Мотиви към
Присъда по НОХД№ 2086/2018 г. по описа на СГС,НО,22-ри състав
СГП е внесла обвинителен акт срещу
подсъдимия К.Х.Й. за извършено
престъпление по чл.343,ал.1,б.”В”,вр.чл.342,ал.1,пр.1-во
от НК.Обвинен е ,че на 21.12.2015 г. в гр.София, като водач на
МПС/лек автомобил “АУДИ А-6“ с ДК№ *******при управлението му в нарушение на
правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходката И.К.Г./ЕГН-**********/.
В проведеното открито разпоредително
заседание/на 30.05.2018 г./ подс.Й. оттегли
пълномощията си от адвокатите , които са го защитавали на ДП-досъдебното
производство/адв.Я.Н. и Х.Г. от САК/ и се яви с нов
упълномощен защитник/адв.П.Г. от САК/.Законните
наследници на пострадалата, а именно -С.Т.С.-син и А.Т.С.-дъщеря, се явиха заедно и с адв.З.С. от САК.Бяха представени и 2 бр. пълномощни с
логото на Адвокатско дружество „Д.,А. и С.“, с които всеки един от наследниците
упълномощава адв.С. във връзка с желанието им да се
установят като частни обвинители в съдебното производство.
Съдът конституира като частни
обвинители в производството А. и С. С.и допусна до участие като техен повереник адв.З.С..
По въпросите на чл.248,ал.1 от НПК
прокурорът,повереникът на частните обвинители и самите
частни обвинители/солидаризирали се с мнението на проц.
си представител/ счетоха ,че няма пречка за разглеждане на делото по общия ред
на съд. следствие в НПК , доколкото не се направи някакво искане за приложение на особените правила/т.нар. „диференцирани процедури“/ от защитата
или подсъдимия.
Защитникът направи искане за
прекратяване на съд. производство по повод становището му , че е допуснато отстранимо съществено проц.
нарушение на ДП , което е довело до накърняване на правата на подсъдимия.Както
искането ,така и становището на страните са детайлно и изчерпателно формулирани
и обективирани в Протокола от РЗ.Искането не бе
уважено от съда по обстойни съображения, отразени в Протокола от това
разпоредително заседание, които тук поради процесуална икономия няма да бъдат повтаряни.Отказът
на съда да прекрати съдебното производство /с подлежащ на обжалване съд.акт/ не
доведе до въззивна проверка на последния от
САС.Делото бе насрочено за разглеждане по общия ред на съдебното следствие в
НПК.
В съдебно заседание се явиха подсъдимият
лично със защитника си , представителят на СГП, частните обвинители и повереника им,свидетелите и вещите лица.Съдът ,
съблюдавайки проц. принцип на равенство на страните,
се произнесе своевременно в ОСЗ както по искането за изменение хода на
съд.следствие, така и по направените доказателствени
искания.
Съдът изслуша обясненията на подс.Й.,показанията на свидетелите ,Заключенията на вещите лица ,произнесе се по
направените доказ. искания, прие и прочете писмените доказателства по делото и обяви за
приключено съдебното следствие.
Прокурорът
по същество заяви , че поддържа обвинението срещу подсъдимия Й.и намира същото за доказано по един
категоричен,несъмнен и безспорен начин.Представителят на СГП заяви , че пледира
за признаване на подсъдимия за виновен по обвинението , така както е предявено,като
в обвинителната си реч възпроизвежда диспозитива на обв.акт.Доказателствените
материали, според прокурора ,потвърждават
изнесената в обв. акт фактическа обстановка.Изброените
от прокурора доказателствени материали/в Протокола от
СЗ/ потвърждават приетия в обв.акт механизъм на
възникване на процесното ПТП.Нарушавайки чл.20,ал.2,изр.2
от ЗДвП подс. е причинил виновно смъртта на
пешеходката И. Г..В тази посока са показанията на свидетелите С.П.,А.К. ,Ю.Т.,С.С.,С.И.,И.И., М.Т., Заключенията
на вещите лица, както и обясненията на подсъдимия,както и другите писмени
доказателства.Водачът е нарушил предявените му с обв.
акт правила за движение и това е видно от събраните доказателства.Смъртта на
пострадалата/макар и настъпила по-късно/ е в пряка причинна връзка с
настъпилото ПТП, /съгласно Заключ. на СМЕ , КМАТЕ и Повторната КМАТЕ и Допълнит.АТЕ/ Подс. като водач е
имал възможност да предвиди и предотврати настъпилото ПТП. Пострадалата с неправилното си движение по
пътното платно/пресичане на необозначено за това място/ е съпричинила
резултата.Формата на вината е непредпазливост , а именно - небрежност.СГП пледира
за признаване на подсъдимия за виновен и
налагането на наказание по реда на чл.54 от НК "Лишаване от свобода"в размер към
минимума от 2 години/при липса на отегчаващи обстоятелства/, изпълнението на
което да се отложи за срок от 4 /четири/ години по реда на чл.66,ал.1 от НК.За срок
от 3 години СГП предлага подс. да се лиши и от право
да управлява МПС.
Повереникът на частните обвинители
заявява ,че поддържа
обвинителната реч на прокурора ,като с оглед изчерпателността й , ще бъде
по-кратка ,като пледира съдът да признае подс. за
виновен по предявеното му обвинение.Между държавното обвинение и частното
обвинение съществува различие само по едно обстоятелство.Според повереника, на процесното място
и време, видно от доказателствената
съвкупност,подс.Й.е извършил деянието с описаните в обв.акт действия.Подс. е бил
длъжен да предотврати ПТП и е имал тази субективна възможност.Последното се
установява от анализа на доказателствените
материали/изброени в пледоарията му в ОСЗ/.Не следва да се кредитират
показанията на св.С.И., в частта им където тя заявява какво е възприела и какво
не самата пострадала, тъй като не може свидетел да преценява чужди субективни
възприятия.Обясненията на подс.,че видял пострадалата
на осовата линия не следва да се кредитират, тъй като
същевременно той е заявил ,че чул звуков сигнал ,подаден от черен джип.Щом това
е така, значи подс. е възприел и източника на
опасност за джипа , а именно-пострадалата пешеходка.Обясненията на подс.Й.,че ходът на пешеходката бил нормален е друг
аргумент ,че последната е била предварително възприета от него.Различията между
позицията на прокурора и частния обвинител
повереникът е ,че според последния „съпричиняване“ не е налице.Това било така , защото Параграф
6,т.54 от ДР на ЗДвП разяснява понятието „Пешеходна пътека“, като в
нейното съдържание се включва и хипотезата на „продължение на тротоарите и
банкетите върху платното за движение“.Повереникът
заявява ,че има места където няма пешеходна пътека , но пешеходецът „очевидно
трябва да пресече“. Повереникът на ч.обв. предлага подс. да бъде
признат за виновен ,като се произнесе срещу него една осъдителна присъда/без
детайли за очакваното от ч.обвинители наказание/, както и да се присъдят
разноските пред тази съдебна инстанция.
Защитникът
пледира категорично и безалтернативно съдът да
постанови една оправдателна присъда спрямо подс.К.Х.Й.
по делото.Защитата счита,че не са събрани категорични и безспорни
доказателства, че подс. е извършил деянието виновно.Поради това не може да се приеме ,че подс. е осъществил всички признаци на състава на
престъплението , за което е внесен обв.акт.Не е
извършено от подс. и нарушение на правилата за
движение по чл.20,ал.2,изр.2 от ЗДвП.Защитата прави критичен анализ на
горепосочената правна норма, която определя като формална и абстратна
и поради това детерминира тези й характеристики като водещи до липса на
конкретност.Според защитата ,изискванията на законодателя са абсолютни, дори в
разрез със законите на физиката, като се казва „карайки трябва да спреш“/Заб.Предс. на състава-вероятно защитата приема вменяването на
т.нар. „обективна отговорност“ на водачите на МПС от страна на законодателя/.
Без да оспорва заявеното от държавното и частно обвинение, касателно
показанията на свидетелите,защитникът счита ,че каква е мъглата се явява
неизследвано обстоятелстно по делото.Добавя ,че има
случаи на липса на видимост дори на няколко метра.Защитата акцентира върху
казаното от св.С.И.,че имало движение и в двете посоки , както и че пострадалата
се движела бързо за възрастта си.Защитата изразява съжаление за фаталния край
за пострадалата с процесния инцидент, но подчертава
,че това не би се случило ,ако последната бе спазила чл.113 и 114 от ЗДвП.Експертизите
сочат градус на пресичане от 60, следователно пешеходката е удължила престоя си
на пътното платно.Пешеходна пътека не е имало , но е имало тротоар/по
ул.“Глухарче“ и по продължението след нея/.Защитата оспорва доводите на вещите
лица относно видимостта за подс.Защитата сочи ,че е
възмутен от противоречието в експертизите и ,че ако бъде признат за виновен,то Й.ще
плаща за взаимноизключващи се експертни Заключения.Подс. не следва да носи наказ.
отговорност за едно недоказано обвинение, при положение ,че пешеходката
пресичала на неустановено за целта място.Затова защитникът пледира съдът да постанови спряво
подс.Й.оправдателна Присъда.
Подсъдимият Й.по същество изразява съжаление за случилото
се.Заявява през сълзи ,че живота му се променил за части от секундата.
В Реплика към защитата прокурорът
изразява несъгласие,че мъглата е била неизследвано обстоятелство.По делото има
Справка на НИМХ-БАН, в която е посочено че имало мъгла ,без да се определя нейния
тип.Вещите лица коментират това доказателство и приемат ,че се касае до
„умерена мъгла“.Нито един свидетел не говори в показанията си за гъста мъгла, в
кйто случай видимостта може да е под 50 м. и би имала
отношение към опасната зона и другите релевантни въпроси по делото.Тоест , този
въпрос е изследван и е установено ,че мъглата не е пречила на водача да
предотврати удара.
В последана
си дума подс.Й.отново изразява съжаление и плаче пред
съда.
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА по делото
съдът намира за установена следната обстановка :
Подс.К.Х.Й.
е роден на *** ***,българин , български гражданин,със средно образование,неженен,
неосъждан , с ЕГН-**********.Й.притежавал свид. за
управление № ********* ,катег.“В,АМ и В1“ , валидно
до 27.02.2023 г..Същият притежавал лек автомобил „АУДИ А6“ с ДК№ ********,
който бил технически изправен след успешно преминат технически преглед.
На 21.12.2015 г. подс.Й.
управлявал личния си автомобил „АУДИ А6“ с ДК№ *******в гр.София , кв.“Драгалевци“
,по ул.“Папрат“ с посока на движение от ул.“Горска поляна“ към бул.“Черни връх“
и Центъра на града.С него като пътник на предна дясна седалка пътувала св. С.И..Двамата
смятали да отидат от Драгалевци до Централна Автогара.Времето било леко,до
умерено мъгливо, при влажна пътна настилка/на ул.Папрат“/ от дребнозърнест
асфалт с наклон надолу.Пътното движение било двупосочно с прекъсната осова линия и средно натоварено движение в ранния следобед
на горната дата.Кръстовището , което тази улица образувала с ул.“Глухарче“/вляво
от Дом № 2 на скицата към огледния Протокол/,било У-образно, като настилката на
ул.“Глухарче“ била паваж без неравности и без маркировка.В посока на движение
надолу към бул.“Черни връх“ след десния край на пътното платно на ул.“Папрат“
имало тротоар с ширина от 2,5 м., а след кръстовището на ул.“Глухарче“ с
ул.Папрат“ тротоар има и от лявата страна на последната улица с ширина 1,1 м./практически това е тротоар който продължава и нагоре
по ул.“Глухарче“,но само от дясната страна-в посока нагоре, респ. от лявата
страна - в посока надолу.Пътни знаци , които да регулират правилата за движение
за МПС и други участници в движение в горния участък не се намирали.
Около 14,40 ч. подс.Й.
управлявал горния лек автомобил на къси светлини, при леко ограничена видимост
със скорост от около 47 км/ч. , която се явявала в рамките на допустимата
максимална скорост от 50 км/ч за движение в населено място за тази категория
МПС/доколкото нямало ограничителни знаци ,които допълнително да намаляват тази
допустима за неселено място скорост/.Мъглата не била
гъста,поради което за водача имало зрителна възможност да управлява горното МПС
без да рискува да излезе извън пределите на пътното платно в този участък
предвид наклона и прилежащия терен.
По същото време пострадалата И.К.Г./на
82 г./се движела пеша надолу от ул.“Глухарче“ , за да пресече У-образното
кръстовище с ул.“Папрат“, тъй като смятала да отиде до жк.“Младост“,
за да занесе хранителни продукти на своя приятелка/неустановена по
делото/.Пешеходката смятала да пресече ул.“Папрат“ на самото кръстовище с
ул.“Глухарче“ , а не на изградената по-надолу пешеходна пътека.Г. ,макар и в
добро здраве за възрастта си, носела на гърба си раница с продукти, а с едната
ръка дърпала пазарска количка на колела, докато с другата си помагала в
движението с дървен бастун.Без да вземе нужните мерки за безопасно преминаване
през кръстовището, пешеходката навлязла по диагонал при ъгъл на пресичане от
около 60 градуса със спокоен ход като първо започнала преминаване на пътното
платно на ул.“Папрат“ , което било за движение от Центъра нагоре към
Драгалевци.В този момент в района на пресичането й по тази лента приближавали два леки автомобила микробус /тип
„баничарка“,според подс.Й./ и джип в тъмен – черен
или сив - цвят.При възприемане на пешеходката водачът на втория автомобил
–неустановено лице от женски пол намалило рязко скоростта и подало звуков
сигнал.Така вторият автомобил – неустановения джип пропуснал Г.,за да продължи
пресичането си.Тези обстоятелства били възприети от движещия се в обратната
посока /надолу-към Центъра/ подс.Й. , както и от свид.С.И., но въпреки това първият не коригирал скоростта
на движение, а продължил движението си по същия начин.Пешеходката Г. продължила
пресичането си по същия начин, като навлязла в лентата на движение на подс.Й. отляво-надясно , който я възприел в района около осовата линия.В този момент подс.натиснал
рязко спирачния педал,завил волана наляво и за повече сигурност издърпал и
ръчната спирачка , като в резултат от тези му действия с органите на управление
на МПС последното се завъртяло наляво ,като в процеса на това си ротационно
движение със заден десен калник ударил пресичащата пешеходка Г.,на близко разстояние
преди да успее да достигне десния край
на ул.“Папрат“и прилежащата там тротоарна площ с ширина 2,5м.Макар автомобилът
да бил оборудван с ABS
система,то
употребата и на ръчна спирачка довело до блокирането на колелата и до
завъртането на МПС.Инициалният удар настъпил между задна дясна част на
автомобила и в лявата задно-странична област на таза и кръста на пешеходката,но
това обстоятелство било резултат от безспорно установеното ротационно завъртане
на МПС ,упр. от подс.Й.
наляво/а не поради друга посока на пресичане на пешеходката ,различна от
установената по делото/.След ПТП процесният автомобил
„АУДИ“ се установил почти перпендикулярно на пътното платно с предница сочеща
към ул.“Глухарче“ в края на кръстовището и
частично навлязъл в лентата за насрещно движение.Това положение на МПС
не препятствало движението на МПС в насрещното платно и скоро след ПТП
движението продължило.Така и автомобилът бил възприет от дошлите непосредствено
след инцидента свидетели П. и К.Подс.Й.отишъл при пострадалата,
като последната била контактна и му казала ,че изпитва болки.По тел.112 за
инцидента се обадили св.И.,св.Ал.К. и св.С.П./които дошли секунди по-късно/ ,а подс. позвънил на сина на пострадалата/ч.обв. С.С./, която съобщила
телефонния му номер.Документално ,от Справката на МВР,Национална система
112/районен център София/ са регистрирани в 14,43 ч. три обаждания – от С.И.,от
С.П. и от лице , което не се представя.
След удара пешеходката била отхвърлена
напред и надясно на пътното платно , като носените от нея раница и багаж се
разпилели по платното за движение.Подс. преместил
автомобила си напред и нагоре в десния
край на ул.“Глухарче“, за да не пречи на
движението,/където е установен и описан по-късно при огледния
протокол и скицата към него/.
Свидетелите А.К. и С.П. *** от
Околовръстното шосе в посока към „Драгалевци“/тоест , в посока нагоре/ и в този
момент преминали през района на ПТП , като възприели спрелия перпендикулярно на
пътното платно автомобил на подс.Й..П. бил с
МПС-„Пежо 307“ с ДК№ ********, а К. с МПС-„Фолксваген Кади“ с ДК№ ********ВС.П.
видял и спрял пред него черен джип/на метри след края на кръстовището/ , от
която била слязла неустановена по делото жена.Към онзи момент лекия автомобил
на подс. още не бил изместен.Двамата поотделно се обадили
на тел.112,но до напускането им на района на произшествието полиция и линейка
не били дошли.
След обаждането на подс.Й. на мястото на ПТП дошъл и св.С.С./син
на пешеходката/, който възприел майка си легнала на пътното платно с разпилени
продукти по платното.Видял и автомобила
на подс.Й. , който обаче погрешно оприличил на
„джип“/вероятно предвид особеното си психическо състояние/.После уведомил
сестра си А. за инцидента с майка им.
На място били изпратени служители на
06 РУ-СДВР/свидетелите И.И. и М.Т./ , както и
служителят на № ОПП-СДВР Ю.Т.,които като дошли, видели спрелия лек автомобил
„АУДИ“/след преместването му/ и установили водача – подс.К.Й..Възприели
и падналата на земята пешеходка , която била в седнало положение , като
предприели действия по служба за запазване на местопроизшествието.Към момента
на тяхното пристигане неустановения черен джип бил напуснал района на ПТП.В
тяхно присъствие дошла линейка и
откарала пострадалата Г. за оказване на спешна медиц.помощ.Тези
свидетели възприели ,че времето е влажно и мъгливо,без повече подробности от
този случай , тъй като често били изпращани на други подобни случаи.
Пострадалата И. Г. била приведена
във ВМА , където била приета с опасност за живота и с диагноза – фрактури на
3,4,5,6 и 7 ребра вдясно и контузионно огнище на бял
дроб вдясно.На 22.12.2015 г. е извършена оперативна интервенция торакостиа, като е евакуиран въздух и 200 мл. кръв от дясна
плеврална кухина.След операцията остава в тежко,но
стабилно състояние, на изкуствена белодробна вентилация.На 05.01.2016 г. е
установено рентгенографски двустранно засенчване с
хомогенен характер на двете белодробни основи.На 11.01.2016 г. е отстранен торакален дрен.На 15.01.2016 г.
Поради срив на хемодинамиката Г. е била включена на Норадреналин на постоянна дифузия и на високи дози.Настъпва
тежка хипотония и тежка брадикардия.Въпреки
проведените реанимационни мероприятия в 19,15 ч.на
15.01.2016 г. настъпила смъртта на пострадалата/exitus
letalis/.Причина
за смъртта на Г./според СМЕ на труп/ е съчетаното действие на тежката
коремно-гръдна травма и травмите на опорно-двигателния апарат.Леталният изход е
породен от действието на твърди тъпи предмети/какъвто механизъм е реализиран
при ПТП/ и е в пряка причинно-следствена връзка от процесния
инцидент.На базата на тези травми от ПТП и принудителното обездвижване и
залежаване, независимо от проведеното високоспецализирано
адекватно лечение/в клиничните условия на ВМА/са се развили възпалителни и
дегенеративни промени довели до непреодолима дихателна и сърдечно-съдова
недостатъчност.Накратко , в генезата на смъртта на пострадалата
причинно-следствената връзка е постоянна и непрекъсната и практически се касае
за усложнения на травмата от
самото ПТП.
Според Заключението на КМАТЕ по делото/поддържано
и в СЗ/ мястото на удара по широчина на пътното платно е на около 1-2 м. вляво
от десния край на платното на ул.“Папрат“
по посока на движението на МПС с водач подс.Й..По
дължина - мястото на удара е било на 4-8 м след ориентира/според огледния протокол/ в същата посока и извън обозначената
зона за пресичане на пешеходци .Скоростта на движение била около 47-48,2 км/ч.
в района преди ПТП, като последната
вещите лица определят косвено и приблизително/при липса на спирачни следи/ въз
основа на деформациите на МПС и другите гласни и писмени доказателства по делото,
както и въз основа на методики в научната сфера.В момента на самия удар
скоростта е била от порядъка на 33-35 км/ч.,предвид опита на подс.Й. да спре и предотврати инцидента.Опасната зона за спиране
е била от порядъка на 37-38 м.Пешеходката Г. се е движила със спокоен ход със
скорост на движение от порядъка на 4-5 км/ч. в долните граници на скоростите за
придвижване/като лице на 82 години, носещо багаж и ползващо бастун/.В момента
на стъпване на пешеходката на платното за движение МПС , управлявано от подс.Й. се е намирало на отстояние
от 76-94 м. от мястото на удара в зависимост от начина на придвижване на Г. –
със спокоен или бърз ход.И в двата случая обаче това отстояние
е значително по-голямо от опасната зона.Следователно за всички хипотези ,
ударът за него се явява предотвратим чрез аварийно спиране.
Мястото на пресичане на пострадалата пешеходка
не е на определено за тази цел място, а се явява на разстояние от обозначената
като място за преминаване пешеходна пътека.Пешеходна пътека имало на метри
по-надолу в близост до моста/срещу гробищата/ и спирката на автобус № 64.
Така установената фактическа
обстановка съдът приема въз основа на следните доказателствени
материали,събрани и проверени на двете фази на процеса, както следва :частично от обясненията на подс.К.Х. Й.в съдебното заседание, от показанията на
разпитаните на основание чл.118,ал.1,т.2,пр.2
от НПК частни обвинители С.Т.С. от съдебното следствие/както и на
ДП,прочетени на основание чл.281,ал.5,вр.ал.1,т.1 и 2 от НПК/ и А.Т.С./от
съд.следствие/, частично от показанията на свид.С.Е.И./от
съд.следствие/, от показанията на свид.А.Н.К./от
СЗ и на ДП-прочетени на основание чл.281,ал.5,вр.ал.1,т.2 от НПК/, от показанията на свид.С.В.П./от СЗ и на ДП-прочетени на основание чл.281,ал.4,вр.ал.1,т.2
от НПК/ ,на св.И.А.И./от СЗ и на ДП,прочетени по реда на чл.281,ал.4,вр.ал.1,т.2
от НПК/ на св. М.К.Т. /от съдебното следствие и частично от ДП – на
основание чл.281,ал.4,вр.ал.1,т.2
от НПК/, от показанията на свидетеля Ю.И.Т. на съдебното следствие,
както и от Заключенията на представените на досъдебното производство и
поддържани в СЗ експертизи – СМЕ на труп/л.25-31 от ДП/, КМАТЕ/л.33-44 от ДП/,
Повторна Петорна КМАТЕ/л.83-95 от ДП/ и Допълнителна АТЕ/приложена към кориците
на съд.производство/ така също и от Протокол за оглед на местопроизшествие и
Скица към него, както и другите писмени
доказателства, приети и прочетени в СЗ.
Съдът кредитира частично обясненията
на подсъдимия К.Й. ,дадени от него в СЗ.Съдът кредитира заявеното от него
,че имало лека мъгла/двукратно го заявява/ и влажна пътна настилка, както и че
се е движил с приблизителна скорост 40-45 км/ч.Всъщност скоростта ,която вещите
лица определят, практически надвишава леко горните нива на скоростта ,посочена
от самия подсъдим.Що се касае до начина на неговото движение и реакциите му
като водач, с изключение на заявеното преместване на МПС след ПТП по нареждане
на полицейски служители/което последните отричат/,може да се кредитират
обясненията му, тъй като до голяма степен те се подкрепят и от останалите доказ.материали.Относно поведението на пешеходката преди и
по време на ПТП, съдът не кредитира обясненията на подс.тъй
като същите са непоследователни и противоречиви.От една страна,подс. твърди,че бил видял за първи път Г. на осовата линия, но на друго място в обясненията си заявява
,че тя минала пред джипа, както и че се движела с нормален бавен ход и дърпала
количка.Съдът кредитира посоченото от подс.Й. и че
след ПТП е разговарял с пострадалата, като й дал вода и се обадил на сина й по
посочен от Г. телефонен номер.Обясненията на подс. до
голяма степен могат да бъдат кредитирани с посочените изключения и същите сочат
на критичност към извършеното, макар в незначителни пунктове да имат защитен
характер.
Съдът кредитира показанията на
свидетеля С.С.
от СЗ и на ДП/в определени части/ , тъй като намира същите за добросъвестно
дадени ,макар този свидетел да не е наблюдавал инцидента като очевидец, а е
пристигнал по-късно.Вълнението от факта ,че е пострадала неговата майка ,е
вероятната причина за объркването ,че е помислил лекия автомобил „АУДИ А6“ за
джип.Съобщените от него обстоятелства около начина на живот и жизнеността на
пострадалата преди ПТП имат косвено значение за предмета на доказване ,
доколкото обстоятелствата около главния факт се установяват от показанията на
други свидетели очевидци,както и от Заключенията на вещите лица и частично от
обясненията на подс.Й..
Разпитана като свидетел в СЗ , втория частен
обвинител А.С., не е
възприела никакви елементи от пътната
обстановка преди , по време и след ПТП , а е била уведомена от брат си за
инцидента.После С. посетила майка си във Военна болница , но тъй като тя била в
кома ,не успяла да получи повече сведения за станалото.Няма причини да не се
кредитират изцяло показанията на тази свидетелка ,но същите имат ниско
практическо значение като доказателствен източник при
предметът на доказване по това производство.
Съдът кредитира частично показанията
на свидетеля А.К. на СЗ и частично прочетени от ДП,тъй като свидетелят
от една страна не е очевидец на самото ПТП , но пристигнал непосредствено на
местопроизшествието и възприел обстановката след него.Съдът кредитира
възприетото от този свидетел разположение на процесното
МПС с водач подс.Й. на пътното платно, разпилените
вещи по пътното платно и пострадалата Г..Същият е бил на мястото на ПТП преди
изместване на автомобила на подсъдимия и преди идването на полиция и линейка.Въпреки
това свидетелят допуска неточности при описанието на атмосферните условия, като
заявява в СЗ ,че имало „мъгла с никаква видимост на повече от 10 метра“.Съдът не кредитира показанията на
свидетеля в тази им част , тъй като се опровергават от другите гласни
доказателства, експертните заключения , от обясненията на самия подсъдим и
противоречат на житейската логика и здрав разум.Според класификацията на
мъглите „много гъста“ е тази мъгла , при която видимостта е под 50м., а „гъста“
е тази мъгла , при която видимостта е от 50 до 200 м.Вещите лица считат ,че
мъглата е била умерена/тоест , с видимост от 200 до 500м.Подсъдимият заявява
обективно достоверното фактическо обстоятелство,че мъглата е била „лека“/тоест
слаба или умерена ,според горната класификация/.На фона на горното, няма как
съдът да кредитира посоченото от св.К.,че мъглата била гъста.Освен това ,
следва да се посочи че водачите на МПС/както опитните ,така и неопитните/не
биха си позволили по-висока скорост от 20-25 км./ч. при гъста мъгла с видимост
„по-малка от 10 м“, както смята този свидетел.Очевидно е ,че мъглата не е била
нито „много гъста“, нито „гъста“, за да
е възможно движение в рамките на позволената за населено място 50 км/ч. без
риск от напускане на пътното платно.
Съдът кредитира показанията на свид.С.В.П. от СЗ и на ДП/прочетени изцяло/, тъй
като същите са добросъвестно дадени.Липсата на спомен,компенсирана процесуално
чрез института на чл.281,ал.5 от НПК, се дължи на естествените процеси на
забравяне предвид изминалото време, а не на тенденциозно поведение на
свидетеля.Този свидетел също подчертава ,че не е бил очевидец, а е дошъл
непосредствено след ПТП/подобно на св.К./,но е възприел въпросния черен джип с
неустановени ДК№ и водач.П. се обадил на тел.112 ,за да съобщи за инцидента ,но
не дочакал на място идването на линейка и полиция.
Съдът кредитира частично показанията на свидетелката С.Е.И. от СЗ и на ДП, тъй като
показанията на свидетелката не са особено последователни,същата не е била
особено внимателна при наблюдение на компонентите на пътната обстановка по
време на пътуването си в автомобила на подсъдимия.Не на последно място ,тази
свидетелка на ДП е била в близки отношения с подсъдимия/по нейни данни този
период е приключил през 2016 г./, поради което не може да се изключи тезата за
възможна заинтересованост от нейна страна.Въпреки това , съдът кредитира
показанията на св.И. относно начина на движение на подс.Й.
като водач на процесното МПС, реакцията му на
пресичащата пешеходка Г. и поведението на подс.Й.
след ПТП на местопроизшествието.И. е възприела пътната обстановка като влажна
пътна настилка ,мъгливо време, акто и че пешеходката
пресича леко по диагонал/потвърдено и от вещите лица/.Съдът не може да
кредитира заявеното от тази свидетелка касателно
начина на пресичане на пешеходката,още повече ,че последното е както непоследователно,
така и неясно като съдържание.От една страна ,И. сочи ,че „между колите беше
минала като се движеше „доста бързо за възрастта си“, но после казва ,“жената
не се движеше изключително бавно“.На база на съобщеното от свидетелката не може
да се определи какъв начин на пресичане има предвид И..Налице е колебание и
неопределеност на заявеното от нея за това обстоятелство и поради това съдът не
може да го кредитира.Друга неточност , която допуска тази свидетелка , е
заявеното ,че „пострадалата не е спирала , а навлезе в нашето платно , тъй като
не ни беше забелязала“.Не е допустимо свидетел да преценява чужди субективни
възприятия, тъй като така излиза извън рамките на собствените си възприятия,
които могат да са предмет на свидетелски показания и следва да се обективират при даване на свидетелски показания в процеса.
Показанията на свидетелите И.И.,М.Т. и Ю.Т. са в една група.Съдът кредитира изцяло
заявеното от тях, макар последното да не се отличава с висока степен на
конкретност относно детайлите,но това се дължи на множеството идентични пътни
инциденти , на които тези свидетели са били изпращани служебно.Свидетелите ,
като служители на МВР/06 РПУ-СДВи ОПП-СДВР/ са
посетили местопроизшествието , за да го запазят, без да взимат друго
отношение.Тези свидетели са заявили спомените си относно влажното и мъгливо
време ,без висока степен на конкретност относно детайлите ,поради горните
причини.Съдът не намира причини да счита ,че някой от тези свидетели е
недобросъвестен при изложение на спомените си за случая.
Съдът кредитира Заключението на СМЕ на труп , тъй като
вещото лице отговаря изчерпателно и
точно на поставените му въпроси по материя , изискваща специални знания.Няма
спор по причината за смъртта на пострадалата и наличието на причинна връзка
между ПТП и последващия летален изход за пешеходката.Обстоятелството,че
между процесното ПТП и настъпилия по-късно летален
изход не прекъсва наличието на пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка
между тях.Става въпрос за усложнения в резултат на травмите от ПТП.
Заключенията на КМАТЕ,Повторната КМАТЕ и Допълнителната АТЕ съдът
възприема и кредитира изцяло.По сходните въпроси, които са зададени на вещите
лица ,последните дават близки по съдържание и допълващи се изводи.Заключенията на КМАТЕ и Повторната Петорна КМАТЕ отговарят
компетентно и добросъвестно на всички въпроси имащи отношение към изясняване на
причините за ПТП и въпросите за отговорността за последното.Механизмът на ПТП е
изяснен по един прецизен начин , като това съответства на начина на движение на
пешеходката/посочен в обвинението/ .Визуално потвърждение за този извод е лесно
да се получи чрез наблюдение на цветните фотоснимки , които вещите лица
прилагат, особено в сравнение с черно белите такива от фотоалбума към огледния протокол/последните са направени при тъмна околна
обстановка и не дават възможност да се възприемат характеристиките на самото
кръстовище, както и данни за самото ПТП.В този смисъл снимките от вещите лица
дават възможност при дневна светлина да се възприеме както самото процесно кръстовище ,така и наклона на ул.“Глухарче“, а на
последно място и дават възможност да се възприеме визуално доколко отразените в
огледния протокол тротоарни площи са годни за
движение на пешеходци прилежащи части до пътното платно.В този смисъл, въпреки
отразеното в огледния протокол, съдът е склонен да се
съгласи с изводът на вещите лица/л.87 от Повторната КМАТЕ/,че липсват тротоарни
площи годни за движение на пешеходци по ул.“Глухарче“.Разбира се ,дори при това
положение не се променя извода на съда ,че мястото на пресичане на пешеходката
не е определено за тази цел от правилата за движение/бе посочено вече по-горе
къде в близост има пешеходна пътека/.
Съгласно Справка № 3092/04.01.2017
г.на НИМХ-БАН /л.96 от ДП/ е видно ,че на процесната
дата 21.12.2015 г. в 14,40 ч. ня мястото на
извършване на престъплението времето е било „тихо , без валежи, с температура
на въздуха около 0 градуса С и мъгла.Няма задържала се снежна покривка от
предишни валежи“.Липсата на конкретизация на вида мъгла от страна на НИМХ-БАН
не сочи,според съда ,на наличието на гъста или много гъста мъгла.Поради това
съдът се солидаризира с мнението на вещите лица ,че вероятно се касае за
нормална , умерена мъгла, която наистина детерминира намалена видимост,но не
затруднява съществено пътния трафик.
Съдът кредитира и всички останали
писмени доказателства ,тъй като протоколите за тези проц.сл.
действие са изготвени по съответния ред и установяват фактически обстоятелства , които подкрепят
горепосоченото.
От
правна страна , анализът на събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност , води до следните изводи :
Както от обективна , така и от
субективна страна , с горното подс.К.Х.Й. е осъществил състава на
престъплението по чл.343,ал.1,б.”В”,вр.чл.342,ал.1,пр.3от НК.
От обективна страна – На
21.12.2015 г. в гр.София,кв.“Драгалевци“, около 14,40 ч. на ул.“Папрат“ като водач
на МПС-лек автомобил „АУДИ А6“ с ДК№ ********,управлявайки го в посока от ул.“Горска
поляна“ към бул.“Черни връх“/от Драгалевци към Центъра/,в нарушение на
правилата за движение, визирани в чл.20,ал. 2 от ЗДвП причинил по
непредпазливост смъртта на пешеходеца И.К.Г.,ЕГН-**********.Нарушението на
правилата за движение е по чл.20,ал.2,изр.2-ро от ЗДвП : „Водачите
са длъжни да намалят , а в случай на необходимост и да спрат, когато възникне
опасност за движението“. Подс.Й. не е
направил всичко възможно да предотврати ПТП от момента на възникване на
опасността за движението,тъй като не е намалил скоростта и не е спрял
своевременно,за да пропусне пресичащата на необозначено за целта място на
ул.“Папрат“ пешеходка И.К.Г..Поради това и реализирал ПТП с нея , като в
следствие на травматичните увреждания от този инцидент пешеходката починала на
15.01.2016 г.Смъртта на Г. е в пряка и непрекъсната причинна връзка с
горепосоченото ПТП,тъй като е резултат от настъпили усложнения на същите тези
увреждания.
Пешеходката от своя страна се е движила
неправилно по пътното платно за движение,при неспазване на чл.113 и 114 от ЗДвП,
което обстоятелство от обективна страна води до съпричиняване
на съставомерните последици.Пешеходците са длъжни да
преминават пътното платно по пешеходни пътеки , както им е забранено да навлизат
внезапно на пътното платно и да пресичат пътното платно при ограничена
видимост.Въпреки това ,неспазването на тези правила не е довело до изключителна
вина на пострадалата за ПТП, а това е довело само до съпричиняване/допълнително
условие , което подпомага настъпването на съставомерния
резултат ,но не го причинява по необходимост/.
Действията на подс. по
даване на вода и подпомагане на пострадалата да напусне платното за движение не
съставляват достатъчно основание за приложение на привилегирования състав на чл.343А
от НК .
От субективна страна деянието
подс.Й. е извършил непредпазливо с конкретна форма на
вината небрежност.Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици , но е бил длъжен и е могъл да
ги предвиди и съответно- предотврати.Дори да се приеме, че субективно подс.Й. не е възприел движещата се отляво надясно пешеходка/при обективна възможност и
субективно задължение да го направи/ , то освен това подс.Й.
е следвало допълнително да прецени ,че рязкото спиране на движещият се в
насрещното платно джип с неустановен ДК№ и водач очевидно спира ,за да
предотврати някаква опасност за движението.Това следва от задължението на
водачите на МПС да наблюдават постоянно и всеобхватно пътната обстановка.Това обстоятелство,
което подс.Й. не отрича да е възприел,го е
задължавало да повиши вниманието и да намали скоростта на движение,в който
случай вероятно ПТП би било избегнато.
Съдът не уважи правните възражения
на повереника на частните обвинители, според който не
е налице съпричиняване на съставомерния
резултат от действията на самата пострадала.Пресичането е осъществено на
неопределено място и без да се взети мерки за безопасно преминаване от страна
на пострадалата.Не се касае и за пресичане на „пешеходна пътека“/от категорията на немаркираните, които законодателят
визира чрез фикцията на Параграф 6,т.54 от Допълнителните разпоредби
на ЗДвП/.Причините за това са много,но тук ще бъдат посочени само някои
от тях.Ако беше налице извършено автотранспортно престъпление „на пешеходна
пътека“ вероятно СГП би поддържала обвинение с по-тежка правна квалификация –
напр. по чл.343,ал.3,б.“Б“ от НК, тъй като е ноторно
известно ,че след ЗИДНК,ДВ,бр.60/2012 г. ако деянието по чл.343 от НК е извършено
„на пешеходна пътека“, то това се явява квалифициращо обстоятелство и води до
по-тежко наказание.След като няма такова обвинение,то не може да се твърди
пешеходна пътека на мястото на ПТП.Това следва както от безспорно установеното
положение ,че съдът следва да отговори на обвинението с Присъдата си , така и
от ТР№ 2/2002 г. на ОСНК-ВКС.Освен това,както е известно, съставът на чл.343
от НК е бланкетен, като в диспозицията на
правната норма за съдържание на
изпълнителното деяние се извлича нарушение на правило за движение по
пътищата,намиращо се в друг норм.акт/най-често в ЗДвП
или ППЗДвП/.До изменението на ЗДвП
с ДВ,бр.51/2007 г.т.нар. „немаркирани“ пешеходни пътеки същестуваха в нормата на чл.119,ал.3 от ЗДвП и с
известни уговорки можеше да се приеме ,че това им състематично
място ги отрежда в групата на правилата за движение.Със същият ЗИДЗДвП бр.51/2007 г. обаче отменената
норма на чл.119,ал.3 от ЗДвП е буквално „преместена“ в Параграф 6,т.54 от ДР на ЗДвП
в раздел „Допълнителни разпоредби“.Следователно, законодателят не заличава
разпоредбата , а променя характера й от правило за поведение,респ. на движение
,в една легална дефиниция.Допълнителните
разпоредби/напр.чл.93 от НК или от
други норм.актове/ не създават нито правила за
движение , нито правила за поведение, като това е отдавна изяснено от
теоретична гледна точка.Отделен въпрос е дали тези принципи на
законодателна техника се съблюдават постоянно.На последно място, при доводът на
вещите лица в КМАТЕ/с който съдът се съгласява/ дали изобщо има годни тротоарни
площи на това кръстовище ,то очевидно е че този довот
на повереника е неоснователен и не следва да се
обсъжда на фона на установеното съпричиняване от
страна на пешеходката.
Съдът не уважи и правните възражения
на защитата , тъй като същите не са основателни.В полемична форма защитата сочи
противоречивост на доказателствената съвкупност ,
която не позволявала да се постанови един осъдителен съдебен акт.Нормата на чл.20,ал.2,изр.2
от ЗДвП е част от обективното материално право , но тя не създава
обективна отговорност, в която посока се навеждат конклудентно
доводи.Ако това беше така , вероятно нямаше да е нужен дори съдебен процес.За
качеството на законодателството обаче съда не може да носи отговорност.Нормата
не е формална или абстрактна , а навежда императивни правила за поведение към оппределени адресати при настъпване на определени
предпоставки,чиято абсолютна конкретност не е възможна да се предвиди в
законодателна форма.На следващо място,съдът не смята наличието на мъгла за неузследвано обстоятелство.Редица доказателства има за
последната и съдът е приел съответните фактически положения относно нея.Следва
да се има предвид и това ,че в обема на
обвинението/с оглед горните разсъждения по кой предмет съдът дължи произнасяне/ прокурорът не включва несъобразяване на
скоростта с „атмосферните условия“
или „конкретните условия на видимост“
/напр. по чл.20,ал.2,изр.1-во от ЗДвП/,поради което и липсва процесуална
нужда от други доказателства в тази посока.Съдът не може да приеме доводите на
защитата за противоречивост между отделните експертни заключения/КМАТЕ,Повторна
КМАТЕ и Допълнителна АТЕ/,тъй като до голяма степен изводите са допълващи се,
близки по съдържание при несъществено изменение на зададените
въпроси.Дефинитивно ,за да се назначи каквато и да е Повторна Експертиза, органът
по назначаването й следва преди това да е преценил ,че има съмнение в
правилността й.Макар да има различия по детайлите , касателно
основните въпроси за причините на ПТП отделните експертни Заключения нямат
сериозни различия.Разсъжденията на защитата по конкретни детайли от
експертизите, вкл. полемиката с вещите лица/които са привлечени в процеса
именно защото притежават специални
знания в област , където по дефиниция съдът няма такива/ не може да
коментира.Съдът се доверява на заявеното от вещите лица, за които е установено
че притежават такива специални знания.
Законът предвижда за горното
престъпление наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 2 до 6 години, като според чл.343Г „във всички
случаи на чл.343 и др. от НК“ съдът постановява „Лишаване от права“ по чл.37,ал.1,т.7
от НК и може да постанови „Лишаване
от право“ по чл.37,ал.1,т.6 от НК.
Съдът констатира „многобройни“ смекчаващи отговорността обстоятелства ,така
че дори при налагане на най-лекото наказание,същото се явява несъразмерно
тежко, което обуславя индивидуализация
на наказанието по реда на чл.55 от НК. Като многобройни
смекчаващи обстоятелства съдът отчита – чистото съдебно минало,липса на данни
за други противообществени прояви, младата възраст, частично критичното
отношение към извършеното престъпление/касателно
въпросите на вината и отговорността/ и пълното разкаяние и личното преживяване на деянието/касателно последиците за пострадалата/, което доведе до
това подс. да се разплаче в съдебната зала преди
постановяване на Присъдата.Продължителността на наказателното производство
,което продължава четвърта година, е друг фактор който съгласно утвърдената
съдебна практита се явява и самостоятелен фактор за
индивидуализация на наказанието по реда на чл.55 от НК.Не на последно място, макар
това да не е достатъчно за приложение на привилегирования състав на чл.343А
от НК като смекчаващо съдът отчита ,че след ПТП подс.
е отишъл до пострадалата, дал й вода и й помогнал да седне и да се премести
извън пътното платно.
Поради горното съдът прецени да
наложи на подс.Й. наказание „под минимума“ , а именно
1 година "Лишаване от свобода“.За
да наложи този размер наказание ,съдът отчете горните многобройни смекчаващи
обстоятелства.В този смисъл съдът счита , че принципно високата степен на обществена
опасност на деянието/предвид фаталните последици за един човек/ в конкретния
случай е комбинирана с не особено висока степен на обществена опасност на
дееца.Ето защо съдът наложи наказание "Лишаване от свобода" в този размер.
Кумулативно с наказанието "Лишаване от свобода", съдът в
изпълнение на императивните законови изисквания, наложи и наказанието „Лишаване от право да се управлява МПС”
за срок от 2 години, на основание чл.343,Г от НК.Налагането на това
наказание е задължително във всички случаи по чл.343 от НК.Този размер
на наказанието е наложителен с оглед
фаталните последици за пешеходката,така и предвид данните за наличието на други
наказания ,които са били налагани на подс.Й. като
водач по адм.ред,/макар и за не особено сериозни
нарушения на правилата за движение/,както и за постигане на целите на
наказанието и предвид необходимостта от
допълнително специално превантивно въздействие върху правосъзнанието
на подсъдимия.Не е наложително в настоящия случай факултативната възможност за
лишаване от права и по чл.37,ал.1,т.6 от НК.
На основание чл.66,ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на така определеното
наказание "Лишаване от свобода", наложено на подс.Й.
,за срок от 3 години.Това съдът направи , тъй като за постигане на
целите на наказанието не е наложително ефективното изтърпяване на така наложеното
наказание на подс.Й..Налице са и материалноправните
предпоставки за това- чисто съдебно минало на дееца, наложено наказание до 3
години ЛОС и преценка на съда , че целите по чл.36 от НК биха се
постигнали и посредством отлагане на наказание с приложение на института „Условно осъждане“.Не са налице
основания за определяне на по-дълъг изпитателен срок, в частност както предлага
прокурора – за 4 години.
На основание чл.189,ал.3 от НПК , с оглед изхода
на процеса съдът осъди подс.Й. да заплати разноските
по водене на наказателното производство , а именно 2955,15 лв/възнаграждения
за вещи лица/ , както и 5 лв. ДТ/държавна такса/ за служ.
издаване на изпълнителен лист.
На същото правно основание
съдът осъди подс.Й.
да заплати разноските ,направени от частните обвинители ,за ангажиране на повереник в рамките на съдебното производство, а именно да
им заплати сумата от 1800 лв , както и 5 лв. ДТ за служ.
издаване на изпълнителен лист.
В този смисъл съдът постанови
Присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: