Р Е Ш Е Н И Е
№ 488
гр. Пловдив, 16.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
публично съдебно заседание на шести декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
БЕКЯРОВ
при участието секретаря Анелия
Деведжиева като разгледа докладваното от съдията АНД № 4641/2019 г. по описа на
Районен съд Пловдив, XI н.с. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно
постановление (НП) № 36-0000298 от 03.07.2019 г. на и.д. Началник в Областен
отдел „Автомобилна администрация“ (нататък ОО „АА“) гр. Пловдив, с което на „Хеброс
бус“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Македония“
№ 1, Автогара „Родопи“ ет. 2 на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 1 от Закона за
автомобилните превози (нататък ЗАвП) му е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 7б, ал. 1, изр. 1 от ЗАвП.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност
и необоснованост на НП, свързани с допускането на съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на правата на нарушителя, тъй
като в акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ се съдържа
неясно описание в какво точно се е състояло нарушението му, от друга страна
обективно не е било възможно извършване на нарушение, тъй като в посоченото
време не е бил извършван превоз и не е имало курс по линията, както и ***ът да
е отговарял на изискванията на закона. Оспорва се компетентността на
актосъставителя. Моли се да бъде отменено. В съдебно заседание се поддържат
доводите от жалбата.
Въззиваемата страна е взела подробно
писмено становище, с което счита, че жалбата е неоснователна, а обжалваното НП
законосъобразно. В съдебно заседание не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество
се явява основателна, поради следните съображения:
От
фактическа страна съдът установи следното:
Дружеството жалбоподател „Хеброс бус“
АД притежава лиценз за международен автомобилен превоз на пътници срещу
заплащане на ЕО № 0520. Към дружеството като *** работил и Г. Г. П. като ***.
На 13.05.2019 г. служителите на
въззиваемата страна С.М. и Г.К., в качеството им на *** към ОО „АА“, извършили
проверка по редовна автобусна линия гр. Пловдив – с. Руен по утвърдената
областна транспортна схема и валидна до 16.01.2020 г. съгласно сключения с
Община Куклен договор № 48 от 16.01.2015 г. За времето от 06:30 ч. до 8 ч.
осъществили крайпътен контрол на входа на с. Руен на посочената автобусна
линия, изпълнявана от „Хеброс бус“ АД. В 6:45 ч. по главния път от гр. Куклен
на около 500 м преди с. Руен спрели автобус с рег. № ***, собственост на
дружеството жалбоподател. Автомобилът бил управляван от Г. Г. П., който
изпълнявал маршрутно разписание № 060102. В автобуса не се намирали пътници.
Поискали документи от ***, но той не представил никакви, включително и карта за
квалификация. За констатираното бил съставен протокол. Съставен бил и доклад
рег. № 50-00-352/2/13.05.2019 г. на ***, в който описали констатираното.
С покана рег. № 50-00-352/6/21.05.2019 г.
били изискани от дружеството жалбоподател пътен лист за извършвания превоз на
пътници и карта за квалификация № Р088200/04.02.2014 г. на *** Г. П..
Въз основа на установеното и след
проверка на документите Д.Я. – *** в ОО „АА“, съставил АУАН № 260258 от 05.06.2019
г. за нарушение на чл. 7б, ал. 1, изр. 1 от ЗАвП. В тридневен срок е постъпило
писмо възражението от дружеството жалбоподател, към което е представено
удостоверение за професионална компетентност за извършване на превоз на пътници
№ 2-013671/06.06.2019 г. и заповеди, с които се нареждало *** да поддържат
личните си документи в изрядност и да спазват ЗАвП.
С оглед установяването на нарушението с
АУАН, административнонаказващия орган е издал и обжалваното НП, с което на
дружеството жалбоподател е била наложена на имуществен санкция в размер на 3000
лв. за нарушение на чл. 7б, ал. 1, изр. 1 от ЗАвП.
Описаната и възприета фактическа
обстановка се установява от показанията на свидетелите Д.Я. – актосъставител, и
С.М., както и от писмените доказателства по делото – АУАН, писмено възражение
рег. № 52-00-23-2864/07.06.2019 г., удостоверение за професионална
компетентност за извършване на превоз на пътници № 2-013671/06.06.2019 г.,
заповеди № 01/03.01.2017 г. и № 374/07.11.2013 г. на „Хеброс бус“ ООД,
разпечатка от информационна система на ИА „АА“, покана рег. №
50-00-352/6/21.05.2019 г., доклад рег. № 50-00-352/2/13.05.2019 г., маршрутно
разписание № 0060102 на автобуса линия Пловдив - Руен, заповед № РД-08-249/15.05.2015
г. на МТИТС, заповед за командировка № 1906/22.05.2018 г.
Разпитан в съдебно заседания свидетеля Я.
потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. Споделя, че
съставил акта след като се запознал с документацията. Същевременно съдът
разпита и С.М., който лично е извършил проверката и съставил приложения по
делото доклад. Той потвърди съдържанието му и фактите, че е бил на проверка
пред с. Руен и с колегата му спрели автобус на жалбоподателя, констатирали, че ***
не може да представи документи и че в автобуса нямало пътници. Показанията на свидетелите
съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие едни
с други и с приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра.
Относно
приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело доказателства намери, че
съставеният АУАН и обжалваното НП не отговарят на формалните изисквания на ЗАНН
за съдържание.
Съдът констатира, че е допуснато
съществено процесуално нарушение по чл. 42, т. 4 и по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН,
като в нарушение на изискванията към задължителните реквизити на АУАН и НП
липсва надлежно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено.
Вмененото на дружеството жалбоподател
деяние е било описано от фактическа страна в АУАН като допускане извършването
на обществен на пътници от ***, който не отговарял на изискванията за карта за
квалификация на ***. По същността си правните норми си служат с общи и
абстрактни понятия, за да могат да имат повтарящо се действие неограничен брой
пъти и адресати, когато се осъществят фактите, предвидени в хипотезата им.
Задължение на актосъставителя и на административнонаказващия орган е да
запълнят тези общи понятия с твърдения за конкретни факти от обективната
действителност, индивидуализирани по време, място и начин на извършване. В
конкретния случай настоящият състав приема, че това изискване не е изпълнено
при описанието на процесното деяние. Това е така, защото посочването в
обстоятелствената част на НП и АУАН, че *** П. „не отговаря на изискването за
карта за квалификация на ***“ не представлява твърдение за конкретен факт, а
правна квалификация и повтаря диспозицията на чл. 96г, ал. 1 от ЗАвП. Това е
правен извод, който следва да бъде направен въз основа на съобразяването на
определени факти от обективната действителност. Релевантният факт, който
подлежи на установяване в процеса, е дали *** има издадена карта за квалификация
на ***. Едва след изясняването на това обстоятелство може да се направи
преценка и за това дали от правна страна този *** е отговарял на изискването за
карта за квалификация на ***. Този факт обаче - липсата на издадена карта за
квалификация, не е намерил място при описанието на нарушението нито в АУАН,
нито в НП. Вместо това наказаното дружество е поставено в положението да се
брани директно срещу един правен извод. Този незаконосъобразен подход на
наказващия орган съществено е нарушил и ограничил правото на защита на
дружеството жалбоподател, тъй като, за да се брани срещу това неясно обвинение,
той може единствено да предполага какви факти трябва да оборва, за да докаже
насрещното си твърдение.
Съгласно разпоредбата на чл. 7б, ал. 7
от ЗАвП изискването за квалификация на *** е изпълнено, когато *** притежава
познания, придобити чрез посещения в курсове за обучение, и е положил успешно
изпит. Следователно напълно неясно остава дали се твърди, че *** не е посещавал
курсовете за обучение по чл. 7б, ал. 7 от ЗАвП или че не е положил успешно
следващия се изпит, или пък че не е имал издадена карта за квалификация на ***.
Това са все твърдения за различни факти и кой от тях е поставен в основата на
административното обвинение, е трябвало да бъде доведено до знанието на
жалбоподателя още при съставянето на АУАН. Последният представлява актът, който
трябва да очертае предмета на доказване в хода на целия
административнонаказателен процес. Като не са били предявени твърдения за конкретни
факти, а директно правни изводи, освен че е било нарушено правото на защита на
наказаното лице, това изначално е внесло и неяснота в предмета на доказване по
делото. Недопустимо е за пръв път с НП или с въззивното съдебно решение на
жалбоподателя да се предявяват нови факти относно съставомерни обстоятелства,
по които обаче досега той не се е защитавал. При съставянето на АУАН
актосъставителят се е задоволил просто да препише част от законовата разпоредба.
От своя страна административнонаказващият орган напълно безкритично е пренесъл
този порок в съдържанието на НП, поради което последното е било опорочено до
степен на своята незаконосъобразност. При прегледа на съдебната практика също
се установява, че в случаите, когато за такъв вид нарушения наказателното
постановление е било намерено за законосъобразно, то в обстоятелствената му
част се е съдържало и твърдение, че *** е нямал издадена карта за квалификация
на *** или че същата е била с изтекъл срок на валидност към датата на
проверката.
Допуснатото съществено нарушение съдът
намира, че е опорочило производството и е ограничило правата на жалбоподателя,
поради което влече незаконосъобразност на обжалваното НП, а оттам и неговата
отмяна.
Материалната компетентност на
административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представената
заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на МТИТС.
При съставянето на АУАН не е ограничено
правото на жалбоподателя по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на
акта да направи и писмени възражения по него. Още към момента на връчване на
АУАН жалбоподателят е имал възможност да направи своите възражения, възползвал
се е от това си право, а допълнително е и депозирал писмено становище.
Към момента на установяване на
нарушението с АУАН правонарушителят е бил известен и актът е съставен в
присъствие на негов представител, с което е съобразено правилото на чл. 40 от ЗАНН. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
От
правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена
съвкупност съдът намира, че не се установява и осъществяването на вмененото на
дружеството нарушение.
Съставителят на акта, така и
наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение
на чл. 7б, ал. 1, изр. 1 от ЗАвП. Посочената норма гласи, че лицензираните
превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват
превози на пътници и товари с превозни средства, за управлението на които се
изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и
подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с ***, които отговарят
на изискването за квалификация на ***. Същността на правилото за поведение
регламентирано с тази разпоредба следва да се разбира и посредством прочита на
санкционната норма на чл. 96г, ал. 1 от ЗАвП. Тя повелява налагането на санкция
на този, който назначи на работа или допусне ***, който не отговаря на някое от
изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници или товари. Следователно изисква се
осъщественото поведение от страна на наказаното дружеството да включва
допускането на *** без да отговаря на законовите изисквания да управлява МПС за
превоз на пътници. Следователно правилото за поведение на чл. 7б, ал. 1 от ЗАвП
следва да се разбира като допускане на управлението на МПС, което е за превоз
на пътници, и чрез това управление да се осъществява ефективно такъв превоз. В
този смисъл именно съдът смята, че не се установява от обективна страна
дружеството да е извършило вмененото нарушение. Установява се от показанията на
свидетеля М. и от представеното маршрутно разписание, че към момента на
проверката в 6:45 ч. не се е осъществявал превоз на пътници. Съгласно
представеното разписание в този час не се е осъществявала редовната линия. От
друга страна М. спомена в показанията си, че към момента на проверката
автобусът е бил празен. Затова и съдът счита, че не се е осъществявало
управление на МПС, което да е осъществявало действителен превоз на пътници и да
е било с такава цел, а оттам и няма нарушение на изискването *** да е
притежавал карта за квалификация. Следователно и няма нарушение на вменената
норма, което обуславя недоказване на извършване на нарушението, въведено с
АУАН, а обжалваното НП неправилно и поради тази причина и на това основание
следва да бъде отменено.
По посочените съображения следва да се
приеме, че към административнонаказателната отговорност неправилно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя, а издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и затова следва да бъде отменено.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 36-0000298 от 03.07.2019 г. на и.д.
Началник в Областен отдел „Автомобилна администрация“ (нататък ОО „АА“) гр.
Пловдив, с което на „Хеброс бус“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. „Македония“ № 1, Автогара „Родопи“ ет. 2 на
основание чл. 96г, ал. 1, пр. 1 от Закона за автомобилните превози (нататък
ЗАвП) му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на
3000 лева за нарушение на чл. 7б, ал. 1, изр. 1 от ЗАвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на
основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.