилището ще остане в собственост на сестра му Л.П., а В.П. ще вземе
наследството от тяхната баба, което представлява тристаен апартамент в кв. Иван
Вазов. Сестрата на ответника Л.П. е живеела в Кърджали, поради което е отдала имота
под наем на студенти и до 1997 г. същият е бил обитаван от студенти. Свидетелят
посочва, че той живее в имота с майка си и след смъртта на баща му, В.П. никога
не е идвал в имота. Той се е оженил през 1974 г. и е живял малко в този имот,
тъй като отношенията със семейството му са се развалили и са отишли да живеят в
кв. Иван Вазов при баба му. През 2000 г. той се е явил за първи път в имота. Свидетелят
посочва, че външната входна врата се заключва, а ключ от нея има само неговото
семейството и сестрата на ответника Л.П.. Заявява, че е сигурен, че В. няма
ключ, тъй като бравата е била сменена след смъртта на чичо му. Свидетелят сочи,
че познава М.Д. и че той е собственик на втория етаж, заедно с него са направили
ремонт на оградата.
От показанията на свидетелката Б.
Д.а се установява, че познава ответника В.П., тъй като са съседи и са израснали
заедно като деца в кв. Лозенец. В. *** в къща на два етажа, на втория етаж, а
неговия братовчед Никола е живеел на първия етаж. Свидетелката посочва, че и
понастоящем ответникът живее в същата къща, живее там непрекъснато и никога не
я е напускал. Сочи, че като дете, ответникът е живеел там, а когато се е оженил
е продължил да живее в имота и не е живял на друго място. Посещавала е В. в
къщата, той е живеел там с майка му, баща му и дядо му, а след смъртта им е останал
В., жена му и синът им, тъй като след това той е наследил имота. Жилището
представлява, едно коридорче, отсреща кухнята, баня и тоалетна и една голяма
стая - хол и всички са живеели там.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 108 от ЗС.
За да бъде уважен иск с правно
основание чл. 108 от ЗС ищецът следва да е собственик на имота, а ответникът да
го владее без правно основание. В тази връзка основателността на предявения иск
по чл. 108 от ЗС е обусловена от кумулативното наличие на три предпоставки:
ищецът да е собственик на вещта, същата да се владее или държи от ответника и
осъществяваната фактическа власт да е без правно основание.
В настоящия случай ищецът М.Х.Д.
основава претендираното право на собственост върху процесния недвижими имот с
твърдението, че е придобил същия чрез продажба от заложния кредитор „К.“ ЕООД
по реда на чл. 37 ЗОЗ, обективирана в нотариален акт № 17/19.12.2008 г., т.
ХІІІ/2008 г. представляващ отделен материален актив като елемент на заложеното
търговско предприятие „ПН И. ЕООД.
Същевременно от представения по
делото договор за особен залог от 13.06.2008 г., сключен между „К.“ ЕООД като
„Заложен кредитор“ и „ПН И.“ ЕООД като „Залогодател“ се установи, че процесният
имот е описан като част от заложеното търговско предприятие. По силата договора
за обезпечаване вземането на заложния кредитор „К.“ ЕООД за сумата от
41 465,20 лв. по договор за заем залогодателят е учредил в полза на
заложния кредитор особен залог върху търговското предприятие „ПН И.“ ЕООД, към
активите на което е включен процесният недвижим имот.
Установено е също така, че при
извършване на тази продажба търговското предприятие „ПН И.“ ЕООД се е
легитимирало като собственик на този имот, придобит чрез договор за покупко
продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 181, том ІV, рег. № 14119,
дело № 749 от 21.05.2008 г. на нотариус Р.Д., рег. № 274 на НК, с която дружеството
„ПН И.“ ЕООД е придобило от М.Н.Н./чрез пълномощника си К.П./ процесния
недвижим имот.
Наред с това по делото се установи, че М.Н.Н.е
придобила процесния имот чрез покупко-продажба, обективирана в нот. акт за
продажба на недвижим имот № 111, том Х, рег. № 24261, дело № 1664/2006 г. от
19.10.2006 г. от Л.Г.П./сестра на ответника по делото В.П./, която й е продала
собствения си недвижим имот - втория етаж от къща, находяща се в гр. София, кв.
„Лозенец“, ул. „********, заедно с припадащите се идеални части от общите части
на къщата и от дворното място, съставляващо УПИ ХVІІ – 101, в кв. 174 по пл. на
гр. София, м. „Лозенец“ ІІІ с площ от 366,20 кв.м.
На следващо място, обаче, по
делото безспорно се установи, че с влязло в сила решение от 28.03.2011 г. по
гр.д. № 2810/2009 г. на СГС, ГО, ІV „А“ с-в / Решение № 489 от 01.02.2013 г. по
гр.д. № 891/2011 г. на ВКС, І г.о./ е признато за установено по отношение на
наследниците на Л.П. - В.И.У., И.В.У.и А.В.У., че В.Г.П. е собственик по
наследство на 1/2 идеална част от процесния недвижим имот, като със същото е
бил отхвърлен предявеният от В.Г.П. и И.К.П.срещу В.И.У., И.В.У.и А.В.У. иск за
признаване за установено, че са собственици в режим на СИО по давностно
владение на другата 1/2 ид.ч. от процесния имот.
В тази връзка с влязлото в сила
решение на СГС, ІV „а“ с-в по гр.д. № 2810/2009 г. е установено по отношение на
Л.П. /сестрата на ответника /, съответно на нейните наследници, че ответникът В.П.
е собственик на 1/2 ид. част от процесния недвижим имот. От изложеното следва,
че като несобственик на тази 1/2 ид. част от процесния имот, с извършената
покупко - продажба на недвижим имот, обективирана в нот. акт № 111, том Х, рег.
№ 24261, дело № 1664/2006 г. на 19.10.2006 г., с която Л.Г.П.е продала на М.Н.Н.целият
втори етаж от къщата, находяща се в гр. София, кв. „Лозенец“, ул. „********,
ведно със съответните ид. части от общите части на къщата и от дворното място,
същата е прехвърлила чужда 1/2 ид. част от имота.
Във връзка с изложеното съдът
намира, че след като с влязло в сила решение ответникът по настоящото дело В.П.
е доказал, че е собственик на 1/2 ид. част от имота по наследство, спрямо
другия наследник – неговата сестра Л.П. е недопустимо същият да доказва
придобивното си основание – наследство спрямо всички останали последващи
приобретатели на този имот. Посредством посоченото съдебно решение е
установено, че направеният отказ от наследство е нищожен, поради което са
неоснователни и твърденията на ищеца, че е налице отказ от наследство на
ответника по отношение на процесния имот.
С извършената покупко-продажба
на недвижим имот с нот. акт № 181, том ІV, рег. № 14119, д. № 749/2008 г. от
21.05.2008 г. на нотариус Р.Д., рег. № 274 на НК тази чужда 1/2 ид. част от
процесния имот М.Н.Н./чрез пълномощника си К.Н.П./ е прехвърлила на „ПН И.“
ЕООД. Впоследствие дружеството залага със сключения договор за особен залог на
13.06.2008 г. в полза на кредитора „К.“ ЕООД процесният недвижим имот – вторият
етаж от къща, в гр. София, кв. „Лозенец“, на ул. „Симеоновско шосе“ № 6, заедно
с прилежащите ид. части от общите части на къщата и от дворното място,
съставляващо УПИ ХVІІ – 101, в кв. 174 по пл. на гр. София, м. „Лозенец“ ІІІ, с
площ от 366,20 кв.м., а заложният кредитор „К.“ ЕООД продава по реда на чл. 37
от ЗОЗ на ищеца по делото М.Д. процесният имот.
От изложеното следва, че ищецът
не е придобил собствеността върху процесния недвижим имот по отношение на
притежаваната от ответника В.П. 1/2 ид. част от имота.
Наред с изложеното следва да се има предвид,
че ЗОЗ не предвижда налагане на особен залог върху недвижим имот, респ. недвижимите
И. не могат да бъдат залагани самостоятелно по реда на ЗОЗ. Няма пречка те да
са обект на особен залог, ако такъв е учреден върху търговското предприятие на
залогодателя, което включва не само правата върху движими вещи и вземания, но и
правата върху недвижими И.. При такава хипотеза, недвижимите И. също могат да
бъдат продавани извънсъдебно от кредитора, ако той насочи изпълнението върху
тях.
В тази връзка е предвидена възможност
да се наложи особен залог върху търговско предприятие /чл. 4, ал. 1, т. 5 / и
да се продаде обособена част /отделен елемент/ от него съгласно чл. 46, ал. 1
ЗОЗ. Ако продаденото имущество е чужда собственост, законодателят препраща към
нормата на чл. 482 ГПК, който урежда стабилизацията на публичната продан на
движими вещи. Съгласно този текст, тя е оригинерен способ за придобиване право
на собственост. Публичната продан на недвижим имот обаче според чл. 496 ГПК е
деривативен способ за придобиване. От възможността да се продаде елемент от
имуществото на търговското предприятие, предмет на договор за особен залог
обаче не следва че продажбата за недвижим имот по ЗОЗ, включен в имуществото на
търговското предприятие е оригинерен способ за придобиване правото на
собственост. Ако недвижимият имот, внесен в търговското предприятие не е бил
собственост на вносителя, по силата на правилото, че никой не може да прехвърли
това, което не притежава, освен в случаите на фингирано правоприемство, следва,
че и търговското предприятие не е станало собственик на недвижимия имот.
В този случай недвижимия имот
не е обхванат от особения залог върху търговското предприятие. Затова дори
заложният кредитор, оправомощен по силата на чл. 37 ЗОЗ да продаде заложеното
имущество от свое име за сметка на заложния длъжник, купувачът не става
собственик на имота. Така макар продажбата на заложено имущество по силата на
чл. 37, ал. 4 ЗОЗ да е оригинерен способ за придобиване правото на собственост,
когато като отделен елемент от заложено търговско предприятие е продаден
недвижим имот, това правоприемство е деривативен способ за придобиване и
купувачът става собственик само ако търговското предприятие е било собственик.
Продажбата на чужд недвижим имот по ЗОЗ не се стабилизира. Тъй като в този
случай придобиването не е оригинерно, не може да се направи извод, че след
продажбата се вдигат наложените възбрани.
Разпоредбата на чл. 37, ал. 4
303 за стабилизиране на продажбата следва да се тълкува стеснително само по
отношение на продажбата на движими вещи. Тя препраща към реда предвиден в чл.
482 ГПК относно публичната продан на движими вещи и се съвместява с общото
правило на чл. 78 ЗС за добросъвестното възмездно придобиване на право на
собственост върху движими вещи. В този аспект, не без значение е и
законодателната логика, която е диаметрално противоположна при принудително
изпълнение върху недвижими вещи - правото на собственост върху такива вещи се
придобива само, ако е принадлежало на длъжника.
В тази връзка като се има пред
вид, че разпоредбата на чл. 482 ГПК се прилага само за продадените по този ред
движими вещи следва изводът, че ищецът не е придобил от заложният кредитор „К.“
ЕООД собствеността върху процесния недвижим имот по отношение на притежаваната
от ответника В.П. 1/2 ид. част от имота, тъй като същата не е била придобита
/внесена/ от търговското предприятие „ПН И.“ ЕООД, поради това, че не е била
собственост на вносителя, поради правилото, че никой не може да прехвърли това,
което не притежава. Поради изложеното съдът намира, че предявеният от ищеца иск
с правно основание чл. 108 от ЗС е неоснователен и като такъв следва да се
отхвърли.
При този изход на спора на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените
разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 580 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от М.Х.Д., ЕГН **********, с адрес: *** против В.Г.П.,
ЕГН *********, с адрес: *** иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване
за установено по отношение на ответника, че е собственик на недвижим имот,
представляващ втория етаж от къща, находяща се в гр. София, кв. „Лозенец“, на
ул. „********, състоящ се от: две стаи, кухня, антре, клозет, баня и тераса,
заедно с припадащите се идеални части от общите части на къщата и от дворното
място, съставляващо УПИ – парцел ХVІІ – 101, в кв. 174 по плана на гр. София,
местност „Лозенец“ ІІІ – част, целият с площ от 366,20 кв.м., при граници по
скица: ул. „С.“, УПИ XVIII-102, УПИ XXIII-132, 103, 133 и УПИ XVI /стар имот
план. № 576/, съгласно нотариален акт № 17/19.12.2008 г. и за осъждане на ответника да му
предаде владението върху имота.
ОСЪЖДА
М.Х.Д., ЕГН **********
да заплати на В. Г.П., ЕГН ********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски по
делото в размер на 580 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: