Определение по дело №445/2019 на Окръжен съд - Перник

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 952

 

гр. Перник, 04.11.2019 г.

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в публично заседание на 02.11.2019 г., IIІ-ти въззивен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова

 ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

Роман Николов

 

при секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.д. № 00445 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

Образувано е по възражение вх. № 14823/20.05.2019г. от К.С.В. по реда на чл. 423, ал. 1 ГПК срещу заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 7422/2013 г. по описа на РС - Перник. Във възражението се сочи наличието на предпоставките по чл. 423, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК и е основано на твърденията, че заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изп. лист, не му е била връчена надлежно; не му е била връчена лично и не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства – не му е било съобщено за наличието на ПДИ, ЗНИПЗ и изп. лист. Излага се, че не е бил надлежно уведомен за ЗНИПЗ и изп. лист, тъй като в нарушение на чл. 43 и чл. 45 ГПК ПДИ не е връчена лично на адреса или на негов представител – ПДИ била връчена на друго лице – В.А., а не на страната и доколкото получателят не е законен или какъвто и да е представител на страната. Към момента на получаването на ПДИ и останалите документи от служител на фирмата, включително и запорно съобщение изх. № 3105/17.06.2014г., адресирано до ММК Метал, длъжникът не е бил и служител на същата фирма към този момент, с което е нарушен редът на чл. 46, ал. 2 ГПК. По същество моли съда да приеме възражението по чл. 423 ГПК и за отмяна на издадената заповед по чл. 417 ГПК и изп. лист.

Ответникът по възражението и заявител в заповедното производство „Юробанк България“ АД, е изразил становище за недопустимост, евентуално – за неоснователност на възражението.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема следното:

Жалбоподателят твърди, че е научил за заповедта на 18.04.2019г., когато посетил кантората на ЧСИ и се запознал с образуваното срещу него изп. дело № 1158/2013г. и съответно възражението е депозирано на 20.05.2019 г. /първият присъствен ден/. При липса на данни за по-ранно узнаване /включително и твърдяното от „Юробанк България“ АД, че длъжникът е уведомен за наложените запори върху тр. му възнаграждение на 16.01.2017 г., съответно върху банковите му сметки на 23.08.2018г./, то съдът намира, че възражението е подадено в едномесечния срок по чл. 423 ГПК от узнаването за заповедта и следва да бъде разгледано по същество.

По ч.гр.д. № 7422/2013 г. по описа на РС - Перник в полза на „Юробанк България“ АД срещу К.В. е издадена заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 01.11.2013г. за суми, произтичащи от договор за банков кредит, въз основа на които е образувано изп. дело № 20137520401158 на ЧСИ С. Д., рег. № *** – с район на действие ПОС. По делото е приложена покана за доброволно изпълнение с приложена заповед за изпълнение (л.8 от делото) изх.№ 03106/17.06.2014г. по цитираното изп. дело, е адресирана до до длъжника К.В., като е изпратена на адреса му по месторабота, от която се установява, че тази ПДИ е връчена на В.А. срещу положен от нея на 27.07.2014 г. подпис в качеството й на "***" на мястото за получаване лично от адресата /негов представител/, както и на мястото със задължение да предаде като друго лице - пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата. От представената справка-регистър на тр. договори на К.В. (л.22 от делото) се установява сключен тр. договор с „ММК Метал“ ООД, гр. Перник за периода от 17.04.2014 г. до 19.05.2014 г. В показанията си като разпитан по настоящото дело свидетел В.А. потвърждава подписа си и собственоръчно изписаните си имена в поканата за доброволно изпълнение (л.8 от делото). Не си спомня обстоятелствата, при които е получила този документ и че е адресиран за К.В.. За връчените й на посочената дата книжа, свидетелката не е уведомявала длъжника К.В. и не му е предавала документите, тъй като не го е познавала тогава и не знае дали към съответния момент той изобщо е работил във фирмата.

При така установеното по делото, настоящият въззивен състав съобразява следното:

Поддържаното от длъжника основание по чл. 423, ал. 1, т.2 от ГПК – не е налице. По делото не се установява – не се и твърди, длъжникът да живее преимуществено извън територията на РБългария.

Налице е обаче основанието по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК – длъжникът е бил лишен от възможността да оспори вземането по заповедта, поради нередовно връчване на заповедта. Съдът приема, че връчването по месторабота е нередовно по няколко съображения. В ГПК изчерпателно са изброени всички хипотези, при които е допустимо съобщението да се връчи на лице, различно от адресата. Това лице трябва да е носител на пасивна процесуална представителна власт, която го оправомощава да получи съобщението за адресата. Законът обвързва предпоставките за възникването й с определени отношения, съществуването на които е гаранция, че лицето ще предаде съобщението на адресата. Връчването е редовно ако характеристиката сочи на онези отношения, които законът обвързва с пасивната процесуална представителна власт. Когато те съществуват, законът фингира връчването на адресата ( чл. 46, ал. 4, изр. 1 ГПК). Не може да се приеме, че лице на длъжност продавач - консултант може да представлява работодателя, нито има доказателства в тази насока. Следва да се посочи, че връчването на съобщения по местоработата, уредено в чл. 49 от ГПК, не променя лицето, до което съобщението се изпраща, а именно - адресата. Така е и в обсъжданата покана за доброволно изпълнение, която е адресирана именно до длъжника, но на адрес по месторабота. При това положение не се променят правилата за връчване на съобщения, уредени в чл. 45 и чл. 46 от ГПК, а именно - съобщението следва да се връчи лично на адресата, а ако това е невъзможно, се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме, като такова лице може да бъде и работодател на адресата. Когато работодателят е юридическо лице, връчването следва да се извърши на негов представител. Тук не намират приложение правилата на чл. 50 ГПК за връчване на търговци и юридически лица, когато връчването може да се извърши на всеки служител или работник. Разликата е, че по чл. 50 ГПК адресат е именно търговецът или юридическото лице, докато в настоящия случай и на основание чл. 46 от ГПК юридическото лице - работодател действа като друго лице, съгласно да приеме съобщение за адресата, и следва да се задължи за предаване на съобщението. Това друго юридическо лице действа именно чрез своите представители и само неговите представители могат да изразят воля за съгласие и за поемане на задължения. Лицето В.А. не е представител на работодателя и не може да го обвърже със задължение да предаде съобщението, нито тя в лично качество може да поеме такова задължение с аргумент от чл. 46 от ГПК. Гореизложеното обосновава извод, че не са изпълнени правилата на чл. 46, вр. с чл. 49 от ГПК за надлежно връчване на поканата за доброволно изпълнение, а следователно и приложената към нея заповед за изпълнение, и при положение, че липсват доказателства, че е осъществена хипотезата на чл. 54 ГПК - че длъжникът е бил уведомен или е узнал за връчването впоследствие.

Налице е и основанието по чл. 423, ал. 1, т. 3 от ГПК – длъжникът е бил лишен от възможността да оспори вземането по заповедта, тъй като не е могъл да узнае своевременно за връчването й поради особени непредвидени обстоятелства, на която хипотеза сочат поддържаните от него във възражението доводи. Несъмнено установено е по делото, че поканата за доброволно изпълнение с приложена заповед за изпълнение е връчена на 27.07.2014 г. на лице от администрацията на работодателя на длъжника /чл. 46, ал. 2 предл. последно от ГПК/, но длъжникът не е могъл да узнае връчването й, респ. да оспори вземането по нея, тъй като към момента на връчване на книжата на 27.07.2014г. длъжникът не е бил в трудовоправни отношения с работодателя, от чиято администрация е лицето получило за длъжника книжата на 27.07.2014г.

Предвид изложеното, съдът намира, че по делото се установява наличието на посочените от подалия възражението обстоятелства по смисъла на чл. 423. ал. 1. т. 1 и т. 3 от ГПК, които са възпрепятствали длъжника да узнае своевременно за връчването, и възражението следва да бъде прието на посочените основания. Заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист не подлежат на служебно обезсилване от въззивния съд, доколкото не се установява липса на предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 и 4 ГПК. В правомощията на въззивния съд е сам да спре изпълнението на издадената заповед, когато е по чл. 410 от ГПК - арг от чл. 423, ал. 3 изр. 2 ГПК, но не и въз основа на такава, издадена по реда на чл. 417 от ГПК, каквато е процесната, издадена в хипотезата на чл. 417, т. 2 от ГПК и при изричното разпореждане на чл. 423, ал. 4 ГПК. Делото следва да бъде върнато на заповедния съд за изпълнение на процедурата по чл. 415 ГПК по отношение на заявителя.

По разноските

В настоящото извънредно производство по реда на чл. 423 от ГПК, когато последното завършва с постановяване на определение за приемане на възражението на длъжника и заповедта и изп. лист не се обезсилват, разноски не се присъждат. Произнасяне по разноските се дължи при окончателното разрешаване на въпроса за основателността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - от исковия съд при разрешаване на спора за съществуването на вземането по оспорената заповед за изпълнение, респ. от заповедния съд при произнасяне в хипотезата на чл. 415, ал. 5 ГПК.

Предвид изложеното, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА на осн. чл. 423, ал.1, т.1 и т. 3 от ГПК възражение вх. № 14823/20.05.2019г. от К.С.В., ЕГН ********** *** срещу заповед № 5997/01.11.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 7422/2013 г. по описа на Районен съд - Перник.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Перник за продължаване на производството и изпращане на указание до заявителя по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.