Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, 15.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, 9-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна
Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 10141 по
описа на ВРС за 2019-та година, 9-ти с-в, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от
„В. и к. - В.”
ООД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК
за признаване за установено в отношенията между страните, че Н.Д.К., ЕГН**********,
дължи на дружеството сумите:
-
356.10лв.
– главница, представляваща сбор от неплатени
задължения за потребена вода и съпътстващи услуги за период
на потребление 04.04.2016г. –
06.03.2018г. и период
на фактуриране от 05.05.2016г. – 08.03.2018г., за обект в ***, с абонатен №***, които сумо не са
по редовен отчет, а съставляват начислена цена по методика, определена
по ОУ и по чл.39, ал.5 от Наредба №4/14.09.2004г. на МРРБ, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението – 07.03.2019г. до окончателното й изплащане;
- 66.19лв. – сбор
от лихвите за забава върху
всяко от просрочените задължения по главницата от
356.10лв., за периода 05.06.2016г.
– 28.02.2019г.,
за
които е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №3679/2019г. на
ВРС
Ищецът твърди, че подал заявление по чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. След връчването на заповедта по правилата на ГПК, на ищеца били дадени указания за предявяване на настоящите искове.
Ищецът
твърди още, че в изпълнение на задълженията си по договор
за снабдяване с вода и ВиК услуги (в случая произтичащ от право на
собственост на ответника върху процесния обект) доставил до обекта на
ответника вода и съпътстващи услуги на стойност, посочена
в процесните фактури, срещу
което последният следвало да му
заплати цената за доставката (в случая цените не
са по редовен
отчет, а съставляват корекция по методиката
по ОУ и по чл.39, ал.5 от Наредба №4/14.09.2004г. на МРРБ). Досега потребителят не
изпълнил задълженията си и изпаднал и в забава. Поради това дължи цена за потребените услуги и лихва за забава, за
исковите периоди.
В о.с.з. поддържа
исковете си при така заявените твърдения.
По същество моли за уважаване
на исковете и присъждане на разноски.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът НЕ депозира писмен отговор.
В първо о.с.з. чрез
особен представител оспорва изцяло исковете. Оспорва правоотношението между
страните относно исковия обект, тъй като сочи да не е потребител на вода за
този обект. Оспорва още приложимостта и предпоставките на процедурата по ОУ и Наредба
№4/14.09.2004г., на които се позовава ищецът.
Твърди и че част от предявените вземания избщо не са
начислени по същата процедура. Твръди и неясен начин
на формиране на вземанията на ищеца.
По същество моли за отхвърляне на исковете.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните,
съдът приема за установено следното
от фактическа страна:
Видно от
приложеното частно
гражданско дело на ВРС, по същото дело на осн. чл.410 от ГПК е издадена в полза
на ищеца срещу ответника заповед за изпълнение за процесните суми.
Представени са ОУ
на ищцовото дружество, приложими към отношенията с потребители на ВиК услуги,
както и преписи от печатни издания за масово осведомяване, в които общите
условия са публикувани.
Представени са и
решения на Д/КЕВР за определяне цената на питейната вода за битови и за
стопански нужди, през процесния период.
Между страните няма
спор за това, че през процесния период процесният обект е бил присъединен към
водоснабдителната и канализационната мрежи на ответното дужество
за ползване на такива по вид услуги.
Представена е изходяща от ищеца „справка за недобора“ за задълженията
за процесния присъединен жилищен обект. В нея за потребител е вписано едно лице
и то е ответникът по делото.
В приетата на
л.78-80 от делото справка от АВп е отразено придобиването от отв. Н.Д.К. на правото на собственост върху процесния
жилищен обект – по дарение от двама дарители през 2001. След това върху този
имот са вписани няколко възбрани за задължения именно на Н.К.. Не са налице
отписвания на собствеността.
Приобщени на л.82-83 от делото са карнетни листи, които включват данни
за обекта на потребление, адреса на същия, титуляря по партидата на същия и
данни за количеството измерена вода от водомера. За „потребител“ в карнетите е записан ответникът по делото. Видно от документите в
графата за отчетеното за момента количество вода, има конкретни показания за
м.04, м.05, м.06. и м.07 на 2016г. с консумация под 5 куб.м. (от 2 до 4
куб.м.), а срещу един от тях има дори и подпис на потребителя. Едва от
м.08.2016г. нататък са вписани служебно по 10 или съответно по 5 куб.м. на
месец.
На л.81 от делото е прието „уведомително писмо“. В него няма ясна дата (има поне четири
ръкописни, доколкото съдът може да разчете); има множество записвания на ръка,
които са върху печатен текст и са абсолютно нечетливи, още повече че са и с
различни съдържания; няма подписи на абоната; няма също ясно съдържание; няма
подписи на свидетели, надлежно посочени.
От заключението по приетата ССчЕ, което съдът цени като
обективно и обосновано се изяснява, че отразените
в счетоводството на ищеца главни задължения по партида с абонатен №*** за ползвани ВиК услуги за исковия периода възлизат на 356.10лв., а лихвата за забава върху тях е в размер 66.33лв. за заявения период на
иска. Задълженията обаче за периода м.04-м.07. на 2016г. изрично са в резултат
на редовно отчетена консумация, а за следващия период са вече служебно
начислявани (първоначално по 10 куб.м., а след това за 5 куб.м.). Направени са
разбивки на задълженията по месеци. Експертизата е базирана на счетоводни данни
при ищеца и на карнетните листи. Във всички ползвани от вещото лице справки и
данни от дружеството, за титуляр по партидата на обекта е вписан ответника по
делото.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предпоставките на предявените искове по чл.422 ГПК предполагат да се
докаже пълно и главно от ищеца: наличието
на твърдяната облигационна връзка с ответника, по която
е доставил твърдяното количество вода и ВиК услуги на посочената
стойност, размера на исковете и изпадането
в забава на ответника; а конкретно
в случая следва да докаже още надлежната
и законна процедура за преизчисляване сметката на ответника,
на която ищецът се позовава,
с всичките й
нормативно предвидени предпоставки, общо
до търсената стойност.
В тежест на
ответника в настоящия процес е да докаже твърдяните от него положителни факти,
на които базира възраженията си.
По потребителското
качество: Съгласно чл.2 ОУ на ВИК
потребители на ВиК услуги са лицата – собственици и/или ползватели (на правно
основание) на съответен присъединен обект. По идентичен начин е регламентиран
въпросът и в чл.3 от Наредба №4/14.09.2004г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи (НУРПППВКС). Тези нормативи дефинират като „потребители” собствениците и лицата с
учредено вещно или договорно право на ползване върху имота.
В настоящия случай,
видно от приетата справка от АВп, точно ответникът е с отбелязано придобиване
на правото на собственост върху спорния жилищен обект, като последващи отвписвания на собствеността по партидата няма. Тези данни
от АВп, макар вторични и регистърни, са базирани на
първичните актове за собственост, които са и вписани в тях, поради което са
достатъчни чрез тях да се изясни притежанието на вещните права върху снабдения
обект. И след като те не противоречат, а напълно съответстват и на данните от
счетоводните справки и вписвания при ищеца, както и на представените карнетни
листи, то за съда няма съмнение, че точно между страните по делото е налице
соченото облигационно правоотношение по ползване на ВиК услуги в исковия имот,
което е възникнало по силата на закона вследствие от собствеността на ответника
върху имота.
По процедурата за
преизчисление: Съобразно чл.20 и
чл.30, ал.1 ОУ ВиК и чл.30 от Наредба №4/14.09.2004г., количеството доставена и потребена вода се отчита и
измерва чрез монтираните водомери на индивидуалните водопроводни отклонения.
Тоест подлежащата на заплащане вода и услуги се съизмеряват
с количеството вода, отчетено от съответния индивидуален водомер.
Като алтернатива на
редовния отчет в Наредба №4/14.09.2004г. на МРРБ са предвидени процедури за преизчисление на
консумацията, ако редовен отчет е може да бъде осъществен. В конкретния случай
ищецът се позовава изрично на възможността по по
чл.39, ал.5 от Наредба
№4/14.09.2004г. на МРРБ. Съобразно тази правна норма, която съответства и на
чл.25, ал.8 от приложимите ОУ, при липсата на място на монтиран в обекта на
потребителя водомер на отклоненията от мрежата до обекта,месечното количество изразходвана,отведена и
пречистена вода да се начислява както следва: по 6 куб. м при топлофицирано
жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател;
по 0,1 куб. м за всеки куб. м застроен обем сграда за сезонно ползване (вила,
бунгало и др.), жилища и офиси, в които няма постоянен обитател; по 0,5 куб. м
за всеки куб. м застроен обем на сграда - за сгради в строеж. От което следва, че
абсолютна предпоставка за приложение на този ред на преизчисление е доказване
пред съда, че в обекта е било констатирана по надлежен начин липсата на
индивидуален водомер, като в допълнение следва да се докаже и съответния брой
на обитателите в жилището.
В настоящия случай
на първо място следва да се отбележи, че от приетия карнетен лист (л.83) е видно,
че за м.04, м.05, м.06. и м.07 на
2016г. са вписани конкретни
показания за м.04, м.05, м.06. и м.07 на 2016г. с консумация под 5 куб.м. (от 2
до 4 куб.м.), а срещу един от тях има дори и подпис на потребителя, а едва от
м.08.2016г. нататък са вписани служебно по 10 или съответно по 5 куб.м. на
месец. Аналогични са и данните от ССчЕ, че за периода м.04-м.07. на 2016г.
изрично са в резултат на редовно отчетена консумация, а за следващия период са
вече служебно начислявани. Само дотук за този период правомощие за
преизчисление по Наредба
№4/14.09.2004г. на МРРБ е изключено.
От горното следва,
че поне до м.07 или м.08 на 2016г. в имота се е водил редовен отчет чрез
снемане на показания от очевидно наличния там водомер. По делото обаче не се
ангажираха абсолютно никакви доказателства, че след това водомерът е бил
демонтиран, тоест е липсвал в самия имот, за да може ищецът да се ползва от
реда по чл.39, ал.5 от
Наредба №4/14.09.2004г. на МРРБ.
Липсват надлежни доказателства дори и само за факта на констатираната от
служителите на ответника липса на СТИ на място. По аргумент от чл.35, ал.5 и
ал.6 от същата Наредба обстоятелствата на място, даващи основание за
преизчисление, следва да се удостоверяват с протокол със съответни изисквания
към него. Нищо такова не е налице по делото. Всъщност по този въпрос е
представен само документа на л.81 от делото. Въпросното „уведомително писмо“ оабче няма ясна и точна дата (има поне четири
ръкописни, доколкото съдът може да разчете); има множество записвания на ръка,
които са върху печатен текст и са абсолютно нечетливи, още повече че са и с
различни съдържания; няма подписи на абоната; няма също ясно съдържание; няма
подписи на свидетели, надлежно посочени. С оглед на това си съдържание приетото
„уведомително писмо“ е без доказателствена стойност и е негодно да докаже
изискуемата предпоставка. То не е подкрепено и от никакви други доказателства,
които в съвкупност (евентуално) да биха могли да докажат нещо различно. Ето
защо в обобщение съдът счита за недоказанана
обсъжданата предпоставка за приложението на чл.39,
ал.5 от Наредба
№4/14.09.2004г., което резултира и в недоказаност на предявения иск и в тази част.
Съвсем отделен е
въпросът, че по делото не се доказа изобщо защо част от вземанията са с
начислени по 10 куб.м. вода (за двама обитатели), тоест броя на обитателите на
имота за тези периоди, а не по 5 куб.м. (което евентуално може да се счита за
минималната кота на начисление на месец при липса на
данни за по-голям брой обитатели и така за по-висока стойност), което също резултира в недоказаност на предявения иск и в тази част.
За пълнота следва
да се посочи, че други евентуални методики по същата Наредба не са заявени от
ищеца и поради това с оглед диспозитивното начало в гражданския процес не
следва да се обсъждат от настоящия състав.
В заключение
главният и акцесорният искове следва да се отхвърлят.
По разноските: Тъй като ответникът е с особен представител разноски не
следва да му се присъждат, въпреки резултата от делото.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
исковете на „В.
и к. - В.” ООД, ЕИК***, за признаване за
установено в отношенията между страните, че Н.Д.К.,
ЕГН**********, дължи на
дружеството сумиата в
размер на 356.10лв.
– главница, представляваща сбор от неплатени
задължения за потребена вода и съпътстващи услуги за период
на потребление 04.04.2016г. –
06.03.2018г. и период
на фактуриране от 05.05.2016г. – 08.03.2018г., за обект в ***, с абонатен №***, които сумо не са
по редовен отчет, а съставляват начислена цена по методика, определена
по ОУ и по чл.39, ал.5 от Наредба №4/14.09.2004г. на МРРБ, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението – 07.03.2019г. до окончателното й изплащане, както и
сумата в размер на 66.19лв.
– сбор
от лихвите за забава върху
всяко от просрочените задължения по главницата от
356.10лв., за периода 05.06.2016г.
– 28.02.2019г., за
които суми
е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №3679/2019г. на ВРС., на осн. чл.422 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………