Р Е Ш
Е Н И Е
№ 441
гр.
Враца, 30.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВРАЦА, V състав,
в публично заседание на 23.10.2019 г. /двадесет и трети октомври две хиляди и
деветнадесета година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при
секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като
разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА адм. дело № 504 по описа на АдмС – Враца
за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 203 и сл. от АПК вр. с чл. 1, ал. 1
ОТ ЗОДОВ.
Предявен е иск от А.Ц. ***,
ПРОТИВ Областна Дирекция на МВР-Враца за
заплащане на сумата от 600,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, вследствие на отменено с влязло в сила решение наказателно
постановление, издадено от Началник група към ОД на МВР-Враца, РУ – Мездра подробно
описано в исковата молба.
В исковата молба се твърди, че
претендираните имуществени вреди са в пряка причинна връзка с отмененото
наказателно постановление. Излагат се подробни съображения за това. Претендират
се и направените в настоящото производство разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован, чрез процесуалния си представител, поддържа предявеният иск, с доводи
за основателност и доказаност на иска.
Ответникът - Областна Дирекция на МВР
Враца, редовно призован, чрез процесуалния си представител, ангажира становище за
неоснователност на иска.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Враца дава мотивирано заключение за основателност на предявения иск, по
съображения, че вредите са пряка и непосредствена последица от упражненото
право на защита в процеса по обжалване и отмяна на НП.
По делото са събрани писмени
доказателства. Приложено е АНД № 24/2018 г. по описа на Районен съд – Мездра, ведно с
приложеното към него КАН дело №429/2018 г. на АдмС – Враца, предмет на разглеждане по които е било
Наказателно постановление № 17-0300-001193/12.12.2017 г., издадено от Началник
група към ОД на МВР-Враца, РУ – Мездра.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
С издадено от Началник група към ОД на МВР-Враца, РУ
– Мездра
Наказателно постановление №
17-0300-001193/12.12.2017 г., на ищеца е било наложено административно наказание „глоба“ в общ
размер на 300,00 /триста/ лева на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1,
т. 5, предл. 5 от ЗДвП и чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП за административно
нарушение по чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. НП е обжалвано по
съдебен ред и е отменено с Решение № 110/22.06.2018 г., постановено по АН дело
№ 24/2018 г. по описа на РС – Мездра. В производството пред PC ищецът е ползвал
адвокатска защита, видно от приложения договор за правна защита и съдействие от
08.02.2018 г. /л. 68 от АНД № 24/2018 г./, сключен с адв. К.. В същия е
договорено възнаграждение в размер на 300,00 лева, като е записано, че сумата е
платена в брой при подписване на договора.
Решението на районния съд е обжалвано пред Административен
съд – Враца от АНО, като по касационната жалба е образувано КАН дело № 429/2018
г. по описа на същия съд. Производството по това дело е приключило с Решение № 375/23.10.2018
г., с което касационната инстанция е оставила в сила решението на районния съд.
За оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално
представителство в производството пред АдмС – Враца, на 15.10.2018 г. ищецът е
сключил договор за правна защита и съдействие /л. 17 от КАНД № 429/2018 г./,
като е договорено възнаграждение в размер на 300,00 лева, за което е налице
отбелязване, че е платено в брой.
При така установената фактическа
обстановка, Административен съд – Враца, намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК
гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за
вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да е допустим искът по чл. 203 от АПК
във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ,
е необходимо същият да е предявен след отмяна на административния акт по
съответния ред. За квалифициране на иска, като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
определяща е дейността на органа издал оспорения акт. Наказателното
постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно
възложени задължения, при упражняване на административнонаказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна
дейност. Административния характер на дейността по издаване на НП, при или по
повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя
правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните НП като такова по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т. 1 от Тълкувателно
постановление № 2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС,
постановено по тълк. дело № 2/2014 г.
Безспорно се установи, че НП, от което
се твърди, че са настъпили вредите, е отменено с влязло в сила решение, а искът
е предявен против юридическото лице, чийто орган го е издал, което съгласно чл.
205 АПК е пасивно легитимирано да отговаря за причинените вреди. НП е издадено
от Началник група към ОД на МВР-Враца, РУ – Мездра, а съгласно чл. 37, ал. 2,
пр. 2 от ЗМВР, областните дирекции са юридически лица.
Предвид това предявеният иск е насочен
към надлежен ответник и е процесуално допустим за разглеждане от настоящия
административен съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Разгледан по същество е частично
основателен по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ държавата и общините отговарят
за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица, произтичащи от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при и по повод изпълнение на административна дейност. Исковете се
разглеждат по реда на чл. 203 и сл. АПК, към който препраща и чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от
3ОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните
предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината, при/или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт, действие или бездействие; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по
посочения ред.
В случая е налице отменен акт –
наказателно постановление № 17-0300-001193/12.12.2017 г., издадено от Началник
група към ОД на МВР-Враца, РУ – Мездра, отменено с Решение № 110 от 22.06.2018
г., постановено по АНД № 24/2018 г. по
описа на Районен съд – Мездра, оставено в сила с Решение
№ 375/23.10.2018 г.
постановено по КАНД № 429/2018 г. по описа на АдмС – Враца. Този факт е
безспорен между страните, при което е доказано наличието на първата изискуема
предпоставка на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно - отменен акт.
Именно издаденото НП,
което наказаното лице е счело за незаконосъобразно, е предпоставка за
ангажиране на адвокатска защита чрез сключване на договор за правна защита и
съдействие при съдебното му обжалване, последица от което е и заплащането на
адвокатски хонорар за процесуално представителство. Ако НП не беше издадено, за
ищеца нямаше да е налице право на обжалване, съответно нямаше да плати хонорар
за това. Що се касае до касационното обжалване на постановеното от PC решение,
видно от приложените дела, касационната жалба е депозирана от АНО, издал НП,
вследствие на което ищецът е организирал защитата си и в касационното производство
чрез упълномощаване на същия адвокат и заплащане на хонорар. Макар да не е
задължително ползването на адвокатска защита при обжалване на НП, в случай, че не е в състояние само да организира защитата си,
ангажирането на професионален защитник /адвокат/ е израз на обичайната грижа на
лицето за охраняването на неговите права и интереси, а заплатеният хонорар е
нормален и присъщ разход за обезпечаването на успешния изход на
административнонаказателния спор.
Платеният адвокатският хонорар за осъществяване на тази
защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като
незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последица от него. В този смисъл е и Тълкувателно решение
№1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело 02/2016 г. на Общото събрание на
съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд. Съгласно
цитираното ТР при предявени пред административните съдилища искове по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им, представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл.4 от този закон.
При тези констатации съдът намира, че
е доказано наличието и на останалите две предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
а именно: наличие на претърпени
имуществени вреди и наличие на причинна връзка между отменения акт -
наказателно постановление и настъпилите имуществени вреди.
Предвид изложеното предявеният иск се явява основателен относно претендираните
имуществени вреди вследствие заплатени разноски за адвокатска защита във
въззивното и касационно производство по обжалване на НП и ответникът дължи репарирането им.
По отношение размера на обезщетението,
ищецът претендира имуществени вреди в размер на 600 лева, платени от него
разноски за адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие в
производствата по АНД №24/2018 на РС – Мездра и КАНД №429/2018 г. по описа на
АдмС – Враца. От представения договор за правна защита и
съдействие в производството пред РС се установява, че между ищецът и
процесуалния представител е договорено адвокатско възнаграждение за сумата от
300,00 лева, която ищецът е заплатил в брой при подписване на договора на
08.02.2018 г. В касационното производство, инициирано по касационна жалба на
АНО, ищецът също е организирал защитата си, чрез упълномощаването на
процесуален представител адвокат. От договора за правна защита и съдействие в
това производството е видно, че договореното възнаграждение от 300,00 лева е
заплатено в брой и в пълен размер от ищеца.
Що се отнася до направеното възражение
за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът намира същото
за основателно по следните съображения:
В Тълкувателно решение № 1 от 15 март
2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния
административен съд е прието, че възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната
фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до
минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, е действително една от възможностите на страната, в случая
държавата, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде
присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона – „справедлив
и обоснован“.
Производството по обжалване на НП не
се отличава с правна и фактическа сложност, като също така тези производства
обикновено приключват с едно съдебно заседание, независимо че в конкретния
случай в районния съд е имало три открити заседания, но това се е наложило
поради искания за отлагане от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя - ищец в настоящето производството по ЗОДОВ.
Делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са искови производства, те се
развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК. В тях
страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията
си, да навеждат доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се защитават с
всички допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от непозволено
увреждане не е и не може да се превърне обаче в средство за неоснователно
обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и
съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на
обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата - да е „обоснован и справедлив“, т.е. да е съразмерен на
извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително
понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено
увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е
от страните в производството.
Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(Наредбата), адвокатското възнаграждение за една инстанция се определя в
зависимост от материалния интерес на спора. По този начин Наредбата приравнява
тежестта на делата в зависимост от материалния интерес по спора, а не от вида
на делото и извършените по него процесуални действия и противоречи на
материалния закон. Размерът на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив
и пропорционален на предоставената услуга, дори когато е посочено, че е
минимален. Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗАдв размерът на възнагражданието трябва
да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато
се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото те
следва да се обосновават с два обективни критерия – обем и сложност на
извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. За да се
приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и
справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва
да представлява изражение и на двата критерия. В този смисъл е и практиката на
Върховния административен съд, във връзка с обжалване на различни текстове от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения – решение № 9273 от
27.07.2016г. по адм.д. № 3002 от 2015г., потвърдено с решение № 5485 от
02.05.2017г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. дело
1403/2017г. Подобни мотиви в този смисъл са изложени и в решение на Съда на
Европейския съюз от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. В т.47
от решението СЕС посочва, относно Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения: „ В случая разглежданата в главните производства
правна уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да
гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на
адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия
интерес. В частност тази правна уредба не предвижда каквото и да било условие,
отговарящо на изискванията, които Върховният административен съд (България)
формулира в решението си от 27 юли 2016 г. и които се отнасят по-специално до
достъпа на гражданите и юридическите лица до квалифицирана правна помощ и
необходимостта от предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на качеството
на предоставяните услуги.“ Изложеното потвърждава тезата, че Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда определяне
на последните единствено в зависимост от материалния интерес по спора, без да
отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на
адвокатска услуга, противоречи на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв., тъй като определените
съобразно Наредбата възнаграждения не биха могли да са справедливи и
обосновани. При противоречие на подзаконов нормативен акт със закон, следва
приложение на чл. 15, ал. 3 от ЗНА.
С оглед на гореизложеното съдът
намира, че при определянето на размера на обезщетението, следва да се има в
предвид реалният обем на предоставената защита, поради което и същият следва да
бъде определен в размер на 300 лева или по 150 лева за всяка една инстанция. В
този смисъл е Решение №2804 от 26.02.2019 год. по адм. дело №3781/2018 год. по
описа на ВАС.
По делото е направено искане за
присъждане на направените разноски по делото от страна на ищеца, което с оглед
изхода на делото е частично основателно. По настоящето дело е представен
договор за правна защита и съдействие /лист 13 от делото/ от 28.02.2019 г.,
съгласно който ищецът е заплатил на адв.
К. сумата от 300 лева за изготвяне на искова молба и процесуално
представителство пред Административен съд Враца, което възнаграждение е платено
в брой. Претендираният размер на разноските следва да се съобрази с чл. 10, ал.
3 от ЗОДОВ, където е посочено, че ако искът бъде уважен изцяло или частично,
съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да
заплати на ищеца внесената държавна такса, както и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. С оглед на
гореизложеното съдът намира, че претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение са основателни до размера от 150 лева, съобразно уважената част
от иска. Доказани са и разноските, представляващи заплатената държавна такса в
размер на 10 лева.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 172 от АПК съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОДМВР – Враца ДА
ЗАПЛАТИ на А.Ц. ***, сумата от 300 (триста) лева обезщетение за претърпени от него
имуществени вреди, вследствие на отменено с влязло в сила решение НП № 17-0300-001193/12.12.2017 г., издадено
от Началник група към ОД на МВР-Враца, РУ – Мездра, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение
за претърпени имуществени вреди в останалата част до пълния размер от 600 лева.
ОСЪЖДА ОДМВР – Враца ДА
ЗАПЛАТИ на А.Ц. *** разноски по делото в общ размер на 160,00 (сто и
шестдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: