№ 354
гр. Благоевград, 20.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело №
20251200100099 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от И. С. П., ЕГН
**********, чрез адв. М. М., против Прокуратура на Република България,
представлявана от главния прокурор.
Навежда се в молбата, че с постановление на прокурор от Районна
прокуратура Петрич е образувано досъдебно производство № 452/ 2006 г. по
описа на РПУ Петрич срещу неизвестен извършител за извършено
престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 от НК, във вр. с чл. 201 от НК. Твърди се,
че по същото дело ищеца е привлечен като обвиняем заедно с 18 лица, всички
служители - контрольори пътни такси и разрешителни на Граничен сектор
„Кулата“ при Управление „Пътни такси и разрешителни“ към Изпълнителна
агенция „Пътища“, гр. София.
Твърди се, че с постановление от 15.09.2006 г. за привличане на
обвиняем и вземане на мярка за неотклонение по досъдебно производство №
452/ 2006 г. по описа на РПУ Петрич, е привлечен ищеца в качеството на
обвиняем за извършено престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 от НК, във вр. с чл.
201 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от три до
петнадесет години, като съдът може да постанови конфискация на част или на
цялото имущество на виновния и да го лиши от права по чл. 37, ал. 1, точки 6
и 7 от НК, и може да го лиши от правото по чл. 37, точка 8 от НК. Със същото
постановление е определена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в
размер на 5 000 лева. Твърди се, че на същата дата ищеца е разпитан в
1
качеството му на обвиняем.
Твърди се, че с определение на РС - Петрич на ищеца били наложени
обезпечителни мерки за евентуална конфискация и е образувано
изпълнително дело от ДСИ при РС - Петрич.
Поддържа се, че с постановление от 01.12.2008 г. е привлечен ищеца
отново като обвиняем и спрямо него е взета мярка за неотклонение по
досъдебно производство № 452/ 2006 г. по описа на РПУ - Петрич при
престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 от НК, във вр. с чл. 201 от НК, във вр. с чл.
26, ал. 1 от НК при условията на продължавано престъпление.
Твърди се, че първоначално обвинителния акт срещу 19 лица, всичките
бивши служители - контрольори пътни такси и разрешителни на Граничен
сектор „Кулата“ при Управление „Пътни такси и разрешителни“ към
Изпълнителна агенция „Пътища“, гр. София е внесен в Районен съд Петрич и
е образувано НОХД № 1424/2008 г. по описа на същия съд. На два пъти
съдебното производство по делото е прекратявано и същото е връщано на
прокурора за отстраняване на допуснати съществени отстраними нарушения
на процесуалните правила. След изготвянето на нови обвинителни актове,
делото е образувано по нови номера - НОХД № 2249/2008 г. и НОХД №
597/2009 г. , и двете по описа на Районен съд Петрич. След отвод на всички
съдии, делото е изпратено на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен
съд. С определение на ВКС от 04.12.2009 г. делото е възложено за разглеждане
на Районен съд - Кюстендил, като е образувано НОХД № 1629/ 2009 г. С
определение, постановено в съдебно заседание от 13.05.2010 г., Районен съд
Кюстендил е прекратил наказателното производство по делото на основание
чл. 369, ал. 4 от НПК /отм./, а с определение от 26.05.2010 г. е отменил
допуснатите обезпечения на бъдещо вземане на държавата, свързано с
евентуална конфискация на имуществото от ищеца като подсъдим и
наложените обезпечителни мерки, подробно описани в определение на РС
Петрич, постановено по ЧНД 2523/ 2006 г..
Твърди се, че с Решение на ВКС от 11.03.2011 г. производството по
НОХД № 1629/ 2009 г. на Районен съд - Кюстендил е възобновено, а
определението за прекратяване на наказателното производство отменено.
Навежда се, че след връщане на делото на Районен съд - Кюстендил, в
проведено на 20.04.2011 г. съдебно заседание по делото, наказателното
2
производство е прекратено и делото е върнато на Районна прокуратура -
Петрич за изпълнение на задължителните указания.
Поддържа се, че след повторното внасяне на делото в Районен съд -
Кюстендил, наказателното производство е образувано под нов номер № 630/
2012 г.. Твърди се, че с присъда № 15 от 16.03.2018 г. по делото Районен съд -
Кюстендил признал ищеца и останалите подсъдими за невинни и ги оправдала
в извършване на престъпления от общ характер по чл. 201 във вр. с чл. 26, ал.
1 от НК. Присъдата е протестирана от Районна прокуратура - Петрич и е
образувано ВНОХД № 454/2018 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил.
Твърди се, че със Заповед на Директора на ОДМВР Благоевград е
наложена принудителна административна мярка по чл. 75, т. 3 от ЗБДС във
връзка с Постановление от 13.03.2009 г. на РП Петрич - забрана да напуска
ищеца страната, като му е отнет задграничния паспорт.
Твърди се, че в ТД на НАП - Благоевград спрямо ищеца е образувано
ревизионно производство относно задължения за данък върху дохода на
физическите лица за периода от 01.01.2002 г. до 31.12.2006 г. Контролното
производство приключило с ревизионен акт и било установено, че ищеца няма
публични задължения.
Твърди се, че с Постановление от 13.03.2009 г. на Районна прокуратури -
Петрич повторно е наложена на ищеца забрана да напуска пределите на
Република България без разрешение на прокурор.
Твърди се, че срещу ищеца е водено и наказателно производство за
извършено престъпление по чл. 319 и чл. 282 от НК, като по искане на РП -
Петрич били отделени материали и същите били изпратени на Окръжна
прокуратура - Благоевград. С постановление от 09.04.2012 г. Окръжна
прокуратура Благоевград отказала да образува производство по преписка вх.
№ 3059/ 2010 г., като постановлението не било обжалвано от Районна
прокуратура - Петрич.
Твърди се, че с присъда № 15 от 16.03.2018 г., постановена по НОХД №
630/ 2012 г. на РС Кюстендил е признат ищеца за невиновен в извършването
на престъплението, за което билх обвинен и на основание чл. 304 от НПК е
изцяло оправдан по повдИ.ото обвинение. Присъдата е протестирана от РП -
Петрич.
3
Твърди се, че с Решение № 260009 от 08.09.2022 г. по ВНОХД №
454/2018 г. на Окръжен съд Благоевград присъдата е потвърдена изцяло, като
решението е окончателно и оправдателната присъда влязла в сила на
09.09.2022 г..
Поддържа се, че вследствие на предприетите срещу ищеца действия по
наказателното производство, продължило близо 16 години, ищеца и
семейството му били изключително притеснени и стресирани. Досъдебното
производство било около 6 години, а самото съдебно производство 10 години,
в коите се явявал ищеца на 44 съдебни заседания. Твърди се, че претърпял
ищеца редица негативни последици от емоционално, психическо, финансово
и здравословно естество. Тези вреди са големи , трайни, продължили и след
оправдаването на ищеца, както и към настоящия момент.
Навежда се, че негативното въздействие върху психическото,
емоционалното и здравословно състояние започнало веднага с привличането
му като обвиняем на 15.09.2006 г.. Твърди се, че ищеца живее на село и след
привличането му като обвиняем излезли редица статии в национални и
местните медии - по БТВ имало изявления на тогавашния министър на
вътрешните работи Р. П., на тогавашния директор на ОДМВР Благоевград
Г.К., на тогавашната районна прокурорка Л.М., които твърдели, че са
присвоили над 2,5 млн. евро. Имало статии във в. „Монитор“ и в. „Струма.“
Показвали се снимки обвиняемите, всички роднини, близки, съседи и
приятели на ищеца разбрали за това. Твърди се, че те променили отношението
си ищеца. Отбягвали го, шушукали зад гърба му, дори при влизане в магазина,
в който ежедневно пазарува хранителни стоки, отношението към него било
различно. По този начин били накърнени честта и достойноството му и
засегнато името му в обществото. Но след повече от 16 години нямало как да
се разбере, че наказателното производство срещу ищеца е приключило с
оправдателна присъда и че е невинен.
Твърди се, че при започване на наказателното дело в съда отново се
вдигнало медиен шум, че е предаден на съд. Излезли много и различни статии
в местния вестник „Струма“ и в. „Вяра“, които се продавали на всяка
вестникарска будка, хранителен магазин и кафене. Вътре били цитирани
парични суми в особено големи размери, които се твърдяло, че е присвоил.
Твърди се, че първите съдебни заседания се отразявали от местната
4
кабелна телевизия със снимки. Много от приятелите му престанали да
общуват с ищеца. Това го накарало да се затвори в себе си. Станал
раздразнителен, изпадал в депресивни състояния, което повлияло в
отношенията му вътре в семейството и с неговите най-близки хора. Имал
постоянно главоболие, започнал да вдига кръвно и да получава сърцебиене.
Променил се начина на живот на ищеца.
Навежда се, че се задълбочили здравословните проблеми на ищеца.
Получил глаукома, стигнал до операция на едното око, за да не загубя напълно
зрението си.
Поддържа се, че с продължилото дългогодишно наказателно
производство било нарушено конституционното право в законен срок да бъде
предаден на съд ищеца, съгласно чл. 31, ал. 1 от Конституцията, с което е
нарушен чл. 6, т. 1 от ЕКЗПЧОС, съгласно която разпоредба всяко лице, срещу
което има повдИ.о обвинение има право на гледане на делото в разумен срок.
Сочи се, е богата е практиката на ЕСПЧ в тази насока. Висящото наказателно
производство, което продължило неразумно дълго - близо шестнадесет
години, ограничило гражданските права. Имал забрана да напуска страната в
продължение на години. Многократно бил викан от разследващите органи за
поредното процесуално-следствено действие. Всяко едно призоваване пред
разследващите органи разстройвало живота му за дълго, след това се налагало
да пие успокоителни лекарства. Това му пречело да се грижи за семейството
си, както и за неговите родители. Изпитвал вина, че вместо да се грижи за тях
и да им помага, ищеца им създавал излишни неудобства, с които трябва да се
съобразяват. Децата се оплаквали от негативното отношение към тях от страна
на техните съученици и ищеца изпитвал вина за това. Многократни са
явяванията му пред съда за участие в открити съдебни заседания като
подсъдим. Тъй като всички съдии от Районен съд Петрич си дали отвод,
делото се гледало в Районен съд - Кюстендил и на втора инстанция в Окръжен
съд - Кюстендил, което допълнително създавало напрежение в ищеца, предвид
пътуването на разстояние от 300 километра /в двете посоки/ всеки месец в
продължение на повече от 10 години.
Навежда се, че ищеца преживял много тежко бремето на наказателния
процес, още повече, че съзнавал че е невинен и че не е извършил
престъплението, за което бил обвинен. Всичко това преобърнало не само
5
живота на ищеца, но и този на близките му. Семейството му изживяло много
тежко и съкрушителен целия този период, което още повече засили чувството
му на вина и отчаяние от несправедливото отношение към него от страна на
институция, призвана да се бори за постигане на справедливост. Твърди се, че
психиката на ищеца се сринала и изпаднал в безпътица и безнадеждно
състояние. Станал затворен, не общувал нормално дори с най-близките хора.
Загубил съня си, постоянно мислел защо му се случва всичко това, страдал и
загубил всякакво желание за борба и за живот. Въпреки че е оправдан,
продължава да преживява кошмара на воденото срещу него наказателно
производство. Живее в постоянен страх и безпокойство, както преди, когато
всеки момент очаквал налагането на тежко наказание и евентуалното му
изтърпяване. Освен това непрекъснато си спомня разпитите на свидетелите,
сведенията от институциите, собствените му разпити и укора в очите на
роднини и приятели, че е допуснал това да се случи. Твърди се, че вече е
невъзможно да възвърне предишния си начин на живот, авторитет и уважение
от страна на околните, разрушени и съсипани от незаконните действия на
прокуратурата. Не става въпрос за инцидентна грешка, допусната от
прокуратурата спрямо ищеца, а за започнато и проведено наказателно
преследване в изключително продължителен период от време, нанесло на
ищеца необратими неимуществени вреди. Въпреки оправдателната присъда
по случая, положението в обществото не се е подобрило за ищеца особено в
сравнение с времето на продължаване на наказателното производство.
Малцина в малкото село знаят, че съдът е оправдал ищеца за престъплението,
в което е бил обвинен. Несправедливото обвинение разтърсило живота му
като нанесените вреди в личен план не могат да бъдат възстановени само чрез
постановената оправдателна присъда. Заложени били авторитета и
достойнството му като личност, почтеността и честност на ищеца. Навежда
се, че всичко това му причинило огромна депресия, множество безсънни
нощи, влошаване на здравето му, изживял и продължава да изживява
изключително тежко и емоционално бремето на наказателния процес. Налице
е пряка причинно-следствена връзка между незаконните действия на
прокуратурата и причинените на ищеца неимуществени вреди.
Поддържа се, че състоянието на ищеца на обвиняем и подсъдим било
отразено и в пресата. Изнесли се данни, че само ощетил държавата с особено
голяма сума пари. Името му било припомняно на обществеността при всеки
6
по - важен етап от наказателния процес.
Навежда се, че през цялото това време бил представян ищеца пред
обществото във възможно най - лоша светлина. Тези публикации
допълнително разширили кръга на хората, които го избягвали или ако
заговорел с някой, той гледал бързо да продължи пътя си. Твърди се, че след
произнасяне на оправдателната присъда нямало публикации на първа
страница на вестниците и в онлайн изданията, че е оправдан ищеца.
Прави искане пред съда да бъде осъден ответника да заплати сумата в
размер на 500 000 /петстотин хиляди/ лева, представляваща обезщетения за
претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания,
изразяващи се в причиняване на стрес и безпокойство, главоболие и
раздразнителност, влошаване на здравословното състояние, накърняване на
честта, достойнството и доброто име в обществото, злепостовянето пред
близки, познати и колеги, публикациите в печата и онлайн издания,
съдържащи информация за воденото наказателно производство срещу ищеца
и представляващи пряка и непосредствена последица от образуваното срещу
ищеца наказателно производство, по което е оправдан с влязла в сила присъда,
ведно с лихвата за забава, считано от 08.09.2022 г. /датата на влизане в сила на
оправдателната присъда/ до окончателното изплащане на сумата,
Претендира ищеца сторените по делото разноски.
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска,
въведения предмет на делото е правото на увредения да получи обезщетение
за вредите, които са настъпили от повдИ.о от прокуратурата
незаконосъобразно обвинение, която правна квалификация е чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ, по втория иск, това е правото на вземане за лихви, която правна
квалификация е чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че искът е основателен, посочва и представя писмени
доказателства – Присъда № 15 от 16.03.2018 г. на РС Кюстендил по нохд
630/2012 г.; Решение № 260009 от 08.09.2022 г. на ОС Кюстендил по внохд №
454/2018 г.; Копия от публикации от централни и местни печатни и онлайн
издания, отразяващи воденото досъдебно производство срещу ищеца и
останалите обвиняеми. Искането е редовно, а по съществото си основателно,
поради което следва да се уважи.
Направеното с исковата молба от ищеца доказателствено искане за
7
допускане на гласни доказателства, е порочно. На основание чл. 101, ал.1, от
ГПК съдът следва да укаже на ищеца, че това доказателствено искане не е
съобразено с изискванията на чл. 156, ал. 2 от ГПК, а именно- в искането си
страната не е посочила трите имена на свидетелите, поради което следва в
тридневен срок от получаване на настоящето определение, ищеца да направи
писмено доказателственото си искане, като посочи трите имена на
свидетелите, които иска да бъдат допуснати.
Следва да се укаже на ищеца, че при неизпълнение на указанията на съда в
срока, неостраняването на тези нередовности, ще се смятат извършените
процесуални действия за неизвършени и ще се преклудира възможността за
ищеца да посочва доказателства.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал
такъв, в който оспорва допустимостта и основателността на предявените
искове. Навежда, че съгласно чл. 136 от ЗСВ прокуратурата е единна и
централизирана, от което следва принципа че всеки прокурор по каквото и да
било дело — наказателно, гражданско, търговско, административно - може да
представлява единната прокуратура съобразно своята компетентност
/прокурорът следва да е от прокуратурата съответна на компетентния съд/, то
в конкретния казус писмен отговор на горепосочената искова молба следва да
бъде изготвен от прокурор при Окръжна прокуратура - Благоевград в
съответствие с писмените указания дадени в писмо изх. № 2302/ 2025г. на
прокурор от отдел „Съдебен“ при ВКП без необходимост от изрично писмено
упълномощаване в тази насока. В подкрепа на този извод е и т. 5 от
Тълкувателно решение № 3/ 2004 г. на ОСНК на ВКС, в което се приема че
„структурните звена на Прокуратура /респективно прокурорите към тях/
могат да я представляват по право“ - без да е нужно изрично упълномощаване
за това по реда на чл. 32-33 от ГПК.
Навежда се, че в конкретния казус не са налице каквито и да било
доказателства, които да доказват /обосновават/, че И. С. П. действително е
претърпял някакви конкретни неимуществени вреди, които при това да са
пряк и непосредствен резултат от воденото срещу него наказателно
производство за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 201 от НК
вследствие незаконното обвинение по ДП № 452/ 2006г. по описа на РПУ- гр.
Петрич /Пр.Пр. № 1591/ 2006 г. по описа на Районна прокуратура - Петрич,
8
нохд № 630/ 2012 г. и внохд № 454/ 2018 г. по описа на Окръжен съд
Кюстендил, а наличието на такива преки и непосредствени вреди е основен
елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Липсата на този елемент изключва възможността за ангажиране на
отговорността на държавата и нейните правозащитни органи в лицето на
прокуратурата.
Поддържа се, че в тежест на ищеца е да докаже и то по несъмнен начин
наличието на изложените в исковата му молба твърдения за претърпени от
него конкретни неимуществени вреди, а такива доказателства извън
твърденията на П., изложени в исковата му молба просто липсват. От
приложените към исковата молба материали не се установява наличието на
нито едно доказателство, от което да е видно че ищецът действително е
претърпял сочените от него стрес, безпокойство, напрежение, унижение,
увреждане на обществения и личния му имидж и достойнство, още по малко
това да е пряк резултат от повдИ.ите срещу него обвинения и воденото срещу
него наказателно производство по ДП № 452/ 2006 г. по описа на РПУ - гр.
Петрич /Пр.Пр. № 1591/ 2006 г. по описа на Районна прокуратура - Петрич,
нохд № 630/ 2012г. и внохд № 454/ 2018г. по описа на Окръжен съд
Кюстендил. Недоказани са и твърденията на ищеца за настъпили в резултат от
воденото срещу него наказателно производство смущения в ежедневието му и
злепоставяне.
Навежда се, че преувеличени и неотговарящи на действителността са
твърденията на П., че след като му било повдИ.о обвинение цялата
общественост разбрала това и с това бил нарушен личния му и социален
живот.
При евентуалност се прави възражение, ако искът има своето основание,
че същият е изключително и необосновано завишен по своя размер с оглед
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. На първо място, не е налице нито едно
доказателство, че П. действително е претърпял каквито и да било
неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от
воденото срещу него наказателно производство, още по-малко такива
обезщетения по справедливост, на които да възлиза точно на претендираната
от ищеца сума от 500 000 лева. В тази връзка прави искане ответника да бъде
отчетено, че П. не е бил задържан с постановление на прокурора до 72 часа и
9
цел осигуряването му пред съда за вземане на най-тежката мярка за
неотклонение. Спрямо тежестта на повдИ.ото обвинение е взета мярка за
неотклонение „гаранция в пари“, непроменяна в хода на производството.
Наложената му мярка за процесуална принуда „забрана за напускане
пределите на страната“ е изцяло в съответствие с чл. 68 ал. 1 от НПК, а
именно - П. е бил привлечен към наказателна отговорност за тежко умишлено
престъпление, липсват данни и твърдения същата да е обжалвана по
законовия ред в случай, че обвиняемият е търпял вреди от това.
Навежда се, че от началото до края на процеса в сила е била
„презумпцията за невинност“, като няма нито едно доказателство тя да е била
нарушена. Спазен е бил и основополагащия принцип в българския
наказателен процес, че обвиняемия /подсъдимият е невинен до постановяване
на осъдителна присъда.
Поддържа се, че паричното обезщетение за моралните вреди следва да
съответства на необходимото за преодоляването им и че не е проява на
справедливост, а в дисхармония със справедливостта определяне на парично
обезщетение, по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпени
вреди - Решение № 832/2010 г. по н.д. № 5938/ 2010 г. на ВКС/. Прави
възражение, че претенцията на ищеца е завишена и не съответства на
претендираните вреди, на икономическия стандарт в Р. България и на
съдебната практика в аналогични случаи, вкл. и тази на ЕСПЧ.
Признава се от ответника, че наказателното производство срещу ищеца е
било с голяма продължителност. В тази връзка обаче при определяне кой е
разумния срок за разследване и водене на едно производство следва да се
вземе предвид, на първо място броя на извършените действия по
разследването или съдебно следствени действия, чиито брой е много голям в
настоящия случай, сред които и назначени експертизи, изискващи особени
познания, които могат да се изпълнят от малък брой вещи лица. На следващо
място за определяне кой е разумния срок за едно производство следва да се
отчете и броя лицата, които са привлечени към наказателна отговорност и
процесуалното поведение на страните, което не е без значение за
продължителността на процеса. В хода на ДП и съдебната фаза са разпитани
свидетели, назначени, изготвени и приети са експертизи, а това безспорно
изисква значително по-дълъг период от време в сравнение с обикновените
10
случаи на дела за тези видове престъпления. Ответника обръща внимание, че
прокуратурата нито веднъж не е ставала причина за отлагане на съдебно
заседание. Не малък период от време делото е било по процедури за отводи на
съдии и при съответния съдия за изготвяне на мотивите към постановените
съдебни актове, което не може и няма как да се вмени във вина на
прокуратурата.
Навежда се, че всякакви претенции на ищеца относно разумния срок за
гледане на производството не следва да бъдат уважени тъй като съгласно чл. 8,
ал. 2 от ЗОДОВ „ (Нова - ДВ, бр. 98 от 2012 г.) гражданите и юридическите
лица могат да предявят иск по чл. 26, ал. 1 по приключени производства само
когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по
нм
реда на глава трета а от Закона за съдебната власт, по която няма постИ.о
споразумение“.
Съгласно Глава трета "а", от ЗСВ чл. 60а. (Нов - ДВ, бр. 50 от 2012 г., в
сила от 01.10.2012 г.) (1) По реда на тази глава се разглеждат заявления на
граждани и юридически лица срещу актове, действия или бездействия на
органите на съдебната власт, с които се нарушава правото им на разглеждане
и решаване на делото в разумен срок.(2) Заявленията по ал. 1 се подават от
граждани и юридически лица, които са: 1. страни по приключени граждански,
административни и наказателни производства; 2. обвиняеми, пострадали или
ощетени юридически лица по прекратени досъдебни производства. По реда на
тази глава се определя и изплаща обезщетение в съответствие с практиката на
Европейския съд по правата на човека в размер не повече от 10 000 лв.
Заявленията по ал. 1 се подават в 6-месечен срок от приключване на
съответното производство с окончателен акт чрез Инспектората към Висшия
съдебен съвет до министъра на правосъдието.
Сочи се, че липсват доказателства за спазване на тази процедура, тъй
като е изтекъл предвидения от закона срок, което още веднъж е доказателство,
че ищецът не е претърпял претендираните вреди, тъй като ако това беше
станало и същият смятал, че е претърпял неимуществени вреди, злепоставен е
и е засегнат неговия имидж щял незабавно след окончателното му
оправдаване да предяви своите претенции, а той прави това доста по-късно.
Сочи се, че недоказани са и твърденията на ищеца за претърпени от него
стрес, безпокойство, напрежение, унижение, увреждане на обществения и
11
личния му имидж и достойнство, които да са пряк резултат от повдИ.ите
спрямо същия обвинения и воденото срещу него наказателно и съдебно
производства съответно ДП № 452/ 2006 г. по описа на РПУ - гр. Петрич
/Пр.Пр. № 1591/ 2006 г. по описа на Районна прокуратура - Петрич, нохд №
630/ 2012 г. и внохд № 454/ 2018 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил.
Поддържа се, че приложените документи не съдържат каквито и да било
доказателства, че твърдяните психични терзания на ищеца са пряка и
непосредствена връзка от привличането му към наказателна отговорност по
конкретните досъдебно респективно съдебни производства. Няма и нито едно
доказателство за влошено психично здраве на П. вследствие на воденото
срещу него наказателно производство, като няма нито един медицински
документ, от който да е видно да са му направени каквито и да е изследвания
за установяване на реалното му психическо състояние и установени по
безспорен начин симптоматика на състояния, каквито се твърдят, че са налице
в исковата молба.
Сочи се, че няма доказателства и че заболяването от което страда ищеца
- глаукома, е в пряка причинно следствена връзка с воденото срещу него
наказателно производство.
Прави се възражение, че е налице частично погасяване на акцесорния
иск - искането за присъждане на лихва и то, считано от датата на привличане
на П. в качеството на обвиняем, към главната искова претенция.
Така предявеният иск е редовен и допустим, поради което съдът следва
да допусне доказателствата и насрочи делото в открито съдебно заседание.
Водим от горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА гражданско дело № 99/ 2025 г. по описа на ОС- Благоевград
в открито съдебно заседание за 22.04.2025 г. от 13.30 часа, за която дата да се
призоват ищеца и ответника, както и с призовките да бъдат изпратени преписи
от настоящето определение на ищеца, ведно с отговора по исковата молба и
приложенията към него, както и препис от настоящето определение за
ответника.
Проект на устния доклад по делото е както следва:
12
1. Претендираните права и възражения произтичат от: за ищеца-
наличие на привличане на обвиняем за престъпление от общ характер, факта
на образувано наказателно производство, което е завършило с оправдателна
присъда; настъпило увреждане на здравето, претърпените болки и страдания;
за ответника – липса на състав за ангажиране на отговорност, липса на вреди.
2. Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца е при
така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведения
предмет на делото е правото на увредения да получи обезщетение за вредите,
които са настъпили от повдИ.о от прокуратурата незаконосъобразно
обвинение, която правна квалификация е чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, по втория
иск, това е правото на вземане за лихви, която правна квалификация е чл. 86
от ЗЗД.
Правната квалификация на възраженията на ответника са - средство за
защита срещу иска. По възражението за погасителна давност на вземането за
лихви - чл. 111, ал. 1, б. В ЗЗД.
3. Не се признават права или обстоятелства.
4. Разпределя доказателствената тежест както следва: ищеца следва да
докаже - наличие на привличане на обвиняем за престъпление от общ
характер, факта на образувано наказателно производство, което е завършило с
оправдателна присъда; настъпило увреждане на здравето, претърпените болки
и страдания; факта на забава на правонарушителя; ответника следва да
докаже – не носи доказателствена тежест; по възражението за давност –
падежа на задълженията, изтичане на предвидения в закона срок.
УКАЗВА на страните, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, за кои от
твърдените от тях факти не сочат доказателства - за ищеца – няма такива; за
ответника – няма такива.
УКАЗВА на страните, на основание чл. 146, ал. 3 от ГПК, че в
едноседмичен срок от получаване на настоящето определение могат да вземат
становище във връзка с дадените указания и проекта на доклада по делото и
да предприемат съответните процесуални действия, като ако в установения
срок страните не изпълнят указанията на съда, те ще загубят възможността да
направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
13
непредвидени обстоятелства, както и ако в изпълнение на предоставената им
възможност страните не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК, че ако
ответникът не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане
за разглеждането му в негово отсъствие, може да поискат постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттеглят иска.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 238, ал. 2 от ГПК, че ако не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът
може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу него.
УКАЗВА на ответника, ако ищецът не се яви в първото заседание по
делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие, може да поиска прекратяване на
делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца.
УКАЗВА на ответника, че ако не се яви в първото заседание по делото,
без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, съдът, по
искане на ищеца, може да постанови неприсъствено решение срещу него.
УКАЗВА на ищеца, основание чл. 101, ал.1, от ГПК, че
доказателственото искане за допускане на гласни доказателства не е
съобразено с изискванията на чл. 156, ал. 2 от ГПК, а именно- в искането си
страната не е посочила трите имена на свидетелите, поради което следва в
тридневен срок от получаване на настоящето определение, ищеца да направи
писмено доказателственото си искане, като посочи трите имена на
свидетелите, които иска да бъдат допуснати.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията на съда в срока,
неостраняването на тези нередовности, ще се смятат извършените
процесуални действия за неизвършени и ще се преклудира възможността за
ищеца да посочва доказателства.
Съдът приканва страните към спогодба, както и указва на
последните, че има и друг способ за разрешаване на спора- медиацията,
14
която според Закона за медиацията е доброволна и поверителна
процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето
лице- медиатор, подпомага спорещите страни да постИ. споразумение.
ДОПУСКА писмените доказателства на ищеца - Присъда № 15 от
16.03.2018 г. на РС Кюстендил по нохд 630/2012 г.; Решение № 260009 от
08.09.2022 г. на ОС Кюстендил по внохд № 454/2018 г.; Копия от публикации
от централни и местни печатни и онлайн издания, отразяващи воденото
досъдебно производство срещу ищеца и останалите обвиняеми.
Изисква от Районен съд – Кюстендил н.о.х.д. № 630/ 2012 г. по описа на
РС - Кюстендил.
Указва, на основание чл. 101, ал. 1 ГПК, на Прокуратура на Република
България, представлявана от главния прокурор, в едноседмичен срок от
получаване на настоящето определение, да представи доказателства за
наличие на представителна власт на прокурор от ОП – Благоевград, относно
извършени процесуални действия по подаване на отговор на исковата молба.
В случай, че разпореждането на съда не бъде изпълнено в срок, съдът ще
приеме, на основание чл. 101, ал. 3 ГПК, че това действие е неизвършено.
Определението не подлежи на обжалване.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно
/ чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
15