Решение по дело №1736/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказание (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна (ДИТ - Варна), подадена чрез процесуалния представител - Д. О., против Решение № 929 от 19.06.2023 г. по АНД № 1343/2023 г. на Районен съд-Варна (РС - Варна), с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 03-2201232 от 04.01.2023 г. на Директора на ДИТ - Варна.

С жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Настоява се, че обжалваният акт е постановен при неправилно тълкуване на приложимия закон от установената фактическа обстановка. Конкретно се изтъква, че констатираното нарушение е описано точно, а и от доказателствата по делото безспорно се установява извършването му. Излагат се доводи за установеност на наличието на елементите на възникнало и съществуващо трудово правоотношение към момента на проверката в обекта на контрол. Сочи се, че правилно е потърсена отговорност след като нарушението се установява от липсата на писмено документиране на съответния вид инструктаж, което е доказано по безспорен начин, а и е свързано с правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Поддържа се, че правилно е прието, че в качеството си на работодател дружеството е следвало да документира начален инструктаж. Според касатора, съдът неправилно тълкува разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за провеждане на периодичен инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г.), а и видно от обясненията на управителя на дружеството именно той провежда инструктажа, като не се твърди, че е определено длъжностно лице, натоварено с тази функция. Настоява се, че правилно е приложена разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда КТ), доколкото е възникнало задължение за провеждане и документиране на начален инструктаж, което не е сторено от работодателя. Искането е да се отмени решението на РС – Варна и да се потвърди НП. В хода на делото, процесуалният представител на касатора поддържа жалбата и направените с нея искания, като се претендира и присъждането в полза на касатора на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – „К.К. “ ЕООД, с ЕИК ***, представлявано от А.В.И., не представя писмен отговор по жалбата и не ангажира становище в хода на делото.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като заявява, че решението на РС - Варна е правилно като съобразено с процесуалните правила и материалния закон. Пледира се за оставяне в сила на решението на РС - Варна.

Съдът, като прецени доводите на страните и фактите, които се извличат от събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, определяща обхвата на служебната проверка, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес от обжалване на решението като неизгодно за нея.

Производството пред районния съд е образувано по жалба от „К.К. “ ЕООД срещу НП № 03-2201232 от 04.01.2023 г. на Директора на ДИТ - Варна, издадено от Директора на ДИТ - Варна, с което на дружеството за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 12, ал. 1 и чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г., на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв.

Нарушението, според НП, се изразява в това, че „К.К. “ ЕООД в качеството на работодател е допуснал до работа лицето С.А.И., роден на *** г., на длъжност „чистач/хигиенист“ на територията на кораборемонтен завод „Одесос“, кей № 6, м/к „Сий Лайън“, находящ се в гр. Варна, Островна зона, без да е документирал провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве при работа в книга за инструктаж Приложение № 1. В НП е посочено, че нарушението е извършено на 24.11.2022 г., на територията на кораборемонтния завод „Одесос“, към който момент на лицето С.А.И. е следвало да му бъде документирано провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве. Като доказателства са посочени Книга за начален инструктаж Приложение № 1 и декларация от лицето С.А.И. от 24.11.2022 г.

За да отмени НП, въззивният съд приема, че към датата на проверката е налице трудово правоотношение между наказаното дружество и С.И., с произтичащите от него допълнителни задължения, но административнонаказателната отговорност не е насочена към надлежния за това субект. Районният съд посочва, че действащата правна уредба възлага на работодателя да осигури провеждането на инструктаж чрез определяне на длъжностно лице, което да извърши и документира инструктажа, т.е. документирането на проведения инструктаж е вменено в задължение не на работодателя, а на съответното длъжностно лице, което го е извършило, поради което дружеството-работодател в случая не се явява субект на описаното в НП административно нарушение. Въззивният съд приема, че е без значение обстоятелството, че дружеството не е определило длъжностно лице, което да провежда и документира инструктажите, т.к. неизпълнението на това задължение представлява друго административно нарушение – неосигуряване провеждането на инструктаж, което е различно от описаното в НП. Отделно от така приетото, районният съд приема, че няма данни инструктажът изобщо да е проведен – в НП липсват констатации в тази насока, а в случай, че инструктажът не е бил проведен, не се е породило и задължение за съответното длъжностно лице да го документира, което обуславя извод за необоснованост на НП. Крайният извод на РС – Варна е, че при издаване на обжалваното НП е допуснато неправилно приложение на материалния закон.

РС – Варна констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и съдържат изискуемите реквизити, като АУАН е връчен на наказаното лице. Доколкото обаче в НП не се твърди С.И. да е работещ от друго предприятие (вероятно различно от наказаното дружество - по разбиране на касационната инстанция), то е налице противоречие между описанието на нарушението и сочената за нарушена норма на чл. 11, ал. 1, т. 3 от Наредба № РД-07-2 от 16.09.2009 г., което затруднява санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и представлява самостоятелно основание за отмяна на НП.

Обжалваното решение е правилно.

РС - Варна е установил правилно фактите по делото и правилно ги е отнесъл към приложимите материалноправни норми, т.е. правилно е приложен материалният закон и не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК за отмяна на обжалваното решение, в каквато насока всъщност са твърденията на касатора.

Настоящият състав на съда напълно възприема мотивите на въззивния съд и на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към тях.

Правилен е изводът за материална незаконосъобразност на НП. Съгласно чл. 281, ал. 5 КТ работодателят е длъжен да организира провеждането на периодично обучение или инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при условия и по ред, определени с наредба на министъра на труда и социалната политика. На основание чл. 281, ал. 5 КТ е издадена Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. Според чл. 2 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. работодателят има задължението да осигури на всеки работещ подходящо обучение и/или инструктаж по безопасност и здраве при работа в съответствие със спецификата на професията/извършваната дейност и на работното място, както и задължение по чл. 3 от същата наредба да не бъде допускан до работа работник и служител, който не притежава необходимите знания и умения и/или не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от посочената наредба начален инструктаж се провежда на лицата, които постъпват на работа, както и на лицата по чл. 11, ал. 1, т. 1-5, като според чл. 11, ал. 1 от работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ, включително и на работещи от други предприятия, които ще работят на територията на предприятието. Тоест в случая задължението за осигуряване и организиране провеждането на първоначален инструктаж не е на наказаното дружество, а на Кораборемонтния завод „Одесос“, на територията на което предприятие е установен да работи С.И..

Вмененото с НП нарушение не е неинструктиране (неосигуряване провеждането на инструктаж) на работника за безопасно и здравословно изпълнение на работата. С оглед така вмененото деяние на наказаното дружество, фактът дали е проведен инструктаж е ирелевантен, независимо, че действително недокументирането на проведен такъв е индиция за непровеждането му.

Правилно РС е стигнал до извод, че НП е незаконосъобразно, тъй като неправилно е определен субектът на административното нарушение, предвид нормативно вмененото задължение за документиране на инструктажа на лицето, на което работодателят е възложил провеждането му. Неоснователно касаторът се позовава на обстоятелството, че „видно от обясненията на управителя на дружеството“ е установено, че последният провежда инструктажа. Данни за такива обяснения не са налице по делото. Не са налице и данни инспекторите по труда да са изискали заповед за определяне на лице, което да провежда инструктажа и да са изяснили има ли определено лице за извършване на инструктажа и кое е то. От друга страна, в книгата за инструктаж фигурира подпис на лицето, извършващо инструктаж, т.е. именно за това лице е задължението да документира проведен инструктаж.

Доколкото нормативното изискване лицето, на което е възложено извършването на инструктаж, да документира проведения такъв, е различно от нормативното изискване работодателят да изпълни задълженията си по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, то правилно РС - Варна приема, че деянието – недокументиране на проведен инструктаж от работодателя не представлява административно нарушение по чл. 6 ЗАНН, във вр. с чл. 413, ал. 2 КТ. Документирането на инструктажа е фактическо действие, което логически следва след извършването на инструктажа. В случая няма и данни да е извършен инструктаж, за да се приеме, че работодателят е допуснал до работа работника без да е документирал провеждането на първоначален инструктаж.

Правилен и обоснован е изводът на РС – Варна за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, които представляват основание за отмяна на НП. Сочената за нарушена правна норма на чл. 11, ал. 1, т. 3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. съдържа задължение за осигуряване провеждането на инструктаж и на работещите от други предприятия, които ще работят на територията на предприятието. Независимо че в НП е посочено, че С.И. с работодател „К.К. “ ЕООД е установено да работи на територията на кораборемонтен завод „Одесос“ е наказан работодателят на С.И., а и не е посочено предприятието, което се явява „друго предприятие“, на територията, на която е установен да работи С.И.. Освен това недопускането до работа на неинструктирани работници и недокументирането на проведен инструктаж са различни и отделни деяния, а с конкретното словесно описание на нарушението в НП същите са смесени. Правилно е прието от въззивния съд, че е накърнено правото на защита на наказаното дружество, т.к. е налице неяснота на вмененото нарушение.

Гореизложеното обосновава извод за незаконосъобразност на обжалваното пред РС – Варна НП и влече отмяната му. Като е стигнал до извод за наличие на процесните пороци на НП, въззивният съд правилно е приложил материалния закон, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожността му.

Предвид неоснователността на касационната жалба, искането на касатора за присъждане на разноски се явява неоснователно.

На основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 929 от 19.06.2023 г. по АНД № 1343/2023 г. на Районен съд - Варна.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: