Р
Е Ш Е
Н И Е №260
106
Гр.Варна, 10.06.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Варненският апелативен
съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на единадесети май през двехиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
При участието на секретаря Ели Тодорова
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 621
по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано
по образувано по жалби на А.Ю.И. ***, срещу решение № 35 от 24.07.2020г. по
търг.дело № 22/20г. по описа на Окръжен съд – Търговище, в частта му, с която е
отхвърлен предявения от него срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД осъдителен иск с
правно основание чл.432 ал.1 от КЗ във
връзка с чл.45 от ЗЗД за разликата над 80 000лв. до предявения размер 170
000лв., претендирани като обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания, причинени от смъртта на сина му Р АЮ., ЕГН ********** в резултат на
ПТП на 03.10.2018г., причинено виновно от водача на товарен автомобил „Рено
Магнум“ с рег. № ВТ 0460 КМ с прикачено ремарке с рег.№ ВТ 1253 ЕЕ, застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, както и
с което е отхвърлена претенцията му за законна лихва, считано от 19.02.2019г. и
насрещна въззивна жалба на ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД със седалище гр.София, срещу същото решение, но в частта му, с
която застрахователното дружество е осъдено да заплати на А.Ю.И. обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания, причинени от смъртта на сина му Р АЮ.,
ЕГН ********** в резултат на ПТП на 03.10.2018г., причинено виновно от водача на
товарен автомобил „Рено Магнум“ с рег. № ВТ 0460 КМ с прикачено ремарке с рег.№
ВТ 1253 ЕЕ, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД за разликата над 20 000лв. до 80 000лв., ведно със
законна лихва до окончателното изплащане на задължението.
Във въззивната жалба на А.Ю.И. *** се
твърди че решението в обжалваната от него отхвърлителна част е неправилно
поради противоречие с материалния закон – относно принципа на определяне на
справедливо обезщетение и относно приетото съпричиняване, обусловило намаляване
на дължимата сума за обезщетение.
Оспорва извода на съда досежно
определянето размера на обезщетението, като твърди че същият е определен в
противоречие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и т.11 от раздел 3 на Постановление
№ 4/68г. на Пленума на ВС, където са дадени задължителни указания, че при
определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид
всички обстоятелства, които обуславят вредите и значението им за размера на
неимуществените вреди. Твърди че съдът не е съобразил конкретните икономически
условия към датата на увреждането и нивата на застрахователното покритие към
момента на смъртта. Твърди че определеният от съда размер от 100 000лв. е
неадекватен и занижен и не съответства на действително претърпените от ищеца
болки и страдания и не може да репарира нанесените му вреди от морално
естество.
Твърди че при анализа на събраните по
делото гласни доказателства, съдът е възприел за доказани фактите и
обстоятелствата, изложени в исковата молба за действителното съдържание на
връзката между баща и син и отражението на смъртта на сина върху бащата, но е
определил нисък размер на обезщетението в размер на 100 000лв., който не
съответства на принципа на справедливостта. Твърди че конкретните обстоятелства
неочакваност и внезапност на смъртта, възрастта на двамата, много близките и
топли отношения, които са имали и взаимната помощ, която са си оказвали, не са отчетени. Твърди че определеният размер
е занижен и спрямо съдебната практика, в която има присъдени и определени много
по-високи обезщетения, при това за случаи от преди 2018г., като нивата на
застрахователно покритие са се
увеличили.
Оспорва извода на съда за наличие на
съпричиняване от страна на пострадалия, поради неспазване на разпоредбата на
чл.108 от ЗДвП.
Сочи че по делото е установено, че
пешеходецът се е движил на 1.4 м. вляво от десния край на пътното платно. Сочи
че съобразно обясненията на експерта десният банкет е обрасъл с растителност
скат, както и че видно от протокола за оглед и съставеният към него фотоалбум
към момента скатът е бил обрасъл, затревен и с паднали клони. Твърди че е било
невъзможно движението по този банкет от страна на пешеходци, поради което и
пострадалият се е движил на пътното платно, възможно най-вдясно. Твърди че за
него е било невъзможно да се премести на банкета, както поради състоянието,
така и поради времето за реакция, определено от експерта. Твърди че времето за
реакция не държи сметка за скоростта, с която пострадалият е възприел и разбрал
какво се случва. Сочи че пострадалият се е движил с гръб към камиона, и не е
виждал застигащото го пътно превозно средство. Позовава се и на посоченото
обстоятелство в експертизата, че малко преди удара товарният автомобил се е
разминал с друг товарен автомобил, движещ се в обратна посока. Поради което и
твърди че вината за настъпване на произшествието е изцяло на водача на товарния
автомобил, който се е движил с над 90
км/ч при ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч.
Сочи че разпоредбата на чл.108 ал.2 т.1
от ЗДвП гласи че пешеходците могат да се движат по платното за движение,
противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по
възможност най-близко до лявата му граница, когато няма тротоар или банкет, или
е невъзможно те да бъдат използвани. Твърди че тази разпоредба не е
императивна, а диспозитивна, защото дава възможност на пешеходеца сам да избере
по кое платно за движение да се движи – по посока на движението или в
срещуположното .
Твърди че възражението на
застрахователеля за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия на
вредоносния резултат не е доказано при условията на главно и пълно доказване.
Оспорва извода на съда досежно началния
момент на законната лихва върху присъденото обезщетение. Твърди че
застрахователят дължи законна лихва и за периода от 19.02.2019г. до
06.02.2020г. тъй като ищецът е изпълнил задължението и е представил на
застрахователя достатъчен и необходим набор от документи, установяващи
задължението на застрахователя да изплати обезщетение за неимуществени вреди.
Сочи че началната дата е 19.02.2019г., когато е изтекъл тримесечния срок за
произнасяне по заведената претенция.
Моли съда да отмени решението на съда в
обжалваната от него отхвърлителна част и да постанови решение, с което искът за
обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен в пълния му размер, ведно със
законна лихва считано от 19.02.2019г. до окончателното и изплащане. Претендира
адвокатско възнаграждение по реда на чл.36 ал.2 от ЗА за двете инстанции.
Въззиваемата страна по тази жалба ЗАД
„ОЗК - Застраховане“ със седалище гр.София в депозиран в срока по чл.263 ал.1
от ГПК писмен отговор изразява становище за неоснователност на подадената от И.
жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваната отхвърлителна част.
В насрещната жалба на застрахователното
дружество се оспорва извода на съда досежно определения в размер на 20 %
процент на съпричиняване на вредоносния резултат, като твърди че приносът на
пострадалия следва да бъде определен в размер на 80 %.
Твърди че по делото е установено че Ю.
е нарушил правилата на чл.108 ал.1 от ЗДвП, чл.108 ал.2 т.1 от ЗДвП и чл.114
т.2 от ЗДвП. Сочи че с оглед констатацията на експерта че по банкета не може да
се придвижва спокойно, пешеходецът е следвало да се движи по платното за
движение, противоположно на посоката на движение на пътните превозни средства,
по-възможност най-близко до лявата му граница, още повече, че банкетът от
лявата част на пътя е бил годен за придвижване. Твърди че ако пострадалият се е
движил по платното за движение, противоположно на посоката на движение на
товарния автомобил, най-близо до лявата му граница или по левия банкет, то ПТП
нямаше да настъпи. Твърди че правилото на чл.108 ал.2 т.1 от ЗДвП касае както
случаите за придвижване на пешеходци в населените места, така и в извън
населените места.
Твърди че по делото е установено, че
ако пострадалият се бе движил максимално вдясно по пътното платно или ако се бе
прибрал максимално вдясно в момента, в който е имал възможност да забележи
приближаващата товарна композиция, щеше да предотврати удара с автомобила.
Твърди че извършените от Ю. нарушения
на правилата за движение по пътищата се намират в причинно-следствена връзка с
процесното ПТП. Сочи че пострадалият не е положил елементарна грижа за опазване
на собствените си здраве и живот и с поведението си сам се е поставил в
опасност и е допринесъл за настъпване на процесното ПТП и собственото си
увреждане. Поради което и твърди че обемът на съпричиняване е не по-малък от 80
%. Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд, в частта му с която
искът за неимуществени вреди е уважен за разликата над 20 000лв. и да
отхвърли иска за този размер. Претендира направените по делото разноски.
Въззиваемата страна по тази жалба А.Ю.И.
***, в срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е депозирал отговор на подадената от
застрахователя насрещна жалба.
Въззивникът
А.Ю.И. в депозирана за съдебно заседание от процесуален представител молба,
поддържа своята жалба и моли съда да уважи иска за обезщетение в предявения
размер и да остави без уважение жалбата на застрахователя.
Въззивникът ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, в съдебно заседание, чрез
процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата на И.
и моли съда да потвърди решението в обжалваната от него част. Поддържа своята
жалба и моли съда да отмени решението в обжалваната от от него част за
неимуществените вреди.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл.497 от КЗ от А.Ю.И.
срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД за
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия син Р АЮ. при
пътно-транспортно произшествие на 03.10.2018г., причинено виновно от С Й П, при
управление на товарен автомобил с рег.№ ВТ 0460 КМ с прикачено ремарке с рег.№
ВТ 1253 ЕЕ, при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, ведно със законна лихва. Предмет на
въззивно обжалване е решението на първоинстанционния съд, с което
застрахователното дружество е осъдено да заплати обезщетение за неимуществени
вреди за разликата от 20 000лв. до 80 000лв. и в частта му, с която
искът за обезщетение за претърпените неимуществени вреди е отхвърлен за
разликата над 80 000лв. до претендираните 170 000лв., както и неприсъдената
законна лихва за периода 19.02.2019г. до 06.02.2020г. Първоинстанционното
решение в частта му, с която застрахователят е осъден да заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 20 000лв.
С оглед влязлото в сила решение на първоинстанционния съд и предметите
предели на силата на присъдено нещо, въззивният съд намира, че пред настоящата
инстанция е установено настъпването на пътно-транспортното произшествие на
03.10.2018г., вината на водача С Й П, причинената смърт на Р АЮ. в резултат на
произшествието. Същите са установени и с влязла в сила присъда № 12 от
18.06.2019г. по НОХД № 53/19г. по описа на ТОС.
Не е спорно, че между
застрахователното дружество и собственика на автомобила, с който е причинено
пътно-транспортното произшествие е сключен договор за задължителна застраховка
“Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на
пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя
за причинени от П вреди при управлението на лекия автомобил.
Не е спорно че ищецът
е наследник по закон – баща на починалия Ю..
Спорни пред въззивна
инстанция са размерът на обезщетението за неимуществени вреди и наличието на
съпричиняване от страна на пострадалия:
По размера на
неимуществени вреди, въззивният съд намира следното:
От първата инстанция
са събрани гласни доказателства – показанията на свидетеля Ф Ю.И., брат на
въззивника, преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително,
поради което и кредитирани от въззивната инстанция изцяло при условията на
чл.172 от ГПК. От показанията на свидетелят който живее в различни къщи в един
двор с въззивника, въззивният съд приема за установено, че починалият Р И. и
неговия баща са живели заедно. Отношенията по между им са били много добри, с
разбирателство, взаимна помощ и уважение. Последно Р е работил в съседно село
като кравар, но се е връщал в дома при баща си. След загубата на сина си И.
страда от загубата му, постоянно е угрижен, редовно посещава гроба на сина си. А.И.
има още двама сина, единия от които се е преместил да живее при него, и дъщеря.
При определяне по
справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера на неимуществените вреди и
съобразно Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС, въззивният съд отчита
конкретните обективно съществуващи обстоятелства съобразно указаните от Пленума
на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено
положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и
лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите
между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения и
обстоятелствата, при които е настъпила смъртта. Р Ю. е починал на 36г. в
резултат на получени травми при пътно при пътно-транспортно произшествие на
16.01.2019г., несъвместими със живота. Към момента на смъртта на сина му
въззивникът И. е бил на 59г. Събраните в първоинстанционното производство
гласни доказателства сочат че починалият и неговият син са живели в едно
домакинство, били са близки, оказвали са си подкрепа и помощ. Смъртта на сина
му е причинила на И. морални болки и страдания,
с интензитет и времетраене нормално присъщите за тази родствена връзка. Съгласно постоянната
съдебна практика при определяне на справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура
в страната към момента на увреждането, като застрахователната сума по договора следва
да се има предвид като един от критериите по приложението на чл.52 ЗЗД.
Отчитайки всички тези
обстоятелства, настоящия състав на въззивния съд приема, че в конкретния случай
справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за понесените от А.Ю.И.
неимуществени вреди от смъртта на неговия син е в размер на сумата 100 000лв.
Събраните доказателства по делото сочат на претърпени болки и страдания с
обичаен за връзката баща – син интензитет, като болката от загубата на сина му
внезапно и при трагични обстоятелства, ще остане завинаги в живота му. Именно
поради липсата на доказателства за претърпени болки и страдания с интензитет и
времетраене над нормално присъщите въззивният съд не може да определи по-висок
размер на обезщетението.
По възражението за
съпричиняване:
Възражението за
съпричиняване е направено своевременно като се твърди, че пострадалият Ю. е
допринесъл за настъпване на пътното – транспортното произшествие, поради това
че не се движел по тротоара или банкета на пътното платно, евентуално не се е
движил по платното за движение,
противоположно на движението на пътните превозни средства, по възможност
най-близо до лявата му граница – нарушение на разпоредбата на чл.108 от ЗДвП. В
тежест на застрахователното дружество е да докаже при условията на главно и
пълно доказване, поведението на пострадалия, допринесло за настъпване на
вредоносния резултат.
Не е спорен по делото
механизма на пътно-транспортното произшествие, установен и с приетото от
първоинстанционния съд заключение на съдебно-автотехническа експертиза,
обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните и кредитирано от
въззивния съд изцяло. От заключението на експертиза, въззивният съд приема за
установен следния механизъм на пътно-транспортното произшествие: то е настъпило
на 03.10.2018г. около 04.35 часа в тъмната част на денонощието, при сух асфалт,
на главен път Търговище – Варна в района на с.Пробуда. Товарният автомобил се е движил в посока Шумен в дясна пътна лента с
около 90 км./ч. Пешеходецът Ю. се е движил в същата пътна лента на около 1 –
1.4м. вляво от десния край на пътното платно по посока на движение на товарния
автомобил. След като е възприел пешеходеца на отстояние 5.11м. – 25м., в зависимост от скоростта на
движение на пешеходеца, водачът е задействал спирачната система и ударът е
настъпил с предна дясна част на кабината. Опасната зона за спиране на
превозното средство е определена от експерта на 151.24м. Установено е в
експертизата че осветеността пред коридора на автомобила от къси светлини за
конкретните пътни условия е от порядъка на 70 – 75м.
Няма спор пред въззивна инстанция,
че от лявата страна на платното за движение има банкет с височина на
платното за движение, с ширина 2м. от дребен чакъл и затревена част. От дясната
страна на платното за движение завършва с ръб с височина 14 см, има скат
обрасъл с храсти и ниски дървета.
В константната и
задължителната практика на ВКС последователно е поддържано становището, че за
да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51 от ЗЗД като основание за
намаляване на дължимото от делинквента или неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност” обезщетение, е необходимо пострадалият обективно да е
допринесъл с поведението си за вредоносния резултат като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
чл.51 ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без
който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента, до
увреждането като неблагоприятен резултат.
Вината на водача на
товарната композиция е установена с влязла в сила присъда. Водачът П нарушил
правилата за движение – чл.21 ал.1 от ЗДвП – движейки се в населено място с
превишена скорост. Нормата на чл.108 ал.1 от ЗДвП задължава пешеходците да се
движат по тротоара, когато има такъв или по банкета на пътното платно. При
безспорно установеното по делото наличие на банкет от лявата страна на платно
за движение, въззивният съд намира, че движейки се на пътното платно
пострадалият пешеходец е нарушил разпоредбата на чл.108 ал.1 от
ЗДвП. При избора си на движение в пътното платно по посока на движението
пешеходецът е нарушил и нормата на чл.108 ал.2 т.1 от ЗДвП, задължаваща го,
когато няма тротоар или банкет, или когато е невъзможно те да бъдат използвани,
да се движи по платното за движение, противоположно на посоката на движението
на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница.
Нарушението на разпоредбата на чл.108 от ЗДвП е в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилия вредоносен резултат, защото ако пешеходецът не се бе движил
на пътното платно по посока на движението, а по банкета от лявата страна на
пътното платно, или дори по пътното платно, но противоположно на движението
на пътните превозни средства и най-близко
до лявата му граница, нямаше да се стигне до вредоносния резултат, поради което
съдът приема за доказано направеното възражение за съпричиняване.
При определяне
степента на съпричиняването подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на
делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в
който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие.
Паралелът и сравнението на поведението на участниците в движението, с оглед
правилата, които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки
случай преценка за реалния принос и за разпределянето на отговорността за
причиняването на деликта. Съразмерността на действията и бездействията на
пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, причинили пътното
произшествие, ще определят и приноса му за настъпването на вредите.
С оглед на така
изложеното, въззивният съд приема за доказано направеното възражение за
съпричиняване като определя приноса на пострадалия в размер на 20 %. При
определяне на по-голяма отговорност на водача на автомобила съдът отчита от по-голямата отговорност на водачите на превозни средства, която ЗДвП
им поставя за осигуряване на безопасността на движението /чл.5 ал.2, чл.20,
чл.116 от ЗДвП/, както и тежестта на допуснатото от него нарушение. Пешеходецът
нарушавайки правилата на чл.108 от ЗДвП е допринесъл за настъпване на ПТП.
С оглед на така изложеното и предвид
определения от въззивната инстанция справедлив размер на обезщетението за
претърпените от И. неимуществени вреди и определена степен на съпричиняване на
вредоносния резултат, дължимото обезщетението следва да бъде определено в
размер на сумата 80 000лв. Поради което и решение в обжалваните му части, с
която застрахователят е осъден да заплати обезщетение за разликата над
20 000лв. до 80 000лв., и с която е отхвърлен предявения иск за
разликата над 80 000лв. до 170 000лв. следва да бъде потвърдено.
По претенцията за лихви:
На основание чл.84 ал.3 от ЗЗД при
задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. В
хипотезата на предявен от пострадалото лице пряк иск срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите чл.497 от КЗ е
ограничил отговорността на застрахователя за законна лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок за периода от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл.106 ал.3 и изтичането на
срока по чл.496 ал.1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106 ал.3.
Установено е по делото, че ищецът е
уведомил застрахователя за събитието, настъпило на 03.10.2018г., като е
представил констативен протокол с пострадали лица № 167/18г. Допълнително от
застрахователя са му изискани документи от образуваното досъдебно производство,
както и постановление за прекратяване на наказателно производство или съдебно
решение. Поради непредставяне на изискани допълнителни документи от
застрахователя е постановен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.
След влизане в сила на присъда с молба от 30.10.2019г. от пострадалия е
поискано преразглеждане на претенцията, по която молба след разменена
кореспонденция от застрахователя е предложено сключване на споразумение с писмо
от 14.11.2019г. Няма данни по делото да е сключено споразумение между страните.
По реда на чл.106
ал.3 от КЗ застрахователят може да изисква само доказателства за обстоятелства,
относими към основанието и размера на претенцията. Те трябва не само да са от
значение за основателността и размера на претенцията, но и да е налице
обективна възможност за представянето им от увреденото лице. В конкретния
случай, искането на застрахователя от 20.11.2018г. е за представяне на всички
документи от образуваното досъдебно производство, постановление за прекратяване
на наказателното производство или влязло в сила съдебно решение. Част от
исканите документи са неизпълними към момент на момента на подаване искането, тъй
като присъдата е влязла в сила на 20.12.2019г., - около десет месеца, след
изтичане на 19.02.2019г. на окончателния тримесечния срок на застрахователя по
чл.496 ал.1 от КЗ за произнесе по претенцията. На следващо място исканите
документи от досъдебното производство: автотехническа експеритза, протоколи за
оглед на местопроизшествие, от разпити на свидетели, медицинска експертиза,
имат доказателствено значение само за нуждите на наказателния процес и не
обуславят произнасянето на застрахователя по претенцията, който съгласно чл.499
ал.1 от КЗ определя обезщетението по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите при смърт или телесни увреждания на физически лица, посредством
застрахователна експертна комисия при него. С оглед изложеното, искането на
застрахователя за представяне на изготвени в наказателното производство
експертизи и протоколи и на акта за приключването му не представляват искане по
реда и условията на чл.106 ал.3 от КЗ, поради което в този случай забавата на
застрахователя настъпва съгласно чл.497 ал.1 т.2 от КЗ, с изтичане на
тримесечния срок по чл.496 ал.1 от КЗ за произнасяне на застрахователя по
претенцията. Или в конкретния случай застрахователят е изпаднал в забава на 19.02.2019г. Ирелевантни
са последващите действия на страните за изплащане на обезщетение, доколкото към
момента на влизане в сила на присъдата на наказателния съд срещу прекия
причинител, застрахователят вече е изпаднал в забава.
Поради което и
решението на окръжния съд в частта му, с която е отхвърлена претенцията за
законна лихва считано от 19.02.2019г. следва да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което законната лихва върху присъдената главница да бъде
от 19.02.2019г.
По претенциите на страните за присъждане на разноски:
На основание чл.78 ал.1 от ГПК, направеното искане и съразмерно на уважената
част от иска дължимите по реда на чл.38 ал.2 от ЗА разноски в полза на
процесуалния представител на въззиваемия за въззивна инстанция са в размер на
сумата 1 812лв., която сума следва да бъде възложена за плащане от
застрахователя. Въззивният съд определя размера на възнаграждението на чл.7
ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и предмета на въззивно обжалване /150 000лв./.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК и направеното искане, и съобразно
предмета на въззивно обжалване и изхода на спора, в полза на застрахователното
дружество следва да бъдат присъдени направените за въззивно производство
разноски в размера на сумата 3 438лв., представляваща държавна такса и
адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на адвокатско
възнаграждение е основателно. Делото пред въззивна инстанция не е с фактическа
и правна сложност поради което и размерът му следва да бъде намален до
минималния по Наредбата и след това коригиран съобразно изхода на спора.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
35 от 24.07.2020г., постановено по търг.дело № 22/20г. по описа на Окръжен съд
– Търговище, в частта му, с която ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е осъдено да заплати на А.Ю.И. обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания, причинени от смъртта на сина му Р АЮ.,
ЕГН ********** в резултат на ПТП на 03.10.2018г., причинено виновно от водача
на товарен автомобил „Рено Магнум“ с рег. № ВТ 0460 КМ с прикачено ремарке с
рег.№ ВТ 1253 ЕЕ, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗАД
„ОЗК – Застраховане“ АД за разликата над 20 000лв. до 80 000лв.,
ведно със законна лихва, считано от 06.02.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, както и в частта му, с която е отхвърлен предявения от А.Ю.И.
срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД осъдителен иск с правно основание за
разликата над 80 000лв. до предявения размер 170 000лв., претендирани като обезщетение
за неимуществени вреди - болки и страдания, причинени от смъртта на сина му Р АЮ.,
в резултат на ПТП на 03.10.2018г.
ОТМЕНЯВА №
35 от 24.07.2020г., постановено по търг.дело № 22/20г. по описа на Окръжен съд
– Търговище, в частта му, с която е отхвърлена претенцията на А.Ю.И. за присъждане на законна лихва
върху обезщетението за периода от 19.02.2019г. до 06.02.2020г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК – Застраховане“ АД със седалище гр.София, адрес на управление гр.София, ул.„Света
София“ № 7, ет.5, ЕИК ********* да
заплати на А.Ю.И. ***, ЕГН ********** законна лихва върху присъдената главница
в размер на 80 000лв. за периода от 19.02.2019г. до 06.02.2020г. на
основание чл.497 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК – Застраховане“ АД със седалище гр.София, адрес на управление гр.София, ул.„Света
София“ № 7, ет.5, ЕИК ********* да заплати на адвокат
А.Г.М. *** сумата 1 812лв. /хиляда осемстотин и дванадесет лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция на основание
чл.38 ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА А.Ю.И. ***, ЕГН **********, да заплати на ЗАД „ОЗК – Застраховане“
АД със седалище гр.София, ЕИК *********, сумата 3 438лв. /три хиляди четиристотин
тридесет и осем лева/, представляваща направени за въззивно производство
разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията
на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: