Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4
гр. Перник, 17.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в публично
заседание на 18.12.2019 г.,
в състав:
Съдия:
Кристиан Петров
при секретаря Емилия Павлова като
разгледа търг. дело № 00060 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са искове от
"Алианц Банк България" АД, гр. C. срещу Е.Р. за заплащане: 1) на осн
чл. 430, ал. 1 ТЗ сумата 40 120,24
евро – непогасена главница
по договор за кредит "Жилище" № *** г. и анекси към него от ***
г. и ***
г.; 2) на осн. чл. 86 ЗЗД
сумата 3383,54 евро – законна лихва върху главницата за периода 16.01.2018г. до
14.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба – 15.11.2018г. до датата на пълното й издължаване. В исковата молба се
твърди, че по реда на чл. 422 ГПК банката е предявила искове срещу Е.Р. за
сумата 43246,78 евро представляваща цялата дължима главница по горепосочения договор
за кредит, по които е образувано
гр. № 6/2018г. на ОС – Перник, като с решение № 244/16.07.2018г. окръжният съд
частично е уважил претенцията в размер на 3126,54 евро – общ размер на
просрочените падежирали месечни вноски по главницата, преди датата на
заявлението по чл. 417 ГПК за период от 14.06.2014г. до 14.08.2017г. За
разликата над уважения размер до предявения размер – 40120,24 евро, искът е
отхвърлен тъй като за тази сума предсрочната изискуемост не е настъпила преди
заявлението по чл. 417 ГПК, което според ищеца обосновава правния му интерес от
предявяване на настоящия осъдителен иск за тази сума. Ищецът извежда предсрочна
изискуемост на кредита от разпоредбата на т. 19 от Договора, като настъпването
й е обосновано с връчване на препис от исковата молба
по чл. 422 ГПК по гр. № 6/2018г. на ОС –
Перник на ответника на 16.01.2018г., имащо за последица настъпване на
изискуемостта към този момент, евентуално съобщаване
на длъжника от страна на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, обективирано
в настоящата
искова молба.
В срока по чл. 367, ал.1 ГПК ответницата твърди, че не е получавала сумите в договора и анексите към
него. Чл. 5- чл.8 от договора за кредит са нищожни, като на основание чл. 5
банката е извършвала изменение на БЛП до сключване на анекс 2, поради което и банката
е получавала без основание сумите, заплащани от кредитополучателя за погасяване
на кредита и отнасяни като дължими лихви, формирани въз основа на посочения в
договора механизъм. Не се съдържа ясно описание на начина за формиране новият
базов лихвен процент, което дава възможност кредиторът произволно да променя
лихвите по кредита. Определянето на БЛП е въз основа методика на банката – част
от вътрешните й правила, която не е публично известна и достъпна, нито е
станала достояние на длъжника, то клаузите, уреждащи дължимите се от
кредитополучателя суми за лихви и комисионни, са неравнопоставени. Клаузите на
договора за кредит са нищожни на основание чл. 146, ал.
1 във вр. с чл. 143, ал.
1, т. 10 от ЗЗП, защото са предварително и
едностранно формулирани от кредитора и не са индивидуално договорени и позволяват на банката
едностранно да променя размера на договорната лихва, т.е. е неравноправна
клауза и води до значително неравновесие в правата и задълженията на страните
по договора, тъй като е без участието и съгласието на потребителя и е
изкривяване на задълженията на кредитополучателя в противоречие с чл. 143, ал.
1, т. 10 от ЗЗП. На горните основания се поддържа нищожност на
договорните клаузи за наказателна лихва в размер на 8,8% и неустойка при
просрочие в размер на 23,8% поради необосновано висок размер на обезщетението и
неустойката и доколкото неустойка при просрочие в размер на 180% е предвидена
единствено в погасителния план, като уговорка в сключения договор от страните. Същата
е абсолютно неравноправна клауза предвид необосновано високия размер на
обезщетението за неустойка, което банката е включила впоследствие при
подписването на договора за кредит и анексите към него, която клауза е
неравноправна на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП. Посочените като дължими суми за
главница, лихви и неустойки в двата анекса, са неточно определени, недължими и
включването им като безспорен дълг, не води до валидиране на задължението,
защото не може да бъде признато извънсъдебно несъществуващо задължение. С оглед
чл.10, ал.2 ЗЗД се поддържа нищожност на чл.5 и 6 от договора, с които е
уговорена лихва за просрочена главница в размер на 15 % годишно. За един и същи
период са уговорени лихва върху просрочената главница и наказателна лихва върху
лихвата за просрочие, като тази уговорка е нищожна поради противоречие с
добрите нрави, защото е недопустимо кумулирането на неустойка и лихва за
забава.
Третото лице помагач на страната на ответника – И.П.И.,
не е
изразил становище по
иска.
Пернишкият
окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, приема от фактическа и правна страна следното:
Установява се, че на *** г. между "Алианц Банк
България" АД и
кредитополучателите -ответницата Е.Р. и
третото лице- помагач И.И. е сключен договор за
кредит "Жилище" № *** г. обезпечен с ипотека върху недвижим имот, по
силата на който кредитополучателите
солидарно /чл. 1.2/ са се задължили да върнат предоставения им от
ищцовата банка заем в размер на 47 000 евро на 300 равни месечни вноски, всяка от които включва главница и лихва в размер на всяка вноска от 387,25
евро, или общо сумата 116177,43 евро с първа
вноска на погасяване – 14.01.2009г. и последна падежна дата – 14.12.2033г., съгласно погасителния план към договора, подписан от всички страни по договора.
В т. 5.1. от договора е
уговорена възнаградителна лихва,
формирана от сбора на базов лихвен процент /БЛП/ за евро, определян периодично
от УС на банката, плюс надбавка от 0, 90 пункта. Посочено е, че към датата на
подписване на договора годишната лихва е в размер на 8,80 %, както и че същата
се начислява ежедневно и е платима ежемесечно на 14-то число на съответния
месец. Съгласно т. 19 от договора банката има право да обяви за изискуемо преди
срока цялото кредитно задължение – включително когато кредитополучателите са
просрочили над 30 дни една погасителна вноска или лихва.
С Анекс № *** г. страните са се съгласили да преструктурират
задълженията на кредитополучателите както следва: Формира се редовна главница в
общ размер на 43 460, 94 евро, включваща редовната главница в размер на 43 113,
18 евро, към която се добавя сумата на просрочената главница в общ размер 347,
76 евро /5 броя просрочени вноски за главница в периода от 14.04.2014 до
14.08.2014 г. /.
Разсрочва се издължаването на просрочените и дължими
към датата на подписване на анекса неустойки и лихви, които към 21.08.2014 г.
са в общ размер на 2 119, 07 евро /515, 05 евро просрочени задължения за
неустойка за периода 14.04.-21.08.2014 г. + 1 604, 02 евро просрочени
задължения за годишна лихва за същия период/. С Анекс № *** г. страните отново са се съгласили да бъдат
преструктурирани задълженията на кредитополучателите като се
формира редовна главница в общ размер на 43 223, 21
евро, включваща редовната и просрочената главница. Страните се споразумяват за 9-месечен гратисен период
по плащането на главницата по кредита, както и за промяна в лихвеното равнище
на кредита през гратисния период - БЛП за евро плюс 0, 90 пункта надбавка /8, 80 % към
датата на подписване на анекса/, минус 1, 90 пункта или – 6, 00 %. След изтичане на 9-месечния гратисен период на намален
лихвен процент, лихвата се възстановява на първоначално договорената по
договора за кредит, а именно: БЛП за евро плюс 0, 90 % или 8, 80 % до крайния
срок на кредита.
Договор
за кредит "Жилище" № *** г., погасителния план към него и всички
последвали допълнителни споразумения
към договора носят
подписите на ответника-кредитополучател,
чиято истинност не е опровергана
и задължава съда да приеме, че частните документи съставляват доказателство, че
изявлението е направено от ответника, съгласно чл. 180 ГПК.
Към момента на
сключването му е действал отменения ЗПК /обнародван в ДВ 53/2006 г./, който не
се прилага към процесния договор с оглед размера на кредита - над
40 000 лв. /чл.3 ал.3 т.5 ЗПК/ и
това, че задълженията по сделката са обезпечени с ипотека
върху недвижим имот /чл.3 ал.5 т.1 ЗПК/, което
означава, че е неприложим ЗПК, поради което възражението на ответника в обратен
смисъл е неоснователно. Неоснователно е и възражението
на ответницата, че не са налице условията за солидарното й осъждане с И.П.И.,
тъй като не е действителен кредитополучател, а сумата е преведена изцяло
по сметката на И.П.И.,
до която ответницата няма достъп. С договора страните са
уговорили изрично, че длъжниците ще отговарят за всички задължения солидарно,
т. е. ответницата в
качеството си на кредитополучател-длъжник
по договора, дължи
една и съща престация на ищеца и той може да иска изпълнение от всеки един от
двамата. Без значение е и извън предмета на спора е как и кога е била разходвана сумата по
кредита, респ. дали ответницата е ползвала сумата
предоставена от банката.
Установява се от
съдебно-икономическата експертиза, че кредитът е изцяло усвоен, като посочената сума 47 000
евро е отпусната на *** г. по сметка с титуляр И.П.И.. От падежа на
първата дължима вноска – 14.01.2009г. до 07.11.2019г. е погасена сума в общ в
размер на 29927,39 евро, с която са погасени 3753,22 евро – главница; 23216,85 – редовна лихва;
2421,19 евро – неустойка върху просрочена главница; 63,34 евро – лихва върху
просрочена главница и 472,79 евро – лихви по преструктурирани кредити, съгласно
приложената към заключението таблица № 1. Последното плащане е извършено на
29.08.2016 г. в размер на 150 евро, с която банката е погасила 138,68 евро –
неустойка по лихва за гратисен период и 11,32 евро плащане на лихва за гратисен
период, като при тези плащания към 07.11.2019г. остатъкът по дължимата и
непогасена главница е 43 246,78 евро. Размерът на дължимата и непогасена
главница към последното плащане на 29.08.2016
и към датата на предявяване на иска 15.11.2018 г. е в един и същ размер. Претендираната главница не включва възнаградителни лихви и
неустойки, а представлява само дължимата и непогасена чиста сума на
кредита. След
постъпване на суми от кредитополучателя по неговата банкова сметка, банката е
отнасяла съгласно погасителния план сумите за погасяване на лихва, главница и
след 15.01.2010г. има начислени неустойки за просрочие. Дава
заключение, че договорната лихва при сключването на договора до момента на обявяването
му за предсрочно изискуем е в размер на 8,8%
годишно. Банката
е променила един път лихв.процент съгласно анекс № ***г. в размер на 6,0% годишно за период на 9 месеца
върху остатъка от
главницата, като след това лихвата се възстановява на първоначално
договорената от 8,8%. На базата на горните
констатации експертът е изготвил вариант на изплатената и съответно неизплатената
част единствено от
получената главница,
при общо изплатена по
кредита сума в размер 29927,39 евро.
Съобразно
този вариант към датата на исковата
молба – 19.11.2018г. остатъкът от главница би бил в размер на 17072,61 евро
и не е налице просрочена
главница.
Уговорената в чл. 19 от договора предсрочна
изискуемост на кредита, е обусловена от наличието на два елемента: обективен -
неизпълнение от страна на кредитополучателя на поетите с договора и анексите
към него задължения; и субективен - упражняване от страна на кредитора на
правомощието да направи кредита предсрочно изискуем, който избор следва да е
обективиран в съответно волеизявление /уведомление/, достигнало до
кредитополучателя.
Относно субективния елемент, съдът съобразява съдебната практика,
че исковата молба по чл. 422 ГПК може да има характер на волеизявление на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и в този случай с
връчването на препис от нея на ответника предсрочната изискуемост се обявява на
длъжника, като представлява ново основание за предявяване на
осъдителен иск /когато предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение/. Това означава, че няма
пречка страната да се позовава на настъпила такава изискуемост към същия
предходен минал момент в настоящото
производството по осъдителния иск, доколкото не е задължително осъдителният иск да
се предяви обективно с исковата молба по чл. 422 ГПК.
Предвид това съдът
приема, че нарочното волеизявление за отнемане преимуществото на срока е
достигнало до знанието на длъжника чрез предявяване на исковата молба по чл. 422, ал.
1 ГПК по гр. № 6/2018г. на ОС – Перник и връчване на препис
от същата на ответника по делото на 16.01.2018г.
Преди
произнасяне относно обективните
предпоставки - неизпълнение на задължението на кредитополучателя за заплащане
на месечните погасителни вноски, се налага преценка дали клаузата в договора за уговорения
между страните размер на възнаградителната лихва, е неравноправна. Клаузата
на чл. 5.1. от договора
установява, че за предоставения кредит кредитополучателите заплащат годишна
лихва, формирана от сбора на базов лихвен процент /БЛП/
за евро, определян периодично от управителния съвет на банката, плюс надбавка
от 0,90
пункта. Посочено е, че към датата на подписване на договора годишната лихва е в
размер на 8,80 %, както и че същата се начислява ежедневно и е платима
ежемесечно на 14-то число на съответния месец. В
чл. 6 банката си е запазила правото по своя преценка да променя по всяко време
БЛП, ако преобладаващите пазарни условия налагат това, а кредитополучателите се
считат за уведомени с поставяне на уведомление за промяната в паричните салони
на банката. При това
съдържание се налага извод, че посочената клауза от договора съставлява
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 10 и 12 ЗЗП, тъй като
представлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя на банковата услуга. Този извод се
налага от разгледаното съдържание на клаузите от договора, в които изобщо
липсват указания на методиката, по която банката изчислява базовия лихвен
процент, нито са установени предпоставките за промяната му. Фактът, че такава
методика е приета (при това в момент, по-късен от момента на сключване на
договора), не променя извода за неравноправност, защото потребителите на
банковата услуга са били в неизвестност за тази методика. В договора не е указано
как и поради какви причини, стоящи извън контрола на банката, тя има право да
увеличи БЛП, липсват каквито и да било критерии, по които банката следва да
увеличава възнаградителната лихва, респективно да променя договорените като
размер анюитетни вноски. Поради липсата на критерии, които могат да бъдат
изведени като основателна причина за промяната на БЛП, както и поради липсата
на възможност за кредитополучателите да прекратят договора, след като бъдат
уведомени за промяната, изключението на чл. 144, ал. 2 ЗЗП не може да бъде
приложено. Клаузата на т. 5.1. от договора, определяща промяна във
възнаградителната лихва, е неравноправна, поради което и на осн. чл. 146, ал. 1
ЗЗП е нищожна. В останалата си част клаузата, в която страните са уговорили, че
към момента на сключване на договора годишната възнаградителна лихва е в размер
8,80 %,
е действителна предвид ясното й и недвусмислено съдържание, и същата следва да
бъде приета като цена на договора за целия негов период. В тази връзка
при произнасяне относно размера на задължението следва да бъде взет предвид
първоначално уговореният между страните размер на възнаградителната лихва- 8,80%,
като не трябва да се вземат предвид сключените анекси към договора, тъй като
уговорките по тях касаят общ размер на вземането, формирано при приложение на
неравноправни клаузи. Без значение е, че по делото е установено, че размерът на
лихвения процент не е увеличаван през исковия период, защото при констатирана
неравноправност на дадена клауза, съдът не следва да я прилага и в този смисъл
е недопустимо в зависимост от конкретните последици за длъжника да преценява
дали да я приложи или не.
Когато е уговорено връщането на сумата да стане на
погасителни вноски /главница и договорни лихви/ на определени дати, то това не
превръща тези вноски в няколко еднородни задължения и не намира приложение чл.
76, ал. 1 ЗЗД, защото при договора за заем/кредит е налице неделимо плащане. При
наличието на такова задължение, ако изпълнението не е достатъчно, то и при липса на
изрична клауза в процесния
договор, която да определя други условия и ред за
прихващане на изпълнението /т. 1 от ТР № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК/
погасяването настъпва по силата на закона - първо лихвите и след това
главницата, като в този случай, приложение намира чл. 76, ал. 2 ЗЗД. В този ред
на мисли и при извод за недействителност на горепосочените клаузи, вноските
направени от кредитополучателя в общ размер на 29927,39 евро и отнесени от
кредитора за погасяване на 2421,19 евро – неустойка върху просрочена главница;
63,34 евро – лихва върху просрочена главница и 472,79 евро – лихви по
преструктурирани кредити, следва да се зачетат като вноски за погасяване на първо
място на падежиралата възнаградителна лихва и след това, ако има остатък, той
да се отнесе за погасяване на изискуемата главница към 29.08.2016г. /последното
плащане/. Съгласно съдебно-икономическата експертиза и погасителния план по първоначалния договор от *** г. за периода от първата
падежна вноска - 14.01.2009 г. до 29.08.2016 г. – датата на последното плащане
са падежирали 92 вноски по 387,25 евро или общо 35627 евро. Към този момент
остатъкът от главницата по пог. план е 41255,71 евро минус целия предоставен
заем –главница от 47 000 евро, което дава разлика 5744,29 евро падежирала
главница като част от общо 35627 евро падежирали 92 вноски към 29.08.2016г.,
като остатъкът от 29882,71 евро е падежиралата възнаградителна лихва към
29.08.2016г. При това положение и съобразно направените от съда изчисления с
постъпилата сума от общо 29927,39 евро към 29.08.2016 г. банката е следвало да
погаси изискуемите си задължения в поредността на чл. 76, ал. 2
от ЗЗД като се погасят най-напред падежиралите задължения за лихвите
в размер на 29882,71 евро - изцяло, след това с остатъка от 44,68 евро се погаси
част от падежиралата към 29.08.2016 г. главница в размер на 5744,29 евро, след
което след 29.08.2016г. остава дължима главница в размер на 41211,03 евро. Макар
и в нарушение на чл. 76 ЗЗД кредиторът не е злоупотребил с право да избира реда
на прихващане на изпълнението и длъжникът при изразяване на съгласието си за
установяване на текущите задължения при всеки от анексите е одобрявал този
избор като съответен и на неговия интерес. Без отклонение от диспозитивната
норма на чл. 76 ЗЗД, длъжникът би се оказал в по-тежко положение на завишен
дълг за главница (за
чието неплащане на падеж също би се дължало обезщетение за забава).
Следователно към 29.08.2016г.
е установено основание (продължаваща забава над 30 дни по вноски за главница по
пог.
план), което съгласно чл. 19
от договора е породило право на банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем, което право е надлежно упражнено с връчване на препис от исковата
молба по гр. № 6/2018г. на ОС – Перник на 16.01.2018г. Вноските за
предоставената по договора парична сума (главницата) са дължими независимо дали
се претендират като такива с настъпил падеж или предсрочно изискуеми, тъй като
с договора ответникът е поел задължение да върне заетата сума /т. 2 от ТР № 3
от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК/. Ето защо и
с оглед диспозитивното начало искът за главница с пр. осн. чл. 430, ал.
1 от ТЗ е основателен и доказан за предявения размер от
40 120,24 евро, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на настоящата искова молба – 15.11.2018г. до окончателното й
изплащане, така както изрично е поискано от ищеца.
По иска с пр. осн. чл. 86 ЗЗД
Ищецът претендира сумата 3383,54 евро –
законна лихва върху главницата за периода 16.01.2018г. до 14.11.2018г. като
предмет на исковата претенция не е договорено обезщетение за забава с
неустоечен характер /неустойка, надбавка
за забава, санкционираща лихва и пр./, а обезщетение за неизпълнение на
парично задължение в размер на законната лихва от деня на забавата, която се
дължи по силата на чл. 86 ЗЗД. Предвид приетото в
настоящото производството обявяване на кредита за предсрочно
изискуем по
посочения от ищеца начин чрез връчване исковата молба по чл. 422, ал.
1 ГПК по гр. № 6/2018г. на ОС –
Перник на ответника на 16.01.2018г., считано от 16.01.2018г. до крайния срок за
който се претендира обезщетението – подаване на настоящата искова молба на
14.11.2018 г., ответникът е изпаднал в забава и дължи на кредитодателя
обезщетение по чл. 86 ЗЗД, без да е необходима друга покана, съгласно т. 2 от
ТР № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК. Освен това
видно е от експертизата и при изчисление от съда се потвърждава, че сумата,
върху която се претендира мораторна лихва не включва възнаградителни лихви и
неустойки, а касае само неплатена главница – чистата сума на кредита, поради
което възражението на ответника в обратен смисъл е неоснователно. Пресметната по
правилата на чл. 86 от ЗЗД и изчислена от съда на осн. чл. 162 ГПК при
използване на публично достъпен калкулатор (Изчислителни системи АПИС) за
размер на лихва, определяема по нормативно установена методика (ПМС № 426/2014 г.), мораторната
лихва върху главницата от 40120,24 евро за периода на забавата 16.01.2018г. - 14.11.2018
г. възлиза на 3376,78 евро, за който размер искът е основателен. За
разликата до пълния предявен размер от 3383,54 евро искът подлежи на
отхвърляне.
По разноските
Ищецът претендира
и доказва разноски общо 8056,24лв., от които 3403,44 лв. – държавна
такса, 4252,80 лв. – адв. възнаграждение
с ДДС, 400 лв. – депозит за вещо лице (съгласно
представените доказателства
като в представения договор за правна защита е отбелязано,
че възнаграждението е платено по банков път, удостоверено с приложена фактура и
преводно нареждане, и списък по чл. 80 ГПК). Възражението
на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адв.
възнаграждение от 3544 лв. без ДДС /адвокатът е регистриран
по ЗДДС/, при минимален размер от 3544,93 лв., съгл. чл. 7, ал. 2, т. 3 и 4,
вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г., т.е. в случая минималният размер
е даже над заплатеното от ищеца, е неоснователно. На първо място поради това,
че се касае до два отделни обективно съединени иска, всеки от които има отделна
цена, поради което за него се дължи отделно възнаграждение - чл. 2, ал. 5 от
Наредбата. Дори и адв. възнаграждение да бъде изчислявано върху общия размер на
исковите суми – 85086 лв., то платеното адв. възнаграждение от 3544 лв. без ДДС не надвишава значително минимално
предвидения по Наредбата от 3082,58 лв. На второ – възнаграждението за правна
помощ се определя по свободно договаряне, като Наредбата само определя
минималния размер за съответния вид помощ, като чл. 78, ал. 5 ГПК изисква
прекомерност, каквато не е налице в случая, преценявайки съотношението от една
страна между фактическата и правна сложност на делото, обема на процесуалните
действия, извършени от пълномощника и от друга - заплатеното адв.
възнаграждение и предвидения минимален размер. Доказаните от ищеца разноски
общо от 8056,24 лв. на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК му се дължат от ответника
съразмерно с уважената част от исковете /43497,02/ и общия размер на всички предявени искове /43503,78/, т.е. има
право на разноски от 8054,98лв.
Ответникът не
доказва направени разноски (в представения договор за правна защита е посочено,
че му е оказана безплатно адвокатска помощ – чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, а освен
това в указания му 3-дн. срок ответникът не е внесъл определеното от съда в
негова тежест възнаграждение на вещото лице в размер на 100лв.), поради което
такива не му се дължат.
При
направено искане, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът на ответника има право на
възнаграждение, което съдът определя на 4253,92 лв. с ДДС, съгласно чл. 7, ал.
2, т. 3 и 4, вр. чл. 2, ал. 5, вр. § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г., което по правилото
на чл. 78, ал. 3 ГПК му се дължи от ищеца в минималния размер по всеки от двата
иска – или общо 600 лв.
На осн.
чл. 77 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати определеното от съда в
негова тежест възнаграждение на вещото лице в размер на 100лв., което в указания му 3-дн. срок ответникът не е
внесъл.
Съгласно
чл. 78, ал. 10 ГПК на третото лице помагач не се присъждат разноски.
Предвид изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Е.Г.Р., ЕГН ********** от ***, да
заплати на "Алианц
Банк България" АД, ЕИК
*********, ***,
на осн. чл. 430, ал. 1 ТЗ сумата от 40 120,24
евро, представляваща общ размер на непогасена главница по договор за кредит "Жилище" № ***
г. и анекси към него от *** г. и *** г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 15.11.2018 г. до окончателното й изплащане; на осн. чл. 86 ЗЗД сумата от 3376,78 евро, представляваща законна лихва за забава
върху главницата за периода 16.01.2018г. до 14.11.2018г., като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на законна
лихва за забава над присъдения размер от 3376,78
евро до пълния предявен размер от 3383,54 евро, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Е.Г.Р.,
ЕГН ********** от ***, да заплати на "Алианц Банк
България" АД,
ЕИК *********, ***, сумата
от общо 8054,98 лв. - разноски за производството пред Окръжен
съд – Перник.
ОСЪЖДА
Е.Г.Р.,
ЕГН ********** от ***, на осн.
чл. 77 ГПК
да заплати по
сметка на ОС – Перник сумата от 100 лв. – възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА
"Алианц
Банк България" АД,
ЕИК *********, ***, да
заплати на адв. Н.Х.-Й. от АК – П., с адрес на кантората: ***, сумата 600 лева – адв. възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на ответника.
Решението е постановено при участието на И.П.И., ЕГН ********** от
*** - трето лице –помагач на страната на ответника
Е.Г.Р..
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването на
страните.
Съдия: