Р Е Ш
Е Н И Е
Номер / 2019г.
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд първи
състав
На четвърти април Година
две хиляди и деветнадесета
В публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
Христо Минев
като разгледа
докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер
1257 по описа за две хиляди и деветнадесета година.
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП
№ 23-0000034/17.01.2019г. на Началник Областен отдел „АА“в ГД „АИ“ гр. Варна, с
което на „О.А.И Т.Г.” ЕООД
е наложено административно наказание
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 5000.00лева на основание чл.97 ал.1
предл. последно от Закона за автомобилните превози.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба
на представляващ дружеството против наказателното постановление на
административно наказващият орган, с което е наложено административно наказание
имуществена санкция.
Жалбата е процесуално
допустима, подадена е в срока на
обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се иска отмяна на наказателното
постановление. Изразява се становище за липса на съответствие между описаното
нарушение и посочената правна квалификация.
Счита се, че не са описани фактите относно времето на извършване на
нарушението и защо се приема , че било извършено на 28.11.18 г. в 10.05ч. В поканата е фиксиран период на
проверката до 31.01.2018 г., но не е фиксиран срок за предоставяне на
документите. Според чл.12 ал.4 от наредба Н-14/27.08.2009г., срокът за
предоставяне е 7 дни и първият ден на нарушението следвало да се счита след изтичане на този срок. Нарушението не е
извършено, тъй като удостоверението за психологическа годност на водача на
превозното средство не се съхранява у превозвача – водача не е в трудово правни
отношения с превозвача и последния няма задължение да съхранява копие от удсотоверението му за
психологическа годност. Твърди се че водача е немски гражданин, който е
управлявал процесното превозно средство в границите на РГермания и се е
идентифицирал като водач, като е поставил картата си на водач в дигиталния
тахограф. С чл.97 ал.1 от ЗАвП е предвидено, че
е нарушение непредставянето на документи и е недопустимо за всеки
документ да се издава отделно наказателно постановление.
В съдебно заседание въззивната жалба се
поддържа от процесуален представител.
По същество
се поддържат основанията за отмяна на НП, изложени с жалбата. Водачът не е извършвал превози на територията на
Р.България и не е в трудовоправни отношения с дружеството.
Въззиваемата страна, чрез
процесуален представител оспорва жалбата.
По същество моли съда да потвърди НП, като изразява позиция за
неоснователност на жалбата и излага доводите си в подкрепа на това свое
становище.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Във връзка с извършвана
проверка на „О.А.И Т.Г.“ЕООД, на 02.05.2018г. била
връчена покана за предоставяне на
документи. Видно от т.ІІ.2. се изисквали копия от УПГ на водачите. Съобразно
Наредба Н-14/27.08.09г., АНО определил с поканата седмодневен срок за
предоставяне на документите. Поканата била връчена на пълномощник М.М. До изтичане на седмодневния срок на 09.05.2018г. не било
предоставено копие на УПГ на водача В.Щ. То не било представено и до края
на проверката.
Поради това и като намерил, че случаят
не е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН, бил съставен АУАН и било издадено
наказателно постановление за нарушение
по чл. 91б ал.1 т.1 от ЗАвПр, извършено на 28.11.2018г. в гр.Варна.
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства, а именно от писмените
доказателства - преписката по АНП: АУАН, справка за
нарушител, протокол от контролна
проверка, покана, приемо-предавателен протокол, разпечатки от дигитален тахограф,
констативен протокол, заповед за компетентност и други, както и от гласните
доказателства – показанията на св. Й., които са конкретни, подробни, логични и
непротиворечиви и изцяло се кредитират от съда.
Съдът,
предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
При издаване
на НП са допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон
е приложен неправилно.
НП
е издадено от компетентен орган и в шестмесечния преклузивен срок. АУАН и
НП обаче, не съдържат изискуемите по чл.42 и 57 ЗАНН реквизити. Не са описани
обстоятелствата, касаещи съставомерните елементи на нарушението и последното не
е достатъчно индивидуализирано. За да е налице нарушение по чл.91б или 91в,
следва превозвачът да не представил на проверяващите всички документи. Дори и
ако законът не посочва срок за предоставянето им, това не означава, че АНО може
да налага наказание на субекта за нарушение, извършено на произволна дата. В
случая, седмодневният срок е определен не само нормативно в чл.12 ал. 5 от
Наредба Н№ Н-14 от 27.08.2009г. за начина на провеждане, обхвата и
организацията на контролните проверки на пътя, но и АНО с покана е определил седмодневен срок за предоставянето на документите. Поради
това нарушението следва да се счита извършено в първия ден на забавата, т.е. в
първия ден след изтичане на срока за предоставянето им.
В
АУАН и НП не са изложени факти, от които да стане ясно защо АНО е избрал за
дата на нарушението 28.11.2018г. Това не става ясно и от доказателствата,
събрани в хода на АНП, нито в хода на съдебното производство. Според св.Й.,
била посочена дата в края на проверката. Нарушението, изразяващо се в
непредставяне на документи, когато за представянето им е определен срок, се
счита извършено в първия ден на
забавата. Нормативно определеният седмодневен срок, считано от 02.05.18г.,
когато е връчена поканата, изтича на 09.05.18г., присъствен ден и на
10.05.2018г. вече е осъществен състава на нарушението, наказуемо по чл. 97 ал.1
предл. последно от ЗАвПр и то вече е извършено. След като срокът за представяне
на документи е определен, то превозвачът не може да бъде наказан за това, че не е предоставил документите в по-кратък,
или в по- дълъг срок. И когато ЗАвПр в
чл. 97б ал.1 т.1, говори за непредоставяне на документи, следва да се има
предвид, че за тях наредбата предвижда
седмодневен срок за предоставянето им и нарушението следва да се счита
извършено веднага след изчитане на този срок. Именно от тази дата на извършване
следва да се преценяват и сроковете по чл.34 ЗАНН. Считано от 10.05.2018г.
нарушението е станало известно на АНО, тъй като на св. Й. са му били известни
фактите, че са поискани такива документи и че те не са предоставени в
седмодневния срок. Тримесечният срок за издаване на АУАН изтича на 10.08.2018г.
Видно от същия, той е издаден едва на 28.11.2018г.
Датата индивидуализира нарушението по
безспорен и категоричен начин и посочването й е винаги дължимо. Поради това е
дължимо и описанието на фактите, от които да става ясно, защо АНО е обвинил
лицето за конкретната дата. Такива факти
не се описват в АУАН и НП и не стават ясни дори и от доказателствата. Поради
това съдът намира, че е ограничено правото на защита на въззивната страна и НП
следва да бъде отменено поради съществени процесуални нарушения.
Освен това, съдът намира, че и материалният
закон е приложен неправилно, т.к. нарушението не е извършено на датата
28.11.18г. Когато законът не е определил срок за изпълнение на едно задължение,
то такъв срок може да определи
контролният орган. Видно от приложената покана, АНО е посочил предвидения в
закона седмодневен срок. Поканата е връчена на 02.05.2018г. на упълномощено
лице. Седмодневният срок, в който превозвачът е имал възможност да представи
исканата информация изтича на 09.05.2018г., присъствен ден, поради което
нарушението следва да се счита извършено на 10.05.2018г. Това, че актосъставителят е решил да изчака
по - дълго време, не променя извода, че още на тази дата е осъществен съставът
на нарушението. Превозвачът е наказан за нещо, което не е извършил, тъй като на
28.11.18г. не е осъществен състав на нарушение. Това е самостоятелно основание
за отмяна на НП. Съдът е лишен от възможност да измени НП, тъй като това ще
означава да накаже лицето за съвсем друго нарушение.
Независимо от основанията за отмяна на НП, за
пълнота съдът намира за необходимо да се произнесе и по останалите възражения на страните.
Съдът споделя становището на въззиваемата
страна, че няма значение дали водачът е в трудовоправни отношения с превозвача,
или не, а и независимо от практикуването в чужбина, няма пречка копие от УПГ на водача да се съхранява при
превозвача, каквото е изискването на закона. Освен това, предвид съвременните технологии,
седмодневният срок е достатъчен за да може, при добро желание, превозвачът да
се сдобие с копие от УПГ на водача и да го предостави на проверяващите.
Не е процесуално нарушение и това, че за
непредставянето на всеки отделен документ е издадено отделно НП, тъй като
непредставянето дори и само на един
документ осъществява състава на нарушението по чл.97 ал.1 от ЗАвПр. Нарушението
е осъществено чрез бездействие, а за предоставянето на отделните документи са
дължими отделни действия. Поради това не е налице хипотезата, когато с едно
деяние са извършени няколко нарушения. Всяко едно бездействие е отделно деяние,
осъществяващо отделно нарушение и АНО е в правото си да прецени издаването на
отделни наказателни постановления.
Предвид основанията за
отмяна на НП, съдът намира, че не следва да излага мотиви по отношение на
справедливостта и размерът на наказанието.
Водим от горното, съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: