Р Е Ш Е Н И Е
№ 71
гр. Велико Търново, 19.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд - Велико Търново, четвърти състав, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ТОНЕВА
при участието на секретаря В.Г., изслуша докладваното от съдия Тонева адм. дело № 781 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с
чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба подадена от „Естер - 09“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Горна Оряховица, ул. „Хан Крум“
№ 5, вх. Б, ап.9, представлявано от управителя Ст.Т.Ш.срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 10623/28.11.2019 г., издадена от Ж.Ив.А.- началник на отдел
„Оперативни дейности“ Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“, главна
дирекция „Фискален контрол“, ЦУ на НАП – гр. София. В жалбата се сочи, че
заповедта е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на закона и противоречие с целта на закона. Изтъква се, че в заповедта фактически
липсват мотиви, като не са изложени такива относно конкретните важни държавни
или обществени интереси, които се охраняват. Развиват се съображения за
необоснованост и на определения срок за запечатване на обекта, както и цялостен
бланкетен характер на мотивите в оспорената заповед, в нарушение на чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК. По същество се твърди липса на соченото от административния
орган нарушение, като фактическо основание за налагане на ПАМ, тъй като
заплащането на продажната
цена на стоките е извършено на
лице, което не е в
трудови правоотношения с търговеца и действията на което не могат да ангажират дружеството. На последно
място оспорващият търговец счита, че административният акт е издаден в
нарушение на принципа на съразмерност, прогласен в чл. 6 от АПК, доколкото
засяга негови права и законни интереси в степен, по-голяма от необходимото за
преследваната от закона цел. С тези мотиви, подробно изложени в подадената
жалба, от съда се иска отмяната на оспорената заповед.
В съдебно заседание дружеството - жалбоподател,
чрез пълномощника му по делото ***.Д.. от ВТАК, поддържа оспорването с направените искания, по съображенията
изложени в нея. Претендира присъждане на направените по делото разноски,
съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът
по жалбата – началникът на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Велико Търново при
главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ на НАП – гр. София, чрез *** Ш, оспорва жалбата. Твърди формална и процесуална
законосъобразност на оспорения административен акт, а по същество безспорна
установеност на нарушението, обусловило налагането на ПАМ. В тази връзка намира
за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че плащането е извършено на
лице, което не е негов служител, доколкото въпросното плащане е станало в обект
на търговеца и не е издадена фискална касова бележка. Излага и доводи, че
срокът на мярката е надлежно мотивиран и съобразен с характера на нарушението и
необходимостта от предотвратяване на последващи такива. С тези доводи, изложени
в хода на устните състезания, ответникът моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200,00 лв. съгласно приложен списък.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, включително тези приложени към жалбите и съдържащите се в
представената от ответника административна преписка, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На
23.11.2019
г., в 13:50 часа
от служители на дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, е извършена проверка
в търговски обект – магазин за хранителни стоки с площ около 50,00 кв.м., находящ се в гр.
Долна Оряховица, ул. „Цанко Церковски“ № 1, стопанисван от „Естер - 09“
ЕООД, за която е съставен Протокол за извършена проверка серия АА №
0013515/23.11.2019 г., на основание чл. 110,
ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Съгласно отбелязаното в протокола, в обекта
се предлагат хранителни стоки – пакетирани и непакетирани, безалкохолни
напитки, алкохол, цигари и др. Проверката е била извършена в присъствието на
лицата Ст.Т.Ш.– управител и П.Д.Х. – без трудово правоотношение с търговеца. Преди
легитимацията от служителите на НАП е извършена „контролна покупка“ в 13:50
часа на един брой минерална вода, един брой сок и два броя десерти на обща
стойност 3,20 лв., платени в брой от Нели Кирилова
Тотева – инспектор по приходите, с банкнота от 5,00 лв. и монета от 20 ст.,
плащането е прието от П.Д.Х., която върнала ресто от 2,00 лв., но не издала фискален касов бон.
Издаден е КЛЕН, от който се установява, че
за дата 23.11.2019 г. в 13:50 часа, чрез фискалното устройство в обекта не е
регистрирана продажба на стойност 3.20 лв.
При извършване на проверката е издаден
дневен финансов отчет от фискалната памет № 053478/23.11.2019 г., с час на служебния бон 14:12 часа и са засечени паричните
средства в касата на проверявания обект.
От П.Д.Х. е съставен Опис на
паричните средства към момента на проверката към ПИП серия АА № 0013515/23.11.2019 г.
От изведения дневен финансов
отчет и засечените парични средства в касата на проверявания обект е установено следното: разчетна касова наличност от ФУ 340,04 лв., фактическа наличност – 124, 36 лв.,
въведена сума в касата – 0,00 лв., изведени пари от касата – 0,00 лв.
Установена е отрицателна касова разлика в размер на 215,36 лв. При проверката са били представени
документите на намиращото се в обекта фискално устройство.
Протокол за извършена проверка серия АА №
0013515/23.11.2019 г. е подписан от извършилите проверката
служители на НАП и от лицата, посочени като присъствали. Към протокола са приложени коментирания вече опис на
парични средства в каса, КЛЕН за дата 23.11.2019 г., декларация от 23.11.2019 г. от П.Д.Х., дневен финансов отчет от ЕКАФП с ИН № ZK043704 и
номер на ФП 50142989, от дата 23.11.2019 г. 14:12 часа.
Съгласно декларираното от П.Д.Х. няма трудово праоотношение
с „Естер – 09“ ЕООД.
Констатираното неиздаване на касова бележка
при извършена продажба, е преценено като нарушение на разпоредбата на чл. 25,
ал. 1, вр. с ал. 3, вр. с чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ,
съответно като основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Закона за данък
върху добавената стойност /ЗДДС/, за издаване на оспорената заповед. Със същата
са наложени принудителни административни мерки “Запечатване на обект”, за
търговски обект – магазин
за хранителни стоки, находящ се в гр. Долна Оряховица, ул. „Цанко Церковски“ №
1, стопанисван от „Естер - 09“ ЕООД, за срок от 14 дни и „Забрана
достъпа до обекта” за същия търговски обект. Определено е запечатването да се
извърши на
11.12.2019 г. в 14:00 часа.
Заповедта е връчена на Ст.Т.Ш., в качеството му на представляващ „Естер – 09“ ЕООД, на дата 07.12.2019 г., съгласно съдържащата се в нея разписка.
Жалбата пред АСВТ е подадена чрез ТД на НАП
– гр. Велико Търново на 20.12.2019 г., видно от приложения пощенски плик с пощенско клеймо от 20.12.2019
г. Същата е изпратена с
придружително писмо от ТД на НАП – гр. Велико
Търново, като са
представени оспорената ЗНПАМ,
протокола за извършена проверка и приложенията към него, Заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП.
В
съдебната фаза на производството по
искане на оспорващото дружество са изслушани свидетелските показания на П.Д.Х.. Последната под
страх от наказателна отговорност заявява, че е майка на управителя на дружеството. Към момента
на проверката не е имала трудов договор с дружеството. В магазина работел само
сина й, а понякога тя му помагала за преместването на стоки. В деня на
проверката отишла в гр. Долна Оряховица, за да помага на децата си в градината.
Синът й я извикал да постои в магазина, а той отишъл да си вземе лекарствата.
Започнала да разтегля боб и го разпиляла по работния плот. Влезли млада жена и
мъж. Останала с впечатление, че бързат. Купили си 2 сникърса и един сок.
Маркирала сумата, тъй като преди гледала как се работи с касовия апарат. После
жената поискала и минерална вода. Маркирала и нея, но не излязла касова
бележка. Общата сума от продажбата била 3,20 лв. Купувачите заплатили и тя им
върнала ресто. Хаджитодорова заявява, че не знае как се работи с касовия
апарат, но била гледала и останала с впечатление, че е направила всичко, което
е необходимо, но въпреки това не излязъл касов бон. За преценката на свидетелските показания съдът
съобразява възможна заинтересованост на свидетеля поради роднинската връзка с управителя
на оспорващото дружество. Факт
е обаче, че не се доказва трудово или облигационно правоотношение между Хаджитодорова и жалбоподателя или други обстоятелства по
смисъла на чл. 172 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК. От
ответника не се ангажираха доказателства, вкл. показанията на извършилите
проверката органи по приходите, посредством които да се опровергаят показанията
на Хаджитодорова. По-същественото обаче е, че не се
ангажираха и такива, които да установят наличието на трудово или някакво друго
правоотношение между Пепа Хаджитодорова, като
лице, приело плащането и дружеството-жалбоподател, каквито доказателства би
следвало да се съдържат при ответника.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна и като взе предвид становищата на страните и представените по
делото доказателства, съдът прави следните изводи:
Оспорването е извършено от лице с надлежна
легитимация – адресат на обжалвания административен акт, стопанисващо
търговския обект, за който е разпоредено запечатване.
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС и от външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК.
Предвид горното и липсата на някоя от останалите предпоставки по чл. 159 от АПК, подадената същата се явява процесуално допустима за разглеждане по същество
в настоящото производство.
След извършена на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка съдът
установи, че Заповед № 10623/28.11.2019 г. на началника на
отдел „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален
контрол“, ЦУ на НАП – гр. София е издадена от оправомощен орган и в рамките на
неговата компетентност, определена от чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за Национална
агенция по приходите и т. 1 от посочената по-горе Заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП. Поради това, издалото оспорения административен акт
лице, е притежавало необходимата за това материална компетентност. Не се
установяват пороци във формата, в проведената процедура, нарушения на
материалноправни норми или несъответствие с целта на закона, които по своята
степен на тежест да обуславят нищожност на обжалвания административен акт.
Заповедта е издадена в писмена форма и
съдържа изложение на фактически и правни основания за постановяването й.
Неоснователни са наведените от жалбоподателя възражения, че в оспорения
административен акт не са изложени мотиви, в нарушение на чл. 59, ал. 2 от АПК.
В заповедта за налагане на ПАМ се съдържа словесно описание на приетите за
установени от административния орган факти и посочване на правното основание за
налагането на принудителната мярка. Изложени са и съображенията за налагане на
процесните мерки – наличие на нарушение на данъчното законодателство, което
води до неотчитане на приходи и нанася пряка вреда на държавния бюджет.
Отбелязано е, че нарушението е с висока степен на обществена опасност,
произтичаща от възможността за многократно проявление във времето,
законосъобразното отчитане на извършените продажби е от съществено значение за
охраната на държавния интерес, спазването на стриктна финансова и бюджетна дисциплина
представлява важно условие за защитата на обществения интерес и правилното
функциониране на държавата. Определеният срок за запечатване на
обекта е мотивиран с постигане целите на ПАМ - преустановяване на незаконосъобразните
практики и промяна начина на дейност в обекта, правилно отчитане на оборота от
продажби, и необходимото време за извършване на тази промяна в начина на
дейност. Съответствието на изложените от административния орган мотиви с
установените в производството факти, не касае формалната, а материалната
законосъобразност на акта.
В хода на административното производство
органите по приходите са изпълнили задълженията си по чл. 26 и сл. от АПК, като
са извършили или поне довършили проверката си, в присъствието и на представител
на „Естер - 09“ ЕООД. Същите са довели до знанието на
данъчния субект установените факти и предприетите въз основа на тях последващи
действия.
Независимо от изложеното по-горе, се
установява, че в нарушение на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК от
контролните органи не са били проверени и изяснени релевантни към случая факти
и обстоятелства, по-конкретно – в какво качество лицето П.Д.Х. се намира в
обекта и приема плащания за извършена продажба в обекта. В случая нарушението е
съществено, тъй като изясняването на посочените по-горе обстоятелства би могло
да обуслови различни крайни изводи у административния орган както относно
наличието на претендираното за установено нарушение, така и относно
необходимостта от налагане на ПАМ.
Съдът намира, че заповедта за налагането на ПАМ е издадена в
противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона.
Съобразно характеристиките и целите на
принудителните административни мерки, като вид индивидуални административни
актове /чл. 22 от ЗАНН/, необходима материалноправна предпоставка за налагането
на ПАМ е наличието на данни за извършено административно нарушение или за
вероятност от извършването на такова, към
предотвратяването или преустановяването на което същите да бъдат насочени. Конкретно
в случаи от вида на процесния, съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС,
вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, принудителна мярка запечатване на обект се
прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Настоящият състав намира, че не е безспорно установено в проверения от
служителите на НАП обект „ магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Долна Оряховица, ул. „Цанко
Церковски“ № 1 “ да е
извършена продажба на стоки, за които да не е издаден фискална касова бележка. Безспорно
по делото е установено, че двама служители в отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ
на НАП са извършили проверка на въпросния обект,
стопанисван от жалбоподателя, както и че са предали 3,20 лева на лицето П.Д.Х.,
което се е намирало в този обект. Установено е по безспорен начин, че Хаджитодорова е приела сумата
и не е издала касова бележка от ФУ за извършеното
плащане. Също така обаче се установи, че Хаджитодорова не е служител или работник в „Естер - 09“
ЕООД, никога не имала това качество, нито на
някакво друго основание е упълномощавана да
представлява дружеството или да извършва действия от негово име. Дори в протокола за проверка, съставен на основание чл. 50, ал. 1 от ДОПК е посочено, че Хаджитодорова е без трудови правоотношения. Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, вр.
с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, в тежест на ответника беше да установи чрез
представянето на съответните писмени доказателства, наличието на някаква правна
обвързаност между приелото плащането лице и субекта на ПАМ. Поради обхвата на
базата данни в информационната система на НАП, за ответника не би
представлявало трудност да представи доказателства за наличието на такива
правоотношения, вкл. основани на упълномощаване, или чрез някой от останалите
предвидени в закона процесуални способи, да попълни делото с такива
доказателства. В случая такова доказване не бе проведено, нещо повече – от
ответника не се поддържаха твърдения за наличието на някакви правоотношения
между „Естер - 09“ ЕООД и П.Д.Х.. Горното обосновава извод, че приемането на плащането при контролната
покупка е извършено от лице, чиито действия не обвързват данъчния субект. При извършване на покупката проверяващите е следвало да се убедят в какво
качество дадено лице приема плащането им и обвързват ли действията на това лице
съответния проверяван субект, което не е било извършено. Проверка на тези
обстоятелства очевидно не е била извършена и от административния орган преди
издаването на оспорената заповед. При липсата на доказано противоправно
поведение на „Естер
- 09“ ЕООД - нарушение на
изискванията за издаване на документ при продажба, оспореният административен
акт е постановен в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 186, ал.
1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС.
Съдът намира и че дори да се приеме за
доказано описаното от административния орган нарушение, принудителната
административна мярка не съответства на целта на закона.
В случая мотивите на заповедта сочат, че
мярката е предприета с превантивна цел – да се предотврати извършването на
друго нарушение от страна на данъчния субект. Тези мотиви обаче са общи и
несъобразени с конкретните претендирани като установен факти, а именно
неиздаване на касова бележка за извършена продажба на стойност 3,20 лв., както и с обстоятелството, че
констатираното нарушение е първо за лицето. Изложените мотиви в заповедта, за
висока степен на обществена опасност на деянието, възможност за многократно
проявление на същото, и съответното съществено значение за охраната на
държавния интерес, не кореспондират с обективно установените факти. Не става
ясно по какъв начин нерегистрирането на една продажба на стойност от 3,20 лв. чрез касов бон от
ФУ, засяга особено значим държавен или обществен интерес. Стойността на
контролната покупка, за която не е издаден касов бон,
местоположението /в
малко населено място, с неголям брой търговски обекти/ и характера на дейността на търговския обект /продажба на стоки от първа
необходимост, като за
датата на нарушението надлежно са отчетени продажби на стойност 340,04 лв./, наличието на редовно въведено в експлоатация и
действащо фискално устройство, не обосновават квалификация за значимост на
засегнатия държавен интерес, налагаща преустановяване дейността на обекта за 14
дни. Действително, обществените отношения, свързани с коректното отчитане на
продажбите на стоки или услуги в или от търговските обекти, са пряко свързани с
фискалните интереси на държавата и предполагат засилена охрана, но в законово
очертаните рамки /чл. 4, ал. 2 от АПК/. Същевременно тази охрана не следва да
засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която актът се издава /чл. 6, ал. 2 от АПК/. Ето защо налагането на
принудителната административна мярка, следва да е насочено към и необходими за
постигане на целта на закона, но и да е съразмерно по тежест с установените
факти и преследваната цел, което в разглеждания случай не е съобразено от
административния орган.
Предвид изложеното по-горе съдът намира, че
оспорените принудителни административни мерки са наложени при недоказано
извършване на соченото от административния орган нарушение на чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, а освен това противоречат на
законоустановените цели на административната принуда.
Подадената жалба от „Естер - 09“ ЕООД е основателна и като такава следва
да бъде уважена. Заповед № 10623/28.11.2019 г., издадена от
началник на отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново, дирекция „Оперативни
дейности“, ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП – гр. София, като
незаконосъобразна, следва да бъде отменена.
Предвид изхода на спора, разноски на ответника не следва да се
присъждат.
С оглед направеното в жалбата и в съдебно заседание искане за
присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати от бюджета си в полза на дружеството - жалбоподател направените по делото разноски в размер на 450,00
лв., от които 50,00 лв., представляващи внесена държавна
такса и 400,00 лв., представляваща платено адвокатско
възнаграждение съгласно договор за правна помощ и съдействие от 20.12.2019 г.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Естер - 09“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Горна
Оряховица, ул. „Хан Крум“ № 5, вх. Б, ап.9, представлявано от управителя Ст.Т.Ш., Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 10623/28.11.2019 г., издадена от Ж.Ив.А.-
началник на отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново в дирекция „Оперативни
дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ на НАП – гр. София.
ОСЪЖДА
Национална агенция за приходите – гр. София да заплати на „Естер - 09“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Горна
Оряховица, ул. „Хан Крум“ № 5, вх. Б, ап.9, представлявано от управителя Ст.Т.Ш., разноски по делото в размер на 450,00 /четиристотин и петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: