Решение по дело №2737/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 445
Дата: 10 март 2023 г.
Съдия: Стоил Делев Ботев
Дело: 20227180702737
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 25 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 445/10.3.2023г.

гр. Пловдив,  10. 03. 2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, пети състав, в открито заседание на 13, 02, 2023 година  в състав

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

и секретар Дарена Йорданова ,   като разгледа докладваното от председателя АД № 2737 по описа за 2022г. на Административен съд – Пловдив, намира за установено следното:

Производството е по реда на  чл. 145, ал. 1 от АПК, във вр. с чл.156 от ДОПК.

Жалбоподателят – „ЮЛТОД“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***, с  управител Ю.З.П., чрез  адв. Т. оспорва Ревизионен акт № Р-16001622000565-091-001/10.08.2022г., издаден от В.С.К.на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и Г.Ц.Г.на длъжност главен инспектор по приходите з ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 485/12.10.2022г. на Директора на ОДОП, с който на жалбоподателя не е признат данъчен кредит на стойност 93060,88лв., ведно с начислените лихви в размер на 12591, 22 лв.

 В жалбата , както и в представеното становище  се твърди , че неправилно и необосновано ревизиращият екип е счел, че доставките на стоки и извършването на услуги не са реално осъществени, тъй като  доставчиците на стоки и услуги не били представили доказателства, че стоките са доставени и услугите са извършени и липсвали доказателства за ресурсна, материална и кадрова обезпеченост на доставчиците . Твърдят се последващи продажби и доставки на стоки, по оспорените фактури , както и се твърдят  нарушения от страна на доставчиците и  неспазване на данъчните разпоредби, свързани с подаване на необходимата информация в НАП . Твърди се и липса на мотиви, относно отказаното  право на приспадане на данъчен кредит по издадените от доставчиците и цитирани в РА фактури.

Жалбоподателят счита , че от ответника  не са обсъдени и анализирани самостоятелно и поотделно извършените доставки от всеки един от доставчиците и представените в тази връзка доказателства. Претендира и разноски.

Ответникът ДИРЕКТОР на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/-Пловдив при ЦУ на НАП, чрез  юр. К. оспорва жалбата в писмено становище и претендира разноски.

Предвид горното Съдът счита  , че жалбата  е  подадена от лице с правен интерес, в законоустановения срок, поради което е процесуално  допустима.

Съдът като  взе предвид становищата на страните и събраните по делото и  в  административната  преписка доказателства , приема за установено от фактически страна на следното:

РД и РА са редовно връчени на жалбоподателя. Същият е имал възможност да обжалва РА своевременно, по повод на което е образувано настоящото съдебно производство. Налице е редовно подадена жалба срещу РА в частта по ЗДДС.

Началото на ревизионното производство е сложено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-1600161700565-020-001 от 07,02,2022 г. (л.639, т.2), с която е възложена данъчна ревизия  с обхват: - данък върху добавената стойност за периода 24,02,2020г. – 31.12.2021г. Срокът за извършване на ревизията е определен до два месеца, считано от датата на връчване на заповедта,  като са издадени  и две заповеди за изменение на ЗВР от 04,05, ш 22,05,2022г.

В хода на тази административна процедура е съставен Ревизионен доклад на 14.07.2022 г. (л.82, т.1), срещу който, в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК е депозирано възражение на 29.07.2022 г. (л.65, т.1) и въз основа на които, възложилият ревизията и ръководителят на ревизията са издали Ревизионен акт № Р-16001622000565-091-001/10.08.2022г., издаден от В.С.К.на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и Г.Ц.Г.на длъжност главен инспектор по приходите з ръководител на ревизията (л.53, т.1).

След жалба на дружеството от 24,08,22г. / л. 50/  е издадено и процесното Решение № 485/12.10.2022г. на Директора на ОДОП, с което е потвърден  непризнатия данъчен кредит на стойност 93060,88лв., ведно с начислените лихви в размер на 12591, 22 лв. (л.10, т.1).

С оглед, делегирането на правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1 от ДПОК, по делото са представени съответните заповеди  на директора на ТД на НАП – Пловдив, доказващи матер. И територ. Компетентност на органа , като спор в тая посока липсва.

По административната преписка е приложен и оптичен носител с актовете, издадени от цитираните по-горе органи (л.30, т.1), както и такъв със сертификати за валиден електронен подпис на длъжностните лица, извършвали действията.

Изложеното до тук налага да се приеме, че процесното ревизионно производство е възложено от материално компетентен административен орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионният акт е постановен в изискваната от закона форма и от компетентните за това, в съответствие с нормата на чл.119 ал.2 във връзка чл.118 ал.2 и чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК, органи на приходната администрация.

Следва в случая да се констатира и това, че от представените по делото доказателства се установява, че ЗВР и заповедта за изменение на ЗВР, ревизионният доклад и ревизионния акт са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните документи.

Предмет на процесното оспорване е   отказания данъчен кредит  на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 от същия закон и във връзка с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по всички спорни фактури, издадени от „ТРИАДА ПОРТ“ ЕООД, „СИТИ ФЕШЪН 2018“ ЕООД, „СКАЙ ТРЕЙД 2001“ ЕООД и „ТД - ДАНИ“ ЕООД.

Отказвайки  претендираното от жалбоподателя право на данъчен кредит по горните  фактури, издадени от „ТРИАДА ПОРТ“ ЕООД, „СИТИ ФЕШЪН 2018“ ЕООД, „СКАЙ ТРЕЙД 2001“ ЕООД и „ТД - ДАНИ“ ЕООД органът по приходите е приел, че няма доказателства, които да установяват реално извършване на сделки по тях. От извършените насрещни проверки „ТРИАДА ПОРТ“ ЕООД, „СИТИ ФЕШ ЬН 2018” ЕООД, „СКАЙ ТРЕЙД 2001“ ЕООД и „ТД - ДАНИ“ ЕООД е констатирано, че фактурите са отразени в дневниците за продажби на цитираните дружества с получател „ЮЛТОД“ ЕООД. Всички дружества представят заверени копия на обследваните фактури, вкл. и приемо-предавателни протоколи, но с липсващи съществени отразявания в тях.

Ревизиращите са приели , че в  представените  приемо-предавателни протоколи по фактурите липсват данни :  за място на предаване-приемане на готова продукция, за лицата, предали или  приели стоката ,  кадрови потенциал за извършване на услугите, разплащателни ведомости за наети лица, сметки за изплатени суми, трудови и граждански договори, документи за наличие на квалификация на персонала, книга за инструктаж на персонала, информация за конкретните лица, пряко участвали в извършването на доставките. Липсват доказателства за  материална и техническа обезпеченост за извършване на фактурираните услуги, липсват доказателства за собствени или наети сгради/помещения, наличие на машини за шивашката дейност. Не са представени данъчни и счетоводни амортизационни планове, където да са отразени налични и въведени в експлоатация ДМА, с които доставчикът да обезпечи производствения си процес. Прието е единствено , че „СКАЙ ТРЕЙД – 2001- ЕООД представя договор за наем, сключен на 01.10.2021 г., след издаване на фактурите на „ЮЛТОД" ЕООД (фактурите са издадени в периода 22.09.2021 г. - 27.09.2021 г., като от съдържанието му  се установява, че наетият обект не е оборудван шивашки цех, а оборудван фитнес. Не са представени документи удостоверяващи търговска кореспонденция между страните по доставките , а относно материалите за изработка на шивашките изделия, управителите сочат, че същите се предоставят от ревизираното лице, а транспортните разходи са за сметка на възложителя - „ЮЛТОД" ЕООД. Не се представят  доказателства за транспорт и за разход на гориво. По отношение на кадровата и техническа обезпеченост е установено, че всички дружества са имали назначени лица по трудов договор, подавали са декларации обр. 1 и обр. 6, но не са внасяли дължимите осигуровки. Установено е и че , дружествата, сочени за доставчици, не са подали ГДД по чл. 92 от ЗКПО за съответните години, в които са издавали фактури на ревизираното лице, т.е. не са отчели приходите от фактурираните доставки. По отношение на разчитането с бюджета по ЗДДС е констатирано, че издателите на фактурите не са внесли дължимия косвен данък, имат големи данъчно-осигурителни задължения и НАП е образувала изпълнителни дела срещу тях.

Ответната страна е приложила цялата админ. преписка , по пълнотата на която спор между страните няма.

В съдебната фаза по искане на жалбоподателя е допусната и приета ССЕ със задачи :

1.        Вещото лице да направи справка в счетоводствата на дружеството-жалбоподател, на „Скай трейд 2021“ ЕООД; „Триада порт“ ЕООД; „Сити фешън 2018“ ЕООД; „ТД Дани“ ЕООД, като установи с какви документи разполагат дружествата във връзка с оспорените от ревизиращите органи сделки.

2.        Налице ли е приемане на изработеното от доставчиците Скай трейд 2021“ ЕООД; „Триада порт“ ЕООД; „Сити фешън 2018“ ЕООД; „ТД Дани“ ЕООД, какво счетоводно отражение е намерило изработената и приета от тях стока.

3.        Налице ли са последващи продажби на изработената и приета от „Юлтод“ ЕООД стока от Скай трейд 2021“ ЕООД; „Триада порт“ ЕООД; „Сити фешън 2018“ ЕООД; „ТД Дани“ ЕООД и към кои дружества и какво счетоводно отражение е намерило при тях доставената от „Юлтод“ ЕООД стока, ако е възможно да се установи дали има и последваща реализация на стоките. 

4.        Разполагало ли е дружество„Юлтод“ ЕООД с материали, които да предаде на Скай трейд 2021“ ЕООД; „Триада порт“ ЕООД; „Сити фешън 2018“ ЕООД; „ТД Дани“ ЕООД за изработването на стоки на ишлиме през ревизирания период и от кои дружества са получили материалите.

Заключението на вл. П. е прието/ л. 656/ по делото ,  оспорено е от юк. К.  и няма пречка съдът да го кредитира, обсъждайки и другите събрани по делото доказателства.

Жалбоподателят  при приемането на ССЕ , чрез адв. Т. е представил / л. 662-797/ копия на фактури със стокови разписки, с последващи доставки,  като се твърди , че това са доказателства, които не са налични по делото , именно:

-       15 броя фактури с получател „Я.“ ЕООД / л. 662/  от 30.09.2021 г., 31.08.2021г., 16.09.2021г., 30.07.2021г., 25.06.2021г., 27.05.2021г., 22.04.2021г., 22.03.2021г., 18.02.2021г., 18.01.2021г., 17.12.2021 г.,16.11.2020 г., 15.10.2020 г., 15.09.2020 г., 11.08.2020 г., с приложени към тях стокови разписки.

-          Фактура с получател „Призма дизайн“ ООД от 15.12.2020 г. с два броя стокови разписки;

-          Фактура с получател „Родопи инвест“ ЕООД от 07.09.2020 г. с един брой стокова разписка;

-          Фактура с получател „Алес“ ООД от 04.08.2020 г. с два броя стокови разписки;

-          Два броя фактури с получател „Форест джинс БГ“ ЕООД от 01.03.2021 г. с два броя стоколи разписки и от 26.11.2020 г. с един брой стокова разписка;

-          Два броя фактури с получател „В-Принт“ ЕООД от 09.10.2020 г. с два броя стокови разписки и фактура от 30.06.2020 г. с два броя стокови разписки;

-          Четири броя фактури с получател „Уондърс проджектс“ ЕООД от 11.08.2020 г, 02.06.2020 г., от 04.06.2020 г. и от 05.06.2020 г.с приложени стокови разписки;

Горните  доказателства са оспорени от ответната страна , като частни документи , без достоверна дата , съставени за целите на настоящото съдебно производство и най - вече за изготвянето на експертизата и е заявено , че ще се коментират в хода по същество, ведно с всички други доказателства.

Спора между страните е относно  законосъобразността на оспорения рев. Акт и реалността на процесните доставки и услуги.

Съобразно установеното по-горе от фактическа страна , съдът от правна страна следва да изложи следното:

В  случая правният спор се свежда до обстоятелството налице ли са действително извършени доставки на шивашки услуги, на ишлеме по спорните фактури.

Съдът взема предвид факта  необорен от жалбоподателя , че  сочените за доставчици на шивашки услуги дружества са били регистрирани по ЗДДС през периодите на издаване на данъчните фактури, но впоследствие са били дерегистрирани ,  поради редовно неизпълнение на задълженията си по материалния закон. Фактурите са включени в дневниците за продажби и справките-декларации на издателите, с получател ревизираното дружество. Разплащането е извършено в брой.

Съдът приема , че в случая отказът на право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури, издадени от дружествата доставчици  е основан на съмнения за реалност на доставката и е на база извършен подробен анализ на представените и събрани в хода на ревизията документи и доказателства.

В ревизираното производство жалбоподателят не е представил   транспортни  документи нито от възложителя, нито от изпълнителя, от които да се установи  по какъв начин са транспортирани материалите, респективно готовата продукция. Липсвали са и  приемо-предавателни протоколи за предаване на материалите, необходими за изготвяне на съответните изделия, както и от представените доказателства не се  установява мястото на извършване на услугите, както и по какъв начин е калкулирана цената на услугите.

В съдебната фаза жалбоподателя с допуснатата съдебно-счетоводна експертиза направи опит да  обори констатациите на ревизиращия екип, и да докаже  последващи продажби и  реализация на стоките.

Заключението на вещото лице не е задължително за съдията докладчик и той следва да обсъди заключението с направените възражения по приемането му и с другите събрани по делото доказателства.

Съдът обсъди представените от  адв. Т.  с приемането на ССЕ  / л. 662-797/ копия на фактури със стокови разписки, с последващи доставки  и оспорването им от ответната страна , като частни документи , без достоверна дата , съставени за целите на настоящото съдебно производство и най - вече за изготвянето на експертизата .

Безспорно в случая е , че за да отговори на поставения въпрос дали РД е разполагало с материалите за изработване на стоки на ишлеме, вещото лице е работило изцяло по нови документи - стокови и складови разписки, които не са представени в хода на ревизията/ а са представени едва в предпоследното осз/  и не може само на тях да се формира извод в полза на жалбоподателя.

За съдът не става ясно защо представените със ССЕ нови писмени доказателства , не са били налични по делото , не са били описани в РД  и къде са били до момента.

В писмената си защита жалбоподателя обсъжда по същество договора за изработка, услугата по см. на чл. 8 ЗДДС, но това не е достатъчно да се обори основните твърдения  на ответника за не  представени   транспортни  документи нито от възложителя, нито от изпълнителя, от които да се установи  по какъв начин са транспортирани материалите, респективно готовата продукция, липсата на  приемо-предавателни протоколи за предаване на материалите, необходими за изготвяне на съответните изделия, както и доказателства за  установяване мястото на извършване на услугите.

Съдът обсъди и  цитираната съдебна практика от адв. Т. и твърдението , че жалб. няма задължение да изследва  матер. и кадровата обезпеченост на доставчиците за процесните стоки и услуги.

Във връзка с реалното осъществяване на доставки на услуга , следва да се отбележи, че договорът, сам по себе си е доказателство за възникналото облигационно отношение между страните, които са го сключили, но наличието му автоматично не доказва изпълнението по него.

За да се приеме, че един договор за изработка е действителен, е необходимо не само да се установи сключване на договор и извършване на плащане, а трябва да са налице и  доказателства, материализиращи резултатите от извършените услуги, както и такива удостоверяващи приемането й.

Съдът приема , че в случая е налице относителна симулация, при която са фактурирани услуги, но действителният доставчик не е този посочен във фактурите, предвид обстоятелствата, че „ТРИАДА ПОРТ" ЕООД, „СИТИ ФЕШЪН 2018" ЕООД, „СКАЙ ТРЕЙД 2001" ЕООД и „ТД - ДАНИ" ЕООД нямат необходимата кадрова и техническа обезпеченост за извършване на такива услуги.

Съдът приема , че в случая  представените  с приетата ССЕ множество писм. Доказателства от жалбоподателя за последваща реализация на готова продукция, не успяха да оборят констатациите на органите по приходите за липса на доставки на шивашки услуги.

След като горните  дружества, вкл. и ревизираното лице не разполагат с кадрова и техническа обезпеченост за извършване на такъв вид услуги, то следва да се приеме , че и получените, и издадените от РЛ фактури са с неправомерно начислен ДДС, тъй като фактура, която не документира реално осъществена облагаема доставка на стоки или услуги, е с невярно съдържание.

От жалбоподателя не са представени дневници за отчет на закупените и предадените на подизпълнителите материали, върнати или бракувани такива (ако има) и съответно брой на готовите изделия, изработени от тези материали, което води до изводът, че не е организирана отчетност, която по безспорен  начин да доказва реалното доставяне на услугите, фактурирани от „ТРИАДА ПОРТ" ЕООД, „СИТИ ФЕШЪН 2018" ЕООД, „СКАЙ ТРЕЙД 2001" ЕООД и „ТД - ДАНИ" ЕООД на „ЮЛТОД" ЕООД.

  Както по-горе се каза , следва да се вземе предвид факта, че вещото лице е работило изцяло по нови документи - стокови и складови разписки, които не са представени в хода на ревизията и не може само на тях да се формира извод по отношение на факта  дали РД е разполагало с материалите за изработване на стоки на ишлеме и последващата реализация на продукцията.

Съдът обсъждайки задълбочено събраните по делото доказателства и становищата на страните , следва да приеме , че твърденията на жалбоподателя са недоказани и жалбата като неоснователна, следва да се отхвърли и се потвърди,  като законосъобразен  оспорения  ревизионен акт.

С оглед изхода на делото на ответника  следва да се присъди  юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 8 от  Наредба № 1 / 9,7,2004г. в размер на 8876лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172 , ал. 2 от АПК  и чл. 161 от ДОПК Съдът

Р    Е    Ш    И :

ОТХВЪРЛЯ  жалба на  „ЮЛТОД“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***, с  управител Ю.З.П. срещу  Ревизионен акт № Р-16001622000565-091-001/10.08.2022г., потвърден с Решение № 485/12.10.2022г. на Директора на ОДОП, с който на жалбоподателя не е признат данъчен кредит на стойност 93060,88лв., ведно с начислените лихви в размер на 12591, 22 лв.

ОСЪЖДА  „ЮЛТОД“ ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на  Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/-Пловдив при ЦУ на НАП  юк. възнаграждение в размер на 8876лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14 -дневен срок от съобщаването  на страните.                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: