РЕШЕНИЕ № 132/27.1.2020г.
гр.
В., 24.01.2020 г.,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет и втори състав
На двадесет
и пети ноември Година две хиляди и двадесета
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Албена Славова
Секретар Незает Исаева
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 4949 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на „Б.”ЕООД , представлявано от Р.К.Г. чрез против НП №
464095-F505298/18.09.2019 г. на Началника на Отдел“Оперативни дейности“-
В. в ЦУ на НАП,
с което на дружеството е наложено
административно наказание "Имуществена санкция” в размер на 600 /шестстотин/ лева на основание чл. 185 ал.2 вр.
с ал.1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 42 ал.1
т.2 от Наредба № Н-18/2006 г. на Министъра на финансите.
В жалбата се
излагат твърдения , че деянието не е съставомерно,
доколкото процесният обект не е стационарен търговски
обект, тъй като същият е описан като „В. в. б.“, представляващ шатра, под която
служителят извършва продажби на услугите
и осъществява контрол на ползването на атракционните
съоръжения брега. Посочено е, че документите, отнасящи се до търговската
дейност се намират в обособен обект – офис, който предпоставя
наличие на достатъчно условия за безопасното съхраняване на същите. Сочи се, че
в кратък срок след извършване на проверката дружеството е предоставило на
проверяващите заверено копие на паспорт на ФУ, използвано в търговския обект,
като не е установен пропуск при воденето на паспорта. Иска се НП да бъде
отменено като незаконосъобразно и необосновано.
В
съдебно заседание въззивникът, редовно призован,
се представлява от
адв. н. при ВАК, който поддържа жалбата с наведените в
нея основания. В заседание по същество
пледира НП да бъде отменено, въз основа на изложените в жалбата основания, а
при условията на евентуалност – да се намали размерът на наложената
административна санкция. Иска се присъждане на разноските, сторени в хода на
съдебното производств
Въззиваемата
страна, редовно призована
се представлява от юк п.,
която в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП
да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано. Излага становище, че деянието
е съставомерно. Сочи, че съгласно нормите на чл. 42
ал.1 и ал.3 от Наредба № Н-18/2006 г. търговците се задължават да съхраняват
паспорта на монтираното и въведено в експлоатация в обекта фискално устройство
и в двата вида търговски обекти, вкл. и в нестационарните такива, с оглед на
което понятието „стационарен обект“ е ирелевантно за
спора. Сочи се, че за осъществяване на проверката е изискано съдействие от
органите на МВР, поради което и предвид констатирането на други извършени
нарушения в хода на проверката, установени от приобщените в хода на съдебното
производство актове, се иска НП да бъде потвърдено като законосъобразно и
обосновано.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителя – Лазар Манолов и свидетеля по акта в.м..
Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и заверени за
вярност с оригинала копия на: справка за задълженията към дата 12.11.2019 г. на
“Н.“ ООД, справка за издадени актове на “Н.“ ООД, НП № 17-284387/22.08.2017 г.от
Зам.директора на ТД на НАП В. и решение № 2182/01.12.2017 г.,постановено
по АНД № 4530/2017 г. по описа на ВРС и
справка от интернет, че апаратът притежава функции „служебно въведени и
изведени суми“..
Съдът, като взе предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното:
На 12.08.2019 г. , в 16.08 ч. е
извършена проверка от служители на ТД на НАП –В. на търговски обект по смисъла
на Параграф 1 т. 41 от ДР на ЗДДС – в. в. б. 4, находящ
се в кк „З.п.“ на плажна ивица пред хотел „М.“, стопанисван от „Б.“ЕООД.
Констатирано е, че в качеството на задължено лице по смисъла на чл. 3 от
Наредбата дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си да съхранява
в търговския обект паспорта на монтираното и въведено в експлоатация в същия
фискално устройство, модел DATECS WP
– 50 Х с индивидуален номер на фискалното устройство DT
788525 и индивидуален номер на фискалната памет 02788525, регистрирано в НАП с № 4212870 от
03.06.2019 г., доколкото същият е изискан и не е представен до края на
проверката от служители в обекта, респ. представляващи дружеството. При така
установените факти, на дружеството-жалбоподател е съставен АУАН за извършено
нарушение на чл. 42 ал.1 т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. , въз основа на
който е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 185 ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС е ангажирана
административно-наказателната отговорност на въззивника.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на
свидетели актосъставителя
– св. В.И. и свидетеля по акта – М.М.. Приобщени са
към материалите по делото материалите по АНП.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока за
обжалване от надлежна страна и е приета от съда
за разглеждане.
Административно - наказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.
Наказателно постановление № 464095-F505298/18.09.2019 г.е издадено от компетентен
орган видно от приобщеното към материалите по делото копие на
Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г.на Изпълнителния директор на НАП. Съгласно
т.2.3 от цитираната заповед, АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице.
В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административното
нарушение е издаден в съответствие с разпоредбите на чл.42 и 43 от ЗАНН, а
наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН .
Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава и са посочени нарушените материално правни норми.
Съдът като разгледа жалбата по
същество, установи от правна страна следното:
Безспорно е установено по делото, че
дружеството-жалбоподател има качеството на задължено лице по смисъла на чл. 3
от Наредба Н-18/2006 г. на МФ. Съгласно нормата на чл. 42 ал.1 т.2 Лицето по
чл. 3 със стационарен търговски обект съхранява в търговския обект паспорта на
ФУ, с изключение на случаите по чл. 14, ал. 3 и чл. 50, ал. 6. Идентично
задължение е предвидено и по отношение на търговеца, стопанисващ нестационарен
обект в нормата на чл. 42 ал.3 т. 2 от Наредбата. С оглед на изложеното,
тълкуването на понятията „стационарен“ и „нестационарен обект“ е ирелевантно за спора, предвид и обстоятелството, че процесният обект притежава характеристиките в §1 т.41 от
ЗДДС определящи го като търговски такъв. Друг е въпросът, че в приложените по
делото оригинал и копие на дневен отчет процесният
обект не е описан като нестационарен такъв, съотв. не
е представен документ, удостоверяващ регистрирането на обекта като преместваем такъв по реда на чл.56 от Закона за устройство
на територията и Наредба за разполагане на преместваеми
обекти по смисъла на чл. 56, ал.1 от ЗУТ
респ. чл.13, ал.3 от Закона за
устройство на Черноморското крайбрежие, поради което липсват доказателства, въз
основа на които да се заключи, че се касае за нестационарен търговски обект,
което налага евентуално изменение в квалификацията на деянието.
Не се спори по делото и относно посочения в АУАН и НП факт, че в обекта не
е съхраняван паспорта на монтираното и въведено в експлоатация за обекта
фискално устройство, поради което правилно нарушението е квалифицирано като
такова по чл. 42 ал.1 т.2 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ.
При така установените факти, съдът намира, че правилно е ангажирана
административно-наказателната отговорност на въззивника
на основание чл. 185 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС,
доколкото посочената санкционна норма, предвижда извършеното нарушение в
диспозицията си.
Съдът констатира, че не са
налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН за квалифициране на нарушението като
маловажно такова, доколкото същото е формално и с осъществяването му се засягат
всякога обществените отношения, които е призвана да гарантира съответната
правна норма, а именно – безпрепятствено, ефективно и своевременно
осъществяване на контролната дейност от компетентните органи.
Съдът обаче намира, че са налице предпоставки за
изменение размера на наложената санкция
до законово установения минимум предвид събраните данни за реализиране на
нарушението за първи път , отсъствие на
отегчаващи отговорността обстоятелства и липсата на мотиви в НП, обосноваващи справедливост на
определеното по размер административно-наказателно
санкциониране.
С оглед преценката на съда, че НП е
законосъобразно и обосновано, не следва да се уважава и искането за присъждане
на разноски от страна на жалбоподателя.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ НП №
464095-F505298/18.09.2019 г. на
Началника на Отдел“Оперативни дейности“- В. в ЦУ на НАП, с което на „Б.”ЕООД е
наложено административно наказание "Имуществена санкция” в размер на 600
/шестстотин/ лева на основание чл. 185 ал.2 вр.
с ал.1
от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 42 ал.1 т.2 от Наредба № Н-18/2006
г. на Министъра на финансите, като НАМАЛЯВА размера на административното
наказание „Глоба“ до сумата от 500 /петстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд - В..
След
влизане в сила
на съдебното решение,
АНП да се
върне на
наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: