№ 3927
гр. София, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Татяна Д.а
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Д.а Въззивно гражданско дело №
20231100504074 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 3073/28.02.2023 г., постановено по гр. д. № 54201/2022 г. на СРС, 156
състав, е уважен предявеният от „И.Ф.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: град София, р-н „Триадица“, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „******* представлявано
от Б.И.Н., действащ чрез процесуалния си представител юрисконсулт А.С.Г. срещу М. В. Д.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: град София, ж.к. *******, действащ чрез процесуалния
си представител адв. С. И. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „******* обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79,ал.1 ЗЗД и е ПРИЗНАТО ЗА
УСТАНОВЕНО, че ответницата ДЪЛЖИ на ищеца сумата от 900 лева, представляваща
главница по Договор за кредит №355102/22.09.2021 год., ведно със законната лихва от
06.07.2022 год. до окончателното плащане, както и сумата от 173,25 лева, представляваща
договорна възнаградителна лихва за периода от 21.11.2021 год. до 19.06.2022 год., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 18.07.2022 год. по ч.гр.д.
№36610/2022 год. по описа на СРС, II ГО, 156-ти състав. Ответницата е осъдена да заплати
на основание чл.78,ал.1 вр. ал.8 ГПК сума в размер на 250 лева, представляващи деловодни
разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедно и първоинстанционно
производство.
Срещу решението в срока по чл.259 от ГПК е подадена въззивна жалба от
ответницата в първоинстанционното производство, с която оспорва решението като
неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Счита, че с отговора на исковата
молба ищцата е въвела достатъчно данни, които да докажат въвеждането й в заблуждение
относно сключване на договора за кредит. Твърди, че фактическата обстановка неправилно е
възприета от съда, като противно на изводите му, ищцата е въведена в заблуждение именно
1
относно последиците на сключения от нея договор. Моли съда да отмени решението, като на
негово място постанови друго, с което изцяло да уважи претенциите. Претендира разноски.
От страна на ищеца е постъпил отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1
ГПК, с който иска от съда да отхвърли като неоснователна въззивната жалба, а
първоинстанционното решение да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно. Оспорва възраженията на въззивника, че е налице измама, като
разграничава хипотезите на измама по Наказателния кодекс и по Закон за задълженията и
договорите, като счита, че не е налице фактически състав по която и да е от двете.
Претендира разноски.
Пред настоящата въззивна инстанция не са заявени доказателствени искания от
страните, поради което съдът намира от фактическа страна следното:
Подадена е искова молба от „И.Ф.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: град София, р-н „Триадица“, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „******* представлявано
от Б.И.Н., действащ чрез процесуалния си представител юрисконсулт А.С.Г. срещу М. В. Д.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: град София, ж.к. *******, действащ чрез процесуалния
си представител адв. С. И. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „*******, като се
твърди, че страните се намирали в облигационно отношение по силата на Договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 355102/22.09.2021 г. Поддържа, че по силата на
договора на ответницата била предоставена сумата от 1000, 00 лева, която
кредитополучателят следвало да върне, съобразно уговореното в договора, ведно с
уговорената договорна възнаградителна лихва. Навежда доводи, че ответницата не била
изпълнила задълженията си по договора, като дължала сумата от 900, 00 лева – главница,
както и сумата от 173, 25 лева, представляващи договорна възнаградителна лихва за периода
от 21.11.2021 г. до 19.06.2022 г. Излага съображения, че е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, но ответницата била подала възражение, поради което имал правен
интерес от предявеният иск. Иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи
претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като претенциите
се оспорват като неоснователни. Излага подробни съображения, че е била измамена от трето
лице, за да сключи процесния договор и да му предостави сумата, която третото лице
следвало да възстанови. Твърди, че във връзка с това, че била разбрала, че е измамена била
подала жалба в СРП, като прави искане за спиране на настоящото производство. Иска
отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 9 ЗПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Съдът намира обжалваното решение за валидно.
Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по
смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от
първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия
съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата съдебна инстанция
доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти
и обстоятелства.
По правилността на съдебното решение въззивният съд приема следното:
Основното възражение във въззивната жалба на въззивника е, че по делото пред
първата инстанция е доказано въвеждането в заблуждение на ищцата, резултат от което е
2
сключения от нея договор за кредит. Настоящият състав на въззивния съд намира
възражението за неоснователно по следните съображения.
Правилно първоинстанционния съд посочва, че изрично възражение за
недействителност на сделката, в която и да е от двете форми на нищожност или
унищожаемост, не е направено от ответницата в отговора на исковата молба, но за пълнота и
изясняване на спорния между страните момент съдът ще се произнесе по въпроса.
Недействителността на правните сделки е родово понятие. То обхваща всички сделки
с недостатък, предвиден в закона. Едно от деленията на недействителните сделки с най -
голямо практическо значение е според характерната последица - нищожни и унищожаеми.
Основанията за нищожност и унищожаемост на договорите са изброени отделно в
разпоредбите на чл. 26 - ЗЗ ЗЗД и общото между тях е, че те са с пороци /юридически факти/,
които осуетяват настъпването на правното действие на договора от самото начало или
откриват възможност за заличаване на породените правни последици с обратна сила
(Тълкувателно решение № 5 от 30.05.2022 г. по тълк. д. № 5/2020 г. на Върховен касационен
съд, ОСГТК).
Липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД е тежък порок на
правната сделка, който е налице, когато волеизявлението е направено при т. нар. "съзнавана
липса на съгласие", например – изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за
обвързване – на шега, като учебен пример и др. подобни. Този тежък порок е непоправим и
непреодолим – за да породи действие, договорът трябва да бъде сключен отново (Решение
№ 52 от 14.05.2021 г. по гр. д. № 4923/2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр.
отделение). Въззивният съд приема, че в конкретния случай тази хипотеза не е налице.
Аргументи в тази насока, от една страна, съдът извежда от исковата молба, в която
подробно са описани етапите и действията във всеки етап, които са необходими за да се
реализира успешно процедурата по сключване на договора за кредит, от което е видно, че е
следвало да бъдат и са извършени достатъчно действия, които индицират съзнателно
поведение от страна на ответницата и желание, насочено именно към сключване на
процесния договор за кредит. Приложената имейл кореспонденция изчерпателно и
конкретно указва на ответницата кога и какви действия е необходимо да бъдат извършени, с
оглед преминаване нататък към сключване на договора, като ако същата е имала възражения
или нежелание с извършването на някои от тях, свободно е можела да се откаже и да не се
стигне до сключване на договор. От друга страна, самата ответница в отговора на въззивната
жалба не твърди да е действала без съгласие, а напротив, от твърденията й става ясно, че
същата е целяла именно сключване на договора за кредит, уточнявайки и преследваната
странична цел. Невярната представа относно други обстоятелства и по-специално, че трети
за сделката лица след сключването й ще предпиемат действия в изпълнение на поетите от
ответницата задължения, не опорочава даденото съгласие за сключването й.
На следващо място по делото не се твърди, още по – малко са представяни
доказателства ответницата към момента на сключването на сделката да не е била в
състояние да разбира и ръководи постъпките си.
Измамата, като основание за недействителност на сделката, е уредена в чл. 29 ЗЗД.
Определена е дефинитивно от законодателя като умишлено въвеждане на едно лице в
заблуждение относно факти и обстоятелства, с цел да бъде мотивирано да сключи конкретна
сделка (Тълкувателно решение № 1 от 07.03.2019 г. по тълк. д. № 1/2018 г. на Върховен
касационен съд, ОСТК). Измама е налице и когато невярната представа е предизвикана
умишлено от трето лице, но насрещната страна е знаела или не е могла да не знае за
съществуването й (възползвала се е) (Решение № 245 от 07.11.2017 г. по гр. д. № 585/2017 г.
на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение). Както правилно е отбелязал и
първоинстанционния съд, не е указвано, съответно и не са представяни доказателства от
страна на ответницата относно съпричастност на служители на ищцовото дружество към
3
въвеждането му в заблуждение. Неосъществените очаквания на ответницата,
представляващи мотивите за сключването на сделката, дори същите да са последица от
умишлено създадената невярна представа у измамената страна относно изпълнението на
задълженията по договора, не влекат недействителност на същия. Във всички случаи, когато
трето лице въвежда в измама, насрещната страна трябва да е знаела със сигурност за това
или да не е могла да не знае за измамата (Решение № 238 от 06.04.2020 г. по гр. д. №
4277/2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение). Извод за такова знание
категорично не може да бъде направен по делото. Ето защо и по арг. от чл. 29, ал. 2 ЗЗД
съдът намира това възражение за недоказано.
По делото не се спори, подкрепя се от събраните по делото доказателства, поради
което е отделено като безспорно с доклада по делото Между страните не се спори, поради
което и с доклада по делото е обявено за безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че
страните се намирали в облигационно отношение по силата на Договор за предоставяне на
кредит от разстояние № 355102/22.09.2021 г. и че ищецът е предоставил на ответницата
сумата от 1000, 00 лева по силата на сключения договор за кредит.
Кредитополучателят е преустановил погасяването на кредита след плащането на
втората погасителна вноска. Това неизпълнение на договорни задължения, допусната забава
в плащанията на главница и/или лихва по една или повече вноски, е породило правото на
банката, уговорено в чл. 14 от договора за кредит, да обяви остатъка от кредита за
предсрочно изискуем.
Фактическият състав на предсрочната изискуемост включва два елемента: 1. /
настъпване на фактическите обстоятелствата водещи до изменението на срока на договора и
даващи право за обявяването на договора за предсрочно изискуем и 2. / уведомяването на
длъжника за това след като тези фактически обстоятелства са настъпили. Тя представлява
изменение на договора по силата на волеизявление само на едната от страните. Датата на
настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж. Това е моментът, от който
кредитът се счита за предсрочно изискуем. Съобразно т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014
г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако предсрочната изискуемост е уговорена в
договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2
ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост
има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако
към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й (Решение №
64 от 09.02.2015 г. по гр. д. № 5796/2014 г. на ВКС, IV г. о.). Нито съдебната практика, нито
правната теория, поставят някакви формални изисквания към съдържанието на
волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост ( решение № 106 от 20.06.2017
г. по т. д. № 60152/2016 г. на IV г. о. на ВКС). Уведомяването на длъжника, че кредиторът
счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба
или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
включително в хода на исковото производство, има за последица настъпване на
изискуемостта към този момент (решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на I т. о.
на ВКС). Предсрочната изискуемост имплицитно се предпоставя от всяка претенция за
съществуването на определено вземане – била тя осъдителна или установителна
(Определение № 273 от 21.11.2017 г. по т. д. № 1294/2015 г., II т. о. на ВКС).
По делото се установява и валидно и законосъобразно обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита, поради което въззивният съд препраща към мотивите на
първоинстанционното решение в тази част.
Следователно, предвид гореизложеното, настоящата инстанция споделя извода на
първоинстанционния съд относно основателността на предявените искове и признаване за
4
установено, че ответницата дължи на ищеца процесните суми. Като е достигнал до крайния
извод за уважаване на иска, първоинстанционният съд е постановил правилно решение,
което следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Въззиваемият изрично е направил искане в отговора на въззивната жалба за
присъждане на разноски за въззивното производство.
Предвид изхода на делото, разноски следва да се присъдят само на въззиваемия,
Претендира сума в размер на 300 лева, заплатено юрисконсултско възнаграждение.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3073/28.02.2023 г., постановено по гр. д. № 54201/2022
г. на СРС, 156 състав, е уважен предявеният от „И.Ф.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: град София, р-н „Триадица“, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „*******
представлявано от Б.И.Н., действащ чрез процесуалния си представител юрисконсулт А.С.Г.
срещу М. В. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: град София, ж.к. *******, действащ
чрез процесуалния си представител адв. С. И. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„******* обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79,ал.1 ЗЗД и е ПРИЗНАТО
ЗА УСТАНОВЕНО, че ответницата ДЪЛЖИ на ищеца сумата от 900 лева, представляваща
главница по Договор за кредит №355102/22.09.2021 год., ведно със законната лихва от
06.07.2022 год. до окончателното плащане, както и сумата от 173,25 лева, представляваща
договорна възнаградителна лихва за периода от 21.11.2021 год. до 19.06.2022 год., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 18.07.2022 год. по ч.гр.д.
№36610/2022 год. по описа на СРС, II ГО, 156-ти състав.
ОСЪЖДА М. В. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: град София, ж.к. *******,
действащ чрез процесуалния си представител адв. С. И. от САК, със съдебен адрес: гр.
София, ул. „******* да заплати на „И.Ф.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: град София, р-н „Триадица“, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „******* представлявано
от Б.И.Н., действащ чрез процесуалния си представител юрисконсулт А.С.Г. сумата от 350
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5