Р Е Ш Е Н И E № 255/11.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КАРНОБАТ, ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в открито съдебно заседание, проведено на седми ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Районен съдия: Мариела И.
при участието на секретаря Галина Милкова и прокурор, като взе предвид
докладваното от съдия И. гр.д. № 164/2019г.
по описа на КРС, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод искова молба от „Омега Агро Инвест“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул. „Дунав“ №
5 против
Н.К.К. с ЕГН ********** и М.В. Кирова с ЕГН **********
***. Твърди се в молбата, че ищецът е
собственик на ½ ид.ч. от недвижим имот №082323,
находящ се в местността Инжековска Кория в землището на гр.Сунгурларе,
общ.Сунгурларе, ЕКАТТЕ 70247 с площ 10дка, НТП-нива при граници: имот №082324,
имот №082302, имот№ 082082, имот№001162 по
силата на Постановление за възлагане, издадено от ЧСИ Тотко Колев от
04.04.2014г., в сила от 28.05.2014г.
Постановлението ищецът
получил през 2018г., при което стартирал
процедура за вписване в СВ Карнобат, при което установява, че в периода от
15-26.03.2018г. е извършено вписване на същия имот
по партида на първия ответник. Последният го
придобил по силата на Постановление от 05.08.2014г. за
възлагане от друг ЧСИ- Таня Маджарова. Предвид факта, че
ищецът първи е придобил собствеността върху част от процесния имот, както и че постановлението за възлагане представлява самостоятелен
оригинерен способ за придобивае на право на собственост върху недвижим имот е
направено искане да се признае за установено спрямо ответниците, че ищецът е
собственик на ½ ид.ч. от недвижим имот №082323, находящ се в местността
Инжековска кория
в землището на гр.Сунгурларе, общ.Сунгурларе, ЕКАТТЕ 70247 с площ 10дка,
НТП-нива при граници: имот №082324, имот №082302, имот№ 082082, имот№001162.
В
с.з. процесуалният представител на ищцовото дружество не се
явява, но изпраща становище, с което поддържа исковата претенция.
В
срока за отговор ответниците са оспорили иска с твърдението, че първи са
вписали своя титул за собственост.
В с.з. процесуалният представител на ответниците поддържа заявения отговор.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните
намира за установено от фактическа страна следното:
На 23.01.2012г. е образувано изп.дело № 20128030400102 по описа на ЧСИ Таня
Маджарова. По делото взискател е „Дейзос“ ЕООД със седалище с. Ивайло, обл.
Пазарджик, а длъжник- ЕТ „Лъки-ЕС- Здравко Василев“ гр.Сунгурларе.
По цитираното изпълнително дело по молба на ЧСИ на 25.06.2012г. в Служба
вписване към РС-Карнобат е вписана възбрана върху ½ ид.ч. от ПИ №082323
по плана за оземляване на гр.Сунгурларе.
С постановление за възлагане на недвижим имот от 05.08.2014г. по изп. д. №
20128030400102 възбраненият имот е възложен на ответника Н.К.. Постановлението
е влязло в сила 16.08.2014г.
На 16.03.2018г. ответникът К. вписва Постановлението за възлагане , с което
придобива процесния имот в Службата вписвания към Районен съд Карнобат.
От представения препис-извлечение от Акт за сключен граждански брак се
установява, че двамата ответници са сключили граждански брак на 22.07.1979г.
От представените по делото книжа и справка от ЧСИ Н.Г. се установява, че
изп.д. № 74/2013г. по описа на ЧСИ Тотко Колев е образувано първоначално на
13.02.2013г. под № 193/2013г. по описа на ЧСИ Румяна Тодорова с район на
действие гр.Варна. На 01.04.2013г. е наложена възбрана върху процесния недвижим
имот, собственост на длъжника по делото Здравко Колев Василев.
С постановление за възлагане на недвижим имот от 04.04.2014г. процесният
недвижим имот е възложен на ищцовото дружество „Омега Агро Инвест“ ЕООД. Постановлението
е вляло в сила на 28.05.2014г.
На съда е служебно известно, че след завеждане на исковата молба със Заповед
за одобрение на КККР № РД-18-133/27.02.2019 г. на изпълнителен Директор на АГКК е одобрена кадастралната карта за гр.Сунгурларе. От извършената справка на
сайта на АГКК се установи, че съгласно одобрената кадастралната карта на гр.Сунгурларе процесният имот представлява поземлен имот
70247.82.323, находящ се в землището на гр. Сунгурларе,
м. Инджековска кория, вид територия Земеделска, категория 4, НТП Нива, площ
9999 кв.м., при граници поземлен имот 70247.82.324, поземлен имот 70247.82.302, поземлен имот
70247.82.82, поземлен имот 70247.82.338.
При така установена фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.
124,ал.1 ГПК е неоснователен и като такъв следва да бъде оставен без уважение.
Съображенията за това са следните:
Действително в мотивите на Решение №
92 от 18.08.2010 г. по гр. д. № 645/2009г. на ВКС, II т. о., на което се
позовава в молбата си ищецът, е прието, че надлежно извършената публична продан
на недвижим имот е оригинерно придобивно основание по аргумент на чл. 384, ал.
2 от ГПК /отм./ Тази норма е аналогична на чл. 496, ал. 2 от новия ГПК.
С Решение № 365 от 22.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 17/2012 г., I г. о.,
ГК, обаче се приема, че само публичната продан на движими вещи е уредена в новия
ГПК като оригинерно основание за придобиване на собственост - чл. 482 от ГПК.
Тази норма е в главата за продан на движими вещи. Правната уредба за изпълнение
върху недвижими имоти е в друга глава - глава 45-та и е различна. Публичната
продан не е договор, а едностранен властнически акт на изрично натоварен за
това орган, но тя може да прехвърли правото на собственост върху недвижим имот
само ако длъжника е собственик. Затова е деривативен способ за придобиване
правото на собственост.
С определение № 1228 от 16.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 905/2011 г., I г.
о., ГК. съдът е допуснал на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационно
обжалване по въпроса кое от двете постановления за възлагане, издадени за един
имот от двама съдебни изпълнители, е направило собственик купувача - дали
вписаното, или това по което е наложена възбрана.
По формулирания въпрос ВКС приема, че възбраната
е разпореждане на съдебен изпълнител, с което на длъжника се забранява да се
разпорежда с определена недвижима вещ, за да може взискателя по образуваното
изпълнително дело да се удовлетвори за свое парично вземане от вещта.
Вписването цели да оповести на трети лица за наложената забрана за
разпореждане, като им я противопостави. Ако въпреки възбраната длъжникът
продаде възбранения имот, спрямо взискателя по изпълнителното дело продажбата
ще е недействителна. Спрямо трети лица възбраната се изразява в
недействителност на разпореждането с възбранения имот, извършено от длъжника в
полза на третото лице. Според приетото в решение № 73 от 24.06.1963 г. по гр.
д. № 58/63 г. на ВС ОСГК, наложената възбрана не създава вещно право върху
недвижимия имот или предпочтително удовлетворение върху същия, които да следват
имота независимо у кого се намира. От друга страна, възбраната дава правомощие
на съдебния изпълнител да продаде възбранения имот на публична продан. Условие
за извършване на продажбата е към момента на публичната продан имотът да е бил
собственост на длъжника. Съгласно чл. 496, ал. 2 ГПК, възлагането на имота от
съдебния изпълнител има вещноправно действие. От деня на постановлението за
възлагането то прехвърля на купувача правата които длъжникът е имал върху
продадената вещ и е деривативно основание за придобиване на собственост. Ако
възлагането не бъде обжалвано, то може да бъде оспорено по исков ред само
когато в проданта участва лице което не имало право да участва в наддаването и
при невнасяне на цената.
Съгласно
константната практика на ВКС, с вписването на актовете по чл. 112 ЗС се цели да
се даде възможност на третите лица да узнаят за извършеното разпореждане с
недвижимия имот и да се информират за собствеността. Само когато е предвидено
изрично в закона, вписването има и защитно действие. Това защитно действие
влиза в сила при конкуренция на приобретатели, които черпят права от един
праводател за същия недвижим имот. Чл. 113 ЗС разрешава тази конкуренция в
полза на лицето, което първо е вписало акта си. Затова в случай когато един
възбранен имот е продаден от двама съдебни изпълнители по две изпълнителни дела
на двама купувачи, то законодателят дава предимство на този, който пръв е
вписал акта с който е придобил собствеността- в този смисъл Решение № 124 от 5.04.2012
г. на ВКС по гр. д. № 905/2011 г., I г. о., ГК.
След като ответникът пръв е вписал акта, с който се легитимира като
собственик, то на основание чл. 113 ЗС ищецът не може да му противопостави своя
акт по чл. 112 ЗС.
При този изход от спора ищецът няма право на разноски и сам дължи сторените
от ответната страна такива в размер на 600лв.
Така мотивиран Районен съд - Карнобат
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Омега Агро Инвест“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.Пловдив, бул. „Дунав“ № 5 против Н.К.К. с ЕГН ********** и М.В.
Кирова с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 124,ал.1 ГПК да се
приеме за установено спрямо ответниците, че ищецът се явява собственик на
½ ид.ч. от недвижим имот №082323, находящ се в местността Инжекова Кория
в землището на гр.Сунгурларе, общ.Сунгурларе, ЕКАТТЕ 70247 с площ 10дка, НТП-нива
при граници: имот №082324, имот №082302, имот№ 082082, имот № 001162, който имот съгласно кадастралната
карта на гр.Сунгурларе, одобрена със Заповед № РД-18-133/27.02.2019 г. на
Изпълнителен директор на АГКК представлява поземлен имот 70247.82.323, находящ
се в землището на гр. Сунгурларе, м. Инджековска кория, вид територия
Земеделска, категория 4, НТП Нива, площ 9999 кв.м., при граници поземлен имот
70247.82.324, поземлен имот
70247.82.302, поземлен имот 70247.82.82, поземлен имот 70247.82.338.
ОСЪЖДА „Омега Агро Инвест“ ЕООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул. „Дунав“ № 5 да заплати на Н.К.К. с ЕГН ********** и М.В.
Кирова с ЕГН ********** *** сумата от 600лв.
съдебно-деловодни разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на „Омега Агро Инвест“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, бул. „Дунав“ № 5 за присъждане на съдебно
деловодните разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия: