Решение по дело №1622/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „И. Конструкшън“ООД, подадена чрез адв. К., против Решение № 816/30.05.2023г. по НАХД № 4583/2022г. на ВРС, 29 състав, с което е изменено наказателно постановление № 03-2200066/16.02.2022г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което на дружеството на основание чл.414, ал.3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв. за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 КТ, като е намален размера на санкцията на 1500,00лв.

Касаторът твърди, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. Твърди, че при извършената на 18.01.22г. проверка в обекта, находящ се в гр.Варна, ж.к. „***“, в УПИ - ***, кв.6, по плана за 21-ви м.р., с идентификационен номер ***са открити четири лица, от които двама имат сключени трудови договори с „Икон Груп“ООД, а другите двама, единият от които Н.Б., нямат сключен трудов договор нито с „Икон Груп“ООД, нито с „И. Конструкшън“ООД. „Икон Груп“ООД има сключен договор за СМР с „Прима-Строй Д.“ЕООД в качеството на възложител с предмет укрепително съоръжение на обекта, където е извършена проверката, заливане на фундамент и ивични основни. За извършените строително монтажни работи е издадена ф. № 220/20.01.22г. от „Икон Груп“ООД към „Прима-Строй Д.“ЕООД. Твърди, че няма сключен договор за СМР за обекта, на който е работил Б., дружеството не е извършвало СМР на този обект и не е издавало никакви фактури за извършване на СМР на посочения недвижим имот. Касаторът твърди, че не са установени факти, от които да се направи извод, че е налице трудово правоотношение между Б. и „И. Конструкшън“ООД, дружеството не е имало свои работници на обекта, като от представените договор и фактура е видно, че изпълнител на СМР на обекта е „Икон Груп“ООД. От гласните доказателства, показанията на св.Б., се установява, че същият няма сключен договор с „И. Конструкшън“ООД и никога не е работил в това дружество, посетил е за първи път обекта и е доведен от лице на име В., което счита за работодател. Касаторът твърди, че ВРС не е обсъдил фактите и доказателствата в цялост и е допуснал процесуално нарушение като не е допуснал събиране на относимо доказателство-искане относно установяване на трудово правоотношение между „Икон груп“ООД и две от лицата, работили на обекта. Моли съда да отмени решението на ВРС, както и издаденото наказателно постановление Моли за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба- директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е основателна. Счита, че не са налице достатъчно доказателства, които да обосноват извод за извършено нарушение по чл.62, ал.1 КТ. Моли решението на ВРС да бъде отменено, като бъде отменено и издаденото НП.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на „И. Конструкшън“ООД против наказателно постановление № 03-2200066/16.02.2022г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което на дружеството на основание чл.414, ал.3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв. за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 КТ.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че касаторът, в качеството му на работодател, е допуснал Н.Б. да престира труд в полза на дружеството изпълнявайки трудови функции като „общ работник“, при определено работно място - в обект: строителен обект - укрепително съоръжение, находящ се в гр. Варна, ж.к. „***“, в УПИ - ***, кв.6, по плана за 21-ви м.р., с идентификационен номер ***, определено работно време декларирано от лицето от 08:00 часа до 17:00 часа и уговорено трудово възнаграждение в размер на 640 лева месечно, също декларирано от лицето, преди да е сключил в писмена форма трудов договор между страните по възникналото трудовото правоотношение. Нарушението е извършено на 18.01.2022г. в проверения строителен обект, към който момент е следвало да има сключен трудов договор между страните по трудовото правоотношение. За констатираното нарушение бил съставен АУАН срещу дружеството за това, че като работодател е допуснал до работа Б. да престира труд без да е сключен трудов договор. Актът бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството, който вписал в съдържанието му възражения. Въз основа на съставения АУАН било издадано обжалваното НП.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в срок, съдържат изискуемите реквизити по ЗАНН, вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. ВРС е приел за безспорно установено вмененото нарушение. В декларация работника съвсем ясно е посочил, че работи за дружеството с уговорено възнаграждение и работно време. Въззивният съд не е приел възраженията на жалбоподателя, че работникът е бил изпратен от друга фирма –„Икон груп“ ООД да полага труд на обекта на жалбоподателя, тъй като не са налице доказателства за наличие на трудово правоотношение между лицето Б. и друго дружество. ВРС е приел и че случаят не е маловажен, но като е съобразил отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства е счел, че с наказание в предвидения от закона минимум ще бъдат постигнати целите по чл.12 ЗАНН.

Касационният съд приема от правна страна за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Решението на ВРС е неправилно.

Съгласно издаденото НП, на дружеството е наложена имуществена санкция за това, че на 18.01.2022 г. в качеството на работодател е допуснал до работа лицето Н.Б. да престира труд, изпълнявайки трудови функции като „общ работник“ при определено работно място- провереният строителен обект, определено работно време- декларирано от лицето от 08:00ч. до 17:00ч. и уговорено трудово възнаграждение от 640лв. месечно, декларирано от лицето, преди да е сключен трудов договор в писмена форма между страните на трудовото правоотношение- нарушение на чл.62 ал.1 КТ вр. чл.1, ал.2 КТ.

От обективна страна, за съставомерността на деянието по чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2 КТ е необходимо да се установи, че работникът полага труд за работодателя и са налице елементите на трудово правоотношение - работно място, уговорено трудово възнаграждение, работно време, като полагането на труд се осъществява без сключен трудов договор между страните по ТПО.

В случая вмененото нарушение не е установено.

АНО се е позовал на декларацията, попълнена от Б. в хода на извършената проверка.

По своя характер подписаната декларация представлява частен свидетелстващ документ и макар да представлява допустимо в административното производство доказателство съгласно чл. 43 от АПК вр. чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, тя не притежава обвързваща материална доказателствена сила и съответно не е достатъчна за доказване при условията на пълно главно доказване на характера на съществуващото към момента на проверката правоотношение. Още в хода на административнонаказателното производство при попълване на идентификационната карта от 24.01.2022г. в т. 9 управителят на дружеството е декларирал, че наетият персонал е 2 броя работници, а в т.8 е декларирал като подразделение на предприятието – жилищна сграда 1 и жилищна сграда 2 в *** по плана на вилна зона ПИ ***. Видно от представения договор за строителство от 02.09.2021 г. „И. Конструкшън“ ООД е възложител, а „Икон Груп“ ООД е изпълнител на жилищна сграда 1 и жилищна сграда 2 в *** по плана на вилна зона ПИ ***. Съгласно Договор за СМР от 17.01.2022г. „Прима-строй Д.“ ЕООД е възложил на „Икон Груп“ ООД да извърши СМР на обект: укрепително съоръжение в УПИ *************, на който обект е извършена проверката на 18.01.2022г. Освен декларацията на Б., нито в хода на административнонаказателното производство, нито в хода на въззивното производство са представени доказателства от административнонаказващият орган, че касаторът е осъществявал СМР на обекта, в който е извършена проверката, и е имал и качеството работодател спрямо Б.. При преценка на декларацията по чл. 402 от КТ в съвкупност с останалите събрани доказателства, се налага извод, че същата не отразява действителните отношения между дружеството-касатор и издателя й, които да могат да бъдат определени като трудови правоотношения. В съставения АУАН представителят на дружеството, на когото е връчен, е направил възражение, че това лице не е полагало труд и не полага труд за „И. Конструкшън“ООД и дружеството не е извършило посоченото нарушение. В нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН административнонаказващият орган не е извършил допълнителна проверка с оглед установяване на действителния извършител на нарушението.

Предвид горното неправилен е изводът на въззивния съд, че към 18.01.2022г. „И. Конструкшън“ ООД е имал качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ спрямо лицето Н.Б.. Освен това за релевантни факти не са налице и доказателства по преписката- относно установено работно време, почивки.

Не се установи твърдяното в АУАН и НП нарушение, поради което като е изменил НП ВРС е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено, като се отмени и издаденото НП. .

При този изход на спора и предвид направеното искане, на касатора следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 400лв.-адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 816/30.05.2023г. по НАХД № 4583/2022г. на ВРС, 29 състав, с което е изменено наказателно постановление № 03-2200066/16.02.2022г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което на „И. Конструкшън“ООД на основание чл.414, ал.3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв. за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 КТ, като е намален размера на санкцията на 1500,00лв., както и в частта на разноските И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 03-2200066/16.02.2022г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което на „И. Конструкшън“ООД на основание чл.414, ал.3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв. за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 КТ.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“-Варна да заплати на „И. Конструкшън“ООД, ЕИК ***направените по делото разноски в размер на 400лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

	Председател:
	Членове: