№ 1063
гр. Варна, 14.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на четиринадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Търговско дело №
20223100900320 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото произнасяне е по повод искане, обективирано в искова молба
вх. № 12231/25.05.2022 г. от ЕВГ. СТ. М., ЕГН ********** и СТ. М. М., ЕГН
**********, двамата с местожителство в Г.В. 1, за освобождаването на всеки
от тях от заплащане на държавни такси и разноски по делото. За обосноваване
на искането са представени 2 бр. декларации по чл. 83, ал. 2 ГПК.
Видно от представената с уточняваща молба вх. № 13003/02.06.2022 г.,
декларация от 01.06.2022 г., ищцата М. декларира, че семейството й се състои
от нея и съпруга й – втория ищец, че притежава придобит по време на брака
лек автомобил и придобити по наследство лек автомобил и апартамент. Не
декларира трудово възнаграждение и доходи от свободни професии, наеми и
хонорари.
Видно от представената със същата уточняваща молба, декларация от
01.06.2022 г., ищецът М. декларира, че семейството му се състои от него и
съпругата му - ищцата, не притежава недвижими имоти, притежава придобит
по време на брака си лек автомобил и такъв придобит по наследство,
получава доходи от заплата 750.00 лв., бруто, не получава доходи от
свободни професии, наеми и хонорари.
От служебно събраните доказателства, се установяват следните
обстоятелства:
Ищцата е собственик на Поземлен имот, с площ от 9998.000 кв.м.,
находящ се в землище на с. Змеево, общ. Балчик и Поземлен имот, с площ от
12501.000 кв.ч., находящ се в с. Змеево, общ. Балчик. По отношение на двата
имота на 26.05.2021 г. е вписан сключен Договор за аренда с арендатор ЗК
„Змеево“, за срок от 10 години като до тогава е действал предходен договор
за аренда за срок от 8 години. Получаваните от ищцата доходи от арендни
плащания не са намерили отражение в депозираната от ищцата декларация.
Видно от получената служебна справка за движението по банковата сметка на
ищцата в „Банка ДСК“ АД е, че същата е получила доходи от арендното
правоотношение за 2019 г. – 2250 лв., за 2020 г. - 1125 лв. и за 2021 г. - 3150
лв. Всички посочени обстоятелства не са намерили отражение в подадената
от ищцата декларация.
1
Отражение в депозираната от ищцата декларация не е намерило и
обстоятелството, че същата е ангажирана по ТПО с работодател
„Булпетролиум“ АД и получава трудово възнаграждение.
По отношение на ищеца от служебно изисканите справки не се
установяват недекларирани или невярно декларирани обстоятелства.
Двамата ищци са в активна възраст, трудоспособни и трудово
ангажирани. Жилищните им нужди са задоволени и не се налагат разходи за
това. Не се налагат разходи и за медикаменти във връзка с влошено
здравословно състояние. Не са налице данни двамата ищци да издържат свои
непълнолетни низходящи. Не са налице данни вторият ищец да притежава
имущество. Първата ищца притежава недвижим имот. Отделно от посоченото
ищцата не е декларирала надлежно получаваните от нея доходи.
Целта на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК е да се даде възможност за
защита на лични и имуществени права на лица, материалното положение на
които не позволява да поемат изцяло или частично разходите на съдебното
производство. Преценката на материалното състояние на лицето се извършва
като се вземат предвид неговите доходи, доходите на членовете на
семейството му, имуществото, здравословното състояние, трудовата заетост,
възрастта, както и други обстоятелства, които са от значение за преценката
средствата, с които разполага лицето дали са достатъчни, за да заплати
таксите по делото (така О № 389/20.06.2013 г., ч.гр.д. № 3691/2013 г., ВКС, IV
ГО).
Постоянната практика на ВКС се придържа към разбирането, че съдът е
длъжен да направи цялостно изследване на предпоставките за освобождаване
от държавна такса, в резултат на което да се прецени доколко материалното
състояние на ищеца, съпоставено с дължимата държавна такса по делото му
позволява заплащането на същата. (така О № 366/27.09.2010 г., гр.д. №
333/2010 г., ВКС, II ГО и О № 47/21.01.2015 г., постановено по ч.гр.д. №
7154/2014 г. на ВКС, III г. о.).
Така установеното имуществено състояние на двамата ищци,
съпоставено с размера на дължимите държавни такси по делото – 1200.00 лв.,
за всеки, налага извода, че заплащането на пълния им размер и разноските по
делото, биха се явили непосилен разход за тях. Съдът намира, че
еднократното заплащане на по 1/2 част от дължимата от всеки ищец,
държавна такса – 600.00 лв., не би се явил такъв разход. Следва да бъде
посочено, че не е налице изискване дължимата такса да е възможно да бъде
заплатена с едномесечния доход на ищците.
С оглед гореизложеното съдът прави извода, че са налице основанията
по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на всеки от ищците от заплащане на
държавна такса до размера на 1/2 от нея – 600.00 лв., поради което и искането
следва да бъде уважено до този размер като за разликата и за разноските по
делото, следва да бъде отхвърлено.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА ЕВГ. СТ. М., ЕГН **********, с местожителство в
Г.В. 1, в качеството й на ищец по т.д. № 320/2022 г., по описа на ВОС, ТО, от
2
заплащането на ½ част от дължимата държавна такса по предявения от нея
иск, възлизаща на 1200.00 лв., а именно сумата 600.00 лв., на осн. чл. 83, ал. 2
ГПК.
ОСВОБОЖДАВА СТ. М. М., ЕГН **********, с местожителство в
Г.В. 1, в качеството му на ищец по т.д. № 320/2022 г., по описа на ВОС, ТО,
от заплащането на дължимата държавна такса по предявения от него иск,
възлизаща на 1200.00 лв., а именно 600.00 лв., на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЕВГ. СТ. М., ЕГН
********** за освобождаване до пълния размер на държавната такса,
дължима по предявения от нея иск, възлизаща на 600.00 лв. и от заплащането
на разноските по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на СТ. М. М., ЕГН **********,
за освобождаване до пълния размер на държавната такса, дължима по
предявения от него иск, възлизаща на 600.00 лв. и от заплащането на
разноските по делото.
Определението подлежи на обжалване пред ВАпС, с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му на ищците.
След влизане в сила на определението, делото да се докладва за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3