РЕШЕНИЕ
№ 168
гр. Ловеч, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20224300500226 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постановено е решение № 260000/ 14.02.2022 година на Луковитския
районен съд по гр.д. № 307 по описа за 2020 година на същия съд, с което е
признато за установено на основание чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК,
вр.чл. 8, ал.1 от ЗАЗ, вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД, че Д. П. С., ЕГН
**********, с адрес в с. Д., *****, дължи на "РОМФАРМ КОМПАНИ" ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **** , представлявано
от Т. Л. Ш. и В. С. Г., сумата от 140.28 лева, от които - 70.14 лева главница по
договор за аренда на земеделски земи от 18.01.2011 г. за стопанската
2018/2019 г. и 70.14 лева главница по договор за аренда на земеделски земи от
18.01.2011 г. за стопанската 2019/2020 г., ведно със законната лихва от
13.02.2020 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното й плащане, за която сума има издадена Заповед № 46/
17.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д.
№ 62/ 2020 г. по описа на Районен съд - Луковит. Присъдени са и направените
1
по делото разноски.
Постъпила е въззивна жалба с вх. №260139/29.03.2022 г. от ЗП „Д. С.",
със седалище и адрес на управление: с. Д., общ. Луковит, ул. „Х.Б." №3,
представлявано от управителя — Д. П. С., ЕГН **********, против Решение
№ 260000/14.02.2022, постановено по ГД № 307/2020 по описа на PC –
Луковит. Посочва, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в разрез със събраните по делото
доказателства. Изтъква, че възразил срещу твърденията които твърди, че са в
разрез с фактическата обстановка и нормите на материалния закон. Излага, че
в основава на договор за аренда от 18.01.2011 г., с нотариална заверка на
подписите рег.№117 на Нотариус рег.№ 173-Младен Дойнов между И.П.Ц. от
с. Д. и въззивника е сключен договор отдаване под аренда за срок от 10
стопански години. Предмет на договора е Нива в м. П.", №062077, с площ от
1,796 дка., трета категория с граници и съседи №150296, №062068, №062069
и №062070 и Нива в м. „С.", №034035, с площ от 3,599 трета категория при
граници и съседи: №034034, №034033, №150309, №034039 и №034036.
Посочва, че според договора е длъжен да плаща арендно възнаграждение в
размер на 13 лева на декар нива за една година. Посочва, че в исковата молба
се твърди, че посочените по-горе имоти закупени от виззиваният на
08.02.2016 с Нотариален акт №71, том I, на Нотариус рег.№591-Бойка
Маринова, по силата на, които встъпва в правата на арендодателя. Твърди, че
не получавал уведомление №416 от, месец 05, 2016 г. с което му е съобщено,
че въззивамият е станал собственик на процесните имоти. Изтъква, че не
може уведомление изготвено през м. май 2016 г. да бъде изпратено и
получено през м.март 2016 година. Посочва, че в уведомлениети са цитирани
с точни номера и дати официални документи/пълномощни/, изготвени пред
нотариус през 2017 г. една година по-късно, от което следва, че изготвено
много по-късно. Излага, че исковата претенция е за стопанската 2019/2020
година, която към момента на завеждане на исковата претенция не е изтекла.
Твърди, че според договора арендното плащане се дължи не по-късно от края
на м. ноември на текущата година, както е визирано и в закона за арендата, а
не през м. ноември на „текущата стопанска година".
На следващо място изтъква, че искова молба може да бъде приета като
връчване на уведомление за това, че въззивамият е придобил правото на
собственост върху имотите, обект на договора за аренда, след което
2
уведомление му се е породило задължение за изплащане дължимите арендни
вноски на него, като собственик, но тези арендни вноски все още не са
изискуеми, а още по-малко към датата на завеждане на иска. Твърди, че имот
№034035 и през двете стопански години, за които се претендира арендно
плащане е обработван от друг арендатор, с който има сключен договор за
аренда със собствениците
Моли да се отмени изцяло обжалваното решение и да се постанови
друго, с което се отхвърли изцяло исковата претенция
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
с вх. № 1853/19.06.2022 г. (п.клеймо 17.05.2022 година) от "РОМФАРМ
КОМПАНИ" ООД гр. София със седалище и адрес на управление: ******,
вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК:
*********, с Управители и представляващи дружеството Т. Л. Ш. и В. С. Г.,
чрез адвокат Р. С. Т. - САК, със служебен адрес: гр. Г.О., ****. Посочва, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, въззивникът не излага
никакви конкретни пороци на постановеното решение. В хода на
производството е доказано, че между страните е налице валидно
правоотношение по договор за аренда, по силата на което въззивника следва
да заплати на въззивамият претендираните суми. Изтъква, че доказано
въззивамият е заместил арендодателя по договора за аренда с придобиване па
процесиите имоти, и е уведомил въззивника за заместването, от които момент
възниква задължението му за заплащане на арендната сума. Оспорва
твърдението, че уведомлението е било изготвено м.05.2016 г. Твърди, че
същото е с №416 и е изготвено на 12.03.2016 г., изпратено е и е получено от
ответника, който е отговорил именно на уведомление №416/12.03.2016 г.
Посочва, че са предоставили уведомление с което длъжникът заявява, че
въззивамият е правоприемник на арендодателя и замества последния като
страна по договора. Лично въззивника, е заявявал и че са в правото си да
получаваме полагаемата се за парцела рента. В уведомлението е посочено е,
че до края на договора въззивника ще използва земята по предназначение,
прилагайки добри земеделски практики. Твърди, че от представеното писмо
от Общинска Служба Земеделие е видно, че длъжникът е ползвал имотите,
процесният договор е вписан преди всички други, което му дава право да
ползва имотите преди всички други лица. Изтъква, че дори да се приемем, че
длъжникът не е ползвал имотите, то това би било изцяло само и единствено
негово немарливо отношение към предмета на договора за аренда. Посочва,
че договорът за аренда е облигационен и арендаторът дължи плащане на
арендната сума на арендодателя без значение дали е ползвал имотите или не,
след като арендодателят му ги е предоставил.
По отношение на падежа за стопанската 2019-2020 г. счита, че от
клаузата, уговорена в договора, е изцяло ясно, че същият настъпва през 2019
3
г., поради което искът не е предявен преждевременно. В условията на
алтернативност възразява, съобразно разпоредбата на чл.235, ал.З от ГПК, в
случай, че съдът приеме падежът да е настъпил през м.11.2020 г., то същият
вече е изтекъл в хода на процеса, поради което въззивника дължи плащане на
претендираната главница за стопанската 2019-2020 г., тъй като такова липсва
до момента на изготвяне на отговор на въззивна жалба.
Моли да се потвърди изцяло обжалваното решение и да му се присъдят
сторените в настоящото производство разноски.
В съдебно заседание страните по делото не се явяват.
От събраните по делото доказателства, приложени към гражданско дело
№ 307/ 2020 година по описа на РС-Луковит, както и от становището на
страните, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност,
съдът приема за установено следното:
На 12.02.2020 година "РОМФАРМ КОМПАНИ" ООД гр. София, е
подало до Луковитския районен съд заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ЗП „Д. С.", със седалище и адрес
на управление: с. Д., общ. Луковит, ул. „Х.Б." №3, представлявано от
управителя — Д. П. С., за сумата 140.28 лева, арендно плащане за
стопанската 2018/ 2019 година и 2019/ 2020 година по договор за аренда ОВ
0423, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането, както и разноските по делото. В заявлението е
пояснено, че паричното вземане произтича от Договор за аренда ОВ 0423/
18.01.2011 година, сключен между ответника и И.П.Ц.. Посочват, че с
договор за покупко-продажба от 2016 година са придобили собствеността
върху двата имота, предмет на договор за аренда, поради което са встъпили в
правата на стария собственик по договора за аренда, за което уведомили
арендатора с уведомление № 416/ 12.03.2016 година, получено на 21.03.2016г.
Съдът уважил така подаденото заявление и издал Заповед № 46/
17.02.2020 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. В
срока по чл. 414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника, че не
дължи вземането.
С разпореждане № 357/ 08.05.2020 година по ч.гр.д. № 62/ 2020 година
по описа на РС – Луковит, заповедният съд е указал на заявителя да предяви
иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от връчване на
съобщението, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е
4
връчено на 17.06.2020 година, като в указания срок на 17.07.2020 година е
предявен установителния иск по чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК.
На 18.01.2011 година в град Луковит между И.П.Ц., чрез пълномощник
М.М. Г.а, като арендодател, и Д. П. С., като арендатор, е сключен договор за
аренда на земеделска земя, както следва: нива в м. П. № 062077 от 1.796 дка,
трета категория, при съседи: № 150296, № 062068, № 062069 и № 062070; и
нива в м. С. № 034035 от 3.599 дка, трета категория, при граници и съседи: №
034043, № 034033, № 150309 , № 034039и № 034036, за срок от десет
стопански години. Уговорено било арендно плащане в размер на 13 лева за
нива и 6 лева за ливада за една година, в пари или в натура.
В р. VІ, чл. 12 от Договора било уговорено наследниците, съответно
правоприемниците на арендодателя, заместват последния като страна по този
договор.
С договор от 08.02.2016 година процесните имоти са продадени на
„РОМФАРМ КОМПАНИ“ ООД – София. За извършената сделка
приобретателят е изпратил до арендатора Д. П. С. уведомление № 416/
12.03.2016 година, връчено на 21.03.2016г. В писмо изходящо от Д. П. С.,
същият е посочил "РОМФАРМ КОМПАНИ" ООД гр. София, че е получил
уведомление № 416/ 12.03.2016г.
От извършена справка в имотния регистър се установява, че след
договора за аренда от 2011 година и договора за покупко-продажба от 2016
година, по отношение на имот, представляващ нива в м. П., № 062077 от
1.796 дка на 20.07.2017 г. е вписан договор за наем, а на 13.04.2020 година
договор за аренда с ЕТ „ВЕСИ – Петър Цачев“ считано от 01.10.2020 година.
По отношение на имот, представляващ нива в м. С. № 034035 от 3.599
дка преди процесния договор за аренда от 2011 година е вписан договор за
аренда от 22.11.2010 година с „Агро-ин 2008“ ООД, с. Д., за срок от пет
стопански години, а след него договор за аренда от 12.08.2015 година с
„Агро-ин 2008“ ООД, с. Д. за срок от 10 стопански години.
От писмото на Общинска служба по земеделие, град Луковит е видно,
че процесните имоти за стопанските 2018-2019 и 2019-2020 година са се
ползвали от ЗП Д. П. С..
5
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че е е
сезиран с иск по чл. 422, вр. чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл.
8 от Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ) за установяване на вземане за
сумата от общо 140.28 лева, арендно плащане в размер на 70.14 лева за
стопанската 2018/2019 година и 70.14 лева за стопанската 2019/ 2020 година,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска
до окончателното плащане.
От доказателствата по делото се установява, че между страните е
сключен аренден договор от 2011 година за следните земеделски земи: нива в
м. П. № 062077 от 1.796 дка, и нива в м. С. № 034035 от 3.599 дка, за срок от
десет стопански години. Уговорено било арендно плащане в размер на 13
лева за нива.
С договор от 08.02.2016 година процесните имоти са продадени на
„РОМФАРМ КОМПАНИ“ ООД – София, като арендаторът е бил уведомен с
уведомление № 416/ 12.03.2016 година, връчено на 21.03.2016г. В подкрепа
на това е приложеното писмо изходящо от Д. П. С., в което е посочено че
уведомлението е получено. Проведеното оспорване в първоинстанционното
производство е недоказано, тъй като въпреки правилно разпределената
доказателствена тежест, ответникът не доказал оспорваното авторството на
положения подпис.
От извършена справка в имотния регистър се установява, че след
договора за аренда от 2011 година и договора за покупко-продажба от 2016
година, по отношение на имот, представляващ нива в м. П., № 062077 от
1.796 дка, на 20.07.2017 г. е вписан договор за наем, а на 13.04.2020 година
договор за аренда с ЕТ „ВЕСИ – Петър Цачев“ считано от 01.10.2020 година.
Предвид на това, независимо от последващите договори съответно за наем и
аренда, договорът за аренда от 2011 година е вписан преди останалите,
поради което е валиден и действащ за процесния период, тъй като те не са
противопоставими на вписания преди това договор, с оглед оповестително -
защитното действие на вписването.
Освен това от проверката извършена в ОСЗ – Луковит се установява, че
имотът е ползван за стопанските 2018-2019 и 2019-2020 година от ЗП „Д. П.
С.“.
По отношение на имот, представляващ нива в м. С. № 034035 от 3.599
6
дка действително преди процесния договор за аренда от 2011 година е вписан
договор за аренда от 22.11.2010 година с „Агро-ин 2008“ ООД, с. Д., за срок
от пет стопански години. Към процесните години обаче същият е бил изтекъл
и вписаният впоследствие договор за аренда от 12.08.2015 година с „Агро-ин
2008“ ООД, с. Д. не е противопоставим на вписания преди това договор, с
оглед оповестително - защитното действие на вписването, както бе отбелязано
по-горе.
От писмото на Общинска служба по земеделие, град Луковит е видно,
че имотът е ползван за стопанските 2018-2019 и 2019-2020 година от ЗП „Д.
П. С.“. В този смисъл неоснователно е възражението на ответника, че не е
ползвал имотите.
Относно възражението, че не се дължи възнаграждение за стопанската
2019/ 2020 година, тъй като към момента на предявяване на заявлението не е
настъпил падежа на арендното плащане съгласно чл. 2, изр.2 от Договора, не
по-късно от края на м. ноември на текущата година. Съгласно ЗАЗ договорът
за аренда се сключва за стопанска година, а при действието на §2, т.3 от ДР на
ЗАЗ стопанска година е времето от 1 октомври на текущата година до
октомври на следващата година. При действието на чл. 235, ал.3 от ГПК и
съгласно клаузите в договора в хода на производството на 30.11.2020 година е
настъпил падежа на задължението за стопанската 2019/ 2020 година. По
делото не представени данни, а и няма твърдения за заплащане на дължимата
арендна цена.
При горните съображения искът по чл. 422, вр. чл. 415, ал.1, т.1 от
ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 8 от Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ) за
установяване дължимост на сумата от 70.14 лева, арендно плащане за
стопанската 2018/2019 година и 70.14 лева за стопанската 2019/ 2020 година
или общо за сумата от 140.28 лева е основателен и доказан следва да бъде
уважен.
Предвид акцесорния си характер основателен е и искът по чл. 86 от ЗЗД
за установяващо вземане в размер на законна лихва от датата на подаване на
заявлението върху сумата от 70.14 лева, арендно плащане за стопанската
2018/2019 година. По отношение на сумата от 70.14 лева, арендно плащане за
стопанската 2019/2020 година, тъй като падежът е настъпил на 30.11.2020
година, законната лихва следва да бъде присъдена от 01.12.2020 година до
7
заплащане на вземането.
В този смисъл решение № 26 0000/ 14.02.2022 година на РС – Луковит,
постановено по гр.д. № 307/ 2020 година следва да бъде отменено в частта, с
която е уважена претенцията за установяване вземане за законна лихва върху
сумата от 70.14 лева, арендно плащане за стопанската 2019/2020 година, от
датата на подаване на заявлението – 13.02.2020 година до 30.11.2020 година
вкл., като в тази част бъде отхвърлена, като неоснователна. В останалата част
решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на процеса разноски от въззиваемия не са претендирани,
поради което не се присъждат.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 26 0000/ 14.02.2022 година на РС – Луковит,
постановено по гр.д. № 307/ 2020 година, в частта, с която е уважена
претенцията за установяване вземане на законна лихва върху сумата от 70.14
лева, арендно плащане за стопанската 2019/2020 година, от датата на
подаване на заявлението – 13.02.2020 година до 30.11.2020 година вкл., като
вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ искът по чл.422, чр. Чл415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл. 86 от
ЗЗД за установяване на вземане за законна лихва върху сумата от 70.14 лева,
арендно плащане за стопанската 2019/2020 година, от датата на подаване на
заявлението – 13.02.2020 година до 30.11.2020 година вкл., като
неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 26 0000/ 14.02.2022 година на РС –
Луковит, постановено по гр.д. № 307/ 2020 година в останалата част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8