Решение по дело №2023/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1006
Дата: 29 юни 2020 г. (в сила от 22 юли 2020 г.)
Съдия: Милена Атанасова Георгиева
Дело: 20205330202023
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 1006

гр. Пловдив, 29.06.2020г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІІІ-ти н.с., в открито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

                                                                                         

при участието на секретаря Десислава Терзова, като разгледа докладваното от съдията АНД №2023/2020г. по описа на ПРС, ХVIII-ти н. с., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №475180-F494024, издадено на 06.11.2019г. от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно управление на НАП, с което на „МОЛЛЕ - К“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Трети март“ №30, ет.***, ап.***, представлявано от К.Р.Г., ЕГН:**********, е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 600 /шестотин/ лева, на основание чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС.

Жалбоподателят, с жалбата, чрез процесуалния си представител - адв. Х.Р., атакува наказателното постановление /НП/ като неправилно и незаконосъобразно.  Излага доводи за приложение на чл.28 от ЗАНН и моли НП да бъде отменено. В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се представлява от процесуален представител.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител - юрк.Д.А., пледира обжалваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.  

От фактическа страна съдът установи следното:

На 12.06.2019г. в 17.50 часа била извършена оперативна проверка от служители към ТД на НАП Пловдив, сред които и свидетелят Е.Н.М., на длъжност  „***”, на обект – павилион, находящ се в гр. Пловдив, Автогара – Родопи, стопанисван от „МОЛЛЕ - К“ ООД. От проверяващия екип на място била извършена контролна покупка на 1 брой минерална вода на стойност 1.10 лева, платени в брой на лицето В.Д.Г., работещ в проверения обект. За контролната покупка, преди легитимацията на служителите по приходите не бил издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство DATECS DP – 150 с ИН  на ФУ DТ737913 и ИН на ФП 02737913 или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ /Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ/. След като *** се легитимирали, била извършена разпечатка от работещото в обекта фискално устройство и било установено наличие на положителна касова разлика в размер на 27,90 лв. между наличните парични средства в касата, съгласно направения опис на наличните парични средства, и тези, маркирани във ФУ. Дружеството не представило поискания от контролния орган кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ. По този начин жалбоподателят, в качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ,  не е изпълнило задължението си, произтичащо от чл.3, ал.1 от същата Наредба, вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС, тъй като не регистрирало и отчело извършената продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискална касова бележка от въведеното в експлоатация в обекта ФУ.

Резултатите от проверката били обективирани в ПИП сер.АА,                              №0023216/12.06.2019г.

За установеното нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.06г. на МФ, вр. с  чл.118, ал.1 от ЗДДС, бил съставен АУАН срещу „МОЛЛЕ - К“ ООД. Посочено било, че извършеното нарушение е довело до неотразяване на приходи. Актът бил предявен и препис от същия бил връчен срещу подпис на представляващия дружеството, който го подписал без възражение.

В срока на чл.44, ал.1 от ЗАНН не е постъпило възражение срещу съставения АУАН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „МОЛЛЕ - К“ ООД, е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 600 /шестотин/ лева, на основание чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства - показанията на актосъставителя Е.Н.М., в които се установява фактическа обстановка, идентична с очертаната в АУАН и НП. Съдът счита показанията на свидетеля за логични, вътрешно непротиворечиви, обективни и съответни на останалите събрани по делото писмени доказателства.  

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Въз основа на събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се установява, че дружеството-жалбоподател „МОЛЛЕ - К“ ООД е осъществило от обективна страна състава на нарушението по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС. Разпоредбата на чл.3, ал.1 от горепосочената Наредба задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.  В тази насока е и въведеното в чл.118, ал.1 от ЗДДС задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ, съответно за получателя е задължението да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. В случая безспорно „МОЛЛЕ - К“ ООД се явява годен субект на нарушението и адресат на посоченото в разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредбата задължение. Категорично по делото е установено, че на датата на проверката в стопанисвания от дружеството обект  - павилион е извършена продажба на стойност 1,10 лв., която не е била регистрирана чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, въведено в експлоатация в проверения обект или касова бележка от ИАСУТД. В подкрепа на този извод са събраните гласни доказателства, констатираното в протокола за извършена проверка и приложенията към него. В показанията си свид. М. е категорична, че за извършената контролна покупка, за  която заплатила сумата от 1,10 лв. не била издаден касов бон от проверения обект, като при проверката било установено, че сумата не е отразена във ФУ. Касае се до установено поведение, което осъществява състав на посоченото в наказателното постановление нарушение. При положение, че търговецът при извършена продажба и плащане е нарушил изискването да издаде фискална касова бележка, и не попада в изключенията на Наредбата по чл.4 и чл.5, правилно е била ангажирана административната му отговорност, която е обективна и безвиновна, поради което не е необходимо да се обсъжда субективната страна на нарушението. Следва да бъде отбелязано, че от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани доказателства, които да опровергаят залегналите в акта и НП констатации.

С оглед извършеното нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС законосъобразно наказващият орган е определил санкцията по реда на чл.185, ал.1 от ЗДДС, която разпоредба предвижда на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. Изхождайки обаче от събраните по делото доказателства съдът намира, че административнонаказващият орган не е съобразил в пълнота обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН при определяне размера на административното наказание. С обжалваното постановление на жалбоподателя е наложена имуществена санкция над предвидения в закона минимум, а именно в размер от 600 лева, който съдът намира за необоснован, доколкото в НП не се сочат никакви мотиви за определяне на наказание по-високо от минималното с оглед вида и тежестта на деянието. Видно от издаденото НП, констатираното нарушение е първо по ред, като по делото не са ангажирани доказателства за това дружеството да е било санкционирано за друго такова по Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ. Ето защо и доколкото в случая съдът не отчете наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства, които да обосновават налагането на имуществена санкция над предвидения в закона минимум, счете, че същият следва да бъде редуциран до 500 лв., като намира, че този размер на санкцията се явява съответен на извършеното нарушение и би способствал за постигането на целите на ЗАНН.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за приложение на чл.28 от ЗАНН, доколкото установеното нарушение не обуславя по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случай на административни нарушения от същия вид. Обстоятелството, че нарушението е първо по ред и че касае ниска стойност на нерегистрираната и неотчетената продажба не е достатъчно, за да се квалифицира като маловажно. Нарушените норми целят да осигурят непрекъснат и ефективен контрол върху продажбите, извършвани в търговски обекти чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, независимо дали е поискан друг данъчен документ, в това число и осигуряване на пълно съответствие между наличните парични средства у търговеца и отразеното по фискалното устройство, с което разполага той.  Касае се за обществени отношения с изключителна значимост, които изискват дисциплинираност и отговорно отношение при изпълнение на вменените от Държавата задължения. Ето защо съдът намира за привилен извода на наказващия орган за липса на предпоставки за приложение на маловажен случай.

При  извършената служебната  проверка  съдът  не  констатира  допуснати  в  хода  на  административнонаказателното производство  съществени  нарушения  на  процесуалните  правила,  които  да  налагат  отмяна  на  наказателното  постановление.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че атакуваното НП е законосъобразно, но не и относно размера на наложената имуществена санкция, поради което следва да бъде изменено.

Съобразно изхода на спора, на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени претендирани разноски в настоящото производство за процесуално представителство от юрисконсулт. Същото следва да бъде определено от съда съобразно нормата на чл.27е от Наредба за правната помощ в размер между 80 лева и 120 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 80 лева. Доколкото жалбата се явява частично основателна, то юрисконсултското възнаграждние следва да бъде определено съобразно отхвърлената част от жалбата, а именно в размер на 48 лева.

Жалбоподателят не е поискал присъждане на разноски в настоящото производство, предвид на което такива не следва да му бъдат присъдени.

Мотивиран от горното, РС гр. Пловдив  - ХVІІІ н. с.

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №475180-F494024, издадено на 06.11.2019г. от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно управление на НАП, с което на „МОЛЛЕ - К“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Трети март“ №30, ет.***, ап.***, представлявано от К.Р.Г., ЕГН:**********, е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 600 /шестотин/ лева, на основание чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание - имуществена санкция от 600 /шестстотин/ лева на 500 /петстотин/ лева.

ОСЪЖДА „МОЛЛЕ - К“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Трети март“ №30, ет.***, ап.***, представлявано от К.Р.Г., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция за приходите с ЕИК ********* сумата от 48 /четиридесет и осем/ лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. 

Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ