Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на единадесети юни две хиляди десет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Елеонора
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 10629 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК – чл. 273 ГПК.
С решение № 72569 от 14.04.2020 г., постановено по гр.
д. № 43661/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав, е прогласена
нищожност на обективираното в абзац последен на страница 1 от протокол от
проведеното на 23.01.2015 г. общо събрание на собствениците на самостоятелни
обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес гр. София, ул. „********“
№ ********решение: „За необходими, неотложни и полезни разходи по общите
части (ремонт, поддръжка, подобрения и
други), касаещи
основно вх.А, с пълно мнозинство на представените идеални части беше одобрена
таблица на разпределяне на общите части на вх.А, изключваща магазини и гаражи,
които нямат вход от вътрешността на вх.А (таблица 2/приложение2), съставена
на база официална таблица за определяне на квадратурите на обектите в сградата
„Каза Гранде 2“, съгласно чл.17, ал.4, ал.5 ЗУЕС“, по предявените от С.С. Р. и В.С.Р.
срещу етажните собственици от етажната собственост, представляваща студентско
общежитие „Каза Гранде II“, вх.*, находяща се в гр. София,
ул. „********“ № **, с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД. Отхвърлени са
предявените искове с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД, за прогласяване на
нищожност на обективираното в абзац последен на страница 1 от проведеното на
23.01.2015 г. общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в
посочената сграда в режим на етажна собственост: „За определяне на идеалните
части от общите части за целите на чл.17, ал.1 с пълно мнозинство на
представените идеални части беше одобрена таблица на разпределяне на общите
части на вх.*, включваща обекти към вх.А (таблица 1/приложение 1), съставена
на база официалната таблица за определяне на квадратурите на обектите в сграда
„Каза Гранде 2“, съгласно чл.17, ал.4и ал.5 ЗУЕС“. Ответниците са осъдени да
заплатят на ищците, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 200 лв.,
представляваща сторени в производството разноски. Ищците са осъдени да заплатят
на ответниците, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 251, 60 лв.,
представляваща сторени в производството разноски пред СРС.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която
е отхвърлен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ищците С.С.Р. и В.С.Р..
Излагат съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно,
постановено в нарушение на процесуалния закон. Поддържат, че съдът неправилно е
възприел претенцията на ищците и правната й характеристика. С предявения иск не
се цели отмяна на решенията на общото събрание на етажната собственост,
обективирани в протокол от 23.01.2015 г. Решенията от № 1 до № 8 са
действителни, съдържат се покани за провеждане на общото събрание, обсъждани са
по време на събранието и са гласувани от етажните собственици. Твърдят, че на
страница 1 от обявения протокол за проведеното общо събрание на 23.01.2015 г. в
абзац предпоследен и последен са включени въпроси, описани в исковата молба,
които липсват в поканата за провеждане на събранието, както и в диспозитива,
съдържащ решенията, приети от общото събрание от № 1 до № 8. В този смисъл е
заявено, че протоколът е неистински в тази му част и не отразява обективно
фактите, свързани с проведеното общо събрание на 23.01.2015 г. С оглед на това
поддържат, че решение в горния смисъл няма, т. е. е несъществуващо. В
притежаваните документи за собственост на самостоятелен обект в сграда в режим
на етажна собственост – нотариален акт № 117/2013 г., са посочени съответните
ид. ч. от общите части на сградата. Без наличие на хипотезата на чл.17, ал.4 ЗУЕС и без да е налице решение на общото събрание, е определен друг процент на
ид. ч. от общите части на сградата. Макар да се твърди, че таблица 1/приложение
1 е изготвена в резултат на решение на общото събрание от 23.01.2015, такова
решение не е взето. За това общо събрание е отправена покана с изчерпателно
изброени въпроси от дневния ред. В него липсва въпросът, касаещ преобразуване
на припадащите се ид. ч. от общите части само за вх.А като обект на
самостоятелна етажна собственост на сграда „Каза Гранде 2“. Твърдят, че липсва
решение за гласувано от общото събрание промяна на процента ид. ч. на сградата
за вх.А. С оглед на това поддържат, че отразеното на стр.1 от обявения протокол
за проведено общо събрание на 23.01.2015 г., абзац предпоследен и последен –
седми и осми, не съществува решение на общото събрание на етажните собственици,
тъй като такова не е взето и е несъществуващо, поради което то не може да
породи правно действие. Протоколът в тази му част е неистински и не отразява
обективно фактите. Отразеното на страница първа от обявения протокол за
проведено общо събрание на 23.01.2015 г. съставлява едно решение, а не две
отделни решения, макар да са материализирани в два отделни абзаца. С това
решение са определени ид. ч., които са различни от посочените в документите за
собственост. Считат, че в случая чл.17, ал.4 и ал.5 ЗУЕС не намира приложение.
Считат, че е неправилно и незаконосъобразно със съдебния акт да се третира по
различен начин разрешението на един и същ правен въпрос – действителност на
решение на общото събрание на етажните собственици. Двата абзаца обективират
едно решение, което не е взето. Дори да
се приеме, че решенията са две, те следва да се третират при условията на една
и съща хипотеза, като разрешението трябва да бъде едно и също. Посочените две
таблици следват порока на несъществуващото решение на общото събрание, като
липсват доказателства за тяхното изготвяне. Считат, че изслушаният пред СРС
свидетел не опровергава тезата им, че такъв въпрос не е включен в поканата за
провеждане на събранието, общото събрание не е обсъждало такъв въпрос, липсва
гласуване и взето решение относно преобразуване на припадащите се общи части и
в съобщението и протокола от проведеното общо събрание липсва отразяване за
обсъден и решен въпрос за промяната. Молят съда да отмени решението в обжалваната
част и да уважи изцяло предявения иск. Претендират сторените по делото
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен
отговор на въззивната жалба от ответника – ЕТАЖНИ СОБСТВЕНИЦИ в сграда с адрес:
гр. София, ж. к. „Студентски град“, ул. „********“ № *******В проведеното
открито съдебно заседание поддържат, че решението в обжалваната от ищците част
е правилно и законосъобразно. Моли съда да потвърди решението в обжалваната
част. Претендира сторените по делото разноски и Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
Постъпила е въззивна жалба и от ответника срещу
горепосоченото съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск.
Излага съображения, че решението в обжалваната част е недопустимо и неправилно.
Съгласно определение № 89 от 22.05.2017 г. по ч. гр. д. № 1464/2017 г. на ВКС,
ГК, I ГО, възможността
за прогласяване на нищожност на решение на общото събрание се предпоставя от
точно определени предпоставки – редът на ДУЕС да е изключен, защото етажна
собственост не съществува или дори да съществува, е налице отклонението по чл.2 ЗУЕС или изключението по чл.3 ЗУЕС; общото събрание на етажните собственици е
упражнило правомощие, което не е предвидено в чл.11 ЗУЕС или чл.33 ЗУЕС; липсва
решение на общото събрание, въпреки че така е отразено в протокола по чл.16,
ал.7 ЗУЕС. Актовете на ВКС, постановени по реда на чл.274, ал.2 ГПК, не
съставляват задължителна съдебна практика. Също така в практиката на ВКС е
застъпено становището, че с развитото с посоченото определение становище е
изолирано, а не е израз на промяна в практиката на ВКС разглеждания проблем. Поддържа,
че не е налице възможност безсрочно да се иска прогласяване нищожност на
решение на общото събрание, тъй като е налице уреден в ЗУЕС ред за защита на
етажните собственици – отмяна на решението на общото събрание на етажните
собственици в срока по чл.40 ЗУЕС или иницииране на ново общо събрание, в което
да се преразгледат вече взетите решения чрез вземане на нови решения. Налице е
формирана съдебна практика, съгласно която решенията но общото събрание на
етажните собственици са особен вид правни актове, за които не се прилагат
правилата на сделките по ЗЗД. Уредени са специални правила за вземането на тези
решения и начина на отмяната им, които изключват общите правила за
недействителност на сделките. Поддържа,
че е важно да има предвидимост и правна сигурност в дейностите по управление,
осъществявани от управителните органи на етажната собственост. Безсрочното
прогласяване на нищожност на решения на общото събрание е опасно за режима на
етажната собственост, за правата на членовете на етажната собственост, както и
за гражданския оборот. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да
отхвърли изцяло предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от ищците, с който я оспорват излагат съображения, че
решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Считат, че липсват
доводи за недопустимост на решението в обжалваната от ответника част.
Поддържат, че незаконосъобразните решения на общото събрание на етажната
собственост и недействителните решения на общото събрание на етажната
собственост, респ. тяхната недействителност имат различна правна природа и
пътят за защита правата на засегнатите етажни собственици е различен. Изрично в
производството пред СРС е заявено, че предявеният иск не следва да се счита
като такъв, целящ отмяна на решенията на общото събраните на етажните
собственици, а се претендира прогласяване на нищожност на оспореното решение,
каквото решение в действителност няма. Молят съда да потвърди решението в
обжалваната от ответниците част, като им присъди сторените по делото разноски.
Във въззивното производство на ищците е определен
срок, в рамките на който с писмена молба, с препис за другата страна, да уточнят
дали претендират отмяна на оспорените решения на етажните собственици поради
тяхната незаконосъобразност, описана в молба – уточнение от 03.07.2019 г. или
пртендира тяхната нищожност на същите основания.
В рамките на определения срок ищците са депозирали
молба – уточнение от 29.12.2020 г., с която са уточнили, че искането им към
съда е да се прогласи нищожност на решение за промяна на процента идеални части
от общите части на сградата за вх.А на процесната етажна собственост.
В проведеното открито съдебно заседание във въззивната
съдебна инстанция жалбоподателите – ищци поддържат направеното уточнение,
поради което е допуснато уточнение на исковата молба, съгласно молба –
уточнение от 29.12.2020 г.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с
правно основание с правно основание чл.40 ЗУЕС. Ищците твърдят, че са
собственици на недвижим имот, находящ се в жилищна сграда – етажна собственост.
Имотът представлявал студентско общежитие „Каза Гранде II“, изградена в УПИ II-1506, в кв.47 по плана на гр. София, м.
„Студентски град“ и съставлявал апартамент № 813, находящ се на ет.8, вх.А на
жилищна сграда, на кота + 20.60 м. със застроена площ от 232, 86 кв. м. ,
заедно с прилежащите му 0, 673 % ид. ч. от общите части на сградата, които се
равняват на 11, 71 кв. м., както и заедно със съответните ид. ч. от правото на
строеж върху УПИ. Придобили са правото на собственост по силата на договор за
покупко – продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 117, том I, рег. № 3066, дело № 105/25.07.2013 г. С
нотариален акт № 97, том II, рег. № 7007, дело № 195/03.11.2016 г. за
поправка на горепосочения нотариален акт за продажба на недвижим имот, след
отбелязването „със застроена площ от 232, 86 кв. м.“, се добавя: „от които: 75,
12 кв. м. – жилищна площ на апартамента и 157, 74 кв. м. площ на прилежащата
към него тераса. Твърдят, че въпреки изрично посочените в нотариалния акт
идеални части от общите части на сградата, управителят на етажната собственост
незаконосъобразно е определил друг процент идеални част, въз основа на който
многократно е завишен размерът на дължимите от тях разходи за ремонт,
обновяване, реконструкция и преустройство. Тази промяна била извършена без
наличие на хипотезата на чл.17, ал.4 ЗУЕС и без да е налице решение на общото
събрание по този въпрос. Твърдят, че за проведеното на 23.01.2015 г. общо
събрание на етажните собственици е отправена покана с изчерпателно изброени
въпроси от дневния ред, сред които не е предвиден въпросът относно
преобразуване на припадащите се идеални части от общите части само за вх.А,
като обект на самостоятелна етажна собственост. От съобщението от 30.01.2015 г.
и протокола от проведеното на 23.01.2015 г. общо събрание е видно, че са
обсъждани въпроси, които не се отнасят до преобразуването на припадащите се
идеални части от общите части на входа. Твърдят, че липсва решение за гласувана
от общото събрание за промяна на процента идеални части от общите части на
сградата за вх.А. На страница 1 от обявения протокол, в абзац предпоследен и
последен имало отбелязване, че е проведено общо събрание по въпроса: За
определяне на идеалните части от общите части за целите на чл.17, ал.1 с пълно
мнозинство от представените идеални части беше одобрена таблица на
разпределение на общите части на вх.А, включваща обекти към вх.А (таблица 1/приложение 1), съставена на база официалната таблица за
определяне квадратурите на обектите в сградата „Каза Гранде 2“, съгласно чл.17,
ал.4 и ал.5 ЗУЕС; За необходими, неотложни и полезни разходи по общите части (ремонт, поддържка, подобрения и др.), касаеща отново вх.А, с пълно мнозинство
от представените идеални части беше одобрена таблица на разпределение на общите
части на вх.А, изключваща магазини и гаражи, които нямат вход от вътрешността
на вх.* (таблица 2/приложение 2), съставена на база официалната таблица за определяне
квадратурите на обектите в сградата „Каза Гранде 2“, съгласно чл.17, ал.4 и
ал.5 ЗУЕС. Твърдят, че липсва отбелязване за включване на този въпрос като
допълнителна точка в дневния ред. Липсвало
обсъждане от присъстващите членове на етажната собственост, както и
отбелязване, че такава таблица за определяне на идеалните части от общите части
на сградата само за вх.А е изготвена и предявена, т. е. че е сведена до
знанието на участващите в събранието. С оглед на това в предпоследен и последен
абзац от протокола от проведеното на 23.01.2015 г. общо събрание на етажните
собственици е налице невярно документиране и не отразява обективно фактите,
свързани с проведеното събрание. Тъй като няма взето такова решение,
изготвените таблици с преобразуване на процентите на идеалните части само за
вх.* не е задължителна при определяне на дължимите разходи за ремонт и
обновяване. Считат, че този въпрос не е от компетентността на общото събрание
да определя/променя процентите на идеалните части от общите части на сградата
по смисъла на чл.17, ал.4 ЗУЕС, след като те са посочени в документите за
собственост – нотариални актове и скици. С оглед на това считат, че
определените в таблица 1/приложение 1 и таблица 2/приложение 2 идеални части от
общите части на сградата са незаконосъобразни, в противоречие с чл.17, ал.4 и
ал.5 ЗУЕС, § 1, т.1 ДР на ЗКИР, § 5,
т.30 ДР на ЗУТ, чл.38 ЗС и чл.40 ЗС и съответно не могат да бъдат база за
изчисляване на разходите, които дължат като членове на етажната собственост за
ремонт и основно обновяване. По този
начин определените им разходи за ремонт и обновяване на общите чати били в пъти
по – големи от реално дължимото. Молят съда да признае за установено по
отношение на етажните собственици в горепосочената жилищната сграда, че като
собственици на апартамент № 813 дължат разходи за ремонт и обновление съобразно
припадащите се идеални части от общите чати на сградата, които са 0, 673 %, а
не посочените в таблица 1/приложение 1 – 4, 098 % и таблица 2/приложение 2 – 5,
633.
С молба – уточнение от 29.09.2017
г. ищците са се позовали на незаконосъобразни действия на управителя на
етажната собственост въз основа на решение на общото събрание, проведено на
23.01.2015 г. Предявеният иск не следва да се счита като такъв, целящ отмяна на
решенията на общото събрание на етажната собственост, обективирани в протокол
от 23.01.2015 г. Решенията от № 1 до № 8 са действителни. В абзац предпоследен
и последен от страница 1 от протокола от проведеното на посочената дата общо
събрание са включени въпроси, които
липсват в поканата за провеждане на събранието. С оглед на това считат, че
протоколът е неистински в тази му част. Тъй като увеличаване на разходите за
ремонти обновяване се обосновават с несъществуващо решение на общото събрание,
резултат от невярно документиране и неистинско удостоверяване, за тях е налице
правен интерес от предявяване на установителен иск, с който да защитят засегнатите
им вещни права чрез установяване със сила на пресъдено нещо. В резултат на
незаконосъобразните действия на ответника са принудени да заплащат разходи за
ремонт и обновяване, които са в пъти по – големи от реално дължимото.
С молба – уточнение от
24.11.2017 г. ищците са уточнили, че предявеният установителен иск е за
установяване размера на припадащите се идеални части от общите части на
сградата, които са 0, 673 %.
С постъпилия в срока по
чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответниците оспорват предявения иск
като недопустим и неоснователен. Не оспорват твърденята на ищците, че са
собственици на описания в исковата молба имот, ведно с 0, 673 ид. ч. от общите
части на сградата, която се състои от два входа – вх.А и вх.Б. При липса на
оспорване от ответниците на тези факти, то не е налице и правен интерес от
предявяване на иска, предмет на делото. Твърдят, че правомерно и целесъобразно
идеалните части от общите части на сградата са били преизчислени съобразно
установените в закона начин и процедура. Това е извършено единствено за целите
на ЗУЕС и няма вещно - правен ефект. Промяната на стойностите по зададената в
закона математическа формула – въз основа на площта на отделните обекти, заедно
с площта на придадените им помещения, има за цел да определи нови стойности на
идеалните части в проценти, само за изпълнение на дейностите по управление и
поддръжка в сградата. Общото събрание може да не одобри така променените
стойности, само ако е налице грешка в преизчислението по силата на чл.17, ал.6 ЗУЕС. Решенията, взети на проведеното на 23.01.2015 г. общо събрание на
етажните собственици са влезли в сила, валидни са и обвързват всички
собственици, ползватели и обитатели в етажната собственост, като същите
подлежат на изпълнение. Терасата на ищците е описана в нотариалния ат като част
от собственото им жилище. Следователно площта на терасата е неразделна от
общата площ на апартамента, която служи като основа за изчисленията по смисъла
на чл.17, ал.4 ЗУЕС. Моли съда да прекрати производството по делото като
процесуално недопустимо, а в условията на евентуалност – да отхвърли предявения
иск, като им присъди сторените по делото разноски.
С молба – уточнение от 05.07.2019
г. ищците са уточнили, че искането към съда е да постанови решение, с което да
прогласи нищожност на решение за промяна на процента идеални части от общите
части на сградата за вх.А на процесната етажна собственост, каквото решение в
действителност няма и несъществува.
С нотариален акт за
покупко – продажба на недвижим имот № 117, том I, рег. № 3066, дело № 105 от 25.07.2013 г.
Е.Х.К.е продала на В.С.Р. и С.С.Р. обект, находящ се в жилищна сграда,
представляваща студентско общежитие „Каза Гранде II“, с два входа, състояща се от сутерен с
пицария, складови помещения и гаражи, партер с магазини и студия, пет жилищни
етажа, шести и подпокривен етаж с тавански складови помещения, изградена в ПИ
1506 с площ по документи за собственост 2 616 кв. м., за който е отреден УПИ II-15606 от кв.47 по плана на гр. София, м.
„Студентски град“, с площ от 2 486 кв. м., одобрен с решение № 92 по протокол №
23/19.03.2001 г. на СОС и по отношение на който регулационния план не е
приложен, при граници на имота по скица: улица с осеви точки 50-51-52-53-54-55,
УПИ III за ЖС, улица с осеви точки 28-29 и УПИ I-1702, а именно: апартамент № 813, находящ
се на осмия по височина етаж от вход А на жилищната сграда, на кота + 20, 60
м., състоящ се от антре, стая, дневна с кухненски бокс, баня с тоалетна и
тераса, със застроена площ от 232, 86 кв. м., с посочени съседи, заедно с
прилежащите му 0, 673 % ид. ч. от общите части на сградата, които изчислени в
кв. м. се равняват на 11, 71 кв. м., както и заедно със съответните ид. ч. от
правото на строеж върху УПИ, в който е изградена в степен на завършеност „груб
строеж“ на сградата.
С нотариален акт за
поправка на нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 97, тома II, рег. № 7007, дело № 195 от 03.11.2016
г., на стр.1 от горепосочения нотариален акт, ред 34, след думите „със
застроена площ от 232, 86 кв. м.“ се добавя: „от които 75, 12 кв. м. – жилищна
площ на апартамента и 157, 74 кв. м. площ на прилежащата към него тераса.
По делото е представен
препис от протокол от проведеното общо събрание на собствениците на
самостоятелни обекти в сграда в режим а етажна собственост с адрес: гр. София,
кв. „Студентски град“, ул. „********“ № *******в предпоследния и последния
абзац от страница първа на протокола е посочено следното: За определяне на
идеалните части от общите части за целите на чл.17, ал.1 с пълно мнозинство от
представените идеални част беше одобрена таблица за разпределение на общите
части на вх.*, включваща всички обекти към вх.А (таблица 1/приложение 1), съставена на база на официалната таблица
за определяне квадратурите на обектите в сградата „Каза Гранде 2“, съгласно
чл.17, ал.4 и ал.5 ЗУЕС. За необходими, неотложни и полезни разходи по общите
части (ремонт, поддържка, подобрения и други), касаещи основно вх.*, с пълно мнозинство
от представените ид. ч. беше одобрена таблица на разпределение на общите части
на вх.А, изключваща магазини и гаражи, които нямат вход от вътрешността на вх.А
(таблица 2/приложение 2), съставена на база на официална таблица за определяне
квадратурите на обектите в сградата „Каза Гранде 2“, съгласно чл.17, ал.4 и
ал.5 ЗУЕС.
Представен е списък на
собствениците, присъствали на общото събрание на собствениците, проведено на
23.01.2015 г., както и съставени таблици, включително таблица 1/приложение 1,
таблица 2/приложение 2. На 30.01.2015 г. е съставено съобщение за изготвен
протокол от проведено общо събрание на етажната собственост на адрес: гр.
София, кв. „Студентски град“, ул. „********“ № ********в което са посочени
взетите общо 8 решения.
Съгласно протокол за
поставено съобщение по смисъла на чл.16, ал.7 ЗУЕС съобщението за изготвен
протокол за проведено общо събрание на 23.01.2015 г. на етажната собственост на
адрес: гр. София, кв. „Студентски град“, ул. „********“ № ********съобщението е
поставено на входната врата в 19.00 часа на 30.01.2015 г.
С договор за комплексно
обслужване, управление и поддръжка на общите части на сграда в режим на етажна
собственост от 31.03.2017 г. етажните собственици на жилищна сграда в режим на
етажна собственост, находяща се на адрес: гр. София, СО-Район „Студентски“, ул.
„********“ № ** – възложител и „КОС М.“ ЕООС – изпълнител, на основание решение
на Общото събрание по т.1 от заседание на Общо събрание, проведено на 15.03.2017
г. за делегиране на дейности по управление на общите части, на основание чл.11,
ал.1, т.11 ЗУЕС, възложителят е възложил на изпълнителя за извършва срещу
възнаграждение от името и в полза на възложителя изрично описани в чл.1.1
услуги, включително представителство на етажната собственост пред институции и
трети лица.
От показанията на
разпитания пред СРС свидетел И. Г.П.се установява, че живее в гр. София, ул. „********“
№ ********ателие ***. Участвал в общото събрание, проведено на 23.01.2015 г.
Разбрал за провеждането му от съобщение, поставено на входната врата. Част от
собствениците били повикани по телефона, защото не всички се явили на място,
както и към този момент не всички живеели на адреса. На проведеното общо събрание
се обсъждало отделяне като самостоятелно управлението на вх.А и преизчисляване
на идеалните части от общите части. Това решение било взето поради невъзможност
за общо управление на двата входа. Преизчисляването на идеалните части се
отнасяло за имотите от вх.А на жилищната сграда, тъй като по документи в
таблицата за площообразуване двата входа са едно цяло. Приложили формула за
преизчисляване на идеалните части. Представени били таблици на хартиен носител
и на електронен носител, които съдържали данни за площта на имотите и техните
проценти идеални части, въз основа на които определяли наличието или липсата на
кворум. Тъй като не разполагали с всички нотариални актове, изискали таблицата
за площообразуване от строителя. Имало дискусия по представените таблици.
Обяснили коя таблица откъде е взета и как е приложена методиката. Имало лаптоп,
на който била генерирана екселска таблица с данни за площта. Също така имало и
принтиран вариант, който да бъде разгледан от участниците на общото събрание.
Въз основа на тези таблици определили наличието на кворум за провеждане на
събранието. Свидетелят бил участник в общото събрание, нямал други възложени
функции. Свидетелят познавал ищците, които били негови съседи. Ищците са
присъствали на проведеното на 23.01.2015 г. общо събрание. Запознали се с
изготвените таблици. Ищцата разгледала таблиците и искала обяснения. Съседите й
разяснили как е била изготвена таблицата. Това било първото общо събрание на
етажните собственици. На него избрали домоуправител, касиер и пристъпили към
регистриране на етажната собственост. Въпросът за преизчисляване на идеалните
части не бил посочен в поканата за общо събрание. До него се стигнало, за да
могат да проведат общото събрание само за вх.А. свидетелят се запознал със
съставения протокол за проведеното общо събрание. В него били отразени
обсъжданите въпроси, включително и за преизчисляване на общите части.
Последното било обсъдено във връзка с кворума за проведане на общото събрание.
Първо обсъдили дали вх.А да е самостоятелна етажна собственост или заедно с
вх.Б. след като решили входът да е самостоятелна етажна собственост, предложили
разпределението на идеалните части по таблицата за площообразуване на
строителя, прилагайки формулата по ЗУЕС. Това било гласувано и прието. След това
пристъпили към точките по дневния ред. Свидетелят не е участвал при съставянето
на таблицата. За първи път я видял на проведеното общо събрание. Таблицата била
предаване от ръка на ръка на присъствалите. Самостоятелно решение за включване
в дневния ред на точка за преизчисляване на идеалните части не е имало.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена
в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси
съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно
решение е валидно.
По релевираните доводи на страните относно допустимостта на обжалваното
решение:
Ищците са сезирали съда с иск за прогласяване нищожност на решения на Общото
събрание на етажните собственици, проведено на 23.01.2015 г., като са изложени
доводи относно допуснати процесуални нарушения при свикване и провеждане на
събранието, опорочили оспорените решения. Изрично са заявили и съответно
поддържат пред настоящата съдебна инстанция, че не претендират отмяна на
оспорените решения.
По въпроса относно приложимостта на общите правила за недействителност на
сделките по чл.26 ЗЗД по отношение решенията на Общото събрание на етажната
собственост е формирана трайна и непротиворечива съдебна практика на ВКС по
реда на чл.290 ГПК. С решение № 654 от 01.10.2009 г. по гр. д. № 1506/2008 г.
на ВКС, ГК, ІІІ ГО и решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. на
ВКС, ГК, І ГО е разяснено, че решенията на Общото събрание на етажната
собственост са правни актове на общност от лица, която не е персонифицирана и
за които не се прилагат правилата на ЗЗД. Начинът на вземане на решения от
етажните собственици във връзка с управление и стопанисване на общите части на
сградата и отмяната им са уредени в специални правила, които изключват
приложението на общите правила за недействителност на сделките. Законоустановеният
срок за предявяване на иска по чл. 40 ЗУЕС е съобразен и с това, че тези
решения засягат широк кръг лица и отношения, включително и с трети лица, което
изисква сигурност, налага се бързина, включително и при изпълнение на
решенията. Затова извън определения от закона срок не може да се иска отмяна
нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Тук е неприложим принципа,
че нищожност може да се установява без срок. Също така с решение № 659 от
20.11.2009 г., по гр. д. № 4357/2008 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО, е разяснено, че
решенията на Общото събрание може да са нищожни и незаконосъобразни. В
производството по искането за отмяната им първо следва да се провери
валидността и ако са валидни, тяхната законосъобразност. Прието е, че решенията
на общото събрание не са сделки, поради което за тях не се прилага ЗЗД.
Законосъобразността на тези решения се определя от ЗС и ЗУЕС, като има особености
и при осъществяване контрола за спазването им.
Предвид изложените съображения се налага изводът, че контролът за
неговата валидност и законосъобразност може да се осъществи по реда на чл. 40 ЗУЕС по предявен в посочения в закона срок иск (определение № 482/17.10.2017 г.
по гр. д. № 11/2017 г., ГК, І ГО на ВКС). С оглед на това извън установените в
посочената норма преклузивни срокове валидността на влезлите в сила като
необжалвани решения на Общото събрание на етажната собственост не може да се
преценява. Тук е неприложим принципа, че нищожност може да се установява без
срок. Заявените от ищците пороци относно свикването и провеждането на общото
събрание, проведено на 23.01.2015 г., имат отношение към законосъобразността на
оспорените решения, която от своя страна подлежи на разглеждане по реда и в
срока по чл.40 ЗУЕС.
Жалбоподателите - ищци се позовават на разясненията, дадени с определение
№ 89 ОТ 22.05.2017 г. по ч. гр. д. № 1464/2017 г., ГК, І ГО на ВКС, постановено
по реда на чл.274, ал.2 ГПК. С него е прието, че изключение от това правило е съдебната
защита срещу онези решения на Общото събрание на етажните собственици, които изначално
не са породили действие - онези, за които правният режим на ЗУЕС не се прилага
или макар да се прилага, Общото събрание на етажните собственици е надхвърлило
своята компетентност, или решение в действителност няма, въпреки че протокола
по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС невярно го отразява. Пред този установителен иск
ограничението в процесуалната легитимация задава правният интерес, а не
предвиденото в чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. За такъв иск преклузивният срок от чл. 40,
ал. 2 ЗУЕС не се отнася.
Цитираното от жалбоподателите - ищци определение № 89 от 22.05.2017 г. по
ч.гр. д. № 1464/2017 г. на ВКС, ГК, І ГО, е постановено в производство по чл.
274, ал. 2 ГПК. Предвид разясненията, дадени с ТР № 1 от 19.02.2010 г. по
тълк.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, т.2, то не съставлява част от практиката на
ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Развитото с него становище е
изолирано, а не е израз на промяна в практиката на ВКС по разглеждания проблем.
В тази насока са мотивите на определение № 99 от 29.05.2019 г. по ч. гр. д. №
20/2019 г., на ВКС, ГК, ІІ ГО и мотивите на определение № 482 от 17.10.2017 г.
по гр. д. № 11/2017 г. на ВКС, ГК, І ГО.
Предвид обстоятелството, че по предявения иск за нищожност на решение на
общото събраните на етажните собственици е неприложим ЗЗД, а се прилагат
правилата на ЗУЕС, включително и чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, само в срока по този текст
може да се иска отмяна на решенията на етажната собственост независимо от това
дали се твърди нищожност, или незаконосъобразност (решение № 39 от 19.02.2013
г. по гр. д. № 657/2012 г. на ВКС, ГК, І ГО). Ето защо искът за прогласяване
нищожност на процесните решения, който не е предявен в определения законов
срок, се явява процесуално недопустим – съобщението по чл.16, ал.7 ЗУЕС и
поставено на входната врата на 30.01.2015 г., а искът е предявен на 30.06.2017
г., т. е. извън установеният в нормата на чл.40, ал.2 ЗУЕС 30-дневен
преклузивен срок. Ето защо като е
разгледал исковата претенция по същество, решаващият съд е постановил
недопустим съдебен акт, поради което и на основание чл.270, ал.3 ГПК,
обжалваното решение следва да се обезсили, а производството по предявения иск, предмет
на делото, следва да се прекрати.
По разноските по
производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на
ответника по жалбата – ответник по предявения иск, следва да се присъдят
сторените във въззивното производство разноски. Техният размер възлиза на 300
лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство
в настоящата съдебна инстанция, както и 50 лв. – заплатена държавна такса.
Общият размер на разноските възлиза на 350 лв.
На основание чл.78, ал.4 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
сторените разноски в производството пред СРС. Техният размер възлиза на 200 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение №
72569 от 14.04.2020 г., постановено по гр. д. № 43661/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения иск, предмет на делото.
ОСЪЖДА С.С.Р., ЕГН ********** и В.С.Р.,
ЕГН ********** и двамата с адес гр. София, ул. „********“ № ********ет.****, да
заплатят на ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ на самостоятелни обекти в сграда, в режим
етажната собственост, представляваща Студентско общежитие „Каза Гранде II“, вх.**,
находяща се в гр. София, ул. „********“ № **, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
сумата от 350 (триста и петдесет)
лв., представляваща сторени разноски във въззивното производство, както и
сумата от 200 (двеста) лв., на
основание чл.78, ал.4 ГПК, представляваща сторени разноски в производството
пред СРС.
Решението не
подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.