Р Е Ш Е Н И Е
№ /03.01. 2018 Година гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
27.11. 2017година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР: Стойка Иванова
Като
разгледа докладваното от съдията Караджова
Търг.д.
№ 65 по описа за 2017 година,
за
да се произнесе съобрази:
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от “Т.И.Б.” ЕООД – гр. Б.**
чрез адвокат И.Ч. против “А.” ЕООД - гр.
С.З.**.
Ищецът “Т.И.Б.” ЕООД – гр. Б.твърди,че по силата на
предварителен договор от 23.09.2015г., Т.В.В. е поел задължение да
продаде на “П.Л.” ООД - Б.ЕИК *** всички свои дружествени дялове от капитала на
“Т.И.Б.” ЕООД, представляващи целия негов капитал. Представя и окончателен
договор от 22.12.2015г. Твърди, че целият капитал на “Т.И.Б.” ЕООД е транслиран
от стария едноличен собственик на капитала Т.В.В. в полза на сегашния такъв “П.Л.”
ООД.
По силата на договор за прехвърляне на вземане, сключен на
15.12.2015г. “Т.И.Б.” ЕООД е прехвърлило
в полза на “А.” ЕООД две свои вземания от длъжника “А.И.**” ЕООД, както следва:
-вземане по фактура № 334/30.09.2015г., издадена от “Т.И.Б.”
ЕООД към “А.И.**” ЕООД, ЕИК *********, с която била фактурирана дължима сума за
извършени земеделски услуги - жътва на 1024 дка земеделски земи и транспорт на
обща стойност от 13 453,44 лева.
-вземане, произтичащо от невъзстановена от “А.И.**”
ЕООД на “Т.И.Б.” ЕООД парична сума от 28 500 лева. Ищецът посочва, че според
цесионния договор се касае за издадена от “А.И.** ЕООД към “Т.И.Б.” ЕООД
фактура № *********/26.05.2015г., във връзка с която първото дружество е
следвало да достави на второто 50 тона слънчоглед от реколта 2015г. Твърди, че
цената на стоката е била предварително заплатена от “Т.И.Б.” ЕООД, но тъй като
доставката не е извършена, сумата е подлежала на възстановяване.
Посочва, че едноличен собственик на капитала и
управител на “А.” ЕООД /цесионер/ тогава и към момента е Т.В.В.. Същият е бил
едноличен собственик на капитала и управител и на “Т.И.Б.” ЕООД /цедент/ към
момента на извършване на цесията.
Твърди, че цесионният договор е сключен след
сключването на предварителния договор и само 7 /седем/ дни преди сключването на
окончателния договор, с която целият капитал на “Т.И.Б.” ЕООД е транслиран в
полза на третото лице - инвеститор /"П.Л." ЕООД/. Върху договора за
двете страни подпис е положил Т.В.В., защото към този момент формално
юридически е представлявал както цедента, така и цесионера.
Ищецът твърди, че легитимирайки се с цесионния
договор, “А.” ЕООД е предявило съответни искове срещу “А.И.**” ЕООД, основани
на първото от прехвърлените вземания. По този повод е било образувано г.д. №
2826/2016г. по описа на PC С.З., което е приключило с отхвърляне на иска и
решението е влязло в сила.
Легитимирайки се с цесионния договор, “А.” ЕООД е
предявило съответни искове срещу “А.И.**” ЕООД, основани на второто от
прехвърлените вземания, като претенцията касае сумата от 15 000 лева — частично
от 28 500 лева. По този повод е образувано г.д. № 3416/2016г. по описа на PC С.З.,
което е приключило с уважаване на иска, а решението не е влязло в сила.
Ищецът твърди, че горните факти са условията, при
които е извършена цесията. Твърди, че същата е нищожна на основание чл.26, ал.2 ЗЗД поради липса на предмет, липса на основание, липса на съгласие, както и
защото тя представлява привиден договор. Във връзка с твърденията за нищожност
ищецът излага мотиви, че на първо място
развилото се производство по г.д. № 2826/2016г. е приключило с влязло в
сила съдебно решение, което установява, че първото цедирано вземане не
съществува. Липсата на това вземане в патримониума на „А." ЕООД означава
липсата му и в този на „Т.И.Б." ЕООД към момента на прехвърлянето, а това
сочи, че цедентът е прехвърлил несъществуващо вземане. Посочва, че предмет на
цесията могат да бъдат вземания и други права, които имат имуществен характер,
като правата трябва да бъдат действителни. В противен случай цесията е нищожна
поради невъзможен предмет. Така само на това основание счита приложеният цесионен
договор за нищожен поне относно първото от прехвърлените вземания.
На второ място ищецът излага съображения, че
прехвърлянето на вземане е каузален договор, тоест трябва да е налице причина,
поради което то се извършва. Твърди, че в конкретния случай приложеният
цесионен договор не съдържа причина, поради която прехвърлянето е осъществено,
нито пък дава възможност за тълкуване на волята на страните в тази посока.
Счита, че при тези факти цесията е нищожна поради липса на основание.
На трето място, относно сключването на цесионната
сделка ищецът твърди, че липсва съгласие на страните по нея. Съгласно чл.147,
чл.2 ТЗ едноличният собственик на капитала решава въпросите от компетентността
на Общото събрание на съдружниците, за което се съставя протокол в писмен вид.
Твърди, че такъв протокол при „Т.И.Б." ЕООД не съществува, което в правен
смисъл представлява липса на съгласие на сключване на сделката като
допълнително основание за нищожността й.
На четвърто място ищецът счита, че прехвърлянето на
вземането е симулативно. Посочва, че в предварителния договор страните са
постигнали съгласие за определена цена на дружествените дялове и тя отразява
правното и финансово - икономическото състояние на „Т.И.Б." ЕООД към този
момент. Това означава, че в периода след сключването на предварителния договор
до сключването на окончателния договор продавачът няма право да извършва
каквито и да било сделки с активи на дружеството, извън изрично уговорените
/прехвърляне на право на собственост върху конкретно посочени движими вещи и
недвижими имоти, както и увеличение на капитала на дружеството/. Счита, че
цесията е извършена единствено с цел ответникът да придобие възможност да
претендира от трето лице суми, които не му се дължат, като под формата на
прехвърляне на вземане бил прикрит стремежът на ответника неоснователно да се
обогати.
Ищецът твърди, че правният интерес да предяви
настоящия иск произтича от опасността „Т.И.Б." ЕООД да не бъде считано
като титуляр на двете вземания в случай, че договорът бъде приет за
действителен. Счита, че вземанията по цесионния договор винаги са били част от
патримониума на “Т.И.Б.” ЕООД.
Моли съда да постанови решение, с което на основание
чл.26, ал.2 ЗЗД да бъде прогласена нищожността на договор за прехвърляне на вземане,поради
невъзможен предмет,липса на основание,поради липса на съгласие, и защото
представлява привидна сделка- сключен на 15.12.2015г. между “Т.И.Б.” ЕООД като
цедент и “А.” ЕООД като цесионер, с който са прехвърлени вземане към “А.И.**”
ЕООД по договор за изработка /извършени земеделски услуги - жътва на 1024 дка
земеделски земи и транспорт на обща стойност от 13 453,44 лева/, обективиран от
фактура № 334/30.09.2015г. и вземане към “А.И.**” ЕООД по договор за продажба /с
обект 50 тона слънчоглед от реколта 2015г. на стойност от 28 500 лева/,
обективиран от фактура № *********/26.05.2015г.Претендира разноските в
производството.
Ответникът “А.” ЕООД -
гр. С.З. взема становище, че
предявеният иск е недопустим. Твърди, че “Т.И.Б.” ЕООД не е легитимирана страна, носеща материалното право да
заведе този иск. Ответникът твърди, че до края на 2015г. “Т.И.Б.” ЕООД не е
получило нито платения слънчоглед, нито сумите за извършената жътва и
транспорт. Тъй като тези суми не били част от предстоящата сделка по
прехвърляне на дружествените дялове, то Т.В. в качеството си на едноличен
собственик на „Т.И.Б." ЕООД прехвърлил вземанията, които дружеството има
от „А.И.**" ЕООД на „А." ЕООД - на което също е едноличен собственик
на капитала. Така на 15.12.2015 г.
бил сключен цесионния договор. Със сключването на договора, вземането е
преминало от „Т.И.Б." ЕООД към “А." ЕООД. Към този данъчен период,
придобитото от „А." ЕООД вземане е осчетоводено като такова в регистрите
на дружеството.
В случай, че съдът прецени
предявения иск за допустим, то ответникът твърди, че същия е неоснователен.
Не оспорва обстоятелството,
че капитала на ищцовото дружество било собственост на Т.В.В., който в края на
2015 г. бил придобит от „П.Л." ООД.
Не спори, че преди да бъде
прехвърлена собствеността на капитала, Т.В. в качеството си на едноличен
собственик извършил някои разпоредителни сделки, които били съгласувани с
бъдещия собственик и част от които били изрично упоменати в приложения към
исковата молба предварителен договор за покупко - продажба. Посочва, че
множество вземания, които „Т.И.Б." ЕООД имало от трети лица, са цедирани
на „А." ЕООД, като вземането към „А.И.**" ЕООД е едно от тези
прехвърлени вземания. Твърди, че тези вземания не са част от сделката по
прехвърляне на собствеността на дяловете от капитала на „Т.И.Б." ЕООД, тъй
като не са включени в цената. Преди да бъде прехвърлена собствеността на
капитала, ответникът посочва, че следвало да се цедират тези вземания, тъй като
в противен случай биха останали неоснователно като такива в патримониума на „Т.И.Б."
ЕООД, т.е. ищцовото дружество щяло да придобие безвъзмездно вземания на
стойност над 85 000 лв.
Ответникът оспорва
твърдението, че е налице влязло в сила съдебно решение, с което е признато, че
вземането предмет на цесията не съществува.Ответникът посочва, че към настоящия
момент са налице две съдебни производства :
Гр.д. № 3416/2016 г. по
описа на Районен съд С. З. - образувано за част от вземането по фактура
10000044/06.05.2015 г.
Гр. д. № 3059/2016 г. но
описа на Районен съд С. З. образувано за другата част от вземането по фактура
10000044/06.05.2015 г., и двете предмет на цесионния договор. И по двете
производства са постановени съдебни решения, с които се признава за установено,
че вземането на „А." ЕООД по отношение на „А.И.**" ЕООД, предмет на
цесионния договор съществува.Твърди, че в
хода на първоинстанционното
производство не са правени възражения за нищожност на договора за цесия.
Съдът като обсъди събраните
по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намери за установено
следното
Предявен е иск с
правно основание чл. 26 ал.2
пред.1,пред.2,предл.4 и предл.5.
Като писмено
доказателство по делото е представен предварителен договор от 23.09.2015 г.,с
който Т.В.В. е поел задължение да продаде на „П.Л.“ ООД Б.всички свои
дружествени дялове от капитала на „Т.И.Б.“ ЕООД ,представляващи целия негов
капитал.Налице е окончателен договор от 22.12.2015 г.Страните не спорят,че
по
силата на договор за прехвърляне на
вземане, сключен на 15.12.2015г. “Т.И.Б.”
ЕООД е прехвърлило в полза на “А.” ЕООД две свои вземания от длъжника “А.И.**”
ЕООД, както следва:
-вземане по фактура № 334/30.09.2015г., издадена от “Т.И.Б.”
ЕООД към “А.И.**” ЕООД, ЕИК *********, с която била фактурирана дължима сума за
извършени земеделски услуги - жътва на 1024 дка земеделски земи и транспорт на
обща стойност от 13 453,44 лева.
-вземане, произтичащо от невъзстановена от “А.И.**”
ЕООД на “Т.И.Б.” ЕООД парична сума от 28 500 лева. Ищецът посочва, че според
цесионния договор се касае за издадена от “А.И.** ЕООД към “Т.И.Б.” ЕООД
фактура № *********/26.05.2015г., във връзка с която първото дружество е
следвало да достави на второто 50 тона слънчоглед от реколта 2015г. Твърди, че
цената на стоката е била предварително заплатена от “Т.И.Б.” ЕООД, но тъй като
доставката не е извършена, сумата е подлежала на възстановяване.
Едноличен собственик на капитала и управител на “А.”
ЕООД /цесионер/ тогава и към момента е Т.В.В.. Същият е бил едноличен
собственик на капитала и управител и на “Т.И.Б.” ЕООД /цедент/ към момента на
извършване на цесията.
“А.” ЕООД
предявява иск срещу “А.И.**”
ЕООД, основани на първото от прехвърлените вземания. По този повод е образувано
г.д. № 2826/2016г. по описа на PC С.З., което е приключило с отхвърляне на иска
и решението е влязло в сила.
Легитимирайки се с цесионния договор, “А.” ЕООД е
предявило съответни искове срещу “А.И.**” ЕООД, основани на второто от
прехвърлените вземания.Решенията по гр.д. №3416/2016 г. и по гр.д. №3059/2016
г. на РС-Ст.Загора не са влезли в сила
като въззивните производства са спрени до решаването на настоящия спор.
Към доказателствения материал по делото е приобщено
заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза.Видно от
това заключение при извършените проверки в счетоводството на ответното
дружество не се представят документи,въз основа на които съдебно-икономическата
експертиза да потвърди,че вземанията,предмет на договора за цесия са счетоводно
отразени към момента на проверката в счетоводството на „Т.И.Б.“ ЕООД като
вземания,както в счетоводството на „А.“ ЕООД.В с.з. ВЛ заявява,че в
счетоводството на ищеца няма записани вземания от „Аго ивекс 2002“ ЕООД.Тези
вземания са записани като такива в счетоводството на „А.“ ЕООД.
Съдът споделя доводите на ищеца,че дори да се приеме,че е налице отразяване на
цесията в счетоводството на „А.“ ЕООД
това отразяване не може да валидира цесията.
Предявеният иск е допустим.Ищецът е страна по договора
за прехвърляне на вземане /цесия/ от 15.12.2015 г. и има правен интерес да се
позове на нищожността на същия.
Цесията е правно уредена в чл. 99-100
от ЗЗД и е договор, с който носителят на едно вземане го отстъпва на трето
лице. Тя, както всеки друг договор, трябва да отговаря на всички условия за
действителност на договорите. Договорът е каузален и валидността му зависи от
наличността на неговото основание. Ако липсва правно основание или основанието
й е противно на закона, цесията е нищожна. Цесията е неформален договор. За да
породи правни действия, не е необходимо съгласието между страните да е облечено
в някаква форма. Формата е необходима не като условие за действителност, а за
доказване.
Прехвърлянето на вземане или цесия е договорът, с който кредиторът на
едно вземане го прехвърля на трето лице, при което длъжникът по вземането не е
страна по цесията или цесията е волево действие, което прехвърля вземането от
стария на новия кредитор. Правата по цесията преминават върху цесионера със
сключването на цесията.
В настоящия случай цесията няма основание.Посочено е,че цедентът
прехвърля в полза на цесионера свои вземания,но не се съдържа кауза.
Обект на прехвърлителната сделка с дяловете са именно дружествени дялове
от капитала на „Т.И.Б.“ ЕООД.Сделката не
касае прехвърляне на съвкупност от права.Дружествените дялове са самостоятелен
обект на правото.В предварителния договор няма уговорка,съгласно която за
титуляр на процесните вземания да се счита „А.“ ЕООД.Собственик на
дяловете,съответно техен продавач е Т.В. като физическо лице,а титуляр на
вземанията е „Т.И.Б.“ ЕООД.Предварителният договор е сключен от Т.В. като
физическо лице,а не в качеството му на управител на „Т.И.Б.“ ЕООД.
Не може да се установи,че към момента на прехвърляне на дяловете е
налице уговорка,третираща процесните вземания.
В хода на производството „А.“ ЕООД
направи доказателствено искане за личното явяване на управителя на
ищцовото дружество,който да отговори на следните въпроси: 1.какви вземания са
били предмет на преддоговорния процес за продажба на дружествени дялове 2.в
какъв размер са тези вземания 3. от кого са тези вземания и 4. на каква цена са
продадени вземанията след като се твърди,че са включени в общата цена на
дяловете.
Съдът намира за основателни възраженията на ищеца относно прилагането на
презумцията по чл.176 ал.3 ГПК с оглед приетите по делото доказателства.Обект
на сделката е право на собственост върху дружествени дялове.От друга страна
цена на вземанията не съществува,защото не може да се направи извода,че същите
са продавани.
Когато се
претендират различни форми на нищожност,начинът на съединяването на исковете се
определя от естеството на твърдените пороци,а не от волята на ищеца. Установили
се наличие на порок,който води до форма
на нищожност,съдът не се произнася по останалите пороци./в този смисъл решение
№169 от 24.02.2009 г. на ВКС по гр.д. №5953/2007 г. ІІІ Г.О,ГК/. В конкретният
случай договорът за цесия е нищожен поради липса на основание и предявеният иск се
явява основателен .Следва да бъде уважен като се прогласи нищожността на договор за прехвърляне на вземане,
сключен на 15.12.2015г. между “Т.И.Б.” ЕООД като цедент и “А.” ЕООД като
цесионер, с който са прехвърлени вземане към “А.И.**” ЕООД по договор за
изработка /извършени земеделски услуги - жътва на 1024 дка земеделски земи и
транспорт на обща стойност от 13 453,44 лева/, обективиран от фактура №
334/30.09.2015г. и вземане към “А.И.**” ЕООД по договор за продажба /с обект 50
тона слънчоглед от реколта 2015г. на стойност от 28 500 лева/, обективиран от
фактура № *********/26.05.2015г.В полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Водим от изложеното, Окръжен съд - гр. С.З.
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН договорът
за прехвърляне на вземане, сключен на 15.12.2015г. между “Т.И.Б.” ЕООД като
цедент и “А.” ЕООД като цесионер, с който са прехвърлени вземане към “А.И.**”
ЕООД по договор за изработка /извършени земеделски услуги - жътва на 1024 дка
земеделски земи и транспорт на обща стойност от 13 453,44 лева/, обективиран от
фактура № 334/30.09.2015г. и вземане към “А.И.**” ЕООД по договор за продажба
/с обект 50 тона слънчоглед от реколта 2015г. на стойност от 28 500 лева/,
обективиран от фактура № *********/26.05.2015г., поради липса на основание (чл.26, ал.2 предл.4 ЗЗД).
ОСЪЖДА “А.” ЕООД ЕИК ***-
гр. С.З.**да заплати на “Т.И.Б.” ЕООД ЕИК *** – гр. Б.** сумата 3 178,14 лв./три хиляди сто седемдесет и
осем лева и четиринадесет стотинки/-разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред АС – гр. П. в
двуседмичен срок от получаване съобщение за постановяването му с приложен
препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: