РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Сливен, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Минчо Ст. Минев
при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА
като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело №
20212230101514 по описа за 2021 година
Делото е образувано по исковата молба на застрахователната компания „ЛЕВ
ИНС“АД /ЛЕВ ИНС/, в която се твърди, че на 20.07.2014 г. лицето Х.М. Ч. управлявал в
курортен комплекс „Слънчев бряг“ лек автомобил /БМВ с рег. № СН 15 27 ВН/, собственост
на Л.Х.Х. с несъобразена скорост и причинил пътно-транспортно произшествие с лек
автомобил „Мерцедес“, с рег. № СА8886ТН, собственост на „Интерлийз Ауто“ и управляван
от И.Т.Т.. Съставен бил Протокол за ПТП /№1527596 от същата дата/, в който било
отразено, че виновен за настъпването на инцидента е Ч., както и че той е отказал да бъде
подложен на проверка за алкохол. На същия било съставено и наказателно постановление,
потвърдено с решение на съд.
Твърди се и че за втория от тези автомобили е имало сключена в ЗАД“БУЛСТРАД
ВИГ“ /БУЛСТРАД .../ и действаща към датата на произшествието застраховка „Каско“ и
поради това за щетите по него там била образувана ликвидационна преписка, а на
собственика на автомобила било изплатено обезщетение- в размер 45 675.17лв., след което
застрахователното дружество заявило регресна претенция към ЛЕВ ИНС, тъй като към
датата на ПТП отговорността на виновния за настъпването му водач е била застрахована в
ЛЕВ ИНС със застраховка „Гражданска отговорност“. То изплатило на ЗАД „БУЛСТРАД
ВИГ“ сумата по следния начин: чрез прихващане- 45 109.73лв. и допълнително още
565.44лв., след което, тъй като счел, че има, на осн.чл.274 ал.1 от КЗ/отм./ право на регрес
към причинителя на произшествието, респ. и на вредите, заявило претенция към него. Така в
Сливенски окръжен съд било образувано търговско дело с ответник Х.М. Ч., но тъй като се
1
установило, че последния е починал, на негово място били конституирани наследниците му-
три лица: съпругата Е.Ф. Ч.а и синовете му М. Х. Ч. и К. Х. Ч.. По-късно съда прекратил
производството по това дело, защото констатирал, че когато е било образувано, Х. Ч. вече е
бил починал.
След това ЛЕВ ИНС предприело действия да събере вземането си от наследниците
му- от всеки припадащата му се част с оглед наследствената му квота /при равни квоти/, като
за К. Ч. депозирал, пред Сливенски районен съд, заявление по чл.410 от ГПК. В
производството по ч.гр.д.№ 1261/2020г. му била издадена заповед за изпълнение, против
която ответника подал възражение по чл.414 от ГПК. При това положение и спазвайки
указания на заповедния съд, застрахователя предявява иск съда с решение да приеме за
установено, че Кр.Ч. му дължи сумата 15 225.40лв., заедно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.
ЛЕВ ИНС претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
На ответникът бе връчен препис от исковата молба и в депозирания писмен отговор
по нея той оспорва иска. Намира го за допустим, но неоснователен, защото задължението му
е погасено по давност. Освен това, оспорва вземането по размер.
Претендира разноски.
В проведеното съдебно заседание страните бяха представлявани от пълномощници,
чрез които поддържат иска, респ. възраженията против него.
След като обсъди събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната
съвкупност, както и доводите на страните, съда намери за установено от фактическа
страна следното:
От Протокол за пътно-транспортно произшествие № 1527596, съставен от младши
автоконтрольор при РУП - Несебър, се установява, че на 20.07.2014 г., в к. к. Слънчев бряг,
на алея пред дискотека „Мания”, е настъпило ПТП, възникнало поради управлението на лек
автомобил „БМВ Х5“, с рег. № СН1527ВН, собственост на Л.Х.Х. от Х.М. Ч., с ЕГН:
**********, който шофирайки с несъобразена скорост и криволичейки по пътното платно
удря л.а. „Мерцедес ГЛ 350“, с рег. № СА8886ТН, собственост на „Хидрострой” АД и
управляван от И.Т.Т., ЕГН: **********. ПТП-то е с материални щети, които по л.а.
„Мерцедес“ са деформации и счупвания по цялата предна част и отворени еърбеци. В
документът е записано също, че Хр. Ч. отказва проверка за алкохол, както и талон за кръвна
проба.
Видно от документи в приложеното към настоящото дело, т.д.№ 32/2019г. на
Сливенски окръжен съд, с влязло в сила наказателно постановление от 29.07.2014 г., на
Х.М. Ч. е наложено наказание „глоба“, за извършено от него нарушение на чл. 174 ал. 3 от
2
Закона за движение по пътищата - отказ да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употреба на алкохол или друго упойващо вещество. В тази връзка
са акта, с който е установено това административно нарушение и самото наказателно
постановление- № 14-0304-001687. В последното е записано, че срещу него е подадена
жалба, но с решение № 971/ 02.06.2015г. на Административен съд-Бургас, е потвърдено.
/листи №№ 177, 178 и 182 и 183 от материалите по т.д.№ 32/2019г. на СлОС/.
От документът, представляващ лист № 7 от настоящото дело- застрахователна
полица № 4704140800000245 се установява, че за лекия автомобил Мерцедес при ЗАД
БУЛСТРАД ... е била сключена застраховка „Булстрад Каско Стандарт“, действаща към
момента на ПТП. Във връзка с инцидента пред него е депозирано, на 24.07.2017г., Заявление
за изплащане на застрахователно обезщетение ..., в което са описани щетите по лекия
автомобил. Последният е предаден за ремонт на „Балкан Стар“-Варна, видно от
възлагателно писмо и от приемно- предавателния протокол от 23.01.2015г., а констатираните
от служител на застрахователя щети са подробно изложени в Опис от 18.02.2015г. на
претенция № 50-04000-03-409.
С доклад по щетата от 13.11.2014г. ЗАД БУЛСТРАД ... е определило за изплащане
сумата 565.44лв. на „Ви Ай Джи сървисиз България“ЕООД, за превоза, който то е
осъществило на л.а. Мерцедес от Бургас до Варна, където е сервиза на „Балкан Стар
Ритейл“. Парите са платени на превозвача, видно от платежното нареждане от 20.11.2014г.-
л.№ 20 от делото.
С доклад от 19.11.2014г. ЗАД БУЛСТРАД определя за обезщетение сумата 18 500лв.,
а с доклад от 06.02.2015г.- още 26 584.73лв., като и двете да се изплатят на сервиза „Балкан
Стар Ритейл“ЕООД.
От документът, представляващ „гърба“ на лист № 11 от материалите по приложеното
към настоящото дело гр.д.№ 2256/ 2020г. на СлРС, съда установи, че сумата 18 500лв. е
преведена от ЗАД БУЛСТРАД ... на „Балкан Стар Ритейл“ЕООД, на 20.11.2014г., по банков
път. Съдът е убеден, че това е обезщетението по доклада от 19.11.2014г. и е за ремонта на
автомобила „Мерцедес“, тъй като в платежния документ е записан регистрационния му
номер- СА 8886 ТН.
От документът, представляващ л.19 от настоящото дело съда установи, че сумата от
26 584.73лв. е преведена от ЗАД БУЛСТРАД ... на „Балкан Стар Ритейл“ЕООД, на
12.02.2015г., по банков път. Съдът е убеден, че това е обезщетението по доклада от
06.02.2015г. и е за ремонта на автомобила „Мерцедес“, тъй като в платежния документ е
записан регистрационния му номер- СА 8886 ТН.
С доклад от 24.06.2015г. /л.26/ ЗАД БУЛСТРАД е определило общ размер на
обезщетението от 45 695.17лв., от които 45 084.73лв. обезщетение за щетите по МПС-то;
3
25лв.- възнаграждение за вещо лице и 565.44лв. за репатриране на автомобила.
От документите, представляващи л.л.24 и 25 от делото, се установява, че за лекия
автомобил БМВ Х5 е сключена с ЛЕВ ИНС застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, за периода 21.03.2014г.- 26.02.2015г.
Видно от удостоверението за наследници изх.№ 1700-211, издадено на 05.07.2019г. от
община Сливен, Х.М. Ч., ЕГН: ********** е починал на 25.02.2018 г., като е оставил за
наследници по закон съпругата си Е.Ф. Ч.а, ЕГН: ********** и синовете им М. Х. Ч., ЕГН:
********** и К. Х. Ч., ЕГН: **********.
От писмото изх.№ 2862/ 27.04.2015г. се установява, че ЛЕВ ИНС и ЗАД БУЛСТРАД
... имат одобрени и готови за заплащане към тази дата обезщетения по щети както следва:
първото от тях дължи на второто възстановяване на 83бр. регресни щети за 151 503.90лв.,
съгласно приложение № 1, а второто на първото- 48 462.72лв., съгласно приложение № 2.
Декларирано е, че разликата в сумите- 103 041.18лв., ще преведе по сметка при „БАНКА
ДСК“.
По съгласие на страните по настоящото дело- предложение на ищеца, прието от
ответника, което съгласие постигна освен процесуална бързина, също и икономия на
разходи за заплащане възнаграждения на вещи лица, по настоящото дело ще бъдат ползвани
заключенията, изготвени от експерти, назначени за вещи лица по вече приключилото с
влязло в сила съдебно решение гр.д.№ 2256/2020г. по описа на СлРС. От заключението на
съдебно-икономическа експертиза се установява, че ЗАД Булстрад ... е предявило претенция
към ЗК ЛЕВ ИНС за възстановяване на заплатено от него обезщетение в размер на 45 675,17
лв., като е депозирало две покани по регресна претенция на стойност 45 109,73 лв. и 565,44
лв. Въз основа на това в ЗК ЛЕВ ИНС е заведена щета № 0000-5103-15-5-00677. Тя е описана
под № 43 в Приложение № 1 към споразумението. Също, че на 19.06.2015 г. с платежно
нареждане ЗК ЛЕВ ИНС е превело на ЗАД Булстрад сумата 103 041.18 лв., на основание
споразумение за прихващане на вземания със задължения между двете застрахователни
дружества.
От заключението на съдебната авто-техническа експертиза се установява, че
механизма на процесното ПТП е този, описан в Протокола за ПТП от 20.07.2014 г.
Отразените в него данни за увреждания и по двата участващи в ПТП-то автомобила напълно
съответстват на механизма на инцидента. Установява се и че са технически неправилни
действията на водача на л.а. БМВ Х5, който е навлязъл в лентата за движение на л.а.
Мерцедес, както и в опасната му зона за спиране. Съгласно експертното заключение,
стойността на нанесената щета на Мерцедес-а е 45 084,73 лв., а щетите се намират в
4
причинно- следствена връзка с механизма за настъпване на ПТП-то.
По заявление на ЛЕВ ИНС от 19.05.2020 г. е образувано ч. гр. д. № 1261/2020 г. по
описа на Сливенски районен съд. Издадена е заповед по чл.410 от ГПК- №
260339/09.02.2021 г., с която на К. Ч. е разпоредено да му заплати сумата 15 225,40 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, обективиран в полица № 221140000687336, ведно със законната
лихва, считано от 19.05.2020 г. до окончателното й изплащане, както и разноски от 304,60
лв.- заплатена държавна такса и 50,00 лв.- юрисконсултско възнаграждение. Срещу
заповедта е подадено, в срок, възражение от ответника, при което заповедния съд е дал
указания на заявителя да установи съществуването на вземането си в исков процес.
Така установените факти налагат следните правни изводи:
Предявен е установителен иск за съществуване на вземането по смисъла на чл. 415
ал. 1 и чл.422 ал.1 от ГПК. От материално-правните норми намира основание в
разпоредбата на чл. 274 ал. 1, т. 1 КЗ (отм.).
Претендира се да бъде признато за установено, че като наследник на лицето Х.М. Ч.,
ответника Кр. Ч.- негов син, дължи на ищеца-застраховател сумата от 15 225,40 лв.,
съответстваща на неговата квота от наследството на това вече починало лице.
Установи се по делото, че приживе Х. Ч. е причинил, управлявайки лек автомобил
БМВ Х5 в курортния комплекс „Слънчев бряг“, пътно -транспортно произшествие. Доказано
бе- чрез писмени доказателства, а и заключение на вещо лице по съдебна авто-техническа
експертиза /изготвено в друго, вече приключило с влязло в сила решение гражданско дело/,
наличието на всички изисквани от закона – чл.45 от Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/, предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на това лице- деяние, дадено
в проявната форма действие; противоправност на деянието- поради управляването на
автомобила с несъобразена скорост, криволичене по пътя и навлизане в лентата за насрещно
движение; нанесени щети, които произтичат от това именно противоправно действие, т.е.
наличие на причинно –следствена връзка; виновно поведение на шофьора- наследодателя на
настоящия ответник- защото съгл.ал.2 от чл.45 от ЗЗД, вината на деликвента се предполага
до доказване на противното. В случая „противно“ не бе доказано.
Доказано бе обаче, че понесените от другия автомобил, участник в ПТП-то, в
резултат на инцидента щети, са отремонтирани в сервиз /на „Мерцедес“ в България,
гр.Варна/. Също така, че стойността им му е заплатена от застрахователното дружество, с
което за този автомобил е имало сключена застраховка „Каско“. След това, по претенция на
този застраховател към ЛЕВ ИНС, като дружество, с което е имало сключена
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лекия
автомобил БМВ Х5, управляван от виновния за инцидента водач, ЛЕВ ИНС му е
възстановило тези парични разходи- чрез прихващане, извършено между двете дружества,
5
на суми, дължими от едното на другото и обратно, за обезщетения. Видно от документ,
приет като писмено доказателство по настоящото дело- писмото изх.№ 2862/ 27.04.2015г.,
ЛЕВ ИНС и ЗАД БУЛСТРАД ... са имали одобрени и готови за заплащане към тази вече
отминала дата обезщетения по щети както следва: първото от тях дължи на второто
възстановяване на 83бр. регресни щети за 151 503.90лв., съгласно приложение № 1, а
второто на първото- 48 462.72лв., съгласно приложение № 2. От заключението на вещото
лице по съдебно-икономическата експертиза, изготвено по вече приключилото с влязло в
сила решение гр.д.№ 2256/2020г. по описа на СлРС, се установи, че ЗАД Булстрад ... е
предявило претенция към ЗК ЛЕВ ИНС за възстановяване на заплатеното от него
обезщетение в размер на 45 675,17 лв., като е депозирало две покани по регресна претенция
на стойност 45 109,73 лв. и 565,44 лв. Въз основа на това в ЗК ЛЕВ ИНС е заведена щета №
0000-5103-15-5-00677, като тя е описана под № 43 от Приложение № 1 към споразумението.
При така доказаните факти съда прави извода, че тези две вземания на БУЛСТРАД … от
ЛЕВ ИНС са сред онези, с които между двете дружества е извършено прихващане- защото
съгласно писмото-споразумение, на прихващане подлежат задължения, по приложение № 1
/на ЛЕВ ИНС към БУЛСТРАД …/ и приложение №2 / на БУЛСТРАД… към ЛЕВ ИНС/.
Установи се и че останалата в резултат на прихващането разлика /от 103 041.18лв./, е
преведена на 19.06.2015 г. с платежно нареждане от ЗК ЛЕВ ИНС на ЗАД Булстрад, но
точно този факт е без значение за настоящото дело.
Т.е., ЛЕВ ИНС е заплатило щетите, нанесени от виновния за настъпването на
процесното ПТП и застрахован при него водач на МПС.
Установи се още, че този водач е отказал да бъде изпробван от органите на РУ на
МВР в гр.Несебър за наличието на алкохол в кръвта /в тази връзка писмени доказателства –
протокола за ПТП и влязло в сила наказателно постановление, с което му е наложена глоба,
точно за този отказ/.
При тези факти е предизвикано действието на разпоредбата на чл.274 ал.1, т.1 от
КЗ/отм./ и ЛЕВ ИНС се е суброгирало в правата на пострадалия, които има срещу водача-
причинител на щетите. Последният обаче е починал и застрахователя претендира част от
вземането от един от наследниците му – К. Ч., заявявайки го първоначално в заповедно
производство, в размер, отговарящ на наследствената му квота. Срещу издадената заповед
по чл.410 от ГПК за изпълнение обаче ответника по нея е депозирал възражение по чл.414
от ГПК. Това и указания на заповедния съд са принудили ЛЕВ ИНС да предяви
установителен иск за вземането си. То бе доказано не само по основание, но и по размер,
тъй като се установи размера на изплатеното обезщетение, както и и че виновния за
настъпването на инцидента водач на л.а. БМВ Х5 след смъртта си е оставил за наследници
по закон съпругата си и двете им деца- синове. Тъй като съгласно чл.9 ал.1 от Закона за
наследството, съпругата наследява част, равна на частта на всяко дете, то и всеки от тях
тримата е наследил по 1/3 от оставените от наследодателя им дългове. Една трета от общия
размер на изплатеното /от ЛЕВ ИНС, а преди това – от БУЛСТРАД …/ застрахователно
обезщетение е почти цената на иска. Ето защо съда намира, че той е доказан и по размер. С
6
това е оборено едно от възраженията в писмения отговор против иска.
Неоснователно е и другото, основно възражение на ответника, че задължението на
Кр.Ч. е погасено по давност. Предвид вида, характера на задължението, то се погасява с
общата по закон- Закона за задълженията и договорите, погасителна давност- петгодишна.
В случая иска на ЛЕВ ИНС се счита предявен от датата, на която е депозирал пред съда
заявлението си по чл.410 от ГПК. Тъй като настоящия исков процес представлява
продължение на заповедно производство, съгласно изричния текст на чл.422 ал.1 от ГПК,
установителния иск за съществуването на парично вземане, за което вече е издадена заповед
за изпълнение, се счита предявен от датата на самото заявление пред съда. В случая то е от
19.05.2020г.
Освен, че за регресните искове важи общата давност по чл.110 от ЗЗД, течението й
започва от момента на изплащане на застрахователното обезщетение- в случая от ЛЕВ ИНС,
тъй като то има регресните права срещу причинителя на щетата. Плащането е извършено
чрез прихващане, а съда приема, че то е осъществено на 19.06.2015г. Съдът по настоящото
дело е на това мнение, защото тази дата фигурира в най-горната и най –долна част на
документа- писмото от ЗК ЛЕВ ИНС до БУЛСТРАД … изх.№ 2862/ 28.04.2015г., както и
поради отбелязването с ръкописен текст върху този документ- отново в горната му част, че
плащането е от 19.06.2015г. Индиция, че точно това е датата на прихващането е и факта, че
получилата се след прихващането разлика /от 103 041.18лв./ ЛЕВ ИНС е превело на
БУЛСТРАД … именно на 19.06.2015г.
Така се оказва, че иска си за процесното вземане ЗК ЛЕВ ИНС е предявила пред съда
преди за него да изтече погасителния давностен срок. Т.е., вземането не е погасено по
давност.
При това положение иска ще бъде уважен. Не изцяло обаче, защото се установи,
макар и минимална, та чак нищожна, но все пак съществуваща, разлика между размера на
вземането, което ищеца има и цената на иска му. Така е, защото иска е предявен за
15 225.40лв., докато общото изплатено от ЛЕВ ИНС обезщетение е 45 675.17лв., поради
което има от всеки от тримата наследници на деликвента вземане за 15 225.06лв. При това
положение иска ще бъде уважен именно за тази, последната сума, а за разликата над нея до
пълния претендиран размер- 15 225.40лв., ще бъде отхвърлен като неоснователен.
За разноските- с оглед изхода на делото ищеца има право на сторените от него
разноски, вкл. и в заповедното производство, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК. Разноските му в
ч.гр.д.№ 1261/2020г. на СлРС са толкова, колкото са посочени в издадената в него заповед за
изпълнение - 304.60 лв. Съразмерно уважената част от иска в настоящото дело, му се
следват разноски от 304.59лв. В исковият процес разноските на ЛЕВ ИНС са също 304.60лв.
– посочени в нарочен списък по чл.80 от ГПК. Ето защо и за настоящото дело се следват
разноски от 304.59лв.
На ответникът също се следват разноски- на осн.чл.78 ал.3 от ГПК. Разноските на
7
Кр.Ч. са за заплатено от него възнаграждение на пълномощника му –адвокат- 1 000лв.
Съразмерно отхвърлената част от иска, му се следват разноски от 0.02лв.
На ЛЕВ ИНС се следва и, на осн.чл.78 ал.8 от ГПК, юрисконсултско възнаграждение.
Така е, защото е юридическо лице- като търговско дружество, а и бе представлявано по
делото от юрисконсулт. С оглед фактическата и права сложност на делото – невисока, вкл. и
предвид вече приключило подобно производство срещу друг наследник на деликвента, съда
счита, че то трябва да се определи в размер на 150лв. Съразмерно уважената част от иска, на
ЛЕВ ИНС се следват на това основание 150лв. В заповедното производство
юрисконсултското възнаграждение е в размера, посочен в издадената там заповед за
изпълнение – 50лв. Съразмерно уважената част от иска в настоящото дело, се следва
юрисконсултско възнаграждение от 50лв.
Водим от изложеното, Сливенски районен съд
РЕШИ:
На осн.чл.422 ал.1 и чл.415ал.1 от ГПК ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. Х. Ч.,
ЕГН: ********** и съдебен адресат адв.К. от АК Сливен дължи на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД с
ЕИК: *********; със седалище гр.София и адрес на управление на дейността: бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А част от сумата, за която на това дружество е издадена, в
производството по ч.гр.д. № 1261/2020 на СлРС, заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение-
№260339/ 09.02.2021г.- дължи главница от 15 225.06лв. /петнадесет хиляди двеста двадесет
и пет лева и шест стотинки/, ведно със законната лихва, считано от 19.05.2020г., а
ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН за разликата над тази сума до пълния предявен с
исковата молба размер- 15 225.40лв.
ОСЪЖДА К. Х. Ч., ЕГН: ********** да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК:
*********, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, направени от дружеството разноски в ч.гр.д.№
1261/2020г. на СлРС, съразмерно уважената част от иска, предмет на настоящото дело-
304.59лв. /триста и четири лева и петдесет и девет стотинки/, както и разноски, направени
от дружеството в настоящото гр.д.№ 1514/2021г., съразмерно уважената част от иска,
предмет на настоящото дело- 304.59лв. /триста и четири лева и петдесет и девет стотинки/.
ОСЪЖДА К. Х. Ч., ЕГН: ********** да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК:
*********, на осн.чл.78 ал.8 от ГПК, юрисконсултско възнаграждение за представляването
му от юрисконсулт в ч.гр.д.№ 1261/2020г. на СлРС, съразмерно уважената част от иска,
предмет на настоящото дело- 50лв. /петдесет лева/, както и юрисконсултско
възнаграждение, за представляването му от юрисконсулт в настоящото гр.д.№ 1514/2021г.,
съразмерно уважената част от иска, предмет на настоящото дело- 150лв. /сто и петдесет
8
лева/.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК: ********* да заплати на К. Х. Ч., ЕГН:
**********, на осн.чл.78 ал.3 от ГПК, направени от последния разноски в настоящото гр.д.
№ 1514/2021г., съразмерно отхвърлената част от иска, предмет на настоящото дело- 0.02лв.
/две стотинки/.
Решението подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин: с въззивна
жалба, която трябва да се подаде чрез Сливенски районен съд, пред Сливенски окръжен съд,
в 2- седмичен срок, който за всяка страна тече от момента, в който й бъде връчено.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
9