№ 3781
гр. София, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20231100509561 по описа за 2023 година
., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
Подадена е въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, ищец
пред СРС, срещу решение № 10802 от 22.06.2023 г., постановено по гр.д. №
12524 по описа за 2023 г. на СРС, 40 състав, с което е отхвърлен, предявеният
от ищеца срещу ответника „К.“ ООД, по реда на чл.422, ал.1 ГПК, иск с
правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД, за установяване съществуването на
вземанията, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГП по
ч.гр.д.№ 69450 по описа за 2022 г. на СРС, 40-ти състав.
Решението се обжалва в частта в която претенцията на ищеца,
предявена по реда на чл.422, ал.1 ГПК не е била уважена за сумата в
размер на 899,72 лв.- главница, претендирана като стойност на топлинна
енергия, доставена за периода от м.01.2020 г. до м.04.2021 г. до магазин № 2,
находящ се в гр.София, ж.к.“*******, аб.№ *******, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
изплащането на вземането.
1
Излагат се доводи за постановяване на решението в обжалваната му част
в противоречие с материалния и процесуален закон, както и необоснованост.
Счита, че е доказал наличието на предпоставките на чл.59 ЗЗД за уважаване
на претенцията му. Сочи, че по делото от заключението на съдебно-
техническата експертиза се било установило реално потребеното количество
топлинна енергия. В случая същата била начислявана на максимален
специфичен разход на сградата в съответствие с т.6.5 от приложението на
чл.61, ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1, тъй като ИРРО не били подменени от
ФДР за сезон 2020/2021 г., както и не бил осигурен достъп за сезон 2019/2020
г. За последния сезон БГВ била начислена служебно на базата на един
потребител по 140 л за денонощие, съгласно чл.69, ал.2,т.2 от Наредбата за
топлоснабдяването. За сезон 2019/2020 г. ответникът бил осигурил достъп до
имота и ТЕ и БГВ били реално отчетени, което било установено от главния
отчет, съставен от „Т.С.“ ЕООД. Неправилно в решението било посочено, че
стария отчет е 19 и новия отчет е 19. На абоната била начислена ТЕ, отдадена
от сградна инсталация. Твърди ответникът да не е прекратил топлоподаването
за подгряване на топла вода. Същевременно съгласно чл.140, ал.1,т.2 ЗЕ
потребителите били длъжни да монтират в имотите си средства за дялово
разпределение и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда на чл.36, ал.3 от Наредбата. ИРРО били собственост на отделните
собственици на имоти в нея. Счита, че в случая задължението за смяна на
ИРРО било на ответника като собственик на имота. Позовава се и на приетото
в ТР №2/2016 на ОСГК на ВКС във връзка със заплащането на отдадената от
сградната инсталация, ТЕ. Наред с това по делото било представено
заявление от 04.11.2010 г., което било подадено от ответника с искане да бъде
открита партида на негово име, както и да сключи договор съгласно ОУ за
продажба на ТЕ за стопански нужди. Независимо от това договор между
страните не бил сключен. Това било категорично заявено от ответника в
отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131 ГПК. Предложенията
за сключване на договор не били приемани. Сочи, че бил изпращал
неколкократно покани за сключване на такъв договор, но ответникът не ги
бил приел. Липсата на договор не освобождавало дружеството-ответник от
заплащане на стойността на реално потребената ТЕ.
Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната
му част и въззивната инстанция да постанови ново с което претенцията на
2
ищеца да бъде уважена. Претендират се разноски.
По въззивната жалба не е постъпил отговор от ответника пред СРС –
„К.“ ООД. Не се претендират разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД не взема
становище по въззивната жалба. Не претендира разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 23.06.2023 г.
Въззивната жалба е подадена на 05.07.2023 г.; следователно същата е в
срока по чл.259, ал.1 ГПК.
С решението, което се обжалва, предявената от ищеца /пред СРС/,
/въззивник пред настоящата инстанция/, претенция, по реда на чл.422 ГПК
вр. с чл.59 ЗЗД, не е била уважена, следователно налице е правен интерес от
обжалване.
Въззивната жалба е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното
решение е постановено в допустим процес и е валидно:
Заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена на 09.01.2023 г. по
ч.гр.д.№ 69450 по описа за 2022 г. на СРС, 40 състав е била връчена надлежно
на длъжника на 19.01.2023 г.
Възражението по чл.414 ГПК е подадено на 17.02.2023 г., т.е. в срок.
Указанията по чл.415 ГПК са достигнали до знанието на заявителя на
23.02.2023 г. Исковата молба е предявена на 09.03.2023 г.
Затова съдът приема, че исковата молба е предявена в срока по чл.415,
ал.1 ГПК.
По основателността на въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че не са
налице предпоставките на чл.59 ЗЗД, тъй като от страна на ищеца не е
доказано пълно и главно, неоснователното обогатяване на ответника. Това
било така защото по делото не било доказано, че до имота е доставена реално
3
топлинна енергия. Такава била начислена на максимален специфичен разход
на сградата в съответствие с т.6.5 от приложението на чл.61, ал.1 от Наредба
№ Е-РД-04-1, тъй като ИРРО не били подменени поради смяната на ФДР. В
случая се касаело до претенция за неоснователно обогатяване поради което
правилата за фингирано определяне на потребеното количество ТЕ били
неприложими; следвало да бъде доказано реално потребеното количество ТЕ.
Отделно от това разпоредбата на т.6.5 на която се бил позовал ищеца, касаела
определянето на потребеното количество ТЕ в случаите, в които има
отоплителни тела без уреди за измерване. В конкретния имот имало
монтирани измервателни уреди, които не били подменени след смяната на
ФДР. В случая ФДР, което било избрано от ОС на ЕС да извършва дялово
разпределение – „Д.“ ЕООД се било вляво в „Т.С.“ ЕООД. Всъщност не била
налице смяна на ФДР, а единствено преобразуване чрез вливане на едното
дружество в другото. Затова и СРС е достигнал до извода, че смяната на
ИРРО в сградата е задължение на „Т.С.“ ЕООД. По делото липсвали данни, че
тези уреди са негодни или д изтекла метрологична годност или не позволяват
изчисление на консумацията. Това бездействие на ФДР не можело да бъде
тълкувано в във вреда на потребителя на ТЕ, на който да бъде начислявана ТЕ
на база екстраполация, след като фактически има монтиран уред за
индивидуално отчитане. Тези си мотиви СРС е препратил и относно
начисленото потребление за БГВ, което също било начислено на база за
сезона 2019/2020 г. Освен това било видно, че за сезона 2020/2021 г. бил
извършен реален отчет като в издадената индивидуална справка на л.100 по
делото, както и от заключението на вещото лице, се установявало, че новият
отчет показва 19 куб.м. потребление на вода, което изцяло съответствало на
предходния извършен реален отчет. Това означавало, че стойност за топла
вода не е начислена; разхода бил 0,00. Това водело до извод за липса на
неоснователно обогатяване, посредством спестяване на разходи. Наред с това
СРС е приел и, че в случая е налице договорно правоотношение между
страните с оглед представеното с исковата молба, заявление от ответника
/л.48/, което изключвало приложението на института на неоснователното
обогатяване. В случая заявлението било заведено при ищеца под № 2957 от
04.11.2010 г., а в десния му ъгъл била поставена резолюция „да“; открита била
партида с № *******, което означавало, че е налице съвпадение на две
насрещни волеизявления относно елементите на договора, което водело до
4
неговото сключване и възникване на облигационна връзка. Договорното
основание намирало превес над извъндоговорното по чл.59 ЗЗД, по арг. и от
ал.2 на последната разпоредба.
По доводите във въззивната жалба:
Видно от посоченото в заявлението по чл.410 ГПК, т.12 „обстоятелства,
от които произтича вземането“, твърди се, че длъжника се е обогатил без
основание за сметка на дружеството-ищец със стойността на потребената ТЕ
относно процесния топлоснабден имот с аб.№ *******. Затова следвало да
върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Следователно на плоскостта на неоснователното обогатяване, ищецът
претендира за установяване вземанията, за които му е била издадена заповед
за изпълнение по реда на чл.410 ГПК.
Действително, ответникът е собственик на процесния недвижим имот –
магазин №2 с адм.адрес: гр.София, ж.к.“******* с оглед представеният с
исковата молба нот.акт № № 91 от 06.08.2010 г., виж л.45 по делото пред
СРС.
Установява се по делото, че от страна на ответника е подадено
заявление още на 04.11.2010 г., с което е изразена воля за сключване на
договор с ищцовото дружество за доставка на топлинна енергия относно
процесния магазин.
Не се спори, че договор в писмена форма не е сключен.
Противно на соченото от ищеца, от страна на ответника е отправеното
предложение за сключването на такъв договор.
По делото не са представени сочените като отправени от ищеца до
ответника, покани за сключване на такъв договор.
Кога е налице неоснователно обогатяване:
Съгласно разпоредбите на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е
обогатил до размера на обедняването.
С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на
блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена
възможност в други текстове на закона.
5
С оглед приетото в Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленума на ВС,
както и в трайната съдебна практика, обогатяване е налице не само при
увеличаване имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства
за сметка на имуществото на друго лице.
В конкретния случай от представените от третото лице помагач с
молбата му от 31.05.2023 г. /л.99 и следв./ писмени доказателства се
установява, че индивидуални справки за отопление и топла вода, са съставени
на името на едно трето за спора ЮЛ- „Е.С.“ ООД, което е подписало и
приемо-предавателните протоколи като потребител. Наред с това видно от
тази индивидуална справка по отношение на БГВ резултата е 0,000 като
разход, а количеството по отчетените водомери е минус 164,18 куб.м., т.е.
надчетени са 164,18 куб.м. вода.
Обстоятелството, че ИРРО са на дружеството, което се е вляло в
дружеството, конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца,
както правилно е приел СРС, не може да бъде вменено в тежест на
потребителите, които са били възложили по силата на решение на ОС на ЕС,
дяловото разпределение на влялото се дружество. Цитираните от въззивника
правила на Наредбата за топлоснабдяване не могат да намерят приложение в
конкретния случай.
При това положение настоящата инстанция намира, че не са доказани
кумулативно дадените предпоставки на чл.59 ЗЗД поради което претенцията
на ищеца правилно е била отхвърлена от СРС.
Обжалваното решение е правилно и ще следва да бъде потвърдено в
частта в която е предмет на въззивен контрол.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
С оглед изхода на спора решението е правилно и в частта, в която
са разпределени разноските между страните.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника разноски не се следват.
Въззиваемата страна не претендира разноски, а и такива не са сторени.
6
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 10802 от 22.06.2023 г., постановено по
гр.д. № 12524 по описа за 2023 г. на СРС, 40 състав, изцяло.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7