Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 617
гр. Пловдив, 04.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, V състав в открито съдебно заседание на четвърти април две
хиляди и осемнадесета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ИВАН БЕКЯРОВ
при участието на секретаря Бояна
Гълъбова, като разгледа докладваното от младши съдия Иван Бекяров въззивно
гражданско дело № 2809 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на М.С.И. срещу решение № 3525/13.10.2017 г., постановено
по гр.д. № 2370/2017 г. по описа на РС Пловдив, с което уважен предявеният от Етажна
собственост в жилищна сграда в гр. П., бул. „*** иск срещу жалбоподателката за осъждането
ѝ да заплати сумата от 351 лв., включваща по 84 лв. за 2014 г. и 2015 г.
за електрическа енергия за стълбището и асансьора, за почистване и управление
на етажната собственост, 49 лв. за периода 01.01.2016 г. до 30.04.2016 г.за
същите разходи, по 8,50 лв. месечно за разходи за управление и по 2 лв. месечно
за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от май 2016 г. до януари 2017 г.
включително, 40 лв. за ремонт на щрангове.
С
жалбата се атакува решението като неправилно. твърдения се излагат по извършени
от жалбоподателката необходими разноски. Моли се решението да се отмени и да
ѝ бъдат признати разходите чрез прихващане.
Въззиваемата
страна Етажна собственост в жилищна сграда в гр. П**, бул. „*** е подала в срок
отговор, с които взема становище по всички възражения и счита жалбата за
неоснователна, а първоинстанционното решение за правилно. Моли да се потвърди.
Претендира разноски за въззивното производство.
Окръжен
съд след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в предвидения от закона срок от лица, имащи право на жалба и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност
на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съгласно
чл. 269, изр. 2 от ГПК по правилността на решението съдът е ограничен от
посоченото в жалбата, доколкото не се засяга приложението на императивна
материалноправна разпоредба, чието съобразяване съдът е длъжен да прецени.
Съдът,
като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК
вр. чл. 269 ГПК, предвид релевираните в жалбата въззивни основания намира
следното от фактическа страна:
Установено
e, че на 19.04.2016 г. е
проведено общо събрание на собствениците на етажна собственост, намираща се в
гр. П., бул. ** № *. Взето е решение дължимата ежемесечна такса за
професионален домоуправител, касиер и почистване да е 5,50 лв. За консумирането
на електрическа енергия за стълбището от 1-ви до 9-и апартамент да се заплаща
по 0,10 лв. на обитател, а от 10-и до 24-и – по 3 лв. на обитател за
електрическа енергия за стълбището, за асансьора и такса за асансьора. Взето е
решение за фонд „Ремонт и техническа поддръжка“ да се заплаща по 2 лв. от всеки
апартамент. На същото общо събрание е избрано дружеството „Лу син експерс“
ЕООД, на което са възложени функциите на управител на етажната собственост. Разпитаният пред първата инстанция
свидетел И** (****) посочва, че е извършил ремонт на покривното пространство
над процесния апартамент, което му струвало 500 лв. труд и материали, а
фактурата за това е предал на съседката И***, живееща под техния. Споделя, че
за вход съпругата му ответница плаща 17,50 лв.
Разпитаните
пред въззивната инстанция свидетели Д. и Г., съседи на ответницата,
свидетелстват, че не им е известно да е правен ремонт на покривното
пространство над малките апартаменти (т.е. над апартамента на ответницата), но
такъв да е правен от друг съсед на име С. Г. и на друга част от покрива на
блока. Свидетелката Г. споделя, че ответницата ѝ е съобщила, че ще прави
ремонт на покрива, по тя не го е възприела лично. В разговор по между си
свидетелката посъветвала ответницата да не се заема с ремонт, тъй като в
тяхната етажна собственост много трудно се събират пари за такива мероприятия.
Не си спомня да е получавала документи от ответницата И..
Настоящата
съдебна инстанция споделя фактическите изводи на първоинстанционния съд, поради
което на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите му.
Въз
основа на установената фактическа обстановка правилно районният съд е стигнал
до извод за частично уважаване на предявения иск.
Предявени
са обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 50 и чл. 51
във връзка с чл. 48 от ЗУЕС за заплащане на суми, представляващи вноски за фонд
„Ремонт и обновяване“ и суми определени от общото събрание за вноските за
режийни разходи и управление и поддържане на общите части.
Основателността
на исковете се обуславя от наличието на решение на общото събрание на
собствениците, с което да се определя размерът и предназначението на определената
вноска. В този смисъл повелява Закона за управление на етажната собственост в
чл. 48, ал. 1 за разходите за ремонт и чл. 48, ал. 8 за разходите за поддържане
на общите части. В този смисъл фактическият състав на правото да се претендират
вноски включва взето решение на общото събрание.
По
делото е установено, че на 19.04.2016 г. е проведено общо събрание на
собствениците в етажната собственост, намираща се в гр. П., бул. ***.
Представеният заверен протокол от него установява, че е взето решение дължимата
ежемесечна такса за професионален домоуправител, касиер и почистване да е 5,50
лв., за консумирането на електрическа енергия за стълбището от 1-ви до 9-и
апартамент да се заплаща по 0,10 лв. на обитател, а от 10-и до 24-и – по 3 лв.
на обитател за електрическа енергия за стълбището, за асансьора и такса за
асансьора, а за фонд „Ремонт и техническа поддръжка“ да се заплаща по 2 лв. от
всеки апартамент. Следователно искът за присъждане на сумата от 10,50 лв. за
всеки месец от 01.06.2016 г. до 01.02.2017 г. съдът намира за доказан и
основателен. Доказателствата по делото категорично установиха осъществяване на
юридическия факт на възникване и настъпване на изискуемостта на вземането.
Вземането
за календарната 2014 г., 2015 г. и от началото на 01.01.2016 г. до 01.05.2016
г. за режийните разходи на етажната собственост съдът също приема за възникнало
валидно и станало изискуемо. Достатъчно за установяването му съдът намира
показанията на свидетеля И., който в показанията си пред първата инстанция без
съмнение посочи, че съпругата му, т.е. ответницата има задължение да заплаща
месечно по 17,50 лв. към етажната собственост, сравнявайки ги със задълженията
на други съсобственици от 22 лв. месечно. В този смисъл съдът намира, че за
посочените периоди, се установява чрез косвени доказателства показанията на И.,
чиято доказателствена стойност е достатъчна, тъй като сочи обстоятелства
неизгодни за съпругата си, възникването на задължението за заплащане на
вноските за режийните разходи. Техният размер от 84 лв. за календарната 2014 г.
и 2015 г. съдът намира за основателен, доколкото сочената от свидетеля И.
вноска от 17,50 лв. месечно взета на годишна основа в пъти надвишава
претендираните суми. Със същите аргументи следва да се уважи и искът за
заплащане на 49 лв. за периода на 01.01.2016 г. до 01.05.2016 г.
Доказателства
установяващи пораждането на задължение за внасяне на суми за ремонт или за
възстановяване към етажната собственост на извършени разходи по ремонт, приети
по предвидения ред в ЗУЕС, т.е. чрез решение на общото събрание на
собствениците по реда на чл. 48 от закона, не се представиха. В този смисъл
съдът споделя изводите на първата инстанция, че неустановени по основание, т.е.
при недоказването на юридическия факт на възникване, остават исканията да бъдат
признати сумите от 17 лв. за ремонт на асансьора и 41,82 лв. за ремонт на
покрива. При спазване на правилата за доказателствената тежест ищецът следва да
понесе последиците от неустановяване на фактите, от които черпи права. В този
случай да не успее да докаже основанието на тези суми, а оттам и уважаването
им. По същия начин следва да се процедира и относно сумата в размер на 40 лв.,
представляваща припадаща се сума за неотложен ремонт за смяна на щрангове за
чиста вода по взето решение на Общото събрание на етажната собственост от
27.04.2016 г. В тази насока районният съд е приел, че вземането е установено,
тъй като възникването му се извлича от представения констативен протокол за
установяване на нарушение от 17.06.2016 г. Действително в него това вземане,
съответно задължение на ответницата присъства, но въззивният съд счита, че доказателствената
му стойност не е такава установяваща съществуването му. Въпросният констативен
протокол е съставен въз основа на чл. 57 от ЗУЕС и касае ред за осъществяване
на административно-наказателна отговорност. Той може да служи за установяване
на неизпълнение на задължения от страна на собственик в етажната собственост,
но не може да служи за установяване на пораждането на право. Още повече, че в
частта за съществуването на вземането на ответницата това е частен документ,
който не обвързва съда със задължителна за него сила, едностранен е (не носи
подписа на друга страна) и се преценява с оглед на всички доказателства по делото,
включително и предвид заинтересоваността на подписалите го лица, доколкото са
част от етажната собственост, настоящ ищец. Затова разрешението на
първоинстанционния съд за уважаване на претенцията в този размер от 40 лв.,
представляващи сума за извършен неотложен ремонт за смяна на щрангове, е
неправилно и следва да се отмени. Вместо него исковата претенция за същия
размер и основание следва да се отхвърли.
По
възражението за прихващане, уточнено и конкретизирано пред въззивната
инстанция, съдът намира, че същото е неоснователно и не може да се признае.
Твърденията на ответницата са свързани с извършен от нея ремонт на покривното
пространство при условия на неотложност. Предвиденият ред за възстановяване на
извършени от собственик в етажна собственост неотложни разноски не е абсолютна
предпоставка за уважаване на разноските. Принципът на неоснователно обогатява
допуска същият собственик да има възможност да установи извършването на такива
разходи при такива условия и да ги прихване по чл. 103 от ЗЗД със задължението
си към етажната собственост. За уважаване на такова искане следва да се
съблюдават следните кумулативни предпоставки: възникнала необходимост от
извършване на ремонт, в случая компрометиране на покривното пространство над
апартамента на ответницата, водещо до теч в жилището ѝ и понасянето на
негативни последици от това, извършването на ремонт в определени граници, при
определен начин и цена, заплащането на стойността на ремонта от един от
съсобствениците.
Събраните
пред настоящата инстанция доказателства не установяват нито една от
предпоставките от възникване на вземане на ответницата свързано с поддържане на
част от общата вещ и нейната реконструкция. Разпитаните свидетели Д. и Г. не
споделят да са възприели действителното извършване на твърдения ремонт от нейна
страна. Не установяват и косвени факти, които да наведат към потвърждение на
твърденията на ответницата. Всъщност единствените данни за хипотетичен ремонт
могат да бъдат открити в показанията на Г., която споделя, че в разговор
въззивницата И. ѝ е споменала за осъществен ремонт. Преки доказателства
за него не се събраха. В тази връзка съдът дава вяра и преимущество на
показанията на обсъжданите свидетели пред тези на свидетеля И., доколкото
последните противоречат и на твърденията изнесени от страната по делото за това
кога е бил ремонтът, кой го е извършил, как е извършен и на каква стойност.
При
тези данни и доколкото ищецът установиха при условията на пълно и главно
доказване да са възникнали вземанията му към ответницата за заплащане на
режийни разходи за календарната 2014 г., 2015 г. за периода от 01.01.2016 г. до
01.02.2017 г., а последната не доказа тяхното изплащане, то настоящият съдебен
състав намира исковете за основателни в тази им част, поради което същите
следва да бъдат уважени, както и неоснователни за сумата от 41,82 лв. за ремонт
на покрив и сумата от 17 лв. за ремонт на асансьор, поради което следва да
бъдат отхвърлени в тази. В този смисъл първоинстанционния акт се явява правилен
и законосъобразен, и като такъв следва да бъде потвърден в посочената част. Доколкото
обаче се стигна до извод за неоснователност за сумата от 40 лв., представляваща
припадаща се сума за неотложен ремонт за смяна на щрангове, то решението за нея
следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което се отхвърли
предявената претенция.
Предвид изхода от спора
на въззиваемата страна Етажна собственост в жилищна сграда в гр. П., бул. „*** се
дължат от жалбоподателката М.И. на основание чл. 78 ал. 3 вр. чл. 273 от ГПК направените
пред въззивната инстанция разноски. Съгласно т. 1 от ТР № 6/2012 от 6.11.2013
г. по т.д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато са действително заплатени. Представен е договор за правна
защита и съдействие, в който е уговорен адвокатски хонорар пред въззивната
инстанция и за изготвянето на отговор в размер на 300 лв. Съгласно договора той
е изплатен в брой при подписването му, следователно договора представлява
разписка за изплащането му. Затова искането е основателно и разноските следва
да се присъдят. Съобразно с частичното уважаване на въззивната жалба на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени по съразмерност 266 лв.
С оглед на правилата,
установени от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване, тъй като е с цена на иска под 5000 лв. а именно 410,32 лв.
По тези съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 3525/13.10.2017 г., постановено по гр.д. № 2370/2017 г. по
описа на Районен съд Пловдив в частта, с която М.С.И. с ЕГН ********** е
осъдена да заплати на Етажна собственост в жилищна сграда, намираща се в гр. П.,
бул. „**** сумата от 40 лв.,
представляваща разходи за ремонт на щрангове, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Етажна собственост в жилищна сграда, намираща се в гр. П.,
бул. „**** срещу М.С.И. с ЕГН ********** иск за заплащане на сумата от 40 лв.,
представляваща разходи за ремонт на щрангове за чиста вода по взето решение на
Общото събрание на етажната собственост от 27.04.2016 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА М.С.И. с ЕГН ********** да заплати на Етажна собственост в жилищна
сграда, намираща се в гр. П., бул. „*** сумата от 266 (двеста шестдесет и шест)
лева – адвокатско възнаграждение за въззивното производство по съразмерност.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: