Р Е Ш Е
Н И Е
№ 2297
Град
Пловдив, 08 ноември 2018 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на двадесети септември
две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Административен
съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа
докладваното от съдията административно
дело № 2264 по описа на съда за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.226 АПК и чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е във връзка
с решение № 9682 от 16.07.2018 г. по адм. дело № 6171/2017 г. на ВАС, VІІІ о.,
и по жалба на Н.Д.В., действащ като едноличен търговец под фирма ЕТ „Роял 222 –
Н.В.“, против ревизионен акт № ********* от 12.12.2012 г., издаден от П.Х.К., главен
инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП, упълномощен със заповед за
определяне на компетентен орган № К 1204286 от 24.10.2012 г., който ревизионен
акт с решение № 941 от 11.12.2015 г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП е изменен в частта на
установени задължения за данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2007 г. от 13 459,53 лева
на 938,40 лева и лихви от 7115,59 лева на 501,55 лева, за 2008 г. от
23 428,59 лева на 3635,28 лева и лихви от 8876,59 лева на 1394,67 лева и е
потвърден в частта на установени задължения за данък по чл.35 ЗОДФЛ (отм.) за
2006 г. в размер на 480,23 лева и 324,08 лева лихви и за данък по чл.48 ЗДДФЛ
за 2009 г. в размер на 8960,27 лева и 2388,99 лева лихви.
Според жалбоподателя
ревизионният акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден при неспазване на
установената форма, липса на мотиви, допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Прави възражение за
изтекла погасителна давност по чл.171, ал.1 ДОПК за задълженията за 2006 г. и
2007 г. Моли да бъде отменен ревизионният акт.
Ответникът чрез
процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна и моли тя да се
отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата
е подадена в срока по чл.156, ал.1 ДОПК и от активно легитимирана страна, имаща
право и интерес от обжалването, тъй като обжалваният ревизионен акт създава
нови публични задължения за жалбоподателя, като по този начин неблагоприятно
засяга неговата правна сфера. Ревизионният акт е обжалван в предвидения срок
пред контролния в приходната администрация орган, който с решението си го е изменил
и потвърдил. Изчерпването на реда на задължителното административно обжалване и
подаването на жалбата в рамките на предвидения в чл.156, ал.1 ДОПК срок,
налагат извод за нейната допустимост. Разгледана по същество жалбата е частично
основателна, поради следните съображения:
Ревизията е повторна и е във връзка с решение
№ 294 от 15.03.2012 г. на директора на дирекция „Обжалване и управление на
изпълнението” Пловдив, с което първоначално издаденият ревизионен акт №
********* от 19.12.2011 г. е отменен и на основание чл.155, ал.4 ДОПК
преписката е върната за извършване на нова ревизия, чието начало е сложено със заповед
за възлагане на ревизия № 1201620 от 28.03.2012 г., изменена със заповеди за
възлагане на ревизия № 1202520 от 07.05.2012 г., № 1203798 от 03.08.2012 г. и №
1204286 от 04.09.2012 г., издадени от Спас Иванов Шишков, началник сектор
„Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД Пловдив на НАП.
Ревизията обхваща установяване на задължения
за данък по чл.35 ЗОДФЛ (отм.) за периода 01.01.2005 г. – 31.12.2006 г., данък
по чл.48 ЗДДФЛ за периода 01.01.2007 г. – 31.12.2009 г. и за задължителни
осигурителни вноски за самоосигуряващите се лица за периода 01.01.2005 г. –
31.12.2009 г. Въз основа на събраните в ревизионното производство доказателства
е съставен ревизионен доклад № 1204286 от 18.10.2012 г. Констатациите в
ревизионния доклад са дали основание за издаване на обжалвания ревизионен акт №
********* от 12.12.2012 г. – предмет на настоящото съдебно производство.
Заповедите за
възлагане на ревизия са издадени от длъжностно лице, надлежно упълномощено въз
основа на заповед № РД-09-1 от 04.01.2010 г. на директора на ТД Пловдив на НАП,
а сроковете за извършването на ревизията са съобразени с предвидените в чл.114 ДОПК. Извършените процесуални действия и събраните доказателства в хода на
ревизионното производство са осъществени по реда на ДОПК и при спазване на
основните принципи на кодекса. Ревизионният доклад и ревизионният акт са
издадени от компетентните за това органи по приходите и в сроковете по чл.117,
ал.1 и чл.119, ал.2 ДОПК. Ето защо, съдът намира, че в хода на ревизионното
производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на
ревизионния акт само на това основание.
Твърдението на
жалбоподателя за нарушаване на правото му защита, тъй като ЗВР № 1201620 от
28.03.2012 г. е връчена по реда на чл.32 ДОПК, без да е бил търсен на адреса, е
неоснователно. На първо място, видно е от наличните по делото протокол №
1205497 от 10.04.2012 г. и протокол № 1205819 от 18.04.2012 г. (л.1899 и сл. от
адм. дело № 250/16 г.), че преди да се пристъпи към връчване по чл.32 ДОПК В. е
бил търсен на декларирания от него адрес в ****, не е бил открит, не е бил
намерен и член на семейството му или друго упълномощено от него лице за
контакт. Отделно от това, подобно нарушение, дори и да е допуснато, не е от кръга
на съществените нарушения на административнопроизводствените правила, защото
жалбоподателят, макар и по-късно на 09.05.2012 г. (когато му е била връчена изменяща
заповед), е бил уведомен за започналата ревизия лично и е имал възможност,
включително и в хода на административното, и в хода на съдебното обжалване, да
се запознае с всички събрани доказателства и да направи своите доказателствени
искания. В случая органите по приходите на два пъти са продължавали срока за
представяне на документи и писмени обяснения по молба на ревизираното лице с
решение № 1200680 от 22.05.2012 г. и с решение № 1200899 от 26.07.2012 г., т.е.,
органите по приходите по никакъв начин не са препятствали реализирането на
правото на защита на жалбоподателя в пълен обем.
При ревизията е
установено, че жалбоподателят е данъчно задължено лице по смисъла на чл.6,
ал.1, т.1 ЗОДФЛ (отм.) и чл.4, ал.1, т.1 ЗДДФЛ за доходите, получени от него
през ревизирания период. Установено е също, че с подадени ГДД по чл.41 ЗОДФЛ (отм.)
и по чл.50 ЗДДФЛ е декларирал доходи от наеми, както следва: за 2005 г. – 7700
лева, за 2006 г. – 8400 лева, за 2007 г. – 8400 лева, за 2008 г. – 38 050 лева
и за 2009 г. – 44 250 лева. През ревизирания период жалбоподателят има дялови
участия в „ТУ СТАРС“ ЕООД, „РОЯЛ 222“ ЕООД, „РЕАЛ 222“ ЕООД, „ЕУРОБРОКЕРСГРУП“
ЕООД, „ЕВРОБУРГЕР“ ЕООД, „ЕБГ“ ЕООД, „ЕУРОБУРГЕР“ ЕООД и „ЕУРОБРОКЕР ИНС“ ЕООД,
от които не е установено да е получавал доходи за периода 01.01.2005 г. –
31.12.2009 г. На В. е извършена ревизия за периода 01.01.2004 г. – 31.12.2004
г., приключила в влязъл в сила ревизионен акт, с който са установени задължения
по чл.35 ЗОДФЛ (отм.).
С оглед изследване на
имущественото и финансово състояние на жалбоподателя и ресурсите от приходи за
издръжката на живота и покриване на направените разходи от органите по
приходите са изпратени искания за представяне на документи и писмени обяснения
от задълженото лице, искания за предоставяне на данни, сведения, носители на
информация, справки документи и писмени обяснения от трети лица – застрахователни
компании, КАТ, Агенцията по вписвания, ГД „Гранична полиция”, община Пловдив,
отдел „МДТ” и до всички 29 банкови институции в страната; извършени са насрещни
проверки на търговските дружества, в които Н.В. е собственик и управител; с
протокол № 1207265 от 10.05.2012 г. и протокол № 1214136 от 03.10.2012 г. са
приобщени доказателства от досието на задълженото лице и това на неговата
съпруга Величка Вълчева.
След анализ на
събраните доказателства от всички източници, извършени служебни проверки в
базите данни на НАП, както и въз основа на предоставените документи от
ревизираното лице, органът по приходи е достигнал до извода за наличие на
данни, че декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на
формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската
дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му
състояние за ревизирания период – обстоятелство по чл.122, ал.1, т.7 ДОПК. Затова
ревизията е извършена по реда на чл.122, ал.1 ДОПК и основата за облагане е
определена по реда на чл.122, ал.2 ДОПК.
На основание чл.124,
ал.1 ДОПК на жалбоподателя е връчено уведомление, че основата за облагане с
данък по чл.35 ЗОДФЛ (отм.) за периода 01.01.2005 г. – 31.12.2006 г., данък по
чл.48 ЗДДФЛ за периода 01.01.2007 г. – 31.12.2009 г. и осигурителният доход,
върху който се дължат задължителни осигурителни вноски, ще бъдат определени по
реда на чл.122-124а ДОПК. Жалбоподателят е представил декларации по чл.124,
ал.3 ДОПК за периода 2005 г. – 2009 г.
За определяне
началното салдо към 01.01.2005 г. е взет предвид резултатът от извършена на
лицето ревизия за периода 01.01.2004 г. – 31.12.2004 г., приключила с ревизионен
акт № ********* от 04.08.2011 г., с който е установено превишение на разходите
над приходите със сумата 36 350,11 лева, поради което е прието нулево начално
салдо към 01.01.2005 г. След направен анализ на паричния поток за 2005 г. е
установено, че разходите превишават приходите, но като са взети предвид
обстоятелствата по чл.122, ал.2, т.1-16 ДОПК е определена данъчна основа в
размер на 26,64 лева, която на основание чл.35 ЗОДФЛ (отм.) във връзка с
чл.122, ал.1 ДОПК е приета за необлагаема, т.е., допълнителни задължения за
2005 г. не са установени с процесния акт.
С оглед на тези
констатации е прието нулево начално салдо за 2006 г. и като са взети предвид
установените в хода на ревизията приходи и разходи, е установено превишение на
разходите над приходите, определена е нова данъчна основа, след приспадане на задължителните
осигурителни вноски и е определен данък по чл.35 ЗОДФЛ (отм.) за довнасяне в
размер на 480,23 лева и лихви в размер на 324,08 лева.
За 2007 г.
ревизиращите са установили превишение на разходите над приходите в размер на
62 197,19 лева, съответно допълнително са определени задължения по чл.48 ЗДДФЛ. В хода на административното обжалване обаче решаващият орган е приел, че
неправилно са били завишени разходите на жалбоподателя със 77 734,46 лева
и след корекции е установено, че е налице превишение на приходите над разходите
в размер на 15 537,27 лева, поради което е прието, че не се дължи данък за
довнасяне по чл.48 ЗДДФЛ за 2007 г., с изключение на декларирания от самия
жалбоподател и невнесен данък в размер на 938,40 лева ведно с прилежащите лихви
в размер на 501,55 лева.
За 2008 г.
ревизиращите са установили превишение на разходите над приходите в размер на
202 400,28 лева, съответно допълнително са определени задължения по чл.48 ЗДДФЛ. В хода на административното обжалване решаващият орган е приел, че
неправилно са били завишени разходите на жалбоподателя със 183 848,02 лева
и след корекции, като е взета предвид промяната за 2007 г., от която се формира
начално салдо за 2008 г. в размер на 15 537,27 лева, е установен недостиг
на парични средства в размер на 3041,99
лева. След приспадане на задължителните осигурителни вноски е формирана
нова данъчна основа, установени са допълнителни задължения за данък по чл.48 ЗДДФЛ в размер на 210,78 лева, наред с декларирания от самия жалбоподател и невнесен
данък в размер на 3424,50 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 1394,67
лева.
За 2009 г. е
установено превишение на разходите над приходите, като след приспадане на задължителните
осигурителни вноски, е определена данъчна основа в размер на 49 777,77 лева
и дължим данък по чл.48 ЗДДФЛ в размер на 4977,77 лева, наред с декларирания от
самия жалбоподател и невнесен данък в размер на 3982,50 лева, ведно с
прилежащите лихви в размер на 2388,99 лева.
Поради наличие на
обстоятелство по чл.122, ал.1, т.7 ДОПК, при ревизията са определени и задължения
за задължителни осигурителни вноски, но в тази част ревизионният акт е отменен и
не е предмет на разглеждане в настоящото производство.
В хода на първоначалното
разглеждане на делото по искане на жалбоподателя са приети основно и
допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице след
запознаване с наличните по делото доказателства е изготвило парични потоци на
жалбоподателя за 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г. и в основното заключение е
установило липса на превишение на разходите над приходите за 2006 г., 2007 г. и
2008 г., а за 2009 г. е установило превишение в размер на 37 265,98 лева и
е изчислило дължим данък по чл.48 ЗДДФЛ за довнасяне в размер на 7617,06 лева.
В допълнителното
заключение, обаче, след компенсиране на превишението с установеното с влязъл в
сила ревизионен акт, издаден на съпругата на жалбоподателя, превишение на
приходите над разходите в размер на 40 912,19 лева, вещото лице е установило
липса на превишение на разходите над приходите при жалбоподателя за 2009 г., а
и от там – липса на задължения за данък по чл.48 ЗДДФЛ за тази година.
Съдът намира, че със
заключенията на вещото лице не се установяват нови факти, а е направен нов
прочит на вече установените в хода на предварителната проверка и на ревизията
факти и съобразно поставените задачи. В резултат на извършената проверка и на
математическите изчисления вещото лице е обосновало извод, че за всяка от
ревизираните години жалбоподателят има превишение на приходите над разходите.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно и
безпристрастно, кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства.
Отново в хода на
първоначалното разглеждане на делото по искане на жалбоподателя от ответника са
представени влезлият в сила ревизионен акт, издаден на съпругата на
жалбоподателя, решението на директора на ДОДОП Пловдив и съдебното решение, с
който ревизионен акт е установено превишение на приходите над разходите на
Величка Вълчева за 2009 г. в размер на 40 912,19 лева.
Други доказателства в
хода на съдебното производство, както при първоначалното, така и в настоящото
такова, не са ангажирани от жалбоподателя въпреки многократно даваната му
възможност. Съдът констатира също, че жалбоподателят
не представя конкретни писмени доказателства, нито прави конкретни
доказателствени искания в молба вх. № 19384 от 19.10.2018 г., с която иска
отмяна на дадения ход по съществото на делото. В тази връзка и като съобрази,
че делото е върнато за ново разглеждане, при което съгласно чл.226, ал.2 АПК се допускат само
писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната, както и
доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства след
първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд, съдът намира,
че не е налице основание за отмяна на хода по същество, а искането на
жалбоподателя цели единствено шиканиране на процеса.
По направено с
жалбата възражение за изтекла погасителна давност за задълженията за данък по
чл.35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и по чл.48 ЗДДФЛ за 2007 г., съдът намира същото
за частично основателно.
Съгласно чл.171, ал.2 ДОПК с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или
прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или
разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника. Тъй като задълженията
по чл.35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. са дължими през 2007 г. въз основа на подадена
декларация по чл.41 ЗОДФЛ (отм.) и в сроковете по чл.54, ал.1 ЗОДФЛ (отм.), давностният
срок по чл.171, ал.2 ДОПК е започнал да тече от 01.01.2008 г. и е изтекъл на
31.12.2017 г. Следователно към настоящия момент е изтекла абсолютната давност,
публичните задължения за 2006 г. са погасени по давност, съответно погасени по
давност са също и установените с оспорения ревизионен акт задължения за данък
по чл.35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. Не така, обаче, стои въпросът с установения
данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2007 г., доколкото давността по чл.171, ал.2 ДОПК по
отношение на това задължение изтича на 31.12.2018 г.
С оспорения
ревизионен акт са установени допълнителни задължения за данък по чл.48 ЗДДФЛ за
2007 г. в размер на 12 521,13 лева, както и деклариран и невнесен данък по
чл.48 ЗДДФЛ по ГДД по чл.50 ЗДДФЛ с вх. № 16214636 от 30.04.2008 г. в размер на
938,40 лева. В хода на административното обжалване, директорът на ДОДОП Пловдив
е отменил допълнително установените задължения и прилежащите лихви. Следователно
установените задължения за 2007 г., предмет на разглеждане в настоящото
производство, са единствено и само задълженията, декларирани от самия
жалбоподател и невнесени от него в законоустановения срок и лихвите. От
жалбоподателя не са представени доказателства, че тези задължения са неправилно
определени, респ. недължими, нито са направени други възражения в тази насока,
поради което съдът намира, че жалбата в тази част е неоснователна, а оспореният
ревизионен акт в частта на установените
задължения за данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 938,40 лева и лихви в
размер на 501,55 лева е правилен и законосъобразен.
Във връзка с установените задължения за 2008 г. и 2009 г. съдът намира обжалвания ревизионен акт за незаконосъобразен, тъй като не е било налице обстоятелство по чл.122, ал.1, т.7 ДОПК за извършване на ревизия по особения ред.
Следва да бъде
съобразено, на първо място, че в резултат на установено превишение на приходите
над разходите за 2007 г. в размер на 15 537,27 лв. в хода на административното
обжалване е изготвен нов паричен поток за 2008 г., при който е установен
недостиг на парични средства в размер на 3041,99 лева, който според съда не
отговаря на критериите по чл.123 ДОПК – стойността на имуществото на лицето
явно и съществено да превишава размера на декларираните приходи, доходи,
източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране,
получени от него, или направените разходи от лицето и от свързаните с него лица
по § 1, т.3, б.„а“ ДР ДОПК явно и съществено превишават размера на
декларираните парични средства. В този смисъл изчисленото превишение за сумата
под 4000 лева не отговаря на установените критерии да е явно и съществено. Следователно
направената съпоставка между приходи и разходи за 2008 г. не установява явно и
съществено превишение на разходите над декларираните приходи, което да представлява
основание за облагане по реда на чл.122 и сл. от ДОПК. В този смисъл и за 2008
г. не се установява наличие на доход с неустановен произход, подлежащ на
облагане по реда на ЗДДФЛ. Това е самостоятелно основание оспореният ревизионен
акт в частта за допълнително установен данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер
на 210,78 лева и лихви да бъде отменен.
За пълнота на
изложеното и с оглед правилното определяне на задълженията за 2009 г. е
необходимо да бъде съобразено, че представените по делото писмени доказателства
безспорно потвърждават извода на съдебния експерт за положителни крайни салда
както за 2008 г. и за 2009 г. Вещото лице е установило редица несъответствия
между наличните по делото доказателства и отразеното от органите по приходите
при формирането на паричните потоци за тези две години. Така например за 2008
г. вещото лице е констатирало, че в разходната част на таблицата към ревизионния
доклад е отразен следния разход: „Разход-банки-такса Пиреос 0,5 % - 4870,01 лв.“,
но при преглед на представените от банката извлечения (л.1049 и сл. от адм.
дело № 250/2016 г.) такъв разход не се констатира, този разход не е констатиран
и от органите по приходите в писмените констатации на ревизионния доклад, поради
което сумата 4870,01 лв. в разходната част на паричния поток за 2008 г. следва
да бъде коригирана.
На следващо място,
съдът констатира и неточност при сумирането на изтеглените от жалбоподателя суми
от банковите му сметки в „Уникредит Булбанк“ АД. Видно е от представените по
делото банкови извлечения, в конкретния случай по депозитна сметка в евро (л.656-658 от адм. дело № 250/16
г.) на 12.05.2008 г. е извършено теглене на сумата 11 871,70 лв. (левовата
равностойност на 6070 евро), отразена от ревизиращите в ревизионния доклад (л.124
от адм. дело № 250/16 г.), но не е взета предвид при формирането на паричния
поток. Следователно тази сума следва да намери отражение в приходната част на
паричния поток за 2008 г.
Въпреки че ревизиращите
са посочили, че ползват справката на НСИ за издръжка и разходи за живот, включително
за 2008 г. и 2009 г., то такава справка не се съдържа по делото, поради което
няма начин да бъде направена преценка за сумите, включени от органите по
приходите в графа “разходи за издръжка живот”. При това положение и доколкото
не е направено оспорване на заключението на вещото лице от страна на ответника,
съдът намира, че при определяне на разходите за издръжка живот следва да бъдат
съобразени данните, посочени от вещото лице.
С тези уточнения и
като се вземе предвид паричния поток, изготвен от вещото лице за 2008 г.,
неоспорен от страните по делото, в който е формирано положително крайно салдо –
превишение на приходите над разходите с 13 934,72 лева. Съответно тази
сума следва да бъде взета като начално салдо за 2009 г. Тук, на първо място, следва
да се съобрази, че през м.09.2009 г. Н.В. е сключил граждански брак, което има
значение при определяне на разходите за издръжка живот, което е единственото
възражение на жалбоподателя относно определяне на приходите и разходите му за
2009 г. Съответно, отчитайки тези факти, паричният поток за 2009 г. е с
отрицателно крайно салдо – установен недостиг на парични средства в размер на
37 265,98 лева.
Във връзка с приключила
ревизия на съпругата на жалбоподателя Величка Вълчева с издаване на ревизионен
акт № ********* от 15.11.2012 г., влязъл в сила, е прието, че за 2009 г. е
налице превишение на приходите над разходите с 40 912,19 лева. Следователно
няма пречка при констатиране на недостиг на паричните средства, с които
разполага жалбоподателят, те да бъдат компенсирани с паричните средства на
неговата съпруга. Съобразявайки това обстоятелството, вещото лице в
допълнителното заключение е изготвило нов паричен поток за 2009 г. в режим на
компенсация между съпрузите и е констатирало крайно салдо за 2009 г. 0 лева.
Изложеното обосновава
извод за незаконосъобразност на допълнително установените задължения за данък
по чл.48 ЗДДФЛ за 2008 г. и 2009 г.
Не така стои въпросът
с декларирания с годишните данъчни декларации по чл.50 ЗДДФЛ от 28.04.2008 г. и
от 26.04.2010 г. от самия жалбоподател и неплатен данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2008
г. в размер на 3424,50 лева и за 2009 г. в размер на 3982,50 лева.
От жалбоподателя не
са представени доказателства тези задължения да са неправилно определени, респ.
недължими, поради което съдът намира, че ревизионният акт в частта, в която са
установени задължения за данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 3635,28
лева и за данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 8960,27 лева, с прилежащи
лихви, следва да бъде изменен, като същите бъдат намалени за 2008 г. от 3635,28
лева на 3424,50 лева и за 2009 г. от 8960,27 лева на 3982,50 лева, ведно с
прилежащите лихви.
Предвид изхода на
делото на страните се дължат извършените разноски съобразно уважената и
отхвърлена част на оспорването. Искане за присъждане на разноски е направено
само от ответника, което искане следва да бъде уважено и жалбоподателят бъде
осъден да заплати на ответната дирекция сумата 1598,77 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции съобразно чл.8, ал.1, т.4 и чл.9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Затова и на основание чл.160, ал.1 и чл.161,
ал.1 ДОПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Н.Д.В., ЕГН
**********, действащ като едноличен търговец под фирма ЕТ „Роял 222 – Н.В.“,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, ревизионен акт № *********
от 12.12.2012 г., издаден от П.Х.К., главен инспектор по приходите в ТД Пловдив
на НАП, потвърден с решение № 941 от 11.12.2015 г. на директора на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП в частта на установените
задължения за данък по чл.35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 480,23 лева и
324,08 лева лихви.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Д.В.,
ЕГН **********, действащ като едноличен търговец под фирма ЕТ „Роял 222 – Н.В.“,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, срещу ревизионен акт №
********* от 12.12.2012 г., издаден от П.Х.К., главен инспектор по приходите в
ТД Пловдив на НАП, изменен с решение № 941 от 11.12.2015 г. на директора на
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП в
частта на установените задължения за данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на
938,40 лева и 501,55 лева лихви.
ИЗМЕНЯ по жалба на Н.Д.В.,
ЕГН **********, действащ като едноличен търговец под фирма ЕТ „Роял 222 – Н.В.“,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, ревизионен акт № *********
от 12.12.2012 г., издаден от П.Х.К., главен инспектор по приходите в ТД Пловдив
на НАП, потвърден и изменен с решение № 941 от 11.12.2015 г. на директора на
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП в
частта на установени задължения за данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на
3635,28 лева и лихви от 1394,67 лева и данък по чл.48 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер
на 8960,27 лева и лихви от 2388,99 лева, като НАМАЛЯВА дължимите суми за данък по чл.48 ЗДДФЛ, както следва: за
2008 г. от 3635,28 лева на 3424,50 лева и за 2009 г. от 8960,27 лева на 3982,50
лева, ведно с лихвите върху тях.
ОСЪЖДА Н.Д.В., ЕГН **********,
действащ като едноличен търговец под фирма ЕТ „Роял 222 – Н.В.“, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: ****, да заплати на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” Пловдив при ЦУ на НАП сумата от 1598,77 лева (хиляда петстотин деветдесет и осем лева и седемдесет и седем
стотинки),
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен
срок от съобщаването.
Административен
съдия: