Решение по дело №2638/2018 на Районен съд - Сливен

Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 333

 

гр. Сливен,   21.03.2019   година

 

В ИМЕТО НА  НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в съдебно заседание на единадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2638  по описа на съда за 2018 год., за  да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, предявени от Л.Д.Р., ЕГН: **********, Б.В.М., ЕГН: ********** и З.Р.З., ЕГН: ********** и тримата се представляват от адв. Е.В. срещу „Студио Медия” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, пл. „Хаджи Димитър”, с които искове се търси обезвреда за претърпени неимуществени вреди изразили се в болки и страдания, настъпили в резултат на информационна емисия, излъчена в 20:30 часа на 02.04.2018 г. по „Канал 6”, съдържаща неверни и позорящи ищците твърдения, като цената на всеки един от трите субективно кумулативно предявени искове е 5000 лв. ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното плащане.

Ищците твърдят, че ответникът е телевизионна организация и доставчик на съдържание, която създава програмата „Канал 6”, която се разпространява по кабелните мрежи на територията на област Сливен, както и онлайн в интернет чрез собствен сайт. Посочва, че в излъчената на 02.04.2018 г. новинарска емисия водещата Миглена Георгиева и репортерът  Стоян Тодоров били отправили неверни и накърняващи честта и достойнството на ищците клеветнически твърдения уличаващи ги в корупция, злоупотреби и длъжностни престъпления, които не били извършени. Била невярна информацията, че ищецът З. бил участвал в ръководните органи на посочените сдружения, за които се било твърдяло, че източвали средства от делегираните бюджети на учебните заведения. Не била вярна и информацията, че ищецът съжителствал с Томислава Кирилова. Ищецът З. след 2012 г. вече не се занимавал с администрирането и предлагането на електронната образователна система „Феникс” , като същата отговаряла на изискванията на МОН и се ползвала почти безплатно от учениците, учителите и родителите. Директорите на учебните заведения нямали задължение да я избират и неизползването й не довеждало до негативни последици за никой от тях. Системата „Феникс” не се била ползвала от нито една детска градина и не била предназначена за детски градини. Не било вярно, че тримата ищци заради роднинските и приятелските връзки помежду си лично се били облагодетелствали чрез курсове за квалификация, провеждани от управляваните от тях търговски дружества и чрез разпространяване на електронната система „Феникс” под натиска на ищцата Михайлова в училищата и детските градини в област Сливен, като по този начин били източвали техните бюджети и били увеличени училищните такси. Квалификационния курс в с. Ягода бил предварително планиран от РУО Сливен и съгласуван с МОН, като таксата от 60 лв. се била провеждала по сметката на СУ срещу издаване на фактура. Ищците Д. и З. нямали нищо общо с този курс, а ищцата Михайлова била ангажирана служебно с него. Не бил упражняван натиск върху директорите за да участват в този курс, а само им били изпращани писма с оглед организацията. Разходите от 175 лв. на човек включвали престоя в хотела, пътните и дневните разходи и били заплащани на хотела и туроператорската фирма. Нито един от тримата ищци не се бил облагодетелствал по какъвто и да е начин от провелите се семинари. Втората ищца била лично гледала емисията на предаването, а първия и третия ищец разбрали от техни познати и след това били гледали и самия видеозапис. Клеветите били персонално насочени към всеки един от тях. След излъчване на емисията ги търсели постоянно различни хора за да ги уведомяват за излъченото и да изказват мнение. Клеветите били станали достояние на широк кръг от хора включително и на служители на МОН, като някои от тях били склонни да приемат, че излъченото било вярно напълно или частично или се били усъмнили, че било възможно. Ищците следвало да дават обяснения на свои близки, колеги и познати, че представената информация не била вярна. Засегнато било професионалното им реноме, което били изграждали в продължение на години и се създало съмнение относно тяхната почтеност, добронамереност и честност. Предаването и неговия отзвук било предизвикало у ищците различни негативни реакции, гняв, възмущение, потиснатост, лошо настроение, влошена комуникация и намалена работоспособност в продължение на месец. Огорчението и душевния дискомфорт, който били предизвикали неоснователните клевети продължавало. Ответното дружество било възложило на репортера Стоян Тодоров да възпроизведе клеветническите твърдения и да ги разпространи на кабелните мрежи и било без значение дали репортера работи за ответното дружество на граждански или на трудов договор, като цитира практика на ВКС в този смисъл. Посочва, че свободата на словото и печата не следва да накърнява доброто име и честта на гражданите и цитира практика на ВКС в този смисъл. Следвало да се проверява верността на информацията съдържаща се в читателските писма. Съдържанието на процесната емисия навеждало на извод за липса на добросъвестност и на проверка относно достоверността на информацията. Никой от ищците не бил търсен от „Канал 6” да потвърди или опровергае изнесените клеветнически твърдения, нито се посочвал източника на информацията. Анализира съдебната практика съгласно която издателя на печатното произведение носи отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител на друго лице на работата по съставянето на печатни материали за вредите при изпълнението на тази работа и въпросът кой точно е авторът на статията е без значение отговорността на издателя. Ответното дружество било носило и редакционна отговорност съгласно чл. 4, ал. 1 ЗРТ

От съда се иска осъждане на ответника да заплати на всеки един от ищците сума в размер на 5000 лв. неимуществени вреди, болки и страдания, следствие  излъчената телевизионна емисия на 02.04.2018 г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК отговор от ответната страна е постъпил чрез адв. Ц.Б. ***. С него се оспорва основателността на иска. Не било установено възлагането на работата на едно определено лице от страна на ответното дружество, нито виновното поведение на това лице при или по повод на възложената му работа. Водещата Миглена Георгиева е прочела само текста и е задавала въпроси, които не са съдържали клеветнически твърдения и тя не е умишлено целяла да урони честта и достойнството на ищците. Репортерът Стоян Тодоров е провеждал журналистически разследвания и е направил достояние на зрителите на емисията определени факти, които не били неверни, нито позорящи, нито приписвал извършени престъпления от страна на ищците. Позовава се на чл. 39-41 от Конституцията. Твърди, че когато изложената информация била доборосъвестно представена, тъй като била считана за вярна било възможно да се изрази негативна оценка от страна на журналиста, но в допустимите предели. Били спазени принципите залегнали в чл. 10 и чл. 17 от ЗРТ. В ответното дружество били постъпили сигнали относно нарушения на ищцата М., като началник на РУО Сливен относно връзките й с другите ищци в различни съвместни дейности, които били възприети от директорите и учителите в гр. Сливен и които се оплаквали от нерегламентиран натиск върху тях от страна на М.. Били отправяни сигнали до МОН и била извършена проверка на РУО-Сливен, която все още не била приключила. Въз основа на тези сигнали и извършено журналистическо разследване били установени по безспорен начин изнесените факти и обстоятелства в процесната емисия. Вярно било твърдението, че директорите на училищата били задължавани да участват в семинари и върху тях бил оказван административен натиск от страна на М. и внезапни проверки от РУО Сливен, като средствата за тези семинари били от делегираните бюджети на училищата. Цялата организация и подготовка на семинарите била осъществявана от ищците, като З. и Д. били лектори в тези семинари. Вярно било и обстоятелството, че под натиска на М. училищата и детските градини били закупили електронната образователна система „Феникс” и че не само през 2012 г. З. е участвал в създаването на системата и е бил неин дистрибутор, като я е презентирал пред директорите на училищата от област Сливен на срещи организирани от М.. Счита, че изложените обстоятелства по отношение на ищеца З. не само, че не били позорящи, нито му приписвали извършено престъпление, но били и истински. Изнесените твърдения не били клеветнически. Ищците били публични личности и действията им били обект на внимание от цялото общество и на публична критика.  В този смисъл цитира Решение № 7 от 04.06.1996 г. на КС, както и практиката на ЕСПЧ.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Безспорни между страните са следните обстоятелства- пасивната процесуална легитимация на ответника, факта, че е собственик и създател на телевизионна програма „Канал 6”, факта че на 02.04.2018 г. по „Канал 6” е била излъчена информационна емисия с водеща Миглена Георгиева и с участието на репортера Стоян Тодоров, както и факта, че Миглена Георгиева е служител на трудов договор с ответното дружество, факта, че Стоян Тодоров работи при ответника на неформален договор, както и че водещата Миглена Георгиева е прочела част от съдържанието на новинарската емисия, а репортерът Стоян Тодоров е взел участие в нея. На основание чл. 204 ГПК в съдебно заседание беше излъчен видеозаписа на процесната емисия и съдържанието му беше възпроизведено в изготвения протокол от съдебното заседание на 11.03.2019 г., като същото съдът констатира, че е прецизно и коректно изложено в исковата молба.

Видно от представените от началника на Регионалното управление на образованието-гр. Сливен писма, заявки за участие, оферти за провеждане на семинари, графици за участие в работни срещи на директорите ищцата Б.В., в качеството си на началник на РИО- гр. Сливен е изпращала до директорите на училищата в област Сливен оферти за участие в работни срещи и заявки за участие, както и графици за провеждане на работните срещи, които са се провеждали в гр. Златоград през 12-14 юли 2013 г., в курортен комплекс Арбанаси през 30.01 до 02.02. 2015 г.,  като на този семинар като лектор е участвал и ищеца З., също така в СОК „Камчия” от 05.11 до 07.11.2015 г., в гр. Банско за периода от 19 до 21 юни 2015 г., в гр. Сливен за периода от 09 до 11 март 2016 г., в гр. Велинград за периода от 26.04.2016 г. до 28.04.2016 г., в гр. Сливен и гр. Нова Загора за периода от 02-03.11.2016 г.,  отново в СОК „Камчия” от 30.11.2016 г. до 02.12.2016 г., на който семинар лектор е била ищцата Л.Д., в курортен комплекс Арбанаси за периода от 29-31.03.2017 г., в гр. Девин за периода от 11-13 юли 2017 г., в гр. Трявна за периода от 28-30.11.2017 г.. Писма са били изпращани и до директорите на детските градини в област Сливен за семинар провел се в гр. Велико Търново от 19-21 март 2015 г. и в „Цигов чарк” за периода от 26-28.04.2017 г., в с. Ягода за периода от 10.04.2018 г. до 12.04.2018 г. Министърът на образованието и науката със Заповед от 10.04.2018 г. е наредил на Ридван Мехмедов и Емилия Илчевска да извършат проверка в РУО-Сливен по повод на постъпилия сигнал с вх. № 94-1230/10.04.2018 г. с податели репортерът и автор на съдържанието на процесната емисия  Стоян Тодоров и директора на ответната медия Антон Николов. Резултатите от извършената проверка са обективирани в доклад № 8002-16/26.04.2018 г. В този доклад се съдържат данни, които потвърждават изнесената от медията информация, че ищците Д. и З. са майка и син и че ищците В. и Д. се познават помежду си, както и че последната е участвала в организирани от РУО-Сливен инициативи. З.З. е управител на Сдружение „Център за професионално и социално развитие”, „3 Консултинг” ЕООД, „Колхида” ООД и Сдружение „РОДОПИ ГРУП”, а свидетелката Томислава Кирилова е управител на център „Знание” ЕООД и „Център за обучение на педагогически специалист” ЕООД, като последното е организирало само 4 бр. обучения за периода от 16.04.2016 г. до 16.04.2018 г. Броят на обучените директори е 50, както се твърди и в сигнала. По отношение на проведените семинари е констатирано в доклада, че изложените в емисията факти се потвърждават. Отговаря на истината според доклада и факта, че електронната образователна система „Феникс” се администрира от Томислава Кирилова и З.З., тъй като в регистъра като лице за контакт е посочена Томислава Кирилова, а под нейното име е посочен имейла на З.З.. Видно от справка № РД-12-641/18.04.2018 г. електронни образователни платформи използват общо 68 бр. училища, а детските градини не използват такива платформи, като 74 % от училищата използват „Феникс”. Администраторите на платформата са провели обучение на учителите, като в някой училища обучението лично е било водено от ищеца З.. Договорите за предоставяне на ползването на   електронната образователна система „Феникс” са били сключени от директорите на училищата с ЦОПС ЕООД, което е било представлявано от своя управител Томислава Кирилова, като била уговорена месечна абонаментна такса в размер на 150 лв. или общо 2160 лв. за 12 месеца, а не посочената в сигнала сума от 2500 лв.

 Видно от показанията на свидетелката Томислава Кирилова, същата е в приятелски отношения с ищеца З., двамата не са живели заедно, а са работили заедно за периода от 2011-2012 г., като заедно били изработили електронната образователна система „Феникс”, като ищецът З. не бил съдружник в нейните фирми. След като бил гледал процесната емисия, същият се бил много засегнал, тъй като се бил почувствал обвинен в корупционни схеми относно източването на бюджетите на училищата чрез организираните обучения и чрез дистрибутирането на администрираната от тях електронната образователна система „Феникс”. Бил притеснен, ядосан, разтреперен, вдигнал кръвно, тъй като се тревожел как ще се отрази емисията на майка му и на семейството му. Емисията все още била достъпна и все още ищецът З. бил търпял неимуществени вреди от излъчването й. Голяма част от хората, които не го познавали добре били започнали да се дистанцират от него заради изложените обстоятелства.

Видно от показанията на свидетелката Косева ищцата Д. се почувствала много разстроена от излъчената емисия. Изглеждала много различно, тъй като била съсипана от изложените в емисията обстоятелства, които тя възприела като позорящи я и клеветнически. Получавала непрекъснато обаждания по телефона от нейни познати, които я питали дали излъченото било истина. Колегите, които не я били познавали добре я били отбягвали, защото били повярвали на изнесените от ответната медия обстоятелства. В резултат на преживеният стрес била започнала да пуши, придобила тревожен вид, вдигнала кръвно налягане и започнала да пие таблетки срещу хипертония. Било й трудно да се концентрира и започнала да говори на висок глас и не желаела да си вдига телефона, защото се опасявала, че ще я питат за процесната емисия. Свидетелката твърди, че била придобила впечатленията си за състоянието на ищцата Д. по време на срещата им на 20.04.2018 г. в гр. Велико Търново.

Видно от показанията на свидетелката Яначкова директор на училище в с. Сборище, община Твърдица, ищцата М. в резултат на излъчената емисия се била чувствала съкрушена и не можела да се храни, а външният й вид бил потресаващ, тъй като имала сенки под очите и била изгубила своята живост и енергичност. Ищцата М. й била споделила по телефона, че в резултат на процесната емисия изпитва тежки душевни терзания и не смее да излиза навън. Влошило се било и здравословното й състояние, тъй като се обострили заболяванията от които била страдала-асма и хипертония.

Видно от показанията на свидетелката Кънева, която е директор на СОУ „Йордан Йовков” от 2008 г., през януари 2018 г. била направено предложение за реформа на училищната мрежа, която пряко била засягала ръководеното от нея училище, поради което била влязла в конфликт с ищцата М.. Това предложение предизвикало недоволство сред учителите, родителите и учениците. Посочва, че били получавали писма като директори чрез сайта на РУО-Сливен, с които били канени да участват в посочените семинари, като били обявени темите, периода и сроковете за подаване на заявките за участие, като писмата били подписвани от ищцата М., в качеството й на началник на РУО-гр. Сливен. Заявява, че ако не подаде заявка за участие в семинара в посочения срок, започват да й се обаждат експерти от РУО-Сливен с напомняне, че трябва като директор да участва в семинара. Средствата за участието в семинарите се изразходвали от бюджета на училището и поради това била похарчила като директор вместо 0,8 % 1 % от средствата на фонд работна заплата към ръководеното от нея училище. Семинарите били скъпи, тъй като се били провеждали на луксозни места извън града. Посочва като пример участието й на семинара, който се бил провел в гр. Девин, на който била присъствала и заплатила участието си в него със свои лични средства за да не направи преразход на училищния бюджет. Твърди, че ако не участват в семинара нейни колеги са били викани да дават обяснения. Д. била участвала в семинарите и била и лектор. З. бил присъствал на всички обучения за периода 2015 до 2017 г., като само на някой бил обучител. З. бил промотирал системата „Феникс” на едно от обученията, което се било провело в Арбанаси. Използването на системата не било безплатно и същата не отговаряла на нуждите на училището, тъй като не била приспособена за нуждите на децата със специални образователни потребности. Лично била потърсена от ищцата М. да дава обяснения защо не е била избрала системата „Феникс”. Повечето директори на училища, които били избрали да работят с платформата „Феникс” не били доволни от нея и ползвали паралелно с нея и друга платформа. Свидетелката изразява предположение, че поради неколкократно заявеният от нея отказ да използва платформата „Феникс” била подложена на административен натиск от страна на ищцата М., тъй като училището, на което била директор било проверено по отменения Закон за народната просвета. Заявява, че ежемесечната такса за използване на платформата „Феникс” е 180 лв. месечно с ДДС, а първоначалната такса е била 400 лв. Била правила изчисления, че за една година от бюджета на училището били изразходвани около 700-800 лв. за участие в обучения и семинари, като такива се били провеждали за петгодишен период и то само за обученията, които се били провеждали извън Сливен.Възприема М. като публична личност.

Видно от показанията на свидетелката Тодорова, която е бивш директор на ИТ „Димитър Табаков” от 2008 до 2016 г. ищецът З. е бил участвал на семинар в Арбанаси, където бил представил електронно образователната платформа „Феникс” и на семинара била присъствала и Томислава Кирилова. Училището, чийто директор била не било използвало „Феникс”, а други безплатни образователни платформи, тъй като не била готова за използване. Била запитана от ищцата М. за причината, поради която е била отказала да използва „Феникс”. Били уведомявани за семинарите с писма изходящи от М. и трябвало да изпратят заявки за участие в посочените срокове. Заявява, че когато не е правела заявка, защото е преценявала, че средствата не бива да бъдат давани от бюджета на училището винаги били провеждани с нея разговори по този повод от страна на подчинените на М.. Считала, че темите невинаги били подходящи, нито местата на които се били провеждали, поради което тези семинари невинаги били представлявали оправдан разход на средствата от бюджета на училището. Възприема М. като публична личност, а другите двама ищци като лектори на семинарите. Не е била пряко заплашвана от М., но училището, чийто директор е била, е било често обект на проверки.

Видно от показанията на свидетелката Петкова, която е била директор на ПГ по Механотехника и областен управител на област Сливен и след това отново директор на ПГ по Механотехника същата била присъствала заедно с ищците Д. и М. на обучение в СОК „Камчия” и на 15.09.2016 г. била заедно с тях на откриването на учебната година на едно училище. Ищецът З. бил представен от ищцата М. като обучител и създател на платформата „Феникс”. Била присъствала на обучения провели се в Пирин Голф, Арбанаси, СОК Камчия и била подала заявка за обучението в гр. Трявна, но не могла да присъства на него. Счита, че им било поставено ултимативно да присъстват на обученията, тъй като ако не могли да присъстват следвало да осигурят техен представител. Всеки директор бил предпочитал да посети обученията за да не бъде привикван да дава обяснения и да му бъде назначена проверка.  Тя била присъствала на всички обучения или била изпращала други учители да присъстват и затова не била проверявана. Заради участието в тези семинари се случвало често да надвишава предвидените за обучение и квалификация на учителите разходи от Фонд работна заплата, тъй като право на квалификация имали не само директорите, но и учителите. Училището на което била директор било използвало платформата „Феникс”, която била представена от ищеца З. и бил сключен договор, който предвиждал месечна такса за използването й в размер на 150 лв. без ДДС и 180 лв. с ДДС. Платформата била в процес на разработване и все още имало много пропуски в нея.  Споделя, че през м. септември 2017 г. директорите на училищата били посъветвани да избират отново платформата „Феникс” и нейното училище имало сключен договор, чийто срок бил изтекъл през декември 2018 г. З. бил им заявил, че „ние” ще проверим дали сте кандидатствали точно за системата „Феникс”, като свидетелката под „ние” била разбирала той и ищцата М., тъй като срещата се била провеждала в сградата на РУО-гр. Сливен и в началото й присъствала М.. В резултат на този съвет свидетелката отново била избрала платформата „Феникс”. В момента училището й било използвало друга платформа. Била похарчила за 2013 г. за участието в обучителните семинари около 3500 лв. Възприема М. като публична личност, тъй като е била началник на РУО-Сливен. З. го приема като обучител и създател на платформата „Феникс”, Д. счита, че също е публична личност, тъй като е съветник и член към кабинета на министъра на образованието, директор на Центъра за обучение на учителите  в гр. Банкя и представител на Съюза на репресираните. Пояснява, че не всеки държавен служител възприема като публична личност, само ръководителите на териториалните звена. Споделя за случай при които е била подложена на психически тормоз и че е била заплашвана с уволнение и че след като й е изтекъл мандата като областен управител на гр. Сливен и се е върнала като директор на училището е била включена в трудовия й договор клауза за изпитване и е била уволнена на това основание. Под натиск посочва, че разбира, че ако не изпълни това, което се иска от нея ще последват проверки и дисциплинарни наказания включително и уволнение.

Видно от показанията на свидетеля Стоян Тодоров, който е автор и водещ на процесната емисия предложенията за училищна реформа били събудили общественото недоволство и били започнали да получават сигнали по отношение на ищцата М.. Била направена проверка на сигнал подаден от директори на училищата в Сливен и била изнесена ориентировъчна сума за закупуването на продукта „Феникс”, като веднъж се била заплащала първоначална такса, а след това ежемесечна такса в размер на 180 лв., а на пазара се били предлагали безплатни продукти. Сигналът въз основа, на който била излъчена процесната емисия бил подаден от директор на училище в гр. Сливен и след това били проведени разговори с други директори. За приятелството между двете ищци Д. и М., също бил научил от хора, които били присъствали по време на посещенията на Д. в Сливен на различни мероприятия. Впечатление му бил направил последния провел се семинар в с. Ягода, СПА-хотел Терма, тъй като била доста голяма сумата, която всеки директор следвало да заплати за участието в този семинар, поради което бил изпратил запитване до управителя на хотела с аналогична бройка хора, като в получената от него оферта имало разлика от 2150 лв. от крайната сума събирана от директорите. Имал данни от личен разговор с настоящия министър на образованието, че Д. и З. били майка и син и поради това било налице конфликт на интереси в някои случаи. По повод на подадения от него сигнал била назначена проверка от министъра на образованието и били отправени и парламентарни питания. Информацията по отношение на ищеца З. била проверена в търговския регистър. М. не го била потърсила за право на отговор. Същото не били сторили и Д. и З.. Изчисленията били направени в случай ако се приеме, че във всички детски градини и училища в област Сливен се използва системата „Феникс” при месечна такса в размер на 180 лв. Бил без значение факта дали парите платени на дистрибутора на програмата били от делегираните бюджети на училищата или от националната програма. Била проучена предварително изнесената информация относно семинарите, били запознати с изпратените уведомителни писма до директорите, както и тяхното съдържание, от което ставало ясно, че им било указано, че в случай ако им е невъзможно да присъстват да осигурят техен представител. Репортерът бил разговарял с около десет директора на училища. По негова преценка харченето на средства не било рационално и ефективно. Директорите, с които бил разговарял били на същото мнение и представената от тях информация относно семинарите била потвърдена и от показаните от тях на репортера електронни писма. На някой от тях бил посочен като имейл за връзка имейла на ищеца З., което било причина репортерът да проучи това лице и да установи неговото участие при дистрибутиране на електронната платформа „Феникс”, която била продукт, който се бил продавал на училищата и се била заплащала месечна такса. След справка в търговския регистър установил, че лицето З. е бивш съдружник в посочените сдружения. Сумите посочени в репортажа бил изчислил ориентировъчно, като умножил по броя на училищата и детските градини на територията на област Сливен годишната такса за използването на електронната платформа „Феникс”, така както му била съобщена от директорите на учебните заведения, които му посочили сумите 150 лв. без ДДС и 180 лв. с ДДС като месечна такса. Бил разговарял и с директор на училище, който бил използвал друга електронна образователна платформа, която била безплатна и по-ефективна, който му бил споделил за упражнен върху него натиск за закупуването на електронната платформа „Феникс”. Бил уведомен за започнали други журналистически изследвания по повод на обучителните семинари и по повод на електронната платформа „Феникс”. Свидетелят посочва конкретни имена на директори с които е разговарял и които са му споделили за упражненият върху тях натиск да участват в обучителните семинари и да закупят електронната платформа „Феникс”, а някои от тези директори били търпели административни наказания и им били налагани и дисциплинарни наказания, като бил уведомен за уволнението на свидетелката Петкова.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели като безпротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявени са субективно кумулативно съединени искове от трима ищци срещу един ответник с правно основание чл. 49 ЗЗД. Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Излъчилият процесната информационна емисия носи отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител на друго лице на работата по съставяне на съдържанието на процесната телевизионна емисия, за вредите, причинени при изпълнението на тази работа. Необходимо е също така да се докаже, че натовареният с тази работа чрез противоправно деяние е увредил ищеца, като му е причинил неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на лицето.

Съгласно разпоредбите на чл. 39, ал. 2, чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 от Конституцията на РБ, както и съгласно чл. 10, § 2 от Европейската конвенция за правата на човека свободата на словото не е абсолютна. Тя се разпростира до предели, преминаването на които засяга други конституционно защитени ценности каквито са личното достойнство, репутацията и неприкосновеността на личната сфера на гражданите. Свободата на изразяване на мнение, твърдение, оценка или на данни с негативен подтекст чрез статия е изключена. В случаите, при които чрез произведение са разпространени обидни и клеветнически твърдения или други данни с негативен подтекст, издателят на печатното произведение носи отговорност за причинените вреди на основание чл. 49 ЗЗД, тъй като е възложител на работата на лицата, определящи характера и съдържанието на публикуваните материали. (в този смисъл Решение № 264 от 21.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2161/2013 г., III г. о., ГК).

Не е спорно между страните, че ответникът „Канал 6“ е възложил на друго лице подготвянето на процесната телевизионна емисия, както  публикуването ѝ на интернет сайта. Въпросът кой е авторът на статията е без значение за отговорността на издателя, тъй като авторът на статията би могъл да носи отговорност на друго основание - чл. 45 ЗЗД. Така и в Решение № 117 от 4.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 101/2008 г., III г. о., ГК.

В свои решения ЕСПЧ е извел редица задължения и отговорности на журналистите при осъществяване на професионалната им дейност. Освен да поднасят вярна и прецизна информация, те са длъжни да проявяват още по-голяма бдителност и усърдие при проверка на точността на информацията, когато изразяват сериозни твърдения, засягащи личността на конкретен субект. Съдът в Страсбург прие, че са необходими специални основания за освобождаване на медиите от обичайното им задължение да проверяват фактическите си твърдения, с които може да се оклевети едно лице. Дали ще съществуват такива основания ще зависи най-вече от характера и степента на въпросната клевета и степента, в която медиите могат основателно да смятат, че източниците им са надеждни по отношение на твърденията(Standard Verg lagsgesellschaft mbH (№2)) Субективната съставомерност на деликта се презюмира, доколкото съгласно чл. 45 от ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. След като са доказани елементите от обективната страна на деликта се счита, че делинквентът е виновен. Негова е тежестта да установи противното в условията на обратно пълно и главно доказване. В тежест на възложителят на авторът на статията е да докаже, че същият е действал добросъвестно (да е проверил информацията надлежно и в цялост).

Съдът намира, че при произнасяне относно отговорността на журналист, съответно на редакция на електронна медия, съдът следва да направи преценка и да съобрази предмета на спора в светлината на чл.8 от ЕКПЧ, според който всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция и съответно на чл.10 от ЕКПЧ, който закрепя правото на всеки да има свобода на изразяване. ЕСПЧ е имал повод да се произнесе по общото приложение на тези две разпоредби на Конвенцията, като е счел, че неприкосновеността на личния живот съществува независимо от твърденията за извършено нарушение или друга лоша слава ( Sciacca v Italy 2005-I; 43 EHRR 400). Съдът е приел, че държавата има позитивно задължение да зачита личния живот като го закриля от натрапчивите действия на трети лица, включително от репортери, като преценка следва да се прави при всеки конкретен случай с оглед баланса между чл.8 и чл. 10 от ЕКПЧ (White v Sweden 2006). Насоки са дадени от съда в решението Von Hannover №2 срещу Германия, като следва да се съобрази дали публикацията има принос за дебат в обществен интерес, ролята и функцията на лицето, за какво е репортажът, последиците от публикацията. Съдът е намерил, че публикуването на снимки и статии единствено с цел да се задоволи любопитството на определена група не изпълва критерия за обществен интерес. В случая в телевизионната емисия се излагат факти, който съставляват обществен интерес и са от естество да предизвикат обществен дебат, тъй като се отнасят до изразходването на средства от бюджетите на училищата и се отнасят до поведение на началника на РИО-Сливен, в това му качество и са предизвикали широк обществен отзвук сред местната общественост в момент, в който са били налице протести относно предложената реформа в училищата. Освен това в репортажа са изнесени и обстоятелства засягащи публични личности, каквито са ищците Д., като съветник на министъра на образованието, председател на Съюза на репресираните и Център за обучение на учителите в гр. Банкя и Б.М. /В./, която е била началник на РУО-Сливен. Следва обаче да се има предвид, че степента на допустима критика спрямо публични фигури е по-висока, отколкото на частни лица – Petriva v Romania, като се съобрази факта дали изложените твърдения представляват „изявления за факти“ или „оценъчни съждения“, а за последните е необходима достатъчна фактическа база, за да са в съответствие с чл.8 от ЕКПЧ.

Необходимо е да бъде изследван въпросът дали ищецът се явява публична личност по смисъла на това понятие, даден от ЕСПЧ и съответно да се прецени какъв стандарт за защита следва да се приложи. Съдът е приел, че защитата на репутацията на другите по смисъла на чл.10 §2 от ЕКПЧ обхваща политици, които не действат в личното си качество – Lingens v Austria. Безспорно съдът намира, че към 2018 ищците Д. и В. са били публични личности, тъй като ищцата Д. е била съветник в кабинета на министъра на образованието и председател на Съюза на репресираните, като тези нейни длъжности обуславят политическата й обвързаност , а ищцата В. е била Началник на РУО-Сливен и е била политически ангажирана също. Дори и да не приемем, че тези двете ищци са публични личности следва да приемем, че същите са държавни служители, като по този повод ЕСПЧ в Karzhev v. Bulgaria (Application no. 60607/08), 7 September 2017 приема, че по отношение на държавните служители, включително прокурорите, границите на приемливите критики трябва да бъдат по-широки, отколкото по отношение на частните лица.

Следователно прагът на търпима критика спрямо поведението на тези две ищци, е завишен и в това качество следва да търпят по-висока критика от обикновените граждани. Не може да се отрече и правото на една медия, съответно на автора на една статия, да прави оценка на поведението на лица, които по повод на заеманите от тях длъжности са обект на обществен интерес. Поради това, макар и действително натоварени с негативен смисъл, използваните изразни средства, с които авторът описва своето мнение за поведението на ищците, не са основание за ангажиране на деликтната отговорност на ответника на основание чл.49 от ЗЗД. ЕСПЧ е имал възможност да направи разграничение между фактически твърдения и оценъчни съждения.  Фактическите твърдения изискват доказателство за истинността им, а оценъчните съждения, като мнения и коментари, се считат за неподлежащи на доказване – Nilsen and Johnsen v Norway. Оценъчните съждения се ползват с по-голяма степен на защита. Практиката на ЕСПЧ е в посока, че дори провокативни изрази могат да не бъдат определени като фактически твърдения.  Съдът намира, че използваният израз-„После се чудим защо общината вдига месечните такси за детските градини. Ами как защо, за да има какво да лапат г-жа М. и нейните другари. Единственото хубаво на цялата далавера е, че туроператорската фирма е от Сливен и по този начин се стимулира местния бизнес.”са оценъчни съждения на журналиста, които изразяват неговото възприятие, мнение и възмущение от изложените в репортажа фактически твърдения. Цялостния характер на репортажа също допринася да се изгради мнение, че авторът е направил оценка и собствен анализ на изложените обстоятелства. Очевидно това са оценъчни съждения, които няма законова опора да бъдат приети за фактически твърдения и съответно да са основание при констатирана невярност да са основание за деликтна отговорност. Обратното тълкуване би нарушило чл.10 от ЕКПЧ, доколкото би се ограничила свободата на словото и би се попречило на свободното изразяване на журналистическо мнение. Признавайки вреди на публична личност вследствие на цитираните по-горе оценки, Държавата, чрез съдебната власт, би нарушила ЕКПЧ. Още повече, че както беше посочено, обществото има интерес от това да бъде информирано относно изразходването на средства от бюджетите на училищата. Няма пречка журналист в статия да изразява мнение и да дава собствена оценка на прояви на ищеца. Съдът също така намира, че използваните изрази, макар и провокативни и с отрицателно въздействие, не са обидни. Не може да се направи категоричен извод, че с тях авторът на статията цели да унизи ищцата Васиелева поради факта, че в цялостната статията личи желанието на автора да покаже несъгласието и възмущението си от изложените факти. ЕСПЧ прие, че след като се установи наличието на оценъчни съждения е необходимо да се прецени дали е налично „достатъчно фактическо основание за тях (Turhan v Turkey). Следва да се има предвид, че не е допустимо зад понятието „оценъчни съждения“ да се прикрива необоснована критика, обида или друга укорима цел. Необходима е връзка между оценъчното съждение и факти, които да го подкрепят, за да не се злоупотреби с предвидената в чл.10 ЕКПЧ закрила и съответно нарушението да остане несанкционирано. Съдът намира, че по делото е налично достатъчно фактическо основание за оценъчните съждения, доколкото от разпитаните по делото свидетели се доказаха до голяма степен истинността на изложените в емисията факти, а именно упражненият административен натиск от страна на ищцата В., в качеството й на началник на РУО-Сливен върху директорите на училищата да участват в обученията и семинарите организирани от РУО-Сливен и да сключат договор за използване на образователната електронна платформа „Феникс”, чийто създател и дистрибутор е ищецът З., който е син на ищцата Д., която се намира в приятелски отношения с ищцата В.. Административният натиск видно от показанията на разпитаните по делото свидетели директори на училища в гр. Сливен се е изразил в искането на обяснения от страна на В. защо не са участвали в организираните семинари или защо не са осигурили присъствието на техен представител, както и в назначаването на проверки на тези училища и налагането на административни санкции включително и уволнения. Журналистът е действал добросъвестно и е черпил информацията за репортажа от надеждни източници, а именно получил е сигнал, в който са били изложени фактическите твърдения възпроизведени в емисията, проверил е достоверността на сигнала, като е разговарял с десет директора на училища в област Сливен, като техните данни са били потвърдени и от представените от тях на журналиста електронни писма от началника на РУО-Сливен, заявките за участието в семинарите, извършил е запитване до хотела, в който се е провел последния обучителен семинар в с. Ягода относно стойността на предоставената услуга за същата група от хора, извършил е проверки в търговския регистър относно управлението и съдружниците на посочените в репортажа сдружения, изпратил е сигнал до министъра на образованието, който е разпоредил да се извърши проверка. Резултатите от извършената проверка са обективирани в доклад № 8002-16/26.04.2018 г. В този доклад се съдържат данни, които потвърждават изнесената от медията информация, че ищците Д. и З. са майка и син и че ищците В. и Д. се познават помежду си, както и че последната е участвала в организирани от РУО-Сливен инициативи. З.З. е управител на Сдружение „Център за професионално и социално развитие”, „3 Консултинг” ЕООД, „Колхида” ООД и Сдружение „РОДОПИ ГРУП”, а свидетелката Томислава Кирилова е управител на център „Знание” ЕООД и „Център за обучение на педагогически специалист” ЕООД, като последното е организирало само 4 бр. обучения за периода от 16.04.2016 г. до 16.04.2018 г. Броят на обучените директори е 50, както се твърди и в сигнала. По отношение на проведените семинари е констатирано в доклада, че изложените в емисията факти се потвърждават. Отговаря на истината според доклада и факта, че електронната образователна система „Феникс” се администрира от Томислава Кирилова и З.З., тъй като в регистъра като лице за контакт е посочена Томислава Кирилова, а под нейното име е посочен имейла на З.З.. Видно от справка № РД-12-641/18.04.2018 г. електронни образователни платформи използват общо 68 бр. училища, а детските градини не използват такива платформи, като 74 % от училищата използват „Феникс”. Администраторите на платформата са провели обучение на учителите, като в някой училища обучението лично е било водено от ищеца З.. Договорите за предоставяне на ползването на   електронната образователна система „Феникс” са били сключени от директорите на училищата с ЦОПС ЕООД, което е било представлявано от своя управител Томислава Кирилова, като била уговорена месечна абонаментна такса в размер на 150 лв. или общо 2160 лв. за 12 месеца, а не посочената в сигнала сума от 2500 лв.

Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства до голяма степен изложените факти и обстоятелства в процесната емисия са верни- Д. и В. се познават и са в приятелски отношения, ищецът З. е син на Д., Томислава Кирилова е управител на посочените фирми, а З. е участвал активно в тях, като и двамата са участвали в създаването и промотирането на електронната образователна платформа „Феникс” , бил е упражняван административен натиск от страна на В., в качеството й на началник на РУО-Сливен върху директорите на училищата  и детските градини да участват в организираните обучения и семинари, които са се провеждали извън гр. Сливен, в луксозни курорти и хотели, както и данните изнесени относно последния проведен семинар в с. Ягода, както и относно сключването на договори за използването на електронната образователна система „Феникс”, като са представени ориентировъчни цени и извършени въз основа на тях изчисления, като тази информация е била предоставена на журналиста от директорите на училищата/около 2500 лв./ Единствено невярна и непроверена от журналиста е била информацията за внедряване на електронната образователна система „Феникс” в детските градини, тъй като същите използват други електронни платформи, но това само по себе си не променя достоверността на останалите изложени факти, която беше доказана и които съставляват достатъчно фактическо основание по отношение на крайното оценъчно заключение на журналиста.

ЕСПЧ в f  Yordanova and  Tochev  v. Bulgaria  (Application no. 5126/05) , решение от 2 октомври 2012 г. приема, че преценката дали журналистът е действал професионално и добросъвестно се прави въз основа на множество фактори. На първо място, дали публикацията съдържа информация от обществен интерес в рамките на публичния дебат. След това – какви са били действията на журналиста, по какъв начин е придобил информацията, начинът, по който тя е публикувана и как е представено в нея засегнатото лице .Европейският съд установява, че ограниченията в свободата на изразяване в конкретния случай не са били от интерес за обществото, което е имало право да бъде информирано, поради което е било допуснато нарушение на чл.10 – свобода на изразяването на мнение. В процесния случай публикацията е съдържала информация от обществен интерес и е била в рамките на публичния дебат, тъй като касае изразходване на средства от бюджетите на училищните заведения на територията на област Сливен и е излъчена в момент, когато се обсъжда предложена реформа на училищата в гр. Сливен. Журналистът е действал добросъвестно, като е проверил достоверността на получената от сигнала информация и тя е била представена по начин, който да не включва лични нападки към засегнатите лица, но с достатъчна степен на критичност към изложените факти.

ЕСПЧ в Case of   Bozhkov v. Bulgaria (Application no. 3316/04), 19 April 2011 намира нарушение на чл. 10, тъй като според него жалбоподателят е действал като отговорен журналист и изнесените от него факти не са били неверни, а националните съдилища са приложили твърде строг подход при оценка на неговото поведение. Така може да бъде възпрепятствано самото упражняване на журналистическата професия.

Съдът би подчертал, че ако националните съдилища прилагат прекалено строг подход при оценката на професионалното поведение на журналистите, това би могло да има нежелан възпиращ ефект върху осъществяването на основната функция на медиите – да информират обществеността. Затова съдилищата са длъжни да отчитат вероятното въздействие на решенията си не само в разглежданите от тях отделни дела, но и изобщо върху медиите.

В настоящия случай интересът на двамата държавни служители и техните роднини да защитят репутацията си не е достатъчен, за да превиши по значение жизненоважния интерес на обществото да се гарантира възможността за информирана дискусия по тема от значителен обществен интерес.

Извън предмета на правния спор в настоящото производство остава претенцията на ищеца З. за обезвреда на претърпените от него неимуществени вреди относно неверните твърдения, че съжителства на семейни начала със свидетелката Томислава Кирилова, претенцията на ищцата Д. за обезвреда на претърпените от нея неимуществени вреди относно неверните твърдения, че била изгонена преди четвърт век от Шумен с граждански протести и претенцията на ищцата В. за обезвреда на претърпените от нея неимуществени вреди от невярното твърдение, че имала намерение да си приватизира училище. По отношение на тях изрично е заявено в исковата молба, че ще бъдат предмет на други искове.

Поради тези съображения настоящият състав намира че основанията за деликната отговорност не са изцяло доказани по безспорен начин, което от своя страна не ангажира отговорността на ответника по чл.49 от ЗЗД.

 По отношение на отговорността за разноските, тъй като исковите претенции на тримата ищци са отхвърлени в цялост на основание чл. 78, ал.3 ГПК същите следва да бъдат осъдени да заплатят сторените от ответника разноски в настоящото исково производство в общ размер от 830 лв., съставляващи адвокатско възнаграждение, като съдът счита, че направеното възражение  за прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на процесуалния представител на ищците следва да бъде отхвърлено като неоснователно, тъй като делото съставлява фактическа и правна сложност и се касае за субективно съединени три иска предявени от трима ищци срещу един ответник като размерът на всеки един от предявените искове с правно основание чл. 49 ЗЗД е 5000 лв.

Воден от горното Сливенският районен съд,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Л.Д.Р., ЕГН: ********** против „Студио Медия” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, пл. „Хаджи Димитър” иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за обезщетение на претърпени неимуществени вреди изразили се в болки и страдания, настъпили в резултат на информационна емисия, излъчена в 20:30 часа на 02.04.2018 г. по „Канал 6” в размер на 5000 лв. ведно със законната лихва от датата на настъпването на деликта като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Б.В.М., ЕГН: ********** против „Студио Медия” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, пл. „Хаджи Димитър” иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за обезщетение на претърпени неимуществени вреди изразили се в болки и страдания, настъпили в резултат на информационна емисия, излъчена в 20:30 часа на 02.04.2018 г. по „Канал 6” в размер на 5000 лв. ведно със законната лихва от датата на настъпването на деликта като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от З.Р.З., ЕГН: ********** против „Студио Медия” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, пл. „Хаджи Димитър” иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за обезщетение на претърпени неимуществени вреди изразили се в болки и страдания, настъпили в резултат на информационна емисия, излъчена в 20:30 часа на 02.04.2018 г. по „Канал 6” в размер на 5000 лв. ведно със законната лихва от датата на настъпването на деликта като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Л.Д.Р., ЕГН: **********, Б.В.М., ЕГН: ********** и З.Р.З., ЕГН: ********** да заплатят на „Студио Медия” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, пл. „Хаджи Димитър” сумата от 830 лв., съставляваща сторени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ОС-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: