О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 21
Гр.Сливен, 10.12.2018г.
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в открито съдебно заседание на трети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КЪНЮ ЖЕКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
МАЯ ЙОРДАНОВА
ГАЛИНА НЕЙЧЕВА
при секретар ПЕНКА СПАСОВА и с участието на прокурор БОРИСЛАВ
СЯРОВ, като разгледа докладваното от съдия НЕЙЧЕВА ВЧНД № 563 по описа за 2018г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
С протоколно определение от 29.10.2018г. по ЧНД № 1279 / 2018г.
на РС – Сливен на осъдения Б.И.К. е
определено едно общо наказание по НОХД
№ 460 / 2018г., по НОХД № 497 / 2018г., по НОХД № 955 / 2018г. и по НОХД № 682
/ 2108г., всичките на РС – гр. Сливен, а именно най - тежкото от тях – лишаване
от свобода за срок от три години. На основание чл. 24 от НК определеното общо
наказание лишаване от свобода за срок от три години е увеличено с ½, а
именно с една година и шест месеца. Съдът е постановил определеното и увеличено общо наказание лишаване от
свобода за срок от четири години и шест месеца осъденият К. да изтърпи при
първоначален строг режим и е приспаднал времето, през което осъденият К. е бил
задържан или е изтърпявал наказание лишаване от свобода по която и да е от присъдите, включени в
съвкупността.
Определението е обжалвано с частна жалба от осъдения К. чрез назначения му
служебен защитник в частта относно приложението на чл. 24 от НК.
В с.з. жалбоподателят и назначеният му служебен защитник се явяват лично и
поддържат жалбата.
Служебният защитник счита, че не се налага приложението на чл. 24 от НК.
Осъденият К. изказва съжаление за грешките си. Относно наказанието –
предоставя на съда.
Представителят на ОП – Сливен предлага окръжният съд да потвърди
обжалваното определение като правилно и законосъобразно. Предвид множеството
осъждания на К. /събрани на 38 страници справка за съдимост/ счита, че е наложително
той да престои по – продължително време
изолиран от обществото.
Сливенският окръжен съд, след като на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК
провери изцяло обжалваното определение, установи СЛЕДНОТО:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по
същество е неоснователна.
Осъденият Б.И.К., роден на ***г., има 49 самостоятелни влезли в сила присъди, за деяния извършени от него в
периода 22.05.2009г. – 10.02.2018г. Последните му осъждания както следва:
-
С слязла в сила на 28.05.2018г. присъда по НОХД № 460 / 2018г. на СлРС за
извършено на 10.02.2018г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195,
ал. 1, т. 3 и 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от две години, което да изтърпи при първоначален
строг режим.
-
С влязла в сила на 09.07.2018г. присъда по НОХД № 497 / 2018г. на СлРС за извършено на 21.12.2017г.
престъпление по чл. 196, ал. 1, т.1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, за което му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца, което
да изтърпи при първоначален строг режим;
-
С влязла в сила на 02.10.2018г. присъда по НОХД № 955 / 2018г. на СлРС за
извършено на 09.01.2018г. престъпление по чл. 196, ал.1, т. 2, вр. чл. 195, ал.
1, т. 4, пр. 3 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от две години, което да изтърпи при първоначален строг режим;
-
С влязла в сила на 15.10.2018г. присъда по НОХД № 682 / 2018г. на СлРС за извършено на 09/10.02.2018г. престъпление
по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4 от НК, за което му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, което да изтърпи
при първоначален строг режим
С протоколно определение от 29.10.2018г. по ЧНД № 1279 / 2018г. на СлРС на
осъдения Б.И.К. е определено едно общо наказание по така посочените четири
присъди, а именно най – тежкото от
всички наложени наказания - лишаване от свобода за срок от три години, което да
изтърпи при първоначален строг режим. Със същото определение на основание чл. 24 НК общото наказание лишаване от свобода
е увеличено с една година и шест месеца. Съдът е постановил определеното и увеличено общо наказание
лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца осъденият К. да
изтърпи при първоначален строг режим и е приспаднал времето през което той е
бил задържан или е изтърпявал наказание лишаване от свобода по която и да е от присъдите, включени в
съвкупността.
Решаващият съд законосъобразно е преценил, че са налице
изискуемите от закона предпоставки за групиране на наказанията по реда на чл. 25 във вр. с чл. 23 НК и за приложение разпоредбата на чл. 24 НК. Деянията по четирите присъди,
включени в съвкупността са извършени за
много кратък период от време 21.12.2017г. – 10.02.2018г., едно след друго, в
реална съвкупност. Съобразявайки и данните за личността на осъдения, който е
започнал престъпната си дейност още през 2009г. като непълнолетен; обстоятелството,
че същият има и още 45 самостоятелни присъди, както и тежестта на извършените
престъпления /квалифицирани състави на кражба/, напълно подкрепят довода, че е
необходимо осъденият да бъде изолиран за по-дълъг срок от обществото.
Наложеното общо наказание от три години лишаване от свобода следва да се увеличи,
тъй като срокът му не е достатъчно дълъг за постигане целите на закона.
Обосновано, в рамките на закона и в съответствие с доказателствата по делото,
наказанието лишаване от свобода е увеличено с ½, а именно с една година
и шест месеца. Характерът и тежестта на
деянията, които са извършени от осъдения К. в твърде кратък срок, проявената от
него престъпна упоритост и явното незачитане установените норми на поведение,
миналите му осъждания и ефективно изтърпяване на наказания лишаване от свобода,
рефлектират върху степента на обществената му опасност, която е завишена.
Всички тези обстоятелства налагат извода, че поправянето и превъзпитанието на
осъдения К. би се постигнало с увеличение на общото наказание със срока
определен от районният съд. Така определеният от първата инстанция общ обем
наказателна принуда и според въззивната инстанция е най – подходящ, за да мотивира осъдения към съобразяване и
спазване на установения в страната правов ред. По изложените съображения въззивният съд приема, че определението на СлРС
следва да бъде потвърдено.
Ето защо и на основание чл. 334,, т. 6 и чл. 338 от НПК, Сливенският
окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло протоколно определение от 29.10.2018г.
по ЧНД № 1279 / 2018г. на Районен
съд – Сливен.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: