Р Е Ш Е Н И Е
№ 289
гр. Русе, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на 20 октомври през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
Членове: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря Наталия
Георгиева и с участието на прокурора Георги Манолов, като разгледа докладваното
от съдия Басарболиева к.а.н.д. № 270 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно
по чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от глава XII от АПК.
Постъпила е касационна жалба от А.Т.А.
***, депозирана чрез адв.-пълномощник Б. Б. ***, против Решение № 96 от 07.07.2021
г., постановено по АНД № 161/2021 г. по описа на Районен съд - Бяла, с което е
потвърдено Наказателно постановление (НП) № 38-0001144 от 26.04.2021 г.,
издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“ – Русе при Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ – София, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл. 34, §3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 и на основание чл.
93в, ал. 11 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева. В жалбата
се навеждат касационни основания за неправилност на решението поради нарушение
на процесуалния и материалния закон. Претендира се отмяна на решението на РС -
Бяла и вместо него да се постанови друго, с което наказателното постановление
да бъде отменено изцяло. Претендира и
присъждане на направените в двете съдебни инстанции разноски.
Касационният
ответник - Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, в депозирано по делото писмено
становище вх. № 4376 от 17.08.2021 г. по описа на РС – Бяла оспорва основателността
на жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което
решението на РС - Бяла следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от
надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен
в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
За да постанови оспореното в
настоящото производство решение Районен съд – Бяла е приел, че по делото
безспорно е доказано осъществяването от обективна и субективна страна на
състава на административно нарушение по чл. 93в, ал. 11 от ЗАвПр чрез
неизпълнение от страна на наказаното лице на задълженията му, визирани в чл.
34, § 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014. Съдът е обсъдил възражението на
жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на чл. 42, т. 3, т. 4 от ЗАНН и
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, както и че липса осъществен фактически състав на административно
нарушение по чл.93в, ал. 11 от ЗАвПр, във връзка с чл. 34, § 3, б. „б“ от
Регламент (ЕС) № 165/2014, които е приел за неоснователни. С тези мотиви съдът е
потвърдил изцяло оспореното пред него наказателно постановление като
законосъобразно и обосновано.
Решението на РС – Бяла е неправилно.
С оспореното пред първата съдебна
инстанция наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната
отговорност на А. А. за това, че не е въвел ръчно, автоматично или по друг
начин необходимите данни за периода от 15:57 часа на 03.03.2021 г. до 22:34
часа на 03.03.2021 г., когато водачът е бил извън превозното средство и не е
бил в състояние да използва дигиталния тахограф. Така описаното деяние е
квалифицирано като нарушение на чл. 34, § 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014
и е санкционирано на основание административнонаказателната разпоредба на чл.
93в, ал. 11 от ЗАвПр.
Приложената от АНО санкционна норма
на чл. 93в, ал. 11 от ЗАвПр въздига в наказуемо деяние именно следното
бездействие на водача: водач, който не е въвел данните относно периодите „друга
работа“, „време на разположение“, „прекъсване“ или „дневна почивка“, когато
няма възможност да използва монтирания на превозното средство тахограф, поради
това че е извън превозното средство. Разпоредбата е конкретна, тъй като
задължава водачите, под страх от административно наказване, когато нямат
възможност да използват монтирания в превозното средство тахограф, поради това,
че са извън него, да въвеждат данните за съответните периоди. Административнонаказателната
разпоредба съдържа правилото за поведение, което водачите трябва да имат,
когато напускат превозното средство и поради това не използват тахографа, като
са длъжни да посочат причината на отсъствието и периода.
Като невъвеждане /ръчно, автоматично
или по друг начин/ на необходимите данни за определен период от време, когато
водачът е бил извън превозното средство и не е бил в състояние да използва
дигиталния тахограф, е описано и установеното в хода на проведеното пред АНО
административнонаказателно производство. Въз основа на представените пред РС –
Бяла писмени доказателства, съдът обаче е установил фактически обстоятелства,
различни от описаните в АУАН и издаденото въз основа на него НП. Съдът е
установил, че безспорно при извършената на 11.03.2021 г. проверка на картата на
водача е констатирана липса на информация за периода от 15:57 часа до 22:34 часа
на 03.03.2021 г. Но също така е констатирал по несъмнен
начин, че водачът е бил в състояние да използва тахографа, като в процесния
период не се е намирал извън превозното средство. Напротив, след като в 15:50
часа на 03.03.2021 г. му е била извършена крайпътна техническа проверка от
органи на ИА АА, за което е бил съставен надлежен протокол № 539440 от
03.03.2021 г., водачът е продължил дейностите с автомобила, като е извършвал
превози, но същите не са били отразени в тахографа до 22:34 часа на същата
дата. Анализирайки събраните писмени доказателства, първата съдебна инстанция е
достигнала до извода, че през процесния период водачът е управлявал състава от
ППС без поставена карта на водача. Така в разпечатката от извършената проверка
на картата на водача се установявало, че същата не е била поставена за
процесния период. Безспорно установените от първата съдебна инстанция факти, че
картата на водача е била извадена от тахографа след проверката в 15:50 часа, но
водачът е продължил да осъществява превоза изключват деятелността по
приложената от АНО санкционна норма на чл. 93в, ал. 11 от ЗАвПр.
В случая несъмнено установените от
съда фактически констатации, описващи деянието на водача, не изпълват обективните елементи на конкретното, вменено
на водача, административно нарушение по чл. 93в, ал. 11 от ЗАвПр, във връзка с чл.
34, § 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014. Дори и да е налице нарушение на
установения ред /както безспорно е в случая/, то установеното деяние не се
наказва с посочената в изпълнение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН
административнонаказателна разпоредба.
Във фактическите си констатации по
делото съдът е установил деяние, което по своите обективни белези не съответства
на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма. При това
положение въззивният съд неправилно е приел, че от страна на водача е
осъществен от обективна страна състава на административно нарушение по чл. 93в,
ал. 11 от ЗАвПр, във връзка с чл. 34, § 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014.
Настоящият състав на съда приема, че
районният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде
отменено. След отмяната му и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК касационният
съд следва да реши спора по същество. При извършване на тази дейност и с оглед
изложените по-горе правни съображения издаденото наказателно постановление също
следва да бъде отменено.
С
оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, §. 1, т. 6 от ДР
на АПК и чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, основателно и своевременно се явява искането на
касатора за присъждане на всички, сторени от него разноски в
административно-наказателно производство. Те възлизат общо на 720 лева, от
които по 360 лева с вкл. ДДС – заплатено възнаграждение за адвокат за всяка от съдебните
инстанции. Възражението на ответника за прекомерност е неоснователно, доколкото
уговореният и заплатен адвокатски хонорар за представителството пред БРС и
АС-Русе е съобразен с разпоредбите на съгласно чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредба № 1 от
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл. 63, ал. 3 ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение № 96 от 07.07.2021 г., постановено
по АНД № 161/2021 г. по описа на Районен съд - Бяла, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 38-0001144 от 26.04.2021 г., издадено от Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе при Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ – София и
ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
Наказателно
постановление № 38-0001144 от 26.04.2021 г., издадено от Директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе при Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ – София, с което на А.Т.А., с ЕГН **********, с адрес:
***, за нарушение на чл. 34, § 3, б.„б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 и на
основание чл. 93в, ал. 11 от Закона за автомобилните превози е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ – София да заплати на А.Т.А., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 720 лева –
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.