Решение по дело №2084/2019 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер  810             Година  2020, 22.04.               Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав

 

   на 11.03.2020 година

 

в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар: С.С.

                                     

при присъствието на прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА, като разгледа докладва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 2084 по описа за 2019 година и като обсъди:  

 

                                  Производството пред първа инстанция.

Постъпила е искова молба от Б.И.П. *** срещу „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ЕАД с адрес на призоваване гр. Плов­див, ул.“Христо Г. Данов”№37 за присъждане на обезщетение, представ­ля­ва­що обезвреда за причинените му имуществени и неимуществени вреди, вследствие на осъществено нарушение по Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, установено с влязло в сила Решение № ППН-01-229/17г. от 18.12.2018г. на Комисията за защита на личните данни/КЗЛД/, както следва:

- имуществени вреди в размер на 528 лева, представляващи направени разноски по изп. дело №45/2017г. на ЧСИ П.Н., от които 480 лева адво­катско възнаграждение с ДДС, 24 лева такса за образуване на произ­водство и 24 лева такса за връчване на покана за доброволно изпълнение, вед­но със законните лихви върху посочената главница, считано от 31.01.2017г. – да­тата на узнаване за недобросъвестното боравене с личните данни на ищеца до окончателното изплащане на обезщетението;

- имуществени вреди в размер общо на 685 лева, от които 360 лева, предс­тавляващи направени разноски по гр. дело № 1109/2017г. по описа на Районен съд – Пловдив, VІ състав/ 300 лева адвокатско възнаграждение, 50 лева дър­жавна такса и 10 лева разноски за събиране на доказателства – банкова такса за издаване на удостоверение за движение по банкова сметка/ ***, предс­тавляващи направени разноски по в. гр. дело № 2326/2017г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, VІ състав/ 300 лева адвокатско възнаграждение и 25 лева държавна такса/, ведно със законните лихви върху посочената главница, считано от 17.11.2017г. – датата на влизане в сила на решението на Окръжен съд – Пловдив до окончателното изплащане на обезщетението;

- неимуществени вреди в размер на 2000 лева, изразяващи се в гняв и обида от неправомерното ползване на личните данни на ищеца и нарушаване­то на основни права на потребител в дружество – монополист, ведно със закон­ните лихви върху посочената главница, считано от 31.01.2017г. – датата на узна­ване за недобросъвестното боравене с личните данни на ищеца до оконча­телното изплащане на обезщетението.

Претендират се и сторените в настоящото производство разноски, съг­ласно представен списък. Подробни съображения са изложени в депозирана по дело­то писмена защита.

Ответникът – „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ЕАД, чрез процесуал­ния си представител адв. Б., счита исковите претенции с основание в чл.39 ал.2 ЗЗЛД за недопустими, алтернативно за неоснователни и настоява за отхвър­лянето им. Претендира разноски, съгласно представен списък. Допълни­телни съображения излага в депозирани по делото писмени бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за основателност на исковите претенции.

Пловдивският административен съд – Второ отделение, седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ­водст­во доказателства, намира за установено следното.

Исковата молба е подадена от лице с активна процесуална легитимация и съдържа твърдения за вреди, причинени от незаконосъобразни действия, предс­­тав­ляващи неправомерно обработване на лични данни от страна на адми­нист­ратор на лични данни, какъвто безспорно е „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛО­ФИКАЦИЯ“ЕАД, обуславящи допустимостта на иска и компетентността на нас­тоящия Съд да го разгледа, съгласно специалната разпоредба на чл.39 ал.1 и ал.2 ЗЗЛД.

Следва да се отбележи, че е изпълнена и другата предпоставка за допус­тимост на иска по чл.39 ал.4 ЗЗЛД, а именно липсата на висящо производство пред КЗЛ за същото нарушение, респ. нейното решение относно това наруше­ние да е обжалвано и да няма влязло в сила решение на съда. По настоящото дело е приложено писмо изх. № ППН-01-229/2017г.#19 от 08.02.2019г. /посочва­не­то, че е от 2018г. съдът приема, че се дължи на техническа грешка, доколкото същото представлява отговор на молба от 25.01.2019г./ на Главен секретар на КЗЛД/л.13/, от което се установява, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ЕАД е получила заверен препис от Решение рег. № ППН-01-229/17г. от 18.12.2018г. на 20.12.2018г. и към 06.02.2019г. няма данни същото да е било обжалвано.

Във връзка с възражението на ответника за недопустимост на исковата молба, следва да се посочи, че действително, Регламент (ЕС) 2016/679 от 27 ап­рил 2016 година се прилага от 25 май 2018 година, но към датата, на която е сезиран настоящият съд, разпоредбата на чл.39 ал.2 ЗЗЛД предоставя възмож­ност на физическите лица да поискат обезщетение за претърпените от тях вре­ди вследствие на неправомерно обработване на лични данни от страна на адми­нист­ратора. Отделно от това, съгласно §44, ал.2 ПЗР към ЗИДЗЗЛД/ДВ, бр.17 от 2019г./ за нарушения на закона и на Регламент (ЕС) 2016/679, извър­ше­ни до влизането в сила на този закон, срокът за сезиране на Комисията по чл.38 е една година от узнаването на нарушението, но не по-късно от 5 години от извършването му. Т.е. и този срок е спазен, доколкото за нарушението ище­цът е узнал на 31.01.2017г. и е сезирал комисията на 22.12.2017г., а самото нару­шение е било извършено на 23.12.2016г.

Неоснователно е и другото възражение на ответника, а именно, че за да е допустим искът по чл.39 ал.2 ЗЗЛД, преди това следва да е налице сезиране с иск по чл.39 ал.1 ЗЗЛД. Константна е практика на ВАС по идентични казуси, където съдът приема, че възможността в отделен процес самостоятелно да се иска установяване на тази противоправност не може да бъде разглеждана като про­цесуална пречка за предявяване на самостоятелен осъдителен иск за обез­ще­тение. Всяко различно тълкуване не кореспондира със задължението по Об­щия регламент за защита на личните данни лицата да разполагат с ефективно средство за защита, включително и да бъдат обезщетени за твърдените от тях претърпени вреди от обработване на личните им данни.

На следващо място следва да бъде съобразено, че ЗЗЛД не създава спе­циал­ни процесуални правила за защитата пред съд и по своите характеристики чл.39 ЗЗЛД представлява препращаща правна норма, с която се установява про­цесуален ред за отговорността на всички администратори на лични данни независимо от тяхната правосубектност и притежавани качества/публични орга­ни или частноправни субекти/. Тази разпоредба не се различава от общите пра­ви­ла, съдържащи се в АПК относно защитата срещу актове, действия или без­действия на административни органи, включително и тези по Глава единадесе­та на АПК „Производства за обезщетение“.

Все в тази насока следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.203 АПК/в приложимата редакция/, исковете за обезщетения за вреди, при­чи­нени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни или очевидно нарушаващи правото на Европейския съюз актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, като за неуредените въпроси за имуществената отговорност по ал.1 се при­лагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стра­жа, както и стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нару­шаване правото на Европейския съюз.

С оглед на всичко, изложено до тук, настоящият съдебен състав намира, че ищецът П. и ответникът „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ЕАД са над­леж­ни страни в процесуалното правоотношение, като изводът дали същите са такива и в материалното/по възникване на фактическия състав на отговор­ността/ следва и може да се направи само с решението по същество на прав­ния спор.

Следва да бъде съобразено и че за да възникне отговорността по чл.39 ал.2 ЗЗЛД, който по силата на ал.1 на същия член се разглежда по реда, установен в АПК, разпоредбите на чл.204 АПК, следва да се тълкуват в смисъл, че е необходимо да е налице: установено по съответния ред/с влязло в сила ре­шение на КЗЛД/ неправомерно обработване на лични данни на ищеца от страна на администратора или на обработващия лични данни, в противен слу­чай това неправомерно обработване следва да бъде установено от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.

Или, за да възникне правото на обезщетение, задължително е необхо­димо наличието на няколко кумулативно предвидени предпоставки, а именно: непра­вомерно обработени от администратора лични данни; наличие на причи­не­на вреда - имуществена или неимуществена; пряка и непосредствена при­чинна връзка между неправомерно обработените от администратора лични дан­ни и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посо­чения фактически състав, не може да се реализира отговорността по чл.39 ал.2 ЗЗЛД.

Що се отнася до изискването за наличие на вина като предпоставка за възникването на задължението за обезвреда, то тук такава не е необходимо да се установява, доколкото последната не е законоворегламентирана предпос­тав­ка по ЗЗЛД, респ. АПК, т.е. изследване субективното отношение на лицето, осъществило неправомерното обработване на личните данни на ищеца, не е необ­ходимо. Или в последната насока е налице пълно сходство с хипотезата на чл.49 ЗЗД, при която говорим за т.нар. “обективна” отговорност, при която винов­но поведение не се търси, тъй като това не е част от фактическия състав на съответния вид специална деликтна отговорност.

В казуса несъмнено е налице неправомерно обработване на личните дан­ни на ищеца, установено с влязло в сила Решение № ППН-01-229/17г. от 18.12.2018г. на КЗЛД, с което е обявена жалба рег. № ППН-01-229/22.12.2017г., подадена от Б.И.П. за основателна по отношение на „ЕВН БЪЛГА­РИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ЕАД. Със същото решение на основание чл.58 пар.2 б.“г“ от Общия регламент относно защитата на данните е отправено на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ЕАД разпореждане да съобрази операции­те по обработване на данни с разпоредбите на настоящия регламент, обективи­рани в чл.5 пар. 1 б.“а“, б.“б“ и б.“в“.

Следователно, дължима е преценка установяват ли се от доказателстве­ната съвкупност по делото претърпени имуществени и неимуществени вреди, и при положителен отговор на този въпрос – намират ли се те в пряка причинна обусловеност от неправомерното обработване на лични данни.

По отношение претендираните имуществени вреди, в конкретния случай се констатира от приобщените по делото доказателства, че имуществото на ище­ца П. се е намалило със сумата в размер на 1 213 лева, заплатена като адвокатски възнаграждения и държавни такси за водените от него изпъл­нително и съдебни производства.

Така, видно от приложеното на л.60 от делото копие на Договор за прав­на защита и съдействие от 18.01.2017г., ищецът е заплатил 480 лева с ДДС адвокатско възнаграждение на „Адвокатско дружество „К. Д.“ за обра­зуване и водене на изпълнително производство срещу „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ЕАД, а съгласно Сметка № **********/27.02.2017г./л.82/ е заплатил 48 лева – такси за образуване на изпълнително дело и за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, пре­пис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявле­ние на взискателя по чл.517 ал.2 и ал.3 ГПК. Или, налице са доказателства за зап­латени суми в общ размер на 528 лева, представляващи направени раз­носки по изп. дело № 45/2017г. на ЧСИ П.Н..

По гр. дело № 1109/2017г. по описа на ПРС, VI състав се установиха извър­шени от ищеца разходи общо в размер на 360 лева, от които 300 лева запла­тено адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 10.07.2017г./л.130 от гр. дело № 1109/2017г./, 50 лева държавна такса/л.60 от гр. дело № 1109/2017г./ и 10 лева банкова такса за издаване на удостоверение за движение по банкова сметка/***.93 от гр. дело № 1109/2017г./, а по в. гр. дело № 2326/2017г. по описа на ПОС, VI състав, се установиха извър­шени от ищеца разходи в общ размер на 325 лева, от които 300 лева адво­катско възнаграждение, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 17.08.2017г./л.14 от в.гр.д. № 2326/2017г./ и 25 лева държавна такса/л.17 от в. гр. д. № 2326/2017г./.

Или, налице е и втората предпоставка – причинена вреда на лицето, представляваща заплатени от П. адвокатски възнаграждения и такси за образуване и водене на посочените по-горе изпълнително и граждански дела.

Налице е и третата предпоставка – пряка и непосредствена причинна връз­ка, но само досежно извършените разходи по изп. дело № 45/2017г. на ЧСИ П.Н., тъй като е налице неразделна взаимовръзка между непра­вомерното обработване на лични данни на ищеца и потърсената от него адво­катска защита и заплащане на такси за образуване на изпълнително дело, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие, т.е. не би била потърсена адвокатска помощ и не би било заведено изпълнително дело, ако не е извършено неправомерното обработване на личните данни на ищеца от страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ЕАД, с което действие са увре­дени законни права и интереси на правния субект.

Безспорно потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хоно­рар, както и заплатените такси са пряка и непосредствена последица от това неп­равомерно обработване, тъй като от една страна завеждането на изпълни­телно дело е законово регламентирано и единствено средство за защита на ли­цето, което твърди, че длъжникът не е погасил неговото вземане и по този на­чин неправомерно са накърнени правата на взискателя от оператора на лични данни, а от друга, както вече се посочи, ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и държавни такси, и заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не беше това неправомерно обработ­ване. С други думи казано, ако операторът на лични данни „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ЕАД не беше превел дължимите суми на П. по банкова сметка, *** обработване на негови лич­ни данни, а беше събрал тези лични данни/банковата му сметка/ лично от субекта, последният не би предприел завеждане на изпълнително дело и не би се увредил, извършвайки тези разходи.

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен и кате­го­ричен начин, че претендираните за репариране имуществени вреди са реал­но претърпени от ищеца, като същите се намират в пряка и непосредст­вена причинно-следствена връзка с неправомерното обработване на лични дан­ни на ищеца от страна на ответника.

Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство при завеждане на изпълнително дело, адвокатската защита се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на делото, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от неправомерното обработване на лични данни. Отделно от това, налице са и дос­татъчно данни, че правната услуга е реално извършена – молбата за обра­зуване на изпълнителното производство е подадена и подписана от упълно­мощения адвокат.

Или, искът, досежно претендирани имуществени вреди в размер на 528 лева, представляващи направени разноски по изп. дело № 45/2017г. на ЧСИ П.Н., следва да бъде уважен.

Във връзка с претендираната законна лихва върху тази главница, следва да бъде съобразено задължително разяснение по този въпрос, дадено с ТР №3/2005г. на ОСГК на ВКС на РБ, което не е загубило сила, в което/т.4/ недвус­мис­лено е отбелязано, че обезщетението за вреди от незаконни администра­тивни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда, като уни­щожаеми, а при нищожните - с констатиране на нищожността в самия про­цес по обезщетяване на вредите, като в първия случай вземането за обезщете­ние за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконният административен акт, докато във втория - от момента на неговото издаване.

При това положение на нещата върху сумата от 528 лева следва да се присъди законна лихва от датата на установяване на неправомерното обработ­ване на лични данни от оператора, което в конкретния случай се явява датата на влизане в сила на решението на КЗЛД, или от 04.01.2019г. до окончателното изплащане на обезщетението, като в останалата част искът следва да бъде отхвърлен.

По отношение на заплатените адвокатски възнаграждения и държавни такси за образуване и водене на гражданските дела, съдът констатира, че не е налице причинена имуществена вреда, която да е пряка и непосредствена последица от неправомерното обработване на лични данни на ищеца. Това е така, защото пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т.е. увреденото лице не би претърпяло вреди, ако не бе неправомерното обработване на лични данни. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща последица от вредоносния резултат, т.е., които са следствие от неправомерното обработване на лични данни.

Ясно е, че в социалната действителност постоянно се осъществяват /възникват, изменят се, престават да съществуват/ множество обществени отно­шения, които имат връзки помежду си, поради което може да се обобщи, че на тази база всички обществени отношения са свързани по някакъв начин помежду си. В дадения случай обаче, нас не ни интересува „всеобщата връзка“ между нещата, а конкретната обусловеност, която даден факт или обществено отношение имат към друг факт или обществено отношение, определящи ги като „причина към следствие“, т.е. интересува ни една непосредствена и пряка връзка, като тя в случая се определя при деликтната отговорност още и като „условие, без което не може“/conditio sine qua non/.

Въпросът колко непосредствена и пряка да е тази връзка е винаги конк­ретен, предопределен от степента на зависимост между фактите от тази со­циал­на действителност, поради което преценката за това дали извършените от ищеца разноски по въпросните граждански дела са последица от неправомер­ното обработване на лични данни, или от предприети от него действия за анга­жиране отговорността на юридическото лице „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКА­ЦИЯ“ЕАД, следва да се предопредели, като се даде отговор какво представля­ва последното.

Не е спорно, че гр. дело № 1109/2017г. по описа на ПРС, VI състав, е образувано по искова молба на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ЕАД и че за неговото образуване държавна такса е била дължима само от ищеца/“ЕВН БЪЛ­ГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ЕАД/ и доколкото ответникът по тази искова мол­ба – П. с отговора си е признал предявения иск, без да му е била необхо­димост от адвокатска защита, тъй като отговорът е изготвен и подписан лично от него, не се установява да е извършил каквито и да било разноски във връзка със заведеното от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ЕАД дело. Наред с отго­вора на исковата молба обаче, П. е предявил насрещен иск за осъждане на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ЕАД за сумата от 528 лева, представля­ваща заплатените по изп. дело № 45/2017г. на ЧСИ П.Н. суми за такси и адвокатско възнаграждение. Или иначе казано, П. е предприел друг ред – този по чл.49 ЗЗД, а не този по чл.39 ЗЗЛД за репариране на претър­пените от него имуществени вреди от завеждане на изпълнителното дело.

Във връзка с този насрещен иск същият е заплатил и държавна такса в размер на 50 лева и е сключил договор за правна защита и съдействие с адв. С., още повече, че последният е от 10.07.2017г. – датата на последното съдебно заседание.

По идентичен начин стои въпросът и със завеждането на в. гр. дело № 2326/2017г. по описа на ПОС, VI гр.с., доколкото решението на ПРС в частта, в която е признато за установено, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ЕАД не дължи на Б.П. сумата от 1345 лева, за която е издаден изпълни­телен лист, не е оспорено. Т.е. извършените от последния разноски по това дело са във връзка с предприетото обжалване на съдебно решение, с което е отхвърлен предявения от него иск за заплащане на сумата от 528 лева, предс­тавляваща заплатените по изп. дело № 45/2017г. на ЧСИ П.Н. раз­носки, което производство, както вече се посочи, се е развило по общия ред/по ЗЗД/, а не по специалния/по ЗЗЛД/.

Тук е мястото да се посочи, че ищецът П. е разполагал с правната възможност, която му предоставя чл.39 ЗЗЛД, след като е установил, че са му били нарушени правата по ЗЗЛД – в конкретния случай, че неправомерно „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ЕАД е оперирал с негови лични данни, да обжал­ва тези действия и/или актове, в т.ч. да поиска обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на неправомерното обработване на лични данни от стра­на на администратора. Такива действия не са били предприети. Вместо това, същият е потърсил друг ред на защита/общия по ЗЗД/ и след като иско­вата молба му е била отхвърлена, сега претендира и сторените в това произ­водство разноски да му бъдат репарирани от ответника в настоящото произ­водст­во.

Тук обаче, съдът приема, че ищецът търпи вреди от собствените си дейст­вия, макар и предприети в очакване да бъде уважен предявеният от него иск.

Безспорно е, че съдебното производство е средство за реализиране на определени обществено значими интереси, в случаи на незаконосъобразно развитие на обществените отношения, регулирани от правото, и в този смисъл процесът е едно целесъобразно средство, призвано да брани от неправомер­ното осъществяване на права и задължения. По този начин с оглед релацията средство – цел се установява, че съдебното производство по същия начин обус­лавя и настъпването на евентуалния благоприятен за лицето – жалбопо­дател изход – ангажиране отговорността на юридическо лице, като този факт също би се явил резултат на упражненото право на иск. Но доколкото спе­циалният закон – ЗЗЛД е предвидил специален ред за защита правата на лица­та по този закон, предприемането на друг ред на защита/в случая по ЗЗД/ предс­тавлява действие, опосредяващо претърпените от лицата вреди /иму­ществени и/или неимуществени/ и тези вреди вече не са преки. С други думи казано, в случая причинната връзка е опосредена от действията на ищеца, респ. от постановения неблагоприятен за него съдебен акт, а не е пряка.

С оглед на всичко, изложено до тук, искът, досежно претендирани иму­ществени вреди в размер на 685 лева, представляващи направени разноски по гр. дело № 1109/2017г. по описа на Районен съд – Пловдив, VІ състав и в. гр. дело №2326/2017г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, VІ състав, ведно със законните лихви върху посочената главница, считано от 17.11.2017г. – датата на влизане в сила на решението на Окръжен съд – Пловдив до окончателното изплащане на обезщетението, следва да бъде отхвърлен.

Във връзка с претендираните неимуществени вреди, следва да бъде съоб­разено, че обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конк­ретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Поради характера на неимуществените вреди, те могат да се търпят само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност.

В доктрината се поддържат разнообразни виждания относно същността и обхвата на неимуществените вреди, но разбирането, че те се отнасят до емо­ционалния живот на пострадалия и включват физическите и моралните страда­ния, предизвикани от действията на други лица, не се поставя под съмнение. По дефиниция неимуществените вреди обхващат последиците както на блага, които са предмет на субективни права /право на чест, на име, върху духовния интегритет/, така и върху блага, които не са предмет на права. Не всяко увреж­дане обаче е релевантно, а само онова, което се характеризира с продължи­телност и по-висока степен на интензивност.

В тази насока по делото беше разпитан в о.с.з. на 13.01.2020г. свидете­лят Г.П.К.. От показанията му научаваме, че в началото на 2016г. е научил за проблемите, които П. има с „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛО­ФИ­КАЦИЯ“ЕАД и за делата, които води, тъй като от тогава работят заедно. Бил е свидетел на водени разговори, след които ищецът е бил много афектиран и изнервен и които разговори впоследствие е разбрал, че били свързани с „…теч на лични данни“, като се е възмущавал от факта, че банката е предоставила смет­ката му на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ЕАД. Пред свидетеля ище­цът е пил успокоителни лекарства, които съпругата му е казвала да взима, като общо взето тези лекарства П. е взимал докато са работили заедно, или от началото на 2016г. до 02.11.2018г. Ищецът е споделял със свидетеля, че през 2016г. е спечелил дело срещу ЕВН, но след това е разбрал, че срещу него има заведено дело за това, че: „…той междувременно е подал иск да му се възмездят и възстановят средствата по спечеленото дело. Но са го изненадали с други претенции, с друго дело…“, което е травмирало ищеца най-много. Спо­ред свидетеля, не е имало предупреждение за уволнение на ищеца, тъй като неговата съпруга е била собственик на дружеството, в което са работили, но е имало моменти, в които П. си е грабвал нещата и е излизал.

Следва да бъде посочено на първо място, че така дадените показания не разкриват обстоятелства, които да обосновават неправомерна интервенция в сферата на П., различна от тази, заложена при всяко едно узнаване за неправомерно обработване на лични данни.

На следващо място, съдът намира, че всяко едно такова узнаване за неправомерно обработване на лични данни на даден субект, създава негативни емоции у последния, стига, разбира се, лицето адекватно да възприема со­циалната действителност. Тези негативни последици в личен план са напълно очаквани, предвидими, случващи се нормално, когато дадено лице счита, че необосновано е засегната правната му сфера. Важно тук е да се прецени степента на интервенция в сферата на този субект, която се предопределя от конкретните обстоятелства, напр. извършена злоупотреба с личните му данни, свързана с прехвърляне на движимо или недвижимо имущество, изтегляне на банков кредит, регистрация на фирма и др.

В последните хипотези ще е налице едно по-дълбочинно засягане сфе­рата на адресата, тъй като същият ще е поставен не само в състояние за евен­туална заплаха, а на директна намеса в правната му сфера.

В дадения случай обаче, както вече се посочи и по-горе, П. е раз­полагал с правната възможност както да обжалва действията и актовете на опе­ратора на лични данни, така и да претендира обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на неправомерно обработване на лични данни от стра­на на администратора или на обработващия лични данни по реда на ЗЗЛД. И според настоящия състав на съда “неудобството” на даден субект да е стра­на в правен спор и да очаква разрешаването му/в една или друга посока/ е заложено като допустимо и нормално да се търпи от всяка страна, за да може да се осъществява въобще правосъдието в Държавата. То обаче не може да е основание само по себе си за възникване по право/ipso jure/на някаква спе­циал­на хипотеза на обезвреда, затова че лицето е било принудено по адми­нист­ративен и съдебен ред да отстоява правата си.

На доказване в настоящия процес подлежат конкретните проявления на изпитваните негативни чувства. Описанието на проявленията може да даде на съда опора за определяне сериозността на емоционалния стрес, а от тук - за справедливо съизмеряване на вредите от неимуществено естество. По тази при­чина на доказване подлежат личните възприятия, времето и начинът на отработване на негативните вътрешни изживявания.

Такова доказване по делото не бе проведено. Нещо повече, от показа­нията на свидетеля се установява, че проблемите на П. са от преди извър­шеното неправомерно обработване на лични данни от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ЕАД/което е станало в края на 2016г./ и още от началото на 2016г. той взема лекарства, които съпругата му е казвала да си взима. 

Наложилите се действия пък във връзка с последвалото администра­тивно и съдебно оспорване, очакванията във връзка с развитието и приключва­нето на спора, негативните емоции от самото постановяване на съдебни реше­ния, които са неблагоприятни за ищеца, също не обосновават извод за ангажи­ране на специалната деликтна отговорност на ответника по тази претенция. Това е така, защото в разглеждания казус не се разкриват някакви индивидуал­ни обстоятелства, които да обосновават ангажиране отговорността на ответ­ника за породените чувства на гняв и обида у ищеца, доколкото не се установи нито умисъл, нито “груба небрежност” при това неправомерно обработване на лични данни, нито е извършена злоупотреба с тях, а напротив – ответникът е целял погасяване на своите задължения към ищеца, което и с постановяване на съдебните решения на ПРС и ПОС е прието, че е било сторено.

Освен това в случая ищецът не събра достатъчно убедителни доказа­телства в подкрепа на твърденията си за причинените по обем и въздействие обида и гняв, както и същите да са в резултат от неправомерно обработване на личните му данни от страна на администратора - показанията на свидетеля Карталов не позволяват формиране на извод, че се касае за характеризиращо се с продължителност и по-висока степен на интензивност увреждане. Отделно от това, не е налице конкретно доказана консултация с психолог, психиатър или лекар, респ. направени изследвания и предписана терапия, установяващи твър­денията на ищеца, нещо повече, от свидетелските показания се устано­вява, че успокоителните лекарства ищецът не само, че взема по препоръка на своята съпруга, а и ги е приемал още преди да е било извършено неправомер­ното обработване на лични данни, преди да е узнал за това неправомерно обработване и преди да бъде то установено по съответния ред от КЗЛД, вклю­чително и преди да бъдат заведени каквито и да било дела – както изпълни­телното, така и двете граждански дела. Предвид и на тези данни, които са обективни, съдът приема, че не е доказано наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на неправомерно обработване на личните му данни.

При това положение следва да се приеме, че в случая фактът на непра­вомерно обработване на лични данни е красноречив, но сам по себе си не може да обуслови ангажирането на специалната деликтна отговорността на ответ­ника в посочената насока. По друг начин казано, установяването на извър­шено неправомерно обработване на лични данни по съответния ред, не презю­мира отговорност на оператора за настъпилите от това действие неимущест­вени вреди. Необходимо е да се докаже настъпването на тези вреди, които да са реално претърпени, за да се определи техният паричен еквивалент. Това обаче също не е достатъчно, а следва вредите да са пряка и непосредствена последица, т.е. да са настъпили като естествен резултат от неправомерното обработване на лични данни.

Всичко, изложено по-горе, обосновава и извода на настоящия състав – за отхвърляне на така предявената претенция за неимуществени вреди, като неоснователна.

По разноските.

С оглед констатираната частична основателност на исковата молба и претен­циите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива им се дължат, съобразно уважената, респ. съответно отхвърлената част на исковете.

Така, за ищеца разноските се констатираха в размер на 100,24 лева/от общо извършени 610 лева – 10 лева ДТ и 600 лева адвокатско възнагражде­ние/, а за ответника – 601,68 лева/от извършени 720 лева за адвокатско възнаг­раж­дение/. Или по компенсация на ответника се дължат разноски от страна на ищеца в размер на 501,44 лева.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отд., VІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

 

 

ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ЕАД с адрес на призовава­не гр.Пловдив, ул.“Христо Г. Данов”№ 37 да заплати на Б.И.П. с адрес *** обезщетение, представляващо обезвреда за причинените му имуществени вреди в размер на 528/петстотин двадесет и осем/ лева, представляващи направени разноски по изп. дело № 45/ 2017г. на ЧСИ П.Н., от които 480 лева адвокатско възнаграждение с ДДС, 24 лева такса за образуване на производство и 24 лева такса за връчване на покана за доброволно изпълнение, вследствие на осъществено нарушение по Закона за защита на личните данни, установено с влязло в сила Решение № ППН-01-229/17г. от 18.12.2018г. на Комисията за защита на личните данни, вед­но със законната лихва върху посочената главница, начиная от 04.01.2019г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенциите за: присъждане на за­конна лихва върху главницата от 528 лева, считано от 31.01.2017г. до 04.01. 2019г.; присъждане на сумата от 685 лева – имуществени вреди, представ­ляващи направени разноски по гр. дело № 1109/2017г. по описа на Районен съд – Пловдив, VІ състав и по в. гр. дело № 2326/2017г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, VІ състав, ведно със законните лихви върху посочената главница, считано от 17.11.2017г. – датата на влизане в сила на решението на Окръжен съд – Пловдив до окончателното изплащане на обезщетението; присъждане на сумата в размер на 2 000 лева - неимуществени вреди, изразяващи се в гняв и обида от неправомерното ползване на личните данни на ищеца и нарушава­нето на основни права на потребител в дружество – монополист, ведно със законните лихви върху посочената главница, считано от 31.01.2017г. – датата на узнаване за недобросъвестното боравене с личните данни на ищеца до окон­чателното изплащане на обезщетението, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА Б.И.П. с адрес *** да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД с адрес на призоваване гр.Пловдив, ул.“Христо Г. Данов”№ 37 сумата от 501,44/петстотин и един лева и четиридесет и четири стотинки/ лева разноски по делото по съраз­мерност и компенсация.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :